"Делник": „Блок 18 е превърнат в блок 20!“

Българските семейства от 18 и 19 блок в комплекс „Райна княгиня“ в Ямбол отказват да плащат такса смет. Това са малкото останали да живеят в тези блокове български семейства след събарянето на блок 20 и преместването на част от ромите в общински жилища, намиращи се в двата блока.
Край бл. 18 и 19 е невъобразима мръсотия, никой не почиства, е основанието на хората. Редом с това е и циганският тормоз, на който са подложени.
С оповестяването на бойкота на такса смет потърпевшите вероятно искат да привлекат вниманието на обществото и особено на институциите, които се държат като слепи и глухи за техните проблеми.
Всъщност оплакванията на жителите на бл. 18 и 19 не са от вчера и от днес. Още предишният общински съвет организираше срещи с част от тези хора. Наемателите искаха да им заменят общинските апартаменти с намиращи се в други квартали. Големият проблем е за хората, които преди години са изкупили апартаментите и сега са собственици. В техния случай още по-трудно може да бъде съзрян законовият механизъм, по който общината да им замени частната собственост с друга, намираща се в друг жилищен квартал.
Вероятно все пак част от потърпевшите са намерили решение през годините, защото един от все още живеещите в бл. 18 пише: „Много българи бяха преместени в други квартали. За едни може, за други – не може.“
В опит за някаква реакция общинската власт разкри полицейски участък в един от блоковете. Ето какво казва по повод на участъка единият от потърпевшите - Пенчо Гинчев:
„Няма нужда от този полицейски участък, когато ги потърсих, нямаше никой . “
Всъщност писането на жалби до общинския съвет остава май единственият законов начин тези семейства да надават глас и да търсят решение на проблема си. Макар и безуспешно. Написаното от тях обаче говори за голяма болка и  пълна безизходица.
Здравка Недкова: „Зарадвах се като събориха блок 20, обаче не знаех на какво ни обричат. И ромите имат право на жилища, но не трябва да съсипват нашите.“ Тя разказва как безотговорността на съседите й роми е наводнила собствения й апартамент. И обвинява общината, че е превърнала бл. 18 в новия блок 20. С болка жената е написала, че когато ромите съборят и този блок, те пак ще имат жилища, но тя няма да има къде да отиде. Жената е обидена от това, че е принудена да живее на сметище; че въпреки полицейския участък във входа вони на урина; че пътеката към блока не е ремонтирана от 20 години. Когато се стъмни, тя не може да се прибере. Убедена е, че на местната власт й липсва главно добра воля да помогне на останалите десетина български семейства в двата блока.
Пенчо Гинчев пък, също от 18 блок, пише за това как живее семейството му всеки ден изпраща и посреща дъщеря, внуче и съпруга до спирката. Те са нападани от роми с камъни, обиди и нецензурни думи. Живеят сред ежедневни викове, музика, от която не могат да спят по цели нощи, смрад и мръсотия. Вратата на апартамента му е ритана, блъскана, по нея са хвърляни пиратки.
Любопитно е едно дословно повторение в написаното от двамата ни съграждани:
„Блок 18 е превърнат в блок 20!“