Мярката за финансиране на големи ВЕИ и батерии забуксува отново

Общественото обсъждане по схемата се проведе още през октомври, а индикативната дата за нейния старт бе 10 ноември. Това обаче така и не се случи заради недоволство от страна на бизнеса, че повече средства ще се концентрират само в няколко много големи проекта. До момента обаче подробности около нейното структуриране липсват.

Фалстарт

Проблемите по схемата дойдоха още с публикуването предварителните условия по нея. От кандидатите се изискваше да имат да имат самостоятелно или чрез своя(те) акционер(и) минимална кумулативна нетна стойност от:

• 10 млн. евро за проекти с капацитет между 2 и 5 MW;
• 40 млн. евро за проекти от 5 MW до 20 MW;
• 60 млн. евро за проекти с над 20 MW.

Това високо изискване възмути бизнеса, който настоя за спешно преразглеждане на правилата. Още повече че в тях бе записано, че схемата е насочена към микро-, малки, средни и големи предприятия, от които първите две категории очевидно не разполагат с такива активи.

• Схемата за големи ВЕИ и батерии по ПВУ получи нови критики на финала
• Остри критики срещу правилата за субсидии за големи ВЕИ и батерии за над 660 млн. лв.

От Българската фотоволтаична асоциация например посочиха в официално писмо, че не е ясно какво точно се включва в "кумулативна нетна стойност" - обща инвестиция, балансова стойност на проект, пазарна собственост на проекти и т.н., поради което е необходимо уточнение за какъв конкретен параметър става въпрос. Според експертите може да се направи извод, че се допускат до участие търговци само за изграждане на обекти с мощност над 2 MW.

"Считаме, че подобно ограничение е необосновано и дискриминационно и следва по безспорен начин да се визира, че до участие в процедурата ще се допуснат и кандидати, които изграждат ВЕИ генератори с мощност, по-малка от 2 MW", отбелязват в своето становище от БФА.

Че има сериозна неравнопоставеност за кандидатите, смятат и от сдружение "Соларна академия България". Не става ясно и как как кандидатите трябва да са хем търговци по смисъла на Търговския закон, хем да са в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, където попадат сдруженията и фондациите, пишат до "Капитал" и от "Грийнпийс България". Техните експерти настояват и за яснота - какви са ролята и възможността за участие на енергийните общности, тъй като според първоначалните условия те на практика няма как да кандидатстват заради високия минимален праг на активите.

Променете условията

Едно от коментираните предложения бе условията по мярката да позволят достъп и на по-малките инвеститори, т.е. целта бе тя да бъде раздробена на по-малки проекти. Макар в сектора да бе постигнато принципно съгласие за това - по информация на "Капитал" се обсъждаше лимит от 5 мВт мощност на проект, очевидно на институционално ниво все още има проблеми. Вероятно именно това е и главната причина отварянето на мярката да се забави с повече от два месеца - време, през което бизнесът вече можеше да подготви проектите си.

Още в края на м.г. председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев коментира, че за да отидат парите в малки и средни компании, допустимата мощност за проектите трябва да бъде до 4 МW. "Ще бъде заложено и изискване финансовите изисквания към кандидатите да не надхвърлят помощта, която ще се дава. По тази схема за 1 мегават няма да се изискват 10 млн. евро, а 1 млн. лв.", каза тогава той.

Дали обаче това ще залегне в новите условия за кандидатстване, все още не е ясно. Също така не е ясно дали в Брюксел биха били склонни на подобен подход, тъй като големите проекти се изпълняват и се проследяват много по-лесно и със сравнително по-малко административни дейности могат да се постигнат заложените цели в проекта.