Първа инвестиционна банка се продава

Ако се стигне сделка, това ще е по-скоро позитивно за сектора. През годините ПИБ няколко пъти беше носител на риск за цялата система и трябваше да бъде спасявана. След колапса на КТБ през 2014 г. тя се оказа в епицентъра на паниката на вложителите и след масирани тегления успя да отвори само благодарение на ликвидна подкрепа от държавата. При последващите прегледи на качеството на активите през 2016 и 2019 г. тя неминуемо излизаше като една от банките с най-съществен капиталов проблем. А през 2020 г. нейното рекапитализиране беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната ББР записа дял на два пъти над пазарни нива.

Това би било вероятно и последното по рода си голямо сливане в българския банков сектор, тъй като по-значимите цели за придобиване се изчерпват и след него четирите най-големи институции (ДСК, ОББ, Пощенска банка и Уникредит Булбанк) в страната ще са на непреодолима дистанция за всички останали.

Въпрос на наваксване

И за двата спрягани кандидата - Уникредит Булбанк и Пощенска банка, покупката има своята логика най-вече откъм постигане на мащаб и пазарен дял. Те загубиха позиции, след като в последните години основните им конкуренти на свой ред направиха големи придобивания - често в съревнование с тях самите. ОББ купи българското поделение на австрийската Raiffeisenbank за над 1 млрд. евро през 2022 г., а ДСК придоби Експресбанк от френската Societe Generale за над 600 млн. евро. през 2020 г.

За италианската Unicredit сделката е шанс да се изстреля обратно като лидер на българския пазар. Тя загуби челната позиция, макар да остана на малка дистанция от ОББ и ДСК. Механичното събиране на данните към март 2024 г. за Уникредит Булбанк (32.7 млрд. лв.) и ПИБ (14 млрд. лв.) произвежда гигант с 46.7 млрд. лв. активи спрямо 34.7 млрд. лв. за настоящия номер 1 - ОББ. Ако в сметката се добави и изведеното дъщерно дружество за потребителско кредитиране, Уникредит Булбанк ще стане практически институция с 50 млрд. лв. активи. Естествено до финализирането на сливането числата биха били различни, като вероятно поглъщането на ПИБ ще е съпътствано с отписване и/или продажби на проблемни експозиции и ефектът ще е по-малък.

За Пощенска банка, която е част от групата на гръцката Eurobank, покупката е шанс да достигне калибъра на челната тройка. С нейните 20 млрд. лв. активи добавянето на още 14 млрд. лв. би я върнало в надпреварата за лидерството и би изострило конкуренцията между най-големите. Освен това така Пощенска банка ще се бетонира като ключов актив в групата, тъй като неотдавна и самата тя можеше да е обект на продажба. Eurobank имаше присъствие на почти всички пазари на Балканите, но след гръцката дългова криза ги разпродаде и запази дъщерни банки само в Кипър и България, както и офиси в Люксембург и Лондон. С покупката на клона на BNP Paribas Personal Finance в България през 2023 г. и евентуално сега и на ПИБ вече проличава ясна амбиция не само за запазване, а и разширяване на присъствието в страната. Пощенска банка през годините придоби и бизнеса на другите напускащи пазара гръцки представители Alpha Bank и Piraeus, като понатрупа опит в сливанията и показа амбиции да расте и чрез по-малки придобивки.

При всяко положение, който и да е купувач, сделката ще засили концентрацията и ще свие конкуренцията в сектора. Освен че броят на банките намалява, вече в челната четворка ще са съсредоточени над три четвърти от активите. А новият номер 5 би била Централна кооперативна банка с под 5% пазарен дял.

Освен това и доминацията на чуждестранните капитали ще стане почти пълна - банките, част от местни групи, вече биха държали сумарно под 15% от пазара. В момента в страната оперират 17 банки, като след евентуалната сделка, както и след обявената покупка от БАКБ на "Токуда", бройката ще спадне до 15. Освен тях има и 6 клона на чуждестранни институции, които обаче са предимно насочени в обслужването на големи корпоративни клиенти.

Сделката ще зависи и от регулаторно одобрение. По принцип БНБ приветства всяка консолидация, но в случая санкцията трябва дойде от ЕЦБ, тъй като Уникредит Булбанк и Пощенска банка са сред директно надзираваните от нея. Това не променя по същество нещата, като обструкции са малко вероятни, но получаването на одобрение може да отнеме повече време. Още повече че преди да се пристъпи към сливане, вероятно ще трябва да се мине и през търгово предложение и отписване от борсата, което също изисква технологично време.

Освен това зелена светлина трябва да се получи и от Комисията за защита на конкуренцията, като тук очевидно по-голяма трудност би имала Уникредит Булбанк, която ще надхвърли 25% пазарен дял. Тя и сега е лидер при корпоративното кредитиране с близо 20.7% от отпуснатите заеми, а ако се добавят и 9.7% от ПИБ, ще бъдат надхвърлени 30%. Антимонополният регулатор обаче рядко е съществена пречка, освен ако няма политическа намеса, а и е допускал и по-големи концентрации.

Последната голяма цел

Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ѝ основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Двамата се познават от дилинг отдела на държавната банка "Биохим", където са работили в периода 1986-1990 г. В началото на промените напускат и основават Първа финансова брокерска къща. Тя е един от сателитите на Първа частна банка, която през 1996 г. колабира насред мащабната банкова криза в страната.

