Неща

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век

Светослав Тодоров

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Галерия Synthesis продължава линията на изложби, които допълват знанията ни за българската фотография и акцентират върху артисти, които не са известни на широката публика. Този път на фокус е работата на Георги Ст. Георгиев (1881 - 1956), който през 20-те и 30-те години на ХХ век става един от водещите творци в жанра на актовата фотография в България.

Не е трудно да видим и фотографията на Георгиев като част от духа на времето, когато България е все по-силно повлияна от тенденциите в Западна Европа. Творчеството му е асоциирано с пикторализма, едно от водещите течения на фотографията в края на XIX и началото на ХХ век, в което емоционалността на снимания е на преден план и се търси близост до живописта. До известна степен то е реакция на предубежденията, че сниманото изображение не би могло да има смисловата и артистична дълбочина на картината.

Според фотографа и преподавател Зафер Галибов Георгиев е най-големият български пикторалист и част от поколение, което снима на европейско ниво. "Носител е на множество медали и награди от европейски конкурси, но успехите му така и не получават гласност нито приживе, нито сега в рамките на фотографската общност" , казва Зафер Галибов, който открива фотографиите на Георгиев в края на 70-те години и започва да ги колекционира. Галибов е и автор на неотдавна издадената книга "Светлописите", която разказва ранната история на българската фотография - 1839 - 1959.

Кой е Георги Ст. Георгиев?

Роден е в Казанлък през 1881 г. Баща му Стоян Екимов (1858 - 1935) е един от първите хора в България, които се занимават с фотография, а интересът към нея се предава и на внука - Стоян Георгиев (1909 - 1986).

Георги Георгиев е основател на Българския фотоклуб, който започва дейност през 1920 г. и става притегателен център за всички, които се вълнуват от младото тогава изкуство и технология. Клубът пази влиянието си и през следващите десетилетия. През 1950 г. създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор. Организира първата национална изложба по художествена фотография. Интересно е, че той има принос и в съвсем други направления - автор е и на една от първите аероснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин, а през Първата световна война прави първите аероснимки на Солун. През 1916 г. преподава "Теория на летенето", "Въздухоплавателна метеорология" и "Аерофотография" в училището за летци.

Голото тяло като бунт

Актовата фотография, създавана и показвана през 20-те и 30-те, става известна на ново поколение професионалисти през 80-те години – тогава дейността на клуба е включена в първия том на "Фотографско изкуство в България".

"За някаква пряка приемственост не може да се говори. Освен може би в предизвикателството към общественото мнение, което в началото на века е все още дълбоко патриархално, а към края – и обработено от пропагандната тоталитарна машина, която отхвърля и маргинализира подобни "волности". Или, както Саудек казва, "всяко късче плът е късче свобода", спомня си фотографът и преподавател Антоан Божинов, който започва да снима през 80-те, а през следващите години експериментира с голото тяло в работата си.

Актовата фотография намира нова вълна на популярност сред фотографите именно през 80-те, а предишното по-сериозно присъствие на този жанр е в работата на Лоте Михайлова, която през 1963 г. представя "Акт", първата снимка на голо тяло в публична изложба след 1944 г.

Изложбата поставя под тест консервативността не само тогава, но и сега. "За 60 години обществените промени в това отношение не са кой знае какви. Ако трябва да се проследи някаква линия на настаняване на голото тяло в българските галерийни пространства, би било по-правилно да се търси по-близо във времето", казва още Божинов. "Не бих определил голото тяло на 20-те и 30-те години еднозначно като модернизъм. Бумът на модерното изкуство е предизвикан от обществени трусове и катаклизми и в една съществена своя част е критическа реакция. Пикторализмът е предмодерен – опитва се да настани фотографията сред изящните изкуства, като я кара да изглежда като тях."

Изложбата "Голо тяло" е в галерия Synthesis до 22 юни.

Другите представители

Освен Георги Ст. Георгиев сред първите, които експериментират с жанра, е и Бончо Карастоянов. През 60-те години голото тяло е обект на фотографията на Лоте Михайлова и Деяна Стаматова, след което идва поколението на 80-те - Станка Цонкова–Уша, Елена Паскалева, Гаро Кешишян, Георги Нейков, Стела Радева, Генчо Петков, Динамир Предов, Валя Стойчева, Нели Гаврилова, Тихомир Пенов, Милан Христев, Антоан Божинов.