Книга за учителя - Музика 8 клас - Издателство Просвета

Лозанка Пейчева • Стефанка Георгиева
Венцислав Димов • Милен Димитров
КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Лозанка Пейчева
УЧИТЕЛЯ
Стефанка Георгиева
Венцислав Димов
Милен Димитров МУЗИКА
ISBN 978-954-01-3475-8
Цена 9,00 лв
www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Музика
8. клас
ПРОСВЕТА
София
Благодарим на народните певци Бинка Добрева и Илия Луков,
на композитора Александър Райчев, на аранжора Иван Йосифов,
които направиха прекрасен подарък на осмокласниците и учителите,
като изпълниха и записаха специално за тях песните „Хайде всички
на хорото“, „Слънцето трепти, захожда“, „Къде си, вярна ти любов
народна“ и „Хубава си, моя горо“.
От авторите
© Лозанка Георгиева Пейчева, Стефанка Ангелова Георгиева,

Венцислав Димов Димов, Милен Вълчев Димитров, 2017 г.
© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2017 г.
© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2017 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–3475–8
СЪДЪРЖАНИЕ
Вместо увод: За музиката – човешки и вселенски, с повече въпроси,

отколкото отговори............................................................................................... 5
За концепцията на учебника................................................................... 6
Тема 1. Преговор.................................................................................................. 9
Тема 2. Музикална практика................................................................................ 9
Тема 3. Изразни средства в музиката................................................................ 17
Мелодия и хармония............................................................................. 17
Ритъм, метрум, темпо, динамика, тембър............................................ 22
Принципи на формообразуване .......................................................... 27
Тема 4. Музиката в древните култури............................................................... 30
Тема 5. Музиката през Средновековието......................................................... 35
Тема 6. Музикалната култура през Ренесанса.................................................. 43
Тема 7. Музикалният барок............................................................................... 48
Тема 8. Европейският класицизъм.................................................................... 51
Тема 9. Музикална Европа през XIX в. – Романтизъм ................................... 53
Тема 10. Музиката в България през XIX в. – Възраждане.............................. 55
Тема 11. Епоха, стил и направление в музикалното изкуство......................... 59
Тема 12. Изходно равнище................................................................................ 62
Вместо заключение: За музиката и съвременните информационни

технологии........................................................................................................... 62
ПРИЛОЖЕНИЯ................................................................................................... 66
Учебна програма по музика за 8. клас (общообразователна
подготовка)................................................................................................ 66
3
Годишно тематично разпределение по музика за 8. клас....................... 73
Препоръчителен музикален репертоар ................................................... 79
Дневник на музикално-медийните активности в денонощието.............. 85
Библиография............................................................................................ 86
4
ВМЕСТО УВОД:
ЗА МУЗИКАТА – ЧОВЕШКИ И ВСЕЛЕНСКИ,
С ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ, ОТКОЛКОТО ОТГОВОРИ
Скъпи колеги!
Благодарим ви за креативния акт на избор! Разполагате с учебник, който ще
бъде инструмент за постигане на желани резултати в обучението по музика.
Наясно сме, че заедно тръгваме по един път, който продължава траекториите на
творчески търсения и духовни възмогвания, които са чертали звуково предход-
ниците, именни и безименни. Ние, следовниците, имаме мисията да предадем
наследеното напред. Тази мисия е истинско предизвикателство за нас, авторите
на учебника, и за вас, учителите. Вярваме, че ние като автори и вие като учи-
тели сме водени от общия стремеж да изградим у учениците познание и силно
разбиране за музиката като език и за характеристиките на различни музикални
култури. Твърди се, че всяко познание е товар, а предаването му – дълг. А твор-
ческото познание чрез средствата и образите на звуковото изкуство е трудно
преводимо на вербалния език, който споделяме с нашите ученици. Както казва
един от последните енциклопедисти, Дитрих Шваниц, да се говори за музиката
е като да се обяснява виц: човек вече интуитивно е разбрал това, което после
мъчително се обхваща в езикови понятия. Музиката е език отвъд езика, невер-
бална комуникация, абстракция, енергия, емоция. По думите на немския поет
Айхендорф, музиката е език на вещите и тя им вдъхва живот, но тя е и език на
звездите, на който отвръщаме с трептене – „непосредствен резонанс“.
