Игов, Светлозар

Материал из Википедии — свободной энциклопедии
Перейти к навигации Перейти к поиску
Светлозар Игов
болг. Светлозар Игов
фото: Атанас Игов
фото: Атанас Игов
Дата рождения 30 января 1945(1945-01-30)
Место рождения Радуил, Софийская область
Дата смерти 28 сентября 2023(2023-09-28) (78 лет)
Место смерти София
Гражданство  Болгария
Образование
Род деятельности литературовед, литературный критик, прозаик, поэт, переводчик
Язык произведений болгарский
Награды
© Произведения этого автора несвободны

Светлоза́р Атана́сов И́гов (30 января 1945, село Радуил — 28 сентября 2023, София) — болгарский литературный критик, историк литературы, писатель, поэт, переводчик с сербскохорватского. Профессор Пловдивского университета (2010).

Биография[править | править код]

Родился в январе 1945 года в селе Радуил. Первый писательский опыт получил в 1960 году, в газете «Средношколско знаме»[1]. Окончил факультет славянской филологии в Софийском университете в 1966 году. Специализировался в Белграде и Загребе (1967—1968). Работал ассистентом в Софийском университете (1967—1969). Был редактором в еженедельной газете «Литературен фронт» (1969—1970) и журнале «Съвременик» (1972—1977)[2][1]. Главный редактор журнала «Език и литература» (1994—2005)[1].

Научную деятельность начал в 1976 году в Институте искусствоведения Болгарской академии наук. В 1978 году защитил дисертацию на тему «Иво Андрич — творческо развитие и художествена структура». с 1978 по 1987 научный сотрудник, затем старший научный сотрудник Института литературы БАН[2][1].

С 1978 преподавал славянскую литературу в Пловдивском университете, с 1983 года доцент, с 2010 года профессор[1].

Основатель (2007) и единственный член жюри ежегодной литературной премии «Дъбът на Пенчо» («дуб Пенчо»), которая вручается в годовщину смерти Пенчо Славейкова в Софии, возле засохшего дуба, воспетого в его стихотворении, и представляет собой грамоту и овации коллег[3].

Умер в Софии 28 сентября 2023 года[4].

Литературоведение и литературная критика[править | править код]

Научные интересы Игова охватывали сравнительное и славянское литературоведение, историю и теорию литературной критики, поэтику романа, проблемы общего искусствоведения, теорию и практику перевода. Считается одним из ведущих исследователей творчества Иво Андрича[2]. Написал 40 книг и более 1000 публикаций в периодических изданиях, представляющие широкий спектр литературоведческих жанров и тем[1], среди них знаковый для болгарского литературоведения труда: монографии «История на българската литература 1878—1944» (1981). Игов предложил новый, современный взгляд на болгарскую литературу и новая схема периодизации её развития. Книга была запрещена, впервые опубликована только в 1990 году и несколько раз переиздавалась[1][5].

Творчество[править | править код]

Произведения художественной литературы Игова представляют всевозможные жанры: поэзия, афоризмы, рассказы, эссе, пьесы и романы[1]. Выступал как составитель сборников и антологий. Переводил призведения сербских писателей на болгарский язык[1].

Награды[править | править код]

Удостоен ряда профессиональных наград, в том числе национальной премии за литературную критику имени Ивана Радославова[bg] и Ивана Мешекова[bg] (1999)[6], литературной премии имени Ивана Динкова[bg] (2006)[7], премии имени Йордана Йовкова за вклад в исследование и популяризацию его литературного наследия (2010)[8], премии Ивана Вазова (болг. Вазова награда) (2012)[9], литературной премии "Перо" (болг. "Перото") за общий вклад в болгарский литературный контекст (2019)[10]. Почётный доктор Великотырновского университета (2020)[1].

