Войната с "Хамас" доведе до една от най-големите кризи в отношенията между САЩ и Израел

След изненадващата атака от 7 октомври на палестинската групировка "Хамас" срещу Израел спешните доставки на американски оръжия поддържаха военната кампания на Израел в Газа, докато американските дипломати предпазваха страната от порицание в Съвета за сигурност на ООН, а американските адвокати я защитаваха в Международния съд.

В допълнение към 3.4 млрд. долара годишно, които САЩ дават на Израел, още 15 млрд. долара чакат одобрение от Конгреса. За Байдън тази подкрепа е същността на един траен, уникален съюз, съществуващ не само по време на настоящия конфликт в Газа, но и през петте десетилетия на собствената му политическа кариера, започвайки с "най-значимата среща в живота си", както сам я описва, с тогавашния израелски министър-председател Голда Меир през 1973 г. Но сега, когато Тел Авив най-много се нуждае от подкрепата на САЩ, Нетаняху избра да се противопостави на Белия дом, потенциално излагайки тази помощ на риск.

Американският президент, който не е разговарял с израелския си колега от средата на февруари, миналата седмица заяви, че е време за разговор между двамата, след което коментира пред MSNBC, че Нетаняху "наранява Израел". Лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър, най-видният еврейски политик в Америка, беше още по-прям: Израел се нуждаеше от избори, за да смени лидер, който отслаби неговата "политическа и морална структура".

Във враждата с Джо Байдън Нетаняху разчита, че останалите култивирани с десетилетия влиятелни съюзници в Конгреса - от израелските лобисти до приятелски настроените сенатори, както и водещата роля на Израел в региона, ще запазят както способността му да води войната, така и поста му.

"Нетаняху играе опасна игра, която може да струва много на държавата, твърди пред Financial TImes Ехуд Олмерт, предшественикът на Нетаняху като министър-председател. Ако Байдън реши да накаже Нетаняху, това ще навреди и на Израел."

• САЩ предупреждават Израел да не нахлува в Рафах

В миналото и други израелски лидери са влизали в сблъсък с Белия дом: Роналд Рейгън обвини Менахем Бегин в "Холокост", след като Израел бомбардира Бейрут през август 1982 г.; Джордж Буш-старши трябваше да задържи 10 млрд. долара гаранции по заеми, за да принуди Ицхак Шамир да отложи изграждането на селища за израелски заселници и да участва в мирните преговори с палестинците през 1991 г. Но никой до момента не го е правил толкова открито и нагло като Нетаняху, който се представя като единствения израелец, способен да каже "не" на Америка.

"Разногласията относно цивилните жертви са сериозен проблем за американско-израелските отношенията и за способността на Нетаняху да постигне военните си цели, твърди Мартин Индик, бивш посланик на САЩ в Израел и пратеник на мира на Барак Обама. Ако Нетаняху се тревожеше за отношенията между двете страни, той никога нямаше да позволи нещата да се влошат дотолкова."

Според Индик основната мотивация на Нетаняху е да държи крайнодесните си коалиционни партньори доволни. "Най-добрият начин да направи това е да се конфронтира, вместо да отстъпи пред Байдън."

Рязък обрат в двустранните отношения

Оттогава Нетаняху ръководи войната в Газа, отнела повече от 31 хил. живота според палестински служители, и се противопостави на призивите за ново примирие, което може да помогне на САЩ и Катар в преговорите за втори кръг от размяна на заложници. Тел Авив твърди, че са убити най-малко 10 хил. бойци на "Хамас".

Сблъсъкът между двамата лидери настъпи в същата седмицата, в която американските разузнавателни служби публикуваха годишна оценка, която оспорва стълбовете на настоящата политическа стратегия на израелския премиер Източник: Reuters

Сблъсъкът между двамата лидери настъпи в същата седмицата, в която американските разузнавателни служби публикуваха годишна оценка, която оспорва стълбовете на настоящата политическа стратегия на израелския премиер. Докладът установява, че Иран не е имал никаква роля или предварителна информация за нападението на "Хамас" от 7 октомври; че пълното заличаване на палестинската групировка може да отнеме години и че властта на самия Нетаняху може да е слаба.

"Това е една от най-големите кризи в отношенията между САЩ и Израел", отбелязва Майкъл Орен, посланик на Израел в САЩ по време на администрацията на Обама и заместник-министър в предишно правителство.

