Цар Борис III като true crime герой: подкаст търси причината за смъртта му

Създателките му, британските журналистки Ема Джейн Кърби и Беки Мълиган, си поставят амбициозната задача да разрешат какво точно се е случило с Борис III в дните около 28 август 1943 г.

Поне две версии за смъртта на Борис III

Кърби и Мълиган, и двете със солиден опит в BBC, се опитват да възстановят събитията около смъртта на българския цар. Тя идва след остри и внезапни симптоми (включително прилошаване и поява на червени петна) и малко след завръщането му от напрегната среща с Хитлер. Последните разговори помежду им са също обект на догадки, но те идват на фона на отказа на Борис III да подкрепи армията на Хитлер с допълнителни войски и да изпрати евреите от България към лагерите на Нацистка Германия.

Заглавието на подкаста, The Butterfly King, идва от ботаническите увлечения на царя и колекцията му от пеперуди. А от своя страна, това е препратка към представата за него като затворена и балансирана личност, далеч от избухливия нрав на баща си Фердинанд I. "Толкова много около историята на Борис III е като от сюжет на Агата Кристи", казва ни Беки Мълиган, а според Ема Джейн Кърби, продуцент на предаването, "това е глава от историята, за която толкова малко хора знаят, а тя е безкрайно интересна. Има хора, които се занимават професионално с история и дори те не са много сигурни какво точно се е случвало в България и каква е ролята на страната по време на Втората световна война".

Подкастът разглежда и смъртта му и в по-широкия контекст на огромния брой политически убийства на Балканите в този период. Сравняват се и различните методи на покушения чрез отравяне в Третия райх и СССР.

Преглед на оригинала

Продукцията, която също така поставя парче от българската история в true crime вълната в подкастите, тръгва от теорията, че отравянето е дело на нацистите. С напредването на епизодите Беки и Ема все повече клонят към версията, че убийството е дело на съветските сили.

Пред "Капитал" Кърби и Мълиган разказват, че потапянето в тази част от историята на Втората световна война е не просто находка. Всяка навлизане по-дълбоко в материята свидетелства за това "колко необичаен лидер е Борис III". Те пътуват до България за срещи и записи през ноември и януари.

Интересът на Беки Мълиган към темата започва през 2021 г. Тогава си отива баща ѝ, когото си спомня като "запален еврофил". При завръщането си вкъщи, заедно с майка ѝ и сестрите ѝ тя преминава през архивите му. В обемната му библиотека Беки намира книга със заглавието Hitler and the King: How Bulgaria Derailed the Final Solution на историка Джон Хол Спенсър.

Когато я зачита, тя си дава сметка колко неизвестна за широката публика е точно тази линия на събития по време на Втората световна война. Всеки герой е нечий враг. "Преди да започна да работя по подкаста, не знаех нищо за България, винаги съм била фокусирана върху британската вътрешна политика. За разлика от Ема, която е посещавала много пъти България."

Беки Мълиган, водеща на подкаста The Butterfly King

Ема Джейн Кърби се описва като "фен на България и българското вино". Като европейски кореспондент на BBC е отразявала различни политически събития в страната. "Беше ми дългогодишна мечта да работя по по-голяма и пълнокръвна история в България вместо просто да отразя конкретно събитие." Кърби е била в София включително по време на създаването на НДСВ и влизането на Симеон II в политиката през 2001 г. Спомня си първата му пресконференция в София. "Но дори тогава не бях напълно наясно колко сложна е историята на семейството му."

Ема Джейн Кърби, продуцентка на подкаста

Вече 86-годишният Симеон II Сакскобургготски и 90-годишната му сестра Мария Луиза Сакскобургготска са основни гласове в подкаста. Интервюирани са от Беки и Ема в двореца във Врана, както и в допълнителни телефонни разговори.

В хода на епизодите те възстановяват детските си спомени и влизат в ролята на арбитри на теориите дали баща им е отровен от нацистите, сталинистите или от вътрешни хора. И също така как.

Подкастът засяга обширно и въпроса със спасяването на петдесетте хиляди евреи в Царство България. От една страна, дългогодишен повод за национална гордост, от друга - момент в историята, който е все по-оспорван в еднозначността си заради над единадесетте хиляди български евреи в Беломорието, Вардарска Македония и Пирот, депортирани през 1943 г. "Важно е да пазим обективност и да присъстват и двете гледни точки. За нас е еднакво важно да кажем, че евреите от вътрешността на страната са спасени, че населението им дори се увеличава в страната, докато намалява навсякъде другаде, но и това, че евреите в териториите под контрол на България в Македония са предадени на нацистите", казва Ема.

