ЖАРГОНЪТ,

ЕЗИКОВА КУЛТУРА” БЕЗ КОЙТО "НАУКА И ИЗКУСТВО

(н е ) м о ж е м

ЖАРГОН м. езикозн.
Разновидност
на социалните диалекти,
служеща да отдели
езиково определена група
и характеризираща се
предимно с експресивната
си лексика,
съставена от диалектни,
чужди и преосмислени
книжовни думи; сленг.
Апашки жаргон.
Войнишки жаргон.
Ученически жаргон.
(РБЕ,т. 5, 1987, с. 26.)
 ЖАРГОНЪТ,
БЕЗ КОЙТО
(НЕ) МОЖЕМ
ГЕОРГИ АРМЯНОВ ..

НАУКА И ИЗКУСТВО
СОФИЯ
1989
 Нормално езиково, психическо и социално явление ли е жаргонът? Мо­
же ли да се говори за жаргона като за естествена езикова (или по-точно
речева) система? Има ли място жаргонът в живота на днешното социалис­
тическо общество? Езиково културни ли сме, ако знаем, а и си служим с
жаргон (ученически, студентски, професионален)?
На тези въпроси ще намерите отговор в книжката на младия научен
сътрудник от Института за български език при БАН Георги Армянов.
Централно мяЛо в нея заема речникът на най-срещаннте думи в софий­
ския ученически жаргон с тяхното тълкуване. За да не се допусне отрица­
телен социален ефект в него не са включени циничните и вулгарните думи
от общонародната просторечна лексика.
Книжката е ценно помагало за всички, конто се интересуват от проб­
лемите на езика и държат да изградят у себе сн верен езиков усет.

Георги Лазаров Армянов, 1989

с/о ,1из*и1ог, 5оИа

80
 ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Към темата за жаргона в съвременната действителност ее
насочих преди 10 години. Бях студент по българска филология
и на една от лекциите проф. Христо Първев сподели, че това е
област на българския национален език, която изисква нови,
обективни и задълбочени изследвания. Идеята ми хареса, но се­
га си мисля, че може би стм бил вътрешно подготвен за тази ра­
бота — години преди това като ученик и войник събирах таки­
ва особени думи, но и не само това, аз ги използвах в разговори­
те си със своите приятели. В този смисъл започнах да „дълбая“
проблемите на жаргона с немалка сбирка от материали. Тук е
необходимо да обясня и още нещо.
Родих се и израснах в София, в квартал, който според някои
е не само административен, но и културен неин център. Съуче­
ниците ми от I гимназия (сега I ЕСПУ „Димитър Благоев“) бяха
млад жи като всички други — буйни, весели, лоши и добри.
Гимназията се славеше като един от „бастионите“ на жаргона в
столицата и това често създаваше проблеми както на нас като
негови носители, така и на учителите ни, които се бореха сре­
щу нашето „покваряване“, че дори и на родителите ни, които пък
трябваше да обясняват откъде техните деца са се научили да го­
ворят така грозно, кои са корените на нашето „разложение“. Не­
зависимо от това „разложение“ (което датира доста отпреди
9. IX. 1944 г., защото проф Ст. Стойков изследва жаргона на
София по материали от 30-те години, събирани и в тази гимназия)
някои възпитаници на това училище станаха артисти, други днес
са писатели, трети музиканти и композитори и т. н. Значи „поква-
ряването“ ни съвсем не е било страшна и неизлечима болест.
По-големите от мене „праскаха“ жаргона къде-къде „по-страш­
но“, те го владееха до тънкост, за тях тайни в тази област нямаше
(или аз така си мисля!). Моето поколение се оказа наследник на
една голяма и богата жаргонна „съкровищница“, която за съжа­

5
ление май не успяхме да опазим добре. Тия пък след нас си имат
своя „съкровищница“. Само че за разлика от иманетата, зарити в
земята, които все някой ден може да бъдат изровени, нашето
жаргонно съкровище от ден на ден потъва все по-дълбоко, а и
хората, които преди години вземаха от неговите „жълтици“, ряд­
ко се сещат къде и какво са заровили.
По-късно се преместих да уча в друго училище, в друг квар­
тал. Там стана „среща“ на няколко жаргона, защото бяхме съ­
брани ученици от различни части на София. Всеки носеше осо­
бени жаргонни думи със себе си, пробутваше ги на другите, ус­
вояваше техните, т. е. обогатяваше собствения си жаргонен реч­
ник. От този процес не се роди някакво наджаргонно отроче (как­
то от диалектите може да се развие книжовен език), роди се само
моят интерес към жаргона. Процесът на обмяна на жаргонна лек­
сика продължи и след това — в казармата и в Университета —
където се бяхме събрали пък от всички части на страната. Думите
се редяха — едни на листове, други в паметта ми, за да се стиг­
не до онзи момент по време на лекция, с който всъщност започ­
нах.
Изказвам дълбоката си благодарност на проф. Хр. Първев,
който ме насочи към тази тема и беше моят първи научен ръково­
дител.
Прекланям се пред светлата памет на ст. н. с. Стефан Илчев,
който ми даде много сведения за първите години на жаргона у
нас, а също и за много думи, употребявани в началото на века.
Благодаря на редакцията на в. „Учителско дело“ за това,
че се съгласи заглавието на една негова рубрика да стане и за­
главие на тази книга.
Благодаря на всички, / оито не са забравили, че са били млади
и са говорили на жаргон.
София, 10. I. 1989 г. Авторът

6
 МАЛКО ИСТОРИЯ

Деленето на диалектите в рамките на един език на територи­

ални и социални се извършва въз основа на определен характерен
белег и на функцията, която те изпълняват в системата за кому­
никация. Териториалните диалекти представляват ограничени ПО'
своето географско разположение езикови разновидности, които
притежават свой собствен граматичен строеж и основен речни­
ков фонд и са пълноценно средство за езиково общуване. Те задо­
воляват напълно всички езикови нужди на определен кръг от
хора и затова в процеса на образуване на нациите някои от тери­
ториалните диалекти могат да се развият като самостоятелни на­
ционални езици.
Неправилно ще бъде обаче да се твърди, че щом един терито­
риален диалект стане основа на даден национален език, той вед­
нага се превръща в национален език. Процесът е много по-сложен,
защото върху него оказват влияние както диалектите, които не се
разглеждат като основа на този национален език, така и писме­
ната традиция от предишни епохи, а понякога и някои социални:
диалекти (обикновено професионалните говори).
От друга страна, социалните диалекти са такива езикови раз­
новидности, които са присади на определен социален колектив,
изграден на основата на общи производствени, класови или други
интереси. Тези езикови формирования нямат (поне в България)
собствен граматичен строеж и основен речников фонд, а използ­
ват граматичните особености и лексиката на определен терито­
риален диалект или на книжовния език. Именно по тази причина
социалните диалекти не могат да прераснат в национални езици,
още повече, че нерядко в тях влизат думи от различни езици и
диалекти, както и сред използващите ги може да има и хора от
различни националности с изграден вече свой национален език.
Тух е мястото да се изяснят термините, с които по-нататък
ще^работнм: диалект, гоеср, сгг*иолект, жаргон и сленг. В бъл-
 гарската диалектоложка литература „с говор обикновено се оз­
начава най-малката местна (териториална) или социална ези­
кова единица, т. е. речта на неголям колектив, между членовете
на който няма други различия освен чисто индивидуалните“1. С
диалект се означава по-голяма езикова единица, съставена от
няколко близки говора, които имат еднакви основни и различ­
ни второстепенни черти. Нерядко обаче диалект може да озна­
чава и по-малката единица, т. е. говор. Това особено много се отнася
за изследванията по социална лингвистика, където двата тер­
мина се използват почти винаги като синоними. Сравнително
по-нов е терминът социолект, от който веднага става ясно, че е
съкращение, получено от латинското зос&Из 'обществен’ и гръц­
кото ХехТос 'говор, наречие’.
Що се отнася до термините жаргон и сленг, въпросът е малко
по-сложе1'. В тези термини у нас обикновено се влага едно и съ­
що значение, само терминът жаргон е малко по-стар и в опреде­
лен период от нашата езикова история е предизвиквал неприятни
асоциации и пълно отричане на езиковия феномен, който е оз­
начавал. По наше мнение този период е вече изживян и тук ще
предпочетем термина жаргон като по-иззестен и утвърден, но на
места ще използваме като негови синоними и термините социо­
лект и говор.
Когато говорим за социални диалекти, ние ще имаме предвид
цялата, система от говори на различните социални колективи.
Тези говори могат да бъдат помежду си както в подчинено, така и
в равностойно положение.
Социалните диалекти, към които се числи и жаргонът, се раз­
виват значително по-късно от териториалните, с появата на со­
циално разделение между хората — т. е. вероятно през робо­
владелския строй. Независимо че за тях е загатнато още в някои
граматически трудове на римските философи и оратори, те срав­
нително късно са засвидетелствани и описани като лексика —
в Западна Европа през X III в., а в славянските земи през XV—
XVI в. В българската езикова територия поради специфичното
ни историческо развитие — турско робство, липса в продълже­
ние на столетия на официална книжнина и др. —* социалните
диалекти са отбелязани за първи път-едва в края на миналия век.*
Поради това днес е много трудно да се отгатне кога са се зародили
нашите социолекти и какъв е бил техният път на развитие.
Но освен разделянето на диалектите на един общонароден

^Саюйягов, Ст. Българска диалектология. С-» 1968, с. 9.

•8
език на тези две основни големи групи трябва да се отбележи, че
и самите социални диалекти се поделят на няколко подгрупи,
които се различават помежду си по определени белези. Така
според класовото разделение между хората в досоциалистически-
те общества са съществували (а някъде съществуват и до днес)
така наречените „класови жаргони“, които обслужват предимно
управляващите класи и прослойки. Образец за такъв жаргон в
Европа може да бъде говорът на дворцовата аристокрация във
франция по времето на крал Луи XIV, според който вместо зъб
са казвали „мебел ъа устата“, вместо коса — „украса на главата“,
и т. н. У нас поради посочените вече причини класови жаргони
не ра се развили.
Друга характерна група говори, влизащи в кръга на социолек-
тите у нас е групата на тайните говори. Те от своя страна се де­
лят на тайни занаятчийски н тайни джебчийски (или престъпни-
чееки) говори. Известни са още под името арго. Тяхната основна
цел е д а н а п р а в я т н е р а з б и р а е м о з а о к о л н и ­
т е о б щ у в а н е т о м е ж д у н о с и т е л и т е им. При­
чините са лесни за разгадаване — както занаятчиите, така и де­
класираните (джебчии, мошеници, рецидивисти и пр.) не желаят
непосветените в техните дела да разбират за какво си говорят.
Занаятчиите, за да не научи някой тайните- на професията им,
декласираните — за да не разбере някой плановете им и да не ги
издаде на органите на властта. Това и едните, и другите постигат
пс няколко начина на употреба на езика, стигащи до съвършен-
С1 .0.
Първият е, като заемат думи от по-малко познати езици и ги
натоварват с нови значения, известни само на тях самите. За
българските тайни говори такива езици са най-често албанският,
гръцкият и циганският. В предишните столетия турският език
е бил доста познат на българското население и затова не е можел
добре да бъде използван за такава цел. Тук е мястото да отбеле­
жим, че част от тези думи по-късно са преминали в ученическия
жаргон и са се разпространили в цялата страна, а понякога
дори и в разговорната реч. Такива думи днес са: скйеам 'гледам’,
дошло от албанското ачькивам, пандйз 'затвор', заето от циган­
ски, глйфам 'ям, храня се', произлязло от гръцки, и др.
Другият основен начин за изработване на непознат, нераз­
бираем език е преосмислянето на познати книжовни или диа­
лектни думи. По този начин в аргото са дошли например думите
връзвам 'лъжа, мамя’, цаним 'имам,' перушан 'глупав, прост чо­
век’, преминали и в ученическия жаргон.

о
 Третият йачин е носителите на тайните говори сами да из­
мислят такива думи и да ги разпространяват помежду си. Той
е сравнително по-слабо застъпен, но е много по-ефикасен и по-
труден за разгадаване. Новосъздадените думи, както и заетите,
се подчиняват на граматичните особености на книжовния език
или на териториалните диалекти. Пример за такова арготично
словотворчество е следното изречение, взето от тайния зидарски
говор: у)Куфдвката извета с чудноватка на кучмата“. За не­
посветения това изречение може да означава само, че нещо от
женски род (човек или животно) е извършило някакво действие
някъде, с нещо, на нещо и подобни, но нищо повече от това. А
преведено на книжовен език, изречението гласи: 'Хазайката (до­
макинята на къщата) излезе със забрадка на главата’. От този
пример ясно се вижда, че общуващите на арго са постигнали
чудесно целта си.
Следващият характерен подвид в рамките на социалните диа­
лекти са професионалните говори. Те представляват с б о р о т
думи, п р я к о с в ъ р з а н и с д а д е н а п р о ф е с и я
и назоваващи конкретни п о н я т и я от ра ­
б о т н а т а с р е д а . Т о в а са т е р м и н и т е във вся­
к а п р о ф е с и я , без които специалистите не биха могли да
общуват помежду си. Такива свои говори имат както профе­
сиите, изискващи високо образование или специализация, така
и занаятчиите. Всеки един предмет или дейност в дадена обг шт
на производството или науката има свое име, известно на хората,
които си служат с него и непроменящо се за един сравнително не­
малък период от време. Непроменливостта на значението на тер­
мините във времето и тяхната еднозначност във всеки един опре­
делен момент са необходими условия за нормалното общуване
между специалистите или работниците. Професионалните диа­
лекти (говори) нямат своя собствена граматична система, а из­
ползват в повечето случаи граматичния строй на книжовния език
или на териториалните диалекти. Една значителна част от тер­
минологията в по-разпространените професии през годините ми­
нава в книжовния език и става негова неотделима част.
Друга голяма група социални диалекти са така наречените
професионални жаргони. По своята същност те пак са сбор от
думи, с които обаче за разлика от професионалните диалекти
п р о ф е с и о н а л и с т и т е н а з о в а в а т по н я к а к ъ в
нов, е к с п р е с и в е н , е м о ц и о н а л е н н а ч и н п р е д ­
м е т и и я в л е н и я от п р о ф е с и о н а л н а т а с фе р а .
Професионалните жаргонизми представляват не основни термини

10
за определени обекти от действителността, а техни дублиращи
названия, които не са стилистично неутрални. Те изразяват
емоционалното отношение на говорещия към професията, но не
разкриват някакво пренебрежение или отрицателно отношение
към именуваните обекти. Може дори да се каже, че професионал­
ните жаргони са своеобразен барометър за оценка на чувства­
та на работещия към работата му. Така в професионалния жаргон
на шофьорите срещу термина 'волан* съществуват геврек, кравай,
срещу 'спирачки' — кучки, вместо 'самосвал' често може да се-
чуе леген и др. В професионалния жаргон на музикантите тези,
които свирят на духови инструменти се наричат духани и се де­
лят на дървари 'свирачи на дървени духови инструменти’ и
железари 'свирачи на медни духови инструменти’.
Професионалните жаргони са доста разпространени, макар
вниманието на учените рядко да се е спирало върху тях. Свое­
образен вид такъв жаргон е например войнишкият, в който ее-
преплитат думи от книжовния език, териториалните диалекти,
ученическия жаргон и професионалната военна терминология.
Войниците са създали експресивни названия за почти всеки един
обект от своя военен живот — военни специалности, чинове, длъж­
ности, пособия, материали, отношения и т. н. Названията посте­
пенно са били възприети и от старшините, и от офицерите. Не­
малка част от тази лексика след годините в казармата младежи­
те пренасят в студентския или работническия си колектив, техни­
те по-малки братя и сестри ги научават от тях и ги пускат в упо-,
треба сред учениците и така се е стигнало до положението, че го­
ляма част от войнишкия жаргон вече е известна не само на хората,,
които са го създали, но и на младежите и учениците, които не са*
и „помирисвали“ казарма, а и на почти всички нас. Такива раз­
пространени думи са например: фатмак 'старшина, фелдфебел’,
известна поне от преди 50 години, фазан 'старшина-школник',.
маймунка 'противогаз', заек 'новобранец' и много други.
Последният подвид в рамките на социолектната система на-,
българския национален език са гру ловите (корпоративните) го-
ворй. „Те с а п о в е ч е и л и п о-м а л к о обособени
и о ф о р м е н и г о в о р и , к о и т о се с ъ з д а в а т н е у ­
сетно и н е з а б е л я з а н о у хора, принудени
по е д н а и л и д р у г а п р и ч и н а да п р е к а р в а т
з а е д н о . З а д р у ж н и я т ж и в о т , о б щ и те инте­
реси, с т р е м е ж и и ж е л а н и я с ъ з д а в а т м н о-

1Е
г о о б щ о в м и с л е н е т о , а то се о т р а з я в а и в
р е ч т а“2.
Груповите говори нямат някаква по-особена цел, например
.да направят речта недостъпна, неразбираема .за околните, както
е при тайните говори, те не изпълняват и ролята на класов раз-
личител. Тяхната основна черта е да изразят емоционално-експре­
сивното отношение на членовете на дадена група към ежедневни­
те неща и събития от действителността. По това те рязко се раз­
личават от другите видове социолекти и се доближават само до
професионалните жаргони. Лексиката в тях в по-голямата си
•част представлява синоними на най-обикновени названия, вли­
защи в основния речников фонд на общонародния български език.
От всичко казано дотук се очертава една доста пъстра и ин­
тересна картина на системата от социолекти в България. Пред­
ставена чрез схема, тази система би изглждала така:

(В схемата съзнателно са пропуснати видовете професионални

диалекти и жаргони, тъй като те имат по-слаби връзки с разглеж­
дания тук социолект.)
Нашата задача тук ще бъде да осветлим внимателно и трезво
проблемите, които стоят около последния подзид— груповите
жаргони, разглеждани чрез най-характерния си представител —
ученическия жаргон. Предстои ни също да дадем отговор и на
няколко особено важни въпроса:
1. Нормално езиково, психическо и социално явление ли е
жаргонът?

2 Стойков, Ст. Българска диалектология. С- > 1908, 239—240.

12
 2. Може ли да се говори за жаргона като за нормална* есте­
ствена езикова (или по-точно речева) система?
3. Има ли място жаргонът в живота на днешното социали­
стическо общество?
4. Езиково културни ли сме, ако знаем, а и си служим с жар­
гон (ученически, студентски, професионален)?
***
Българският ученически жаргон възниква в годините след
Руско-турската освободителна война, но първите писмени све­
дения за него се свързват с публикувания през 1930 година в
списание „Родна реч“ „Тарикатско-български речник“ от Петко
Войников и последвалите го статии от акад. Стефан Младенов иг
Стефан Попвасилев.
По данни на покойния наш езиковед Стефан Илчев, който е
учил в I софийска мъжка гимназия в годините около Първата
световна война, в квартала „Ючбунар“ (Три кладенци) на тога­
вашната София е имало „общество“ от тарикати, шмекери, моше­
ници, хора с неустановена професия и социално положение и др.,
които са говорили на странен, неразбираем за околните език.
През тези години учениците от I мъжка гимназия са употребява­
ли вече около 50—60 такива особени думи, заети от този ючбу-
нарски тарикатски говор. От онова време са именно известните
днес мур$к 'баща’, мангйзи 'пари’, ливада 'глупав, прост чо­
век', гадже 'момиче’, както и по-рядко употребяваните или сега
вече забравени щущер'свит, скромен човек’, цаним 'имам’, шмеда
'небръснат, брадясал човек’, мармалад 'гъста кал’, кикимдра
'грозна, непривлекателна жена’ и т. н.
През 1918 година в постановката на опере.- ч „Царицата на
чардаша“ за първи път се чува думата кибицу^ам със значение
'наблюдавам игра на карти или комар’, от която по-късно въз­
никват кибйча със същото значение и с по-новите 'обсъждам раз­
палено някаква спортна игра’ и 'стоя без работа или чакам
някого’, както и кибйк 'човек, кейто обсъжда с познати, с дру­
гари някаква спортна игра, в която обикновено не участва’.
Тук трябва да се отбележи и една интересна особеност на уче­
ническия жаргон в България — неговото неравномерно терито­
риално разпределение в годините до 9. IX 1944 г. Според Стой­
ко Стойков, първият изследван на българските жаргони, до 1945—•
1946 година единствено софийските ученици са били създали свой
социален говор. В другите градове са съществували само отделни
изрази и думи, заимствани в голямата си част от софийския жар­
гон. Макар това твърдение да е доста крайно, защото има не­

13
малки сведения за съществуването и на други градски учени­
чески жаргони преди Втората световна война, не може да се
оспори фактът, че много дълго, дори и до днес, софийският жар­
гон остава най-силно развитият у нас. Все пак в наше време
било поради засилените комуникативни връзки на столицата с
провинцията или поради други причини учениците на всички по-
големи градове в България практически имат свой социолект.
Нормално е в тези говори да се забелязват повечето черти, ха­
рактерни и за софийския ученически жаргон, но всеки един от
тези нови градски социални говори притежава известен брой
свои собствени черти, които го отделят от оснаналите учениче­
ски говори.
От друга страна, в последните години се наблюдава и прели­
ване на лексика от един ученически жаргон в друг и вече е твър­
де трудно да се установи точно къде е възникнала определена ду­
ма и какъв е бил пътят й на заемане. Такива думи от по-ново вре­
ме са чай 'момиче, приятелка', по произход от цигански, но сре­
щаща се днес в София, Пловдив, Варна и др., дънкам 'пия алко­
холно питие’, тер&н 'младежка танцова забава’ и много други,
които са известни и се употребяват не само в столицата, но и в
Пловдив, Бургас, Русе, Варна и другаде.
На трето място трябва да се посочи, че в развитието на уче­
ническия жаргон у нас се забелязват периоди на известно зами­
ране, последвани от периоди на буен разцвет, на своеобразен
жаргонен „бум“, които именно довеждат до впечатлението за „за­
мърсяване, опошляване на българския език“. Жаргонът съще­
ствува въпреки успехите ни в областта на културата и образова­
нието, дори с тяхна помощ става „по-културен“. Той не е изчез­
нал и в Съветския съюз, където социалистическите културни и
образователни традиции са доста по-стари, не е изчезнал и в та­
кива световноизвестни и престижни учебни центрове като Прага,
Берлин, Лондон, Оксфорд, Париж. . .
Ученическият жаргон не престава да вълнува нашата обще­
ственост. С него се занимават и специалисти езиковеди, и учи-,
тели, и-родители, че и ученици. Независимо от това обаче все
още няма единно становище за неговата природа, за характера
му като средство за общуване (а той е доста коварен). Причините
са много — недостатъчно познаване на този езиков феномен (а и
нежелание да бъде опознат), невъзможност да бъде разграничен
ученическият жаргон от вулгарната лексика и просторечието,
липса на трезвост при определяне на сферата и времето на упо­
треба и т. н.
А ако всеки от дядовците ни се порови малко в паметта си,

14
чце открие, че и той е бил малко поне тарикат (или се е мислел
за такъв) и че не е чак толкова далеч времето, когато е използ­
вал тарикатски думи — било като член на тарикатската тайфй,
■било като з убрач, който се е мъчел да изглежда арабия. Но всич­
ко е било с времето си и до време. После нашите дядовци (сякаш
изведнъж) са станали големи и сериозни, същото се е случило
с бащите ни, става вече и с нас, а утре ще стане и с децата ни.
Разликите са малки—бабите ни не са говорили на тарикатски жар­
гон (било е немислимо в онези времена — началото на века, де­
вическите училища. . .), майките ни от време на време са из­
пускали из уста по някоя „срамотна“ дума, нашите съпруги и
приятелки праскат жаргона почти като нас. . . Нищо чудно
утре дъщерите ни да учат братята си на жаргон.
И през всичките тези деветдесет и няколко години съществу­
вание младежкият жаргон, пък бил той „тарикатски език“, жар­
гон, сленг и т. и., е бил обявен за „грозен, развален език“, „ези­
кова немара“, „отживелица“, „антисоциално“, че дори и „антисо-
циалистическо“ явление, „мръсен остатък от тежкото капитали­
стическо минало“ и какво ли не още. И човек започва неволно да
се пита: как така това, наречено с толкова епитети, отживяло
изтърсаче на родния ни език не само е доживяло до наши дни,
но дори няма и намерение да си ходи. Кои са тези „черни“ сили,
които го крепят вече почти половин век след социалистическата
ни революция?
Отговорът е толкова прост и естествен, колкото е естествена
буйната природа на младите. Просто жаргонът е езиков израз
на по-емоционалното възприемане и реагиране на младите спря­
мо света, на по-критичната, а понякога и надменна, самонадея-
на, пренебрежителна оценка на нещата от живота, на традицион*
ния ред и норми на поведение. Той е социално и психически обу­
словен езиков факт и използването му все пак не е задължител­
но за определена възрастова група. То зависи в голяма степен
от възпитанието, интелигентността, дори и от характера и тем­
перамента на даден човек.
В живота на младите съществува определен модел на говор и
поведение и спазването на „нормите“ на този модел е въпрос на
■„право на живот“ в рамките на социалната група. Владеенето на
жаргона и на дадени елементи от общуването, свързани с него
и характерни само за определен кръг, „отварят вратата, вди­
гат бариерата“ за влизане в тази среда. Тяхното непознаване ста­
ва сериозна преграда пред желаещия да се доближи до живота на
младите. От друга страна обаче, тези социални „закони“ не са в
такава степен силни и недостъпни, както това е при социалните

!5
групи на декласираните, особено при затворниците с техния го­
вор. Те лесно могат да бъдат научени и спазвани, тъй като нямат
за цел да направят общуването на носителите си неразбираемо
(макар то да остава за голяма част от непосветените именно тако­
ва). Тези социални норми на поведение, както и самият жаргон,
просто външно отделят членовете на определена социална група,
без да я изолират от обществото, нито пък него от нея.
Трябва да се добави също, че немалко думи от жаргона имен­
но поради експресивния си характер са преминали и преминават
в разговорната реч и започват да се употребяват от хора съвсем
не в младежка възраст. За пример могат да послужат думи като:
бйчкам 'работя’, навивам 'убеждавам', кдфти 'лош, неприятен;
лошо, неприятно’, скроявам, свивам номер 'погаждам нещо лошо,
неприятно', падам си 'имам влечение, интерес’, ментарджия 'лъ­
жец, мошеник’, клечка високопоставен човек’, зубрач 'прилежен
ученик’ и много други.
Все но-често жаргонната лексика намира място и в художе-
сгвената литература, обикновено при диалог, за да се индивидуа­
лизират или типизират героите. Силната емоционалност, заложена
в тези думи, образността, преносната употреба, която често води
до хумористични ситуации, оцветяват литературното произве­
дение, създават неповторима атмосфера. Примерите вече са твър­
де много — от Богомил Райнов, Ивайло Петров, Дончо Цончев,
Тончо Жечев, Серафим Северняк, Георги Мишев, Кирил Топалов,
Иля Велчев, Божидар Томов. . . Жаргонът живее в казармата,
във висшите училища и институти, в професионалната среда, на
■екрана, в театъра и къде ли не още. Никого вече не учудват
думи каго скъсвам ’пиша двойка“, бараба 'здравеняк; носач на
гарата, хамалин’, аванта ’нещо, придобито без труд -или за
чужда сметка’, маце ’красиво, хубаво момиче’, бутам 'давак не­
що (пари, предмети) като подкуп, за да се облагодетелствам’
и т. н.
От всичко това се вижда, че жаргонът се отличава с изключи­
телна жизненост, радва се на особено внимание и елементарното
му отричане и заклеймяване не може да доведе до нищо съще­
ствено— дори само за това, че забранените неща са винаги по-
интересни и по-привлекателни.
Жаргонът като езикова система (или подсистема) има отно­
шения и връзки с всички елементи от структурата на националния
ни език и на воеки един от тях дава нещо или взема нещо. Тези
връзки са заиочнали още с първите стъпки на жаргона и продъл­
жават и що днес. Те може да се променят, в определен момент мо­
ж е да бъдат сведени д о минимум, но винаги ще има налице резул-

и
тат от тях и това се отразява върху лексикалния и граматичния
облик на разглеждания социолект. Погледнато в плана на исто­
рическото развитие, лесно могат да се открият черти от начал­
ното развитие на жаргона, които са живи и днес, както и думи
и граматични особености, които вече са забравени или изтласкани
в покрайнините на ученическия говор. Затова е необходимо да бъ­
дат разкрити отношенията на жаргона с другите езикови системи
в рамките на българския национален език, да се проследят пъти­
щата на появяване или изчезване на даден вид лексика, на опре­
делени книжовни или диалектни модели за словообразуване, за
да може да се даде трезва и вярна преценка на явлението жаргон.
Това е нужно не само за науката за родния ни език, но и за учи­
тели и ученици, за литературата и културата ни, за цялата бъл­
гарска общественост.

ЖАРГОНЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Преди всичко трябва, да се подчертае, че българският жаргон

възниква и се развива върху основата на нашия книжовен език.
От него той черпи голяма част от словния си запас, неговата
граматична система до голяма степен определя облика на думите,
техния строеж (или скроеж) и синтактичните им връзки.
Характерна особеност при това взаимодействие е, че жарго­
нът заема изцяло от книжовния език всички неизменяеми части
на речта, които са му необходими — наречия, съюзи, частици,
предлози. Значително по-късно се появяват такива думи, създа­
дени от младите. Другите части на речта — съществителни, при­
лагателни, местоименпя и глаголи, както и неличните глаголни
форми — причастия и отглаголни съществителни, носителите на
жаргона може да създадат сами, но също може и да заемат както
от книжовния език, така и от териториалните диалекти или от
другите еоциолекти. Понякога в речта на младите дори се срещат
едновременно книжовна и жаргонна дума за едно и също явление
от действителността — например стоя и кеся, бягам и възйрам
и много други. ,
ОскоЕен белег при това заемане на думи от книжовния език
с промяната на значението им, постигната най-често със средства­
та на метафората, метонимията, синекдохата, игрословието и т. н.
Този процес започва още с първите стъпки на жаргона, т. е.
някъде в края на миналия и началото на нашия век. От онова
време са думи, като галош и ливада 'глупав, прост човек’, крава
'едра, тромава жена’, тиква 'глава’, кафез 'затвор’, чешма ’нос\
свивам 'крада’ и др.

2 Жаргонът, без който (не)иожем

\7
 За разлика от други езици обаче, като например английския,
у. нас много трудно може да се говори за обратния процес — влия­
ние на жаргона върху книжовния език. Независимо че немалко
жаргонизми са навлезли вече в речта ни и в'литературата, все
още нито един от тях не е получил правото да се нарече книжовна
дума — заради снижената си стилистична окраска, заради често­
то дублиране със звуковия облик на книжовни думи и най-вече
заради това, че извън ученическата (или студентската, войнишка­
та) среда жаргонизмите губят в повечето случаи значението си
и своята ярка стилистична натовареност. Към това трябва да се
добави и фактът, че в последните десетилетия влиянието на бъл­
гарския книжовен език, осъществявано чрез редовното обучение
по български език и литература в училищата, чрез предавания по
радиото и телевизията, чрез статии във вестници и списания,
значително се е засилило. Това води до повишаване на езиковата
и речевата култура на младите, до изтласкване на циничната и
вулгарната лексика извън пределите на общуването, а оттук и
до известно пречистване, пресяване на жаргона.
В .същото време диалектните и просторечните елементи в
лексиката и граматиката на жаргона постепенно се изместват
от книжовноезиковите образци и изчезват. Така например диа­
лектната членна морфема за мъжки род на съществителните и
прилагателните в единствено число -о вече е почти изцяло за­
менена с книжовното -ъ (правописно -а), диалектните и про­
сторечните местоимения он, она, оно и они се пазят само в край­
ните квартали на столицата.
Едновременно с това книжовният език служи и като посред­
ник при навлизането в жаргона на чуждоезикова лексика, обик­
новено от западните езици, които се изучават в училище. Част
от възприетите думи претърпяват промени в значението си, но
има и такива, които заживяват като жаргонизми, без да пра
менят семантичния си облик — бой 'момче’, мен ‘мъж’, файн
'хубав; хубаво’, дошли от английския, ишйнкам се'гримирам се’,
преминала от немски, и др. В този смисъл може да се говори за
известна интелектуализация на ученическия жаргон, осъществя­
вана чрез замяната на диалектна, просторечна, вулгарна и ци­
нична лексика с книжовна и западноезикова, а също и чрез на-
подобяване на определени чужди граматични образци. Така по
английски граматичен модел са създадени изпарейшън 'махай се’,
кофткйшън 'лошо, неприятно’, гъзпейпър 'тоалетна хартия’, Ню
ПЪйзър 'град Нови Пазар’, ОЬзъпъл и Сюзейпъл 'град Созопол’,
по испански модел са измислени бачканЪйро 'работник’, чукйре
грйнде 'високо и каменисто населено място’, по френски модел —

18
не ме кандърме па ’не ме убеждавай, не ме кандърдисвай’, льо
стобдр е трудмдн прескочаблье 'трудно ше стане, трудно ще го
направим’, по немски — чрпен зи хаген, лапен зи мухен 'махай*
се, гледай си работата’ и т. н.
Изключително интересни са изразите и думите, които учени­
ците са създали по унгарски образец. В тях явно е търсено ек­
зотичното, необичайното, а при тълкуването им проличава и яр­
кото чувство за хумор, което притежават младите. Ето няколко
примера за такива „унгарски“ жаргонизми: Ъптен мекечек
'пенсионер’, беремед 'пчела', неберемед 'оса', Ьбенеберемед 'тьр-
тей’ и др.
Трябва да се подчертае, че това навлизане на чуждоезикова
лексика не се отнася в еднаква степен за различните езици.
Най-силно е влиянието на английския език — главно поради мо­
дата и музикалните влечения на младите, сравнително по-слабо
е на френския и немския и съвсем слабо на испански и италиан­
ски. С известни уговорки може да се каже, че в последните два­
десетина години се създаде своеобразен „английски“ модел на
поведение и говор, който е „престижен“ за повечето ученици от
страната.
ЖАРГОНЪТ
И ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ДИАЛЕКТИ
Все пак независимо от своеобразната интелектуализация на
жаргона в него продължават да се срещат и думи, заети преди
години от териториалните диалекти. Пресилено и невярно ще бъ­
де да се твърди, че връзките на жаргона с местните говори са ми­
нало. И до днес продължава заемането на думи и изрази, но про-*
цесът вече е значително отслабнал. Веднага е необходимо да се
каже, че диалектните думи в жаргона с годините не са изгубили
своята образност и оригиналност, те продължават своя активен
живот и днес и сравнително най-рядко биват заменяни от чужда
по произход лексика.
Неоспорим факт е, че всеки от развитите днес градски учени­
чески жаргони е търпял вЛияние на местните диалекти. Така
върху софийския ученически жаргон най-силен отпечатък са оста­
вили югозападнобългарските диалекти — най*вече софийски, бо­
тевградски, кюстендилски. Естествено срещат се и думи, заети
из други български говори, но те не дават основния облик на
софийския ученически жаргон, не определят неговите граматич­
ни особености.
Не по-различно е положението и с другите ученически жарго-

19
ни в страната — пловдивският жаргон носи чертите на родоп­
ските и западнорупските говори, бургаският се е оформил под
влияние на подбалканския говор и отчасти на странджанския
и тракийския, варненският и русенският са се изградили на ос­
новата на мизийските говори и пр. Това личи както от най-бег­
лия граматичен анализ на тези говори, така и при разглеждане­
то на словното богатство на който и да е социолект. Така напри­
мер, макар че влиянието на западните диалекти върху софийския
ученически жаргон се усеща най-силно във фонетичен и морфо­
логичен план, не са малко и възприетите лексикални единици.
При навлизането си в жаргона те могат да променят своето зна­
чение, но по-често остават без изменения, защото териториалният
диалект продължава да оказва коригираща функция и трудно
допуска отклонения. Едновременно с това диалектните думи за­
едно със своето значение създават особен колорит, образност,
свежест на жаргонната фраза, т. е. постигнали са целта, към която
се стремят младите, и няма причини да се променят. Променени
по метафоричен, метонимичен или друг път са думи като:
джасам 'ритам’> ’бия’
чукундур 'цвекло'> ’глупав, прост човек’
шмъркам 'смъркам’ > ’пуша’
хаквам 'хвърлям със сила’> ’удрям’.
Без промяна в значението са възприети думите: бъзлйв 'страх­
лив', мочам 'ходя по малка нужда’, плямпам 'говоря', млатя
*бия’ и др.
От друга страна,западнобългарските лексикални единици в
софийския говор на ученицйте оказват влияние и променят по
своя граматичен образец и думите, възприети от други българ­
ски говори, от тайните говори, дори и някои думи, заети от чужди
езици — напр. дансим 'танцувам’, дринкам ’пия’, гърла 'момиче;
момиче с леко поведение’ и т. н.
Изследванията на ученическите сониолекти досега показват,
че в определен момент от началното им развитие влиянието на те­
риториалните диалекти върху лексикалния и граматичния лм
облик е било по-силно, отколкото на книжовния език. Това
състояние е отразено в „Тарикатско-български речник“ на Пет­
ко Войников, излязъл през 1930 година, съществува в общи ли­
нии и в първия български научен труд по въпросите на учени­
ческите жаргони у нас — „Софийският ученически говор“ от
Стойко Стойков, отпечатан през 1945 година.
Постепенно обаче, както беше споменато вече, влиянието на
диалектите намалява. Все повече черти от граматичния облик на

20
жаргона (там, където те са от диалектите) се изместват от кни­
жовни образци, думите, заети от местните говори, се заменят с
книжовни или новосъздадени или пък престават въобще да се
осъзнават като диалектни. Днес на софийските ученици са абсо­
лютно непознати думи като: бутняк 'глупав’, прост човек’, ва-
лявец 'камък’, чурим ’пуша\ лузнем ’да ударя’,, перастим ’бия\
гурам се ’къпя се’, дмак 'глупав, прост човек’, саркъф ’сако’ и още
ред други.
Този процес на изместване на диалектното е нормално явле­
ние в развитието на социолектите въобще. Той може да бъде на­
блюдаван и в руските ученически жаргони, и в чешките младеж­
ки социални говори, и в който и да е друг социолект.
ЖАРГОНЪТ
И ДРУГИТЕ СОЦИОЛЕКТИ
В много черти съдбата на лексиката от териториалните диа­
лекти се изравнява със съдбата на думите, навлезли в жаргона
от другите социолекти. В годините в началото на века, поради
разпадането на старата социално-икономическа система и масо­
вото обединяване и пролетаризиране на широките народни маси,
настъпва и промяна в облика на социолектите у нас. Постепен-.
но замират занаятите, заедно с тях и съответните им говори —
на зидари, папукчии, терзии, чалгаджии, абаджии, и др.
Носителите на тези говори се насочват към големите градо­
ве, където или се вливат в работническите редици, или неможей-
ки да се справят с трудностите в големия капиталистически град,
се сдружават с крадци и джебчии и изграждат един смесен говор
с елементи от своите предишни социални диалекти. Думите от
тези социолекти минават в ученическия жаргон по два начина —
чрез непосредствени контакти на младежите с носителите на тай­
ните говори, което е и по-често в ония години, и чрез четене на
вестници, списания и книги, в които се среща такава лексика3.
Оттогава са останали думите авер 'приятел’, арабия 'великоду­
шен, добър човек’, ченге 'таен агент’, кльопам ’ям, храня се’,
гйлам 'вървя’, скйвам 'гледам’, кйнти, мангйзи ’пари’, гадже ’мо­
миче, приятелка’, а днес вече и 'момче, приятел’, бйчкам 'рабо­
тя, правя’, пандйз 'затвор’, патъци 'обувки’, гепя ’да открадна,
да взема’ морук ’баща’, гЬт 'хубав; хубаво’ и т. н.
Някои от тези думи в тайните говори са имали други значения,

• З а това вж. по-подробно Стойков, Ст. Софийският ученически говор.

С., 1945, с. 23.

