Новите хоризонти пред Нора Ампова

Художничката вижда все по-голям потенциал пред съвременното изкуство в България и има все по-голямо желание за експеримент

Нора Ампова, художничка    ©  Цветелина Белутова

Нора Ампова е изкристализиран пример за художник в процес на преход, който оставя една фаза от живота си и преминава в друга. Тя разказва за новите си работи със съзнанието, че са част от по-голям път, но е по-склонна да отбелязва несъвършенствата им. Понякога говори със спокойствие, понякога е като кълбо от нерви, увереността се редува със съмнението.

Ампова е сред най-активните художници у нас през последната година, но поредната изложба носи различен почерк: "Жест" в Little Bird Place показва по-абстрактен уклон в живописта ѝ, меланхоличните ситуации отстъпват пред пейзажа, като за първи път тя работи с куратор (Весела Ножарова) не просто в крайната селекция, а от самото начало на създаването на работите. Ако с годините е целяла да е максимално независима от чуждото мнение, сега процесът я кара да отдаде част от контрола. "Връщам се към една моя природа, която бях потиснала. Обичам да рисувам бързо, експресивно, в един момент или става, или не. В тази изложба заложихме именно на този начин на работа: практиката да води към сюжет и идея, вместо да започвам от заглавието например. Всичко тук е нарисувано за един месец."

Иска във всеки проект да има нещо ново като посока и тематика, като сега тя взима нещо от духа на романтизма, мисленето, че "човекът е винаги малко по-назад от природата, тя е всъщност главният герой."

"Виждам колко много млади художници продължават да правят това, с което за първи път са били харесани. Страхувам се да не изпадна в една маниерност, в която на всяка цена да се търсят продаваемост и разпознаваемост, да няма твърде очевидни хватки", казва Ампова, родена през 1989 г. и отделила се от музикалната линия в рода си: дъщеря е на Тони Ампова и Кирил Ампов, сестра е Владимир Ампов - Графа.

Завършила е Националната художествена академия, в класа на Андрей Даниел (1952 - 2020). "В академията се чувствах неразбрана, объркана, изгубена, но въпреки трудностите с годините разбрах какво това място ми е и дало. Посещенията на Андрей Даниел в ателието често бяха просто дълги разговори. Това ме научи да се възприемам повече като разказвач, чрез работата си да търся как да въвличам зрителя в по-голяма история." За кратко учи и в Хертфордширския университет във Великобритания, за определени периоди от време живее със семейството си в Гърция и Франция, в село, на границата с Швейцария. Гледките, които вижда всяка сутрин, са провокирали пейзажите в новата изложба. От около година е обратно в София и не бърза да отива другаде.

Чувства ли се малко самотна като живописец в момент, когато съвременното изкуство най-често работи на концептуално ниво и с по-интерактивни медии? Казва "да", но с уговорката, че не мисли, че живописта някога може да залезе. В момента българската арт сцена ѝ изглежда като място, в което има пространство за всякакви експерименти, до голяма степен, защото има повече галерии, а те съответно създават своите общества.

"Когато започвах да показвам това, което правя за първи път, много ми липсваха тип места, които сега сме свикнали да посещаваме." С това Ампова вижда и развитие на публиката, както самото ѝ отношение към това, което вижда. "Имаше момент, когато всичко наоколо се усещаше старомодно и затворено, а сега е обратното. Забелязвам и че все повече млади хора колекционират - не че имат големи възможности, а просто вече е заложено в културата им да притежават изкуство. Това е ново явление. Радвам се да съм тук точно сега, пред тази публика, че съм част от всичко това."

"Жест" на Нора Ампова е в Little Bird Place до 23 юли.

Все още няма коментари
Нов коментар