София на солари, приходите - за теб и за квартала

В момента подобни промени са предвидени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който в края на май бе приет на първо четене от парламента, но все още не е стигнал до второ гласуване в зала. Макар основната част от промените в него да са насочени към намаляването на бюрокрацията за малките инсталации (до 1 MW покривни и фасадни конструкции), все пак в него има и отделна част, свързана именно с енергийните общности.

Според експертите на "Грийнпийс България" промените в ЗЕВИ е дълго отлагана стъпка, която България е задължена да направи не само за да могат да се усвоят средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, но и защото страната трябва да спре наказателната процедура на ЕК заради забавянето с две години на Директивата за енергия от възобновяеми източници. Според тях обаче "още на пръв поглед прави впечатление, че предложеният текст е взет дословно от европейската директива, но липсва методика за адаптирането ѝ към българската действителност". Този подход навежда на мисълта, че в сегашния си вид проектът има за цел само да изпълни ангажимента ни към ЕС, но не и да създаде осезаема промяна, която да снеме бремето на високите цени на енергията от потребителите или да предотврати възможностите за потенциални злопупотреби.

Покриви с потенциал

Общините имат водеща роля в допълването на необходимата нормативна база и администрирането на процесите, които могат да дадат това начало. А от гражданската организация "Екипът на София", която подкрепи кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на столицата, разполагат с конкретни анализи на потенциала на общинските сгради. Направени са изводи кои сгради са най-подходящи за инсталиране на фотоволтаични инсталации.

Отделени са над 800 сгради с подходящи покривни пространства с обща площ над 700 000 кв.м. Най-големият покрив с такава възможност е на общинското дружество "Топлофикация - София" с площ 12 530 кв.м", дава пример юристът, специализирал в енергийното и климатично право, Павлин Стоянов от "Екипът на София", автор и в платформата "Климатека".

Покривът на "Топлофикация" е един от най-подходящите за солари. Дружеството може да играе важната роля на балансираща мощност и да участва по нов начин на енергийния пазар. Фотограф : Георги Кожухаров

Но най-много сгради с такъв потенциал са училищата, детските градини и въобще "образователните сгради". Идентифицирани са и районите с най-голямо хоризонтално слънчево облъчване. Такива например са 155 ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в Кривина и 140 детска градина в Долни Богров.

А това е само част от анализите, налични за Столична община. "Въпросните примери са изведени на база водещи критерии - те представляват сгради, които поединично или в свързана група имат най-голямо покривно пространство, не са засенчени от съседно строителство и нямат остри скатове, които не биха позволили избор на подходящ ъгъл на монтаж на панелите. Също така, съпътстващата инфраструктура и възможност за непосредствено потребление на произведената енергия са от водещо значение, както и изчислението на потенциалната слънчева радиация в дадения район", обяснява Стоянов.

Идеята се подкрепя и от бизнеса, който неведнъж е виждал възможност в оползотворяването на подобни иначе неизползваеми площи. "България разполага с огромен потенциал от покриви - на стари заводи, стари предприятия. Дори и да не могат да бъдат присъединени за производство и продажба на електричество, могат да бъдат използвани за собствени нужди, което е една невероятна възможност, в голяма степен неоползотворена към този момент", коментира неотдавна Андрей Рекалов, главен оперативен директор, "КЕР Токи пауър". По думите му има много индивидуални решения.

Солари, но защо не и геотермия

В реалността София обаче не е предприела нито една стъпка, за да се доближи до подобна идея. Включването на общината в тях и стимулирането им реално би позволило диверсификация на енергийната независимост за гражданите и бизнеса, партньорство с държавни и местни структури и инвестиции от страна на гражданите. Трябва да се започне съвсем отначало, с което идват въпросите "как" и "къде".

Според Стоянов имотите, собственост на Столична община, както и предприятията, управлявани от нея, могат да участват в енергийни общности като потребители. Такива консуматори са училища, детски градини, административни сгради, болници, транспортните предприятия, други производствени сгради. На второ място, подходящи терени или сгради могат да бъдат използвани за строителство върху и в тях на ВЕИ инсталации. "Най-често мисълта отвежда към фотоволтаици и електричество. Но в по-широка енергийна перспектива трябва да се мисли например и за геотермия - за отопление и охлаждане", коментира той за "Капитал".

Не толкова "за парите", колкото за квартала

Приходите от продадения ток, които общината може да събира при една такава формула, могат да се инвестират най-вече в по-добра средата за гражданите. И така би било смислено - според европейските директиви се предвиждат "не толкова финансови, колкото екологични, икономически или социални ползи на своите членове или на районите, в които оперира".

"Столична община трябва да се стреми да промотира именно тази характеристика на общностите, за да подобри живота в районите и града като цяло, а не да създаде голяма печалба за група инвеститори", смята Стоянов. Общностните цели ще се определят винаги от общото събрание на членовете ѝ. Но Столична община би следвало да е този участник, който събира и предлага добри идеи. Примери за това в какво може да се инвестира в такива случаи са облагородяването на цял квартал или район, създаване на паркинги, преодоляване на енергийната бедност, намаляване на цените на енергията за крайните потребители, поддържане на квартални паркови пространства.

Още по-футуристично - някои световни примери показват използването на приходите от дейността на енергийните общности като частен пенсионен фонд.

Заедно с другите градове

Погледнато по-мащабно, София може да си партнира с други градове (т.нар. междуградски кооперативи). Според Стоянов тази кооперацията може да бъде изграждана на база на три основни критерия. Трябва да се прецени кои са градовете с най-висок енергиен потенциал (като производител или потребител), кои имат особена нужда от икономическа, социална или екологична подкрепа, кои имат най-силна амбиция за действие.

"Не виждаме пречка градовете да си сътрудничат дори и да не са разположени близо един до друг. Това сътрудничество в момента може да се базира на съвместни инвестиции и споделени ползи от тях и споделено потребление, ако така или иначе се използва националната (а не локална/умна мрежа). Другото е обмяна на опит, знания, технически, правни, финансови и икономически познания", казва експертът от "Екипът".

Според него най-очевидните първи съмишленици са "дейните общини от мрежата Екоенергия". Това е сдружение с нестопанска цел на български общини за взаимна помощ и съвместни действия при формирането на подобни политики. В него участват (като учредители) 23 общини, вкл. Белене, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Габрово, Горна Оряховица, град Добрич, Ямбол и др.

А другите "естествени" партньори могат да бъдат общините, които са непосредствени съседи на Столична община. Така че въпросът е не дали, а кога енергийните общности най-накрая ще заработят и у нас. Засега отговорът идва от само себе си: най-рано след местните избори.