Въпреки че Байдън отрече възможността прехващачите на Железния купол, които защитават израелските градове от ракетни удари, да бъдат изключени, не е ясно дали САЩ ще останат също толкова решени да продължат доставките на по-разрушителните оръжия, отбелязва Орен. Използването на американските 2000-фунтови бомби, най-големите в конвенционалния арсенал, в гъсто населени палестински квартали предизвика международно порицание. Бившият посланик предполага, че Вашингтон ще промени видовете боеприпаси, които изпраща, а не количеството. "Моето усещане е ,че прецизните бомби продължават да идват, защото това е в интерес на Байдън - те предизвикват значително по-малко съпътстващи щети."

Човек, запознат с решението на Нетаняху да се противопостави, вместо да се приспособи към исканията на Байдън, отрече израелският премиер да реагира на политическата обстановка в САЩ, където подкрепата на републиканците за израелския премиер далеч надвишава тази на демократите.

"Американският народ напълно подкрепя правото на Израел да се защитава, казва източникът. Израелската общественост напълно подкрепя политиката на премиера. Тук няма противоречие."

Подкрепата за Нетаняху в политическата върхушка на САЩ се простира извън Белия дом, споделя същият източник, "защото при управлението на Нетаняху Израел направи света по-безопасен" за интересите на САЩ в региона. "Това е исторически факт." След остри критики от Шумер в четвъртък, партията на Нетаняху "Ликуд" призова за "уважение": "Израел не е бананова република, а независима и горда демокрация."

Историята на Нетаняху с американската власт със сигурност е дълга. Американският му акцент - усъвършенстван като студент, а след това като консултант в Бостън, когато се подвизава под името Бен Нитай - го направи редовен коментатор в американската телевизия, особено в CNN по време на първата

война в Персийския залив. Неговият политически чар превърна американските политици в негови приятели за цял живот, които дори и сега наричат най-дълго управлявалия израелски премиер с детския му прякор Биби.

Той култивира връзки, които дадоха плодове десетилетия по-късно. През 90-те години тийнейджърът Джаред Кушнър отстъпва леглото си в Ню Джърси на Нетаняху, негов семеен приятел. След години като съветник на Доналд Тръмп Кушнър, зетят на бившия президент, изготвя американски мирен план, според който по-голямата част от окупирания Западен бряг щеше да бъде предаден на Израел.

Същевременно обаче Нетаняху се гордее, че пожертва тези отношения, когато собствените му принципи или политика бяха застрашени. "Никой в историята не е обиждал Овалния кабинет по начина, по който го направи Нетаняху", каза Олмерт, визирайки несъгласието му с Обама относно ядрените преговори с Иран през 2015 г. Отхвърлен от Белия дом, Нетаняху просто отправи директен призив за съвместна сесия на Конгреса.

Тогава Нетаняху плати малка политическа цена - мандатът на Обама приключваше и освен че изтегли ветото на САЩ върху резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от декември 2016 г., осъждаща израелските селища, той продължи да изпълнява ядрената сделка въпреки театралните възражения на израелския премиер.

С идването на власт на Доналд Тръмп Нетаняху умело се възползва от антипатията на новия държавен глава към политиката на Обама и САЩ се оттеглиха от въпросното споразумение. За целта министър-председателят използва секретни документи, предоставени от Мосад, според които Иран е разработвал ядрено оръжие още в началото на 2000 г. Тогавашният държавен секретар Джон Кери се извини на Нетаняху, след като неназован американски служител описа израелският политик като късоглед и помпозен. Но разривът около ядрената сделка с Иран затвърди решението на Нетаняху да разчита на републиканците за непоколебима подкрепа, а не на целия политически елит на САЩ.

"[Демократите] никога не забравиха това, коментира Индик. Биби успя да унищожи двупартийната природа на подкрепата за Израел - дългогодишна традиция, която той нарочно постави в опасност, вярвайки, че евангелистите са по-надеждни от прогресивните [американски] евреи."

Сега много от същите демократи, обидени от Нетаняху, са в администрацията на Байдън, а не може да се разчита и на щедростта на Тръмп, ако той спечели президентската надпревара. "Изборите са много далеч, а встъпването в длъжност е след година", казва Орен. "Не е като утре да има нова администрация - засега ще трябва да се справите с Байдън."