В подкаста историците разискват до каква степен царят е имал директен контрол над "новите земи", а сред гласовете е Елейн Аса, съпруга на вече покойния дългогодишен равин в Ориндж Каунти Хаим Аса, който е от български произход и през 1994 връчва посмъртна награда на Борис III в присъствието на Симеон II.

Сред гостите са още историчката Теса Дънлоп, военният експерт, специализиран в химически оръжия, Хамиш де Бретон-Гордън, а у нас те разговарят с историка Георги Боздуганов, Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, Яна Пункина и Ана Благова от подкаста "Градски детектив".

Междувременно с Кърби се свързва патологът на преклонна възраст д-р Дойчин Дойчинов. През 1991 г. той извършва експертиза на намереното в двореца във Врана сърце на Борис III и им казва, че целият случай е "изключително впечатляващ". Срещата им така и не става факт: малко преди д-р Дойчинов да се види с Мълиган и Кърби, той се разболява от ковид и за съжаление не успява да се възстанови. Основен източник в проучванията са декласифицираните през 90-те години на ХХ век документи в кралските архиви в Лондон, предимно дневници и писма на посланици. Както отбелязва Кърби, "винаги има някой интересен детайл, написан в края или отстрани на някоя телеграма". Както и други, впускали се в тази тема, остава загадка какво се крие в тези архиви, които са изнесени от България към Москва след 1944 г.

Цялото царско войнство

В разговорите си с Мълиган и Кърби, Симеон II и Мария Луиза си спомнят баща си Борис като грижовен, винаги близо до тях, а майка им Йоанна Българска като изключително стоическа, включително след трагедията.

Създателките на подкаста казват, че са се изненадали колко лесен е бил достъпът до наследниците и колко освободено те са разговаряли с тях. "Нямаше предварително уговорени въпроси или ограничаващи параметри на разговора. Най-голямо впечатление ни направи колко енергични са и двамата, те наистина ни дадоха всичко, което можеха да ни предоставят като спомени и информация", казва Беки, а Ема си спомня как "Мария Луиза просто ми звънна, тъй като се беше присетила за детайл от детството си - не всеки ден принцеса ти звъни ей така".

В спомените си княгиня Мария Луиза е изключително конкретна и като че най-склонна да приеме теорията, че в смъртта на баща ѝ основна роля има СССР ("Трябва да се замислим кой би имал най-голяма изгода от смъртта му? Това е СССР").

Симеон II, който след смъртта на баща си става цар на българите като дете между 1943 и 1946 г., преди монархията да бъде забранена от комунистическата власт, е по-балансиран. Той не употребява думата "убийство" лесно. Описва се като почитател на обективността и рационалността. И двамата говорят за баща си като "папа".

На английски Симеон II е като че ли по-емоционален и рефлективен, отколкото в медийните си изяви на български. И все пак, както отбелязват Беки и Ема, той все пак не изпада в сензационни признания като принц Хари. В отговорите си Симеон II изглежда примирен, че голяма част от общественото доверие към него е заради репутацията на баща му. Признава, че ефектът на "завръщането на малкия цар" е довела до краткотрайния му образ на месия в България. От друга страна, той вижда решението си да се впусне в политиката и да стане премиер като саможертва, вид "понижаване" на статута му.

Създателките на подкаста отбелязват възхода и падението на Симеон II и партията му, както и дългогодишните дела около "царските имоти", но както уточняват - за тях наследниците на Борис III са преди всичко платформа да разберат и разкажат повече около основната нишка на подкаста.

Ема Джейн Кърби казва, че е имало ясен баланс, който са искали да запазят и в нито един момент да не изгубят фокуса си около Борис III в твърде много странични истории. Извън някои неловко формулирани обобщения (във втория епизод, Беки реферира към 1989 г. като годината, в която "руснаците прекъсват окупацията си над България"), двете всъщност успяват да предадат една изключително насложена от факти и личности история с хумор и динамика, адаптирана за слушатели, които нямат предварителни знания за Балканите.

Според Ема "това не е политически или исторически подкаст, а на първо място криминална мистерия. Разговаряме със Симеон II и Мария Луиза като хора, които са преживяли травма, които могат да разкажат семейната си история. В това се състои и изкуството на разказвателния подкаст - знанието и историческите детайли да бъдат предадени с определена лекота".

За Беки Мълиган едно от най-важните преживявания около създаването на епизодите са пътуванията из страната. "В процеса ние напълно се влюбихме в България и това е и нашият начин да привлечем повече внимание към нея. За много хора тя все още изглежда изолирана, някак в сянката на СССР, а всъщност всички предварителни очаквания се оказват погрешни, когато опознаеш повече около страната. Радвам се, че успяваме да заразим хората с това чувство за откривателство - в реакциите към подкаста виждаме, че той стига до хора, които никога не са посещавали България."

Осемте епизода на The Butterfly King са в Spotify, Apple и exactlyrightmedia.com.