21
но, навлизайки в жаргона, поради други нужди при общуването и
различната ценностна система на учениците, се променят и за­
почват да назовават предмети и явления от действителността,
които имат по*голямо значение за младите. Така например кц-
рйзя в апашкия говор е означавало 'крада', а в ученическия се
променя в 'гледам', лефкам от 'крада' е започнало да означава
*лъжа’, хърба от 'глупак' е станало 'слаб, хилав човек’, абе е
имало значение 'хляб', после е станало 'пари', а днес се употре­
бява в София само при играта на топчета, където означава 'моне­
та, топче, стъкълце, капачка и под., които се залагат при игра­
та и могат да бъдат спечелени’, пунтирам е съществувала като
'съдействам при измама’, а сега означава 'подигравам, ими­
тирам някого, за да предизвикам смях’, и много подобни други
примери.
Повечето от тези думи са чужди по произход— най-вече ци­
гански, гръцки, албански, и са еднакви за почти всички тайни
говори на Балканския полуостров, а има и такива, които се сре­
щат със същото значение и в повечето говори на европейските
крадци, като например: бард 'богаташ', нанай 'нищо, не’, туд-
жар (тужар), тузар 'богаташ', гадже 'момиче, приятелка’ ит. н.,
С промяната на обществения строй и преминаването към социа­
листически начин на живот значително се намали възможността
за съществуване на социалните групи на декласираните, а заедно
с това започна да избледнява и да с^ изгубва и техният говор.
Повиши се и културата на българските ученици, средното обра­
зование стана задължително, а с това се създаде и своеобразна
езикова преграда срещу думите от тайните езици, срещу цинизми­
те и вулгаризмите в езика на младите, с каквито иначе са доста
изпъстрени тайните говори на крадци, джебчии, мошеници и др.
Трябва обаче да се признае, че и днес съществуват тайни говори
на хора с антиобществени прояви. Доста развит е говорът на
т. нар. чейнджаджии,т. е. 'хора, които се занимават с незаконна
обмяна и търговия на валута’, не им „отстъпва“ говорът на моми­
четата с леко поведение в големите градове и др. Все пак в по­
следните години са вече сведени до минимум и почти не съществу­
ват връзки между носителите на тайните престъпнически говори
и младежта у нас.
Наистина изброените по-горе думи продължават да живеят в
речта на учениците, но по-голямата част от-лексиката, заета из
тайните говори или от цигански, албански, гръцки и особено от
турски с посредничеството на аргото, е излязла вече от употреба
и е непозната днес на най-младите носители на жаргона. При про­
учвания, правени в последните десетина години в град София,

22
се оказва, че непознати думи днес са: каярто 'наивно, глуповато
момче’, дикизчйя 'зяпач’, заети от цигански; чекерде 'стражар',
назлъма 'капризничене’, белмез 'глупав, прост човек’, домана
'цигара', сафи 'отлично', либаде 'балтон', айнасъз 'зле' и други,
преминали от арабски или персийски през турските тайни гово­
ри; туфа 'кражба', саркъф 'сако', твърдя 'крада' и други, заети
от аргото на джебчиите, и т. н.
Става ясно, че тези думи дори и в жаргона вече се схващат
като снижена лексика и се избягват от носителите му. Вместо тях
учениците използват заети от западните езици думи, възраждат
забравени диалектизми или създават нови жаргонни думи, из­
ползвайки словообразувателните възможности и модели на кни­
жовния български език. По този начин и лексикалният, и грама­
тичният облик на жаргона все повече се приближават до норми­
те на нашия език, макар че едва ли ще се стигне до сливане на
двете езикови системи. Тогава би изчезнал жаргонът, а това,
както казахме в началото, не би било естествено за емоционална­
та природа на младите.
От друга страна, в рамките на българския младежки жаргон
стават прехвърляния на лексика от един градски ученически
жаргон в друг. Софийският ученически жаргон като най-стар
и най-развит е давал и продължава да дава немалко думи на
своите по-млади „събратя“. Но и в него се срещат лексикални
единици, заети от другите младежки говори, например гларус
'момче, младеж’, преминала от бургаския жаргон, филия, чай 'мо­
миче, приятелка’ и хава, младежка танцова забава; положение
ситуация’, дошли от пловдивския ученически говор, и пр. Ед­
накви за всички български ученически жаргони са думите гад­
же, кофти, скйвам (скибам), скифтам, ченге, гйлам, кльопам,
чукам и много други.
Особено внимание трябва да се обърне на връзката на учени­
ческия жаргон с войнишките говори. По-напред беше казано,
че учениците научават от своите по-големи братя и приятели не­
малко думи, използвани в казармата. Но това е само едната стра­
на на процеса. Самите войници донасят със себе си и употребяват
през годините на военната служба редица думи от своя учени­
чески жаргон. Те разменят помежду си лексика от различните
младежки социолекти, смесват я с характерната военна термино­
логия, прибавят и професионалния си жаргон и накрая, когато
излязат от казармата, вече са ноСцтели на един нов, пъстър со-
циолект, който отново влиза във взаимодействие с ученическия
жаргон.
Сравнително слаби са връзките на ученическия жаргон с

23
професионалните диалекти, тъй като, когато професионалистът
използва съответната терминология, той е твърде далеч от ситуа­
цията, времето и мястото, в които се употребява жаргонът. Та­
зи връзка е почти винаги опосредена от книжовния език и зато­
ва в ученическия жаргон намира място само онази професионална
лексика, която е възприета и се употребява и в книжовния език.
ИЗГОВОРЪТ
И ГРАМАТИКАТА В ЖАРГОНА

^представените досега примери се вижда ясно, че в едни

случаи думите притежават външния облик на книжовноезиковите
си образци, а в други, тъй като в по-голямата си част ей от софий­
ския ученически жаргон, са оформени според особеностите на за­
падните български диалекти. Това не само потвърждава тезата
за срещата и смесването на книжовния език с териториалните
говори, но и поставя въпроса за отношението между жаргона и
граматиката.
В нашата научна и научнопопулярна литература може да се
срещнат различни мнения по този въпрос. Според едни автори
не може да се говори за граматични особености на жаргона,
тъй като той е само сбор от различни думи и съчетания, събрани
от всички системи и подсистеми. Според други жаргонът при­
тежава определен, макар и дефективен, граматичен облик, който
не е еднакъв за отделните жаргони в страната.
На какво се дължи това противоречие? Наистина жарго­
нът не притежава своя собствена граматична система (поне бъл­
гарският жаргон). Той заема граматични образци и модели от
книжовния език и от териториалните диалекти. Жаргонът не
създава свои собствени правила за граматично оформяне на лек­
сиката си. Много рядко в отделни случаи се създават своеоб­
разни „закони“, които променят вече възприета от друга езико­
ва система лексика, но не я изграждат по някакъв нов, непоз­
нат досега модел, а само я връщат към някакъв по-раншен ва­
риант. Такъв „закон“ е депалатализацията, която може напо­
следък да бъде забелязана в софийския ученически жаргон. Зву­
ковете г, к и х, променили се вече веднъж в историческото раз­
витие на българския език в з, ц и с в позиция пред гласните е и и,
сега отново започват да звучат като г, к и х. В други случаи пък
се палатализират, т. е. омекчават същите тези съгласни, без да
има причини и основания за това. Така покрай депалатализи-
раните кожуха вм. кожуси, хладйлники вм. хладилници, бЪле-

24
ги вм. белези и др. може да се чуе влаци от влак, вм. влакове,
краци вм. крака, бици вм. бикове и т. н.
Нека за пример, от който да личи граматичният облик на ня­
какъв жаргон, вземем софийския ученически жаргон, тъй като
той е най-подробно и пълно изследван.
1. Фонетичната система на софийския ученически говор не се
отличава съществено от фонетичната система на книжовния бъл­
гарски език. Тя притежава същия брой пасни звукове, но броят
на съгласните е по-малък. Причината за това е липсата на някои
меки съгласни, а именно б, в, м, н, п, р, и х. За разлика от кни­
жовния език тук се среща и меко дз (дзяпам 'зяпам’, дзяна 'оби­
рам парите на някого, обики. при игра на комар’ и т. н.). В по­
следните години, главно в някои чужди думи се срещат и меки
съответствия на посочените съгласни: нюуейв, бюфет, покрай
по-старото буфет и др.
2. Основна особеност на разглеждания социолект е изгово­
рът на 'а (от старобългарското Ъ) — правописно я — във всич­
ки положения, независимо от ударението и вида на следващата
сричка, като е. Тази черта сближава говора със западните диа­
лекти и го отдалечава от книжовния език и съвсем нормално в
речта на младите може да се чуе само бех, некъде, голем, бел и
под. Напоследък се наблюдава известно разколебаване на това
положение и в много случаи се срещат дублети: на марта у
суеда/сряда, права ветър/вятър и др.
3. В софийския ученически жаргон може да бъдат отбелязани
и повечето звукови закони на националния български език, т. е.
законите, присъщи на книжовния ни език и на териториалните
диалекти. Характерно е изпадането (елизията) на съгласни зву­
кове. В много думи както от жаргонен, така и от книжовен или
диалектен произход може да се отбележи изпадане на х — лабав,
'несигурен, слаб’, чофнаме 'откраднахме, взехме’, произлязло от
чофнахме; на в — чера 'вчера'; на м — ндго 'много'; на д —
пес, неска 'днес, днеска’ и на т в средисловие — весник 'банкно­
та' и в края на думата — непукйс от непукйст 'чоЕек, който не
се вълнува от нищо’.
В жаргона на софийските ученици често може да се чуе и
уподобяване (асимилация) на съседни съгласни звукоЕе, като в
едни случаи то е в рамките на възприетото в книжовния бъл­
гарски език, т. е. частично, непълно, напр. връзкар, изговаряно
връскар 'човек, който има високопоставени познати, приятели,
ксито му помагат и го уреждат в някаква работа, без той да има
право или предимство’, изкопая, произнасяно ископая 'да наме­
ря’ и др., а в други случаи уподобяването може да е пълно, как-

25
то се среша в някои български диалекти, но не е допустимо в
книжовен изговор, напр.: ганна, ганно от гадна, гйдно 'лоша,
лошо’, бЪш шанташ от без шантаж 'без леки момичета (да при­
състват)’ и т. н.
4. Ударението в софийския ученически говор в общи линии
е като в книжовния език, но често се срещат и отклонения. На­
блюдава се например преместване на ударението пред правилно­
то му място — ръка, кило, глава, мйстика 'вид удар с ръка по
главата’, и др., срещат се и примери, когато то е след обичайно­
то му място — бачкатор 'работник’ покрай по-разпростраиено-
то бачкатор, чау покрай чао, което поради затъмняването на
крайната гласна се чува като чау и т. н.
В други случаи, както е при глаголите в минало свършено
време, ударението е почти винаги на последната сричка — ги-
лах 'ходих, разхождах се’, кльопах 'ядох’, бачкйх 'работих',
млатих 'бих’. В последните години обаче се отбелязва разколе­
баване на това правило, характерно за западните български го­
вори и под влияние на книжовния език вече може да се чуе и
гепих покрай гепйх, 'взех, хванах’ бачках покрай бачках, лйфих
покрай лафих 'разговарях’ и др.
5. Изключително характерна фонетична черта на софийския
ученически жаргон е затвърдяването на окончанията на глаголи­
те и на членуваните съществителни от мъжки род. Така в жаргон­
ната реч в София може да се чуе само ередйтела вм. вредителя,
каруцара вм. каруцаря, работа вм. работя, кириза вм. киризя
и други подобни. Тази фонетична особеност е заета от западно-
българските териториални диалекти и се среща изключително
често в речта на носителите на жаргона, още повече че в общо­
български мащаб се забелязва тенденция към затвърдяване на
глаголните окончания и окончанията на членуваните съществи­
телни от мъжки род.
По отношение на морфологията особеностите на софийскчя
ученически жаргон са значително повече, но са и по-трудни за
описване съобразно традиционната граматика на българския кни­
жовен език. И тук се срещат непълноти — определени думи не
притежават дадена граматическа категория, например род, чис­
ло, членна морфема, други имат еднакви форми за трите рода,
липсват жаргонни съответствия за някои части на речта и т. н.
6. В софийския жаргон на учениците бъдеще време се изра­
зява с помощта на частицата че, но в последните години все по­
вече се налага ше, която, особено в централните софийски учи­
лища, вече почти е изместила че. ,
7. Личното местоимение за първо лице единствено число е яс.

26
Напоследък като вероятна последица от смесването на кни­
жовното аз с диалектното я се среща и формата а, но само в бъ­
деше време — а че треснем една кола ’аз ще изпия една кока-кола'.
8. Смесването на книжовното с диалектното може да се на­
блюдава и при личните местоимения за трето лице, единствено
и множествено число, където формите той, тя, то, те редовно
се дублират с он, она, онд, онй.
9. Срещат се и съществителни, които нямат форми за мно­
жествено число, например — бач 'работа', лъвър 'любовник, уха-
жор’, гювеч’ 'нещо, придобито без труд или за чужда сметка',
кроки 'грозен, неприятен човек, обикн. момиче, жена' и др.
10. Твърде често в речта на софийските ученици се наблюдават
и съществителни, които нямат членни форми в единствено число—
ръб 'глупав, прост човек’, пан 'самодоволен богат човек’, льЬлъо
'глуповат, простоват и наивен човек’ и т. н. Вместо членна мор­
фема тези съществителни се предхождат от показателното местои-
мение тоя, тая, това — тоа ръб па че ми дде да ми пили на гла­
вата 'този глупак пак ще ми дойде да ми мърмори', таих кукла
че земе да ми избачка некой кофти номер 'това момиче ще вземе
да ми погоди някоя неприятност’, тва пуби нема ли го още? 'то­
ва момче (което е още в пубертетна възраст) няма ли го още?’
и подобни.
11. Отличителен белег на софийския ученически жаргон (а и
не само на него) е големият брой прилагателни с еднакви фор­
ми за трите рода и за множествено число, като: гот 'хубав, -а,
-о, -и’, мортос 'уморен, -а, -о, -и’, пънк 'който (която, което,
които) е в стил пънк или по негово подобие; модерен, -рна, -рно,
-рни’, грдги 'уморен, -а, -о, -и’.
12. Наречията в говора на софийските ученици могат да бъ­
дат от книжовноезиков, диалектен или жаргонен произход. За от­
белязване е, че докато наречията от прилагателни са както
книжовни (гадно от прилагателното гаден 'лошо, неприятно’),
така и жаргонни (готино от прилагателното готин 'хубаво, доб­
ре’), то наречията от съществителни, от числителнй и от местои­
мения са изцяло взети от книжовния език (чера 'вчера', веднъж,
некъде и др.).
13. В жаргона обикновено се употребяват прости изречения,
съставени от пет-шест думи — подлог, сказуемо, определение,
Допълнение, обстоятелствено пояснение и някой предлог или съ­
юз. Твърде интересни са изреченията, образувани само от между­
метия и частици, като следното: А дрън де\, което ще рече 'Ще
те ударя; Ами ако те ударя!’.
Естествено в жаргона съществуват още много сссбекости, зае-

27
ти от граматичния облик на книжовния език или на териториал­
ните диалекти. Важното е, че лексиката на жаргона се обединя­
ва в определена езикова система именно от граматиката и че,
макар и дефективен. жаргонът притежава определен граматичен
строеж (или скроеж), родил се непреднамерено, спонтанно, при
срещата на западната диалектна граматична система с източна­
та и с книжовноезиковата.
Трябва да се подчертае, че всички посочени промени на зае­
тите граматични облиии са настъпили при навлизането или при
употребата на дадена дума-в жаргона. По този начин голяма част
от жаргонното словно богатство се разграничава не само по зна­
чение, но и по формални белези от подобните нему единици на
речта в диалектите и книжовния език, а това вече дава право да
се говори за граматична система на българския жаргон.

ИЗГРАЖДАНЕ
НА ЛЕКСИКАТА В ЖАРГОНА
Създаването на нови думи (словообразуването) в разглежда­
ния социолект, както и в езика въобще, става по два основни пъ­
тя — чрез граматични средства (представки, наставки, съе­
динителни гласни) ч чрез семантични, т. е. „значенски“ способи
(метафора, метонимия, синекдоха, игрословие и др.).
От ученическите години у всеки от нас е останала някаква .
представа за представки и наставки. Това са онези частици, кои­
то се поставят пред и (или) след корена на думите и променят в
определена степен смисъла им. Носителите на жаргона използ­
ват същите представки и наставки, които съществуват в кни­
жовния български език — родни или чужди по произход — и
много рядко прибягват до словообразувателни единици, които не
са известни или присъщи на езика ни. С едните носителите на жар­
гона го приобщават към българския национален език, а с дру­
гите постигат своеобразна картинност и експресивност на из­
рази. Така се изграждат определени словообразувателни моде­
ли, които са задължителни за всички носители на жаргона и
чието познаване разрешава на младите не само да общуват на
тези жаргон, но и да го творят.
Представки. Както е известно от българската граматика, пред­
ставките служат за образуване на нови думи, като се поставят
пред корена на други думи. В жаргона по този начин се образу- '
ват предимно глаголи, като представките се прибавят обикнове­
но пред корена на други глаголи и по-рядко пред корена на съ­
ществителни или прилагателни имена. Префиксацията (както е ,

1
28
възприет терминът в граматиката) в жаргона се разширява зна­
чително в последните години, като вероятна последица От изди­
гането на културното и образователното равнище на българските
ученици. За такъв процес говори и сравняването на жаргонните
материали, събирани днес, с материали отпреди 40 или 50 години.
Най-разпространените представки в софийския ученически
жаргон днес са:
за-: загрявам, зашйбвам, заковавам, зачуквам, забивам, затап-
вам, застопорявам, забърсвам и др.
из-: избайцвам, изгембя, изгяволявам се, издънвам, изкефвам
се, изкльопвам, изкирйзя, изтупвам се и т. н.
пре-: превключвам, превъртам, прекарвам, прецйквам, пре­
мятам, престисквам се, прегрявам.
под-: подострям, подбгзйквам, подстригвам и др.
Сравнително по-рядко се срещат представките про-, раз-, от-,
на-, о-.
Най-разпространената представка за образуване на съществи­
телни и прилагателни имена в софийския ученически жаргон е
супер-, която практически може да бъде поставена пред всяко
съществително или прилагателно, превръщайки го в име, озна­
чаващо понятие, качество, състояние над обикновените (спо­
ред носителите на жаргона) норми. Така се раждат например
думи, като супермацка 'изключително красиво момиче’, суперкЬф-
ти 'много лош’, суперготин 'изключително хубав’, супернавлек
'изключително неприятен, досаден човек’ и др.
Наставки. Както в книжовния език, така и в жаргона настав­
ките са значително повече от представките и с тях се образуват
много повече думи (съществителни, прилагателни, глаголи). По
същия начин и тук повече са наставките, които служат за обра­
зуване на съществителни имена. За това явно спомага конкрет­
ността на езиковия израз в жаргона, интересът на младите към
материалния, а не към абстрактния свят. Към това трябва да се
добави и фактът, че количествено преобладават съществителните
от мъжки род, което би могло да се обясни с предимно момчешкия
състав на носителите на жаргона.
По-голямата част от съществителните от мъжки род назо­
вават лица деятели, т. е. лица според техните професии или за­
нимания, и лица според техните качества и признаци. Най-раз-
пространени са наставките:
-ар/-яр: подляр, тузар, каруцар, дървар, пънкяр, хипйр, кон-
дикар, гювечар, гадняр, помияр и др.;
-ак/-як: левак, шестак, калтак, прдшляк, раитляк. троти-
п&к, битак, гъстйк, гъсталак, бунак и т. н.;

29
 -ач7-яч: топач, тъпкан, зубрач, свалян, къркйч. лъскан, фъс-
кач и под.;
-джия/-чия: кристаладжия, попаджия, болтаджия, брЬйкад-
жия, брдйкаджия, геврекчйя, чорапния, миризчия и др.;
-ец/-нец: бъзлйвец, джоревец, пършйвец, пенсилванец, кора­
вей,, джигитаец, зунландец;
-тел: дихател, вредител, мъчител.
Сравнително по-рядко в софийския ученически жаргон се
образуват имена с наставките -ик/-ник (баламурник, гълъбарник,
дрискалник), -льо (бъзльо, тульо, сульо, гольо), -ан (възелан,
тупан).
Вижда се, че в повечето от тези нови жаргонни съществителни
са образувани с наставки, които са продуктивни в езика ни, т. е.
те непрекъснато се използват за образуване на нови и нови думи.
Някои от наставките са стари по произход в българския език —
например -ар/-яр се срещат още в старобългарски, -тел е съ­
ществувала в старата епоха на езика ни, после сме я за; убили и
сме я възприели отново с посредството на църковнославянския и
руския,-джия/-чия са адаптирани тюркски наставки, но се сре­
щат и в българската книжнина още от времето на Първата бъл­
гарска държава. Други наставки са характерни за всички пе­
риоди на езика ни, за всички български териториални диалек­
ти, за цялата ни книжнина.
Съществителните от женски род също запазват словообразу-
вателните модели, присъщи на книжовния ни език, явявайки се
в повечето случаи варианти на наставките за мъжки род. Основ­
ната наставка за образуване на съществителни имена за лица
от женски пол в софийския ученически жаргон е -ка, която се
прибавя към съответните съществителни нарицателни имена за
лица-мъже. Така от наставките -ар/-яр са се получили -арка/
-ярка (петйрка, соларка, каруцарка, подлярка), от -ач/яч са се роди­
ли -ачка/-ячка (зубрачка, каячка, мърлячка), от -джия/-чия са били
образувани -джийка/-чийка (кристаладжийка, попаджийка, пан-
дизчййка, брейкаджийка). А1алко по-особено е положението с
наставките -ак/-як — след прибавянето към тях на „женската“
наставка -ка са се получили наставките -ачка/-ячка, които са ед­
накви по звуков облик с наставките -ачка/-ячка, произлезли от
-ач/-яч+-ка. По този начин са били създадени думите левачка,
загубенячка, гъстачка, калтачка и др. Съществуват и други на­
ставки за образуване на съществителни имена от женски род:
-ица/-ница; мекица, лудница, гроздобойница, изгъзица, мало-
умница, куфйлница и др. Тези наставки, за разлика от книжов­
ния език, не могат да се разглеждат като „женски“ варианти на

30
(
наставките -ик/-ник, тъй като не се срещат подобни жарго н-
ни думи, образувани с „мъжките“ наставки.
Съществителните от среден род се образуват най-често, ка­
то към дадено съществително от мъжки род, което не е задължи»
телно да има жаргонно значение, се прибавя умалителната на­
ставка -че. По този начин са образувани думите орехче, сладо-
ледче, мйксерче, пънкарче, пандизнййче и много други.
Прилагателните в повечето случаи са създадени, като към
съответното съществително се прибавят определени наставки, най-
често -ски (бухалски, пинизчййски, маризчййски, гдтски, файн-
ски), -ен (порочен, абсолютен, страхдтен, сластен, върховен).
Вижда се, че тези наставки се прибавят както към чисто жар­
гонни думи, така и към книжовни думи, които сами нямат ни­
какво значение в жаргона. Може обаче да се каже, че в учени­
ческия жаргон преобладават непроизволните прилагателни и при­
частията с функция на прилагателни.
Както стана дума по-напред, в ученическия социолект гла­
голите са значително по-малко от съществителните. Обикнати
наставки за тяхното образуване сред младите са -вам (гепсвам,
грухвам, дансовам, забелвам, забатачвам, зацафарвам и др.),
-ирам/ -изирам (абортирам, панирам се, колабйрам, джустирам.
трамвайтизйрам и т. н.).
Интересно е да се отбележи, че в софийския ученически жар­
гон се срещат и немалко наставки от чужд произход, някои от
които се оказват твърде продуктивни. Такива са например -ация,
с която са създадени думи, като излагащия, преписващия, загаза-
щия, уруспокрйщия, кльопащия и др., -ер (тъпунгер, банкер, лай­
нер, блокер), -аж (кофтаж, мерсаж, шантаж, пунтаж), -еса
(бабеса, типеса парщалеса, простакеса), -иера (бабиера, глупиера,
сапунигра) и др.
Както се вижда от някои примери, част от жаргонните думи
съвпадат напълно по външен облик, т. е. по звучене, с думи от
книжовния език или от диалектите. Установява се също, че
тези думи са променили своето значение и са започнали да озна­
чават други, понякога съвсем далечни неща. Това е нормален
процес на пренасяне на значението на една дума върху друга,
процес, който ни дава възможност да натоварваме една и съща
лексема с няколко значения, като по този начин разкриваме не
само известни връзки между обектите, които думите назовават,
но и изразяваме своето отношение към тези обекти.
От всички способи за семантично словообразуване4 най-раз-
4По този въпрос по-подробно вж . Карастойчева4 Цв. Българският мла­
дежки говор. С-. 1988 г.

31
 пространен и предпочитан е метафоризацията. При нея назва­
нието на предмет, явление или лице се пренася върху друг пред­
мет, явление или лице. Обикновено този процес се извършва по­
ради външна качествена или количествена прилика, поради бли­
зост в определени действия, служби или характерни черти на
предметите или лицата. Метафоризацията освен че дава простор
на фантазията на учениците, но създава и условия за изключи­
телно разширяване на речника на ученическите социални го­
вори със стилистични синоними, създава своеобразна „поетична“
атмосфера, поражда смях.
Метафоричното пренасяне на значението засяга както кни-
жовноезикови думи, така и думи, възприети от териториалните
диалекти или от някои чужди езици. То се извършва невинаги в
рамките на жаргона. Много чести са случаите, когато процесът
на пренасяне е протекъл още преди думата да бъде заета в жар­
гона, а в него вече не е изключено тя да претърпи и нова промяна
и да добие още едно или повече нови значения. Така например
думата пинйз, която е била заета от цигански първо в тайните
джебчийски говори и е имала значение 'говори!’ (повелителна
форма от глагола говоря), в ранния ученически жаргон — някъ-
зз през 30-те години — тя означава 'внимание!', употребявано
като предупреждение, а днес вече е променена в доста далечното
от тези значения, 'начин, способ, обикн. с хитрост, с умение да се
постигне, да се направи нещо’. Други примери за словообразу­
ване със средствата на метафората са: кюнци 'вид панталони с
тесни, прилепнали по краката крачоли; тесни крачоли на панта­
лон’, пенджериг'очила', кубе 'гола, плешива, обръсната глава’,
чешмичка 'нос', печка 'тъмнокож човек, негър’, мравуняк 'мла­
дежка танцова забава, в която участват много хора’, хйлка 'сла-
боват, тънък човек’, досие 'ученически бележник’ и още много
други. .
Метонимичното пренасяне е друг, сравнително по-малко за­
стъпен начин за създаване на жаргонни думи. При него старото
значение е в обективна вътрешна връзка с новото. Новата дума
може да представя някакъв предмет или лице чрез характерна
негова част, чрез нещо характерно, принадлежащо на първия,
чрез обичайна служба или задължение, свързано с този предмет
и т. н. Така например при вредител 'контрольор от градския
транспорт’ връзката се е осъществила въз основа на обстоятел­
ството, че контрольорите се възприемат от носителите на жар­
гона като хора, нанасящи им вреда, изпълнявайки служебните
си задължения. При метонимията даден предмет може да бъде
представен чрез материала, от който е направен — джелезо 'писто-

22
лет\ чрез допълнителна характеристика на лицето или действие­
то — мляскам 'целувам' и т. н.
Най-типичннят подвид на метонимията е синекдохата. При
нея наименованието на един предмет се намира в количествено
отношение с друг и освен че може да назовава предмета чрез ня­
коя негова част, може да замества множество предмети чрез един
от тях или обратно. Типичен пример за синекдоха е жаргонната
дума Жапкар 'военнослужаш,', при която част от задължителната
военна униформа е поела върху себе си значението 'човек, който
задължително носи шапка, като част от униформеното му об­
лекло'. Такъв е случаят и с думата каскет 'селянин, провинциа­
лист’, така е била създадена и писалка 'прилежна, отлична уче­
ничка’ и др.
Други начини за семантично („значенско“) словообразуване,'ма­
кар и по-рядко'използвани от творците на жаргона, несвързани
с пренасянето на значението, са игрословието, композицията,
елипсацията, универбизацията, абревиацията и т. н.
Игрословието, може да се каже, в най-пълна степен отразя­
ва чувството за хумор у младежите. Новите думи нямат неутрал­
но значение. Те съдържат в себе си не само различен начин на
виждане на света, но и погледнато извън жаргона и носителите
му сами по себе си съдържат комичен заряд. Игрословието мно­
го често се основава на някакво сходство в звуковия облик
на думите (паронимия) или пък на комичния ефект, който се по­
лучава при размяната на сричките в тях. По тези начини са полу­
чени успикай се 'успокой се’, сливомицйн 'сливова ракия’, масти-
козйн 'мастика', котарангенс 'котангенс', фйзгъзура 'физкултура',
секлецарка 'секретарка',, дъшка пръс 'пръска дъжд’, кани дймят
'дами канят — при танцуване'3.
Твърде близо до игрословието стои композицията. Чрез нея
новите жаргонни думи се образуват от съединяването на два или
повече книжовноезикови елементи или думи, при което винаги има
и метафорично пренасяне на значение върху новополученото
съчетание. Този начин е сравнително малко застъпен при обра­
зуване на жаргоннзмите, но създадените чрез него думи са из­
ключително свежи и оригинални: страстоубийки 'мъжки или
женски долни гащи с дълги крачоли’, самосвалка 'жена, която
лесно се съгласява на интимен сексуален контакт’, алабалйзъм
неправдоподобна, глупава мисъл, дума или изречение’, кракомо-
бйл 'обикн. с предлог с — пеша’, и др.

4 В науката този вид жаргонно словотворчество се среща и под името

МеДка! Огеек 51ап§.

3 Ж аргонът, без който ( не)можем 33

 При елнпсацията става изпускане на думи или иа ч<Гст от
хуми или изрази, които се разбират по логически път или от
контекста. Такъв произход имат изразите втдри ддм 'училище',
произлязъл от фразата „Училището е втори дом“, време 'пари',
получен от сентенцията „Времето е пари“, и др.
Тясно свързан с елнпсацията е другият посочен начин за тво-
рене на лексика в софийския ученически жаргон — уиивербиза-
цнята. Това е процес, при който също се изпускат думи и (или)
изрази, но опорната лексема в словосъчетанието включва в се*
бе си значението на изпуснатите елементи или думи. При това из­
пуснатите части се усещат и лесно могат да бъдат възстановени.
Универбизацията засяга както книжовкоезикови думи и сло­
восъчетания, така и жаргонни езикови фрази. Към първия вид
се отнасят названията криминале 'криминален филм или книга’,
пЬрно 'видеокасета или филм с порнографска тематика', ковбдй-
ка 'видеокасета с ковбойски филм’ и др., а към втория могат да
бъдат посочени непукйст 'човек, на когото нищо не му прави впе­
чатление, който не се вълнува от нищо’, произлязло от жаргонно­
то не мй пука 'не ме интересува, не ме вълнува’, недоскйв 'човек,
който недовижда’, родило се от недоскивам 'недовиждам', и т. н.
Абревиацията е също много интересен начин за набиране на
словни единици в ученическия жаргон. При нея често се препли­
тат метафорични, метонимични и други похвати. Чрез абревиацня-
та в жаргона се образуват думи от началните букви или срички на
сложни наименования. Покрай това някои вече установени абре­
виатури в книжовния език в жаргона получават ново значение.
При този начин съчетанията могат да произлизат от реално съ­
ществуващи в книжовния език наименования, които в жаргона
придобиват ново, непознато поради това значение, но също така
могат да се получат и от съчетаване на книжовна и жаргонна дума
и много рядко само от жаргонни думи. Примери за абревиатури,
изградени само от книжовни думи, са жаргонизми като: пушком
'място, обикн. тоалетната в училище, където учениците се съ­
бират да пушат’, получено след съединяване на началните части
на думите пушачески и комитет, по подобие на известното в
училище учком 'ученически комитет’, физвъз 'физическо възпита­
ние’, айсихо 'хайде да си ходим’ и др.
В жаргона на софийските ученици се среща доста често и дру­
га една абревиатура, получена по същия начин, но от руски по
□роизходдуми — перекур 'почивка за изпушване на една цигара’.
Това съкращение, доколксто ни е известно, не е познато в Съвет­
ския съюз, което означава, че е създадено на българска почва

34
по подобие на познатото перерью 'почивка, пауза, антракт, между­
часие'.
- Абревиатури, създадени от съединяването на книжовни и жар­
гонни думи или части от думи, са: ръчбач 'учебният предмет тру­
дово обучение’ (от ръчно бачкане), мам си джейс 'възклицание за
изразяване на силно впечатление от нещо, на голямо задоволство’,
получено от мамата си джаса и произнесено по „английски" мо­
дел.
Пример за съединяване на жаргонни елементи в абревиату­
ра е съчетанието чао до скйв 'довиждане, сбогом', което включва
в себе си думата чао 'довиждане' без промяна и съкращението
скйв от жаргонния глагол скйвам 'виждам, гледам’. При тази
абревиатура се получава и своеобразно повторение на значение­
то на двата елемента — 'довиждане до виждане’.
Използването на готови абревиатури от книжовния език, но
натоварени с ново значение, е изключително оригинален начин
за образуване на нови жаргонни лексикални единици. Той е из­
раз на силно развитата фантазия на учениците при квалифицира­
нето на предметите и явленията от действителността. Така из­
вестното съкращение БДЖ 'български държавни железници’
в софийския ученически жаргон се е превърнало в 'български де­
бели жени' или 'бягайте, дебели жени . Съкратеното наименова­
ние на Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ле­
нин“ — МЕИ, означава 'мъже, елегантни и интелигентни', ако
е изречено от някой, който има близък студент там, но ако се
тълкува от човек, който няма влечение към инженерните специал­
ности, то вече се е променило на 'мъже естествено импотентни'.
Съкращението ВЛТИ — Висш лесотехнически институт — е при­
добило жаргонното значение 'висш леснотехнйчески интитут’,
ВХТИ — Висш химико-технологически институт — означава 'вли­
заш хитър/ тъп излизаш’, ЦСКА — Централен спортен клуб на
армията — за противниците на този клуб има значение 'центра­
лен склйд за каси и амбалаж' или 'централен склад за картЬфи
и арпадясйк' и други подобни.
В рамките на софийския ученически жаргон може да бъдат
отбелязани и други своеобразни начини за изграждане на лекси­
ката, които в някои трудове по въпросите на социолектите се
разглеждат като отделни говори и за които досега у нас е спо­
менавано само веднъж. Един от тези начини са така наречените
„пословечки говори“, за конто преди близо сто години пише на­
кратко видният български езиковед, фолклорист, литературо­

35
вед и етнограф аквд. Иван Шишманов*. Тогава той казва, че ня­
ма сведения в България да съществуват вече (т. е. тогава) таки­
ва говори; за тях се споменава само в някои народни песни. Същ­
ността на тези „говори“ или по-точно начини на говорене се състои
в следното: всяка една дума в изречението се разделя на срички
и пред или след всяка от тези срички се прибавя една повтаряща се
друга сричка (а понякога и две и повече срички). По този начин
изразът става по-труден за разбиране, а и разговорът на такъв
„език“ е интересен, приятен и е своего рода словесна игра. Ве­
роятно вече всеки се е сетил, че като малък е говорил на пе- или
на до- или на някаква друга сричка, вероятно си е припомнил и
изречения като следното: „Пегопешо пезапещо пене пеопетипе-
дем пена пекапено?и, което ще рече: Тошо, защо не отидем на ки­
но?’. Тези говори явно са живи и днес, макар и поизтласкани към
периферията на жаргона и употребявани само от най-малките. И
при тях има трудности при усвояването и интересни разновид­
ности. Такива са например „говорите“, при които пред или след
сричката се поставят две срички, в които гласните съответстват
на гласните в предходната или следходната основна сричка: Вла-
карадокоро, къкъръдекере искирикашкара дакара хокородимкири?
*Владо, къде искаш да ходим?’ или Ролочоселечен елече долочобро-
лоча молочомчелече — Фосен е добро момче'.
От тези примери ясно се вижда, че в „пословечките говори“
участват думи само от книжовния език (в някои градове в стра­
ната се включват и думи от териториалните диалекти). Чисто
жаргонни думи изключително рядко се подлагат на такива про->
мени, тъй като учениците от по-долните класове още не са усвои­
ли истинския жаргон, а когато той стане реален факт от тех­
ния езиков живот, те изоставят детските си словотворчески инте­
реси и преминават към новата езикова система. Това е нормален
езиков процес, който (по данни на информатори) е съществувал
и в началото на века, продължава да съществува и днес.
ЖАРГОНЪТ
И ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА
И така дадохме отговор на почти всички от поставените въ­
проси. Видяхме, че жаргонът не е антисоциално и антисоциали-
стическо явление, а е нормален, психически обусловен процес
на по-емоционално възприемане и реагиране спрямо света. Видях­

* Шишманов, Ив. Бележки към българските тайни езици и пословечки

говори. — СбНУ, кн. X II, 1895 и кн. X III, 1896 г.

36
ме, че той е нормална езикова система, която независимо от бели*
те петна и дефектите си служи за общуване между младите.
Остана да отговорим на последния, но не най-маловажния въпрос,
който си зададохме в началото — можем ли да кажем, че прите­
жаваме езикова култура, ако знаем и си служим с жаргон (тук
имаме предвид не само ученическия жаргон, но и професионалните
жаргони на всички по-големи или по-малки затворени професио­
нални колективи, като лекари, спортисти, артиста, музиканти,
занаятчии, войници и военнослужещи и т. и.).
За да отговорим на този въпрос, трябва да се опитаме да вник­
нем в психическите процеси, които възникват и протичат в съз­
нанието на говорещия, т. е. служещия си с жаргон. Преди
всичко е необходимо да се разбере, че говорещият употребява
жаргон не във всички ситуации, които се раждат пред него, и
не през целия си живот. Затова нека да сн представим двама го­
ворещи А и Б, чието речево общуване ще проследим от ранното
им детство (да речем от тригодишна възраст) до момента, в който
те няма да могат да общуват нормално — забравили са, че се
познават (поради напреднала възраст), служебното им положе­
ние вече не разрешава волности, станали са сериозни и т. н.
До 3—4-годишна възраст децата не могат да си служат с жар­
гон, просто защото още нямат изградени здрави езикови и рече­
ви навици. Те все още не са влезли осъзнато в социални колективи
с определени норми, закони, условности и пр. До този момент
А и Б се учат да общуват на основната езикова система, която съ­
ществува около тях (книжовен език или териториален диалект),
а общуването на друга езикова система ще стане'възможно едва
когато те усвоят законите и правилата на, да го наречем, езика
основа. Изучили тази първа степен в езиковото общуване, те
вече преминават в следващата, където неминуемо ще влязат в
първите за своя живот социални общности извън семейството, ще
установят първите си контакти и ще изпълнят и изпълняват пър­
вите си социални роли.
На всеки чоЕек е известен този период от детството, в който
децата създават свои собствени, доверени думи, думи пароли,
Думи кодове, които ги идентифицират сред множеството други
детски езикови колективи и ги правят творци на социално-зна­
чими елементи. До този момент отношението на двамата говоре­
щи А и Б към езика въобще и към езика на техния социален ко­
лектив е неосъзнато активно. Те творят езиковия фон на своето
общуване, без да влагат в това творчество целенасочени уси­
лия. Все пак възможно е определени думи или изрази да останат
в съзнанието им и до по-късна възраст, когато тяхната употреба

37
ще бъде вече редовна и задължителна в дадена.ситуация. Така до­
стигаме до момента, в който А и Б, служейки си с езика основа,
започват да си служат и с постоянни езикови елементи, неприна­
длежащи в една или друга степен на тази основа. От друга стра­
на, те могат да използват и лексикалните единици на езика ос­
нова, но преосмислилИ ги, подложили ги на някаква формална
нли смислова промяна, която придобива значение само в техния
социален кръг. Това е обикновено възрастта на първите училищ­
ни класове, когато познанието за езика става вече еериозно н це­
ленасочено и когато децата могат да отделят „сеното от сламата“,
т. е. книжовното от некнижовното. Първо, на основата на това,
кое може и кое не може, те осъзнават, че пред родители и учите­
ли не може (или вече им е забранено) да употребяват тези осо­
бени, съкровени, техни си думички. И получават своя първи урок
по социология — в този момент те вече усещат, макар и да не
разбират ясно, че в междучовешките отношения има изградени
Социални кръгове, общности и социални роли. В случая те се
оказват в социалния кръг на обучаваните и в социалната роля на
поучавани. Съответно техните родители и учители изпълняват
ролите на обучаващи и поучаващи. И нашите познати А и Б
от само себе си разбират, че тези особености, приятни, свежи,
техни си и т. и. думички те ще могат да употребяват свободно
сред хората, които изпълняват същите като техните социални
роли.
Дотук достигнахме вече до два сериозни извода:
1. А и Б употребяват своя особен социален език (е, нека го
наречем жаргон) след определена възраст и след определено на­
трупване на знания и умения за езика.
2. А и Б употребяват този свой жаргон в определен социален
кръг от хора с техните разбирания, знания, умения, интереси. . .
А, момент! За интересите. Това е друг по своята насоченост, но
еднакъв по своя характер социален колектив. В него А и Б могат
да членуват, тъй като имат, да предположим, еднакво хоби,
но не са задължени за разлика от социалния колектив училище,
чиито членове са задължително. В този социален колектив по
интереси те могат да научат или да измислят други такива осо­
бени думи, които да пренесат в първия и там, ако колективът ги
приеме, те ще се употребяват наравно с изконните първоколектив-
ни думи. Това движение на А и Б от колектив в колектив не про­
меня принципно тяхното положение. Те употребяват „своята си“
лексика само в „своя си“ кръг. Извън него общуват на друга
езикова система — системата, която е присъща на колектива, в
който отиват във всеки един момент. В семейството те ще гово­

38
рят по начина, по който говорят техните родители, със съучени­
ците си ще общуват, както изискват „законите” на съучениче-
ския микроколектив, с учителите ще говорят, както е възприето —
с уважение, от необходимата дистанция, а може и да не говорят
(въпрос на необходимост).
Така А може да каже на Б , че си е намерил адски дънки, на
родителите си ще каже, че дъннит е, които са му купили, са мно­
го хубави, а на учителката.. . на нея може и нищо да не казва.
Тя сама ще забележи, че ученикът А е с нови панталони, при то­
ва джинсови, които не му стоят лошо, но не е желателно да идаа
с тях на училище.
След като са се научили къде и как могат да употребяват своя
социален говор, на А и Б остава да се научат кога и в кои случаи
да го правят. Това е най-сложният момент от усвояването на та­
зи (а и на всяка друга) езикова система. За него се изискват не
само знания, но и умения за езиково общуване. Естествено е, че
това може да стане след определена възраст, когато разговарящи­
те имат представа за същността и мястото на определен вид из*
названия в тяхното общуване. С други думи, А и Б трябва да
знаят уместно ли е, не противоречи ли на естетическия модел на
общуване употребата на дадена дума или фраза. За тази цел те
трябва да имат представа (съзнателно или несъзнателно придо­
бита) за така наречените функционални стилове на езика, конто
изискват определени типове изказвания. Известният съветски
учен М. М. Бахтин в своята работа „Проблемът за речевите жан­
рове” пише: „Всеки стил е неразривно свързан с изказването н с
типичните форми на изказването, т. е. с речевите жанрове. Вся­
ко изказване [. . .] е индивидуално и поради това може да отра­
зи индивидуалността на говорещия, т. е. да придобие индиви­
дуален стил“7.
Както стана дума по-напред, ученическата възраст, в която
е най-жив и актуален жаргонът, е възрастта на желанието да се
изпъкне, да се привлече вниманието, да се покаже някаква инди­
видуалност. Един от начините за това е употребата на жаргона,
разбиран не само като експресивен израз на отношението на мла­
дите към света, но и като реакция срещу всичко традиционно,
установено с норми и разпоредби, налагащо дори и минимални
рамки в поведението и общуването. А ако лак си послужим с
мисъл на Бахтин: „Най-малко благоприятни условия за отразя­
ване на индивидуалността в езика се намират в тези речеви жан­

7 Бахтин, М. М. Проблема речевих жанров. — В: Естетика словесного

творчества. М., 1986, 253—254.

