Как ценообразуването на въглеродните емисии превзема света

Разпространението на въглеродното ценообразуване се осъществява по три начина. Първо, правителствата създават нови пазари и такси. Индонезия е един пример. Ако всичко върви по план, нейният пазар в крайна сметка ще бъде съчетан с данък върху въглеродните емисии. През април Япония стартира доброволен национален пазар за въглеродни компенсации, който ще работи успоредно със съществуващата политика за ограничаване и търговия с емисии, прилагана в Токио. Участниците, отговарящи за около 40% от замърсяването на страната, ще трябва да оповестят и определят емисионни цели. С течение на времето схемата ще става по-строга, като търговете за въглеродни квоти за енергийната индустрия ще започнат през 2033 г. В същото време Виетнам работи по схема за търговия с емисии, която ще бъде установена през 2028 г. и в рамките на която фирмите с емисии над определен праг ще трябва да ги компенсират чрез купуването на кредити.

Второ, страните с по-утвърдени пазари засилват политиките си. На 24 септември китайският National Climate Strategy Centre обяви, че неговата схема за търговия с емисии, която е най-голямата в света, ще се измести от фокусирането върху въглеродния интензитет на въглищните централи към фокус както върху техния интензитет, така и върху общите емисии. Схемата ще бъде свързана с неактивния пазар на въглеродни кредити, което ще позволи на централите да изпълняват задълженията си чрез купуването на кредити за възобновяема енергия, залесяване или възстановяването на мангровите гори. Австралия, която се отказа от първоначалното си въглеродно ценообразуване през 2014 г., реформира досегашната беззъба схема, известна като "предпазен механизъм". От юли големите промишлени предприятия, отговарящи за 28% от емисиите на страната, трябва да намаляват емисиите си с 4.9% годишно спрямо базовото ниво. Тези, които не успеят да го направят, трябва да купят въглеродни компенсации, които се търгуват на цена около 20 долара за тон.

Последният начин, по който се разпространяват въглеродните пазари, е чрез трансгранични схеми. Европейската програма е най-напредналата. В пилотната фаза на CBAM вносителите на алуминий, цимент, електроенергия, торове, водород, желязо и стомана ще трябва да докладват за "вградените" емисии (тези, които се отделят при производството и транспорта). След 2026 г. вносители ще трябва да плащат такса, еквивалентна на разликата между цената на въглерода на тези вградени емисии по схемата на ЕС и всяка въглеродна цена, платена от износителя на вътрешния му пазар. Безплатните разрешителни за сектори също постепенно ще бъдат премахнати, а жилищната и транспортната индустрия ще бъдат включени на пазара.

Все пак е нужно време

Много от тези схеми ще се нуждаят от време, за да окажат въздействие. Много от азиатските са несигурни, с прекалено ниски цени, за да доведат до значима промяна - доста под сегашната европейска цена 80 - 90 евро (85 - 95 долара), която сама по себе си се само се доближава до оценката за социалната цена на въглерода на икономистите по въпросите за климата. Например половината от китайските въглищни централи, обхванати от китайската схема за търговия с емисии, са с отрицателна цена на въглеродните емисии, което означава, че на практика им се плаща за изгарянето на мръсно гориво, тъй като интензитетът на техните емисии е под средния за страната, заявява Лаури Миливирта от мозъчния тръст Centre for Research on Energy and Clean Air. Схемата също така не успява да създаде стимул за преминаване от въглища към други енергийни източници, отбелязва той.

Преглед на оригинала

В цял свят активистите критикуват възможността на фирмите да използват компенсациите, за да се отдадат на това, което те наричат "грийнуошинг", при което компаниите фалшиво се представят за природосъобразни. Някои схеми също така трудно доказват, че са довели до намаляване на емисиите. През 2022 г. екип от учени, ръководен от Андрю Макинтош от Австралийския национален университет, настоя, че залесяването, използвано като въглеродни кредити в австралийската схема, или не се е случвало, или е щяло да се случи независимо от плащанията за компенсации. След това независим анализ е препоръчал промени в начина на функциониране на схемата.