Библиография[править | править код]

Литературоведение и литературная критика
  • Високо, при извора (1974)
  • Хуманизъм и творчество (1978, 1981)
  • Грозните патета. Критическо ежедневие (1984)
  • Българийо, за тебе пяха (1985)
  • Богомил Райнов (1986)
  • Призори. Фрагменти (1988)
  • Грозните патета. Книга втора (1989)
  • Поезията на Николай Кънчев (1990)
  • Павел Вежинов (1990)
  • История на българската литература 1878—1944 (1990, переиздания 1991, 1992, 1993, 1995)
  • От Ботев до Йовков (1991)
  • Иво Андрич: Творческо развитие и художествена структура (1992)
  • Български шедьоври (1992)
  • Призори. Книга втора (1994)
  • Творби от българската класика (1995)
  • Петър Алипиев. Литературна анкета (1995)
  • Кратка история на българската литература (1996, переиздание 2005)
  • Апостолът, Геният, Патриархът — Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов (1996)
  • Привечер (1999)
  • Българската литература XX век — От Алеко Константинов до Атанас Далчев (2000)
  • История на българската литература 1878—1989» (2001, переиздание 2010)
  • Поезията на Иван Цанев: Четири статии (2001)
  • Български писатели: Поети, прозаици, драматурзи, критици (2001)
  • Призори. Книга трета (2005)
  • Книга за Пенчо Славейков (2006)
  • „Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин (2008)
  • Балканът, ханът и чифликът (2011)
  • Златомир Златанов и модерният обрат (2014)
Поэтические сборники
  • Ранният край на лятото (1995)
  • Отсъствие (1999)
  • Tragelaphos и други стихотворения (2000)
  • Там (2005)
Романы
  • Елените (1998) — Олени, пер. на рус. яз. З. Карцевой (2014)[11]
  • Там на Балканите (2012)
Переводы
  • Югославски морски новели (антология; коллектив переводчиков) (1974)
  • Нощен полет. Петима сръбски поети. (совм. с Н. Кынчевым[bg]) (1989)
  • Христич Й. Александрийската школа (составитель, автор предисловия и переводчик) (1996)
  • Андрич И. Омер паша Латас (1982)
  • Андрич И. Летуване на юг (рассказы; составитель, автор послесловия и переводчик (1989)
  • Андрич И. Раждането на фашизма (составитель, автор послесловия и переводчик) (2012)
Антологии
  • Антология на българската поэзия (1995)
  • Начало на века. Най-нова българска поезия 1989—2001 (2001)

Примечания[править | править код]

  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Захова К. Светлозар Игов (болг.). Речник на българската литература след освобождението. Дата обращения: 17 января 2024. Архивировано 12 января 2024 года.
  2. 1 2 3 Антонова И. и др. Игов, Светлозар Атанасов // Български енциклопедичен речник / ред. Габеров И.. — В. Търново : GABEROFF, 1999—2000. — С. 409. — 1328 с. — 1000 экз. — ISBN 954-9607-11-9.
  3. Йордан Ефтимов е носител за тази година на наградата „Дъбът на Пенчо“ за цялостен принос (болг.). БНР Новини (28 мая 2018). Дата обращения: 22 января 2024. Архивировано 21 ноября 2023 года.
  4. 40 дней без проф. Светлозара Игова. Болгарский культурный институт в Москве (7 ноября 2023). Дата обращения: 22 января 2024.
  5. Велкова-Гайдаржиева А. Апология на „История на българската литература“ от Светлозар Игов (болг.). Култура (6 ноября 2019). Дата обращения: 22 января 2024. Архивировано 3 декабря 2023 года.
  6. Василев С. Литературни празници : [болг.] : [арх. 12 августа 2022] // Литературен форум. — 2001. — № 20 (461) (23 май).
  7. Светлозар Игов - носител на наградата "Иван Динков" (болг.). Културни новини (8 ноября 2006). Дата обращения: 22 января 2024. Архивировано 29 ноября 2020 года.
  8. Словото на Светлозар Игов (речь при получении награды) : [болг.] : [арх. 22 ноября 2023] // Антимовски хан. — 2010. — № 4.
  9. Светозар Игов получи Вазовата награда за литература! (болг.). Марица (9 июля 2012). Дата обращения: 22 января 2024. Архивировано 5 мая 2023 года.
  10. Проф. Светлозар Игов е носителят на награда „Перото“ за цялостен принос за 2019 г. (болг.). Национален дворец на културата (9 ноября 2019). Архивировано 13 ноября 2020 года.
  11. Филимонова К. Одержимые Нобелевкой: что происходит в болгарской литературе сегодня. 5 современных романов из Болгарии, заслуживающих внимания. Горький (3 ноября 2020). Дата обращения: 22 января 2024. Архивировано 15 мая 2022 года.

Ссылки[править | править код]

  • Велкова-Гайдаржиева А. При Светлозар Игов (болг.). Култура (16 октября 2023). Дата обращения: 22 января 2024.