39
 рове, които изискват стандартни форми. [. . .] В огромното
болшинство речеви жанрове (освен литературнохудожественнте)
индивидуалният стил не влиза в замисъла на изказването, не е
единствена негова цел, а се явява, така да се каже, епифеномен
на изказването, допълнителен негов продукт**. И именно тук се
сблъскват желанието на младия човек да изпъкне, да прояви своя­
та индивидуалност с ограниченията, налагани му от социалната
среда, в която е от своето раждане или в която е влязъл по соб­
ствено желание. Говорещият не може да излезе извън обществото,
той е йегов продукт и трябва да се съобразява със законите му.
Тогава му остава да избира начина си на поведение н общуване,
за да не влезе в конфликт със заобикалящата го среда. Или, дру­
гояче казано, по отношение на езиковото общуване той трябва
да избира правилно формите на изказване, речевите жанрове, с
които ще, си служи.
И така нашите познати А и Б трябва да преценят в кои случаи
може да използват жаргона като средство за общуване и в кои
не. Естествено, когато разговорът се води между тях двамата,
те ще имат най-много възможности за избор. Общуването им мо­
же да бъде както на книжовен език, така и на териториален диа­
лект или на жаргон. Към това трябва да прибавим и различните
функционални стилове на книжовната реч, т. е. различните кни­
жовни речеви жанрове, които те могат да изберат.
Ако обаче те разговарят с някой друг, с родител или учител,
възможностите им ще намалеят — автоматически ще отпадне
жаргонът, твърде вероятно е да отпадне и териториалният диа­
лект и да остане само книжовният език. Изводът, който може да
се направи в случая, е, че от целта и насочеността на изказването
зависи дали А и Б ще използват при общуването си жаргон.
Но да допуснем, че и двамата наши герои знаят в кои случаи
може да си послужат с жаргон и въпреки всичко употребяват ня­
коя жаргонна дума в ситуация или на място, където това не е
прието или обичайно. Какъв извод може да си направим тогава
за тях? Езиково културни ли са те? Противно на очакванията
никакъв еднозначен извод не можем да направим. Защо? Просто
защото употребата на една или друга дума от жаргона в непри­
вична ситуация все още не означава нищо. И защото, ако един
човек е културен, а следователно и езиково културен и въпреки
това е употребил жаргонна дума или две, то значи той е имал ня­
какво основание да стори това. Смесването на речевите жанрове
винаги е продиктувано от някаква основателна причина. Напри-
ь Бахтин, М. М. Цит. съч., с. 254.

40
мер една от тях може да бъде, че думата, която е трябвало да упо­
треби говорещият, според него не е притежавала необходимата
въздействаща сила, която е изисквала ситуацията. А е известно,
че новите думи се явяват тогава, когато говорещият има чувство­
то, че старата дума не може да отрази вярно и в достатъчно ви­
сока емоционална степен описвания обект от действителността.
Друга причина може да бъде желанието да се обърне внима­
ние на определен пасаж или дума от изказването или пък да се
разтовари емоционално за малко публиката. Причини много и
вее пак остава въпросът, може ли един човек да е езиково култу­
рен, ако си служи с жаргон.
Нека сега малко да обърнем местата на думите в последното
изречение: ако един човек е езиково културен, може ли да си
служи с жаргон? Първо, ако той е наистина езиково културен,
ше знае кога. как, по какъв повод или случай, с каква цел и как­
во точно от жаргона МОЖЕ да употреби, без това да го злепо­
стави или да накърни социалното му положение,
Именно това умение, т. е. тази езикова култура или култу­
ра на речта, идва по-късно, може би в последните класове на учи­
лището или след него. Това умение се учи, то изисква сериоз­
но отношение към езика и уважение към събеседника.
На второ място, ако нашият познат е наистина езиково кул­
турен, той ще съумее и без помощта на жаргона да се изрази пра­
вилно, да привлече необходимото внимание върху желания пасаж
и :и дума и при това да не досади на слушателите, нито пък да ги
приспи със скучни и бледи словоизлияния. Това също е уме­
ние. Хората цял живот се стремят да го постигнат. И невинаги
успяват.
На трето място, с течение на годините малките момчета (или
момичета) А и Б са помъдрелн, условностите на живота са сло­
жили своя отпечатък върху непосредните им контакти и след опре­
делена възраст те, дори и помежду си, вече не употребяват тези
мили, съкровени, позабравени „техни си“ думички. А също и
„поувехнали, извадени от хербарий“ думички, както вече казват
собствените им деца. Но те не се предават. Правят последен опит *
Да изглеждат млади, опитват се да научат някоя и друга модерна,
жаргонна дума и да я пуснат в употреба, но пак нищо не излиза.
Техните връстници не ги разбират, младите им казват, че не
употребяват думата както и където трябва . . . И в двата слу­
чая на тях им е тъжно, а на околните — смешно. Не им остава
нвшо друго, освен да се примирят и да чакат внуците си, за да им
покажат какво са знаели навремето. Или да си пускат по някое
■лафче, когато са сами.

41
 Малко по-различно е положението с така наречените профе-
снонални жаргони. Техните носители продължават да ги „носят“
ида ги употребяват до преклонна възраст. Стига само да не пре­
къснат връзката с професионалната си среда .Офицерът никога
няма да забрави, че е бил кашйк 'пехотинец’ и че е носил маймун­
ката 'противогаза’ наравно с войниците. Професионалният ски­
ор ше си спомня цял живот как в началото често-често е ходил в
гората за катерички 'спирал се е със ските си в някой храст или
бор’. Зъботехникът вечер ше си мисли колко ли кастанети 'зъб­
ни протези' е направил през живота си и т. н.
Но и в тези случаи законите на езиковото общуване важат
със съшата сила. Всяка една езикова система има своето точно
определено място и време на употреба. Единственото изключение
е книжовният език, който поради всеобхватността и богатство­
то си мсже да се употребява навсякъде, без да съществува опас­
ност да не бъдем разбрани.
И накрая, ако трябва с няколко изречения да обобщим всичко
казано, ше подчертаем:
Младежкият жаргон има своето място в днешното социалисти­
ческо общество. Той не е остатък от капиталистическото ни мина­
ло, а е нормално психическо и езиково явление, присъщо на всич­
ки времена и на всички общества. Жаргонът обаче има своята
определена сфера и своето време на употреба, извън които вече
изглежда неестествен, неприятен, говори за липса на езикова н
речева култура. Защото да си езиково културен означава не са­
мо да знаеш как да пишеш и да говориш, но да знаеш и как да не
го правиш. Това означава съшо да имаме правилно отношение
към жаргона, без който (не) можем.

42
 ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

В следващите страници ще бъдат представени най-често сре­

щаните думи в и изрази в жаргона на софийските ученици. Част
от тези думи може да бъдат срещнати и в градските жаргони
на учениците от други части на България, което, както вече бе­
ше посочено, е белег за преливането на лексика от един жаргон в
друг, а и до голяма степен говори за все още първенствуващата
роля на софийския ученически жаргон у нас. В този речник ня­
ма да намерят място циничните и вулгарните думи от простона­
родната реч, тъй като те са част от друга езикова система, а и не
определят облика на ученическия социолект. Тези думи, неза­
висимо че все още се употребяват доста активно, не трябва да
бъдат единственият показател за езиковата култура на младите.
В повечето случаи те не се осъзнават като обидни и груби, гово­
рещият ги употребява несъзнателно в потока на речта и не иска
чрез тях да засегне или оскърби своя събеседник. Твърде редки
са случаите, когато с използването на такива думи се цели да
бъде обиден, нагрубен някой.
Необходими са и някои пояснения за начина на оформяне на
думите и изразите в този речник. В известна степен в него са на­
мерили отражение принципите, въз основа на които се изработ­
ва многотомният „Речник на българския език“, издание на Бъл­
гарската академия на науките. При представянето на думите и
изразите в нашия речник ще бъдат спазвани най-общо следните
основни положения:
Заглавни думи. Думите са подредени по азбучен ред. По-слож­
ните съчетания са изнесени накрая в отделен списък. В такива
списъци са отделени и жаргонните названия на градове и местно­
сти, на улици, заведения и под.
Заглавната дума е дадена с различен от другите думи шрифт и
с Нормализиран правопис и на нея е означено ударението (или
Ударенията). Като заглавни думи са изведени и ссновните ком-

43
поньпги на някои съчетания, които, разделени на съставните сн
части, не губят жаргонното си значение, например:
АРМАТУРА — ж■Обикн. в съчет. по арматура. Като прил.
Гол, без дрехи.
Като отделни заглавни думи са изведени и някои кратки сь-
четания, които обикновено имат значение на една "дума и могат
да бъдат тълкувани чрез синоними.
Съществителни имена. След заглавната дума е посочен родът
на съществителното име. На някои места са дадени по две бе­
лежки за род, напр. м. и ср., което означава, че в жаргонната
реч на учениците Тази дума може да се срещне като съществител­
но от мъжки или от среден род [педи, пцби и др.).
В случаите, когато жаргонизмът съществува само във форма
за множествено число, се дава бележка мн., ед. няма, а когато
формата за единствено число се среща рядко, граматическите
бележки са дадени по модела: мн., ед. (рядко), след което се
изписва изцяло формата за единствено число и чак след това бе­
лежката за род.
Членните форми на съществителните от мъжки род не се да­
ват, тъй като при тях употребата на диалектната членна морфе­
ма -о вече силно е намаляла и в общи линии може да се каже,
че не съществуват големи отклонения от начина за членуване,
приет в българския книжовен език.
Някои съществителни от среден род по външни белези се
явяват като умалителни на съответните думи от мъжки род, но
но значение нямат разлика. Независимо от това при тях след
бележката ср. е поставено и граматичното обяснение Умал. от,
което показва начина на граматично словообразуване, умалител-
ността само във формата, но не означава умалителност на зна­
чението Естествено срещат се и изключения, при които и самото
значение е умалително. В такива случаи като синоним се дава
съответната книжовноезикова умалителна дума или съчетанието:
малък (малка, малко) или момче (момиче) плюс думата от мъжки
или женски род, от която е произлязло умалителното назварие,
вапример:
АвАНТАДЖИЙЧЕ — ср. Умал. от авантаджия; момче аван-
таджия.
БУ РК А Н ЧЕ— ср. Умал. от бурканг малък буркан.
Необходимо е също да се посочи, че умалителността е изклю-:
чително разпространена в ученическия жаргон. Тя обаче не е
само словообразувателен похват — с нея се изразява и определе­
на интимност, близост между говорещите.

44
 При съществителните имена от женски род са използвани два
типа дефиниции — структурна (АВАНТАДЖИЙКА — ж. Жена
авантаджия.) и описателна (БОЛЯРКА — ж. Жена, която е ро­
дена или живее в гр. Велико Търново или околностите му.).
П р и л агател н и им ена. Прилагателните са дадени обикновено
:ъв формите за мъжки род. Самс ч сл\ щите, когато се свърз­
ват единствено с имена от женски или ^ еден род или женски
пол, те се дават във форма, съответстваща на рода на съществи­
телното. Тълкуването при прилагателните става по два начина:
а) Синонимно:
ГОТСКИ — прил. Хубав, красив, добър.
б) Описателно:
МАРИЗЧЙЙСКИ — прил. Който е присъщ, характерен за ма-
ризчия.
В жаргона на софийските ученици много често се срещат при­
лагателни с една и съща форма за трите рода и за множествено
число. При тях след заглавната дума се дава бележката неизм.,
например:
ПЪНК — прил. неизм. 1. Който е в стил пънк. 2. Хубав,
модерен.
Срещат се и прилагателни, които в основното или в някое
от вторичните си значения се употребяват като други части на
речта, най-често като съществителни. В такива случаи е даде­
на бележка „ К а т о ..............“ и на мястото на многоточието е из­
писано съкратеното название на тази част на речта, чиято роля
прилагателното изпълнява:
ДЪРТ — прил. Като същ. Обикн. членува, л Баща, роди­
тел.
Глаголи. За основна, представителна форма на глаголите е
избрана формата им за несвършен вид. Само когато тя липсва,
като заглавна дума е изписана формата за свършен вид. След
това са отразени, както слея за: бележка »за несвършен вид, фор­
мата на глагола за свършен вид (ако я има), бележка за свър­
шен вид и след това дефиницията.
ИЗВОЗВАМ — гл. несв., извозя гл. св. Излъгвам, нзмамвам.
При глаголите, които имат една н съща форма за несвършен
вид, бележката е — гл. несв. и се.
КОЛАБЙРАМ — гл. несв. и св. Учудвам се силно от нещо,
изумявам се.

45
 Разликите между глаголите по отношение на връзките им с
пряк или непряк обект на действието, т. е. отношението преход*
ност /непреходност не е специално отбелязано, тъй като то про­
личава от самата дефиниция.
Така наречените „средни глаголи“, т. е. глаголите със „се“,
които се различават семантично (по значението си) от основните
глаголи, без да са, разбира се, страдателни, възвратни или вза­
имни форми, са дадени като самостоятелни заглавки. Това е на­
правено с цел да се очертаят по-ясно словните единици в говора
на софийските ученици, за по-голяма прегледност на изложение­
то, а и защото понякога разликите в значенията между основния
и средния глагол са твърде големи. Граматичните бележки при
средните глаголи са същите, както при нормалните глаголи.
ИЗЧАНЧВАМ — гл. несв., нзчанча гл. св. Изтормозвам умиш­
лено с работа или с безсмислени действия.
ИЗЧАНЧВАМ СЕ — гл. несв., нзчанча се гл. св. Преуморявам
се от работа.
На няколко места в този речник се срещат и безлични глаголи.
Те са дадени именно в тази си форма с бележката гл. безл. и след
това най-характерното съчетание, в което могат да се срещнат,
напр.:
ДРЕМЕ — гл. безл. Само в съчет. дреме мн на сандера (пу­
ловера, жилетката); ие мй дреме. Не ме засяга, не ме ин­
тересува, не ме вълнува.
Когато при описанието на някой глагол не е представена фор­
мата му за свършен вид, това означава, че независимо от възмож­
ното й съществуване тази форма не се среща в жаргонната реч
на софийските ученици.
Наречия. Наречията, измислени от учениците или заети от
другите социални говори, са сравнително малко. Още по-рядко
се срещат наречия, произлезли от книжовни думи или книжовни
наречия, получили ново значение в жаргона. Всички те са пред­
ставени със съответната бележка нареч. Единствената разлика,
която се прави, е по отношение на наречията, произлезли от при­
лагателни имена. При тях бележката е нареч. от. прил.
ГОТСКИ — нареч. от прил. готски; хубав, добър, красив.
ДЖЪСТ — нареч. Точно.
Други части на речта. Останалите части на речта малко се
различават от книжовноезиковите си образци или от съответ­
ствията си в териториалните диалекти и затова тук почти не са
засегнати. Тук-там в речника са дадени някои междуметия или

46
думи, които в книжовния език съответстват на цели изрази. Те
обикновено са неизменяеми по форма и за тях граматичната бе­
лежка е неизм. При някои от тях само по външни, формални бе­
лези е дадена и бележка за род.
ИЗПАРЕЙШЪН — м., неизм. Махай се отивай си!
Тълкуване. При тълкуването на думите сме се старали да
бъдем колкото се може по-кратки и ясни, но на много места то­
ва трудно може да бъде постигнато. За голяма част от жаргониз-
мите е достатъчно само синонимно или елементарно описателно
тълкуване на значението им, за други обаче се налагат по-про­
странни обяснения за ситуацията, мястото и времето или начина
им на употреба. Това се налага поради изключителната експре­
сивност, с която са натоварени жаргонните думи и която, може
спокойно да се каже, е част от тяхното значение. Много често
жаргонизмите са придружени с редица паралингвистични сред­
ства — гримаси, жестове, движения на тялото, звукоподражания
и под. Тези именно допълнения, които дават „цвета, сочността“
на жаргонния израз, е необходимо по някакъв начин да бъдат
■описани. Най-често това е направено с по няколко думи, но се
•срещат и случаи, в които за такова обяснение са нужни изрече­
ния.
ЧУПЯ СЕ — гл. несв. Махам се, отивам си, обикн. незабеля­
зано, за да не ме хванат, че върша нещо нередно, непоз­
волено.
ОКОШАРВАМ — гл. несв., окошаря гл. св. Арестувам, зат­
варям (в затвор или участък на МВР).
Фразеологични и устой шви съчетания и сложни названия.
Фразеологичните и устойчивите съчетания и сложните названия
са дадени след знака 0 , веднага след значението на думата,
към която се отнасят или чиято роля изпълняват, т. е. единиците,
които имат характер или са равни на глагол, се намират в реч­
никовата статия на глагола, влизащ в тях, които са равни на
съществителни — в статията на съществителното и т. н., напр.:
ВРЪЗВАМ — гл. несв., вържа гл. св. Излъгвам, измамвам. ,
0 ВРЪЗВАМ ТЕНЕКИЯ. Излъгвам, измамвам някого, като
го карам да ме чака на уговорена среща, без да отида там.
В случаите, когато съответният компонент, чиято роля из­
пълнява съчетанието, няма самостоятелно жаргонно значение,
■фразеологизммте и устойчивите съчетания са дадени при някой
от другите си елементи, притежаващи такова значение:

47
 ПАРТЕНКА — ж. Лъжлив слух. 0 ПУСКАМ/ПУСНА НЯ­
КОЯ ПАРТЕНКА. Лъжа, разпространявам неверни слу­
хове.
Ако и това е невъзможно, т. е. нито един от компонентите на
съчетанието не означава самостоятелно нещо в жаргона, тогава
думата, чиято рвля изпълнява съчетанието, се свежда като са­
мостоятелна единица в списъка. След съответните й граматични
■бележки се дава пояснението: Само в съчет. и се изписва изцяло
съчетанието.
ПРАХОСМУКАЧКА — ж. Само в съчет. с манталитет на
прахосмукачка. Като прил. Който обича да краде, да присвоява.
Време на уяотреба. В някои случаи след тълкуването на жар­
гонната дума се дават годините на нейното първо зарегистрира­
не или приблизителните години на нейното появяване и употре­
ба. Това не във всички случаи е възможно, тъй като обикновено
думите се раждат в по-малък социален колектив и когато се раз­
пространят широко, вече става невъзможно да се открие техният
първоизточник и времето на възникването им. В други случаи
някои думи излизат за известно време от употреба (сякаш за да
се разтоварят от натрупаната емоционална енергия) и се поя­
вяват понякога след десетилетия като птицата феникс — все така
силни, ярки, а може би и безсмъртни.

УСЛОВНИ ЗНАЦИ И СЪКРАЩЕНИЯ

I. Условни знаци
// — Знак за нюанс в значението на някоя дума.
0 — Означение за фрзяеологйчно или устойчиво съчетание,
сложно название и др. под.
■()— Означение за незадължителен елемент в състава на фра-
зеологичните и устойчивите съчетания или в сложните
названия.
( ) — Означение за лексикален вариант на някой елемент в
състава на фразеологичните и устойчивите съчетания и
сложните названия.
— — Черта над дадена буква — удължаване на звука, над кой­
то ое намира.
°* — Знак, че дадена дума или значение продължава да се упо­
требява и днес независимо от ранното си засвидетелства'
не в жаргона.
 II. Съкращения
бъД- вр. “ бъдеще време
вин. — винителна форма
гл- безл. — безличен глагол
гл. несв. — глагол от несвършен вид
гл. несв. и св. — глагол от несвършен и свършен вид
гл. св. — глагол от свършен вид
ед. — единствено число
ис. — съществително от женски род
м. — съществително от мъжки род <
мид. — минало (за време-или причастие)
мн. — множествено число
нареч. — наречие
нареч. от прил. — наречие, образувано от прилагате но име
неизм. — неизменяема дума ' .
обикн.'— обикновено
отгл. същ. — отглаголно съществително
отриц. — отрицание; отрицателна форма или изречение
повел. — повелително наклонение
под. — подобен
подигр. — подигравателна дума или израз
предл. — предлог
прил. — прилагателно име
прич. — причастие
сказ. — сказуемо
сказ. опред. — сказуемио определение
ср. — съществително от среден род
страд. — страдателна форма на глагол, страдателно причастие
събир.— събирателно значение
съчет. — съчетание
умал. — умалително съществително

III. Други съкращения

б у л .— булевард
кв. — квартал
пл. — площад
ул. — улица

^Ж аргонът, без който (не)млжем 49

 КРАТЪК РЕЧНИК
НА ДУМИ И ИЗРАЗИ ОТ ЖАРГОНА
НА СОФИЙСКИТЕ УЧЕНИЦИ

А 1. Довиждане, сбогом. 2. Гледай ся

работата, не се бъркай в чуждя
АБДИКЙРАМ — гл. несв. и св. Бя­ работи.
гам от учебни занятия. АДСКИ — прил. Който притежава
АБЕ — ср. 1. М .ггта, топче, стъкъл­ дадено качество в много висока
це и под., които се залагат при степен.
игра на топчета. 2, Остар. Хляб. АДСКИ — нареч. от прил~ Много,
А Б Е Н Ц Е — ср. У чал. от абе; мал­ твърде.
ко абе. АЛАБАЛЙЗЪМ — м. Неправдопо­
А Б О Р И Г Е Н — м. Жител на про­ добна, глупава мисъл, дума или
винциално селище; селянин. изречение.
АБОРТИРАМ — гл. несв. и св. Учуд­ АЛЙБИ — ср. Извинителна бележ­
вам се силно от нещо или някого; ка за отсъствия в училище.
смайвам се, изумявам се (1970). АЛТАВ — прил. 1. Буен, невъз­
АБСОЛЮТЕН — прил. Прекрасен, държан. 2. Луд, побъркан, ненор-
изключителен, великолепен, чу­ малеи.
десен. АМЕРИКАНЧЕ — ср. Вид шарено
АБСОЛЮТНО — нареч. Много доб­ топче за игра.
ре, прекрасно, чудесно, АМПЕ — ср. Глупав човек, прост
АБУТ — м. Глупав, прост човек. човек. о АМПЕ ЧУКОВ. Човек,
АВАНТА — ж. Нещо, придобито без който се прави на глупав, нераз­
труд или за чужда сметка. бран, невидял.
АВАНТАДЖИЙКА — ж. Жена АМПУЛА т- ж. Бутилка от 100 гр.
авантаджня. с концентрирано алкохолно пя-
АВАНТАДЖИЙЧЕ — ср. Умал. от тие.
авантаджня; момче авантаджня. АМПУЛКА — ж. Умал. от ампу­
АВАНТАДЖНЯ — Човек, кой­ ла; малка ампула.
то се стреми без труд'или за чуж­ АМЧЕ — ср. Глупав, прост човек
да сметка да спечели нещо, да се (1945).
облагодетелства; печалбар. АНГАЖЕ — прил. неизм. Зает, ан­
АВЕР—м . Приятел, другар (1935) а». гажиран.
•АВИАТОР — м. Човек, който ня­ АНТЕНА — ж. Висок, слаб човек,
ма пари, останал е без пари. АНТИГЛУПЙН — м. Подигр. на­
А В О А РИ — Само мн. Пари. звание на някакво лекарство срещу
АВТОГРАФ — м. Подпис. склероза (1977).
АГРЕСОРКА — ж. Обикн. мн. Вид АНТИКУКУМИЦЙН — м. Подиг­
високи обувки, тип „военни“. равателно название яа лекарство
АДЙОС — неизм. Довиждане, сбо­ срещу склероза (1977).
гом. ОАДЙОС МУЧАЧОС. АНТИКУКУРЕЗЙН — м,- Подигра­

50
 вателно название на лекарство за да му угодя нли за да полу­
срещу склероза (1977). ча някакви облаги от него.
АПОКРЙФИ — мн., ед. (рядко).апо- БАДАНАРКАМ — гл. несв. Л ъка,
криф. м. Неофициално издадени мамя, разигравам.
лекции на преподавател. БАДАНАРКАМ СЕ — гл. несв. 1.
ДРАБЕТО — нареч. Наистина, вяр­ Подигравам сс, шегувам се. 2.
но, без лъжа, без шега, сериозно. Бавя се, мая се, суетя се.
ДРАБЙЯ — м. Великодушен, добър БАДАНОСВАМ — гл. несв. бада-
човек. н&сам гл. се. Лаская, хваля няко­
ДРАБЙЯ — нареч. Обикн. членува­ го, за да му угодя или за да полу­
но. Наистина, вярно, без лъжа, ча някакви облаги от него.
без шега, сериозно. БАДЖАК — м. Бедро, крак.
А РБА Й ТЕР— м. Работник (1970). БАЙ — неизм. Довиждане, сбогом.
АРЕНА — ж . Пространството пред БАЙКА — м. Пазач или прислуж­
черната дъска в училище, обикн. ник в училище.
по време на изпитване. ВАЙКАМ СИ — гл. несв. Отнвам си,
АРИТМЕ — ср. Учебният предмет . тръгвам си.
аритметика. БАЙЦАМ— гл. несв. Правя, ра­
АРМАТУРА — ж . Обикн. в съчет. ботя.
по арматура. Гол, без дрехи. БАЙЧО — м. Пазач или прислуж­
АРТИЛЕРИЯ — ж. Обикн. в съчет. ник в училище.
тйжка артилерия. Голям лист за БАКЙЯ — ас. Неблагополучна, теж­
преписване. ка ситуация, от която трудно мо­
АСКЕР — м. Войник. же да се излезе.
АФЙФ — прал. неизм. 1. Който е БАКЛИЦА — ж. Глава.
неподготвен за училище. 2. Кой­ БАЛА — ж. Пачка (пари).
то няма паря. БАЛАМА — м. Глупав, наивен, до­
верчив човек.
БАЛАМУР — м. Глупав, наивен,
Б доверчив човек.
' БАЛАМУРЧЕ — ср. Умал. от ба-
БАБЕ — ср. Възрастна жена, баба. ламур; дете баламур.
БАБЕСА — ж. Възрастна жена, ба­ БАЛАМУРНИК — м. Глупав, наи­
ба. вен, доверчив човек.
БА б ЕТ — ж. Само в обръщение. БАЛАм ЧЕ — ср. Умал. от бала­
Възрастна жена, баба. ма; дете балама; глупчо.
БАБИШКЕЛ — м. Възрастна жена, БАЛДЪР — м. Дебел крак или бед-
баба. Д р у г а ф о р м а : бабиш-
к4р. Б^ЛЕРЙНКА — ж. Вид тирбу-
БАБИШКЕРА — ж. Възрастна же­ шон с две странични дръжки, кои­
на, баба. Д р у г а форма: то се повдигат при навиване (1984).
бабушкера. БАЛКОН—м. Женски гърди, бюст.
ВАБУР — м. Обикн. в обръщение. БА Л ТЙ Я — ж. Груб ритник, обикн.
Възрастна жена, баба. по време на футболен мач. ф
ЬА БУ РЧЕ — ср. Умал. от бабур; ТЕГЛЯ (УДРЯМ) БАЛТЙЯ(ТА)
възрастна жена, баба. н а н я к о г о . 1. Спъвам грубо
2АГАЖЙСТ — м. Преносвач на ба- (някого) по време на футболен
гаж, хамалин (1988). мач. 2. Попречвам (на някого),
о АДАНАРКА—ж. Човек, който оби­ провалям (някого).
ча да ласкае, да хвали някого, БАЛЪК — м. Глупав, прост човек.
с цел да се облагодетелства, да БАМБЙНА — ж. Красиво, хубаво
спечели нещо. о У Д Р Я М (СЛА­ момиче илн жена (1955).
ГАМ, ТУРЯМ) ЕДНА БАДА- БАРАКА — ж. Лоша, стара, раз­
НАРКА- Лаская, хваля някого, небитена кода.

51
БАРАМ — гл. несв. Пипам, докос­ БИБЕРО Н1—м. Бутилка от 100 гр. с
вам. концентрирано алкохолно питие.
БАРЗАМ — гл. несв., бДрна гл. св. БИБЕРОН* — м. 1. Д е т е / малко
Докосвам, пипвам. момче. 2. Неопитен, неумел човек.
БАРДАК — и. I. Младежка тан­ БИБЛИОТЕКА — ж. Ресторант,
цова забава (1975). 2. Квартира. кръчма, пивница (1973).
БАРОВЕЦ — м. Елегантен, пред­ БЙБЛИЯ — ж. Голям, дебел, обе­
ставителен и обикн. богат човек. мист учебник или книга.
БАРОВКА — ж. Жена баровец. БИЖУ — прил. неизм. Много ху­
БАРОМЕТЪР — м. Нос. бав, много красив, с много висо­
БАСТИЛИЯ — ж. Училище със ки качества.
строги порядки и високи изисква­ БИЖ У—нареч. от прил. бижу; Ху­
ния. баво. добре.
БАТАК — м. Неблагополучна, теж­ БИЗНЕС — м. Работа, обикн. не­
ка ситуация, от която трудно законна и свързана с придобива­
може да се излезе. нето на много пари.
БАХАЛЮЛЮ — м. Глупав, прост БИТАК — м. 1. Битпазар. 2. Сто­
човек (1987). ка, вещ, купена от битпазар.
БАЦВАМ — гл. несв. бацна гл. БЙТНИК — м. 1. Мъж или момче с
св. Целувам. дълга коса. 2. Като обръщение.
ВАЧ — м. Работа. Момче, приятелю.
БАЧКАМ — гл. несв. Работя. БЙЧА — гл. несв. Работя. о ОДИ
БАЧКАНЕ — ср. Отгл. същ. от БЙЧИ ЧУШКИ. Гледай сн работа­
бачкам. 1. Работене, работа, из­ та, не се бъркай в чужди работи,
работване. 2. Месторабота. БИЧКИДЖ ЙЙНИЦА — ж. Хър­
БАЧКАНЕЙРО— м. Работник. кане.
БАЧКАТОР — м. Работник. БИЧМЕ — ср. Нисък, набит, пъ­
БАЧКЕР — м. Работник. лен човек.
БАЧКЕРИН — м. Работник. БЛАГ — прил. Хубав, красив, прия­
БАЩАТКО — м. Баща. тен.
БАЙТ — прал. неизм. За предмет — БЛАГО — нареч. Хубаво, приятно.
лош, грозен, с ниски естетически БЛЕЕН Е — ср. Учебният предмет
качества (1977). пеене.
БЕДРО — ср. Момиче. БЛЕЯ — гл. несв. 1. Пея, обикн.
ВЕДЪР — м. Бедро, крак. в час по пеене в училище.
БЕЙБИ — ср. Привлекателно, кра­ 2. Плача.
сиво момиче. БЛО КЕР — м. Човек, който живее
БЕЛЕЖКА — ж. Обикн. в съчет. в жилищен блок.
зелена бележка. Доларова банк­ БЛОКЕРКА — ж. Жена, която жя*
нота (1985). вее в жилищен блок.
БЕНГА — м. Циганин. БОЗА — ж. Книга, картина, песев
БЕНТАДЖИЙКА— ас. Жена с ле­ и под. с ниска естетическа стой*
ко поведение. ност.
БЕРЕМ ЕД— м. Пчела. БОЙ — м. Обикн. в обръщение. Мом*
БЕСЕН — прил. Много хубав, с че.
много високи качества. БОЙЛЕР* — м. Глупав, прост чо­
БЕСНО — нареч. Много хубаво, чу­ век.
десно, превъзходно. БОЙЛЕР* — м. Пикочен мехур-
БЕТОН — м. Само в сказ. опред. БО КЛУК — м. Момиче с леко по*
бетбн съм. Много добре съм ведение.
подготвен за изпитване. БОКЛУЧОР — м. Човек с неприй'
БЕТОНОБЪРКАЧКА — ж. Стар, тен външен вид.
поразвален магнетофон или гра­ БОЛТАДЖИЯ — м. Военнослужещ*
мофон. БО ЛЯР — м. Човек, който е роде®

52
 «ли живее в гр. Велико Търно­ БРОЙКАМ — гл. несв. 1. Харесвам,
во или околностите му (1976). ухажвам (някого). 2. Следя, наб­
БОЛЯРКА — ж. Жена, която е людавам (някого).
родена или живее в гр. Велико БРОЯЧ* — м. Мъж, който не под­
Търново или околностите му. бира сексуалните си партньори*.
БОМБА — прил. нвизм. Обикн. в БРОЯЧ* — м. Таен агент.
сказ. опред. Много хубав, много БРЪМЧА — ел. неся. Ходя с моми­
добър. че.
БОМБА—нареч. Много хубвво, мно­ БРЪНДЗАМ — гл. несв. Побежда­
го добре. вам прн някаква хазартна игра,
БОМБЕ — ср. Затворник, който има като вземам заложените нари на
знания, култура, но е попаднал противника.
случайно, поради непредпазли­ БУАМ— гл. несв., буна гл. св. Бия,
вост в затвора и обикн. за малко е удрям.
там. БУДАЛКАМ — гл. несв. Лъжа, ма-
БОМБИ — Само мн. Женски гър­ мя.
ди, бюст. БУДАЛКАМ СЕ — гл. несв. Подиг?
ВОМБЯ — гл. песе. Ритам силно рапам се, шегувам се.
(някого или нещо). БУКВИ — само мн. Задник.
БОМБЯ СЕ‘ — гл. несв. Изсялвам БУКЕТ — м. Обикн. в съчет. джйв
се при ритане по топката. букет. Като прил. За момиче —
БОМБЯ С Е *— гл. несв. Големея се, което е болно от венерическа
перча се. болест.
БОН — м. Хиляда лева или някак­ БУЛГАРПЛОД —м. Учебният пред­
ва друга валута. мет български език.
Б О Н Б Й Н Ч Е — ср. Красиво, прив­ БУЛДОЗЕР — м. Нахален, наши
лекателно момиче. рист човек.
БОНДЖ 0РН О — неиш. Здравей! БУМАГИ — само мн. Учебници, тет­
БОС — м. 1. Ръководител, начал­ радки. книги.
ник. 2. Директор на училище. БУНАК — м. Глупав, прост човек.
БОС — прил. Неподготвен за учи­ БУРКАН — м . 1. Милиционерска
лище, не.чнаещ. кола. 2. Милиционерска будка в
Б Р А Н Т Й Я — ж. 1. Грозна жена, средата или отстрани на кръсто­
грозотия. 2. Лека жена, прости­ вище.
тутка.
БРЕЙКАДЖ ИЙКА — ж. Момиче, БУРКАНЧЕ — ср. Умал. от бур­
което танцува брейк. кан (в 1 знач.).
БРЕЙКАДЖИЯ — м. Момче, кое­ БУСМАНИЦА — ж. Шамар, удар с
то танцува брейк. ръка (1988).
БРЕЙКА Р — м. Момче, което тан­ БУТАМ — гл. несв. Обикн. в съчет.
цува брейк. бутам гюв&ч (аванта). Давам нещо
БРЕЙКАРКА — ж. Момиче, което като подарък, за да получа в
танцува брейк. замяна някаква облага.
БРИКЕТ — м. Тъмнокож човек, не- БУТВАМ — гл. несв., бутна гл. св.
Давам нещо като подарък, под­
БРЙЧА — гл. несв. Бръсна. оО Д И куп, за да получа в замяна ня­
БРЙ Ч И КОМАРИ. Гледай си ра­ каква облага.
ботата, не се бъркай в чужди ра­
боти. БУХАЛ — м. 1. Нов ученик в
БРОЙКА— ж. Момиче, жена, обикн. даден клас. 2.. Ученик от_ начал­
за краткотрайна любовна връзка. ното училище.
БРОЙКАДЖИЯ — м . Мъж , който не БУЦА — ж. 1. Набито, здраво мо­
подбира сексулните си партньор­ мче и по-рядко момиче. 2. Като
ки. прил. Обикн. в сказ. опред. За

53
 човек — много здрав, много си­ тамйн, 1. Цигари. 2. Нарко­
лен. тици. 3. Бутилка от 100 гр. е
БУШОН — ж. Глупав, прост човек концентрирано алкохолно питие,
(1980). О ИЗБИВАТ МИ БУШО­ ВКЙСВАМ СЕ — гл. несв., вкйсяа
НИТЕ. Ядосвам се, нервирам се се гл. се. Разваля ми се настрое­
много, избухвам. нието.
Б Ъ З — м. Страх, уплаха. ВКИСНАТ — прин. мин. страд.
БЪ ЗЕ — ср. I. Само ед. Страх, уп­ като прил. Който е с развалено
лаха. 2. Страхливец. настроение.
БЪЗЙКАМ1 — гл. несв. Пипам, бър- ВКЛЮЧВАМ — гл. несв., включа
ннкам. гл. св. Започвам да разбирам, до­
БЪЗЙКАМ* — гл. несв. Подигравам, сещам се. •
закачам, задявам. ВЛАХ — м. Човек, който е роден
БЪЗЙКАМ СЕ — гл. несв. Подигра­ или живее в селище покрай р.
вам се, шегувам се. Дунав (1975).
БЪЗЙКВАМ — гл. несв., бъзйкиа ВПРЯГАМ СЕ — гл. несв., впрегиа
гл. се. Пипвам, докосвам. се гл. св. Обижда се, наскърбявам
БЪЗЛЙ ВЕЦ — м. Страхливец. се лесно.
БЪЗЛЙВКА — ж. Страхливка. ВРАТА — ж. Свободен учебен час.
БЪЗЛА — ж. Страхливка. ВРЕДИТЕЛ — м. Контрольор или
БЪ ЗЛ ЬО — м. Страхливец. контрольорка в превозните сред­
БЪЛГАРЕ — ср. Учебният пред­ ства на градския транспорт.
мет български език. ВРЕДЙТЕЛКА — ж. Контрольорка
БЪ РБО ЛЕ — ср. Стъклено топче за в превозните средства на град­
игра. ския транспорт.
БЪРКАМ — гл. несв. Само в съчет. ВРЕМЕ — ср. Само ед. Пари.
бъркам в мозъка н а н я к о г о . ВРЪЗВАМ ' — гл. несв., вържа гл.
Създавам много големи неприят­ св. Бягам от някъде нлн от нещо.
ности (на някого). ВРЪЗВАМ* — гл. несв., вържа гл.
БЪРКА Ч — м. Човек, който се бър­ св. Излъгвам, нзмамвам. О В РЪ З­
ка, меси се в чужди работи. ВАМ ТЕНЕКИЯ. 1. Излъгвам,
БЪРЛОГА — аг. Квартира, жилище, нзмамвам някого, като го пра­
дом (1970). щам да направи нещо, което не
БЪ Х ТЯ — гл. несв. Работя, трудя може да стане. 2. Излъгвам, из-
се при много тежки условия. мамвам някого, като го карам да
ме чака, без да отида на срещата.
ВРЪЗВАМ* — гл. несв., вържа гл.
В св. Само в съчет. връзвам /вържа
кънките. Напивам се.
ВАЛЯМ — гл. несв. Бия, нанасям ВРЪЗВАМ СЕ — гл. несв., вържа
побой. се гл. св. Вживявам се много в
ВАСИЛЙСА — ж. Обнкн. в съчет. нещо и започвам да се ядосвам за
Васклйса Прекрасна. Лек авто­ дреболии или без повод.
мобил ЗАЗ — „Запорожец“. ВРЪТВАМ1 — гл. несв., врътна гл.
ВБЙВАМ — гл. несв., вбйя гл. св. св. Изпивам.
Вкарвам. ВРЪТВАМ* — гл. несв., врътна гл.
ВЕНДУЗКА — ж. Целувка. св. Удрям.
ВЕСТНИЦИ — мн„ ед. (рядко) ВРЪТКАм — гл. несв. Ри1ио.
вестник, м. Пари, банкноти. ВСИЧКОЛОГИЯ — ж. Обнкн. в
ВЕХТ — прил. Като същ. Родител. съчет. тетрадка по всйчкология
ВЙКВАМ — гл. несв., викна гл. св. (и общознание). Тетрадка, в коя­
Поръчвам ястие или питие в за­ то ученикът сн води записки по
ведение. вснчкк предмети.
ВИТАМИНИ — мн., ед. (рядко) ва- ВТЕЛЯВАМ СЕ — гл. несв., ат е ля

54
 се гл. св. ). Правя се ва обиден. ВЪТРЕ — нареч. Само в съчет. кът-
2. Правя се на наивен, на глупав. ре съм. 1. Случва ми се неприят­
ВТЕЛЯСВАМ СЕ — гл. несв., кте- ност. 2. Нямам пари, обикн. в
лясам се гл. св. 1. Правя се на момент преди да получа стипендия
обиден. 2. Правя се на наивен, на ■ли пари от родителите си.
глупав.
ВЪГЛАР — м. Човек, ксйто е ро­
ден нлн живее в гр. Перник нлв Г
околностите му (1975).
ВЪГЛАРКА — ж. Жена, която е ГАДЕН — прил. За човека — лош,
родена или живе в гр. Перник или неприятен, подъл, нечестен.
околностите му. ГАДЖЕ — ср. 1. Любимо момиче,
ВЪЗ* — м. Бягство от училище. приятелка. 2. Момиче, жена.
ВЪЗ* — неизм. Махай се, отивай си, 3. Любимо момче, приятел. О
бягай. ГАДЖЕ КИРЙЗ. Любовна срег
БЪЗОВЕ — ян., ед. (рядко) въз, ща.
м. Пари (1988). ГАДНЯР — я . Лош, неприятен, по=
ВЪЗВАМ — гл. несв., въана гл. св. дъл, нечестен човек.
Избягвам, обикн. от училище. ГАДНЯРКА — ж. Лоша, нечестна,
ВЪЗГАМ — гл. несв. Бягам, обикн. подла, неприятна жена.
от училище. ГАДНЯРЧЕ — ср. Умал. от гад­
ВЪЗДУХ — я . Глупав, прост човеи. няр; момче гадняр.
О ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ. Ка­ ГАЛЕРИЯ — ж. 1. Последната ре­
то нрил. I. За човек — много глу­ дица чинове в училищна стая. 2.
пав, миого прост. 2. За песен, Последните редици от ученически
книга, предмет и под. — много строй.
лош, с много ниски естетически ГА ЛО Ш — м. Глупав, прост човек.
качества. ГА ЛФ О Н — м. Глупав, прост чо­
ВЪЗДУХАР — м. 1. Човек, който век (1965).
не е способен да се справи с ня­ Г А Р Д Е Р О Б — м. Шнроиоплещест,
каква работа. 2. Футболист, кой­ здрав мъж (1967).
то рита топката високо и неточно. ГЕВРЕК1 — м. Волан на автомобил.
ВЪЗЕЛ — неизм. Махай се, отивай ГЕВРЕК2 — м. Задник.
си, бягай оттука! О БАЧКАМ ГЕВРЕКЧЙЯ — м. Активен хомо­
ВЪЗЕЛ. Бягам, избягвам, обикн. сексуалист.
от училище. ГЕЛЕ—ср. Неблагоприятен зар при
ВЪЗЕЛАН — неизм. Махай се, оти­ игра на табла, с конто играч,
вай сн, бягай оттука! ВЪЗЕЛАН имащ бит пул, не може да го вка­
ГЕОРГЙЕВ. Бягам, избягвам, ра отново в игра. о БЕ З
сбикн. от училище. ГЕЛЕ. 1. Като прил. Много
ЗЪЗЙРАМ — гл. несв. и св. Избяг­ хубав, с много високи каче­
вам. ства. 2. Като нареч. Много ху­
ВЪРБА — парен. Само в съчет. на баво, много добре. БЕЗ ГЕЛЕ
Върба {* сряда (петък). Ни­ СЪМ. Нямам равен, най-добър
кога. съм сред околните в някаква дей­
В Ъ Р Г А Л — л . Бой, побой. ност нлн в някакво качество.
ВЪРГАЛЯМ — гл. несв. Бия, на­ ГЕМБЯ — гл. несв. Бия, нанасям
насям побой. побой.
ВЪРХА — нарен. Обикн. в сказ. ГЕНЕРАЛ — м. Голяма угарка от
опред. Превъзходно, отлично, пре­ цигара (1945).
красно. ГЕОГЪЗИЯ — ж. Учебният пред­
ВЪРХО — нарен. Обчкн. в сиаз. мет география.
опред. Превъзходно, стлкчно, преа- ГЕПАЛО — ср. Ръка (1980).
расно. ГЕПВАМ — гл, несв., гепя гл. св.