Заедно с всичко това музиката е и исторически, културен, социален феномен.
Учебникът помага да разкрием различни аспекти на музикалното изкуство, като
проследява музикалните епохи на човечеството във времето – от древността
до зората на ХХ в. В малко страници учебникът дава насоки и включва идеи,
факти, процеси, имена, образи, свързани със създаването, изпълнението и въз-
приемането на музика, които обхващат планина от време – повече от 400 века!
По думите на българския музиковед Слав Кожухаров (1937 – 1981), никъде в
този огромен период няма да намерим днешното многообразие от музикални
системи, направления, стилове, школи, композиционни методи и др. Учебни-
кът няма да се занимава с „вавилонската кула“ от музикално многообразие на
ХХ и ХХI в., но всички ние, заради лавинообразното развитие на музикалните
търсения, безкрайните възможности за музикални проявления, медийния бум и
обгръщащата ни глобализация, сме потопени в океан от информация. Заливат
ни звуци, заливат ни думи за звуците, заливат ни образи, които вече изместват
звуците, и да разберем дори уж ясните и стройни масиви на музикалната кул-
тура отпреди ХХ в. вече не е лесно. Те не са един вектор, не наподобяват права
стена с тухлички в една двуизмерна и геометрично правилна картина, а все по-
5
вече заприличват на грозд, на музикални клъстери в една диорама на културата,
която включва и нас като интерпретиращ фактор.
Учебникът има скромната амбиция да освети някои факти и процеси, не да
ги изчерпи и изобрази като завършена картина. Той цели да помогне на юно-
шите да намерят здрав музикален кораб в информационния музикален океан.
Кораб, в който запазено място имат мечтателите, визионерите, фантазьорите. И
тъй като те са свободни духове, а свободолюбието ги кара да бягат от центро-
стремителността на схемите, имат нужда от навигатор. Те следва да намерят
своя кормчия, който да ги изведе от бурята и спаси от потопа. Да преминат
между Сцилата на натрупаните от древните до модерните времена теоретични
авторефлексии за музиката и Харибдата на тоталния водовъртеж на медийните
образи на музиката.
От едната страна са знанията, запечатани в словото на митологични, научни
(философски, но и музикологични) или теологични доктрини. Систематично-
то модерно западноевропейско знание за музиката започва да се развива като
наука от края на ХVІІІ в. с появата на академични дисциплини като история и
теория на музиката. Нашият учебник използва и развива това научно знание
с образователна цел, когато разглежда европейската художествена музика от
установяването на християнството през Средновековието до наши дни. Но не
остава само в западноевропейската музикална доминация, а търси музикални
образи от Изтока и Балканите, търси българските измерения, поставя под свет-
лината на прожекторите редом с художествената (класическа, „висока“, „арт“)
и фолклорната, и популярната музика.
От другата страна са медийните и глобализиранте образи, които заливат
съвременника ни. Те са пъстри и леки, идват от царството на популярната кул-
тура, изкушават със своята иконичност и мода, достъпност и демократичност.
Нашите ученици, част от дигиталното поколение, ги знаят „отвътре“ и дори
могат да ни научат на тези нови образи: как да ги намерим в глобалната мрежа,
как да ги използваме като технология... Ние обаче можем да научим юношите
на нещо много важно: да им разкажем какви са тези образи, защо са такива,
как да ги тълкуваме, как да ги разберем. Затова в учебника има толкова много
Музикални работилници, Диалози за музиката, Музикални кутии с интернет
ресурси за музиката.
Учебникът по музика за осми клас опитва да събере трудносъбираемото.
Той е само една основа, един ориентир, една партитура, в която мястото за
свободните вариации и импровизации на учители и ученици е по-голямо от за-
дължителните предписания за изпълнението.
