Светът на Борис и Славка Деневи
Изложбата в СБХ е повече от рядко разказвана история - тя е емоционално преживяване
Пламен В. Петров
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Обикновено една художествена изложба по дефиниция трябва да бъде мислена като подредба на артефакти в пространството на галерията или музея. Те могат да бъдат обединени по тема, време, авторство и други признаци, а основната цел на срещата им е свързана със задачата да се генерира своеобразен разказ.
Традиционно в българската практика, особено в случаите, когато говорим за музеен тип експозиции, уредниците, които след 1989 г. за по-шик свикнахме да назоваваме куратори, подхождат ретроспективно - подреждат визуалния материал хронологично и по теми. По този начин показваните творби генерират визуален наратив, който ни позволява да проследим развитието на творческите теми, почерка на конкретни автори. Но при всички случаи най-често в тези разкази уредниците разполагат творби, които имат високи естетически качества.
Това боравене с "най-доброто" логично подменя образ на художника и предпоставя същностно изменение на неговото публично възприемане. Нещо повече - творчеството му се оказва изпълнено само с шедьоври, което не отговаря на действителността и по-важното - не позволява на публиката да разкрие реалния път, който авторът изминава, за да достигне до най-значимите си творби. Този, нека го наречем романтичен, подход на работа отдавна е дискредитиран и рядко намира употреба в световната изложбена практика. Не и у нас. В страната той все още продължава да е водещ и през годините е довел до същностно деформиране на представите ни за художественото наследство на десетки имена в българското изкуство.
Особено ярък пример в това отношение са художниците Борис и Славка Деневи, които през 2010 г. бяха представени от Весела Христова-Радоева с "най-доброто" от тяхното художествено наследство. Двете изложби бяха съпътствани и от каталози, които и до днес свидетелстват за извършената подмяна, въпреки че сама авторката, тогава като един от изследователите на фонд "Борис и Славка Деневи", стопанисван от Съюза на българските художници и управляван от фондация "Поддържане на изкуството в България", познава добре цялото творческо, а и документално, наследство на двамата художници. Подобна е ситуацията и с монографичното изследване на Ирина Михалчева върху Борис Денев, публикувано през далечната 1964 г., в което авторката поставя акцент единствено върху "шедьоврите" на автора, и то във времето, когато изкуството най-често се дели на буржоазно и социалистическо.
Могат да се приведат още десетки подобни примери за селекция, при която изкуствоведът, в специфичната си роля на познавач, на своеобразен демиург на историята на изкуството, определя кои фрагменти от творчеството на един автор са значими и кои трябва да бъдат назовани "боклук" - отхвърлени, непоказани, забравяйки, че често тъкмо "отпадъкът" ни позволява да разкрием важните стойности в творчеството на един автор и да го ситуираме адекватно в големия разказ за художествения живот и явленията в него.
В контекста на всичко това се явява една изложба, която през последните седмици предизвика, при това съвсем заслужено, вълна от емоционални коментари и реакции в медиите и социалните платформи. Става дума за изложбата "Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи", уредници на която са Антон Стайков и Свобода Цекова. Те стъпват върху досегашния натрупан опит, оттласкват се от традиционните модели и преди всичко отказват да подходят редукционистки към творческия и документален архив на бащата и дъщерята. Резултатът е изложба, която без колебание бих определил като културно събитие като никое друго през последните години у нас, и не без значение - в синхрон с добрите музейни практики в Европа, а и не само, от ХХI век.
Експозицията в зала 1А при СБХ на ул. "Шипка" 6 идва след почти двегодишни изследователски усилия, а пред публиката се открива семпъл в замисъла си, но изключителен в реализацията си разказ. Самите автори на проекта, съпътстван и от печатно издание, побиращо в себе си основните пунктове от изложбения разказ, посочват, че изложбата е базирани на проучване на художественото наследство и семейния архив на Деневи, завещан през 1983 г. на СБХ от Славка Денева в последните месеци на живота й. В експозицията са включени творби, фотографии, обекти и документи, собственост на СБХ, много от които непоказвани досега, и произведения от колекциите на множество галерии в страната. Очертани са развитието на стила на двамата художници, възгледите им за живота и изкуството, но е осигурен и подстъп за надникване и в неосветените зони на творческия процес, в интимния свят на приятелствата, стремежите, идеалите на двамата автори.
Още плакатът към експозицията, дело на Свобода Цекова и Филип Попов, подсказва, че става дума за нещо отлично от преди реализираните прочити върху наследството на Борис и Славка Деневи. Ръчна товарна количка с натрупани върху нея документи, радиоапарат Minerva, купчина грамофонни плочи и два скулптурни портрета на героите в изложбения разказ маркират посоките, в които ще се разгърне експозицията.
Наративът е развит в изложбени гнезда, в които са фокусирани отделни теми, а стотици артефакти изпълват пространството. Естествената светлина, която нахлува през прозорците и която е употребена от уредниците на експозицията, като че ли се явява, за да подскаже на посетителите, че всичко в залата е своеобразно осветяване на едно столетие, заключено между раждането на бащата Борис и кончината на дъщерята Славка. Двама художници, чиито имена, макар да познаваме добре, учудващо, въпреки досегашните проучвания и организирани изложби, не познаваме в тяхната същност.
Отвъд големите им творчески постижения, отвъд клишетата за репресии и недоимък, за високите естетически стойности. И не че всичко това не присъства, тъкмо напротив - то е изявено ненатрапчиво и фино като част от големия разказ за семейство Деневи и куп други епизоди от него за театъра, вещите, експериментите, странстванията, перспективата, преводите, музиката, полетите, бързите скици и неугледните творчески опити.
За непрофесионалиста изложбата няма как да не се превърне в емоционално изживяване, а за вещото око - в своеобразна провокация за размисъл относно мястото на Борис и Славка Деневи в историята на българското изкуство и преди всичко за разкриване и оразличаване на техния творчески метод и въобще - отношение им към нагледа и овеществяването му в границите на творбата. А експонираните в пространството документи - писма, фотографии, книги, на пръв поглед незначителни предмети от бита на художниците, се обособяват не в самоцелно изпълване на изложбата с артефакти, а в улики, доказателствен материал за всичко това.
"Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи" не налага начини на гледане, още повече на мислене за творчеството и житейския път на семейство Деневи, а предоставя възможност за жива среща с тях и завещанието им. Изправя ни очи в очи със собствената ни изгубена, похабена, разтворена в невежеството ни възможност да бъдем честни. Ето защо изложбата "Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи", струва ми се, е преди всичко за нас самите, човеците от днешния ден. Поломени в бързеите на делниците си, затънали в притворства разни и лъжи, тя ни дава подход да се завърнем към големите стойности в битието.
Защото светът на Борис и Славка Деневи като че ли не се отличава по нищо от нашия. Отличава го само едно - смисълът, с който са го изпълнили бащата и неговата дъщеря. Смисълът, който само ние можем да придадем на собственото си съществуване. Отвъд всякакви политически доктрини, отвъд злободневните картини на делника.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.