Добрия, Лошия и Бойко Рашков

“Правораздаването не е уестърн, където добрият гони лошия и хепиендът настъпва, когато отрицателният герой влезе в затвора или бъде застрелян.” С тези думи преди около година зам.-шефът на националното следствие Румен Георгиев въстана срещу закриването на своята служба и преобразуването й в структура с максимално ограничени функции. Дванайсет месеца по-късно топследователят заедно със своя началник Бойко Рашков и колегите си от ръководството на новосъздадената Специализирана следствена служба (СпСлС) са принудени да се чувстват точно като отрицателни герои от блудкав холивудски филм на тема дивия Запад.
Ролята на добрия блюстител на закона, който побеждава всички злодеи, разбира се, поемат вътрешният министър Богомил Бонев и неговият помощник Божидар Попов, главен секретар на МВР. Бонев директно пое ролята на главния обвинител в процедурата по отстраняването на Бойко Рашков от най-висшия пост в следствените органи. За първи път в историята на посттоталитарната съдебна система съдбата на висш магистрат ще се решава на базата на оперативна разработка на вътрешното министерство. Хората на вътрешния министър обвиняват шефа на следствието в нерегламентирани контакти с Райко Петров, главен заподозрян за убийството на Андрей Луканов, както и във възпрепятстване на работата по преписката за атентата срещу бившия премиер.

ВСС срещу МВР

Миналата сряда Висшият съдебен съвет (ВСС), който има последната дума за евентуалното повишаване или понижаване на всеки магистрат, сформира специална тричленна комисия, която трябва да изясни доколко докладната записка на МВР отговаря на истината. До следващия петък избраните магистрати ще трябва да хвърлят светлина върху това дали данните в разработката на вътрешното ведомство се основават на реални събития, дали дадени съждения не са продукт на полицейска склонност към шпиономания и параноя и дали някои от изложените факти не са съзнателно изопачени от правоохранителното ведомство в ущърб на следствието. В случая МВР трудно може да се приеме за абсолютно обективен източник на информация, тъй като е в изключително обтегнати отношения с кръга около Рашков и с висшия ешелон на следствените органи. От няколко години полицията и следствието активно си прехвърлят вината за неволите в борбата с престъпността и на този етап МВР убедително печели битката на медийния фронт.
По всяка вероятност ВСС се е захванал с подробно разнищване на разработката срещу Рашков, тъй като тя изобилства с елементарни и лесно оборими фактологически грешки, което говори твърде зле за това как е работено по случая. Не бива да се забравя също, че по-голямата част от обвиненията срещу Рашков се базират на данни от специални разузнавателни средства, които по принцип могат да се използват само с разрешение на независим съдебен орган. Налагането на наказание само на базата на докладната записка, без да се прослушат записите от разговорите, би било опасен прецедент, който впоследствие би могъл да се обърне срещу всеки друг магистрат. Дори в действащия Наказателнопроцесуален кодекс е казано, че присъди не могат да се издават само по данни от подслушване. А МВР неведнъж е доказвало, че може да прави, каквото си иска, в сферата на подслушването и следенето. Типичен пример за това е случаят с така наречената операция “Змия”, която беше насочена срещу приятелката на предишния главен прокурор Татарчев. МВР вероятно е следило почти всяка стъпка на бившия обвинител номер едно под предлог, че разследва нея...
Така че ВСС за първи път от доста време насам постъпи принципно и реши да провери доколко полицията е откровена и действа според правилата. Изглежда, висшите магистрати подсъзнателно усещат, че това, което в момента се случва на Рашков, един ден може да се случи и на тях, ако станат неудобни на изпълнителната власт.
Така че тази седмица Бойко Рашков успя да спечели своята първа малка победа в позиционната война с МВР. Ако тричленната комисия на ВСС не потвърди данните от оперативната разработка, той автоматично ще се превърне в мъченик и отстраняването му ще стане доста по-проблематично. Изглежда, резултатите от ревизията на инспектората към правосъдното министерство не звучат достатъчно убедително, за да бъде уволнен следственият шеф. Без данните от докладната на МВР везните на Темида би трябвало да натежат в полза на сегашния началник на специализираното следствие.

Обвиненията срещу Рашков

Според докладната записка на вътрешното ведомство в хода на оперативно-издирвателната и следствената дейност срещу главния заподозрян по делото “Луканов” - Райко Петров, безспорно са установени факти и обстоятелства за трайни, действени и нерегламентирани контакти между него и директора на националното следствие Бойко Рашков. Първият нерегламентиран контакт с обвиняемия е направен чрез съпругата на Рашков в родното й село Ново Оряхово чрез нейния баща, който бил бивш кмет на селото. МВР твърди, че Петров е закупил чрез тъста на Рашков част от курортния комплекс Шкорпиловци. Оттам тръгвали нерегламентираните връзки между следствения шеф и обвиняемия.
Шефът на следствието обаче веднага опонира, че неговата съпруга Мария Рашкова всъщност е родена в град Долен Чифлик, а баща й Марин Михов е бил пенсионер и никога не е бил кмет на въпросното село. По този начин тъстът не е имал физическа възможност да продава каквито и да е общински имоти. Освен това от 1995 г. той заболява от рак, което налага неговото лечение. До смъртта си на 11.08.1996 г. тъстът на Рашков изобщо не може да работи, се казва във възражението на следствения шеф.
Според МВР на 10.05.1997 г. в кабинетите на зам.-шефовете на НСлС Румен Георгиев и Румен Андреев следователите по делото “Луканов” Карайотов и Георгиев докладват за резултатите от разследването. В информацията на ген. Божидар Попов се твърди също, че тогава Рашков запазва в тайна познанството си с обвиняемия Райко Петров и впоследствие продължава контактите си с него. Данните на вътрешното ведомство сочат, че главният заподозрян е говорил с шефа на бившата НСлС петнайсет минути след като МВР-агенти по оперативен път се опитват да изкопчат от Петров признание, че е организирал убийството на Луканов. Бойко Рашков пък опонира, че по този начин всеки би могъл да попадне в материалите от подслушванията на вътрешното ведомство. Още същия ден обаче следовател номер едно се е срещал със своя колега Богдан Карайотов в района на Галата - Варна, се казва в материала на оперативните служби. Следователят по делото прави обширен доклад, а Рашков изявява желание да се срещне с основния свидетел по делото “Луканов”. Според друго обвинение на МВР директорът на НСлС “е установявал негласни контакти с адвокатите на Петров и сина му Димитър”. Рашков обаче протестира, че контактите с тях са били напълно официални, и то на базата на издаденото на 16.09.1997 г. постановление за задържане на главния заподозрян. “Въпросните лица имат около десетина молби за незаконосъобразно водене на разследването. Освен това не бих могъл да разшифровам понятието “негласни контакти”. Изглежда, не съм толкова интелигентен”, допълни Рашков след заседанието на ВСС .
Освен дискретните контраудари относно фактологическите неточности в разработката на МВР шефът на следствието не пропусна да нанесе