Банки и финанси

Андреа Станчиу, ACCA: Двойната материалност е най-голямото предизвикателство за финансистите при ESG политиките

Според Станчиу България е по-подготвена, отколкото други държави в Европа, за ESG политиките

Евгени Ахмадзай

Личен архив © Личен архив

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Андреа Станчиу ръководи ACCA в Югоизточна Европа. Разполага с 20-годишен опит в бранша и е отговорна конкретно за дейностите и в България. ACCA e асоциация на сертифицираните експерт-счетоводители, която се занимава с подготовката на кадри от бранша в цял свят.

Интервюто е взето във връзка с навлизащите промени за нефинансовото отчитане от страна на големия бизнес в България. Според директивата CSRD, която ще бъде транспонирана от българския парламент през 2024, 500 от най-големите български фирми трябва да докладват дейността си според европейски стандарти за отчитане на устойчивост (ESRS). Дългоочакваните стандарти, които на практика въвеждат в сила зелената директива CSRD, бяха приети в последния ден на юли от ЕК. Директивата е основният ESG (екологично, социално и корпоративно управление) механизъм на ЕС. Предстои да видим през следващите месеци как и дали българският бизнес ще започне да прави промени, които ще го подготвят за устойчивото отчитане, както и кои ще са големите играчи в пазара на ESG услуги, които ще изготвят докладите.

Може да се каже, че има голям скептицизъм в българския бизнес по отношение на ESG политиките - това трудно може да бъде измерено, но е част от всеобщия тренд, особено по отношение на социалната и управленската част. Защо е важно тази рамка да бъде възприета и какво прави ACCA по въпроса?

Нека започна с фразата "всеки обича прогрес и всеки мрази промяната в него". Попитахте за скептицизма в България - мога да кажа, че това се среща навсякъде. Ирландия например е държава, която е много напред в развитието си по отношение на политиките за финансова устойчивост. Разговаряхме там с представители на местни МСП-та и тяхното мнение за ESG директивите беше едно - те го виждат като разход. Трябва да бъдем честни, че бизнеса го е страх от несигурност. Но трябва да се променим, защото цялата промяната означава и нов бизнес - поне за тези, които искат да се учат и да работят.

Кой печели до момента в надпреварата между старите и новите играчи? Борбата за клиенти, на които да бъдат изготвени нефинансовите отчети е сериозна.

Мнението ми е, че счетоводителите и одиторите са най-добрите за приготвянето на устойчивите отчети. Това обаче включва и други професионалисти към техните екипи, но ултимативно счетоводителите и одиторите са най-добре подготвени регулаторно.

През 2024 г. България трябва да транспонира CSRD директивата. Това е първият голяма момент в имплементирането на ESG политика на практика, която ще се усети от бизнеса. Какво очаквате да се промени в страната и като цяло може ли да очакваме промяна в бизнеса в ЕС?

Трудно ми е да говоря за България конкретно, но мога да кажа, че членуването в ЕС е добра предпоставка. Всички в крайна сметка ще трябва да се съобразяват с нефинансовото отчитане, тъй като CSRD е просто първата стъпка. Хората трябва да са запознати какво ги очаква, като не мисля, че България е назад в сравнение с други държави, даже напротив.

Какво е най-голямото предизвикателство в отворения пазар на ESG услуги в момента. Как трябва да се реши кой може да бъде ESG одитор? В България дипломираните счетоводители искат да "запазят одита на ESG" само за тях и да създадат монопол, който вече съществува в одита?

Най-големият проблем е в неяснотата - къде, кога и как. Нещо, което може да бъде от голяма важност за една компания, може въобще да не важи за друга. Дефинирайте "монопол" в одита?

Почти целият ESG бизнес ще се концентрира при определени одитори, които така или иначе са концентрирали одиторските услуги при себе си.

За да не се случва грийнуошинг, трябва да има регулатор. CSRD задължава тези, които работят по прилагането и спазването да имат определено обучение/образование - не по директива, но за да е успешна работата. Не мисля, че компаниите от големите 6 могат да запазят бизнеса само за тях, но, например, големите 4 (PWC, Deloitte, EY, KPMG) разполагат с ноу-хау и кадрите да водят промените.

Коя е най-трудната част от счетоводна гледна точка за прилагане на CSRD?

Определяне на материалността и релевантността на източници на информация. Ще има различни принципи за всеки сектор. Най-голямото предизвикателство е т.нар. двойна материалност.

Какво трябва да знаят счетоводителите и одиторите за предстоящата промяна, която ще промени работата им?

Това, което трябва да знаят, е, че предоставя възможност за развитие в допълнителна сфера - нужна е информация и обучение все пак. Те имат аналитичните умения и критичното мислене.

Net Zero Economy Forum 2023

Повече по тази и други, свързани със зеления преход и трансформацията на бизнеса теми, можете да научите на конференцията на Капитал Net Zero Economy Forum.

Събитието ще се проведе на 22 и 23 ноември в Гранд Хотел Милениум София и ще срещне изпълнителни директори на водещи компании от българския пазар, представители на европейските институции, правителството, регулаторите и общините.

Големите теми в третото издание на годишния форум са: Политическа рамка на зеления преход, Недостигът на вода в контекста на климатичните промени, Критични и стратегически суровини за прехода, Декарбонизация на индустрията, Бизнес партньорства за устойчиво развитие, Климатична неутралност на градовете, Ускоряване на кръговата икономика, ESG регулации, Иновации и решения за устойчиво земеделие, Cleantech и нови бизнес модели.

Информация за събитието и билетите вижте тук