55
 1. Хващай, вземан. 2. Открад­ шина за почистване на отходнм
вам, присвоявам. канали (1977).
ГЕПИ — неизм. Здравей! о ГЕПИ, ГОВНАЧКА — ж. Специална ма­
ДА НЕ СЙ КАПО; ГЕПИ ПЕТ шина за почистване на отходни
ТбЧКИ . Употребява се, за да канали (1977).
се изрази подигравателно отно­ ГОВНИШАРКА — ж. Специална
шение към нещо казано нли напра­ машина за почистване на отходни
вено. ГЕПИ ШЗЕПС. Поздрав канали (1977).
от момче към момиче, с който ГОВН0 — ср. Лош, неприятен, не­
момчето предлага интимен кон­ честен, подъл човек.
такт. ГОЛОВОДНИК — м. Неспособен,
ГЕПСВАМ — гл. несв., гепсам гл. несръчен, неумел, некадърен чо­
св. 1. Хващам, вземам. 2. От­ век.
крадвам, присвоявам. ГОЛОВОДНИЦА — ж. Неспособна,
ГЙЛАМ* — гл. несв. Ходя, разхож­ несръчна, неумела, некадърна же­
дам се. О ГЙЛАМ ПО КАПЛИ. на.
Ходя бос. ГОРГОДЗИЛ — м. Грозен, непри­
ГЙЛАМ* —гл. несв. Подхождам, при­ влекателен човек (1973).
личам (за дреха). ГОСТЯ — гл. св. Да ударя, да набия.
ГИПСЙРАМ СЕ1 — гл. несв. На­ ГОТ — прил. неизм. Обикн. в сказ.
пивам се. опред. 1. Красив, хубав. 2, До­
ГИПСЙРАМ СЕ* — гл. несв. Вце-= бър, великодушен.
, ленявам се, обикн. от уплаха нли ГОТ — нареч. Хубаво, добре.
изненада. Г О Т И Н — прил. I. Красив, хубав,
ГИПСЙРАН* — прич. мин. страд. 2. Добър, великодушен, благо­
от гипсирам Се1 като прил. Пиян. роден.
ГИПСЙРАН* — прич. мин. страд. ГОТИНО — нареч. от прил. Хубаво,
от гипсирам се* като прил. Уп­ добре.
лашен, стреснат, изумен. ГОТСКИ — прил. Хубав, добър, кра­
ГЛАРУС — м. 1. Любовник, ухажор, сив.
обикн. на чужденки. 2. Човек, ГОТСКИ — нареч. Хубаво, добре.
който е роден или живее по Чер­ ГРАДУШКА — ж. Обикн. в съчет.
номорското крайбрежие, обикн. бит от градушка. Като прил. За
около гр. Бургас. човек — изключително грозен,
ГЛИСТ — «. Неприятен, противен непривлекателен.
човек. ГРАЧА — гл. несв. Пея.
ГЛЙФАМ — гл. несв. Ям, храня се. ГРЕЯ — гл. несв. 1. Разбирам, проу­
ГЛЙФАНЕ — Отгл. същ. от гли- мявам. 2. Само в съчет. с кратки
фам; ядене, хранене. вин. форми на личното местоиме-
ГЛУПЕНДЕР — м. Глупав, прост ние: ме, те, го и т. н. Безл. Грее
човек. ме. 1. Засяга ме, облагодетелст­
ГЛУПИЕР — м- Глупав, прост чо­ ва ме, помага ми. 2. Не ме засяга,
век. не ме интересува, не ми помага.
ГЛЪТВАМ — гл. несв., глътна гл. ГРЙЗКАМ — гл. несв. Ям, храня се.
св. Само в съчет. глътвам/глът- ГРЙЗКАНЕ — ср. Отгл. същ. от
иа джама. Напивам се, преливам. гризкам; хранене, ядене.
ГНУСЕН — прил. За човек — лош, ГРЙЗНА — г л . ' се. Да отхапя, да
нечестен, непочтен, неприятен. захапя, да хапна.
ГОВНАР — м. Лош, нечестен, не­ ГРОГИ — прил. неизм. Изморен, .из­
почтен, неприятен човек. тощен.
ГРОГЙСВАМ — гл. несв., грогясам
ГОВНАРКА’ — ж. Лоша, нечест­ гл. св. Уморявам се, изтощавам
на, непочтена, неприятна жена. се.
ГОВНАРКА* — ж. Специална ма­ ГРОЗДАНКА — ж. Гроздова ракия.

56
ГРОЗДОБОЙНИЦА — ж. Грозна модерно момиче.
жена, грозно момиче. ГЪЗА РЧЕ — ср. Умал. от гъзар;
ГРОЗДОМИЦЙН — м. Гроздова ра­ екстрааагаитно, модерно момче.
кия (1975). ГЪЗЙЦА — ж. Застаряваща сск-
ГРУАМ — гл. несв. Бия, удрян. еапнлна жена (1975).
ГРУХАМ — гл. нссв. Работя, тру­ ГЪ ЗО БРЪ К — м. Неприятна ситуа­
дя се. ция, неприятно положение, от
ГРУХВАМ — гл. несв., грухка гл. поето трудно може да се излезе.
св. Удрям, блъсвам. ГЪЗОВЕЙКА — ж. 1. Къса връх­
ГРЪМВАМ1 — гл. несв., гръмна гл. на дреха. 2. Горната част, саиото
св. Изпивам определено количест­ от момчешка ученическа униформа.
во алкохолно питие. ГЪЗОМЕТРИЯ —ж. Учебният пред­
ГРЪМ В АМ* — гл. несв., гръмна гл. мет геометрия.
св. Удрям, блъсвам. ГЪЗОМОТбР — м. Глупав, прост
ГРЪМВАМ* — гл. несв., гръмна човек (1973).
гл. св. Правя силно впечатление, ГЪЗПАПЙР — м. Тоалетна хартия.
изумявам, обърквам някого, обикн. ГЬЗП ЕЙ П Ъ Р—н. Тоалетна хартия.
с думите си, с преувеличените ГЪЛЪБАРНИК — Задник.
истории, които разказвам. оО Д И ГЪЛЪБЧЕ — ср- Само в съчет.
СЕ ГРЪМНИ! 1. Гледай си ра­ пускам гълъбч% Изпуп ам газове.
ботата, не се бъркай в чужди ра­ ГЪРЛА — ж. Прнялек! рлн >, сек-
боти. 2. Не ми разказвай неверни сапнлно момиче (196!) о-
работи, недей да преувеличаваш. ГЪРЧАВ — прил. 1. 1а чо’'ек —
еъсухрен, слаб, тъну. 2 За
ГУРАМ — гл. несг. Ходя, разхож­ предмет — лош, с ниси естети­
дам се (1935)о-. чески качества.
ГУРБЕТЧИЯ — м. Шофьор от Сто­ ГЪСТ — прил. За човек --близък,
панско обединение „Международен доверен.
автотранспорт“. ГЪСТАК — м. Близък, дояерен
ГУРГУМЕЙ — м. Провинциалист, човек.
елянин (1979). х ГЪСТАЛАК — м. Близъ» Д>ве-
Г: РГУМЕйКА — ж. Лровикциа- рен човек.
листка, селянка (1979). ГЬОТФЕРЕН - м. 1- Глупав,
ГУСТЙРАМ — гл. несв. к се. Бия, прост човек. 2. Пасивекомосм-
удрям някого. суалист.
ГУСТО — наргч. Хубаво, добре. ГЮВЕЧ’ — м. Нещо, коеъоже да
Г У Щ Е Р — м. Доларова банкнота. се придобие, да се спече да се
ГУЩЕРИНА — ж. Горещина. постигне без труд или чужда
ГЪБАРКАМ — гл. несв. Подигравам. сметка.
чаийияи ГЮВЕЧ* — м. Мдадежканцова
ГЪБАРКАМ СЕ — гл. несв. По­ забава (1974).
дигравам се, шегувам се, прис­ ГЮ ЗЕЧАР — м. Човек, го гле­
мивам се. да да получи, да спе нещо
ГЪБАРКАНЕ — ср. Стгл. същ. от без труд за чужда сме
гъбаркам и от гъбаркам се; по- ГЮ ВЕчАРКА — Ж. Ж гюве-
подиграване. чар.
ГЪЗАР — м. Екстравагантен, моде­ ГЮВЕЧАРЧЕ — ср. У*от гю-
рен младеж. вечар; момче гювечрр.
ГЪЗАРЙЯ — ж. 1. Събир. Екстра­ ГЮДЕРЙЯ — ж. иабасухуе-
вагантна, модерна младеж. 2. По­ на, грозна жена.
стъпка, която излиза извън общо­ ГЮЛЕ — ср. НискоД1ъломи)е.
приетите норми на поведение. 3. ГЮЛЕ*’— ср. Снлеи|теж/да5)с
Модерна дреха, модерно облекло. юмрук. I |
ГЪЗАРКА — ж. Екстравагантно, ГЯВбЛ - м. Хитр^ (
ГЯВОЛЕЯ — гл. несе. Хитрувам, ДЖ АНГЪР — м. Голям, силен шум. ^
обнкн. за ха се освободя от ня­ ДЖ А Р — неизм. Махай се, отивай '
каква работа или задължение. си.
ГЯВОЛЪК — м. Хитрина, хитрост, ДЖАРАМ — гл. несв. Свиря на му;
прилагана, за да се освободи зикален инструмент, обихн. на
човек от някаква работа или за­ китара (1970).
дължение. ДЖАРКАМ — гл. несв. Свиря на
китара (1970).
ДЖАРНА — гл. се. Да изсвиря, да
Д изпълня някаква мелодия на ки­
тара (1970).
ДАВАМ — гл. неев., дам гл. се. ДЖАСАМ — гл. несв. Само в съчет.
Само в съчет. 1. Давам/дам го 1. Ламата си джаса! Възкли­
тежко. Големея се, перча се, на­ цание за изразяване на силно впе­
дувам се, правя се на по-важен, чатление, силно въздействие от
отколкото съм в действителност. 2. нещо. 2. Мамата си джасам. Мно­
Давам заето. Не разбирам, не го съм опитен, нямам равен на се­
възприемам. бе си в някаква работа или в
ДАНСбВАМ —- гл. несв. Танцувам. дадена област на познанието.
ДАНСЯ — гл. несв Танцувам. ДЖВАКАМ — гл. несв. Само в
ДАРКО — м. Уман, способен, даро- съчет. оди -джьакай баластра. Гле­
вит ЧОВ-'К. дай си работата, махай се, не се
АСКАЛ' — м. Училище. бъркай в чужди работи
Й АСКАЛ — м. Учител. ДЖ ЕЛЕЗО — ср. Пистолет.
ДАСКАЛ) — ср. Училище. ДЖИГИТАЕЦ — м. Чужденец,
ДАСКА^ЙЩЕ — ср. Училище. обнкн. от азиатските страни.
ДАЯН -- м. Бой, побой. ДЖИГИТАЙКА - ж. Жена от
Д В Й Х / — гл. несв. Приличам, чужда, обнкн. азиатска страна.
подхоцам (за дреха). ДЖЙДЖАН — прил. Хубав, к 'в-
Д&8Ж* — гл. несв. 1. Ходя с снв, модерен.
мсм_)е. 2. Тръгвам, отивам. ДЖЙДЖАНО— нареч. Хубаво, Доб-
ДГБЙ — м. Глупав, прост товек.
Д^ГОКА — ж. Вид шапка с ДЖ ЙДЖ И-БЙДЖ И - неизм. 1.
козила (1965). Възклицание, изразяващо задовол­
Д Е Л ^Ц Й Я — о<с. неизм. Само в ство. възхищение. 2. Любовна
повит. накл. Махай се, отивай връзка.
си) ДЖИНСАРА — ж. Джинси (1970).
ДЕМ — м• Пълен, дебел човек. ДЖОНГЪЛ — м. Бедро, крак
ПСР- гл. нгсв. Бия, удрям, о (1965).
ДЕРЛИСЙЦИ (МАЧКИ). Пов- ДЖ ОРЕВЕЦ — м. Потомък от сме­
сен брак на българин с циганка.
д1 с п й р а н — прил. Чнст, съ- ДЖОРЕВКА — м. Момиче, жена от
цци, истински. смесен брак на българин с цнгая-
Д Е1—гл. несв. Издържам, устоя- К2
визтърпявам. ДЖОРЕВЧЕ — ср. Умал. от джо-
ДЖ)ЛА — ж. Младежка тан- ревец; дете от смесен брак на
цзабава (1960). българин с циганка.
ДЖКА — ж. Дребен предмет, ДЖОФРА — ж. Грозно, непривле­
о. част от машина или някак- кателно момиче.
вгройспо. ДЖУСВАМ — гл. несв., джуска
ДЖВ — чрил. Хубав, модерен гл. св. Удрям (някого).
ДЖУСТ — нареч. Много добре,
ДйбОРЕ у ср. Младежка тан- чудесно, прекрасно.
Ц1забава|1940). ДЖУСТЙРАМ — гл. несв. и св.

51
рия. удрям, обикн. по главата. не ме хванат заради някоя пакост.
Д)КЪСТ — нарем. Точно, много // Втурвам се да бягам много
добре, намясто. бързо.
ДЗИНДЗЙКАМ — гл. несв. Трепе­ ДРАСКАМ* —гл. несв. Бягам, обикн.
ря от студ. от училище.
ДЗИНДЗИЛЙКАМ — гя. несв. Тре­ ДРАСКАМ* — гл. несв. Мъча се,
перя от студ. Д р у г и ф о р м и : старая се, полагам усилия да
дзиидзинйкам, дзиндзирйкам. постигна нещо.
ДЗУМБАР — м. Изпълнител на на­ ДРЕМЯ — гл. несв. Само безл. В
родни песни или мелодии (1985). съчет. с кратка дателна форма
ДЗУМБАРКА — ж. Изпълнител­ на личното местоимение. Дреме
ка на народни лесни. мн (на сайдера (черупката)); не
ДЗУРЛА — ж. Лице, физиономия. ми дреме. Не ме засяга, не ме
Д ЗЪ РК ЕЛ И — мн., ед. (рядко) интересува, не ме вълнува.
дзъркел, м. 1. Очи. 2. Очила. ДРЙНКАМ — гл. несв. Пия.
ДИАРИЯ — ж. Глупав, прост ДРИСКАЛНИК - м. Задник.
човек. О ПРОЛЕТНА ДИАРИЯ- ДРИСКАР — м. Момче, младея,
1. Несериозен, неизпълнителен, който е почитател на днекомузв-
безволев, безхарактерен човек. ката.
2. Многословен, препалено при­ ДРИСКАРСКИ — прил. 1. Който е
казлив човек. в стил диско. 2. Който не е в
ДИВЕЯ — гл. несв. Веселя се буй­ стил „хевн метал". 3. За дреха —
но, щурея. която е в светли тонове и затова
ДЙГАМ' — гл. несв.. дигна гл. се. не се харесва на почитателите на
1. Крада, присвоявам. 2. Вземам. стила „хеви метан“.
ДЙГАМ* — гл. несв., дигна гл. се. ДРЙСЛЬО — м. Глупав, прост
Отивам си. О ДЙГАМ ГЪ ЛЪ ­ човек.
БИТЕ. Тръгвам си, отивам си. ДРОГЕР — м. Наркоман.
ДЙГАМ СТОЙКИ. Големея се, пер­ Д РбГЕРК А — ж. Наркоканка.
ча се, ежа се. - ДРОПЛА — ж. Отпусната, раздру­
ДЙГАМ СЕ — гл. несв.. дйгка се сана, размъкната жена.
гл. се. Отивам си. ДРУСАМ’ — гл. несв. Пия алюхоя-
ДИКЙЗЯ — гл. несе. Гледам, наб­ но питие.
людавам (1935). ДРУСАМ* — гл. несв. ри*ио.
ДИКИЗЧЙЙКА—ж. Зяпачка (1935). ДРУСАМ СЕ — гл. несв. В)емам
ДИКИ: 5ЙЯ — «- З я "34 (1935). наркотици (1983).
ДИЛИЖАНС — м. Лек автомобил. ДРУСВДМ СЕ — гл. несв., друсиа
ДИРИЖАБЪЛ — м. Грозен, не­ се гл. св. Вземам еднокатна доза
приятен човек, обикн. жена (1975). наркотик.
ДЙСКО — прал. неизм. Красив, ДРЪ ВЧА СЕ — гл. нео. Ежа се,
хубав, модерен. О ДЙСКО СТОЛ­ предизвиквам някого.
ЧЕ. Грубо сексуално забавление, ДРЪНКАЛКА — ж. Клеветник,
при което момичетата сменят парт­ доносник.
ньорите си при всяка нова песен. ДРЪНКАЛО — ж. Клретник, до­
ДИФЕРЕНЦИАЛ — м. Задник. носник.
ДИХАТЕЛ — м. Ученик от начал­ ДРЪНКАМ ’ — гл . нес| Обаждам,
клеветя. :
ното училище. ДРЪНКАМ* — гл. нес\ Карам ее,
ДОСЙЕ — ср. Обикн. в съчет. чер­ хокам, гълча.
ното досие. Ученически бележник. ДРЪНКАМ* — гл. Ле. Настой­
ДРАЙФАМ — гл. несв. Повръщам. чиво, непрестанно мая за нео1о.
ДРАНЕ — ср. Бой, побой. ДРЪПВАМ* — гл. кв., дръпна
ДРАСВАМ — гл. несв., драсна гл. св. Всмуквам еджратно дим
гл. св. Избягвам, обнки. за Да от цигара. // Изпу*ам цигара.

59
ДРЪПВАМ* — гл. несв., дръпна играе много грубо. 2. Несръчен,
гл. св. Започвам изведнъж да се неопитен човек.
движа много бързо, в резултат ДЪРВАРЯ — гл. несв. Бия, нанасям
на което изпреварвам някого или побой.
нешо. ДЪ РВ Я С Е — гл. несв. Ежа се, пре­
ДУВАРА — ж. Слаба оценка при дизвиквам някого.
изпитване. Д Ъ РТ — прил. Като същ. Обнхн.
ДУЗПА — ж. Възклицание, озна­ членувано. Родител.
чаващо, че по време на изпитване ДЪРТАНЯН — Възрастен, стар
някой е направил грешка и ще човек.
му бъде поставена ниска оценка. Д Ъ РТ Е Л — м. Възрастен, стар
О БЙ Я ДУЗПАТА н а н я к о- човек.
г о. Изгонвам, изпъждам (някого). ДЪРТЕЛНИК — м. Възрастен,
ДУПАРА — ж. Задник. стар човек.
Д У П Е — ср. 1. Модерен, екстра­ ДЪРТЕЛНИК — Възрастен,
вагантен младеж. 2. Хомосексуа­ стар човек.
лист. ДЪРТОФАЙНИЦА — ж. Възраст­
ДУПКА* — ж. Свободен учебен час. на, стара жена.
ДУПКА* — ж. Глупав, прост чо­ ДЪРТОФАЙНИЧКА — ж. Възраст­
век. на, стара жена.
ДУПКА3— ж. Квартира, обикн. на ДЪРТОФЕЛНИК — м. Възрастен,
тавански етаж. стар човек.
ДУФВАМ — гл. несв дуфна гл. св. ДЪРТОФЕЛНИЦА — ж. Възраст­
Избягвам, побягвам. на, стара жена.'
ДУФТЯ — гл. несв. Да избягам, Да ДЪРТОФЕЛНИЧКА — ж. Възраст­
побягна. на, стара жена.
ДУХАМ — гл. несв. Само в съчет. ДЮЛИ — мн., ед. (рядко) дюла,
ще го духам. Няма да успея да ж. Женски гърди, бюст.
направя нещо, няма да се случи
том, което искам.
ДУХАЧ — м. Музикант, свирещ на Е
ду(ов инструмент.
ДУХВАМ — гл. несв., духна гл. ЕБАВАМ — гл. несв. Зачитам, проя­
св. Избягвам, побягвам. вявам уважение към някого.
ДУЯ СЕ — гл. несв. Големея се, ЕБДВАМ СЕ — гл. несв. С предл. е.
перна « , правя се на важен. Подигравам се на някого, шегувам
ДЪНКА — ж. Дънкн. се с някого.
ДЪНКАМ1— гл. несв. Бия, нанасям ЕБАТЕЛ — м. Любовник, ухажор
побой. '
(1980).
ДЪНКАМ*— гл. несв. Пия алко­
холно пише. ЕБЕНЕБЕРЕМ ЕД — м. Насекомо­
ДЪНКАР р- м. Човек, облечен в то търтей.
дънкн и (ънково яке. ЕБНЕ — ср. Момиче с леко поведе­
ДЪНКАРЛ!— ж . Д ън к н . ние.
ДЪНКАРК) — ж. Момиче, обле­ ЕВАЛАРКА — междум. Браво,
чено в дяки и дънкобо яке. много хубаво!
Д Ъ Н Я 1 - у . несв. Вия, нанасям ЕКСПЕДИРАМ — гл. несв. и" св.
жесток пфй. Изгонвам, прогонвам.
Д Ъ Н Я 2 — у- несв. Пускам радио
или другф!узикална уредба да ЕНЦИКЛОПЕДИЯ — ж- Отличен,
свирят мню силно. прилежен ученик.
Д Ъ Н Я 3 — г\несв. Пия алкохолно ЕТАЖЕРКА — ж. Самолет с крила,
питие в шямо количество. разположени в два -реда, едни
ДЪРВАР —V. 1. Спортист, който кад други: двуплбщник.

60
 ЕФЕ — ср. Самохвалко, надут, гор­ бава, провеждана оби4я. през де*
делив човек. ня (1930).
ЖУСТ — нареч. Точно.
Ж
3
ЖАМАЙС — нареч. 1. Никога. 2.
Винаги, разбира се. ЗАБАТАЧВАМ — гл. несв., заба-
ЖАМЕ — нареч. 1. Никога. 2. Ви­ гача гл. св. Обърквам някаква
наги, разбира се. работа и я докарвам до лошо
Ж ЕЛЕЗА РЧЕ — ср. Желязно топ­ положение.
че за игра. ЗАБЕЛВАМ — гл. несв., забеля
Ж ЕЛЕЗЕН — прил. Изключител­ гл. св. Разголвам, разсъбличам.
но хубав, чудесен, прекрасен. ЗАБИВАМ1 — гл. несв. забия гл.
ЖЕЛЕЗНО — нареч. Изключител­ св. С държание, с думи, с външ­
но, хубаво, прекрасно, чудесно. ност правя някого да се влюби в
ЖЕНКА — ж. Момиче, жена. мене, да ме хареса или да се съг­
ЖЕНСКА — прил. Като същ. Мо­ ласи на сексуален контакт.
миче, жена. ЗАБЙВАМ2 — гл. несв., забия гл.
ЖЕСТОК — прил. Който притежава св. С думи. с дела поставям в
определено качество в много ви­ неудобно положение.
сока степен, ЗАБЙВАМ СЕ — гл. несв.. забия се
ЖЕСТОКО — нареч. I. Много хуба­ гл. св. 1. Загубвам се, обърквам
во, прекрасно, чудесно. 2. Мно­ пътя, посоката. 2. Застоявам се,
го лошо, много слабо. забавям се някъде, обикн. защсгто
ЖИВЕЯ — гл. несв. Обикн. в пове- нещо ме привлича. 3. Не мога да
лнт. накл. Махам се, отивам си. ■ се справя с някаква работа, с
ЖЙЦА1 — ж. Електротехник. някаква задача.
ЖИЦА* — ж. Само в съчет. тегля ЗАБЛУДЕН — прил. За човек —
жици. Свиря соло на китара, глупав, прост.
като произвеждам остър, режещ ЗАБОЖДАМ’ — гл. несв., забоя*
звук. гл. св. С държание, с думи, с
ЖЙЧКАДЖИЯ — *■ Електротех­ външност правя някой да се влю­
ник. би в мене, да ме хареса или да се
ЖМОРЯ* — гл. несв. Пия алкохолно съгласи I. "ксуален контакт.
питие. ЗАБОЖДАМ2 — гл. несв., забоя*
ЖМОРЯ*— гл. несв. Спя. гл. св. Получавам, спечелвам не­
ЖМОЦАН — прил. Неспособен, не­ що, обикн. по съмнителен или не­
кадърен човек. честен начин.
ЖбГЛЯВ — прил. Слаб, тънък, хи­ ЗАБЪРСВАМ — гл несв., завър­
лав. ша гл. св. Запознавам се и тръгвам
Ж бЖ О — м. Лек автомобил ЗАЗ — като влюбен с някого, но обикн.
„Запорожец“. оЖ О Ж О ВИЕЛИ­ за кнатко време. О ЗАВЪРШИ
ЦАТА. Подигравателно название
на лек автомобил ЗАЗ — „Запо­ СЕ' 1. Стига ся приказвал,
прекаляваш с приказките. 2. Сти­
рожец“. га си се педчазвал, стига си
ЖОЖОВЕЦ — м. Лек автомобил угодничил.
ЗАЗ „Запорожец“. ЗАБЪРСВАМ2 — гл. несв., забърша
ЖУЛВАМ — гл. несв., жулна гл. гл. св. Открадвам, присвоявам,
св. Изпивам, пийвам. вземам нещо, без д» попитам, без
Ж УЛЯ — гл. несв. Пия алкохолно да поискам разрешение.
иитке. ЗАВАРКА* — ж. Споразумение, спо­
Ж У Р — м. Младежка танцова за­ годба, обикн. за получаване на

61
 някаква изгода, печалба по не; та страна на пръстите на ръката по
честен или незаконен начин. задника.
ЗАВАРКА2 — ж. Любовна авантю­ ЗАПЙВКА — ж. Събиране на пиене.
ра, завършваща обикн. с полов ЗАПОТРОШКА — ж. Лек автомо­
акт. бил ЗАЗ — „Запорожец“.
ЗАВОЙ — м. Трудност, препятствие, ЗАРЕЖДАМ СЕ — гл. несв., за­
трудно положение. редя се гл. св. Подготвям' се за
ЗАГАЗАЦИЯ — ж. Провал, закъс- преписване, снабдявам се с листо­
ване, трудност. ве за преписване.
ЗАГРЯВАМ — гл. несв,, загрея ЗАРЧЕ — ср. Леко момиче (1986).
гл. св. Разбирам, проумявам. ЗАСПА — ж. Разсеян човек.
0 ЗАГРЯВАМ КАТО АЛБАНСКИ ЗАСТОПОРЯВАМ — гл. несв., за-
РЕОТАН. Много бавно разбирам, стопоря гл. св. С действия или с
проумявам нещо. думи "правя силно впечатление на
З А Д Н И К '— м. Глупав, прост чо­ някого, карам го да се вцепени от
век. изумление.
ЗАДНИК2 — м. Момиче с леко ЗАСТРЕЛВАМ — гл. несв., застре­
поведение. лям гл. св. С действия или с думи
ЗАДРЪСТЕН — прил. За чо­ правя силно впечатление на ня­
век — глупав, прост. кого.
ЗАДРЪСТЕНЯК —м. Глупав, прост ЗАСТРЕЛЯН — прил. За човек —
човек. глупав, прост.
ЗАЖМОЦАН — прил. Е За човек — ЗАТАПВАМ — гл. несв., затйпя гл.
глупав, прост, некадърен, не­ св. Отговарям остроумно на ня­
способен. 2. За предмет — грозен, какъв предизвикателен въпрос или
лош, с ниска естетическа стой­ реплика, като с това карам този,
ност. който ми е го е задал, да замълчи.
ЗАЖМбЦАНО — нареч. Лошо, не­ ЗАТРОМБВАМ — гл. несв., за-
приятно. тромбя гл. св. Пиша тройка по
ЗАКОВАВАМ — гл. несв., закова време на изпитване или на кон­
ел. св. Обикн. в съчет. заковавам тролна работа.
спирачките. Спирам внезапно, ава­ ЗАФОРМЯМ — гл. несе., заформя
рийно. гл. св. Организирам, уреждам,
ЗАКОЛЕНИЕ — ср. Изпитване в обикн. забава, младежко съби­
училище, при което са поставени ране.
много слаби оценки. ЗАХАРЧЕ — ср. Милиционер (1965).
ЗАКОПАВАМ — гл. несв., зако- ЗАЦАФАРВАМ — гл. несв., за-
пйя гл. св. Поставям някого в цафаря гл. се. Пиша слаба оценка
неприятна, трудна, безизходна си­ по време на изпитване или на кон­
туация. тролна работа.
ЗАЛУПЕН — прил. За човек — ЗАЧУКВАМ — гл. несв., зачу-
глупав, прост. квам гл. св. Задавам много труден
ЗАЛЬОХАН — прил. 1. За човек — въпрос по време на изпитване.
глупав, прост. 2. За предмет — ЗАШИБВАМ — гл. несв., зашйбам
грозен, лош, с ниски естетически гл. св. Задавам много труден
качества. въпрос по време на изпитване.
ЗАМИНАВАЙ — неизм. Махай се, ЗВЕРОУКРОТИТЕЛ — м. Дежурен
отивай си! учител по време на междучасие.
ЗВЕРСКИ — прил. Който притежа­
ЗАМУЗЕН — прил. 1. За човек — ва определено качество в много
плах, свит, стеснителен. 2. За висока степен.
предмет — не много хубав, не ЗВЕРСКИ — нареч. от прил. 1. Мно­
много добре направен (1970). го. 2. Много хубаво, много добре.
ЗАПАЛКА —ж. Вид удар с външна­ ЗДРАВО — неизм. Здравей!

62
ЗЕЛЕН 1 — прил. Като същ., обнкн. впечатление от някого или нещо.
в ср. род и в мн. число. Доларова ИГРАЧ — м. Човек, който се зани­
банкнота. мава с незаконни сделки (1985).
ЗЕЛЕН 2 — прил. За човек — глу­ ИГРЙЧКА — ж. Умал. от игра;
пав, прост. малка игра.
ЗЕЛКА — ж. Глава. ИЗБАЙЦВАМ — гл. несв., избайц&м
ЗЛАТЕН — прил. Само в съчет. гл. се. Направям, изработвам.
златен медалйст. Момче, което осъ­ ИЗБАЙЦВАМ СЕ1 — гл. несв.,
ществява интимни контакти само избанцвам се гл. св. Ставам опи­
с девствени момичета. тен, вещ в някаква работа или
ЗУБКАМ — гл. несв. Уча механи­ дейност.
чески, без разумно да усвоявам ИЗБАЙЦВАМ СЕ* — гл. несв.,
материала. избайцам се гл. се. Обличам се
ЗУБКАНЕ — ср. Отгл. същ. от елегантно, с вкус. 2. Обличам се
зубкам; механично учене, запом­ много модерно.
няне, наизустяване. ИЗБАРВАМ СЕ1 — гл. несв., из-
ЗУБРАЧ — м. 1. Ученик, който б&рам се гл. се. Ставам опитен,
научава механически материала, вещ в няхаква работа или дейност.
без разумно да го усвоява. 2. ИЗБАРВАМ СЕ2 — гл. несв., из-
Прилежен ученик, отличник. барам се гл..се. 1. Обличам се еле­
ЗУБРАЧКА — ж. Момиче зубрач. гантно, с вкус. 2. Обличам се
ЗУ БРЕ Н Е — ср. Отгл. същ. от много модерно.
зубря; механично учене, запом­ ИЗВИКВАМ СЕ — гл. несв., извикам
няне, наизустяване. се гл. св. Отивам някъде, за да
ЗУ БРЯ — гл. несв. Уча механи­ мога с викане да освободя натру­
чески, без разумно да усвоявам паната психическа енергия, да се
материала. накрещя до насита.
ЗУ Б Ъ Р — м. 1. Ученик, който нау­ ИЗВОЗВАМ — гл. несв., нзадзя
чава механически материала, без гл. св. Излъгвам, измамвам.
разумно да го усвоява. 2. Приле­ ИЗГЕМБВАМ — гл. несв., изгембя
жен ученик отличник. гл. св. Набивам, пребивам.
ЗУ БЪ РК А — ж. Момиче зубър. ИЗГРУХВАМ — гл. несв., нзгрухам
ЗУ Б Ъ Р Ч Е — ср. Умал. от зубър; гл. св. Изяждам (1987).
малък зубър. ИЗГУСТЙРАМ — гл. св. Да ударя
ЗУ Н Е — ср. Селянин, провинциа­ някого.
лист (1945). ИЗГЪЗИЦА — ас. Грозно, лошо,
ЗУ НЛА Н ДЕЦ — м. Селянин, про­ непривлекателно нещо, създадено
винциалист (1945). с цел да бъде свръхмодерно, свръх-
ЗУНЛАНДИЯ — ж. Провинция оригинално.
(1945). ИЗГЪРМЯВАМ1 — гл. несв., из­
гърмя гл. св. Удрям. О ИЗГЪР-
ЗЪ Б А Р — м. Зъболекар. МЯВАМ/ИЗГЪРМЯ (ИЗПУК-
ЗЪБА РКА — ж. Зъболекарка. ВАМ/ИЗПУКАМ, ИЗСТРЕЛВАМ/
ЗЯПА — гл. несв. Спечелвам не­ ИЗСТРЕЛЯМ) СИ ПАТРОНИ­
чий залог при игра на комар или ТЕ. Изразходвам всичките си
на топчета; обирам. възможности за нещо.
ИЗГЪРМЯВАМ2—гл. несв., изгърмя
гл. св. Провалям се, не успявам в
И някаква работа.
ИЗГЯВОЛЯВАМ СЕ — гл. несв.,
ИГРА — ж. Нечестна, непочтена, а изгяволй се гл. св. Изхитрям се.
често и незаконна работа, сделка ИЗДЕЯНВАМ — гл. несв., издеяия
и под. о ИГРАТА СПИ. Възкли­ гл. св. Издържам, усвоявам, изтър­
цание за изразяване на сялно пявам.