Но дори и ограничените програми за ценообразуване на въглеродните емисии ще допринесат за промяна на поведението по простата причина, че насърчават мониторинга на емисиите. След стартирането на китайската схема преди две години тя беше съпътствана от измами, като се твърдеше, че консултанти са помагали на фирми да изготвят фалшиви въглищни проби. В началото на годината длъжностни лица обявиха, че са започнали действия срещу тях, като вече са доволни от качеството на данните. Въпреки липсата на цена на въглеродните емисии американските фирми също са стимулирани да ги наблюдават. Президентът Байдън е предложил правило, според което всички бизнеси, продаващи на федералното правителство, трябва да оповестяват своите емисии и да имат планове за тяхното намаляване. Много големи компании са посочили доброволни цели за нулеви нетни емисии като част от маркетинговите си усилия. Apple е поела ангажимент да направи веригата си за доставки изцяло въглеродно неутрална до 2030 г.

Въглеродният отпечатък

А производителите по света са изправени пред още по-голям стимул да следят точно своя въглероден отпечатък - CBAM. Крайната цел на ЕС е да се справи с "изместването на въглеродните емисии". Преди въвеждането на CBAM цената на въглеродните емисии в Европа означаваше, че местните индустрии бяха изправени пред допълнителни разходи в сравнение с тези в страните с по-малко амбициозни планове за декарбонизация. Това даде стимул на вносителите да се снабдяват с материали от чужбина, дори ако тези суровини са по-замърсяващи. За да се компенсира това, ЕС предостави разрешителни на промишлените производители. Сега те ще бъдат премахнати с постепенното въвеждане на CBAM.

По време на пилотната си фаза CBAM просто представлява допълнително затруднение (което икономистите наричат "нетарифна бариера") за износителите към блока. За да се съобразят с нея, европейските фирми трябва да докладват за вградените емисии на своя внос. Ако подобни данни не съществуват, вносителите трябва да използват референтни данни, предоставени от ЕС. За да се подтикнат чуждестранните компании да променят поведението си и да докажат, че техните емисии са по-ниски, те се основават на най-замърсяващите фирми в блока. От 2026 г. вносителите ще трябва да плащат разликата между сумата, която би била начислена за вградените емисии в рамките на европейската схема, и цената на въглеродните емисии, която се плаща за продуктите у дома.

Самите гранични въглеродни мита може да се увеличат многократно през следващите години. В Австралия правителството наскоро обяви преглед на "изместването на въглеродните емисии" на страната, който ще разгледа тази възможност. През 2021 г. Америка и ЕС замразиха търговски диспут, започнат от президента Доналд Тръмп, като започнаха преговори за "Глобално споразумение за устойчиви стомана и алуминий". Америка иска двата търговски партньора да въведат общо външно мито за по-замърсяващите производители на стомана. Тъй като Америка няма вътрешно въглеродно ценообразуване, подобна политика би нарушила правилата на Световната търговска организация. Но ако ЕС и Америка не постигнат споразумение, митата от времето на Тръмп и ответните мерки на ЕС ще бъдат възстановени.

Ефектът на доминото

Цените на въглеродните емисии имат ефект на доминото. След като даден отрасъл бъде подложен на ценообразуване на въглеродните емисии, неговите предприятия естествено ще искат конкурентите им да спазват същите правила. Затова собствениците на въглищни електроцентрали ще лобират, за да гарантират, че газовите електроцентрали работят при равни условия. Правителствата на страните износителки също имат стимул да гарантират, че техните местни предприятия плащат цена на въглеродните емисии в страната, а не мито в чужбина. Ако фабриките в Азия са принудени да намалят емисиите си чрез схеми като CBAM, тогава правителствата на тези страни губят пари наготово, като не налагат собствена цена на въглеродните емисии.

Въпросът е дали доминото ще падне достатъчно бързо. Почти никакви схеми за търговия с емисии не са насочени към емисиите от жилищни имоти или автомобили например, където потребителите наистина ще ги заболи. С решението си да въведат схеми за ценообразуване на въглеродните емисии, а след това да ги направят по-широки и по-силни, политиците имат повечето икономисти на своя страна и действат много по-бързо, отколкото обикновено се смята. Но бъдещите политици ще трябва да направят тези политики още по-натрапчиви, за да се сведат до минимум последиците от изменението на климата. За да се случи това, те ще трябва да спечелят и избирателите.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved