С 10 „за“ и 5 „въздържали се“ депутатите от парламентарната здравна комисия приеха Закона за бюджета на НЗОК 2022 г. на първо четене.
По време на двучасовата дискусия депутатът от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов беше категоричен, че не се създават условия за реформиране на системата и за подобряване на качеството на здравната услуга. Според него е трябвало да видим конкретни политики и въвеждане на повече профилактични програми. „Диспропорцията, която съществува от няколко години, при заплащане на вноските от страна на държавата, възлизат на 34 лв. При нас имаше тенденция за увеличаване“, каза той.
Думите на доц. Иванов за липса на промяна бяха продължение на диалога между депутатите по повод проекта на Държавния бюджет за 2022 г. В тази дискусия депутатът от ГЕРБ проф. Георги Михайлов заяви, че бюджетът е конструиран в екстремална ситуация – четири последователни избори за 10 месеца и COVID криза. „Новото идва не с преструктуриране на бюджета, а идва от преструктуриране на системата. След половин година при актуализацията ще видите как виждаме преструктурирането на системата. Бюджетът дава възможност за отключване на 2022 г.“, каза проф. Михайлов.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров коментира, че основните критики към бюджета на НЗОК, е неговото увеличение за поредна година. „Увеличението просто е резултат от икономическото развитие на държавата и въпреки това пак сме на последно място в ЕС като процент от БВП за здравеопазване. Недостатък е структурата, по която тези средства се харачат“, каза той.
„Удовлетворение сме от драстичното увеличение на средствата за извънболнична помощ, но мотивите за това увеличение не кореспондират с целите, които ние си поставяме. На първо място имаме СИМП и ПИМП, в която 60% от лекарите и сестрите са над 60-годишна възраст. Тези хора са осъществили над 40 млн. прегледи. Затова предлагаме увеличението за спасяване на кадровия ресурс – чрез повишаване на цените за дейности, процедури и изследвания“, каза д-р Маджаров.
Той беше категоричен, че записаните в 2,2 млн. хоспитализации са невъзможни за постигане в нашата държава. Ако бъдат заложени, това би означавало предварително да бъде заявено на болниците, че няма да си получат парите. „Изключително наложително е да се повишат рязко цените на процедури за интензивни грижи, както и цените за еднодневни процедури. Подкрепяме така предложения бюджет със забележката, че трябва да се преразгледат мотивите към него“, каза още д-р Маджаров.
Председателят на БЗС д-р Николай Шарков припомни, че Зъболекарският съюз е заложил и отстоява основните правила в здравеопазването – достъпност, качество и достатъчност. „Само че достатъчност няма. Хората, които се нуждаят от цялостни протези, са много по-малко от тези, които се нуждаят от разширяване на дейностите“, каза той.
По отношение на програмата за цялостно зъбно протезиране, д-р Шарков беше категоричен, че исканията на Асоциацията на зъботехниците да получават средствата си през Касата са несъстоятелни, защото отговорността е само на лекаря по дентална медицина.
От НСОПЛБ заявиха, че предложеният бюджет за извънболнична помощ е реалистичен и съобразен за сегашните условия. Според тях за първи път общопрактикуващите лекари са разглеждани като „малко предприятие за здраве“ и за първи път се следват показанията на ЕС и СЗО, според които първичната грижа трябва да е приоритет.
От сдружението обаче настояха в ЗБНЗОК изрично да бъде записано, че средствата за домашни грижи за новороденото, могат да бъдат получавани само от професионалисти по здравни грижи, които работят към практиките на общопрактикуващите лекари.
Председателят на БФС Велина Григорова пък настоя Касата да определи заплащане за аптеки в отдалечени райони, като това да е 500 лв. за аптеки, които са единствени в населено място, а ако има две аптеки – тези средства да се поделят между тях. Според изчисленията на БФС става дума за 2,3 млн. лв. на година.
Освен проекта на ЗБНЗОК депутатите приеха с 10 "за" и 7 "против" проекта на Държавния бюждет за 2022 г.
Пълния текст на проекто бюджета на НЗОК може да видите тук.