63
ИЗДИШАМ — сл. несв. Нямам необ­ ИЗКЕФВАМ СЕ — гл. несв., изке-
ходимата подготовка, неспособен фя се гл. св. Изпитвам удовол­
съм да извърша или да продъл­ ствие, удовлетворение.
жа да върша нещо. ИЗКЕЧВАМ — гл. несв.. изкача
ИЗДУПИЦА — ж. Грозно, лошо гл. св. Изторчозвам умишлено с
нещо, обикн. създадено с цел да работа или с безсмислени действия.
бъде свръхмодерно, свръхоригннал- ИЗКЕЧВАМ СЕ — гл. несв., изке-
но (1981) ча се гл. св. Преуморявам се,
ИЗД Ъ Н В А м' — гл. несв., издъня пресилвам се, обикн. от работа.
гл. св. Поставям някого в неудобно, ИЗКИРЙЗВАМ — гл. несв., изкн-
неприятно положение, обикно­ рйзя гл. св. Гледам докрай, обикн.
вено поради неспазване на пред­ филм, предаване; изглеждам, до-
варителна уговорка, условие илн глеждам.
поради незнанието ми. ИЗКЛЬОПВАМ — гл. несв., изхльд-
ИЗДЪН ВАМ2 — гл. несв., издъня пам гл. св. Изяждам, дояждам.
гл. св. Пускам превалено силно ИЗКОРКВАМ СЕ — гл. несв., из-
музикална уредба. коркам се гл. несв. Изплашвам се.
ИЗДЪНВАМ СЕ -г- гл. несв., издъня ИЗКОФТВАМ СЕ — гл. несв., изкоф-
се гл. св. Озовавам се в неудобно, тя се гл. св. Ставам лош., нечестен,
неприятно положение, най-често непочтен.
поради незнание, неумение, нев­ ИЗКРЕЙЗВАМ — гл. несв., изкрен-
нимание и това води до вреда н зя гл. св. 1. Полудявам, побърквам
за другите. се. 2. Ядосвам се много, нервирам
ИЗДЪНКА — ж. 1. Неприятно, се.
неудобно, неловко, лошо поло­ ИЗКУКАЛ — Прич. мин. деят.
жение. 2. Човек, който често из­ от язкукам като прил. 1. Оглу«
пада в подобни положения, на, лял. 2. Склерозирал, загубил па­
с когото често се случват неприят­ метта си.
ности. ИЗКУКВАМ — гл. несв., изкукам
ИЗДЪНКВАМ — гл. несв., издън- гл. св. 1. Оглупявам. 2. Склеро­
кам гл. св. Удрям. зирам, губя паметта си.
ИЗДЪРВАРЯМ — гл. несв., нздър- ИЗЛАГАЦИЯ — ос. Положение,
ваоя гл. св. Удрям. ситуация, която злепоставя, из­
НЗКРЛИФЕНЧВАМ — гл. несв., лага
«-келифелча гл св. Изопачавам, ИЗЛУПВАМ — гл. несв., излупам
изкривявам, правя неправдоподоб­ гл. св. Удрям.
но, неистинско. Д р у г а ф о р - ИЗНАСЯМ — гл. несв', изнеса гл.
м а: изкелиферчвам. св. Вземам, без да ме видят или
ИЗКЕЛИФЕНЧВАМ СЕ — гл. не­ без разрешение, открадвам, прис­
св., изкелифенча се гл. св. Проме­ воявам.
ням се в лоша, неприятна насока. ИЗНАСЯМ СЕ — гл. несв., нзнесй
Д р у г а ф о р м а : изкелиферч­ се гл. св. Отивам си, махам с$,
вам се. тръгвам си.
ИЗКЕЛИФЕНЧЕН - прич. мин. ИЗПАРЕЙШЪН — неизм. Махай
страд. от изкелифенча като прал. се, отивай си.
Изопачен, изкривен, неистинен. ИЗПАРЯВАМ СЕ — гл. несв., из­
Д р у г а ф о р м а : изкелиферчен. паря се гл. св. Отивам си, махам
ИЗКЕНДЗВАМ — гл. несв., изкенд- се, обикн. за да не ме хванат, ■е
зам гл. се. Изхождам по голяма съм извършил нещо нередно, не­
нужда. позволено.
ИЗКЕНДЗАН — прич. мин. страд.
от изкендзам като прил. Грозен, ИЗПАФКВАМ — гл. несв., изп&фкам
лош, с ниски естетически каче­ гл. св. Изпушвам (цигара).
ства. ИЗПЛЮСК8АМ — гл. несв., « •

64
 плюскам гл. св. Изяждам, дояж­ ИЗТРЕБИТЕЛ - м. Момиче с
дам. леко поведение.
ИЗПЛЯМПВАМ—гл. несв., изплям- ИЗТРЙСАМ1 — гл. несв., изтреса
пам гл. св. Изговарям, изпри­ гл. св. Изпитвам в училище.
казвам. ИЗТРЙСАМ2 — гл несв., изтреса
ИЗПЛЯМПОТЯ —гл. св. Да изприказ­ гл. св. Изказвам,е изричам, обикн.
вам, да наприказвам. глупост или н що неочаквано.
ИЗПОРКВАМ — гл. несв., изпор- ИЗТРЙСАМ СЕ — гл. несв., изтре­
кам гл. св. Изпивам. са се гл. св. ЙД ам, появявам се
ИЗПОРТВАМ — гл. несв., изпортя ненадейно, неочаквано или без
гл. св. Обаждам, наклеветвам. да съм поканен.
ИЗПРАСКАН — прил. Модерен, ИЗТУПАН — прич. мин. страд.
елегантен. от изтупам като прил. Елеган­
ИЗПРАСКВАМ1 — гл. 'несв., из­ тен, модерен, хубаво облечен.
праскам гл. св. Изпълнявам, из­ ИЗТУПВАМ — гл. несв., изтупам
свирвам нещо. гл. св. Обличам елегантно, модер­
ИЗПРАСКВАМ2 — гл. несв., из­ но, красиво.
праскам гл. св. Удрям. ИЗТУПВАМ СЕ — гл. несв., изту­
ИЗПРАСКВАМ СЕ1 — гл. несв., пам се гл. св. Идвам, появявам се
изпраскам се гл. св. Обличам се ненадейно, неочаквано или без
модерно, елегантно. да съм поканен.
ИЗПРАСКВАМ СЕ2 — гл. несв. ИЗФРАСКВАМ — гл. несв., изфрас-
изпраскам се гл. св. Придобивам кам гл. св. Удрям
знания и умения в нещо, усъвър­ ИЗФРАСКАН — прил. Елегантен,
шенствам се в прагенето на нещо. модерен, хубаво облечен.
ИЗПЪРЗАЛЯМ — 1 а, *> Да излъ­ ИЗФУКВАм СЕ — гл. несв., из-
жа, да измамя. фукам се гл. св. Похвалвам се,
ИЗРЕЗГВАМ — гл. несв., изрезгам изперчвам се с нещо.
гл. св. Изритвам грубо, обикн. ИЗЦЕПВАМ СЕ’ — гл. несв., из­
при игра на футбол. целя се гл. св. Извиквам силно.
ИЗСЕКЙРВАМ — гл. несв., изсе- ИЗЦЕПВАМ СЕ2 — гл. несв., из­
кйря гл. св. Препъвам, подкосявам целя се гл. св. Излагам се, посрам­
грубо при игра на футбол. вам се.
ИЗСТРЕЛВАМ1 — гл. несв., из­ ИЗЦЕПКА — ~ж. Неприятно, неу­
стрелям гл. св. Изпитвам (1970). добно положение или ситуация.
ИЗСТРЕЛВАМ2 — гл. несв., из­ ИЗЧАНЧВАМ — гл. несв., изчан-
стрелям гл. св. Изпращам бързо ча гл. св. Изтормозвам умишлено
някого да свърши нещо. о И З - с работа или безсмислени дей­
СТРЕЛВАМ/ИЗСТРЕЛЯМ СИ ствия.
(ИЗПУКВАМ/ИЗПУКАМ, ИЗ- ИЗЧАНЧВАМ СЕ — гл. несв.,
ГЪРМЯВАМ/ИЗГЪРМЯ) СИ изчанча се гл св. Преуморявам се
ПАТРОНИТЕ. Изразходвам всич­ от работа.
ките си възможности за нещо. ИЗЧА Н ЧЕН 1 — прич. мин. страд.
ИЗТЕЖКАРБАМ СЕ — гл. несв.,
от изчанча като прил. Преумо­
изтежкаря се гл. св. Показвам ее рен, съсипан от работа.
като горделив, самонадеян, пре­ ИЗЧАНЧЕН2 — прил. 1. Изопачен,
изкривен, неистинен. 2. Лош, гро­
възхождащ другите човек. зен, с ниски естетически качества.
ИЗТИМАРВАМ — гл. несв., изти- ИЗЧЕЗВАМ — гл. несв., изчезна
м^ря гл. св. Удрям. гл. св. Отивам си, махам се, тръг­
ИЗТОШКВАМ — гл. несв., изтош- вам си.
кам гл. св. Изхвърлям, изблъск- ИЗЧЕТКВАМ — гл. несв., изчет-
вам насила някого, обикн. по кам гл. св. Похвалвам много ня­
време на игра с топка. кого, изтъквам нечии заслуги,

5 Жаргонът, без който (нс)можем 65

 обикн. без да имам основания, за КАЛЕН — прил. За човек — по­
това, а за да се харесам, да угодя дъл, нечестен, непочтен.
или за да получа някакви облаги. КАЛПАК — м. 1. Човек. 2. Селя­
ИКОНОСТАС — м. Лице, физионо­ нин, провинциалист.
мия. КАЛТАК — м. Подъл, нечестен, не­
ИНВАЛЙДЕН — прил. Нестаби-. почтен човек.
лен, несигурен. КАЛЪП — м. Обикн. в съчет. на
ИНЖЕКТОПЛЯКТОР — м. 1. Пред­ калъпа. По време на полов акт.
мет и по-рядко човек с особени, КАМБА — ж. Нос.
интересни качества. 2. Безсмис­ КАМЕНАРКА — ж. Гроздова ра­
лица. кия.
ИНКУБАТОР — м. Ученически КАМЕНАРЧЕ — ср. Каменно топ­
бележник. че за игра.
ИНСТАЛИРАМ — гл. несв. и св. КАНАП — м. 1. Мързеливец. 2.
Поставям, настанявам някого или Мързел, о ХВАЩА МЕ КАНА­
нещо, обикн. където не му е мя­ ПА. Домързява ме.
стото. КАНАРЧЕ — ср. Човек, който
ИНСТАЛИРАМ СЕ — гл. несв. и лесно може да бъде излъган, о
се. Настанявам се, разполагам се, ВЗЕМАМ ЗА КАНАРЧЕ ня­
обикн. без покана или където не кога. Подигравам се, като лъжа
ми е мястото. някого, смятам го за наивник.
ИСТЕРИК — м. Преподавател по КАНТ — м. Пари.
история. КАНТИК — м. Лев.
ИСТЕРЙЧКА — ж. Преподавателка КАНУЗДРА — ж. Грозна, неприят­
по история. на противна жена.
ИСТЕРИЯ — ж. Учебният предмет КАНЧЕ — ср. Глава.
история. КАПАН — м. Ресторант, кръчма,
ИСТОРЕ — ср. Учебният предмет пивница.
история. КАПАНЧЕ — ср. Умал. от капан;
ИСТОРЕЙШЪН — м. Учебният ресторантче, кръчмичка.
предмет история. КАПИЯ1 — ж. Интересен, оригина­
ИТАЛИАНЕЦ — м. Циганин. лен, весел човек.
ИТАЛИАНКА — ж. Циганка. КАПИЯ2 — ж. При игра на табла —
ИЧКЙЯ — ж. Порция алкохолно два едноцветни пула, поставени
питие. на едно поле, което не позволява на
противника да постави свой пул
на това място.
К КАПУТ1 — м. Глупав, прост човек.
КАПУТ8 — м. Презерватив.
КАДАЙФ1 — м. Блъсканица, нава­ КАРАМАНЬОЛ — м. Последовател­
лица. ни полови контакти на няколко
КАДАЙФ2 — м. Младежка танцова мъже с една жена.
забава, участниците в която тан­ КАРАМБОЛ — м. 1. Ситуация при
цуват голи. игра на топчета, билярд и. др.,
КАДРО — ср. Фотографска снимка. при която играчът с един удар по
КАДЯ — гл. несв. Пуша (цигара) топчето е уцелил повече от едно
КАЙЧЕ — ср. Късо кожено яке с друго топче. 2. Последователни
външни джобове (1970). полови контакти на един мъж с
няколко жени.
КАЛЕ — ср. Начертана на земята КАРУЦА — ж. Стар, раздрънкан
права линия, съм която играчите лек автомобил.
хвърлят своите топчета. КАРУЦАР — м. Шофьор. Лош,
КАЛЕ — нареч. Само в съчет. кале неспособен шофьор.
съм. Много съм добре. КАСАПНИЦА1 — ж. Изпитване в

66
 училище или контролна работа, КЕЖОВЪЦ — м. Глупав, *рост чо­
при която са поставени много век.
слаби оценки. КЕМАМ — гл. несв. Имам, притежа­
КАСАПНИЦА2 — ж. Спортна сре­ вам (1935).
ща, при която играчите играят КЕМ А Н Е— ср. Глава (1935).
много грубо. КЕМКАМ — гл. несв. Имам, прите­
КАСКЕТ — м. Селянин, провин­ жавам (1979).
циалист (1975). КЕНДЗ — м. Страх, уплаха.
КАТЕРИЧКА — ж. Леко момиче, КЕНДЗАЛНИК — м. I. Задник. 2.
проститутка. Уста.
КАТИЛ — м. 1. Лош, зъл човек. КЕНДЗЕФ — м. Тоалетна.
2. Престъпник, рецидивист. КЕНЕФ — м. Тоалетна.
КАФА — неизм. Омръзна ми, досад­ КЕНТАВЪР — м. Цигари марка
но ми е. „Кент“ (1975).
КАФАН' — м. Кафене, сладкарни­ КЕНЦ — м. Неточен удар, в резул­
ца, бар. тат на който играчът на топчета
КАФАН* — ю. Затвор; участък на губи право на следващ удар.
МВР. КЕСТЕН — м. Подигравателно проз­
КАФАНА — ж. Кафене, сладкар­ вище на софиянец (1975).
ница, бар. КЕСЯ — гл. несв. Стоя, като чакам
КАФЕЗ — м. 1. Затвор; участък на продължително време някого.
МВР. 2. Квартира, жилище. КЕФОЧ — м. Глава.
КА ф ЯВ — прил. Като същ. Тъмно­ КЕЧАРА — ж. Дълга коса (1970).
кож човек, негър. КЕЧЕ — ср. Дълга коса (1970).
КАЦВАМ — гл. несв., кацна гл. св. КИБЙК — м. Запалянко по ня­
Идвам неочаквано, ненадейно, без каква игра, който има навик да
да съм поканен. се събира с други такива и разпа­
КАШЙК — м. Войник от сухопът­ лено да я обсъждат.
ните войски. КИБИЦУВАМ — гл. несв. Наблю­
КАШИМЕРИЯ — ж. Название на давам игра на карти или на комар
сухопътните войски. (1918).
КАШЛАМА — ж. Название на су­ КИБЙЧА — гл. несв. I. Обсъждам
хопътните войски. някаква игра, най-често спорт­
КАШЙРАМ — гл. несв. и св. Скри­ на, в която не участвувам. 2.
вам, заделям. стоя без работа или като чакам
КАШЛЯМ — гл. несв. Поръчвам някого.
ядене или пиене в заведение, КИЛИКАНЗЕР — м. Грозен, не­
обикн. за да почерпя компанията, привлекателен човек, обикн. же­
с която съм. на. *
КАШбН* — м. Глупав, прост чо­ КИЛИМЯВКА — ж . Стара, омач-
век. кана шапка.
КАШОН2 — м. Лек автомобил „Тра­ КЙМИ — неизм. 1. Един от послед­
бант“. ните пет удара при .играта на
КАЯК — м. Силен, широкоплещест топчета „100—200“, означаващ „Ма­
мъж,. хай сеГ“. 2. Остар. Все ми е ед­
КАЙЧКА — ж. Силна, широко- но, не ме интересува (1935).
плещеста жена. КИНТ — м. Лев.
КВАДРО — ср. Младежко домашно КЙНТА — ж. Лев.
увеселение, в което участват че­
тирима души, т. е. две двойки КИНТАЖ .— м. Събир, Пари.
(1980). КИРЙЗ — м. 1. Поглед. 2. Като
КВАРТА — ж. Оценка „Добър 4“. глагол. В повел, наклонение.
КЕЖО — м. Глупав, прост човек Гледай, виж! О ГАДЖЕ КИРЙЗ.
(1935) о,. Любовна среща. ПЕРДЕ КИРЙЗ,

67
 Тайно поглеждане иззад перде, КНЙГА — ж. Бутилка с алкохолно
завеса и под. питие.
КИРЙЗЯ — гл. несв. Гледам, наб­ КОБЙЛА — ж. Едра, тромава
людавам. жена.
КИРИЗЧЙЙКА — ж. Зяпачча. КОВА1 — гл. несв. Обикн. в съчет.
КИРИЗЧЙЯ — м. Зяпач. кова спирачки. Спирам внезап­
КИТАРА — ж. Глава. но, аварийно.
КЙФЛА — ж. 1. Момиче. 2. Леко КОВА2 — гл. несв. Уча механически,
момиче, проститутка. без разумно да запаметявам ма­
КЙ Х А М — гл. несв. Поръчвам пи­ териала.
тие или ядене в заведение. КОВАНЕ — ср. Отгл. същ. от ко­
КЙХВАМ — -гл. несв., кйхна гл. св. ва2; запаметяване, наизустяване.
Поръчвам питие или ядене в КОВБОЙКА1 — ж. 1. Вид шапка
заведение. с козирка. 2. Само мн. Дънки.
КЛЕКБАР — м. Тоалетна. КОВБОЙКА2 — ж. Видеокасета с
КЛЕПАМ — гл. несв. Клеветя, обаж­ каубойски филм (1985).
дам. КОДОШ — м. Шега, подигравка. О
КЛЕПЯ — гл. несв. Стоя, въртя се ЗА КОДОШ. За шега, за забав­
на едно място, обикн. като ча­ ление. НА КОДОШ. На шега,
кам някого. не на сериозно.
КЛЕЧКА1 — ж. Високопоставен, КОДОША — гл. несв. Подигравам,
важен, важен човек. задявам.
КЛЕЧКА2 — ж. Химикалка (1970). КОДОША СЕ — гл. несв. Подигра­
КЛЙНЦИ — мн„ ед. няма. Само в вам се, задявам се.
съчет. кова клйнци. Треперя от КОДОШЛЙЯ —м. Човек, който оби­
студ. ч ча да се шегува, да се задява.
КЛИНЧА — гл. несв. Симулирам, КОЗЯ СЕ—гл. несв. Обикн. в отри­
преструвам се, за да се отърва цание. Ежа се, предизвиквам ня­
от някаква работа или отговорност. кого с държанието си (1988).
КЛИНЧАР1 — м. Студ, мраз. КОЛАБЙРАМ —гл. несв. и св. Учуд­
КЛИНЧАР2 —м. Човек, който клин- вам се силно, изумявам се.
чн; снмулант. КОМБАЙН — м. Комбинация от ра­
КЛИНЧАРНИК — м. Студ, мраз. дио, грамофон и касетофон, съб­
КЛОШАРКА — ж- 1 Клош пола. рани на едно (1970).
2. Само мк. Вид панталони, раз-, КОМБИНЕЗОН — м. Коктейл от
ширяващи се от коленете надолу коняк и кока-кола.
(1960). КОМБИНЕЗОНЧЕ — ср. Умал. от
КЛЬОПАМ — гл. несв. Ям, храня се. комбинезон: малък коктейл от
КЛЬОПАНДО — ср. Хранене, яде­ коняк и кока-кола.
не. КОМПОТ1 — м. При игра на кар­
КЛЬОПАНЕ — Отгл. същ. от кльо- ти — капо.
пам. 1. Хранене, ядене. 2. Ястие, КОМПОТ2 — м. Разнообразна, пъст­
гозба. 3. Храна, продукти. ра компания, обикн. по време на
КЛЬОПАЦИЯ — ж. 1. Хранене, яде­ младежко увеселение. •
не. 2. Ястие, гозба. К О Н — м. Глупав, прост човек <>
КЛЬОПАЧКА — ж. 1. Хранене, яде­ , ОВЧИ КОН. Изключително глу­
не. 2. Ястие, гозба. 3. Храна, пав, прост, непохватен, несръчен
продукти. човек.
КЛЬОПВАМ — гл. несв., кльопна КОНДИКАР — м. Мошеник, лъ­
гл. св. Изяждам, хапвам. жец (1984).
КЛЙ КА М — гл. несв., клекна гл. КОНФИСКУВАМ— гл. несв. От­
св. Съгласявам се с някого или с крадвам, вземам.
нещо, обикн. след дълги спорове КОПЕЙСКИ — прил. Руски, съвет­
или размишления. ски.

68
 КОПЕЛЕ — ср. Момче, мъж. || В об­ Лошо, непочтено, нечсспо, яе-
ръщение — момче. приятно.
КОПЧЕ — ср. В обръщение — мом­ КОФТЯ — гл. несв. Остар. Лъжа,
че, приятелю. мамя (1935).
КОРАВЕЦ — м. Глава. КОШАРЯ —гл. несв. Арестувам, зат­
КОРЕКОМЧЕ — ср. Момиче, обле­ варям в затвор или участък яа
чено с вносни дрехи, купени от МВР.
магазините на „Кореком“. КОЩРАМБА — ж. Грозно, неприв­
КОРК АМ СЕ — гл. несв. 1. Ядосвам лекателно момиче. Д р у г а ф о р -
се, нервирам се, обихн. от думите м а: кощръмба.
на някого. 2. Сърдя се, обиждам КОЩРАМБЕЛ — м. Грозно, не­
се. 3. Обикн. в отрицание. Ежа привлекателно момиче. Д р у г а
се, предизвиквам някого с държа­ ф о р м а : кощръмбел.
нието си. КРАВА — ж. Едра, тромава жена.
КОСВАМ — гл. несв., кЬсна гл. св. КРАКОМОБЙЛ — м. Обикн. с пред­
Продавам. лог с — с кракомобйл. Пеша.
КОСКАМ — гл. несв. Продавам. К Р А Т У Н А -ж . 1. Глава. 2. Глу­
КОСМОНАВТ — м. Ученик, който пав, прост човек.
бяга от учебни занятия. КРЕЙЗИ — прил. неизм. За човек —
КОСТЕНУРКА— ж. Лека кола „Ве- буен, невъздържан.
лорекс“, предназначена за инва­ КРЕЙЗИ — нареч. си прил. крейзн.
лиди. Много хубаво, буйно, лудо,
КОСТЮМАРА — ж- Мъжки костюм. КРЕТЕНОЗАВЪР - м. Глупав,
КОФА — ж. Глава. О ОТВЙНТВА поост човек.
МИ СЕ КОФАТА. Нещо ми прави КРИСТАЛАДЖЙЙКА — ж. Моми­
много силно впечатление. че. което се събира с приятели пред
КОФТАЖ — м. Неприятност, не­ садкарница „Кристал“ в София.
приятна случка, ситуация. КРИСТАЛАДЖИЯ — м. Младеж,
КОФТАЖЕН — прил. Лош, неприя­ който се събира с приятели пред
тен. сладкарница „Кристал“ в София.
КОФТАРАНСКИ — прил. Лош, не­ КРОКЙ — ср. Грозен, неприятен
приятен. човек, обикн. момиче, жена.
КОФТАРАНСКИ — нареч. от прил. КРЪКВАМ — гл. несв., кръкна гл.
кофтарански; лошо, непочтено, не­ св. Пийвам, изпивам.
честно, неприятно. КРЪЧМА — ж. Обикн. членувано.
КОФТАРЕН — прил. Лош, неприя­ Последната порция, последното ко­
тен. личество от алкохолна напитка.
КОФТАРСКИ — прил. Лош, не­ КСЕРОГРАФЙНЯ — ж. Жена, коя­
приятен. то работи на копирен апарат „Ксе­
КОФТЕЙШЪН — прил. Лош, не­ рокс“ (1987).
приятен. КУБЕ — ср. Обръсната или опле­
шивяла глава.
КОФТЕЙШЪН — нареч. от прил. КУБЙНКА — ж. Обикн. мн. Вид >
кофтейшън; лошо, непочтено, не­ високи обувки, тип „военни“.
честно, неприятно. КУКА — ж. 1. Цивилен служител на
КОФТИ — прил. неизм. 1. За чо­ МВР. 2. Милиционер.
век — лош, неприятен, нечестен, КУКЛА — ас. 1. Натруфено н сил­
непочтен. 2. За предмет — лош, но гримирано момиче. 2. Момиче
грозен, с ниски естетически ка­ с леко поведение.
чества. О КОФТИ ТРЪПКА. Въз­ КУКУМЯВКА — ж. Грозна и зла
клицание, употребявано при слу­ жена, обикн. с очила.
чай на неприятност, недобро раз­ КУЛА — ж. Висок и тънък човеш.
витие на нещата. КУПОН — м. 1. Младежка танцова
КОФТИ — Нареч. от прил. кофти; забава. 2. Остар. Младежка тан­

69
 цова забава, в чието начало всяко КЮНЦИ — мн., ед. (рядко) кюнец,
момче изтегля листче с името на м. 1. Вид панталони с тесни, при­
момичето, с което ще прекара по- лепнали по краката крачоли и
интимно вечерта. О КУПОНА хоризонтално разположени джо­
ТЕЧЕ. Израз, означаващ „няма бове. 2. Само ед. Тесен крачол.
време, не се бави, побързай“ и под. КЮТЕК — м. Бой, побой. О Д РЪ П ­
КУФАЛНИЦА — ж. Глава. ВАМ (ЕДИН) КЮТЕК. Бия, нана­
КУФАР' — м. Голям, тежък магне­ сям побой.
тофон. КЮТЕЧА — гл. несв. Бия, нанасям
КУФАР2 — м. Пътник в лек авто­ побой.
мобил, който не поделя със спът­ КЮТУК — ж. Глупав, прост, груб
ниците си разноските или не по­ човек.
мага с нещо друго. КЮТЯ1 — гл. несв. Прекарвам без­
КУФЕЯ1 — гл. несв. Не разбирам, грижно времето си, мързелувам.
не възприемам, не проумявам (урок КЮТЯ2 — гл. несв. Чакам, изчак­
лекция и под.). вам нечие действие или сгоден
КУФЕЯ2 — гл. несв. При слушане на момент, за да направя нещо, от
модерна музика —изпадам в транс, което ще имам полза.
в екстаз. К Я Р — м. Печалба, облага.
К У Х — прал. Глупав, прост. КЯРЯ — гл. несв. Печеля, спечел­
КУХАР — м. Глупав, прост човек. вам (пари), обикн. при игра на
КУШЕТКА — ж. Момиче, с което комар или при незаконна сделка.
лесно може да се влезе в интимни
отношения.
К Ъ Л В А — гл. несв. Уча механи­ Л
чески, без разумно да усвоявам
материала. ЛАЙНЕР — м. Неприятен, проти­
КЪЛВАН Е — ср. Отгл. същ. от вен човек.
кълва; механично учене, наизус­ ЛАЙНО — ср. Нечестен, непочтен
тяване, запаметяване. човек.
К Ъ Л В А Ч — ж. 1. Ученик, който ЛАЙНОМЕТ — м. Глупав, прост,
учи механически, без разумно да неспособен човек.
усвоява материала. 2. Прилежен ЛАЙНЬО1 — ж. Нечестен, непоч­
ученик, отличник. тен човек.
КЪЛЦАМ — гл. несв. Уча механи­ ЛАЙНЬО2 — ж. Мекушав, слабо-
чески, без разумно да усвоявам характерен, слабоволев човек.
материала. ЛАЙНЕНЦЕ — ср. Умал. от лай­
КЪНКЬОР — м. Ликьор. но; нечестен, непочтен човек.
КЪНТРИ — ср. Провинция. ЛАЙФ — м. Лек, приятен, безгри­
КЪНЧО — ж. Глупав, прост чо­ жен живот.
век (1972). ЛАЙФКА — ж. Момиче, което жи­
КЪРКАМ — гл. несв. Пия, обикн. вее богато, нашироко, в разкош.
алкохолно питие. ЛАЙФСКИ — нареч. Много прият­
КЪРКАНДО — ср. Пиене. но, много хубаво, безгрижно.
КЪРКАЧ — м. Пияница. || Човек, ЛАКОСТА — ж. Грозна, непривле­
който може да пие много. кателна жена.
К Ъ Р Т Я — гл. несв. Спя. ЛАМЧЕ — ср. Глуповат, простоват
КЪТ — нареч. Малко, недостатъч­ човек.
но. ЛАНГЙДРА — ж: Глупав, прост
КЬОРВАМ — гл. несв., кьорна гл. човек (1972).
св. Поглеждам, хвърлям един пог­ ЛАПАЧКА — ж. 1. Ядене, хране­
лед. не. 2. Ястие, гозба.
КЬйРЯ — гл. несв. Гледам, наблю­ ЛАПЧО — ж. Глуповат, простоват
давам. човек.

70
ЛАСТИК — м. 1. Неправдоподобна, ЛОКАРЙНА — ж. Н-х.
неумело измислена история. 2. ЛОКАТОР1 — м. Ухо.
Многословие. ЛОКАТОР2 —м. Ученик, който мно­
ЛАФ — м. 1. Дума, приказка. 2. го добре чува това, което му се
Разговор. подсказва по време на изпят.
ЛАФЧЕ — ср. Умал. от лаф; ду­ ЛОКОВЕЦ — м. Привърженик на
ма, приказка, разговор. футболния клуб „Локомотив“ —
ЛАФЯ — гл. несв. Разговарям. София.
ЛЕБЕД — м. Слаба оценка, двойка. ЛУД — прил. 1. Много хубав, мно­
ЛЕВАНТЙЕЦ — м. Несръчен, не­ го интересен. 2. Много голям, ог­
опитен човек. ромен.
ЛЕВИЩАРКИ — мн., ед. (рядко) ЛУДНИЦА — ас. 1. Хубаво, инте­
левищарка, ж. Дънки или джинси ресно нещо. 2. Лошо, неприятно
марка „Левис“. нещо, неприятна ситуация.
ЛЕГАЦИЯ — ж. Легло. ЛУНОХОД — м. Милиционерска
ЛЕГИТИМАЦИЯ — ж. Лице, фи­ кола.
зиономия. ЛУПАМ — гл. несв. Бия, удрям.
Л Е К — прил. За човек — който няма ЛУПВАМ — гл. несв., лупна гл. св.
пари. Удрям, нанасям удар.
ЛЕФКАДЖИЯ — м. Крадец (1935). Л Ъ В Ч Е — ср. Наперено, самоуве­
ЛЕФКАМ — гл. несв. Лъжа, мамя. рено момче.
ЛЕФКАМ СЕ — гл. несв. Лесно се Л Ъ В Ъ Р — м. Любовник, ухажор.
оставям да бъда измамен, излъган, ЛЪСКАМ* — гл. несв. Хваля, лас­
заблуден. кая, обикн. без да има причиня
ЛИВАДА1 — ж. Глупав, прост чо­ за това.
век. ЛЪСКАМ* — гл. несв. Само в съчет.
ЛИВАДА2 — ж. Градина, парк. лъскам бастуна. Онанирам.
ЛИГОЧ — м. Несериозен, разгле­ ЛЪСКАЧ* — н. Хубавец (1935) о,.
зен човек, на когото не може да се ЛЪСКАЧ2 — м. Ласкател.
разчита, който не може да бъде ЛЬОКО — м. Глупав, прост човек
полезен в някаква работа. (1945) о,.
ЛИМОНАДА — ж. Момиче, което не Л Ю Л ЬО — м. Глуповат, простоват
прави впечатление с нищо. човек.
ЛИТЕМАТУРА —ж. Учебният пред­ ЛЬОХАВ — прил. Глупав, прост.
мет литература. ЛЬОШКАМ — гл. несв. Удрям, блъс­
ЛИТВАМ — гл. несв., лйтна гл. св. кам.
Излъгвам, измамвам, обикн. при
спортна игра.
ЛЙТКА — ж. Учебният предмет ли­ М
тература.
Л И ТК А М — гл. несв. Лъжа, мамя, МААМ* — гл. несв. Бия, удрям.
обикн. при спортна игра. МААМ* — гл. несв. Работя.
Л Й ТК А Н Е1 — ср. Отгл. от лит- МААМ3 — гл. несв. Вървя бързо,
кам; лъжене, мамене. без да обръщам внимание на
ЛЙТКАНЕ2 — ср. Учебният пред­ това, което става около мене.
мет литература. МАГАДАГУДА— ж. Глупав, прост
ЛИТУРГИЯ — ж. Учебният пред­ човек (1973).
мет литература. МАГАРЕ1 — ср. Игра на карти,
ЛОБУТ — м. Бой, побой. при която всеки се стреми да съ­
ЛОВКАМ СЕ* — гл. несв. Харесвам бере четири еднакви карти, а
се, нравя се. губещият трябва да извика пред
ЛОВКАМ СЕ2 — гл. несе. Лесно се всички „Аз съм магаре“.
оставям да бъда излъган, изма­ МАГАРЕ2 — ср. Обикн. в съчет,
мен. дълго магДре. Момчешка игра.

п
 -при която една част от играчите се МАНГАЛ — м. Циганин.
подпират наведени в редица, а МАНГАСАР — м. Циганин.
другите скачат отгоре им и се МАНГАСАРКА — ас. Циганка.
друсат, докато изброят до десет, МАНГАСАРЧЕ — ср. Умал. от
МАГАРЦЕДЕС — м. 1. Стар, раз­ мангасар; циганче.
дрънкан лек автомобил. 2. Шего­ МАНГАФА — м. и ж. Циганин.
вито название на лек автомобил МАНГЙЗИ — мн., ед. (рядко) мак-
марка „Мерцедес“. гиЗу м» Пари.
МАГЕРЯ — гл. несв. Правя, работя. М АНГИЗЛЙЙКА— ж. Жена с мно­
МАГНЕТ — м. Магнетофон. го пари; богаташка.
МАГНЕТЧЕ — ср. Умал. от маг- МАНГИЗЛЙЯ — м. I. Човек с мно­
нет; малък магнетофон. го пари; богаташ; 2. Като прил.
МАДАМА — ж. 1. Момиче, жена. Богат.
2. Приятелка, любовница. МАНГИЗЧЙЙКА — ж. Жена с мно­
МАЙМУНАРНИК — м. Място, го пари; богаташка.
обикн. лятна естрада, където се МАНГИЗЧЙЯ —''м. 1. Човек с мно- ’
провеждат младежки увеселения го пари; богаташ. 2. Като прил.
с участието на роксъстави. Богат.
МАЙНА — ж. 1. Иронично название МАНДАЛО — ср. 1. Човек, който
на пловдивчанин. 2. Обръщение не може да пази тайна. 2. Само
между пловдивските младежи, кое­ мн. Упоуребява се, за да се изрази,
то се имитира от софиянци, за да че нещо няма да стане, не може
се направи смях, веселие. да се извърши.
МАЙНИЧКА — ж. Умал. от май­ МАНДАХЕРЦАМ — гл. несв. Кла­
на; иронично название на пловдив­ тя, люлея, размахвам.
чанин.^ МАНДАХЕРЦАМ СЕ — гл. несв. Ба­
МАКАРЙ — мн., ед. няма. Само в вя се, суетя се, разтакавам се.
съчет. хващам за макарите н я к о - МАНДЖА — ж. 1. Хранене, ядене.
г о. Не мога да направя нищо (на 2. Ястие, гозба. 3. Храна, продук­
някого), не мога да накарам, да ти. 4. Коктейл от коняк и кока-
задължа за нещо (някого). кола.
МАКАРОН — м. Меден духов му­ МАНДЖАМ—гл. несв. Ям, храня се.
зикален инструмент, о ВЙЖДАМ МАНДЖАНЕ — ср. Отгл. същ. от
ПРЕЗ КРЙВ МАКАРОН. Употре­ манджам; хранене, ядене.
бява се, за да се покаже, че нещо МАНДЖАРЕНЕ — ср. Отгл. същ.
не може да се случи, не може да от манджаря; хранене, ядене.
стане, не може да бъде направено. МАНДЖАРЯ — гл. несв. Ям, хра­
М А К Л Ъ Ф — м. Глупав, прост чо­ ня се.
век (1935) о,. МАНЕРКА — ж. Глава.
МАЛОУМНИЦА — ж. Глава. МАНКЙРАМ — гл. несв. и св. 1.
Правя се, че върша нещо, симу­
МАМБА — ж. Обикн. в съРет ^ лирам. 2. Бягам от учебни заня­
правя мамба. Обръщам някого за ' тия.
едно с дюшека, докато спи (1985)'
МАМБО — ср. 1. Ядене, хранене. 2' МАРАБА — неизм. Здравей! Д р у ­
Ястие, гозба. 3. Храна, продукти" г а ф о р м а : мархаба.
М ОНА — гл. се. Да ударя. МАРЙЗ — м. Бой, побой.
МАНАЛ — м. Начертан на земята МАРИЗЧЙЙКА — ж. Побойничка.
триъгълник, на който играчите МАРИЗЧЙЙСКИ — прил. Който е
на топчета поставят абетата, за присъщ на маризчия; поборничес­
които ще се играе.
МАНАФ — я. Активен хомосексуа­ ки.
лист. МАРИЗЧЙЙЧЕ — ср. Умал. от
МАНАФЧЙЯ — м. Активен хомо­ маризчия; дете маризчнй.
сексуалист. МАРИЗЧЙЯ — м. Побойник.
72
 МАРЙЗЯ — гл. несв. Вия, нанасям МЕНТА — ж. Лъжец, измамник.
побой. МЕНТАРДЖИЙКА — ж. Лъжкиня,
МАРКЙРАМ — гл. несв. и св. Спъ­ измамница.
вам с крак. обикн. по време на МЕНТАРДЖИЙЧЕ — ср. Умал.
спортна игра. от ментарджия; дете лъжец, из­
МАСТАФУР — м. Глупав, прост чо­ мамник.
век. , МЕНТАРДЖИЯ — м. Лъжец, из­
МАСТИКОЗЙН — м. Мастика. мамник.
МАТИЙО — прил. неизм. Обикн. МЕНТАРЯ — гл. несв. Лъжа, мамя.
в сказ. опред. Пиян. МЕНТАЧ — м. Лъжец, измамник.
МАТЙРАМ1 — гл. пеел. и св. Напи­ МЕНТОСВАМ — гл. несв., ментбсам
вам. гл. св. Лъжа, мамя.
МАТЙРАМ* — гл. несв. и св. По­ МЕНТЯ — гл. несв. Лъжа, мамя.
ставям някого в трудно, неудоб­ МЕРДЖАНА — ж. Лек автомобил
но положение, от което трудно се марка „Мерцедес“.
намира изход. МЕРСАЖ — неизм. 1. Благодаря. 2.
МАТРАКОСВАМ — гл. несв., мат- Като същ. Благодарност.
ракосам гл. св. Разкарвам, ра­ МЕРЦАЛ — м. Лека кола марка
зигравам (някого). „Мерцедес“.
МАТРАКУЛКА — ж. Дребен пред­ МЕРЧО — м. Лек автомобил мар­
мет, обикн. част от машина или ка „Мерцедес“.
някакво устройство. МЕТАЛ — м. Почитател на музикал­
МАТРЬОШКА — ж. Пълна, за­ ния стил „хеви метал“ (тежък
кръглена жена. \ метален рок). || Почитател на мо­
МАХМУР — м. Замаяност, нераз­ дата, свързана с този музикален
положение при непълно изтрезня- стил, на която са присъщи тъмни­
ване след пиянство, о МАХМУРА те тонове.
МИ Е СКОЧИЛ НА ГЛАВАТА. МЕТАЛУРГ — м. Почитател на
Чувствам се много зле след пиян- музикалния стил „хеви метал“
:тво. (1986) .
Л аЦЕ — ср. 1. Хубаво, привлека­ МЕТАЛЯГА — м. Почитател на
телно момиче. 2. Приятелка, лю­ музикалния стил „хеви метал“
бовница. (1987) .
М АЦЕНЦ Е— ср. Умал. от маце. 1. МЕТВАМ — гл. несв., метна гл. св.
Хубаво, привлекателно момиче. Излъгвам, измамвам.
2. Приятелка, любовница. МЕТЛА — неизм. Махан се, оти­
МАЦКА — ж. 1. Хубаво, привлека­ вай си.
телно момиче. 2. Любовница, прия­ МЕТЛА — ж. Дълга, сплъстена,
телка. мръсна коса.
МАЦКОПОКЛОННИК — м. Уха- МЕЦАМ — гл. несв. 1. Плача. 2.
жор, любовник. Викам, обикн. по време на по­
МЕДАРКА — ж. Специална маши­ бой.
на за почистване на отходни ка­ МЕШАМ — гл. несв. Лъжа, преодо- •
на »и. лявам противников играч при иг­
МЕК — прил. Слабоволев, меку- ра с топка.
шач о МЕКА ТИ ГЛАВА. Гле­ МЕШАНИЦА — ж. Игра с топка,
дай си работата, махай се, прави, подобна на футбола, при която
каквото искаш. всеки играч се стреми да излъже
МЕКЙЦА — ж. Стара, измачкана колхото се може -повече против­
- шапка. ници, но голове не се отбелязват.
МЕЛЕ — ср. 1. Блъсканица, обикн. М ЕШ Е— ср. 1. Бой, побой. 2.
по време на спортна игра. 2. Бой, Блъсканица, навалица.
побой. МЙДА — ж. Леко момиче, лека же­
МЕН — м. Мъж, момче (1975). на (1935).

73
МЙКСЕРЧЕ — ср. Непълнолетно МОРУЧКА — ж. Майка.
леко момиче (1978). МОСКОВЕЦ — м . Лек автомобил
МИЛИЦАЙ — м. Милиционер. „Москвич“.
МИНАВАМ — гл. несв. Излъгвам, МОТАМ — гл. несв. Лъжа, мамя.
измамвам. МОТВАМ — гл. несв., мотна гл. св.
МИНАВКА — ж. 1. Ситуация, при Излъгвам, измамвам.
която човек остава излъган, още­ МОТКАМ — гл. несв. 1. Лъжа, ма­
тен. 2. Лъжа, измама. мя. 2. Лъжа, преодолявам про^
МИНДЖИФЙРКАМ СЕ — гл. несв. тивников играч при игра с топка,
Бавя се, разтакавам се.. МОЧАМ — гл. несв. Ходя по малка
МИСЙРКА — ж. Глупава, проста нужда (за момче).
жена, която има твърде високо МОЧКО — м. 1. Малко момче. 2.
мнение за себе си. Неспособен, недорасъл за някаква
МИСЛЙТЕЛНИЦА — ж. Глава. работа или дейност човек.
МИСТРЙЯ — ж. Развратна жена, МРАВУНЯК — м. Младежка тан­
развратно момиче. цова забава, на която присъстват
МИТНИЦА — ж. 1. Задник. 2. Тоа- много хора (1979).
летна. МРАМОРКИ — мн., ед. няма. Вид
МИХИКАЛКА — ж. Химикалка. дънки, изпрани по специална
МИХЛГОЗ — м. Недодялан, прост технология, при което боята ий
човек. на места се изтрива и платът им
МИЦ — м. Милиционер. напомня мраморна окраска (1986).
МЙЦКА — м. Милиционер. МРЕЖА — гл. несв. Ухажвам с цел
МИЦИФАЙ — м. Милиционер. да установя интимен контакт с
МЛАТЯ — гл. несв. Бия, нанасям момиче.
побой. МРЪВКА — ж. Слабоват, безсилен
МЛЯСВАМ — гл. несв., мляска гл. човек.
св. Целувам. МРЪДВАМ — гл. несв., мръдна
МЛЯСКАМ — гл. несв. Целувам. гл. св. 1. Учудвам се силно, изу­
МЙЗЪК — м. Умен, начетен и мявам се. 2. Полудявам, побърк­
способен човек. вам се.
МОКЕТ — м. Младежка танцова МРЪХЛА —ж. Глупава, недодялг. .а
забава (1973). жена.
МОКЪР? — м. Човек, който е роден МРЪХЛЬО — м. Глупав, недодя­
или живее в близост до река Д у­ лан човек.
нав. МРЪЦКАМ — гл. несв. Мърморя,
МОЛИФ — неизм. Обикн. като въп­ гълча, като досаждам с приказ­
рос. Моля, не разбрах! ките си.
МОМЕНТАЛЙЧЕСКИ —нареч. Вед­ МУАМ — гл. несв. Бия, удрям.
нага, незабавно.
МОРГА —ж. Кабинет по химия, био­ МУНА — гл. св. Да ударя.
логия, анатомия и др., към които МУЗИКА — ж. 1. Музикална уред­
обикн. има лаборатория. ба. 2. Музикален инструмент.
МОРДА — ж. Лице, физиономия О ХВЪРЛЯМ В МУЗИКАТА
(1935) о ,. (ТЪЧ). Правя силно впечатление,
М0РТОС прил. неизм. 1. Умрял. изумявам някого с действията си.
2. Преуморен. 3. Пиян. 4. Смаян, МУЛЬО — м. Недодялан, прост
очарован, изумен. човек.
МОРТЙРАМ — гл. несв. и св. 1. МУЛЬОВЕЦ — м. Недодялан, прост
Умъртвявам, убивам. 2. Съба­ човек.
рям на земята с удар. МУНЧО — м. Глупав, прост човек.
МОРУК — м. 1. Баща. 2. Само мн. МУТРА — ж. Лице, физиономия.
Родители. МУФТА — ж. Нещо, придобито без
МОРУКЙНЯ — ж. Майка. труд или за чужда сметка.