ЗА КОНЦЕПЦИЯТА НА УЧЕБНИКА
Каква е концепцията на учебника? Как са организирани неговата структура
и съдържание? Как да работите с него?
Учебникът по музика за осми клас е разработен в съответствие с изисквания-
6
та на програмата за задължителната подготовка, одобрена от Министерството
на образованието и науката (МОН). Отправна точка за авторския колектив при
структуриране на учебното съдържание беше схващането, че обучението по
музика в първия гимназиален клас навлиза в нов етап и се реализира при ус-
ловия, различни от тези в основната образователна степен. Различни са и „по-
требителите“. Учениците на възраст между 14 и 15 години имат вече оформен
музикален вкус и свои стилови предпочитания към музиката, силно повлияни
от медиите и масовата култура. Чрез анкета, проведена с осмокласници от шест
паралелки (випуск 2016/17) в ГПЧЕ „Ромен Ролан“, Стара Загора, за която ак-
тивно ни съдейства музикалният педагог Елена Стоева, се опитахме да получим
макар и фрагментарна представа за обхвата на музикалните им интереси: към
песенния репертоар в клас и музикалните практики в свободното време, обмена
на музика помежду им с компютърни програми и приложения за възпроизвеж-
дане и обработване на музика. Техните отговори бяха за нас важен ориентир
при разработването на входното равнище „Музиката е навсякъде около нас“.
Другата отправна точка на авторската концепция при структуриране на
учебното съдържание е годишният брой часове за изучаване на предмета и пре-
поръчителното процентно разпределение за нови знания, упражнения, обобще-
ние и преговор. Уроците, общо 15 на брой, следват хронологията на основните
теми, включени в държавните образователни изисквания. Във всеки от тях са
обособени два дяла: теоретичен, включващ разработка на темата, подтеми и
нови понятия, и практически – с рубрики, които допълват и обогатяват музи-
кално-културната осведоменост на учениците. В нашето схващане двата дяла
във всяка урочна единица са равнопоставени. Предложените текстове трябва
да се възприемат като работен модел за часа по музика, който дава възможност
музикалният педагог непрекъснато да обновява и преосмисля учебното съдър-
жание, като добавя нови факти, явления, имена на изпълнители и др.
В съпровождащите рубрики има въпроси и задачи с познавателно предназ-
начение, оригинални текстове за дискусия с богат информационен и образова-
телен потенциал, целящи овладяването на базисните знания, но същевремен-
но активиращи когнитивните, аналитичните и творческите компетентности на
учениците. Идеите за проекти и музикални презентации предполагат актив-
ното им участие – индивидуално или в работни групи, според техните ин-
тереси. В изследователските и практическите задачи те демонстрират своя
избор, отношение и личен вкус, но същевременно и уменията си за паралели
с други изкуства и учебни дисциплини. Темите за историческите епохи – от
древността до Романтизма и Българското възраждане, дават неограничени
възможности на педагога за пренос и актуализиране на знанията им – преди
всичко чрез общите художествени стилове и понятия от изобразителното из-
куство и литературата.
Към музикално-практическата линия отнасяме и песните за изпълнение,
които не са указани в отделните уроци, а са включени като приложение в края
7
на учебника. Този подход не ограничава учителя при избора на песенния мате-
риал, а дава възможност да го съобрази с темата на урока и, разбира се, да го
обогатява с видеоресурсите, които различните музикални сайтове предлагат.
Списъкът е „отворен“ – в него по предложение на учениците могат да се доба-
вят подходящи заглавия на песни от училищния и извънучилищния репертоар.
Другото приложение в учебника – музика за възприемане (слушане), e всъщ-
ност извадка на всички музикални произведения, подредени в последовател-
ност по тематиката на уроците. Откъси от тях, в редактиран вид до 2 – 3 мину-
ти, учителят ще намери на звуконосителите, които са част от учебния комплект
за осми клас.
