Заплащане на труда при командироване в чужбина

Командироването в рамките на предоставяне на услуги значително се различава от командироването в чужбина по чл. 121 от КТ по отношение на задълженията, които има работодателят за изплащане на командировъчни пари. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от КТ "при командироване по чл. 121 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет".

Заплащането на командировъчни пари при командироване в рамките на предоставянето на услуги е уредено в разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ, съгласно която "при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8.", това означава, че пътните пари се изплащат задължително.

Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, заплаща пътните пари на командированото или изпратеното лице за отиване до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и за отиването му обратно до мястото на работа в другата държава.

С чл. 5 от Наредбата за командироването и изпращането изрично се регламентира и възможността за изплащане на квартирни пари, ако страните се договорят за това. В тази връзка работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, има задължение да изплаща квартирни пари само ако те са договорени в споразумението или трудовия договор.

Данъчно третиране

Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) пътните, дневните и квартирните пари (в определен размер, посочен в нормативен акт и при наличие на документална обосновка) се приспадат от дохода от трудови правоотношения на лицата, т.е. те не подлежат на облагане с данъци и задължителни социално и здравно осигурителни вноски. Основанието е в чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ, съгласно който в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

От посочените текстове е видно, че независимо от режима на командироване, разходите за пътни и квартирни пари са регламентирани по сходен начин, с използване на една и съща терминология и при командироването по реда на чл. 121 от КТ, и при командироването в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ. В тази връзка приложението на данъчния закон е еднозначно - пътните и квартирните пари в случай на командироване или изпращане по чл. 121а от КТ не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения на работниците и служителите, подобно на пътните и квартирните пари в случай на командироване по чл. 121 от КТ. За да не се включат в облагаемия доход, е необходимо тези разходи да са доказани документално.

По отношение на "дневните пари" следва да се има предвид, че в чл. 121а от КТ и Наредбата за командироването и изпращането не се използва терминът "дневни пари". Също така няма изрично регламентирано задължение работодателят да изплаща "дневни пари" на командирования или изпратения работник или служител по правилата на чл. 121а от КТ. На основание чл. 2, ал. 2, т, 7 или чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата за командироването и изпращането страните по трудовото правоотношение при командироване или изпращане на работник или служител в рамките на предоставянето на услуги могат да договарят и други финансови условия, например пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Допълнително договорените финансови средства по своята същност представляват допълнително трудово възнаграждение, възможността за предоставяне на което е уредена в НСОРЗ. В тази връзка, те следва да бъдат включени в брутната работна заплата на работниците и служителите.

От цитираните разпоредби е видно, че в Кодекса на труда и в Наредбата за командироването и изпращането не се предвижда задължение за изплащане на "дневни пари" от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа при командироване в рамките на предоставяне на услуги. В тази връзка допълнително договорените средства по чл. 2, ал. 2, т. 7 или по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата за командироването и изпращането не следва да се третират по аналог като дневни пари по смисъла на трудовото законодателство. Тъй като допълнително договорените средства по Наредбата за командироването и изпращането са част от брутното трудово възнаграждение, за тях се прилагат общите правила за определяне на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски - до максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

Също така от гледна точка на ЗДДФЛ допълнително договорените средства не могат да бъдат определени като "дневни пари" за целите на данъчното законодателство, с което да бъдат третирани като необлагаем доход. Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба за командироването и изпращането определя, че "работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането". По този начин, без да регламентира изплащане на дневни пари, предвид по-различния характер на този вид командироване, законодателството предвижда осигуряване на минимален жизнен стандарт на командированите или изпратените работници, който е съпоставим с местните лица в приемащата държава.