/ БГНЕС
Широк обществен отзвук след падането на ракетата в Полша, която взе два човешки живота. Инцидентът стана на километри от границата с Украйна, където Русия води военни действия от 24 февруари т.г.

Световните лидери припомниха, че Полша е член на НАТО и следва да бъде защитена, ако е нападната от трета страна. Заговори се за задействане на член 4 и член 5 от Северноатлантическия договор. Теза, която уплаши мнозина. 

От Русия побързаха с реакцията си и публично отрекоха да носят отговорност за инцидента. Президентът на САЩ Джо Байдън също изрази съмнение и заяви, че е малко вероятно ракетата да е изстреляна от Русия. Украинският президент Володимир Зеленски пък директно обвини Москва и заяви, че това е „шамар в лицето“ на провеждащата се в този момент среща на световните лидери от Г-20 в Индонезия.

Полският премиер свика Съвета за сигурност, повиши бойната си готовност и предупреди, че страната му обмисля задействането на член 4 от Северноаталнтическия договор. Китай призова всички страни да запазят спокойствие.

Само ден по-късно ситуацията се успокои с официалното изявление от НАТО. Ракетата, ударила Полша, вероятно е била заблуден огън на украинската противовъздушна отбрана, а не руски удар, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Това потуши опасенията, че войната в Украйна може да се пренесе през границата.

Но един важен въпрос дойде на дневен ред:

Кога се задействат член 4 и 5 от Северноатлантическия договор и какво гласят.

Северноатлантическият договор е подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г. Ратифициран е със закон и приет от 39-ото Народно събрание на Република България на 18.03.2004 г.

В договора е записано: „Страните по настоящия Договор потвърждават своята вяра в целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и желанието си да живеят в мир с всички народи и правителства, Решени да защитават свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, които се основават на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона. В стремежа си да съдействат за повишаването на стабилността и благоденствието в Северноатлантическата зона, решени да обединят усилията си за колективна отбрана и за запазването на мира и сигурността, сключват настоящия Северноатлантически договор.“

Според член четвърти от договора: Страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях.

А член пети гласи: Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.

Всяко такова въоръжено нападение и предприетите като следствие от него мерки ще бъдат незабавно доведени до знанието на Съвета за сигурност. Осъществяването на такива мерки ще бъде прекратено, след като Съветът за сигурност предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност, става ясно още от подписания договор. 
Министерство на транспорта и съобщенията