Анализ | Мултипликаторите на работни места в България

Наблюдават се и по-високи мултипликатори в области с по-ниски нива на заетост и на икономическа активност, докато измерените мултипликатори за София и областта са сравнително ниски. Това може да се дължи на по-напрегнатия трудов и жилищен пазар в столицата в сравнение с по-малки градове, което от своя страна води до по-ограничена абсорбция на положителни шокове на търсенето на работна сила.

Изчислените мултипликатори за България показват, че провеждането на икономически политики, насочени към намаляване на регионалните дисбаланси, може да допринесе за увеличаването на заетостта и икономическата активност в страната. Следователно основна препоръка в анализа е следването на регионализирана стратегия за икономическо развитие на базата на различията в местните мултипликатори в страната.

Българската икономика се характеризира със сериозни и задълбочаващи се регионални икономически неравенства. Фигури 1 и 2 илюстрират регионалните разлики в средната реална годишна работна заплата и коефициента на заетост на общините в България.

Фиг. 1 Средна реална годишна работна заплата по общини за 2022 г.

Източник: НСИ и собствени изчисления

Забележителна е разликата между София и региона около нея и останалата част на страната както по отношение на средната годишна работна заплата, така и по отношение на икономическата активност, измерена чрез коефициента на заетост. Докато разликите в средната работна заплата извън София и региона и няколко други малки общини не са толкова сериозни, разликите в икономическата активност са много по-значителни. В близо 60% от общините в страната заетостта сред населението в трудоспособна възраст е около или под 50%, като в много общини тя пада дори под 3.

Фиг. 2 Коефициент на заетост (15 - 64 г.) Преброяване 2021

Източник: НСИ и собствени изчисления

Разликите в икономическата активност показват, че на територията на страната има човешки ресурси, които могат да бъдат активирани в икономиката на страната. По този начин те биха увеличили както местното благосъстояние, така и общия доход, генериран от българската икономика. Това е от особено значение с оглед на задълбочаващите се демографски проблеми в страната.

Разнородният регионален профил на българската икономика, както и необходимостта от активирането на тези човешки ресурси обуславят стратегия за регионално икономическо развитие, която включва прилагането на разнородни икономически политики на територията на страната.

Прилагането на такива политики изисква добро разбиране на тяхната потенциална ефективност върху местните пазари на труд. Това от своя страна изисква информация относно това как местните пазари на труд в различни региони на страната реагират на промени в търсенето на работна сила. Точно тази информация е отразена в така наречения местен мултипликатор на работни места (или на заетост).

Местните мултипликатори

Местният мултипликатор на заетост измерва общото увеличение в местната заетост в резултат на добавянето на едно работно място на местния пазар на труд. По-висок мултипликатор води до по-голямо увеличение на местната заетост и икономическа активност след нарастване на търсенето на работна сила на местния пазар на труд.

Три основни икономически фактора определят стойността на местния мултипликатор:

Първо, мултипликаторът зависи от ефекти на местното потребление - вторични ефекти върху търсенето на работна сила на местния пазар на труд, породени от увеличените доходи на работещите в новосъздадените работни места. При нарастване на местното потребление нараства търсенето на местни стоки и услуги, което от своя страна допълнително увеличава търсенето на работна сила. Ефектът на местното потребление е по-силен за местни пазари на труд с по-голямо население.

Освен ефектите на местното потребление, които обикновено са по-краткотрайни (с период от 2 до 3 години), увеличението в заетостта води и до т.нар. агломерационни ефекти, което увеличава продуктивността на други предприятия, работещи на местния пазар на труд. Тази повишена продуктивност увеличава заплащането за труд и оттам - местната заетост. Този вид ефекти са обикновено по-дълготрайни.

Третият ефект, който определя стойността на мултипликатора, е т.нар. ефект на задръстването (congestion effect). Когато местният пазар на труд има по-голям дял незаети, тогава ефектът на задръстването на пазара на труд е по-малък и местният мултипликатор е по-висок. Когато обаче пазарът на труд е вече силно напрегнат и заетостта е висока, нови работни места започват да се конкурират силно с вече съществуващи такива, като нетният ефект върху заетостта е малък, освен ако няма увеличение в миграцията на работна сила. Увеличението в миграцията от своя страна зависи от транспортната свързаност на региона, както и от напрегнатостта на местния пазар на жилища, който трябва да може да абсорбира допълнителната миграция без силни ефекти върху цените на имотите и наемите на жилища. В случай че жилищният пазар е напрегнат или транспортната свързаност е ограничена, ефектът на задръстването намалява стойността на местните мултипликатори.

