Мистификацията „Иракски оръжия за масово унищожение“

Нарастват съмненията дали основният аргумент за войната срещу Ирак не е бил изфабрикуван

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Петър ИВАНОВ

Имал ли е Саддам оръжия за масово унищожение или не? Ако се съди по данните на британското и американското разузнаване отпреди войната в Ирак, Саддам Хюсеин е разполагал с химически и биологични оръжия и е можел да ги активира изключително бързо. По време на войната обаче такива оръжия не бяха използвани, а след превземането на Ирак усиленото търсене на опасните арсенали продължава и до момента без особен резултат.

Казусът „Иракски оръжия за масово унищожение“ несъмнено е от изключително международно значение най-вече защото е свързан с легитимността на войната срещу иракския диктатор. Ако оръжията за масово унищожение отпаднат като casus belli (повод за война - лат.), това несъмнено ще направи отново актуален въпроса за действителната мотивация за войната - тема, около която Вашингтон и Лондон не биха искали да се шуми. Проблемът с иракските оръжия обаче има и чисто политически измерения, поставя под въпрос доверието в правителствата на САЩ и Великобритания и до голяма степен дискредитира работата на тайните им служби (които играят особена роля в борбата с международния тероризъм). Неслучайно споровете около „иракската опасност“ вече предизвикаха грандиозен политически скандал в Лондон, който е на път да застраши политическата кариера на премиера Тони Блеър. Той бе обвинен, че правителството е фалшифицирало разузнавателната информация за военните способности на иракския режим, за да убеди депутатите, че Саддам представлява непосредствена заплаха. След което две парламентарни комисии започнаха разследване, за да установят дали Блеър е имал достатъчно основания да вкара Великобритания във войната срещу Саддам.

За разлика от най-близките си европейски съюзници, американците не реагираха толкова остро на този казус, защото принципната позиция на Америка от години насам е, че Саддам би трябвало да бъде свален от власт, независимо от това дали има, или няма оръжия за масово поразяване. Въпреки това обаче Конгресът също започна разследване дали специалните служби са заблудили правителството с подвеждаща информация, или висшето ръководство на страната е взело решение, което не е отговаряло на действителното състояние на нещата.

Драмата на Тони

Очевидно за британския премиер въпросът с иракските оръжия ще се окаже също толкова труден, колкото и споровете около британското участие в иракската операция. Бързата война и сравнително малкото жертви от британска страна (част от загиналите британски войници бяха покосени от т.нар. приятелски огън) не доведоха до големи политически компликации непосредствено след края на войната. Миналата седмица обаче в британската преса се появиха информации, че правителството е базирало тезата си за иракската опасност върху информацията само на един източник, при това не особено сигурен. Оповестено бе, че кабинетът дори е разкрасил сведенията на разузнаването, за да убеди парламента, че Саддам представлява непосредствена заплаха за британската сигурност. Става въпрос за прословутото „доказателство“, че иракският президент имал възможност да активира оръжията си за масово унищожение само за 45 мин, което послужи като най-сериозен аргумент в полза на войната.

Разбира се, премиерът Блеър отрече обвиненията, че заблудил умишлено британските депутати, и заяви, че застава 100% зад доказателствата, че в Ирак има опасни оръжия за масово поразяване. По време на дебатите в парламента той дори се опита да отклони въпроса за мотивацията на войната с думите: „Нека не забравяме все пак, че иракският народ вече е щастлив, защото го освободихме от брутален и жесток диктатор.“ Правителството официално разясни, че злонамерени среди от специалните служби са подхвърлили на журналистите невярна информация, а това допълнително раздуха скандала и предизвика искания за независимо съдебно разследване. Лидерът на торите Иън Дънкан Смит заяви: „Само независимо разследване ще изясни случая, тъй като в момента никой не вярва на думите на премиера.“

Според Би Би Си за независимо разследване все още е твърде рано да се говори, тъй като в момента парламентът се е заел с разглеждането на казуса - парламентарната комисия по външните работи ще проучва каква точно информация е била предоставена на Блеър, а комисията за разузнаване и национална сигурност ще прегледа обстойно данните на специалните служби. Скандалът обаче едва ли ще спре дотук, тъй като политическите опоненти на Блеър искат доказателства, че премиерът не е злоупотребил с класифицирана информация. Доказателства за противното със сигурност ще се окажат фатални както за него, така и и за цялото правителство.

Натиск срещу Джордж

Междувременно американският Конгрес също започна разследване по въпроса за иракските оръжия. Сенатската комисия по въоръжените сили и разузнаването оповести, че започва проверка каква информация е била предоставена на правителството, какви са били източниците ?, дали Пентагонът не е манипулирал фактите и дали последвалите решения са били адекватни.

Подобна процедура ще отнеме твърде много време и засега не крие непосредствени опасности за президента. Според наблюдателите обаче фактът, че разследването бе инспирирано по искане на сенатори и от двете партии, определено създава политическо напрежение и за пръв път поставя под въпрос политиката на Буш спрямо Ирак. „Наредих да започне подобно разследване, защото въпросът е твърде сериозен и заплашва доверието в администрацията и Конгреса“, подчерта републиканецът Джон Уорнър, председател на комисията, която ще проведе разследването.

Въпроси и съмнения

Вестник „Ню Йорк таймс съобщи, че в центъра на разследването ще бъде строго секретният разузнавателен доклад от миналия октомври, който гласи, че Ирак има химически и биологични оръжия и че се опитва да поднови ядрената си програма. Според изданието ЦРУ вече е започнало вътрешна проверка, за да установи дали заключенията не са погрешни и дали разузнаването не е преувеличило заплахата от иракските оръжейни програми.

Очаква се особено място в разследването да заемат оплакванията на служители от ЦРУ, че военното разузнаване е оказвало влияние върху работата им по доклада. Те твърдят, че Пентагонът настоявал в доклада да бъдат подчертани сведенията от източници, които според ЦРУ са ненадеждни и несигурни. Става въпрос за данните на иракски имигранти и други информатори, които описвали Саддам като изключително сериозна заплаха за Америка. Включването на тази информация преувеличавало иракската опасност, но пък направило доклада твърде подходящо оправдание за твърдолинейната политика спрямо Саддам. Проблемът обаче няма да бъде решен, докато не бъдат намерени (ако изобщо бъдат открити) иракските оръжия. Дотогава редица въпроси ще притесняват президентската администрация - за надеждността на специалните служби, за използването на класифицираната информация за политически цели, за манипулирането на общественото мнение и не на последно място - за недоверието в политическите решения. „Грешките на разузнаването може би не тревожат особено американците, които и без това смятаха, че Саддам трябва да бъде свален на всяка цена. Този проблем обаче засяга страни като Великобритания, които се предоверяват на американските специални служби. И това трябва да се има предвид следващия път, когато Вашингтон обвини някоя друга страна (като например Иран), че разработва оръжия за масово поразяване. И поиска подкрепа за нова война“, отбеляза в. „Файненшъл таймс“.