74
 МУФТАДЖИЙКА — ж. Жена муф- НАВЛЕК — м. 1. Нахален, досаден
таджия. човек. 2. Човек, който идва не*
МУФТАДЖИЯ — м. Човек, който канен на някакво място.
гледа да се облагодетелства,, да НАГУШВАМ СЕ— гл. несв., нагуша
придобие нещо без труд или за се гл. св. Спечелвам, придобивам
чужда сметка. нещо в голямо количество.
МУХЪЛ — м. Недодялан, прост НАДБЯГВАМ СЕ — гл. несв. Са­
човек. мо в съчет. оди се надбягвай •
МУЦЕ — ср. Хубаво момиче. бързия влак. Гледай си работата,
МУЦИ — нареч. Много хубаво, махай се, не се бъркай в чужди
много добре. работи!
МУЦКА1 — ж. Обикн. в обръщение. НАДИГАМ.— гл. несв. 1. Държа се
Момиче, жена. предизвикателно. 2. Недовол­
МУЦКА2 — ж. 1. Лице, физиономия. ствам, сърдя се.
2. Гримаса. НАДУВАМ — гл. несв., надуя г л .
МЪГЛА — ж. Разсеян човек. св. Само в съчет. I, Надувам/
МЪГЛЬОСВАМ СЕ' — гл. несв., надуя (си) перки(те). 1. Добивам
мъгльбсам се гл. св. Правя се на високо самочувствие, започвам да
разсеян, правя се, че не разбирам си въобразявам, че много зная п
и се стремя да се освободя от ня­ умея да върша всичко. 2. Перча
каква работа или задължение. се, предизвиквам с държанието си
МЪГЛЬОСВАМ СЕ2 — гл. несв., (някого). I I . Надувам/надуя т у ­
мъгльбсам се гл. св. Изчезвам, няма шените н а н я к о г о . I. Из-
ме за дълго време отнякъде. лъгвам, измамвам (някого). 2.
МЪНИ — мн., ед. няма. Пари. Вкарвам много голове -при игра
МЪРХОЛАК — м. Глупав, прост, на футбол, хандбал, хокей и под.
недодялан човек. НАДЪНВА.Ч — гл. нссв., надъня
МЪРША — ж. 1. Глупав, прост гл. св. ?>'дрям (шамар, юмрук)
човек. 2. Отпуснат, слабоволев, НАДЪНВАМ СЕ‘ — гл. несв., на­
безхарактерен човек. дъня се гл. св. Блъсвам се, удрям
МЪРШ ЛЯК — м. Глупав, прост се, обикн. с кола.
човек. Д р у г а ф о р м а - , мръш- НАДЪНВАМ СЕ2 — гл. несв., на­
ляк. дъня се гл. св. Нахранвам се до
МЪСВАМ —гл. несв., мъсна гл. св. пресита, поеяждам.
Удрям. НАДЪНКВАМ СЕ — гл. несв.,
МЪСКАМ — гл. несв. Бия, нанасям надънкам се гл. св. 1. Нахранвам
П069Й. се до пресита, преяждам. 2. Напи­
МЪЧИЛИЩЕ — ср. Училище. вам се.
МЪЧИТЕЛ — м. Учител. НАДЪХАН — прил. За човек —
приятен, дружелюбен, сговорчив.
НАЖМОРВАМ СЕ — гл. несв.,
Н нажморя се гл. св. Напивам се.
НАЖМОРЕН — Прич. мин. страд.
НАБАРВАМ — гл. несв., набарам от нажморя като прил. Пиян.
гл. св. Намирам, обикн. нещо, кое­ НАЖМОРЯ — гл. св. Да напия (ня­
то трудно може да бъде намерено.
НАВИВАМ — гл. несв., навия гл. кого) .
св. Убеждавам, скланям. НАЗУБРЯМ — гл. несв., назубря
НАВИВКА — ж. Убеждаване. гл. св. I. Научавам механически,
НАВИТ — прич. мин. страд. от без разумно да усвоявам мате­
навия като прил. За човек — кой­ риала. 2. Научавам наизуст.
то лесно се съгласява, с когото НАКЕНДЗВАМ—гл. несв., чакекд-
лесно може да се разбере, спо год и зам гл. св. 1. Нааквам. 2. Раз­
човек. валям, провалям, съсипвам (ня-

75
 каква работа, някакъв предмет, сера пейзажа. Развалям, провал
направа и др.). лям някаква работа.
НАКЕНДЗВАм СЕ — гл. несв., НАСЙРАМ СЕ — гл. несв., насер$.
накендзам се гл. св. 1. Нааквам се гл. ев. Изпитвам голямо удовол­
се. 2. Упдашвам се изключител­ ствие от нещо. О НАСЙРАМ СЕ/
но много. НАСЕРА СЕ ОТ ГЪДЕЛ. Из­
НАКИСВАМ — гл. несв., накисна питвам голямо удоволствие от ня­
гл. св. 1. Препоръчвам някого за каква весела случка, от някаква
някаква работа, без той да знае ситуация, която е накарала няко-
или без да е съгласен. 2. Злепо­ кого да се почувства неудобно, не­
ставям. ловко. победен и под.
НАКОВАВАМ1 — гл. несв., накова НАТИСКАМ СЕ — гл. несв., на-
гл. св. Научавам някакъв текст тйсна гл. св. Мъча се да се вредя
много добре, обикн. наизуст. в някаква работа, в нещо, обикн.
НАКОВАВАМ2 — гл. несв., нако­ за да получа някаква изгода, об­
ва гл. св. Внушавам нещо няко­ лага.
му, подучвам някого. НАТОПЯВАМ — гл. несв., натопя
НАКЪРКАН — причч мин. страд. гл. св. 1. Препоръчвам някого за
от накъркам1 като прил. Пиян. някаква работа, без той да знае
НАКЪРКВАМ1 — гл. несв., накър­ или без да е съгласен. 2. Злепо­
кам гл. св. Напивам с алкохол. ставям.
НАКЪРКВАМ2 — гл. несв., на­ НАТРЕСКАН — прич. мин. страд.
къркам гл. св. Преодолявам про­ от натрескам като прил. Пиян.
тивников играч при игра с топка. НАТРЕСКВАМ — гл. несв., на­
НАЛЪМ — м. Глупав, прост човек. трескам гл. св. Напивам.
НАЛЮСКАН — Прич. мин. страд. НАТЪПКВАМ СЕ — гл. несв.,
от налюскам като прил. Пиян. натъпча се гл. св. Наяждам се, на­
НАЛГОСКВАМ — гл. несв., налюс­ хранвам се до пресита.
кам гл. се. Напивам с алкохол. НАФЙРКВАМ СЕ — гл. несв.,
НАМАЗВАМ — гл. несв., намажа нафйркам се гл. св. Напивам се.
гл. св. Обикн. в съчет. намазвам/ НАФУКАН — прил. Наперен, на­
намажа гювеч. Спечелвам, полу­ дут, самонадеян.
чавам нещо даром, без труд и н А х АКАН — прил. Наперен, на­
усилия. дут. самонадеян, груб, нахален.
НАМАСТЕ — неизм. Здравей! НАЦЕПВАМ СЕ — гл. несв., наце­
НАНАЙ — нареч. Никога, не. пя се гл. св. Напивам се.
НАПЛЮСКВАМ СЕ — гл. несв., НЕБЕРЕМ ЕД — м. Оса.
наплюскам се гл. св. Нахранвам НЕВЕСТУЛКА — ж. Неумел ски­
се, наяждам се. ор, обикн. чужденец.
НАПОМПАНА — прил. За кена — НЕГАТЙВ — м. Тъмнокож човек,
бременна. негър.
НАПОМПВАМ — гл несв., напом­ НЕГРО — ср. Негър.
пам гл. св. Правя жена бременна. НЕИЗЛЕЧИМ — прил. За ученик —
НАПОРКАН — Прич. мин. страд. прилежен, отличен.
от напоркам като прил. Пиян. НЕЙСТОВ — прил. Много хубав,
НАПОРКВАМ — гл. несв., напор- много красив.
кам гл. св. Напивам. НЕИСТОВО — нареч. Много хуба­
НАРЯЗВАМ СЕ — гл. несв., нарежа во, чудесно.
се гл. св. Напивам се. о НАРЯЗ­ НЕОГЪЗАРЙЯ — ж. Събир. Нас­
ВАМ СЕ КАТО ГЬОСТЕРИЦА коро появили се екстравагантни
(ДЪРВО, к р а с т а в и ц а , СМОК, младежи.
ТАРАБА). Напивам се много. НЕПУКЙСТ — м. Човек, който не
НАСЙРАМ — гл. несв., насера гл. се вълнува от нищо, когото ие го
св. Само в съчет. насйрам/на­ тревожи нищо.

76
НЕПУКИСТЙЧЕН — прил. За чо­ някого, обикн. при игра на комар,
век — който показва, че не се топчета и др.
вълнува, не се тревожи от нищо. ОБЩОЗНАНИЕ — ср. Шеговито
НЕРЕДОВЕН — прил. Луд, по­ название на несъществуващ учебен
бъркан. предмет.
НЕСКОПЕН — м. Подигравателно ОВЦА — ж. Глупав, прост човек.
наименование на някакво лекар­ ОВЧАР — м. 1. Недодялан, груб,
ство (изградено като пароним на прост човек. 2. Футболист, който
лекарството „Аскофен“.) рита топката високо н далеч от
НЕСПАСЯЕМ — прил. За човек — вратата.
на когото не е възможно да се ОГЛУПЕН — м. Подигравателно
окаже въздействие, да му се вну­ название на несъществуващо ле­
ши нищо. карство против оглупяване.
НИЦ — неизм. !. Не, никога. 2. ОДЪРВЯМ — гл. несв., одървя
Като глагол в повелит. накл. гл. се. Спирам (движеща се кола).
Спри, недей да правиш (нещо). ОДЪРВЯМ СЕ1—гл. несв., одървя се
О НЙЦ МА (БЕ), МАРО! Не е гл. св. Вкочанясвам се от студ.
вярно, не може да бъде истина. ОДЪРВЯМ СЕ* — гл. несв., одър­
НЙЦАМ — гл. несв. Мълча. вя се гл. се.1. Учудвам се силно.
НОКТИ — мн„ ед. няма. Само в ОКОШАРВАМ— гл. несв., окошаря
съчет. на (зъби и) нокти. Като гл. св. Арестувам, задържам.
нареч. С големи усилия, с много ОЛЙВАМ СЕ1 — гл. несв., олея се
голяма трудност, едва. гл. св. 1. Напивам се. 2. Прека­
НОМЕР — м. 1. Неприятност, не­ лявам.
приятно положение, което е нагла­ ОЛЯН — прил. Пиян.
сено за някого. 2. Лоша шега. ОМАЦГЙЗВАМ — гл. несв., оман-
НУДИ — ср. Нудист. гйзя гл. св. Обирам парите на
НУДИ — прил. Нудистки. някого.
НЮУЕЙВ — м. Почитател на му­ ОМАНГЙЗВАМ СЕ — гл. несв.,
зикалния стил „ню уейв“ (нова омангйзя се гл. св. Сдобивам се с
вълна). пари, обикн. като ми ги дават
родителите.
ОМАРЙЗВАМ — гл. несв., омарйзя
0 гл. св. Набивам силно (някого)
ООНЕ — ср. Тоалетна.
ОБЕЗОБРАЗИТЕ ЛЕН — прил. Са­ ОПАНДЙЗВАЧ — гл. несв., опан-
мо е съчет. обезобразйтелно из­ дьзя гл. св. ,лрч:тувам, затварям.
куство. Подигравателно название ОПЪВАМ1— гл. несв., опъна гл. св.
за лоши произведения на изо­ ри(ио.
бразително изкуство. ОПЪВАМ* — гл. несв., опъна гл.
ОБЕЛВАМ — гл. несв., обеля гл. св. Само в съчет. опъвам /опъна
се. Разголвам, разсъбличам. жартиер (жартиерата, жартиери­
ОБЛАК — м. Алкохолно питие, при­ те, крачола, крачолите). Умирам.
готвено от мастика, смесена с ОРГАНИЗЪМ — м. Обикн. в съчет.
ракия или мента. по организъм. Гол, без дрехи.
ОБЛЙЧАМ — гл. несв., облека ОРЕЛ — м. Само в съчет. орел с
гл. св. Само в съчет. Облйчам ориз. Грозен човек, обикн. жена.
/облека дървеното пардесю (дър­ О РЕХЧЕ — ср. Момиче с леко по­
вените дрехи). Умирам. ведение.
ОРЪФЛЯК — м. 1. Глупав, прост
ОБРАЗ — м. Интересен, приятен, човек. 2. Одърпан, опърпан чойек.
чаровен, весел човек. ОСВИРКВАМ — гл. несв., освйр-
ОБРЪ НДЗВ А М — гл. несв., обрън- кам гл. св. Свиря със свирка (за
дзам гл. се. Обирам парите на спортен съдия или милиционер).

77
ОСЙРАМ — гл. несе., осера гл. св. Са­ ОТПЕРЕН — прил. Луд, ненорма­
мо в съчет. осйрам/осера пейзажа. лен.
Развалям, провалям някаква ра­ ОТРОВА — ж. Коктейл от коняк »
бота или нещо, кока-кола.
ОСЙРАМ СЕ — гл. несв., осера се ОТЦЕПВАМ1 — гл. несв., отцепя
гл. св. 1. Провалям се при някаква гл. св. Заспивам.
работа, 2. Прекалявам с действия­ ОТЦЕПВАМ2 — гл. несв., отцепя
та си. гл. св. Изпреварвам, излизам пред
ОСЛУШВАМ СЕ — гл. несв., ослу­ някого при ходене, тичане или
шам се гл. св. Правя се на нераз- движение с кола.
брал, с цел да се освободя от ня­ ОТЦЕПВАМ СЕ — гл. несв., от­
каква работа или задължение. цепя се гл. св. Напивам се.
ОСТЪКЛЯМ СЕ — гл. несв., ос­ ОФАРВАМ — гл. несв., офаря гл.
тъкля се гл. св. Напивам се. св. Остригвам до кожа.
ОТВАРЯМ СЕ — гл. несв., отворя ОФАРЕН — прич. мин. страд. от
се гл. св. Научавам се и свиквам офаря като прил. Остриган до
да правя нещо. о ОТВАРЯ МИ кожа.
СЕ ПАРАШУТА. Нещо става, ОФЕЙКВАМ — гл. несв., офейкам
урежда се така, че аз имам полза, гл. св. Избягвам.
изгода от него. ОФЪКАН — прич. мин. страд,
ОТВЕРКА — ж. Електротехник. от офъкам като прил. Остриган,
ОТВОРКОВЕЦ — м. Отворен, об­ подстриган.
щителен човек. ОФЪКВАМ —гл. несв., офъкам гл.
ОТКАЧАЛКА — ж. Човек със св. Подстригвам, остригвам.
странно, неестествено държание. ОЧЙ — мн., ед. няма. Женски гър­
ОТКАЧАМ — гл. несв., откача ди, бюст.
гл. св. 1. Полудявам, побърквам ОЧЙЕТВАМ — гл. несв., очйстя
се. 2. Учудвам се силно. гл. св. Убивам.
ОТКАЧАМ СЕ — гл. несв., откача ОЧУКАН — прил. Грозен, лош
се гл. св. Освобождавам се, отър­ ОЧУКВАМ — гл. несв., очукам
вавам се от някакво неприятно гл. св. Убивам.
задължение или от неприятен, ОШЛАЙФАМ СЕ — гл. се. Да при­
досаден човек. добия умения, навици, знания в
ОТКРЕХВАМ — гл. несв., открех­ някаква дейност или област на
на гл. св. 1. Научавам някого познанието.
на нещо. 2. Информирам, известя­ ОШУМОЛЯВАМ СЕ — гл. несв.,
вам. ошумоля се гл. св. Правя се на
ОТКРЕХВАМ СЕ — гл. несв., от­ неразбрал, с цел да се освободя
крехна се гл. св. Научавам се, от някаква работа или задълже­
привиквам към някаква работа и ние. Д р у г а ф о р м а : ошумо-
я върша с охота. лясвам се.
ОТКЪРТВАМ — гл. несв., откъртя ОЩУРВАМ — гл. несв., ощуря гл.
гл. св. Заспивам. св. Подигравам, закачам.
ОТЛЕПВАМ — гл. несв., отлепя
гл. св. Удрям.
ОТЛЕПВАМ СЕ — гл. несв., отле­ П
пя се гл. св. Ставам от сън, съ­
буждам се. ПАДАМ — гл. несв., падна гл. св.
ОТЛЙТАМ — гл. несв., отлетя 1. Удивявам се, изумявам се.
гл. св. Тръгвам си, отивам си. 2. В съчет. с частицата си: падам
ОТПЕРВАМ1 — гл. несв., отперя си. Имам предпочитания, имам
гл. св. Удрям. влечение (към нещо). <> ПАДА/
ОТПЕРВАМ2 — гл. несв., отперя ПАДНЕ МИ ПЕРДЕТО. ПА-
гл. св. Задавам (въпрос). ДАТ/ПАДНАТ МИ КЕПЕНЦИТЕ.

78
 Нервирам се много, избухвам н ПАРКИРАМ СЕ — гл. несв. и св.
започвам да върша необмислени 1. Спирам, заставам на едно мя­
неща. ПАДАМ/ПАДНА ОТ КО­ сто. 2. Настанявам се някъде, раз­
НЯ- Учудвам се силно, удивявам полагам се.
се. ПАДАТ/ПАДНАТ МИ МИГА­ ПАРТЕНКА — ж. Лъжлив, неве­
ЧИТЕ. Заспивам. ПАДАМ/ПАД- рен слух. о ПУСКАМ/ПУСНА
НА СИ НА ОНАЯ РАБОТА. (НЯКОЯ) ПАРТЕНКА.'Лъжа, раз­
Улучвам, случвам, попадам на пространявам неверен слух.
добро място, в добра ситуация, в ПАРТИЗАНИН — м. Ученик, кой­
изгодно положение. то бяга от училище и не се приби­
ПАЛАВНИЦА — ж. Момиче, жена ра вкъщи, за да не му се карат.
с леко поведение. ПАРТИЗАНКА — ж. Ученичка,
ПАЛАМУД — м. Глупав, прост която бяга от училище и не се
човек. прибира вкъщи, за да не й се
ПАЛВАМ — гл. несв., пална гл. св. карат.
Изпушвам цигара. ПАРТЙЙКА — ж. Умал. от пар­
ПАНГАР — м. 1. Младежка танцо­ тия; малка партия.'
ва забава. 2. Полов акт. ПАРТЙРАМ — гл. несв. и св. Тръг­
ПАНДЕЛА — ж. 1. Затвор. 2. вам си, отивам си.
Участък на МВР. ПАРТИЯ — ж. Незаконна, нечест­
ПАНДЙЗ — м. 1. Затвор. 2. Уча­ на сделка.
стък на М ВР.ОПАНДЙЗ ПАЛАС. ПАРФЮМЧЕ — ср. Момиче, което
Централният софийски затвор. се съгласява на интимен контакт
ПАНДИЗЧЙЙКА — ж. Жена, коя­ срещу дребни подаръци.
то е лежала в затвора. ПАРЦАЛЕСА — ж. Чистачка, прн-
ПАНДИЗЧЙЙСКИ — прил. Който служничка.
е присъщ на пандизчия. ПАРЦАЛКА — ж. Леко момиче,
ПАНДИЗЧЙЙЧЕ — ср. Умал. от проститутка, която спи с мъже
пандизчия; млад затворник, мла­ заради дрехите, които й подаря­
деж, който е бил в затвора. ват.
ЛАНДИЗЧЙЯ — м. \ . Човек, който ПАРЦАЛМАЙСТОР — м. Чистач,
е бил в затвора. 2. Затворник. прислужник.
ПАНЛЙЗЯ — гл. несв. и св. Затва- ПАРЦАЛОСВАМ СЕ — гл. несв.,
рям/затворя в участък на МВР парцалосам се гл. св. Сдобивам се
или в затвор. с дрехи, които ми ги дават, пода­
ПАНИМАЯ — гл. несв. Разбирам. ряват срещу проституиране.
ПАНЙРАМ — гл. несв. и св. 1. По­ ПАРЧЕ1 — ср. Красиво, хубаво
ставям някого в неудобно поло­ момиче.
жение. 2. Уплашвам. ПАРЧЕ2 — ср. Песен, музикална
ПАНЙРАМ СЕ — гл. несв. и св. пиеса.
Стъписвам се, обърквам се, уп­ ПАС — м. Само в съчет. пас съм,
лашвам се. правя си пас, пас си бачкам и
ПАПИРОСА — ж. Цигара. под. Мълча си, премълчавам не­
ПАПИРОСКА — ж. Умал. от па­ що.
пироса; цнгарка, фас. ПАСБИЩЕ — ср. Градина, парк.
ПАРАШУТИСТ — м. Ученик, сту­ ПАСУВАМ — гл. несв. и св. Мълча
дент, който е влязъл да учи без си, премълчавам нещо.
приемни изпити. ПАТКА—ж. Слаба оценка, двойка.
ПАРАШУТИСТКА— ж. Ученичка, ПАТЛАК — м. Пистолет.
студентка, която е влязла да учи
без приемни изпити. ПАТРОНЧЕ — ср. Бутилка от 100
ПАРАШУТКИ — мн„ ед. няма. грама с концентрирано алкохолно
Широки, големи панталони или питие.
долни гащи. ПАТАКЛАМА — ж. 1. Бой, по*

79
 бой. 2. Блъсканица, навалица. ПЕРГЕЛ — м. I. Крак. 2. Широка,
3. Безразборна стрелба. голяма крачка.
ПАТЪК — м. Обувка. ПЕРДЕ — ср. Човек, когато нищо
ПАФКА — ж. Цигара (1988). не го тревожи, не го интересува.
ПАФКАМ — гл. несв., пафна гл. ПЕРЕКУР—м. Междучасие или по­
св. Пуша цигари. чивка за изпушване на една цигара.
ПАЧ — м. Самодоволен мързели­ ПЕРКА — ж. 1. Здрав, силен мъж.
вец, готованец. 2. Само мн. Развити, широки
ПАЧА1 — ж. 1. Безволев, безха­ рамене, о НАДУВАМ (ПОКАЗ­
рактерен човек. 2. Слабоват, без­ ВАМ) ПЕРКИ. Перча се,' ежа се
силен, кекав човек. с цел да предизвикам някого обикн.
ПАЧА2 — ж. 1. Неочаквано и не­ за бой.
приятно нещо. 2. Глупаво, без­ ПЕРКАМ — гл. несв. Вървя, ходя.
смислено нещс. О ЗАБЪРКВАМ II Ходя с момиче.
ГОЛЯМА ПАЧА. Правя голяма ПЕРКО — м. Глуповат, простоват
глупост. човек. О ПЕРКО НАУМОВ. Глу­
ПАЧЛЙВЕЦ — м. Глупав, прост поват, простоват човек.
човек. ПЕРУКА — ж. Дълга коса у мъж, у
ПАЧОСВАМ — гл. несв., пачосам момче.
гл. св. Обърквам някого с думи ПЕРУШИНА — ж. Коса.
или с поведение. ПЕРХИДРОЛКА — ж. Жена с
ПАЧОСВАМ СЕ — гл. несв., па- изрусена коса.
чосам се гл. св. Подигравам се, ПЕСНЯРКА — ж. Песен. Д р у г а
шегувам се, закачам се. ф о р м а : песнявка.
ПЕДАЛ — м. Хомосексуалист. П ЕТАК — м. Вид удар с пет пръста
ПЕДЕРУГА — ж. и м. Хомосексуа­ по главата.
лист. ПЕТАРА' — ж. Банкнота от 5
ПЕДИ — м. и ср. Хомосексуалист. лева.
ПЕЙЗАН — м. Човек от провин­ ПЕТАРА2 — ж. Оценка „много до­
цията, селянин. бър 5“.
ПЕКАН — прил. 1. Хубав, красив, ПЕТАЧКА — ж. Банкнота от 5
добър. 2. Опитен, умел, вещ, лева.
способен. ПЕЧЕН — прил. 1. Хубав, красив,
ПЕЛИКАН — м. Човек, който пе­ добър. 2. Опитен, умел, вещ,
чели много пари, „пълни си гуша­ способен (1975), о». ,
та“, обикн по нечестен или незако­ ПЕЧЕНЕГ — м. 1. Селянин, про­
нен начин. винциалист. 2. Циганин.
ПЕНДЖ ЬРИ —мн„ ед. няма. Очила. ПЕЧЕНЕГА — м. Опитен, умел,
вещ, способен човек.
ПЕНДЖОЕК — нареч. Само в ПЕЧКА — ж. Тъмнокож човек,
съчет. на пСнджоек. Накриво, на негър.
една страна, не както трябва. ПИКЛЙВЕЦ — м. Глупав, прост
ПЕНСИЛВАНЕЦ — м. Пенсионер. човек.
ПЕНСИЛВАНКА — ж. Пенсионер- ПЙЛЕНЦЕ — ср. Обикн. в обръще­
ка. ние. Момиче.
ПЕНСИ Я1 — ж. Пенсионер. ПИЛЧАРНИК — м. Ученически
бележник.
ПЕНСИЯ2 — ж. Стипендия. ПЙЛЯ — гл. несв. Карам се, гълча.
ПЕРА СЕ — гл. несв. Само в съчет. ПИНДЙЗЯ — гл. несв. Гледам
одй се пери. Гледай си работата, (1936).
махай се, не се бъркай в чужди ПИНЙЗ — м. Начин, способ, уме­
работи! ние, майсторлък. О ПРОДАВАМ
ПЕРАСТЯ — гл. несв. Бия, нанасям ПИНЙЗИ. С думите си се стремя
побой. да излъжа, да заблудя някого.

80
 обикн. за да се представя за нещо има сексуални връзки с много
повече от това, което съм. ' момичета.
ПИНИЗЧЙЙКА — ж. Жена пи- ПЛОНДЕР — м. Дебел, пълен
низчия. човек.
ПИНИЗЧЙЙСКИ — прил. Който е ПЛУВКЙНЯ — ж. Жена с криви
присъщ на пинизчия; умел, хитър, крака.
интересен. ПЛЮВАЛНИК — м. Уста.
ПИНИЗЧЙЙСКИ—Нареч. от прил., ПЛГОСКАМ — гл. несв. Храня се.
пинизчийски; умело, майсторски,
хитро. ПЛГОСКАНЕ — ср. Отгл. същ. от
ПИНИЗЧЙЯ — м. Човек, който плюскам; хранене, ядене.
прави някаква работа хитро, уме­ ПЛЯКАН — прил. Грозен, лош.
ло, майсторски. ПЛЯМПАЛО — ср. Приказливец,
ГТИНЙЗЯ — гл. несв. Подигравам, човек, който досажда с приказки­
подкачам, закачам. те си.
П^^НЙЗЯ СЕ — гл. несв. Подигра­ ПЛЯМПАМ — гл. несв. Говоря, при­
вам се, шегувам се, закачам се. казвам.
ПИПАЧЕВ — неизм. Като глагол. ПЛЯМПОТЯ — гл. несв. Говоря,
Крада, вземам. приказвам.
ПИПОН — м. 1. Продълговата гла­ ПОГЪРЧВАМ СЕ — гл. несв. по­
ва. 2. Глупав, прост човек. търча се гл. св. Изпитвам удо­
ПИРОСТЙЯ — ж. Лека жена, волствие. обикн. при полов акт.
проститутка. ПОДБЪЗЙКВАМ — гл. несв., под-
ПИСАЛКА — ж. Прилежна уче­ бъзйкна гл. св. 1. Подигравам,
ничка. закачам. 2. Подтиквам някого да
ПИСАЛО — ср. Химикалка, молив. направи нещо, за което аз нямам
ПЙСВАМ — гл. несв., писна гл. св. желание или смелост.
Само в съчет. пйсва/пйсне ми. ПОДБЪЗЙКВАМ СЕ — гл. несв.,
Омрьзва ми, дотяга ми. подбъзйкна се гл. св. Подигравах се,
ПЙСКАМ — гл. несв. 1. Карам се закачам се, шегувам се.
на някого, гълча някого. 2. ПОДЛЯР — м. Подлец.
Ядосвам, предизвиквам някого с ПОДЛЯРКА — ж. Подла жена.
думите си. ПОДОСТРЕН — Прич. мин. стрсд.
ПЙСТА — ж. Широка, просторна от подостря като прил. За човек-е-
улица или булевард. подстриган високо.
ПИЦА — ж. Повръщано (1987). ПОДОСТРЯМ — гл. несв., подостря
ПИЧ — м. 1. Момче, мъж. 2. Човек, гл. св. Подстригвам високо.
, на когото може да се разчита. ПОДПЙЧКВАм СЕ — гл. несв..
ПЙЧОВКА — ж. Момиче с по-сво­ Подигравам се, шегувам се.
бодно държане; ПОДСТРИГВАМ СЕ — гл. Несв.
ПИШПАУЗА — ж. Междучасие, Само в съчет. бди се подстрйграй-
почивка. Гледай си работата, махай се, не
ПИЩОВ — м. Лист за преписване в се бъркай в чужди работи!
училище, о ЦАРСКИ ПИЩОВ. ПОКРЙВАМ СЕ — гл. несв., пок­
Голям лист за преписване, в кой­ рия се гл. св. 1. Скривам се, за
то са включени всички подроб­ да не ме накарат да върша някаква
ности по темата. - работа. 2. Отвам си, тръгвам си.
ПИЙЧКА — ж. Събиране на пиене. ПОЛИВАМ — гл. несв., полбя гл.
св. Черпя с алкохол по някакъв
ПЛАКНА — гл. несв. Само в съчет. случай.
плйкна ся очите. Гледам, наслаж­ ПОЛИВАМ СЕ — гл. несв. Пия.
давам се на някое момиче илн же­ ПОЛИЦАЙ — м. Милиционер.
на. ПОМЙЯР* — м. Подмазвач, подли-
ПЛЕЙВСЯЙ — м. Момче, мъж. който зуркс.

4 Жергонът, без който {ме)кожен

81
ПОМИЯР* — м. 1. Бездомно, без­ вам се (на някого), шегувам се (е
призорно куче. 2. Непородисто някого). 4. Правя мозААиа. Пов­
куче. ръщам. 5. ПрАвя пиян, н я к о г о .
ПОМЯТАМ — гл. несв., пометна Лъжа, преодолявам противников
гл. св. Обикн. в бъд. време. Учуд­ играч при игра с топка. 6. ПрАвя
вам се силно, удивявам се. кал (сАчено, мръсно, санжА). Съз­
ЯОПАДЖИЙКА — ж. Момиче, кое­ давам затруднения, неприятности.
то се събира с компания пред 7. ПрАвя се на мотика (кюспе).
паметника на Патриарх Евтимий, Правя се, че не разбирам, не
т. нар. .Попа“ в София (1960). проумявам. 8. ПрАвя сн пАс.
ПОПАДЖИЯ — м. Момче, което се Мълча, премъкчавам. 9. Правя си
събира с компания пред памет­ пънка. Правя сн прическа, срес­
ника на Патриарх Евтимий, т. вам се.
нар. „Попа“ в София (1960). ПРАЗБУРГ — м. Подигравателно
ПОПИВАТЕЛНА — ж. Прилежен, наименование на провинциален
отличен ученик или ученичка. град.
ПОР — м. 1. Нечистоплътен, мръ­ ПРАСКАМ — гл. несв. 1. Говоря без
сен човек. 2. Глупав, прост чо­ затруднения чужд език. 2. Сви­
век. ря много добре на някакъв музи­
ПОРКАДЖИЯ — м. Пияница. кален инструмент.
ПОРКАМ — гл. несв. Пия, сбикн. ПРАХОСМУКАЧКА — ж. Само в
алкохолно питие. съчет. с манталитет на прахосму-
ПОРКАЧ — м. Пияница. кАчка. Като прил. Който обича да
ПОРНО — ср. Видеокасета с порно­ краде, да присвоява.
графски филм. ПРАЩАМ — гл. несв., прАтя гл. св.
ПОРНОГРАФСКИ — прил. За пред­ Само в съчет. прАщам/пратя за
мет, книга, филм н под. — лош, зелен хайвер (в гората за гъби,
грозен, с ниски естетически качест­ да пасе). Излъгвам, измамвам.
ва, банален. ПРЕВКЛЮЧВАМ — гл. несв., пре­
ПОРОЧЕН — прал. Грозен, лош. включа ел. св. Преминавам на
ПОРОЧНО — нареч. Непочтено, друга тема при разговор.
нечестно, лошо. ПРЕВЪРТАМ — гл. несв., пре-
ПОРТА — ж. Клеветник, обаждач. въртя гл. св. 1. Полудявам, изгуб­
ПОРТАДЖИЙКА — ж. Клевет­ вам разсъдъка си. 2. Учудвам се
ница, сбаждачка. силно, удивявам се.
ПОРТАДЖИЯ—м . Клеветник, сбаж- ПРЕВЪРТЯЛ — Прич. мин. деят.
дач. от превъртя като прил. Полу­
ПОРТЯ — гл. несв. Клеветя, обаж­ дял, побъркан.
дам. ПРЕГРЯВАМ — гл. несв., прегрАя
ПОСЕРКО — м. 1. Малодушен, ме- гл. св. Уморявам се, обикн. от
кушав човек. 2. Глупав, прост чо­ някаква умствена работа.
век. ПРЕДЙАМЙН — м. Подигравател­
ПОЧИВАМ — гл. несв. 1. Мълча, но название на някакво лекарство
премълчавам. 2. Само в повелит. което се взема от възрастни, стари
накл. Гледай си работата, не се хора.
бъркан в чужди работи! ПРЕКАРВАМ — гл. несв., прекарам
ПРАВЯ — гл. несв. Само в съчет. гл. св. Излъгвам, измамвам.
1. Правя вятър. Хваля, лаская ПРЕЛЕТНИК — м. Ученик, сту­
някого, сбикн. без да има нужда дент, влязъл да учи без приемен
или без да е заслужил, а за да изпит.
получа някаква изгода. 2. Правя ПРЕЛЕТНИЧКА — ж. Ученичка,
главата мека, на н я к о г о . На­ студентка, влязла да учи без
бивам, пребивам (някого). 3. П ра­ приемен изпит.
вя мачкан, н я к о г о . Подигра­ ПРЕМЯТАМ — гл. несв., премети*

82
 гл. св. Лъжа, заблуждавам, ма­ ПРОСТАКЕЙШЪН — 1. Прост,
мя, обикн. в желанието си да на­ глупав човек. 2. Като прил. Прост,
правя силно впечатление или да глупав.
се изкарам нещо повече, откол- ПРОСТАКЕСА — ж. Проста, глу­
кото съм. пава, недодялана жена.
ПРЕОБРЪЩАМ — гл. несв., прев-. ПРОСТИТУЦИЯ —х . Събор. Обик­
бърна гл. св. Лъжа, мамя, заб­ новените хора, хоито не заемат
луждавам. някаква ръководна или добре пла­
ПРЕПИСВАЦИЯ — ж. Преписване. тена длъжност.
ПРЕСТЙСКВАМ — гл.. несв., пре- ПРОСТОСМЪРТЕН — м. Обикно­
стйскам гл. св. Грубо опипвам вен човек, който не заема ръко­
момиче водна длъжност и не е на висохо-
ПРЕСТЙСКВАМ СЕ — гл. несв. Нлатена работа.
Пея, като се превземам. - ПРОФЕСОР — м. Начетен, отличен
ПРЕЦАКВАМ — гл. несв., пре- ученик.
накам гл. св. 1. Измамвам. излъг- ПГОШЛЯК — м. Глупав, прост
вам. 2. Погаждам, устройвам не­ човек.
приятна изненада. ПРЪДВАМ — гл. несв., пръдяа гл.
ПРИБИРАМ — гл. несв., приберй св. Поръчвам питие или ястие в
гл. св. Откривам, присвоявам. заведение.
ПРИЕМАТЕЛ — м. Задник. ПРЪДЛЬО — м. Глупав, прост
ПРИСЛУЖ^ИЧКА — ж. Чистач­ човек.
ка на стъклото на лек автомобил. ПРЪСТ — м. Само в съчет. показ­
ПРИШИВАМ — гл. несв., пришия вам среден (средния сн) пръст н а
гл. св. Натрапвам някого на дру­ н я к о г о . 1. Изразявам несъг­
го лице, накарвам го да го следи, ласие с някого. 2. Изразявай
да бъде с него. превъзходството си над някого.
.ПРОВЕТРЯВАМ — гл. несв. Обикн. ПСЙХО — м. Особняк.
* в ‘съчет. проветрявам стаята. Го­ ПСЙХОНЕВРОЛОГЙЗЪМ — м.
воря превалено много. Трудна, тежка ситуация или за­
ПРОЖЕКТОРИ —мн., ед. (рядко), кача.
прожектор, м. I. Очила. 2. Очи. ПСИХЯСВАМ — гл. несв., пснхя-
ПРОЗОРЕЦ — м. Свободен учебен сам гл. св. 1. Полудявам, побърк­
час. вам се. 2. Изпитвам удоволствие
ПРОЗЯВАМ СЕ — гл. несв. Пея без­ от нещо. кзпадам в екстаз.
изразно, без чувство, скучно. ПТИЦЕФЕРМА — х . Ученически
ПРОПЛЯМПВАМ — гл. несв., про- бележник.
плямпам гл. св. 1. Пропилявам в ЛУАМ — гл. несв. Бия, удрям.
приказки, в разговори (времето П УБЕР — м. Младеж в пубертетна
> си). 2. Започвам да говоря (за възраст.
Дете). ПУБИ — м. и ср. Младеж в пубер­
ПРОПУКВАМ — гл. несв., пропукам тетна възраст.
гл. св. Само в съчет. пропуква/ ПУДРА1 — х . Човек, който обича
пропука мн се черупката. Случва да се облича добре, да се докарва.
ми се неприятност, засяга ме, ПУДРА* — ж. 1. Човек, който са
наврежда ми нещо. превзема. 2. Човек, който рабо- *
ПРОПУКВАМ СЕ — гл. несв., лепничи, подмазва се, докарва са
пропукам се гл. св. I. Хващат ме пред някого.
прн някаква тайна, скрита работа. ПУДРЯ СЕ‘ — гл. несв. Обличам
2. Случва ми се неприятност. 3. се добре, докарвам се.
Излагам се. ПУДРЯ СЕ* — гл. несв. 1. Превзе­
ПРОПУСКАМ — гл. несв. Само в мам се. 2. Раболепннча, подмаз-
съчет. пропуска ми решето. За­ вам се, докарвам се пред някого.
бравям, не помня. ПУКАМ — гл. несв. Само в съчет.

