10 години, които промениха света, но не и България

10 години всъщност са много време. През тях дърветата ще пораснат с няколко метра. Средният човек ще направи 27 млн. крачки, а сърцето му ще бие над 420 млн. пъти. Въпреки че това е много време обаче, големите събития, станали преди 10 години, се помнят с много подробности.

В края на лятото на 2007 г. финансовият свят беше фокусиран върху кризата с американските ипотечни облигации - първият сигнал на урагана, която промени света през следващите години. После дойдоха огромната международна банкова криза, фалитът на Lehman Brothers, световната финансова система беше заплашена от пълен колапс, държавите панически спасяваха банки. След това огромната рецесия сви световната икономика, последвана от европейската дългова криза, проблемите с банковите системи в еврозоната... Последствията от това бяха и са далеч извън световните финанси. Обедняването на хората заедно с впечатлението, че виновните за кризата елити не понесоха никакви щети от нея, създаде масов гняв. Ръмжащото недоволство роди популистите. Те взеха властта в Гърция, а после и в Италия. Тръмп спечели американските избори. Великобритания гласува да излезе от ЕС. Накратко, срина се бъдещето ни. Tова, което през 2007 си представяхме, че предстои, се превърна в непредвидима поредица от кризи и сривове.

Това е и причината в този брой на "Капитал" да отделим повече място на темата (виж тук, тук, тук и тук). Десет години са достатъчно време, за да се види дали уроците от кризата са разбрани и научени.

За един човешки живот десетилетието е дълъг период, но през последното в България не се случи нищо. В 2007 г. тя точно беше влязла в ЕС и беше бременна с много надежди. Вместо раждането им обаче се случи друго. Делян Пеевски купуваше първите си медии - "Телеграф" и "Монитор". През 2007 г. Бойко Борисов спечели вторите си избори за кмет на София, а две години по-късно взе и цялата власт в държавата. Вместо ударна промяна обаче този период донесе на България пълен застой (освен, разбира, се магистралата до Бургас, метрото в София и "Арена Армеец"). През това време инфекцията КТБ обхвана почти цялата държава, за да се стигне до логичния фалит на банката преди три години. Реформите така и не започнаха. Държавата постепенно, но сигурно беше превзета от уродливо същество с три пипала - политическата власт (парламента и правителството), медийната власт (изкупените и скопени медии) и съдебната власт (управлявана основно чрез мнозинството във Висшия съдебен съвет - ВСС). Всичко това беше подчинено на идеята да се контролира все по-голяма част от икономиката, да се усвояват все повече еврофондове и публични средства. Това се видя най-ясно по времето на Орешарски, но при правителствата на Бойко Борис положението беше и е същото - подходът е една идея по-рафиниран, но крайният ефект е напълно същият. Тази седмица се провеждат избори за нови членове на ВСС и за статуквото това е толкова важно, колкото и парламентарните избори, ако не и повече. Новият състав на съвета ще избере бъдещия главен прокурор. Това ще са хората, които до 2022 г. ще назначават, повишават, наказват съдии, прокурори и следователи; ще избират началниците в съда и прокуратурата. Ако ГЕРБ и ДПС отново се разберат, ще си запазят контрола над съдебната власт (виж повече тук). За още пет години България ще остане същата. Бедните ще продължат да са бедни. Корумпираните ще са все така корумпирани. Богатите ще продължат да са богати, но само ако дават на когото трябва. Ако не дават - ще им вземат. Бъдещето ще се отложи с още няколко празни оборота.