Ще забележите, че в подбора на музикалните примери преобладават загла-
вия, които трудно могат да се намерят като самостоятелни издания. Но и също,
че в него липсват популярни творби от бароковия и класико-романтичния ре-
пертоар, тъй като многократно са предлагани в предходните години, поради
което, предполагаме, са на разположение в училищната или в личната фонотека
на музикалните педагози. Електронният вариант на учебника ще ви изненада с
интерактивни (3D) приложения, аудио- и видеоматериали на световноизвестни
инструменталисти, певци и оркестри.
Както в учебника, така и в Книгата за учителя са включени ограничен брой
нотни примери (предимно в уроците за музикалноизразните средства, барока
и класиката), липсват нотни записи и аранжименти на песни. От една страна,
това се налага поради лимитирания обем на изданието, а от друга – поради
нивото на нотна грамотност на учениците, които възприемат подобни тексто-
ве в урока като илюстрация и за тях те нямат познавателен и информационен
потенциал. Ето защо музикалните педагози могат да се възползват от широ-
ко популярното в младежките среди караоке – изпълнение, което всъщност е
най-близо до т. нар. подражателно пеене. Впрочем това е още една възможност
за междупредметна връзка в обучението по музика с чуждоезиковото обучение:
използване на думи и понятия на чужд език в музикално-практическата дей-
ност, обогатяване на речниковия фонд и др.
Нека обобщим. Книгата за учителя дава основа за разгърнато и дълбоко раз-
биране на представените идеи в учебното съдържание. Тя предлага навигация и
кохерентен план за всеки отделен урок. Учителите могат да забавят или ускорят
темпото на придвижване през отделните теми. Добре би било да се съобразят с
възможностите, знанията и интересите на своите ученици, като избират допъл-
нителни упражнения във връзка с техните индивидуални потребности.
При подбора на музикалните примери сме се ръководили от стремежа да
включим подходящи за възрастта и съвременния вкус музикални образци, но
учителят може да предложи други, които би предпочел за своите ученици. Ин-
тернет ресурсите разширяват опита в слушането и гледането на музика и са
много важни – там свободата на избора е най-голяма и интерактивността на
учениците – задължителна.
8
Бихме били щастливи, ако възприемете учебника като платформа за осъ-
ществяване на творчески диалог, свободно, но и сериозно. Свободно, заради
възможността да станете съавтори, да го преведете на вашия и на вашите уче-
ници език, да го пресътворите с тях. Сериозно, защото да си съавтор е дело
трудно и изисква трудолюбие и фантазия. Но как иначе да отговориш на въпро-
си, които подсказват съдържанието на целия учебник: дали музиката е човешки
или вселенски език; дали музиката изразява нашите емоции и чувства, или е
звуков ключ към вечното сакрално знание? И още по-интересни въпроси, които
вашите ученици ще измислят. Те са много важни! Защото понякога да зададеш
въпрос е по-трудно, но и по-интересно, отколкото да намериш отговор.
Тема 1. ПРЕГОВОР
Урок № 1. Входно равнище

МУЗИКАТА Е НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС (с. 4)
Какъв да бъде първият час по музика в осми клас? Възможно ли е да се
предложи един универсален модел за провеждането му? Или да се следва тра-
диционният подход – изпълнение на песни от училищния и извънучилищния
репертор, разучаване на нова песен, както и много други идеи, апробирани в
педагогическата практика? Вариантите практически са неограничени.
Затова с избора на темата „Музиката е навсякъде около нас“ ние ви предла-
гаме сами да изберете пътя, по който ще започнете пътешествието с учениците
в необятния ѝ свят. Въпросите и илюстрациите са само маркери на нашия сце-
нарий, а актьорите в спектакъла са пред вас. Добре би било, ако провокирате
учениците към свободен разговор за общуването с музиката в ежедневието и
приятелския кръг, споделяне на мнения за любимите певци и състави, стилови
предпочитания и много други. Така в диалога с тях вие лесно ще наблюдава-
те и прецените сходствата и разликите на музикалните им интереси, които ще
подпомогнат оформянето на групи за дискусии или работа по проекти. В този
преговорен урок проверката на знанията за музиката е бегло засегната, дадено
е предимство на пеенето като колективна музикално-изпълнителска дейност.
