Leave the kids alone

Днес всички постоянно говорят за това, че децата са разглезени, а родителите са прекалено отстъпчиви и им позволяват да правят каквото си поискат. Доколко вярно е това твърдение?

Това не е по-вярно сега, отколкото е било преди сто години. В началото на книгата си "Митът за разглезеното дете" аз предлагам примери за хора, които са твърдели същото, ако се върнем едно поколение назад, а после още едно поколение назад и още едно поколение назад. Тези твърдения говорят повече за ценностите и личността на тези хора, отколкото за начина, по който децата действително се държат или по който всъщност са отглеждани. Книгата е разширено упражнение върху това да развенчаем тези митове за децата, както и да помислим върху това какво съществуването на тези митове говори за нашата култура.

Родителите, които са прекалено отстъпчиви и позволяват на децата си да правят каквото си поискат, заплаха ли са за нормалното им развитие?

Аз не съм привърженик на това децата да се отглеждат, като се оставят да правят каквото си поискат. Този начин не е единствената алтернатива на това да контролираш децата си и да им налагаш наказания. Но също така смятам, че контролът и наказанията представляват далеч по-голяма заплаха за развитието на децата. Вероятно има родители, които са прекалено толерантни в подхода си към децата, но много по-голям процент родители, в страха си да не ги помислят за такива, които разрешават всичко на децата си, компенсират, като се държат изключително властно с тях. В този смисъл мен ме притесняват много повече родителите, които използват наказания и награди, за да накарат децата си да ги слушат, отколкото някой отделен родител, който е повече от пасивен в отношенията си с тях.

Необходимо ли е майката и бащата да са твърди?

Зависи от това какво точно имате предвид под "твърди". Мисля, че родителите трябва да дават на децата си структура и насоки и да им определят граници. Също така да са наблюдателни и отзивчиви и активно да участват в техния живот. Но това, което обикновено се има предвид под думата "твърди", е, както аз го наричам, подходът "да направиш нещо на", който е различен от подхода "да направиш нещо заедно със". Да сте "твърди" означава да налагате ограничения и да създавате правила едностранно, а също така обикновено означава да се отнасяте към децата си с по-малко уважение и по-недоверчиво, както и по-често да прибягвате към наказания. В този смисъл на думата "твърди", не, не е необходимо родителите да бъдат такива, защото това може само да причини вреди.

А трябва ли родителите да се притесняват за децата си? И ако се тревожат прекомерно, превръща ли ги това в "родители хеликоптери" ("helicopter parents")**?

Не знам какво означава да се тревожат прекомерно. Това зависи от индивидуалността на детето, от ситуацията, в която е то, и това дали тя е такава, че да предизвика тревога у родителя. Има разлика между това родителят да участват активно в живота на детето, защото самото дете има нужда от това, и да участва в него, защото родителят изпитва потребност детето му да се нуждае от него. Това родителят да изпитва такава нужда си е притеснително, но аз вярвам, че цялата история за нашествието на т.нар. родители хеликоптери и последиците от такъв вид отношение към детето е сериозно преувеличение, поне според данните на изследванията. Не на последно място, бих искал да обърна внимание на това, че е някак иронично, че обвиняват родителите едновременно в това, че оставят децата си да правят каквото си поискат, което е липса на контрол, а в същото време, че постоянно бдят на тях, което е прекален контрол. Изглежда, всичко, което обижда консервативната чувствителност на мейнстрийм културата, се заклеймява и обвиненията автоматично се приемат за верни, без оглед на това колко противоречиви са те.

Това, което родителите трябва да направят, не е да вложат повече в отглеждането на децата, а да ги отглеждат по-добре, а това означава да прекарват повече време, задавайки си въпроса: "От какво има нужда моето дете и как аз мога да посрещна тези нужди?", и по-малко време, питайки се: "Как да накарам детето си да прави това, което му казвам?"

Знам, че имате момче и момиче. Като родител кое за вас представлява най-голямо предизвикателство и кое ви носи най-голямо удовлетворение?

Не мога да изброя всичките неща, които ми носят удовлетворение. Да си родител те издига до друго ниво на съществуване. Променя това кой си, докато се опитваш да отгледаш тези две човешки същества. По отношение на това кое е най-голямото предизвикателство все си напомням, че трябва да бъда търпелив по време на всички периоди, през които минават децата ми. Като си помислиш, че са ти свършили нервите, изведнъж откриваш, че са ти "пораснали" още. Това е нещо, с което аз се сблъсквам, а предполагам, че и на други родители им се случва. Мога да кажа, че от опита, който имам в отглеждането на деца, едно от които е вече на 19 години, нищо не ме е накарало да подложа на съмнение основните правила и насоки, които изложих преди години, а именно – за безусловната любов, за разрушителните по своята същност и напълно излишни наказания и награди, както и за необходимостта преди всичко да се отзоваваме на нуждите на децата си.

Повече за Алфи Кон, за опитите му да насърчи родителите да обичат децата си безусловно, за книгите му на тема образование, както и за статиите му на различни други теми може да откриете на страницата му в интернет: www.alfiekohn.org

* Преводът е на автора.

**Родители хеликоптери е пейоративен популярен израз, с който биват наричани прекалено загрижените родители, които като хеликоптери постоянно кръжат над децата си.