Коментар | Не се притеснявайте от "зелените субсидии"

Китай развива своите "зелени" индустрии със зашеметяваща скорост. Сега страната произвежда почти 80% от световните соларни фотоволтаични модули, 60% от вятърните турбини и 60% електрическите превозни средства и батерии. Тези инвестиции са движени от различни правителствени политики на национално, провинциално и общинско равнище, което позволява на компаниите да доминират своите респективни пазари.

Китай произвежда почти 80% от световните соларни фотоволтаични модули, 60% от вятърните турбини и 60% електрическите превозни средства и батерии.

Но има голяма разлика между соларните фотоволтаични клетки, електрическите автомобили и батериите, от една страна, и старите индустрии като стоманата, от друга. "Зелените" технологии са жизненоважни в борбата с климатичните промени, което ги прави глобално обществено благо. Единственият начина за декарбонизиране на планетата, без да подкопаем икономическия растеж, е да се обърнем към възобновяемите технологии възможно най-бързо.

Доводът за субсидирането на "зелените" индустрии, както прави Пекин, е необорим. Извън обичайните аргументи, че новите технологии осигуряват ноу-хау, трябва да се вземат предвид и неизмеримите щети от климатичните промени, както и огромните бъдещи ползи от стимулирането на "зеления" преход. Освен това, тъй като познанието надскача националните граници, китайските субсидии ще са от полза не само за потребителите навсякъде, но и за други компании, свързани с глобалните вериги за доставки.

Друг силен аргумент е, че ако светът бе организиран по социален начин, щеше да има глобален въглероден данък. Но разбира се, няма такова нещо. Въпреки че съществуват различни регионални и национални въглеродни такси, само малка част от глобалните емисии се облагат, което не покрива истинската социална цена на въглерода.

При тези условия "зелените" индустриални политики са двойно ползотворни - те стимулират необходимия технологичен напредък и заместват въглеродния данък. Западните коментатори пишат за "свръхкапацитет" и "субсидийни войни", но именно възобновяемото производство е това, от което се нуждаем. Китайските "зелени" индустриални политики са отговорни за някои от най-важните победи до този момент срещу климатичните промени - разходите за възобновяема енергия намаляха. В рамките на десетилетие цените спаднаха с 80% за соларите, със 73% за офшорния вятър и с 80% за електрическите батерии. Правителствената подкрепа и частните инвестиции се оказаха една наистина мощна комбинация.

Чрез Закона за намаляване на инфлацията САЩ вече разполагат със своя версия на китайските "зелени" индустриални политики. Мярката осигурява стотици милиарди долари под формата на субсидии, за да се улесни преходът към възобновяеми индустрии. Пакетът се разглежда като "променящ играта" спрямо климатичните политики.

Страните, разбира се, имат и други интереси освен климата. Те могат да изпитват легитимни притеснения относно последиците от зелените индустриални политики на другите държави върху работните места и иновационния капацитет у дома. Ако те решат, че негативите са повече от ползите за климата и потребителите, те трябва да могат свободно да налагат мита на вноса, както търговските правила позволяват. За света ще бъде по-добре, ако не го правят, но никой не трябва и не може да ги спре.

Всъщност преди пика на глобализацията и на затягането на търговските правила, не е било необичайно за държавите да се договорят за неформални сделки с износителите като начин за овладяване на вносния поток и за поддържане на износителите относително доволни.

Това, което правителствата не трябва да правят, е да се притесняват от "зелените" индустриални политики като нарушение на нормите или като опасно неспазване на международните правила. Моралните, екологичните и икономическите аргументи са на страната на тези, които субсидират своите "чисти" индустрии, а не на онези, които искат да облагат чуждото производство.