Тема 2. МУЗИКАЛНА ПРАКТИКА
Урок № 2. МУЗИКАЛНА ПРАКТИКА (с. 6)

СЪДЪРЖАТЕЛНИ И МЕТОДИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
Фактите доказват, че всички човешки общества влагат усилия и отделят ре-
сурси, за да създават, изпълняват и слушат музика.
Музиката живее във и чрез музикалните практики, когато се преживява като
споделен опит в процеса на изпълнение и възприемане. Музикалните практики
9
се свързват с много сфери от индивидуалния и обществения живот. Този урок
поставя акценти върху следните аспекти на музикалните практики: музиката
като изкуство и творчество; пресътворяването и записването на музика; изпъл-
нението на музика; слушането на музика; някои съвременни музикални практи-
ки, свързани с електронните и дигиталните медии.
• Музиката като изкуство и творчество
В по-голямата част от хилядолетната история на човечеството музиката е
била част от синкретичното единство на природа и култура, околна реалност
и вътрешен свят на човека, материално и духовно. Музиките на древността и
днешната народна музика можем да разберем само ако ги възприемаме като
съчетание на танц и музика, на песен и слово в едно общо цяло. Тук учителят
може да въведе и обясни ново понятие, което ще е необходимо и при разбиране
на музиката в древността: синкретизъм. Синкретизмът (от гръцки – слятост,
неразчлененост, съединеност) е основен принцип в архаичната култура, ва-
лиден и за древните първобитни общества, и за фолклорната култура в по-но-
вите домодерни времена. В съзнанието на домодерните хора възприятието на
различните явления в природата и културата, в околния свят и във вътреш-
ния свят на човека е общо, неделимо и неразложимо. Синкретизмът в сферата
на културата означава, че вяра и религия, изкуство и труд, знание и медицина
съществуват заедно и неотделимо. Предметите, които днес възприемаме като
произведения на изкуството (идоли, маски, музикални инструменти и др.), са
едновременно част от сакралното и митологичното, но и от битовото и все-
кидневното. В музиката синкретизъм означава съчетание на ритмичните и ор-
хеистичните движения, на танц и музика, на песен и слово в едно общо цяло.
Характерният за митовете и фолклора синкретизъм в по-късното изкуство пре-
лива в синтетичност. След разпадането на синкретизма се появяват различните
изкуства, които вече търсят граници помежду си, но от древността до наши дни
има примери за синтетични изкуства, наследници на древния синкретизъм. Та-
кова в древността е античната драма, която е синтез на музика, поезия и танц.
Днешната опера е синтетично изкуство, съчетание на танц, драма, инструмен-
тална и вокална музика.
• Пресътворяване и записване
Днес, когато художествената музика е извървяла около десетвековен път,
тя има много и различни варианти, епохи и стилове, но в основата на всички
е единното разбиране за музиката като изкуство, естетическо произведение,
записана творба, художествена дейност, в която има няколко основни дейст-
ващи фигури: автори (композитори), изпълнители (певци, инструменталисти,
диригенти) и аудитория.
Творците на музика, тези, които съчиняват, се наричат композитори. Тези,
които осъществяват творческите идеи на композиторите и осъществяват звуко-
во творбата, са изпълнителите – певци и инструменталисти, солисти и групи.
10
Груповото изпълнение от оркестри и хорове извежда на преден план диригента.
Той е човекът с палката, който познава творбата в детайли, точно, ясно и вдъх-
новено я дирижира, за да извлече най-доброто от оркестъра или хора, който
ръководи. Но за да се осъзнае и осмисли творбата, има нужда и от трета брънка
във веригата на нейното осъществяване. Това е публиката: слушателите, които
правят изкуството живо, като го възприемат и оценяват.
• Изпълнение на музика
Кой и как изпълнява музика? Изпълнителят на музика – свирачът или певе-
цът – е посредник между творчеството на композитора и публиката. Най-ори-
гиналните изпълнители са ярки, талантливи, надарени личности, които имат
дарбата да въздействат върху сърцата и умовете на слушателите, омагьосват
ги, отключват техните чувства и въображение.
