Седмицата

Топ 5 от "Капитал": Германската Kayser отваря завод за авточасти в Плевен; Рекорди на Airbnb пазара в София

И още: "Пластхим-Т" купува италианската Manucor; По-скъп регулиран ток при по-ниски борсови цени; Зелената капиталова бомба в банките

Капитал

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Отлагането на либерализацията на едро при електроенергията е напът да доведе до парадокс - по-скъп регулиран ток при по-ниски борсови цени

Борсовите цени на електроенергията от началото на тази година са на ниските си нива от първото полугодие на 2021. Или от две години и половина по-евтин ток не е имало на пазара. И всичко подсказва, че тази тенденция ще продължи и занапред - с все повечето ВЕИ, навлизането на батериите и ниските цени на природния газ.

На този фон служебният министър на енергетика Владимир Малинов обяви, че българските домакинства вероятно ще плащат по-скъпо за електроенергия от 1 юли, но се застрахова, че увеличението няма да бъде "драстично".

Причината за парадокса евтин борсов, но скъп регулиран ток до голяма степен е в решението на депутатите да отложат с една година т.нар. либерализация на пазара на ток на едро. Така вместо по борсови цени енергията за домакинствата ще се доставя по определени от КЕВР тарифи, както беше и досега. Но в енергийния микс за бита ще бъде включена и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" въпреки високите й производствени разходи. Именно тяхното покриване ще натежи в сметките за ток на хората.

2. Зелената капиталова бомба в банките: Заради новите ESG стандарти финансовите институции трябва да заделят капитал и за климатични рискове

В зората на петролната революция, преди около 150 години, Credit Lyonnais незабелязано поставя началото и на финансова революция. Банката отпуска вероятно първия в света заем, обезпечен с бъдеща продукция, на нефтени рафинерии в Баку, в момент, в който руската империя (сегашната азерска столица тогава е част от нея) се бори срещу влиянието на американския керосин. Търсенето е бездънно, тъй като за пръв път в историята човечеството получава достъп до реално осветление, когато слънцето залезе.

Благодарение на този заем и на още външни капитали в рамките на няколко десетилетия Руската империя започва да конкурира САЩ в добива на петрол. А в следващото столетие финансовите институции и горивата вървят ръка за ръка. За дълъг период фосилната индустрия е основната движеща сила за глобалната търговия и е послужила като причина за създаването на много от финансови инструменти.

Сега европейските банки са изправени пред тежък, бърз и нежелан развод със сектора на изкопаемите горива, наложен от политици и регулатори.

3. От Тервел до Неапол: Заводът за фолио "Пластхим-Т" купува италианската Manucor

Един от най-големите производители на фолио и опаковки в региона - българската "Пластхим-Т", ще порасне с още един завод. Компанията, която вече има три фабрики в страната, е придобила италианския си конкурент Manucor, чиято база се намира близо до Неапол. Сделката ще увеличи производствения капацитет до над 200 хил. тона годишно и допълнително ще засили позициите на компанията. Цената на сделката не се съобщава, но изчисления на "Капитал" сочат, че тя е над 100 млн. лв.

4. Германската Kayser отваря завод за авточасти в Плевен. Инвестицията ще е 10 млн. евро в производство на тръбни системи за коли в сграда под наем

Конкуренцията от много заводи и ограниченото предлагане на работна ръка в големите центрове кара все повече производствени компании да поглеждат към локации извън София и Пловдив. Това дава шанс и на по-откъснати инфраструктурно градове като Плевен да привлекат своите инвеститори. Именно там германската Kayser Automotive Systems предстои да започне производство на автомобилни компоненти.

Компанията вече е наела сграда, монтира оборудване и набира хора, а целта е първите продукти да започнат да излизат още през лятото. Очаква се до пет години инвестицията да достигне около 10 млн. евро, а заетите да са 500 души.

5. Броят на нощувките и апартаментите в Airbnb в страната и София расте, цените в София също се вдигат леко, но остават най-ниските в Европа

2007 г. - двама домакини посрещат няколко гости в дома си в Сан Франциско. Привидно обикновена история, даваща началото на една от най-големите платформи за краткосрочни наеми в света. За 17-годишното съществуване на Airbnb през апартаментите за гости в платформата са минали милиони и тя много отдавна не е само в Северна Америка. Феноменът Airbnb, разбира се, не подминава България и пазарът за краткосрочни наеми в страната се развива с все по-бързи темпове.

"В България 2023 г. е рекордна като нощувки в платформи за краткосрочни наеми по данни на Евростат - 3.5 милиона", казва Борис Павлов, основател на компанията за управление на имоти Flat Manager и председател на Асоциацията за туристически имоти и иновации (AТИИ). По думите му само в София броят на регистрираните нощувки в платформите е 930 хиляди, или около 27% от всички. За 2024 г. той предвижда нов рекорд на туристическите пътувания в страната и над 1 млн. нощувки в столицата.