В обобщение, стойността на мултипликатора представлява баланс от положителни ефекти, породени от местното търсене и агломерационни ефекти, и отрицателни ефекти, породени от напрегнат местен пазар на труд и жилища, както и от ограничена транспортна свързаност.

В България се наблюдават сравнително големи разлики в местните мултипликатори между общините в различните области. Най-високите мултипликатори, измерени за периода 1996 - 2022, са във Враца, Добрич и Варна, докато най-ниските са в Плевен и София (област и град). За периода след 2008 се наблюдават сходни стойности, като най-високи са мултипликаторите в Кюстендил, Кърджали и Добрич, а най-ниски са в Габрово и София.

Анализът на местните мултипликатори по области показва, че краткосрочните мултипликатори са отчетливо по-високи за области с по-ниска заетост. Мултипликаторите са отчетливо по-високи и за целия регион на Североизточна България. За региона около София се наблюдава обратната тенденция на отчетливо ниски мултипликатори. Тези ниски стойности са вероятно свързани с ефекти на задръстването както на пазара на труд, така и на жилищния пазар. В такъв случай положителен шок на търсенето на работна сила в София основно води до увеличение в заплащането на труда и ценовите нива на жилищата, което от своя страна увеличава разходите за издръжка (и съответно намалява реалната покупателна способност) в региона.

Асиметрични ефекти

Анализът разглежда и потенциални асиметрични ефекти от шокове на местния пазар на труд. Възможно е ефектите от положителни и отрицателни шокове в търсенето на работна сила да имат различни по размер ефекти върху местната заетост.

За всички категории общини се наблюдават асиметрични ефекти. При общините в категории от 0 до 2 (по-големите общини в страната) отрицателните шокове имат само временен ефект върху заетостта, а положителните шокове имат по-голям и траен ефект. При по-малките общини, категории от 3 до 5, при отрицателните шокове имат силен и траен отрицателен ефект, а при положителните шокове се наблюдават слаби положителни ефекти. Тази силна асиметричност в реакцията на местната заетост при малките общини показа, че те са силно изложени на отрицателни шокове с трайни отрицателни ефекти.

Основни заключения и препоръки

Въз основа на изложените факти може да направим следните обобщения:

1. Средният местен мултипликатор на заетост в България е 1.3, като мултипликаторът е по-висок за по-големи общини (от порядъка на 1.5 до 2), в сравнение с по-малки общини (около 1 до 1.2). Тези стойности са съпоставими с мултипликаторите, изчислени за други страни. Основните причини за разликите между по-големи и по-малки общини могат да бъдат свързани с по-силни ефекти на местното потребление, както и по-големи агломерационни ефекти в по-големите общини.

2. В България има голяма географска вариация по отношение на мултипликаторите между общините в различни области. Наблюдават се по-високи мултипликатори за общини в области с по-ниски нива на заетост и на икономическа активност. Това най-вероятно се дължи на по-малко затегнат трудов пазар в тези области.

3. Ниските мултипликатори за София могат да се дължат на сравнително по-напрегнат трудов и жилищен пазар, което води до по-ограничена абсорбция на положителни шокове на търсенето на работна сила.

4. Наблюдават се силни асиметрични ефекти на положителни спрямо отрицателни шокове на местния пазар на труд, като те са особено изразени за малки общини категории от 3 до 5. Следователно тези общини са силно уязвими на отрицателни шокове на пазара на труд. Сравнително слабите ефекти в резултат на положителни шокове за тези групи общини най-вероятно се дължат на комбинация от фактори, включително фрикции при формиране на местното заплащане на труд, на различни структурни пречки пред навлизането на нови фирми, като например ограничен достъп до финансиране, както и на местни проблеми с бизнес средата, породени от неблагоприятната демографска динамика и съпътстващи песимистични очаквания.

5. Следователно тези общини са силно уязвими на отрицателни шокове на пазара на труд. Сравнително слабите ефекти в резултат на положителни шокове за тези групи общини най-вероятно се дължат на комбинация от фактори, включително фрикции при формиране на местното заплащане на труд, на различни структурни пречки пред навлизането на нови фирми, като например ограничен достъп до финансиране, както и на местни проблеми с бизнес средата, породени от неблагоприятната демографска динамика и съпътстващи песимистични очаквания.