Виртуозният цигулар Дейвид Гарет, който се превъплъщава в ролята на Па-
ганини, споделя в интервю, че музикантът е привлекателен за публиката и става
звезда, защото: Не мисля, че става въпрос да си секси. Мисля, че най-краси-
вото нещо в живота е да бъдеш отдаден на това, с което се занимаваш. И
мисля, че ако си отдаден на нещо, това е изключително привлекателно за
околните. В интернет ресурсите е включено едно от неговите интервюта, както
и клип с откъс от филма за Паганини.
Преподавателите могат да потърсят диалог с учениците, като продължат по-
сочените в урока примери за изпълнители виртуози с други, познати на уче-
ниците в различните стилове и жанрове музика: художествена, популярна,
фолклорна. Днешните музикални звезди дължат славата си и на музикалната
индустрия, медиите и рекламата, и на изпълнителските си качества, които пуб-
ликата оценява по време на живи срещи с музиката: майсторство в инструмен-
талната и вокалната интерпретация, бързи пръсти, виртуозно свирене, ярки
гласове, неповторими тембри. Могат ли учениците да посочат звезда, която ги
е омагьосала? А да обяснят защо и с какви качества или умения?
• Слушане на музика
Как да слушаме музика? Въпросът само на пръв поглед изглежда прост. За-
щото слушането на музика е сред най-значимите и нарастващи културни актив-
ности в съвременните общества. Слушаме музика в делник и празник, в лични
и публични пространства, у дома и на концерт, сами и в група. Слушането на
музика е социално конструирано в различни контексти: сценични, медийни, об-
разователни, ежедневни, празнични. В урока са посочени някои от тях: в кон-
цертната зала или в операта, на рок концерт или в джаз клуб, на парти или в
дискотека. Учениците могат да посочат примери за това как са възприемали
музика слухово (слушане), зрително (гледане), но и телесно, двигателно (тан-
цуване).
Тук е уместно да се засегне и въпросът за естетическите измерения на му-
зиката, които са също исторически и обществено обусловени. Вкусът е ключов
11
фактор при слушането и възприемането на музика. Музиката постоянно се раз-
вива и преражда в музикалните практики. Всяко ново поколение създава своите
музикални вкусове, свързани с естетическите идеи на съответната епоха.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
• Съвременни музикални практики
Урокът за съвременните музикални практики предлага много възможности
и учениците да се включат като лектори и майстори, да споделят своя опит и
пристрастията си.
Подходящ повод дава една от задачите след урока в рубриката „Диалози за
музиката“. Вижте в приложенията възможна реализация на такъв музикален
дневник, който учениците могат да попълнят като задание за домашна работа и
да споделят в класа следващия час. В него те ще въведат получената музикална
информация от медиите: радио-телевизионни и видеоканали, интернет, сайто-
ве, блогове и социални мрежи като Vbox 7, YouTube, Facebook и др.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РУБРИКИ
Музикална работилница
Въпроси и задачи:
1. Музиката е свързана по множество начини с други изкуства (поезия, танц,
театър, кино, изобразително изкуство), с културата и обществото. Очаква се
учениците да посочат пример за такава връзка от личния си опит. Възможно
е учителят да организира посещение на опера или концерт и след представле-
нието да дискутират такава връзка. Например, ако е гледано представление на
„Българи от старо време“ в Държавния музикален театър в София, в Държав-
ната опера в Стара Загора или Държавната опера във Варна, може да се комен-
тира връзката с литературния първоизточник – повестта на Любен Каравелов;
приликите и разликите на либретото и прозаичната творба; оперетата като вид
музикален театър и конкретната оперета, композирана от Асен Карастоянов;
сценографията и костюмите като прояви на изобразителното изкуство; играта
на актьори и певци като връзка с театъра и медиите (в едно от представленията
в главните роли са актьорите, познати и от телевизионния екран – Руслан Мъй-
нов и Стефан Рядков); връзката с фолклорната музика и танц (едно от предста-
вленията е копродукция с Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“,
участват певци, танцьори и хореограф от Ансамбъла; в друго – артисти от Фол-
клорен ансамбъл „Загоре“) и т.н.