Фотограф : Надежда Чипева

ПИБ преминава труса благодарение на капитал от ЕБВР (която придобива 20%) и базирания във Виена фонд European Privatization & Investment Corporation - EPIC (39%), а Минев и Мутафчиев остават с миноритарен дял. По това време те излизат от оперативното й ръководство, но не заради реална смяна на контрола от новите акционери, а тъй като са непригодни по новия Закон за банките, понеже са заемали ръководни длъжности във фалирала банка - Агробизнесбанк. През 2003 г. двамата изкупуват дела на EPIC и се връщат като мажоритарни акционери, през 2005 г. и ЕБВР излиза, а през 2007 г. банката е листвана на борсата и набира тогава рекордните за българския капиталов пазар 107 млн. лв.

ПИБ расте доста агресивно, особено след първоначалния удар на световната финансова криза, когато чуждестранните банки замразяват кредитирането, и в един момент достига до трета по активи. Основната ѝ слабост през годините, подобно на тази при почти всички банки с местна собственост, е че редом с нормалния банков бизнес значителен дял от ресурса се насочва за финансиране на бизнеси, свързани със собствениците на банката.

Макар и да няма формални връзки, много от най-големите експозиции на ПИБ в различни периоди водят косвено към Минев и Мутафчиев. В тази графа попадат пътностроителната група ПСТ, рециклиращата компания "Надин", ОЦК - Кърджали, лифтовите оператори "Витоша ски" и "Юлен", "Гамакабел", "Домейн Бойар", "Нет 1", туроператорът "Болкан холидейз" и чартърният авиопревозвач "Би Ейч еър", покупката на терена на "Кремиковци" и др.

Много от тези инвестиции дълги години са губещи и се поддържат живи благодарение на допълнително отпускани заеми, което увеличава скелетите в гардероба. Това правеше банката уязвима и на политически натиск да финансира конкретни проекти, като след краха на КТБ стана основна обслужваща институция на бизнес империята на Делян Пеевски.

Все пак в последните няколко години се наблюдава реален стремеж за оздравяване - няма впускане в нови големи съмнителни свързани кредити, а по-скоро се виждат опити за разчистване на старите проблеми чрез продажби, преструктурирания, провизии и отписвания.

Дори и така обаче оценките в банкерските среди са, че има още много за прочистване. Последно дори в началото на 2024 г. една от големите ѝ балансови бомби, проблемната експозиция към "С.Г. груп" за около 300 млн. лв., беше напът да избухне, но като крайно беше постигнато споразумение, което отложи таймера за след година. От конкурентни банки смятат, че ритейл бизнесът и портфейлът от заеми за малки и средни предприятия са здрави и атрактивни - ако се продаваха отделно, към тях апетитът би бил голям. Но при корпоративния сегмент новият собственик ще трябва да начисли загуби - а това означава допълнителен капитал, което по същество оскъпява придобиването. При подобни големи банкови сделки често има практика и някои проблемни експозиции да бъдат предварително извадени от обхвата им, но в случая, тъй като продавачи са физически лица, а не друга финансова институция, това по-трудно може да стане. Качеството на активите със сигурност се отразява в цената и ако при покупката на Райфайзенбанк белгийската KBC беше склонна да плати 1.6 пъти капитала й, то при ПИБ (с капитал около 1.5 млрд. лв.) неофициалната информация е за оферти при съотношение под 1. Но и далеч над борсовата оценка от преди ръста в последните седмици, която беше за едва около 0.2-0.3 пъти капитала й.

Друг важен момент, който прави покупката атрактивна, е, че ПИБ е практически последната значима цел за придобиване в България. Извън нея опции за сливания, чрез които да се разместят сериозно пластовете на пазара, не остават. За големите играчи вариантът да преминават през поредица малки придобивания не е предпочитан, тъй като последващата интеграция гълта сериозен финансов и човешки ресурс, който изяжда голяма част от ефекта. А и прехвърлянето на клиентите не е механично и при такива сделки има чувствителен отлив към конкуренти.

Пореден опит

Това, че има преговори с кандидати, далеч не гарантира, че ще последва и продажба. През годините ПИБ няколко пъти е стигала до търсене на купувач и до привличане на оферти, като неизменно пречката на финалната права са били нереалистичните очаквания на акционерите за цената.

Още в далечната 2001 г. има интерес от гръцката Piraeus, която тогава има клон в България и впоследствие пристъпва към придобиване на по-малка банка. По-късно в навечерието на Световната финансова криза Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са пред сделка с National Bank of Greece, която тогава притежава ОББ, но тя се разпада отново в последния миг.

През 2017 г. пък ПИБ дори публично оповести, че е наела Citigroup Global Markets Limited за консултант, който да ѝ помогне с "привличане на ключов инвеститор, стратегическо партньорство и/или консолидация и увеличение на капитала". От това също нищо не последва. А според източници на "Капитал" в различни периоди е имало и още безрезултатни разговори с отделни потенциални купувачи без формална процедура.

През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. При липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол.

Евентуалният купувач на техните акции ще трябва да предвиди средства да изкупи и тези на останалите акционери. По закон при смяна на контрола в публична компания задължително трябва да се отправи търгово предложение, като цената не може да е по-ниска от тази, платена от новия мажоритарен собственик. А това означава, че освен по-малките инвеститори и борсовите спекуланти и държавната банка ще има възможност да излезе от дела си.

Статията е допълнена в 23:00 на 20 май с позицията на ПИБ.