83
 1. Пукам/пукиа гьбна на иявого. пънк модата. 2* В обръщение.
Изтормозваи с тежка работа нли с Момче, приятелю.
безсмислени действия някого. 2. ПЪНКАРКА — ж. Почитателка на
Пука ми; не мн пука; пука ми иа пънк модата.
черупката (къщурката). Не ме ин­ ПЪН КА РЧЕ — ср. Умал. от пън-
тересува, не ме засяга, не ме тре­ кар; момче пънкар.
вожи. ПЪПЕШ — м. 1. Глупав, прост
ПУКАНКА — ж. Школник от човек. 2. Продълговата, нздълже-
ВНВУ. IIо г л а п а
ПУНА — гл. св. Да ударя. ПЪРДАЛНИК - *. Задник.
ПУНТ — м. 1. Имитация, наподо­ ПЪРДЯ — гл. несв. Поръчвам пи­
бяван е. 2. Шега подигравка. тие или ястие в заведение.
3. Начин, способ, умение, май­ ПЪРЗАЛЯМ — гл. несв. 1. Лъжа,
сторлък. мамя, заблуждавам. 2. Подигра­
ПУНТАЖ — м. Подражание, имита­ вам, подкачам.
ция, наподобяване. ПЪРЗУЛВАМ — гл. несв., пър-
ПУНТИРАМ — гл. несв. и св. Имити­ зулна гл. се. Излъгвам, измамвам.
рам, наподобят,ам, обикн. за да ПЪРЦУЦА — ж. Грозна, непривле­
предизвикам смях. кателна жена.
ПУНТОВ — прел. Хубав, интересен. ПЪРШЙВ’ — прил. За човек —
ПУНТОВО — наргч. Умело, май­ богат, с много пари.
сторски. ПЪРШЙВ* — прил. Глупав, прост.
ПУСКАМ — с.%. несв., пусна гл. св. ПЪРШЙВЕЦ — м. Глупав, прост
Само в съчет. 1. Пускам една човек.
вода. Ходя по малка нужда. 2.
Пускам прожекторите. Поглеждам,
вторачвам се. 3. Пускам транс­ Р
парантите. Заспивам. 4. Пус­
кам да пасе, н я к о г о . Оставям РАБОТЯ — гл. несв. 1. Лъжа, мамя,
(някого) да прави хаквото си заблуждавам. 2. Подстрекавам, на-
иска. 5. Пускам ръка. Опипвам съсквам, подкокоросвам. О РА­
(момиче). БОТЯ НА ЧУЖ Д ТЕРЕН. Оти­
ПУГПА — гл. несв. Само в съчет. вам при чужда жеЪа.
не "пуша, н е щ о . Не разбирам, РАБОТЯГА — м. 1. Работник. 2.
не се занимавам (с нещо). Силен, здрав мъж. 3. Способен,
ПУШКА — ж. 1. Момче, което има кадърен н работлив човек.
опит в сексуалните контакти. Р А Д А Р — м. Ухо.
2. В съчет. удрям една пушка. РАЗБРЙЦАН — прич. мин. Ьтрад.
Осъществявам полов акт. о СТА­ от разбрицам като прил. Развален,
РА ПУШКА- 1. Ученик от повреден.
последните класове на гимна­ РАЗБРЙЦВАМ—гл. несв., разбрицам
зията. 2. Стар войник. гл. св. Развалям, разглобявам.
ПУШПАУЗА — ж. Междучасие, РАЗБЙЧКАН — прич. мин. страд.
почивка, през която може да се из­ от разбичкам като прил. Раз­
пуши една цигара. вален, повреден, разглобен.
ПУЯК — м. Горделив, надут човек. РАЗБРЙЧКВАМ — гл. несв., раз-
ПЪЗЛЬО — м. Страхливец. брйчкам гл. св. Развалям, повреж­
ПЪН — м. Глупав, прост човек. дам, разглобявам.
РАЗГЕМБВАМ — гл. несв., раз-
ПЪНК — м. Почитател на пънк гембя гл. св. Пребивам от бой.
модата. РАЗГОНВАМ — гл. несв., разгоня
ПЪНК — прил. неизм. Хубав, мо­ гл. св. Само в съчет. разгонвам/
дерен. разгоня фамилията на някого. 1-
ПЪНКАР — м. 1. Почитател на Пребивам от бой някого. 2. Из»

84
 тормозвам някого, обикн. като от­ НА ДВОЙКА. Пиша слаба оцен­
мъщение за нещо. ка. двойка.
РАЗДАВАМ — гл. несв. Само в РАШПЛЯК — м. Глупав, прост
съчет. раздавам го тежко. Държа човек.
се гордо, надменно, надуто. РЕДЯ —гл. несв. Говоря, приказвам,
РАЗДУВАМ — гл. несв., раздуя разказвам.
гл. св. 1. Разказвам. 2. Разказвам РЕЗГАМ — гл. несв. Ритам грубо
нещо с големи преувеличения, за при игра с топка.
да привлека вниманието върху РЕЗГАЧ — м. Спортист, футболист,
себе си. който рита грубо своите против­
РАЗКАРВАМ — гл. несв., раз- ници по време на игра.
карам гл. св. Принуждавам някого РЕЗИДЕНЦИЯ — ж. Тоалетна.
да си отиде, изгонвам го. || Раз­ РЕЗН А — гл. св. Да ритна грубо
делям се с любимия (любимата), при игра с топка.
изоставям го (я). РЕЗОВЕЦ—я. Глупав, прост човек.
РАЗКАРВАМ СЕ — гл. несв., разка- РЕМАРКЕ — ср. По-малко братче
рам се гл. св. 1. Разхождам се. 2. или сестриче на момичето, което
Махам се, отивам си. по нареждане на родителите изли­
РАЗКАТАВАМ — гл. несв., раз­ за с кака си, когато'тя отива на
катая гл. св. Набивам, пребивам. разходка с момче.
о р а з к а т Ав а м / Ра з к а т а я РЕМОНТ — м. Поправителен из­
ФАМИЛИЯТА (МАЙКАТА) н а пит.
н я к о г о . 1. Пребивам от бой РЕНДЕ — ср. Глупав, прост човек.
някого. 2. Изтормозвам някого, РЕНТГЕН — м. Проверка на уче­
обихн. като отмъщение за нещо. ническата униформа и на причес­
РАЗМИРТИКОСВАМ СЕ—гл. несв. ката на входа в училище.
Бавя се, мая се, суетя се. РЙБА — ж. Глуповат, лековерен
РАЗМОТАВАМ СЕ — гл. несв. човек.
1. Бавя се,мая се, суетя се. 2. РИНГ — м. Пространството пред
Губя ся, пропилявам си времето. черната дъска в училище, обикн. по
РАЗМЪЖАВАНЕ — ян. няма, ср. време на изпитване.
Подигравателно название за въз­ РИСКУВАНЕ — ср. Учебният пред­
растта над 50 години за мъжете. мет рисуване.
РИСУВАМ СЕ — гл. несв. Гримирам
РАЗНАСЯМ СЕ — гл. несв., раз- се.
нес! се гл. св. Отивам си, тръгвам РИТАМ — гл. несв. Само в съчет.
си (1986). ритам камбаната. Умирам.
РАЗНИЩЯ — гл. св. Да набия, да РИТВАМ — гл. несв., ритна гл. св.
пребия някого. Само в съчет. рйтвам/рйтна кам­
РАЗСАДНИК — м. Градина, парк. баната. Умирам.
РАЗСТРЕЛ — м . Изпитване в РОЖБА — ж. Обикн. в обръщение.
училище. Момиче.
РАЙБЕР — м. 1. Глупав, прост РОКАДЖИЙКА — ж. Момиче, кое­
човек. 2. Контрольор от град- то обича да танцува рок.
скик транспорт (1981). о КАФЕ РОКАДЖИЯ — м. Момче, което
С РАЙБЕР. Покана за кафе, обича да танцува рок.
отправена към жена, след което РОКЯСВАМ — гл. несв., рокясам
се очаква сексуална близост. гл. св. Изпадам в екстаз при буйно
РАКИЦЙН — м. Ракия (1972). танцуване.
РАНЧО — ср. Внла или място край РОШКО — м. Глуповат, простоват
града. човек.
РАПВАМ — гл. несв., рйпна гл. св. РЪБ — м. Глупав, прост човек.
Удрям О РАЛВАМ /РАПНА ЕД­ РЪГВАМ — гл. несв., ръгна гл. ся.

85
 Тръгвам рязко, внезапно, в нео­ СВАЛЯЧ — м. УхаЖор, любовник,
чаквана посока. флкртаджия.
РЪЖДЯСВАМ — гл. несв., ръж­ СВАЛЯЧЕСТВО — ср. Поведение,
дясам гл. св. Живея, обикн. в държание на сваляч.
провинцията, без да имам възмож­ СВАНТА — ж. Неспособен, не­
ност да се проявя, да се развия. кадърен спортист.
РЪКАРОВ — неизм. Като глагол. СВАТБАР — м. Неопитен, слаб
Крада, вземам. футболист, който рита топката
РЪПОН — м. Глупав, прост чо­ високо или далеч от вратата на
век. противника,
РЪ Ч Б А Ч — м. Учебният предмет СВЕЖ — прил. 1. За човек — млад,
трудово обучение ((950). хубав, красив. 2. За предмет —
хубав, приятен, интересен.
СВЕЖАРКА — ж. Младо, красиво,
обикн. непълнолетно момиче.
СВЕТВАМ1 — гл. несв., светна гл.
„САДИСТИЧЕН — прил. Много ху­ св. 1. Разбирам, проумявам. 2.
бав. Обяснявам нещо на някого
САДЯ — гл. несв. Поставям топчета, така, че да го разбере.
абета на земята. СВЕТВАМ* — гд. несв., светна гд.
САЖДИЧКА — ж. Негър. св. Удрям.
■САЛВЕ — неизм. Здравей! СВЙВАМ — гл. несв., свия гл. св.
САМОСВАЛ — м. Жена, която Открадвам, присвоявам. О СВЙ-
лесно се съгласява на интимни ВАМ/СВЙЯ САРМЙТЕ н а н я ­
контакти. к о г о . Поставям някого на мя­
САМОСВАЛКА — ж. Жена, която стото му, карам го да ми се под­
лесно се съгласява на интимни кон- чини, да се страхува от мене.
СГАБУЦВАМ — гл. несв., стабуцам
САМОСЙНДИКАЛНО — нареч. гл. св. Набивам, пребивам.
Самостоятелно, без чужда помощ. СГАБУЦВАМ С Е — гл. несв., сга-
САНЖВ — ср. Незаконна обмяна буцам се гл. св. Оклюмвам се,
на валута. омърлушвам се.
САПУНЕРКА — ж. Лека кола СГАФВАм — гл. несв., сгДфя гл.
„Трабант“. св. Сбърквам, сгрешавам, в резул-
СЛРДЕЛА — ж. Глупав, прост - тат на което създавам неприятност
човек. за някого.
САФАРИ — ср. Остар. Вид лека СГЕПЦВАМ — гл. несв., сг^пцам
лятна горна дреха, подобна на гл. св. Хващам (1960) о,.
риза, но с повече джобове. СГНЯВЯ — гл. св. Да набия, да
С Б Р Ъ Ч — м. Неприятност. ударя (някого) (1975).
СБЪРКВАМ — гл. несв., сбъркам СЕДАЛКА — ж. Задник (1985).
гл. св. Изтормозвам умишлено с СЕКИРОСВАМ — гл. несв.. секи-
работа или с безсмислени действия. рбсам ал. св. Ритам, спъвам ня­
СБЪ РКВАМ СЕ — гл. несв., сбър­ кога при игра с топка.
кам се гл. св. Учудвам се силно, СЕЛИ Н ДЖ ЪР — м. Провинциа­
удивявам се. лист, селянин.
СбАЛЯМ — гл. несв., сваля гл. се.
С държание, с думи се стремя да СЕЛИКОЗЕН — прил. Нестабилен,
накарам някого да се влюби в несигурен.
мене или да се съгласи на интимна СИРЙЙЧЕ — ср. Особен вид проз­
близост. рачно топче за И1ра с цветна
СВАЛКА — ж. Флирт, ухажване. фигурка в средата.
СВАЛЯНЕ — ср. Отгл. същ. от СИФОН — м. Глупав, прост човек.
свалям; флирт, ухажване. ОАЙ(ДЕ) СИФОН (ОТТУК А).

86
 Макак се, гледай ся работата, не СЛАДКЙШ— м . Симпатичен, прия­
се бъркай в чужди работи. тен човек, обихн. момиче.
СЙФЧО — и. 1. Сифилис. 2. Мъж, СЛАДОЛЕДЧЕ — ср. Леко момиче
болен от сифилис (1945) о». (1977).
СКАПАН* — прил. Грозен, лош, с СЛАДуНКЬО — м. Симпатичен,
ниски естетически качества. приятен човек.
СКАПАН* — прил. Преуморен, из­ СЛАСТЕН — прил. Красив, хубав.
тощен. СЛЙВА — ж. Леко момиче.
СКАПАНО — нвреч. Лошо, непри­ СЛОН — м. Дебел, тромав човек.
ятно, недобре. СЛУХ АР — м. 1. Музикант, конто
СКАПАН ЯК — м. Глупав, прост, ие може да свири по ноти, а на­
недодялан човек. лучква мелодията само по слу х. 2.
СКАПАНЯЧКА — ж. 1. Глупаво, Подслушвач.
просто, недодялано момиче. 2. СЛУХАРЯ — гл. несв. Слушам, под-
Непривлекателно, грозно момиче. . слушвам.
СКАТАВАМ — гл. несв., скатйя СЛУШАЛКА* - ж. Ухо.
гл. св. Скривам, прибирам, за­ СЛУШАЛКА* — ж. Таен агент,
делям. цивилен служител на МВР.
СКАТАВАМ СЕ — гл. песа., ската* СЛЪНЧОГЛЕД — м . Специална
се гл. св. 1. Скривам се. 2. палка с форма на слънчоглед из­
Укривам се, с цел да се отърва ползвана от сътрудниците на КАТ.
от някаква работа или задължение. СМИ — м. Смисъл.
СКАТАВКА — ж. Човек, който СМИРЙСАН — прил. Грозен, лош. с
бяга от отговорност, от задълже­ ниски естетически качества.
ния. СМИЧАРЯ — гл. несв. Гледам, наб­
СКЙВАМ — гл. несв. и св. Гледам, людавам полов акт.
виждам; видя. СМОТАН — прил. 1. Недодялан, не­
СКИФ — неизм. Гледай! сръчен. 2. Грозен, лош, с ниски'
СКЙФТАМ — гл. несе. и св. Гледам, естетически качества.
виждам, видя. СМОТАНЯК — м. 1. Недодялан,
СКЙЦА — ж. Особняк, веселяк. несръчен човек. 2. Глупав, прост
СКРЙВАМ — гл. несв., скрия гл. човек.
св. Само в съчет. схривзм/скрия СМОТЛЬО — м. I. Недодялан, не­
шайбата. Правя силно впечатле­ сръчен човек. 2. Глупав, прост
ние, удивявам. човек.
СКРЙЯ СЕ — гл. св. Само в повелят, СМУЧА — гл. несв. Пия, обикн,.
наклонение. Гледай си работата, алкохолно питие.
не ме занимавай с глупости, не се СМЪРДЕЛ — м. Неприятен, доса­
бъркай в чужди работи. ден човек.
СКРОЯВАМ — гл. несв., скроя СМЪРДЯ — гл. несв. Досаждам с
гл. св. Подготвям, уреждам, пра­ мърморене.
вя (шега, неприятност и под.). СНЕГОРИН — м. Нахален, напо­
рист, пробивен човек (1987).
СКУКОТЕВИНА — ж. Скучна ис­ СНЕЖЙНКА ж. Тъмнокож човек,
тория, книга, филм и др. негър.
СЛАГАМ — гл. несв., елбжа гл. св. СНЙМАМ — гл. несв., сибма гл. св.
Само в съчет. 1. СлДгам/слбжа Преписвам в училище.
мйрка. Спъвам с крак. 2. Сла- СНИМАМ СЕ — гл. несв. Върша
гам/елбжа (яръзвам/вържа) чер­ нещо, от което няма полза, няма
вената панделка. Заболявам от смисъл, няма да спечеля нищо. О
венерическа болест. ОДИ СЕ СНИМАЙ. Махай се. гле­
СЛАГАМ СЕ — гл. несв.. елбжа дай си работата, не се бъркай е
гл. св. Подмаз вам се, угоднича, чужди работи.
докарвам се. СОЛДРКА — ж. Солово нзпълне-

87
 ние на музикален инструь.знт, красиь,
обикн. на китара (1970). СТАВАМ — гл. несв., стйии гл. ся.
СОЛЯ — гл. несв. Играя самостоя­ Само в 3 лице ед. и ми. число
телно, без да търся партньорите съч. с кратко вин. местоимение.
си, като се стремя да преодолея Възбуждам се.
повече противникови играчи. СТАДЙОН — м. Гола, плешива,
СОРИ — неичм. Извинявай, съжа­ остригана глава.
лявам. СТАР — прил. Обикн. членувано.
СПАНАК— м. Сън, спане. Като същ. 1. Стар войник или уче­
СПАРУТЕН — прил. Грозен, лош. ник от последните класове на гим­
СПАСЯВАМ СЕ — гл. несв., сив­ назията. 2. Баща. о СТАРА
ей се гл. се. Бягам, отнякъде, ПУШКА (КРЙМКА); СТАРО КУ­
отървавам се от нещо. ЧЕ. Стар войник или ученик от
СПЕНЦВАМ* — гл. несв., спенцам последните класове на гимназия­
гл. се. Пиша двойка. та.
СПЕНЦВАМ* — гл. несв., сп4и- СТЕРЕОМОНОКЪЛ — м. Очила с
нам гл. св. Пребивам от бой. едно счупено стъкло (1986).
СПЕЦ — м. Сръчен, умел, опитен, СТЙНКА — яс. Стотинка,
вещ в някаква работа човек. СТОЙКА — ж. 1. Превземка, гле­
СПЙВКА — яс. Събиране на пиене. зотия. 2. Човек, който се прев­
СПЙНАДЖИЙКА — ж. Момиче, зема, глези се.
жена с леко поведение, тъй като СТОЙКАДЖИЯ — м. Човек, кой­
може да е преносител ка СПИН то се големее, перчи се, надува се.
(1987). СТОЛЧЕ — ср. Оценка „добър 4“.
СПЙНАДЖИЯ — м. Мъж, момче, СТОПАДЖИЙКА — ж. Момиче,
което ходи с леки момичета и мо­ жена. която пътува на автостоп.
же да бъде преносител на СПИН СТОПАДЖИЯ — м. Мъж, момче,
(1987). което пътува на автостоп.
СПИНОВЪД — м. Мъж, момче, СТОПЛЯМ — гл. несв., стЬпля
което ходи с леки момичета и може гл. св. Досещам се, разбирам.
да бъде преносител на СПИН СТОПЯВАМ СЕ — гл. несв., ст тйг
(1987). се гл. св. Отивам си, тръгвам си.
СПЙНЧЕ — ср. Младо момиче с СТОТИНКА — ж. Само в съчет.
леко поведение (1988). 1. Взймам/азйма (правя) за две-
СПЙЦА — ж. Хубава жена, хубаво стотинки н я к о г о . Подигравам
момиче (1975). се на някого, шегувам се с някого
СПРАСКВАМ — гл. несв., спрйс-* 2. Прйвя на две стотинки н я к о-
кам гл. св. Пиша слаба оценка, г о. Унижавам, злепоставям, из­
цвойкд лагам някого.
СПУКВАМ1 — гл. несв. спукам СТРАСТОУБЙЙКИ — мн., ед. ня­
' гл. св. Пиша слаба оценка, двой­ ма. Дълги мъжки или дамски дол­
ка. ни гащи; наполеонки, кюлоти.
СПУКВАМ*— гл. несв.. спукам гл. СТРАХОТЕН — прил. Много ху­
св. Преуморявам, изтощавам, обикн. бав, много красив. Д р у г а ф о р -
от работа. м а: страшотен.
СПУСКАМ1 — гл. несв., спусна СТРАШЕН — прил. Хубав, красив,
гл. св. Давам, снабдявам. добър.
СПУСКАМ* — гл. несв., спусна СТРЕЛЯМ — гл. Несв. Преписвам по
гл. св. Храня се, ям. време на изпит.
СПЯВКА — ж. Младежка танцова СТРЙЖА — гл. несв. Само в съчет.
забава (1975). 5ди стрижи калинки. Махай се,
СТАБЙЛЕН — прил. 1. За човек — гледай си работата, не се бъркай
на когото може да се разчита; в чужди работи.
сериозен. 2. За предмет — хубав. СТЪКЛА — мн., ед. няма. Очила.

88
СТЮАРДЕСА — ж. Контрольорка СЪСУХРЕН — прил. Грозен, лош.
от градския транспорт. СЮНГЕР — м. Пияница (1970).
•СТЯГАМ — гд. песе., стегна гд. св.
Лъжа, мамя, обикн. в желанието
си да се изкарам нещо повече от Т
това, което съм. о СТЕГНИ СЕ
В КРЪСТА. Дръж се,’ овладей ТАВА — ж . Грамофонна плоча с
се, не се предавай, не се изла­ диаметър 30 сантиметра (1960).
гай. СТЯГА МЕ ШАПКАТА. ТАКСЕ — ср. Лек автомобил.
Нервен съм и не ме сдържа на ТАНАЛ — м. При игра на топчета—
едно място. мястото, където се поставят топ­
СТЯГАМ СЕ — гл. несв., стегна .се четата (абетата), за която ще са
гл. се. Обиждам се лесно. играе.
СУБЛИМИРАМ — гд. несв. и се. ТАНЙВАМ — гл. несв. Давам, про­
Бягам от училищни занятия (1987). давам.
СУЕК — м. Глупав, прост човек. ТАНЦЯ — гл. несв. Танцувам.
СУЛЬО — м „ Прост, недодялан чо­ ТАПА — ж. Нисък, набит човек.
век. ТАПЕШНИК — м. Детски писто­
СУПЕРМАЦКА — ж. Много хуба­ лет играчка, който стреля с тапи
во момиче. от корк.
СУРАТ м. Лице, физиономия. ТАПИЧКА — ж. Нисък, набит чо­
СУРВАКАМ — гл. несв. 1. Обирам, век.
крада (някого) (1987). 2. При­ ТАПИШОН — м. Нисък, набит
нуждавам някого да даде пари за човек.
нещо, без той да иска това. ТАРАМБУКА1 — ж. Тъмнокож
СУХАР — м. Безинтересен, скучен човек, негър.
в думите и делата си човек, най- ТАРАМБУКА* — ж- Лек автомобил
често учител. „Трабант“.
СУХО — ср. неизм. 1. Пари. 2. ТАРАТУНЦИ — нареч. Не е вярно,
Подкуп, рушвет. не може да бъде.
■СЦАПВАМ — гл. несв., сцапя гл. ТАРАШ — м. Претърсване.
се. 1. Правя нещо лошо, създавам т а р А ш а — гл. несв. Претърсвам.
неприятности (на някого). 2. От­ ТАРЕЛКА — ж. 1. Чиния. 2. Уче­
мъщавам ническа шапка. *
СЦАПВАМ СЕ — гл. несв., сцйпя се ТАРИКАТ — м. Хитрец.
гл. св. Преуморявам се, пресил­ ТАФ — неизм. Само в съчет. тйф
вам се, изтощавам се. съм. Съгласен съм.
СЦЕНА — ж. Пространството пред ТАфВАМ — гл. несв., тДфна гл. св.
черната дъска в училище, обикн. Крада, вземам.
по време на изпитване. ТАФЙРАМ — гд. несв. и св. Крада,
СЧУПВАМ — гл. несв., счупя гд. вземам.
св. Пребивам. оСЧУПВАМ / СЧУ­ ТАФЯ — гл. несв. и св. Крада, взема.
ПЯ ОЧИЛАТА н а н я к о г о . С ТАШАК — м. Шега, подигравка.
действията си правя изключи­ О ЗА ТАШАК. За куриоз, за ше­
телно впечатление на някого, уди- га, засмях. НА ТАШАК- Нашега,
вявам го. СЧУПВАМ/СЧУПЯ не на сериозно. ПРАВЯ СИ ТАШАК.
УШЙТР. н а н я к о г о . I. Каз­ Подигравам се, шегувам се. СОЛ
вам нещо невероятно, неправдо­ (ЛЯВ)ТАШАК. Много близък, мно­
подобно на някого. 2. Свиря много го приближен,много доверен чозек.
лошо, неумело и с това преча, Т В Ъ Р Д —гд. несв. Крада (1913) о*.
досаждам на някого. ТЕЖКАР — м. Високомерен, гор­
СЪКАФЕЗНИК — м. Съкварти­ делив, надут човек.
рант. ТЕЖКАРЕЯ — гл. несв. Държа се
С Ъ РБ Е Ж — м. Неприятност (1975). високомерно, надуто, големея се.
/
89
ТЕЖ КАРЯ с е — гл. нес*. Държа се ТИЧАМ — гл. несв. 1. Подхождам,
високомерно, надуто, големея се. приличам (за дреха). 2. Харесвам
ТЕКСТИЛЕН — прил. За плаж — се, нравя се, подхождам (за човек).
на който се стои с бански костю- ТЙ ЧЪ Р — м. Учител.
МИ ТЙЧЪРКА — ж. Учителка.
ТЕКСТИЛЕЦ — м. Мъж, който ТОПАЧ — м. Клеветник, обаждач.
стои с бански на плажа (1985). ТОПВАМ — гл. несв., тдпна гл. се.
ТЕКСТЙЛКА — ж. Жена, коятр Наклеветвам, злепоставям.
стои с бански на плажа (1985). ТОПЯ — гл. несв. Клеветя, обаждам.
ТЕЛЕ — ср. Телевизор. ТОРТА — ж, 1. Дебела жена. 2.
ТЕЛЕГЛЕДАЧ — м. Телевизионен Женски задник.
зрител. ТбШКАМ — гл. несв. 1. Блъскам
ТЕЛЕГЛЕДАЧКА — ж. Телеви­ грубо някого при'спортна игра.
зионна зрителка. 2. Ритам силно топката при игра
ТЕЛЕКУЛА — ж. Висок и тънък на футбол.
човек. ТРАЙКО — неизм. Като глагол в
ТЕПСЙЯ — ж. Грамофонна плоча с повелит. наклонение. Мълчи, не­
диаметър 30 сантиметра (1965). дей да говориш! о ТРАЙКО СИ
Т Е РЕ Н ' — м. Младежка танцова Б.АЧКАМ (СЪМ). Мълча, пре­
забава (1965). о ГОЛ ТЕРЕН — мълчавам.
1. Младежка танцова забава, уча­ ТРАКТОР — м. Лош, раздрънкан
стниците в които танцуват голи. лек автомобил.
2. Донаборна комисия. ТРАМБОВАМ — гл. несв. 1. Марши-
ТЕРЕН* — м. Място за изпитване, рувам. 2. Ходя пеш дълго време.
обикн. пред черната дъска в учи­ ТРА м ВАЙТИЗЙРАМ — гл. несв. и
лище. св. Травматизирам.
ТЕРЦА1 — ж. Оценка „среден 3“. ТРАМПЯ — гл. несв. Разменям.
ТЕРЦА® — ж. Веселяк, особняк. ТРАНЦИ — мн., ед. няма. Пари
ТЕСЛА — ж. Само в съчет. правя (1935)
(^дрям) тесл* н а н я к о г о . Съз­ ТРАП — м- Глупав, прост човек.
давам неприятности, преча на ня­ ТРЕПАМ — гл. 'несв. Бия, удрям.
кого да постигне нещо. ТРЕСВАм1 — гл. несв., тресна гл.
ТЕСНЯК — м. Младо момиче. св. Изпивам, пийвам.
ТЕСНЯЧКА — ж. Младо момиче, ТРЕСВАМ2 — гл. несв., тресна
млада жена. гл. св. Удрям.
ТЕСТИС — м. Шега, подигравка. ТРЕСКАМ — гл. несв. Бия, удрям.
ТЕТКА — ж. Момиче, жена с лош ТРЙПЧО — м. 1. Болестта трипер.
външен вид, обнкн. груба, де­ 2. Мъж, болен от тази болест.
бела. ТРОМБА — ж. Оценка „среден 3“.
ТИКВА — ж. 1. Глава. 2. Глупав, ТРОМБЕ — ж. Оценка „среден 3“.
прост човек. ТРОПАМ — гл. несв. Клеветя, обаж­
ТИКВАР — м. Глупав, прост човек. дам, издавам.
ТИКВЕНИК — м. Глупав, прост ТРОПНАТ — прил. Трогнат.
чппек. Т РО Т П Н Я К — м. I. Утайка на кафе.
ТИМАР — м. Бой, побой (1935) о*. 2. Леко момиче, проститутка.
ТИМАРЯ — гл. песе. Бия, удрям ТРОТОАРКА — ж. Лека жена,
(1935) о,. която търси клиенти по улицата.
ТИМБА — ж. Глава (1960). ТРЪТКА — ж. Дебел, пълен мъж
ТИП — м. Човек. или жена.
ТИПЕСА — ж. 1. Елегантна, дока­ ТРЪТЛА — ж. Дебела, пълна жена.
рана жена. 2. Безочлива, дбез-
■огледна, оперена жена. ТРЪТЛЬО —м. Дебел, пълен човек.
ТЙГ1-ТОП — нареч. Много добре, ТУБЕРКУЛОЗЕН — прил. Неста­
много хубаво. билен, несигурен.

90
ТУЖАР — м. 1. Богат, охолен ТЪП — прил. 1. Глупав, прост. 2.
човек. 2. Високопоставен човек. Грозен, лош, с ниски естетически
ТУЗ — м. 1. Богат, охолен човек. 2. качества.
Високопоставен човек. т ъ п а н Ар — м. Глупав, простчовек.
ТУЗАР — м. 1. Богат, охолен човек. ТЪ П ЕЯ1 — гл. несв. Не разбирам,
2. Високопоставен човек. не проумявам.
ТУЗЕМЕЦ — м . Провинциалист, ТЪПЕЯ* — гл. несв. В лошо настрое­
селянин. ние съм, не се веселя по време на
ТУЗЕМКА — ж. Провинциалистна, някаква забава.
селянка. ТЪПЙЗЪМ — м. Глупост.
ТУЛУП — м. 1. Глупав, прост ТЪПЙР — м. Глупав, прост човек.
човек. 2. Дебел, пълен човек. ТЪПКАН1 — м. Любовник, приятел.
ТУЛЬО — м. Глупав, прост човек. ТЪПКА Ч* — м. Детско съоръжение,
ТУМБА— ж. Голяма група хора, направено от прекривена в единия
компания. край метална тръбичка, пирон и
ТУМ БЯ1 — гл. несв. Бия, удрям. ластик, с което се гърми с барут
ТУМБЯ2 — гл. несв. Оставам да от кибритени клечки.
повтарям същия клас (курс) в ТЪПО — нареч. 1. Глупаво, без:
училище (1935) о». смислено. 2. Лошо, нечестно, не­
ТУНДЖ А — ж. Вода (1920). почтено.
ТУПАЛДЖЙКОВ — неизм. Бия, ТЪПОТЙЯ — ж. Предмет, книга,
удрям (1975). филм, песен и др. с ниски есте­
ТУЙАЛКА* — ж. 1. Удар, шамар. тически качества или които не се
2. Бой, побой. харесват на говорещия.
ТУ ПАЛКА2 — ж. Човек, който е\- ТЪПУНГЕР — м. Глупав, прост
облича модно, елегантно (1900). човек.
ТУПАМ — гл. несв. Бия, удрям. ТЪПЧО — Глупав, прост човек.
ТУПАМ СЕ — гл. несв. Обличам ТЪРКАЛ — м. Бой, побой.
се модерно, екстравагантно, до­ ТЪРКАЛДЖЙЯ — м. Побойник.
карвам се (1960). ТЪРКАЛЬОСКА — ж. Ракия, сме­
ТУПАН — м. Глупав прост, недо­ сена с мастика.
дялан човек. ТЪРКАЛЯМ — гл. несв. Бия, иа;
ТУПАНДЖА — м. Бой, побой. насям побой. О ОДИ ТЪРКАЛЯЙ
ТУПАНИК — м. 1. Удар, шамар. АСПИРЙНЧЕ. Гледай си рабо­
2. Бон, побой. тата, махай се, не се бъркай в
ТУРЯМ — гл. несв., туря гл. св. чужди работи.
Само в съчет. турям/туря му ТЪЧ — м. Само в съчет. 1. Пълен
вестник (пепел, некерманче). 1. тъч (аут, въздух, дупка, нула,
Спирам да се занимавам с нещо, трап) съм (ставам). Неспособен,
не му обръщам повече внимание. негоден съм (ставам) за нещо .
2. Като нареч. Много добре, много . 2. Хвърлям в тъч (аут, музика­
хубаво. та, оркестъра) н я к о г о . Учуд­
ТУТМАНИК — -«• 1. Глупав, прост, вам, изумявам, удивявам някого.
недодялан човек. 2. Дебел, пълен ТЮТЮН — м. Цигара. Д р у г а
' човек. ф о р м а : тутун.-
ТУФА — ж. Кражба (1935).
•ТтУФАДЖИЯ — м. Крадец, обир- У
джия (1935) о ,.
ТУХЛА — ж. Дебел учебник, дебе­ УБЙЕЦ — м. Като прил. За пред­
ла книга. мет — който притежава опреде­
ТУШ — неизм. Възклицание, из­ лено качество в много висока сте­
разяващо силно впечатление от пен.
нещо или някого. УВЙСВАМ — гл. несв., увисна
Т Ъ Н Ъ К — прал. Който няма пари. гл. св. Оставам излъган, измамен.

91
УВЯХВАМ — гл. несв., увехна Ф
гл. св. Оставам разочарован, из­
лъган. ФАЗАН — м. Старшина-школник.
УГАСВАМ1 — гл. несв.. угасна фАЙН — прил. неи^м. Много ху-
гл. св. Оставам разочарован, из­ .бав, много красив.
лъган. ФАЙН — нареч. Хубаво, добре.
УГАСВАМ® — гл. несв.. угасна гл. фАЙНСКИ — прил. Много хубав,
св. Само в съчет. угасват/ угаснат много красив.
ми свещите. Вцепенявам се от ФАЙНСКИ — Нареч. от прил.
изумление, нещо ми прави много файнски. Хубаво, добре.
силно впечатление. ф А йЮ Н — м. Лек автомобил
УДРЯМ — гл. несв., ударя гл. св. (1975).
Пийвам, изпивам. фАл — м. Нетактична, неуместна
УЛАВ — прил. 1. Луд, побъркан. постъпка.
2. Глупав, прост. ФАНТЕ — ср. 1. Милиционер. 2.
УМЙРАМ — гл. несв., умр! гл. св. Таен агент. 3. Карта за игра
Само в повелит. наклонение. „Вале“.
Махай се, гледай си работата, не фАР — м. Гола, обръсната, оплеши­
се бъркай в чужди работи. оУМ Й- вяла глава.
' РАМ ПРАВ. 1. Учудвам се силно, ФАРОВЕ — м.н., ед. няма. Очила,
удивявам се. 2. Трудно понасям ФАРОН — м. Милиционер.
нещо, нещо ми въздейства много ФАРФАЛАК — м. Нисък, набит
силно и ме изважда от равнове­ човек.
сие. УМРЯЛ ОТ СТУД И ГЛАД. ФАРФАЛАЧЕ — ср. Умал. от фар-
Лош, грозен, с ниски естетичес­ фалак; ниско набито дете.
ки качества. ФАС — м. Цигара.
УМНЙК — м. Глупав, прост човек. ФАСАДА — 'ж. Лице, физиономия.
УРУНГЕЛ — м. Грозен, непривле­ ФАСОН — м. Лице, физиономия.
кателен, неприятен човек. ФАСУЛСКИ — прил. 1. Лесен,
УРУСПЙЯ — ж. Проститутка. елементарен. 2. Безинтересен, глу­
УСПЙВАМ — гл. несв., успя гл. св. пав.
Отвличам вниманието на някого. ФАТМАК — м. Старшина.
УСПИКАВАМ — ел. несв., успикая ФЕРМАН — м. Дълъг урок в учеб­
гл. св. Успокоявам. ник.
УТАЙЧИЦА — ж. Момиче с леко ФИЕСТА — ж. Изключително инте­
повеление (1985). ресно, необикновено, весело, буй­
УТРЕПАН — прил. 1. Грозен, лош, но събитие.
с ниски естетически, качества. ФИЗИОМУТРА — ж. Лице, фи­
2. Преуморен, изтощен. зиономия (1965).
УФЛЯНКВАМ СЕ - гл. несв. Ба­ ФИКСЙРАМ — гл. несв. и св. Гле­
вя се, суетя се, обикн. за да се дам, поглеждам.
отърва ог някаква работа или за­ ФИЛИКОСТЕР — м. 1. Кола на
дължение. Народната милиция. 2. Грозен, не-:
УХАЙБИДЕН - м: 1. Глупав, привлекателен човек.
прост човек. 2. Е) съчет. на ухай- ФИЛЙЯ — ж. Леко момиче.
биден. Като нареч. Никога. ФЙЛТЪР* — м. Цигара.
УШАТКА — ок. 1. Ухо. 2. Вид удар ФЙЛТЪР2 — м. Проверка на уни­
напред и назад е четири, пръста формата и прическата на входа на
по ухото. училището.
УШЕВ — м. Милиционер. ФИНЯГА — м. Възпитан, фин в
обноските човек.
ФЙРКАМ' — гл. несв. Пия алко­
холно питие.
ФЙРКАМ® — гл. нгсв. Тормозя

92
 умишлено някого с работа или е ХАКВАМ — гл. несв., хДкнаел. сг.
безсмислени действия. Удрям.
ФЙРКАН — прич. мин. страд. ХАЛЙПАВ — прил. I. Недъгав,
от фиркам1 като прил. Пиян. ненапълно нормален. 2. Хилав,
ФЛЕЙКА — ж. Слабоват, хилав слабоват (1988).
човек. ХАЛКА — ж. Задник.
ФОНТАНЯ — гл. несв. Повръщам. ХАНС — м. Обикн. в съчет. пръд-
фОРУС — м. Дебел човек, обикн. лйвия Ханс. Лек автомобил „Варт-
жена. бург“.
Ф РАНС— м. Неприятност, неудоб­ ХАПКА — ж. 1. Ядене, хранене.- 2.
но положение, възникнало в ре­ Събиране на ядене, гощавка.
зултат на нечии погрешни Дей­ ХАХАВ — прил. Луд, ненормален.
ствия. ХАХО — м. Луд, ненормален чо-
ФРАСВАМ — гл. несв., фрасна гл. век.
св. 1. Удрям. 2. Поставям ниска ХЙЛКА — ж. Хилав, слабоват
оценка при изпитване. човек.
ФРАСКАМ — гл. несв. Бия, удрям. ХИПАР — м. 1. Привърженик ни
ФУКАМ СЕ — гл. несв. Хваля се, хипи модата. 2. Човек с дълга
перча се, големея се. коса и по-свободно държание (1970).
ФУКВАМ— гл. несв., фукна гл. св. ХИПАРКА — ас. 1. Привърженичка
1. Тръгвам рязко, внезапно в на хипи модата. 2. Рошаво, неуг­
неочаквана посока. 2. Започвам . ледно момиче с по-свободно държа­
внезапно да бягам много бързо. ние (1970).
ФУКЛА — ж. Момиче, което обича Х И П вРС К И — прил. Който е
да се хвали, да се големее, да присъщ, характерен за хипзр.
важничи. ХЙЩНИК — м. БесеЛС, интерес­
ФУКЛЬО — м. Момче, което обича но, забавно дете (1987).
да се хвали, да се големее, да ХЙЩНИЧЕ — ср. Умал. от хищ­
важничи. ник; весело, интересно, забавно
ФУКНЯ — ж. Човек, който обича дете.
да се хвали, да се големее, да ХРАСТИ — мн., ед. (рядко) храст,
важничи. м. Пари (1987).
ФУКНЙР — м. Момче, мъж, който ХУЛИГАНКА — ж. Бутилка от
обича да се хвали, да се големее, 100 гр. с алкохолно питие (1965).
да важничи. ХУНВЕЙБЙН — м. Невъзпитан,
ФУНТИ — мк., ед. (рядко) фунт, буен младеж (1968).
м. Пари. Х ЪРБА — ж. Слаб, хилав човек..
ФЪС — неизм. Бягай, отивай си, ХЪРБАВ — прил. Слаб, хилав.
махай се! ХЪРБЙЩАЛ — м. Слабак.
- ФЪСВАМ — гл. несв., фъсна гл. св. ХЪШ — м. Момче, мъж с по-сво­
Избягвам, отивам си от училище. бодно държание и обикн. с неуг-
ФЪСЙРАМ — гл. несв. и св. Б я ­ Г леден външен вид.
гам, отивам си от училище.
Ф”ЬСКАМ — гл. несв. Бягам, отивам
си от училище. Ц
ФЪСКАЧ — м. Ученик, който че­
сто бяга от училище. Ц А Й К И — мн., ед. няма. Очила.
ЦАЙС — м. 1. Човек с очила. 2,
Обикн. мн. Очила.
X ЦАНЦУГЕР — м. Глупав, прост
човек.
ХАВА — яг. 1. Младежка таяцова ЦАПВАМ — гл. несв., цапна гл. св.
вабава. 2. Ситуация, положение, Пийвам, изпивам.
състояние. ЦАР — м. Много добър, вещ, опи-

95
 теп в извършването на някаква ЦОКАМ — гл. несв. Пия
работа или в определена област на но питие. ,Ия алкохол
познанието човек.
ЦАРСКИ — прил. Много хував,
много добър. Ж м - ид,о,а «•
ЦАРСКИ — Нареч. от прил. царски.
Много хубаво, много добре, отлич­ Ц У Н д ^ енск" * ГЪРДи.^бюс^ ц6м<5а,
ЦУНА — гл. св. Да улап« -
но, чудесно. при катастрофа. * ря* ^«к н .
ЦАФАК — м. Слаба оценка, двойка. ЦУНА2 — гл. несв. Да откпа»
ЦАФАРА — ж. Слаба оценка, двойка. взема. м ткРадна, да
ЦАФЕ — ср. Слаба оценка, двойка. ЦУНКАМ - гл. несв V ,
ЦАФКА — ж. Слаба оценка, двой­ лека кола. ' ^ дРям с
ка. ЦУНКАМ СЕ - гл св л*
ЦАФУ Н Я К—л.Слаба оценка, двойка. строфирам. • Да кат«-
ЦВАЙКА — ж. Слаба оценка,
двойка. ~ Ж' ^ омиче. жена.
ЦУРЕ — ср. Момиче.
ЦВАЙН — м . Слаба оценка, двойка. ЦЪ — частица. Не.
ЦВАЙТЕР — м. Задник. ЦЪК — частица. Не.
ЦВАНЦЕР — м. Задник (1975) ЦЪКЛАТ — прил. Който носи
ЦЕЛОФАН — м. Целувка (1970). очила; очилат.
ЦЕЛОФАНЧЕ — ср. Умал. от
целофан; целувка. п Ъ к п ь п “ мн ' ед- няма- Очила.
ЦЪКЛЬО — м. Човек, който носи
ЦЕЛУВАМ СЕ — гл. несв., целуна се очила.
гл. св. Катастрофирам. ЦЪФТОЧЕ — ср. 1. Красиво, ху­
ЦЕНЕН -г- прил. Много хубав, мно­ баво момиче, обикн. до 17—18 год.
го красив, много интересен.
ЦЕПАЧ — м. Естраден певец,
който вика по време на песните.
ЦЕПЕЛЙН — м. Момиче, жена с
леко поведение. ЧАВКА’ — ж. 1. Пътник, който
ЦЕПЕНЯК — м. Момиче с леко пътува без билет в превозните
поведение, обикн. на възраст до средства на градския транспорт.
18 години. 2. Страхливец.
ЦЕПЕНЯЧ Е — ср. Умал. от це­ ЧАВКА2 — ж. Ученик от началните
пенях; малолетно момиче с леко класове.
поведение. ЧАДЯ — гл. несв. Пуша.
ЦЕПЕНЯЧКА — ж. Жена с леко ЧАЙ — м. Красиво, хубаво момиче.
поведение. ЧАЙНИК* — м. Парен локомотив.
ЦЕПЛЯТОР — м. Естраден певец, ЧАЙНИК2 — м. Човек, който не­
който вика по време на песните. прекъснато говори, досажда с при­
ЦЕПЯ СЕ—гл. несв. 1. Викам силно. казките си.
2. Пея с много викове по време на ЧАЙЧЕ — ср. Умал. от чай; кра­
песента или с големи височини. сиво, хубаво момиче.
ЦЙВРЯ — гл. св. Плача. ЧАК — м. Среща.
ЦЙМБА — ж. Глава ЧАКАЛ — м. Ухажор, любовник.
ЦИМБАРА — ж. Глава. ЧАКАЛЪК — м. Любовна среща.
ЦИМЕНТЙРАН — прил. Сигурен, ЧАНТА — ж. Само в съчет. стар»
стабилен. чйита. 1. Възрастна жена. ■*-
ЦЙНГО — м. Циганин. Лека жена над средна възраст.
ЦИРКУЛИРАМ — гл. несв. и св. ЧАНЧ — м. 1. Работа, ситуация,
Разхождам се. задължение,’ които изтормозва ,
ЦЙФКА — ж. Нос. измъчват, изтощават човека, »
ЦЙЦИНБОЛ — м. Баскетбол меж­ то ги върши. 2. Тормоз,
ду женски отбори. ОПРЪСВАМ/ПРЪСНА (СПУК

94
 ЧИКИДЖ ЙЯ — м. Онанист.
ЧИКЙЯ — ж. Шега, «подигравка,
4 ггйспЛк- « « “ к“ ™ргт
«змъчвам умишлено с работа закачка.ф БЙ Я (ПРАВЯ) ЧИКЙИ.
В8я« с безсмислени действия някого, Онанирам. ПРАВЯ СИ ДУШЕВ­
« й ) х - гл. песе. Измъчвам, тор­ НА ЧИКЙЯ- Доставям си, правя си
м озя или с удоволствие, обикн. за вреда, за
сметка на друг.
безсмислен^ д 0ВИЖДане1 сбогом. ЧИСТАК — нареч. Напълно, съв­
п п V г а ф о р м а : чау. сем.
плА — ж- Грозна, обикн. ви­ ЧИТАНКА — ж. Прилежен, отли­
сока и слаба жена. чен ученик.
ЧАРШАФ* - м. Голям лист за ЧОЙНС — м. 1. Шанс, изход, из­
бор. 2. Като прил. Изключител­
иЖ иАФ *”6— м- Лъжа, измама. но хубав, изключително красив.
цд-г _ неиам. Само в сказ. опре­ ЧбМПЕ — нареч. Само в съчет. на
деление: ч4т съм (стйвам). Раз­ чЬмпе. Накриво, ие както тряб­
бирам, проумявам. ва.
ЧАТВАМ — гр. несв., чатиа гл. се. ЧОПВАМ — гл. несв., ч&пна гл. се.
Разбирам, проумявам. Открадвам, присвоявам. Д р у г а
ЧАТКАМ — ел. несв. Разбирам. ф о р м а : чофвам.
ЧВОР — м. Глупав, прост човек. ЧОРАПЧЙЯ — м. Сводник.
ЧЕМБЕР — м. Вид удар с ръка по ЧОРЧИК — м. Термин при игра
главата, при който цялата длан на топчета, според който игра­
се поставя на челото, а ударът се чът нма право да разчисти всички
нанася с издърпване и пускане препятствия по пътя на топчето
на средния пръст. си. О НА ЧОРЧИК. Накриво, не
ЧЕНГЕ — гр. 1. Таен агент. 2. както трябва.
Милиционер. Ч У К — м. Глупав, прост човек.
ЧЕНДЖА — гл. несв. Разменям не­ ЧУКАМ* — гл. несв. ри1ио.
законно валута. ЧУКАМ* — гл. несв. Само в съчет.
ЧЕНДЖАДЖИЙКА — ж. Жена, 1. Чукам си лафче. Разговарям,
момиче, което се занимава с не­ приказвам (с някого). 2. Чукам си
законна размяна на валута. среща. Уреждам си среща.
ЧЕНДЖАДЖИЯ — м. Човек, кой­ ЧУКАМ СЕ — гл. несв. Сношавам се.
то се занимава с незаконна раз­ ЧУКВАМ* — гл. несв., чукна гл. се.
мяна на валута. . Осъществявам полов акт.
ЧЕПЙК — м. Обувка. ЧУКВАМ* — гл. несв., чукна гл. се.
ЧЕРЕП — м. Глава. Само в съчет. 1. Чуквам/чукна
ЧЕРЕПАХА — ж. Глава (1975). си л&фче (лаф). Провеждам раз­
ЧЕСЪН — м. 1. Провинциалист, говор, поприказвам. 2. Чуквам/
селянин. 2. Глупав, прост човек чукна сисрйща. Уреждам си сре­
(1970). ща.
ЧЕТВЕ — ср. Оценка .добър 4". Ч У К —ЧАО — мн. няма, ср. Мо­
ЧЕТИНА — ж. Щръкнала, роша- миче с леко поведение (1975).
ва. мръсна коса. ЧУПАНДОС — неизм. Махай се,
ЧЕТКА — ж. Похвала, ласкател­ отивай си! оЧУПАНДОС МЙОС.
ство. о УДРЯМ/УДАРЯ ЕДНА Махай се, отивай си, не се бър­
ЧЕТКА. Похвалвам, полагкавам, кай в чужди работи.
п<?б»кн- незаслужено. ЧУПАРА — неизм. Обихн. члену­
^ Т К А Д Ж П Я - м. Ласкател. вано. Махай се, отивай си.
ч ь т к А м — ел. несв. Хггаля, лас­
кая. ЧУПЯ* — ел. несв. Прогонвам, из­
» *. нос. пъждам.
ЧИКИБОЕЦ — м. Онанист. ЧУПЯ* — гл. несв. Само в съчет.

