Скокът на заплатите носи ръст за икономиката, но спадът на инфлацията не стига за еврото

Какво движи икономиката

Основният двигател на икономиката през последните години беше потреблението - заради ръста на доходите, ниските лихви, високата инфлация. Данните за първите три месеца на тази година показват, че потреблението продължава да дърпа икономиката напред (ръст от 4.1% на годишна база).

Тук изненади няма - през последните години средната работна заплата расте с двуцифрени темпове, като през март тази година се увеличава със 17.8% спрямо същия месец на миналата и достига 2300 лв. бруто. През последните години донякъде именно и заради политическата криза пенсиите бяха увеличени на няколко пъти, а след предстоящата през юли актуализация с 11% се очаква средната пенсия да е малко над 880 лв. България е и една от малкото държави в ЕС, в която лихвите по кредити и депозити останаха ниски. Тези за финансиране на покупка на жилище са около 2.5%. Всичко това води до повече импулси за потребление.

В сряда Европейската комисия публикува пролетната си макропрогноза, като в нея залага БВП в България да нарасне с 1.9% през 2024 г. Икономистите посочват, че въпреки че растежът на частното потребление ще се забави, вътрешното търсене се очаква да остане основният двигател на растежа. Прогнозата на еврокомисията е една от най-песимистичните до момента. Повечето останали институции, които следят България, залагат тази година БВП на страната да нарасне с между 2 и 3%.

Преди да се разпадне последният кабинет, много анализатори залагаха и значителен ръст на инвестициите през тази година, но след това ревизираха прогнозите си надолу. Причината е, че при липсата на стабилно управление и яснота какво предстои много инвестиционни планове на частния бизнес се замразяват, няма движение и по плащанията от плана за възстановяване. Данните за първото тримесечие показват увеличение от 7.7% на брутообразуването в основен капитал. Те обаче са експресни и често се ревизират впоследствие.

Износът също е с отрицателен принос към растежа - за първите три месеца на годината продадените стоки зад граница са с над 11.1% по-малко спрямо същия период на 2023 г. Причините са по-ниските цени, спадналите количества горива, ток, както и застоят на икономическата активност в Европа. Очакванията обаче са тази тенденция да започне да се обръща постепенно до края на годината заедно с очакванията за възстановяване на доскорошният двигател на икономиката на Стария континент - Германия. Светлина в тунела са данните за започващо плахо възстановяване на промишленото производство в западноевропейската държава, както и отчетения ръст на БВП на тримесечна база през първото тримесечие от 0.2%. На годишна база германската икономика пада за трето поредно тримесечие.

Еврото - в неясното бъдеще

Риск за развитието на икономиката продължава да е войната в Украйна, както и конфликтът в Близкия изток. Геополитическото напрежение в по-широк контекст също продължава да поражда рискове, посочват от ЕК в последната си прогноза. За България обаче риск е и политическата криза, в която изпадна страната. Повишената политическа несигурност на практика замразява всяка мисъл за реформи, вероятно и някои инвестиционни проекти. Липсата на редовно работещо правителство носи и риск от ново отлагане на влизането на страната в еврозоната според някои анализатори за 2026 г.

Данните на НСИ към април показват, че страната няма да изпълни критерия за инфлация до средата на годината, когато ще бъдат представени редовните конвергентни доклади на ЕЦБ и ЕК, които оценяват готовността на страните да се присъединят към еврозоната.

Измерена през сравнимия с ЕС индекс (ХИПЦ), годишната инфлация достига 2.5% на годишна база през април, или едва 0.1 пр. пункта над средната в еврозоната. Критерият за ценова стабилност обаче предполага средногодишната инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави - членки на ЕС, с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. ЕЦБ го изчислява, като използва изменението на последната налична 12-месечна средна за ХИПЦ спрямо предходната 12-месечна средна. Този показател за България пада до 5.6% към април, но разликата с трите страни с най-ниска инфлация все още е над 2 пункта. Страната ни може да поиска допълнителна оценка по-късно през годината. Затова и според управителя на БНБ Димитър Радев "шансовете ни да се присъединим към еврозоната през 2025 година остават силни и реалистични". Но при условие че страната има "устойчива, проевропейска политическа конструкция". В потвърждение на неговите думи в същия ден стана ясно, че служебният министър на финансите Людмила Петкова се е срещнала с комисаря по икономика Паоло Джентилони и с президента на Еврогрупата Паскал Донахю по темата България и еврозоната. "Двамата приветстваха последователните усилия на служебното правителство, като акцентираха върху значението на политическата стабилност за успешното финализиране на процеса по присъединяване", съобщи пресцентърът на финансовото ведомство. Или казано накратко - едва ли някой от евроинституциите бърза да приема държава без редовно правителство в еврозоната.

Забавянето на нашата пълна интеграция в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната, обаче има своята цена и според Радев тя непрекъснато се увеличава. В по-общ план тя се изразява "в продължаваща маргинализация в икономическата и политическата периферия на Европа с присъщите на тази периферия теми като бедност, корупция и външни зависимости. В по-конкретен план забавянето се изразява в по-лоши условия за бизнес и инвестиции, по-неблагоприятни условия за финансиране, по-непродуктивни разходи за бизнеса. Мащабът на загубите се измерва не с милиони, а с милиарди", убеден е Радев.