Изчислените местни мултипликатори на заетост за България дават информация за провеждането на по-таргетирани регионални икономически политики, които, от една страна, да подпомогнат намаляването на икономическите дисбаланси в страната, а от друга, да увеличат икономическата активност на национално ниво. По-долу накратко представяме няколко основни препоръки в тази насока.

Препоръка 1: Следване на регионализирана стратегия за икономическо развитие на базата на различията в местните мултипликатори в страната.

Конкретни инструменти на тази стратегия включват по-значителен регионален компонент, използващ стойността на местните мултипликатори при провеждане на политики, финансирани както от централния бюджет, така и с европейско финансиране. Например използването на мултипликаторите в процеса на регионално разпределяне на публични инвестиции би допринесло за коригиране на регионалните дисбаланси и увеличение на общата икономическа активност в страната. Конкретен пример за такава политика е политиката за увеличаване на енергийната ефективност чрез саниране на стари панелни сгради, която да вземе под внимание разпределението на местните мултипликатори на територията на страната. По този начин, в допълнение към преките цели на тази конкретна политика, би се увеличила и общата икономическа активност в страната.

Други инструменти включват по-силна регионализация при националната политика за привличане на чужди инвестиции, както и политики за пренасочване на вътрешни частни инвестиции на база на разликите в местните мултипликатори. Тези политики, които, най-общо казано, може да наречем "регионални политики", могат да включват както директни регионални субсидии, така и различни видове публични услуги за предприятия, откриващи нови работни места в определен регион. Публичните услуги, предлагани по Закона за насърчаване на инвестициите и Закона за индустриалните паркове, са добър пример за такъв вид политики. Повишаването на нивото на човешки капитал или чрез стимули за частни инвестиции в програми за обучение, или в държавни специализирани висши училища и полувисши колежи е друг пример за такъв вид публична услуга. Отделно от тези политики е необходимо подобряване на достъпа до финансиране на нововъзникващи малки и средни предприятия чрез субсидирано кредитиране и микрогрантове.

При общини и области на страната с по-ниски мултипликатори, където ниската заетост също е проблем, има нужда от провеждане на политики, които да променят структурата на местната икономика. Особено важно е провеждането на такива политики за малките общини в страната, които са силно уязвими на отрицателни шокове. За тези общини е важно да бъде постигната по-голяма диверсификация на местната икономика, което да смекчи ефектите от отрицателните шокове. В това отношение, създаването на стабилни работни места, например в социалните грижи и здравеопазването, чрез по-добро финансиране на организирана дълготрайна грижа за възрастни хора, може да допринесе за такава диверсификация. Същевременно това би довело до два косвени положителни ефекта - даване на възможност на хора, които се грижат за болни или възрастни роднини, да бъдат активирани на пазара на труд и подобряване на качеството на здравни грижи на по-възрастните жители на съответните общини, които в някои случаи представляват голям дял от местното население.

Препоръка 2: Диверсификация на местните икономики на малките общини чрез създаване на стабилни работни места в социалните грижи и здравеопазването.

Подобряване на достъпа на нововъзникващи малки и средни предприятия до финансиране за тези общини също би довело до по-високи мултипликатори в резултат на положителни шокове и подобрение в местния бизнес климат. Други инструменти, които биха подобрили диверсификацията на икономиката на малките общини, са инвестиции в транспортна инфраструктура и транспортна свързаност на областно ниво, което да подобри интегрираността на пазара на труд на ниво област. Други възможности са по-добро споделяне на рисковете през централния бюджет, например чрез изравнителната субсидия или чрез финансиране на общински инфраструктурни проекти към малки общини, когато те са засегнати от отрицателни шокове.

При областите с ниски мултипликатори, но висока продуктивност като София и донякъде - Пловдив, са необходими политики, които да намалят ефектите от пренатегнатите пазари на труд и жилища, повишавайки местните мултипликатори.

Препоръка 3: Прилагане на таргетирани политики за увеличаване на мултипликаторите в София и Пловдив

Политиките тук включват политики на жилищния пазар, които да увеличат достъпността на жилища, правейки София и Пловдив по-атрактивни за миграция. Това включва стимули за отдаване под наем на празни имоти и инвестиции в инфраструктура на нови квартали. Други политики, които биха имали сходен ефект върху местните мултипликатори посредством увеличение на ежедневната трудова миграция, са инвестиции в транспортна инфраструктура и транспортна свързаност, например високоскоростен редовен жп транспорт в широката периферия на съответния град, включително връзки със съседни области с по-ниска заетост.