95
 тея в извършването на някаква ЦОКАМ — гл. несв. Пия алкохол­
работа или в определена област на но питие.
познанието човек. ЦОКВАМ — гл. несв., цбкиа гл. св.'
ЦАРСКИ — прил. Много хував, Пийвам, изпивам.
много добър. ЦОМБИ — мн., ед. (рядко) цомба,
ЦАРСКИ — Нареч. от прил. царски. ж. Женски гърди, бюст.
Много хубаво, много добре, отлич­ ЦУНА1 — гл. св. Да Ударя, обикн.
но, чудесно. при катастрофа.
ЦАФАК — м. Слаба оценка, двойка. ЦУНА* — гл. несв. Да открадна, да
ЦАФАРА — ж. Слаба оценка, двойка. взема.
ЦАФЕ — ср. Слаба оценка, двойка. ЦУККАМ — гл. несв. Удрям с
ЦАФКА — ж. Слаба оценка, двой­ лека кола.
ка. ЦУНКАМ СЕ — гл. св. Да ката­
ЦАФУНЯК—л.Слаба оценка, двойка. строфирам.
ЦВАйКА — ж. Слаба оценка, ЦУРА — ж. Момиче, жена.
двойка. ЦУРЕ — ср. Момиче.
ЦВАЙН — м . Слаба оценка, двойка. ЦЪ — частица. Не.
ЦВАЙТЕР — м. Задник. Ц ЪК — частица. Не.
ЦВАНЦЕР — м. Задник (1975) ЦЪКЛАТ — прил. Който носи
ЦЕЛОФАН — м. Целувка (1970). очила; очилат.
ЦЕЛОФАНЧЕ — ср. Умал. от Ц ЪКЛИ — мн., ед. няма. Очила.
целофан; целувка. ЦЪКЛЬО — м. Човек, който носи
ЦЕЛУВАМ СЕ — гл. несв., целуна се очила.
гл. св. Катастрофирам. ЦЪФТОЧЕ — ср. 1. Красиво, ху^
ЦЕНЕН -г- прил. Много хубав, мно­ баво момиче, обикн. до 17—18 гоД.
го красив, много интересен.
ЦЕПАЧ — м. Естраден певец,'
който вика по време на песните. Ч
ЦЕПЕЛИН — м. Момиче, жена с
леко поведение. ЧАВКА1 — ж. 1. Пътник, който
ЦЕПЕН ЯК — м. Момиче с леко пътува без билет в превозните
поведение, обикн. на възраст до средства на градския транспорт.
18 години. 2. Страхливец.
ЦЕПЕЙ ЯЧЕ — ср. Умал. от це- ЧАВКА* — ж. Ученик от началните
пеняк; малолетно момиче с леко класове.
поведение. ЧАДЯ — гл. несв. Пуша.
ЦЕПЕНЯЧКА — ж. Жена с леко ЧАЙ — м. Красиво, хубаво момиче.
поведение. ЧА Й Н И К' — м. Парен локомотив.
ЦЕПЛЯТОР — м. Естраден певец, ЧАЙНИК* — м. Човек, който не--
който вика по време на песните. прекъснато говори, досажда с при- *
ЦЕПЯ СЕ—гл. несв. 1. Викам силно. казките си.
2. Пея с много викове по време на ЧАЙЧЕ — ср. Умал. от чай; кра­
песента или с големи височини. сиво, хубаво момиче.
ЦЙВРЯ — гл. св. Плача. ЧАК — м. Среща.
ЦЙМБА — ж. Глава ЧАКАЛ — м. Ухажор, любовник.
ЦИМБАРА — ж. Глава. ЧАКАЛЪК — м. Любовна среща.
ЦИМЕНТЙРАН — прил. Сигурен, ЧАНТА — ж. Само в съчет. стара
стабилен. чйнта. 1. Възрастна жена. 2.
ЦЙНГО — м. Циганин. Лека жена над средна възраст.
ЦИРКУЛИРАМ — гл. несв. и св. ЧАНЧ — м. 1. Работа, ситуация,
Разхождам се. задължение,’ които изтормозват,
ЦЙФКА — ж. Нос. измъчват, изтощават човека, кой­
ЦЙЦИНБОЛ — м. Баскетбол меж­ то ги върши. 2. Тормоз, мъчение.
ду женски отбори. ОПРЪСВАМ/ПРЪСНА &Т1УК-

94
 ВАМ/СПУКАМ СЕКСА ОТ ЧИКИДЖЙЯ — м. Онанист.
ЧАНЧ н а н я к о г о . Изтормоз- ЧИКЙЯ — ж. Шега, «подигравк».
вам, измъчвам умишлено с работа закачка.0 БЙЯ (ПРАВЯ) ЧНКЙИ.
или с безсмислени действия някого. Онанирам. ПРАВЯ СИ ДУШДВ-
ЧАНЧА — гл. несв. Измъчвам, тор­ НА ЧИКЙЯ- Доставам си, правя Си
мозя умишлено с работа или с удоволствие, обикн. за вреда, за
безсмислени действия. сметка на Друг.
ЧАО — неизм. Довиждане, сбогом. ЧИСТАК — нареч. Напълно, съв­
Д р у г а ф о р м а : чау. сем.
ЧАПЛА — ж. Грозна, обикн. ви­ ЧИТАНКА — ж . Прилежен, отли­
сока и слаба жена. чен ученик.
ЧАРШАФ' — м. Голям лист за ЧОЙНС — м. 1. Шанс, изход, из­
преписване. бор. 2. Като прил. Изключител­
ЧАРШАФ* — м. Лъжа, измама. но хубав, изключително красив.
ЧАТ — неизм. Само в сказ. опре­ ЧОМПЕ — нареч. Само в съчет. на
деление: ч&т съм (стйвам). Р а з­ ч&мпе. Накриво, не както тряб­
бирам, проумявам. ва.
ЧАТВАМ — гр. несв., ч!тиа гл. се. ЧОПВАМ — гл. несв., ч&пна гл. се.
Разбирам, проумявам. Открадвам, присвоявам. Д р у г а
ЧАТКАМ — гл. несв. Разбирам. ф о р м а : чбфвам.
ЧВОР — м. Глупав, прост човек. ЧОРАПЧЙЯ — м. Сводник.
ЧЕМБЕР — м. Вид удар с ръка по ЧОРЧИК — м. Термин при игра
главата, при който цялата длан на топчета, според който игра­
се поставя на челото, а ударът се чът има право да разчисти всички
нанася с издърпване и пускане препятствия по пътя на топчето
на средния пръст. си. О НА ЧОРЧИК. Накриво, не
ЧЕНГЕ — ср. 1. Таен агент. 2. както трябва.
Милиционер. Ч У К — м- Глупав, прост човек.
ЧЕНДЖА — гл. несв. Разменям не­ ЧУКАМ* — гл. несв. ри1ио.
законно валута. ЧУКАМ* — гл. несв. Само в съчет.
ЧЕНДЖАДЖИЙКА — ж. Жена, 1. Чукам сн лйфче. Разговарям,
момиче, което се занимава с не­ приказвам (с някого). 2. Чукам си
законна размяна на валута. среща. Уреждам си среща.
ЧЕНДЖАДЖИЯ — м. Човек, кой­ ЧУКАМ СЕ —гл. несв. Сношавам се.
то се занимава с незаконна раз­ ЧУКВАМ* — гл. несв., чукна гл. се.
мяна на валута. . Осъществявам полов акт.
ЧЕПЙК — м. Обувка. ЧУКВАМ* — гл. несв., чукна гл. св.
ЧЕРЕП — м. Глава. Само в съчет. 1. Чуквам/чукна
ЧйРЕПАХА — ж. Глава (1975). си лафче (лаф). Провеждам раз­
ЧЕСЪН — м. 1. Провинциалист, говор, поприказвам. 2. Чуквам/
селянин. 2. Глупав, прост човек чукна сн среща. Уреждам си сре­
(1970). ща.
ЧНТВЕ — ср. Оценка .добър 4“. Ч У К —ЧАО — мн. няма, ср. Мо­
ЧЕТИНА — ж. Щръкнала, роша­ миче с леко поведение (1975).
ва, мръсна коса. ЧУПАНДОС — неизм. Махай се,
ЧЕТКА — ж. Похвала, ласкател­ отивай си! <>ЧУПАНДОС МЙОС.
ство. 0 УДРЯМ/УДАРЯ ЕДНА Махай се, отивай си, не се бър­
ЧЕТКА. Похвалвам, полагкавам, кай в чужди работи.
обикн. незаслужено.
ЧУПАРА — неизм. Обикн. члену­
ЧЕТКАДЖИЯ — м. Лагхзтел. вано. Махай се, отивай си.
ЧЕТКАМ — гл. несв. Хгглля, лас-
ЧУПЯ* — гл. несв. Прогонвам, из­
ЧЕШМА — ж . Нос. пъждам.
ЧИКИБОЕЦ — м. Онанист. ЧУПЯ* — гл. несв. Само в съчет.

95
 чупя стЬйки. Големея се, перча ШАРЕНО — ср. Пари, обикн. ва­
се, надувам се. лута.
ЧУПЯ СЕ гл. несв. 1. Махам се, ШАРЯ — гл. несв. Давам пари, ва­
отивам си, обикн. незабелязано, лута, обикн. като подкуп за не­
за да не ме хванат, че върша нещо що (1980).
нередно, непозволено. 2. Бягам ШАШ — м. Изумление, изненада,
от училище. удивление. <>ШАШ И ПАНИКА.
ЧУПКА — неизм. Обикн. членува­ Много голяма паника.
но. Махай се, отивай си. о Ч У П - ШАШВАМ — гл. несв., Учудвам,
КА-ТРОШКА, БАБА ТИ КОКОШ­ изненадвам, удивявам, правя
КА. Махай се, гледай си рабо­ силно впечатление.
тата! ШАШКАМ — гл. несв., шашна гл.
ЧУШКА — ж. Нос. се. Учудвам, изненадвам, уди­
ЧУШКИ — нареч. Не е вярно, не вявам, правя силно впечатление.
може да бъде. ШАЯК — м. Провинциалист, селя­
нин (1978).
ШВЕПС — м. Непълнолетно моми­
Ш че (1982). о ГЕПИ ШВЕПС! Груб,
ШАВРАНТЙЯ — ж. Проститутка. вулгарен поздрав към момиче,
ШАЙБА — ж. Само в съчет. 1. с който се предлага сексуален
Врътвам/врътна (една) шайба. контакт (1983).
Обаждам се по телефона. 2. Из­ ШВЕСТЕР — м. Задник.
кривя вам/изкривя шайбата н а н я ­ Ш ЕБЕК — м. Дребен, нисък, ма­
к о г о . Измъчвам, изтормозвам лък човек.
умишлено с работа или с безсмис­ ШЕМЕТ — .и. Интересен, странен,
лени действия някого. 2. Скрй- особен човек.
вам/скрйя шайбата н а н я к о г о . ШЕРЙФ — м. 1. Директор на учи­
Правя мниго силни впечатление, лище. 2. Дежурен учител по време
удивявам, изумявам някого. на междучасие. 3. Командир на
ШАМАНДУРА — ж. 1. Глупав, ученическа бригада.
прост човек. 2. Глава. ШЕРП — р . Човек, който изнася
ШАМАР — м. Само в съчет. двйжа тежката работа в някакво пред­
се като шамар. Движа се разсея­ приятие, който поема голяма от­
но, невнимателно, без да обръщам говорност (1985).
внимание на нищо наоколо. ШЕСТАК — м. 1. Оценка „отличен
ШАМПОАНСКО —- ср. Шампанско. 6“. Прилежен ученик, който из­
ШАНТАЖ — 1. Леко момиче. 2. карва само отлични оценки. 3.
Събир. Проститутки, леки мо- Ученик, който учи механически,
минета без разумно да усвоява материала.
ШАНТАЛОГИЯ1— ж. Глупост, без­ ШЕСТАРА — ж. Оценка „отли­
смислица. чен 6“ .
ШАНТАЛОГИЯ2 — ж. Филм, кни­ ШЕСТЪК — .«• Подигравателно наз­
га, пиеса и под. с много измислени вание на деня събота. о У ШЕ­
неправдоподобни, изопачени фак­ СТЪК. Никбга.
ти. ШЕФ — м. 1. Директор на училище.
ШАНТАНСКО — ср. Шампанско 2. Началник, ръководител.
вино.
ШАНТОНЕРКА — ж. Момиче, же­ ШЕФКА — ж. 1. Директорка на
на с леко поведение. училище. 2. Началничка, ръково­
ШАПКАР — м. Военнослужещ. дителка.
ШАПО — ср. Шапка. ШЙБАН — прил. Грозен, лош, с
ШАРАН — м. 1. Глупав, прост ниски естетически качества.
човек. 2. Човек, който лесно може ШИБАНО — нареч. Нечестно, не­
да бъде излъган. почтено, лошо.

96
ШИК — прил. неизм. Хубав, хра- ШУНДА — ж. Момиче, жена с
сив, добър, модерен. леко поведение (1965).
ШИК — нареч. Много добре, мно­ ШУТВАМ — гл. несв., шутна гл.
го хубаво. св. Ритвам, хвърлям топка.
ШИКАРЕН — прил. Хубав, красив, ШУТКАМ — гл. несв. Ритам, хвър­
добър, модерен. лям топка по някаква цел, обикн.
ШИКАРНО — нареч. Много доб­ за собствено удоволствие.
ере, много хубаво. ШУТЯ — гл. нсгв. Ритам, обикн.
ШИКОЗЕН — прил. Хубав, кра­ топка.
сив, добър, модерен (1970). ШУШЛЯК — м. Провинциалист,
ШИКОЗНО — нареч. Много добре, селянин.
много хубаво (1970). ШУЩЕР — м. Свит, скромен чо­
ШЙМБИ — м. и ср. Добел, пълен век.
човек.
ШЙТВАМ — гл. несв., шйтна гл.
св. Продавам по частен път, обнкн. щ
незаконно, заради по-голяма пе­
чалба. ЩАЙГА — ж. Стар, раздрънкан
ШЙТКАМ — гл. неса. Продавам но магнетофон, касетофон, грамофон
частен път, обнкн. незаконно, за­ и под.
ради по-голяма печалба. ЩЕКА — ж. Висок, слаб човек.
ШЙШИН — м. Дебел, пълен човек. ЩИПАЛКА — ж. Ощипване. -оУД-
ШЙШО — м. Дебел, пълен човек. РЯМ ЕДНА ЩИПАЛКА. Ощил-
ШКОЛО — мн. няма, ср. Училище, вам.
ШМАТКА — ж. 1. Разсеян, невни­ ЩЙПАНЕ — ср. Отгл. същ. от
мателен, разпилян човек. 2. Чо­ щипя; крадене, открадване (1985).
век, който има навик да се бави, ЩЙПВАМ — гл. несв., щйпна гл.
да се мае, да върши бавно някак­ св. Открадвам, вземам (1985).
ва работа. ЩЙПЯ — гл. несв. Крада (1985).
ШМАТКАМ СЕ — гл. несв. 1. Бавя ЩУР — прил. 1. Много хубав, мно­
се, мая се, суетя се. 2. Разхождам го красив. 2. За човек — буен,
:е без определена цел и посока. невъздържан.
11 МЙНКАМ СЕ — гл. несв. Грими­ ЩУРО — нареч. Много хубаво,
рам се. много добре.
ШМОРЦ — м. Пиене.
ШОК — м. Вид удар по главата с
кокълчетата на свита в юмрук Ъ
ръка.
ШОПЯ СЕ — гл. несв. Ритам силно и ЪНДЪРСТЕНДВАМ — гл. несв.,
неточно топката по време на фут­ ъндърстендя гл. св. Разбирам,
болен мач. проумявам (1981).
ШПАЦЙРАМ — гл. несв. и св. Р аз­
хождам се, обикн. по централна
улица (1945) о,. Ю
ШПИЦАРКА — ж. Обувка с остър
връх (1965). Ю ВЕЛИРЕН — прил. Много хубав,
ШПРЙГЛА — ж. Висок и тънък много красив (1981).
човек (1975). Ю ВЕЛЙРНО — нареч. Много ху­
ШПРЙЦ — м. Подсилващо средство, баво, много добре (1981).
-вземано обикн. от спортисти. ЮЛАР — м. Вратовръзка.
ШПРЙЦВАМ — гл. несв., шпряцна ЮТЙЯ — ж. Пистолет (1965).
гл. св. Давам подсилващи средства ЮРВАМ — гл. несв., юрна гл. св.
на спортисти. 1. Подгонвам някого да дичз,
ШРАЙБЯ — гл. несв. Пиша (1945) 0,. с цел да го изтормозя, да го яз-

7 Жаргонът, без който (не) можем 97

 мъча. 2. Подкарвам, подтиквам Я ЛТА ДЖ ИЙЧЕ — ср. Умал. от
някого да бърза. ялтаджия; момче ялтаджия (1972).
ГОРКАМ — гл. несв. — 1. Умишле­ ЯЛТАДЖИЯ — м- Младеж, който
но тормозя, измъчвам някого с се събира с приятели пред слад­
работа или с безсмислени действия. карница „Ялта“ в София (днес
2. Карам, подтиквам някого да вече не съществува) (1972).
бърза, обикн. в някаква работа. ЯТАК — м. Човек, при когото избя­
галият от училище може да прес­
пи или да живее известно време.
Я ЯТАЧКА — ж. Жена, обикн. близ­
ЯВКА — ж. Любовна среша (1985). ка, при която избягалият от учи­
ЯВРЙЯ — м . 1. Приятел, другар лище може да преспи или да жи­
(1975). 2. Остар. Глупав, прост вее известно време.
човек (1935). ЯХАМ — гл. несв. Само в съчет.
ЯЛТАДЖИЙКА — ас. 1. Момиче, яхам метлата. Тръгва си, отивам
което се събира с приятели пред си, махам се.
сладкарница „Ялта“ в София (днес ЯХВАМ — гл. несв., яхна гл. св.
вече не съществува) (1972). 2. Ек­ Само в съчет. яхвам/йхна мет-
стравагантно облечено момиче лйта. Тръгвам си, отивам си, ма­
(1975). хам се.

ЖАРГОННИ ИЗРАЗИ

б Аб а я г а н а м лади годйни слаб, с ниски естетически качества.

Много грозно момиче. ЕПТЕН М ЕКЕЧЕК — Пенсионер,
ВАР В КОСЙТЕ, АРМАТУРА В стар, възрастен човек.
УСТАТА — Възрастен, стар чо­ ЗДРАВО СЕЛСКО ДОБЙЧЕ —
век, пенсионер. Груб, невъзпитан човек.
ГЛЕДАМ НЯКОГО (НЕЩО) КАТО ЛЕВА РЪКА, ДЕСЕН ДЖОБ —
(ЧЕ ЛИ Е) ШЕСТ ЛЕВА НАЦЯЛО— Крада, вземам, присвоявам.
Гледам учудено, неразбиращо. ЛЬО СТОБ0Р Е ТРУДМОН ПРЕС-
ГОЛЕМИ ИЗПЪЛНЕНИЯ — Упо­ КОЧАБЛЕ — Израз, употребя­
требява се, за да се изрази силно ван, за да се покаже, че нещо труд­
впечатление от някакво прежи­ но може да бъде , направено.
вяване, от някаква случка. МАХАЛИЯ ДЖАКСЪН — Израз,
ДОБРА ИГРА С КРАКА (В ПАР­ означаващ махам се, отивам си,
ТЕР) — Неморално, непочтено, и ^ п о гв й и
нечестно поведение. НА БАНЯТА ПОД ПЛЬОЧИТЕ —
ДО СТО И ЕДНО И ОБРАТНО — Не казвам! (Употребява се като
Обикн. в съчет. бйя до сто и ед- отговор на въпроса „Къде отиваш?“)
ио и обратно. 1. При някаква НА МАРТА У СРЯДА— Като нареч.
игра — побеждавам с много го­ Никога.
лям резултат. 2. Бия много, пре­ НЕ МЕ КАНДЪРМЕ ПА — Н«име
бивам от бой. увещавай, не ме кандърдисвай.
ЕКЗОТИЧНО ГОВЕДО — Груб, ОДИ СЕ СТИГНИ, ПА СЕ ПРЕС­
невъзпитан човек КОЧИ — Гледай си работрта, не
ЕЛ А МЕ РЙТНИ — 1. Употребява се бъркай в чужди работи.
се по отношение на говорещия, ОТ СВАТБАТА НА БАБА МИ —
за да се изрази, че късно се е се­ Като прил. Много стар.
тил или се е усетил за нещо. ПАДА МИ ЧЕЛЮСТНИЯ ЪГЪЛ —
2. Като прил. За книга, филм, Учудвам се силно, удивявам се,,
песен и др. — много лош, много изумявам се.

98
ПАЗЯ ОКРЪЖНОСТ (ИТАЛИЯ, За човек — неспособен, неумел,
ИСПАНИЯ) — Спазвам диета, за несръчен.
да не пълнея. ШЕСТИ НОМЕР — 1. Прилежен
ПЛЕСНАЛИ С Р Ъ Ц Е , ПА СЕ ПРЕ­ ученик, който изкарва само отлич­
ГЪРНАЛИ — Отишли си, мах­ ни оценки. 2. Ученик, конто учи
нали се, избягали. механически, без разумно да ус­
ПОТЕЧЕ Т И — 1. Стига си приказ­ воява материала. 3. Отлична оцеи-
вал, прекаляваш с приказките си. ка, шестица.
2. Стига си се подмазвал, стига си ТРИ БЕЗ ДЕСЕТ — Бутилка от 750
угодничил. мл. с ябълкова или плодова ракия
ПРЕЗ ОНАЯ РАБОТА МИ Е — Не (1986).
ме интересува, не ме засяга, не ХВАНАЛ СЪМ ГОСПОД ЗА ШЛИ­
ме тревожи. ФЕРА — Възгордял съм се много,
РОДОПСКО ОДЕАЛО — Писмена надул съм се.
работа, по която са отбелязани ЧЕТВЪРТ БЕЗ ПЕТНАЙСЕ — Не
много грешки. зная, няма да ти кажа! (Употре­
СЛАГАМ/СЛОЖА (ТУРЯМ/ТУ- бява се като отговор на въпроса
РЯ) НАКОЛЕНКИ — Подмазвам „Колко е часът?“)
се, угоднича. ЧУПЕН ЗИ ХАГ.ЕН — Обикн. в
СПАЛ НА МОКРИ ВЕСТНИЦИ - съчет. чупен зи хаген, лапен з*
Като прил. За човек — който има мухен Махай се, гледай си ра­
странно, особено, неестествено дър­ ботата, не се бъркай в чужди
жание. работи.
СРЕБЪРНА БАНЯ — Побелели ШАНС ЗЙРО — Нямам избор, ня­
коси. мам друга възможност (за някакво
СТРЙПТИЗ УОТЪР — Като прил. действие, работа, постъпка).
1. За предмет — грозен, лош, с ЯПОНСКО УТРО — Коктейл, на­
ниски естетически качества. 2. правен от кампари и водка (1985).

ЖАРГОННИ НАЗВАНИЯ
НА ГРАДОВЕ, УЛИЦИ,
•ЗАВЕДЕНИЯ И ДРУГИ В СОФИЯ И СТРАНАТА

I. Н А З В А Н И Я НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА
1
АСЕНИ БЙЙЧ — гр. Асеновград. влизащо в рамките на гр. София,
БУРГЕЙС — гр. Бургас. НЮ ЗЕЙГЪР — гр. Нова Загора.
ИЛИНОЙС — гр. Елин Пелин. НГО ПЕЙЗЪР — гр. Нови Пазар.
КАСПЕЙЧЪН — гр. Каспичан. ОЛД ЗЕЙГЪР — гр. Стара Загора.
КУКЕРЛАНДИЯ — гр. Перник и ПАЗАРГАДЖЙК — гр. Пазарджик.
околностите му. РИО ДЕ ГОЦЕ — гр. Гоце Делчев.
КУРЙЛСКИТЕ ОСТРОВИ — Поди­ РЙО ДРАГАЛЕРО — с. Драгалев­
гравателно название на с. Курило ци, влизащо в рамките на гр.
край София. София.
КЪРДЖАЛЕЙРО — гр. Кърджали. СЮЗЕЙПЪЛ — гр. Созопол.
СГОЗЪПЪЛ —- гр. Созопол.
ЛОС АЛАМОС — гр. Елин Пелин. ФИЛИБЕТО — гр. Пловдив.
ЛОС КЪРДЖАЛЕЙРОС - гр. Кър­ ФИЛИПИНИТЕ — кв. Филиповци в
джали. София.
ЛОС ПАНЧОС — село Панчарево, ХЮСТЪН — гр. Хасково.

99
 11. НАЗВАНИЯ НА УЛИЦИ
И ХАРАКТЕРНИ МЕСТА В СОФИЯ

АНГЛИЙСКИЯ ДВОР - градин­ фийския университет „Клименг

ката със сладкарница на открито, Охридски“.
разположени откъм задната стра­ МОРЕНИТЕ — каменният парапет
на на НДК. до пресечката на бул. „Дондуков“
БАРБА РйН И ТЕ — паметникът пред и ул. Стара планина“.
НДК. ПОПА — пространството и градин­
БЪКСТОН СИТИ — квартал „Бра­ ката около паметника на Пат­
тя Бъкстон“ в София. риарх Евтимий на бул. „Патриарх
ГРАФА—ул. „Граф Н. П. Игнатиев“. Евтимий“ и ул. „Граф Н. П. Иг­
ДАРДАНЕЛИТЕ — кръстовището натиев“ в София.
на бул. „Прага“, бул.„Х р. Ботев“
н бул. „Снобелев“. РЪКСИ — ул. „Г. С. Раковски“ .
ДУПКАТА — градинката с ал- ТЕКСАС — част от квартал „Из­
'пинеума пред НДК. ток“, разположена между улиците
КОНЕВРЪЗА— парапетите пред вра­ „Латинка“, „Незабравка“ ‘и бул.
тата на северното крило на Со­ „Ленин“.

III. НАЗВАНИЯ НА ЗАВЕДЕНИЯ В ГР. СОФИЯ ИЛИ В НЯКОИ

ДРУГИ ГРАДОВЕ, НО ИЗВЕСТНИ НА СОФИЙСКИТЕ
УЧЕНИЦИ, ПРИДРУЖЕНИ С КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА
ПРОИЗХОДА ИМ
АРАБСКОТО — 1. Закусвалня незаконна обмяна на долари, т, е.
„Странджата“ на пл. „Ленин". 2. „гущери“.
Аперитив „Варшава“ на бул. „Ру­ ДЕВЕТТЕ МАГАРЕТА — закус­
ски“. Названието е произлязло валня на ул. „Цар Симеон“ и ул.
от факта, че в тези заведения „Софроний Врачански“, -в която
ходят мнсго арабски туристи, тъй има картина с девет магарета.
като в тях не се сервират ястия със ДОМА НА ПОКОЙНИКА — ресто­
свинско месо. рант „Чайка“ на ул. „Г. С. Раков­
БАЗАТА — пивница „Мизия“ на ул. ски“. Названието е получено поради
„Мизия“ и ул. „Иван Асен II“, сходството във външното оформ-'
която се снабдяваше с алкохолни ление на двете сгради.
напитки направо от Винпром, т. е. ЛЙВЕРПУЛ — кафе-сладкарница
„базата“ за снабдяване. „Луна“ до Пионерския дворец.
БАМБУКА — несъществуващ вече Преди години там имаше състав,
аперитив до Народния театър който изпълняваше песни на „Бнй-
„Иван Вазов“, днес стол-ресторант тълс“'.
на МНО. Названието произлиза
от тръстиковите рогозки и столове, ЛИ.ЧОНЧЕТО — малко рееторант-
с които беше обзаведено заведе­ че в квартал Бояна в София. Наз­
нието. ванието е произлязло поради ярко­
ГУЩЕРА — бирария „Обеля“. Наз­ жълтата боя, с която е боядисана
ванието вероятно произлиза от сградата.
обстоятелството, че преди време МАЛКИЯ САШКО — ресторант
там се е събирала група моше­ „Кристал“, чийто покрив е с ку­
ници, които са се занимавали с бета, които приличат малко на

100
 кубетата на храм-паметник „Алек­ „Найчо Цанов“, пред чиято врата
сандър Невски“. висеше табелка с нарисуван сив
МЛЕКОТО — млечният бар (сега кон.
снек-бар) срещу кино „Култура“. ТЕНЕКИИТЕ — бирария на ул.
МОНТЕ КАРЛО — аперитив-за­ Арх. Йордан Миланов“ до Пио­
кусвалня „Рила“ на бул. „Донду­ нерския дворец, чиято сграда и
ков“. Названието се е родило по­ .чже-з са от тенекия.
ради факта, че до преди десетина •ИМ Я А - хотел-ресторант „Три­
години в това заведение имаше он е м“ в гр. Пловдив.
игрална зала за шах и Карти, в Ф ЯТ ' —• кафе-аперитив (сега ре­
която тайно се играеше и на комар, сторант за спагети на бул. „Ле­
както това става в заведенията на нин“ и алея „П. К- Яворов“. Наз­
Монте Карло. ванието преди години беше офи­
МОНТЕТО — аператие-заку:ввлня циално за заведението, но днес се
„Рила“. свързва само със статуята на къ­
МОРГАТА — винарна „Кристал“ пеща се жена (фея) в градинката
в София. Названието е създадено пред ресторанта.
във връзка с чувствада, които бу­ ХИРУРГИЯТА — сладкарница
ди заведението с вътрешното си „Кристал“, защото в нея всичко е,
оформление и с факта, че е разпо­ бяло като в болница.
ложено под земята. ЦИЦИТЕ — ресторант „Кристал“.
ПОПСКОТО — механа „Българска Новото жаргонно име е възникнало
изба“ на пл. „Ленин“, разполо­ поради известна прилика между
жена в приземния етаж на Духов­ покрива на заведението и женски­
ната академия („попското учили­ те гърди.
ще“).
ПЪЦИ БАР — дневно барче на ШАПКИТЕ — сладкарница „Ди­
главната улица в гр. Созопол. Наз­ намо“ на ул. „Васил Коларов“.
ванието е дошло от името на пър­ Названието на тази сладкарница
вия управител на това заведение. произлиза от магазина за шапки,
РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ — слад­ който съществуваше срещу нея.
карница „Стадион“ на бул. „.Мар­ Според друга версия, названието
шал Толбухин“, в която няма е дошло от чадърите, приличащи
м$ста за сядане и човек може да на шапки, под които се настаняват
получи разширени вени ог това. посетители:_
РАЦИТЕ — закусвалня „Орлов ШИШАРКАТА - - ресторант „Бор“
мост“, в която често сервираха в квартал Княжево в София, око­
раци с майонеза. ло който е пълно с шишарки, на­
СИВИЯТ КОН — гостилница на ул. падали от боровете.

IV. НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ

С УЧИЛИЩЕТО И С УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ
Интересното при тези названия е, съдържа обидно или отрицателно
че за повечето от тях са използ­ отношение .към училището, нито
вани имена на филми, книги и под. пък някаква неприязън към дирек­
В тях по един неповторим начин се тори и учители. Те просто са плод на
отразява емоционалната натура на развихрената фантазия на нашите
младите, тяхната изобретателност, деца, на желанието им да квали­
способността им да гледат на неща­ фицират по нов, необикновен начин
та от училищното ежедневие от заобикалящия ги свят. За отбеляз­
комичната, веселата страна. В тези ване е също, че днешните ученици в
оригинални изрази и названия не се много от случаите не знаят, че тези

101
названия и изрази са от филми или САЛЕМСКИТЕ ВЕЩИЦИ — Учи-
книги и съществуват вече десети­ телите в училище.
летия, а нерядко и ги променят САм СРЕД ВЪЛЦИ — Учении
така много, че днес е трудно да се пред педагогически съвет.
разбере откъде точно са дошли. СИГНАЛИ НАД ГРАДА — Под­
АЗ СЪМ ЦАР — Оценка „среден 3“. сказване по време на изпит.
АЛЙ БАБА И 40-ТЕ РАЗБОЙНИ­ СПЕЦИАЛИСТ ПО ВСЙЧКО —
КА — Учителски съвет. Ученик.
БАБЕТ ОТИВА НА ВОЙНА — СРЕЩАЛИ СМЕ СЕ НЯКОГА —
Ученик преди класна работа. Много добра оценка, петица.
ВОЙНА И МИР — Вкъщи и на ули­ СРЕЩА С ДЯВОЛА — Ученик пред
цата. директора.
В СВЕТА НА МЪЛЧАНИЕТО — СТАРИ СМЕТКИ ЗА УРЕЖДА­
По време на изпитване. НЕ — Тъмен училищен копидрр.
ГНЕЗДО НА ОСИ — Учителска ТАЙНАТА НА ШИФЪРА — Кла­
стая. сен дневник.
ДЕЦАТА НА ХИРОШИМА — Уче­ ТИ СИ ЧУДЕСНА — Оценка „сре­
ници по време на неочаквана кон­ ден 3“.
тролна работа. ТОВА БЕШЕ САМО ШЕГА — От­
ДИВОТО КУЧЕ ДЙНГО — Де­ лична оценка, шестица.
журен ученик. ТРОЯНСКАТА ВОЙНА — 1. Пред
ДЯВОЛЪТ И Ю-ТЕ БОЖИ ЗАПО­ училищния бюфет по време на меж­
ВЕДИ — Учениците и правилни­ дучасие. 2. След родителска среща.
кът за вътрешния ред в училище. УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧА-
ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ — Мо­ ВАТА — Час на класния ръко­
ментът, в който учителят отваря водител .
класния дневник. УЧИЛИЩНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ—
ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ — Кла­ Ученически чин.
сен ръководител. ХВАНЕТЕ ГИ В БЪРЛОГАТА —
КАК СЕ КАЛЯВАШЕ СТОМАНА­ Ученици, избягали от учебен
ТА След родителска среща. час.
КЪС СИНЬО НЕБЕ — Неделя. ХВЪРЧАЩАТА*!?) ЧЕТА НА БЕ Н ­
ЛЪВИЦАТА ЕЛЗА — Класната КОВСКИ — Клас по време на
ръководителка. междучасие. ,
МОМИЧЕТО В ЧЕРНО — Уче­ ХВЪРЧАЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ—Гъ­
ничка. ба за изтриване на дъската.
НИЕ СМЕ НА ВСЕКИ КИЛОМЕ­ ХРАМЪТ НА САТАНАТА—Дирек­
ТЪР — Тройкаджии. торски кабинет.
ПАК ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ — Слаба ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ — Звънец
оценка, двойка. за междучасие.
РОДЕНИ ЗА ЖИВОТ — Добра ЦАРСКА МИЛОСТ — Оценка „сре­
оценка, четворка. ден 3“.

102
 СЪДЪРЖАНИЕ
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР 5
МАЛКО ИСТОРИЯ 7
Жаргонът и българският книжовен
език 17
Жаргонът и териториалните диалек­
ти 19
Жаргонът и другите социолекти 21
Изговорът и граматиката в жарго­
на 24
Изграждане на лексиката в ж ар­
гона 28
Жаргонът и езиковата култура 36
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 43
Условни знаци и съкращения 48
КРАТЪК РЕЧНИК НА ДУМИ
И ИЗРАЗИ ОТ ЖАРГОНА
НА СОФИЙСКИТЕ УЧЕНИЦИ 50
 ГЕОРГИ АРМЯНОВ

■ЖАРГОНЪТ, БЕЗ КОЙТО (НЕ) МОЖЕМ'

Рецензенти
Мария Чоролеева, Влядко Мурдаров
Редактор
Таня Бехар
Художници
Николай Александров, Киро Мавров
Художествен редактор
Кремена Филчева
Технически редактор
Райна Евтимова
Коректор
Сенка Георгиева
Дадена за набор на 17. 11. 1989 г.
Подписана за печат на 28. V II. 1989 г.
Излязла от печат през юли 1989 г.
Печатни коли 6,50
Издателски коли 6,06
Условно издателски коли 8,41
Издателски № 30124
Формат 16/60/84
Тираж 2090б/к 89 г.
Цена 1,43 лв.
Код 02/9535122211/5014—28—89
Издателство
„Наука и изкуство“ — София
Печатница
„Георги Димитров“ — Ямбол