2. В музикалната практика се реализира един комуникативен процес на
взаимодействие между код (музикалният текст) – канал (композитор/из-
пълнител – слушател) – контекст (ситуация на музициране-възприемане).
Комуникацията включва диалог между изпълнителите, музикалния текст
и слушателите. В учебника е поместена графика на музикалната практика
12
като диалог между изпълнителте, музикалния текст и слушателите. Музика-
та като комуникационен процес може да се илюстрира и със следната схема
на музикалната практика като взаимодействие код-канал-контекст.
КОД
МУЗИКАЛЕН
ТЕКСТ
КАНАЛ
КОМПОЗИТОР
ИЗПЪЛНИТЕЛ
СЛУШАТЕЛ
КОНТЕКСТ
СИТУАЦИЯ
НА ИЗПЪЛНЕНИЕ
И ВЪЗПРИЕМАНЕ
Освен като „външна“ комуникация музиката функционира и като автокому-

никация, която включва вътрешни психични процеси и катализира саморазби-
рането. Учителят може да постави творческа задача на учениците да представят
една от любимите си музикални творби като комуникативен процес чрез схема
или рисунка.
3. В рубриката „Музикална кутия“ учениците имат възможност да предло-
жат за прослушване в клас няколко различни музикални творби. Дискутира се
коя от тях съответства на различните вкусове и защо. Възможно е учителят да
потърси интеграл между различните вкусове в песни, изразяващи общи ценнос-
ти и предпочитания на учениците като възрастова и социална група. Подходящ
пример е песента на „Щурците“ „Клетва“, която може да се разучи и изпее с
помощта на интернет ресурси (вж. приложението).
Диалози за музиката
Задачата в тази рубрика предлага интерактивност на учениците в дискусията
„Как хората организират своите музикални практики“. За да посочат, осмислят
и споделят примери от личния си опит, учениците получават задача да направят
свой музикален дневник, в който да опишат музиката в едно свое денонощие
или през една седмица от живота си – какво от музиката, кога и как са възпри-
емали или музицирали. Примерът за подобен медийно-музикален дневник, по-
сочен по-горе, включва различни музикални активности: от пеенето на песни в
13
училище или на купон; възприемането на музика от традиционни медии: диско-
ве, радио, телевизия, като слушане на музикални записи и гледане на клипове;
търсене и споделяне на музика в интернет, докато сте в социалните мрежи или
играете на компютърни игри. Като представят своите музикални дневници и ги
обсъдят в клас, учениците ще разпознаят общи и различни образи на музиката,
които те съдържат (музикални стилове и жанрове, песни и произведения, имена
на автори и изпълнители), и ще се обогатят взаимно.
Извори
Има много безсмъртни мисли за музиката, изказани през различни епохи
от различни мъдри хора. В рубриката „Извори“ към урока са включени някои
от тях. В дискусията всеки ученик може да избере тази, която е най-близко до
неговото разбиране на музиката. Може да прибави към тях открити от него
мисли, сентенции, цитати за музиката. Учителят може също да допринесе в дис-
кусията с предложени от него мисли, сентенции и цитати, като включените тук,
които могат да подскажат огромното значение на музиката в човешката култура
и цивилизация:
• Музиката е вид удоволствие, без което човек не може (Конфуций,
древнокитайски мислител, V в. пр. н. е.).
• Mузиката е звукът на нашите чувства (Неизвестен автор).
• Славете Господа с гусли, пейте му с десетострунен псалтир; пейте
му нова песен, пейте му стройно, с възклицание; защото словото на
Господа е право, и всичките му дела са верни (Цар Давид, Псалом 32,
Библия, Стар завет).
• Мисля, че пред мен наистина се разкриха Небесата и сам Всемогъщи-
ят Бог (Георг Фридрих Хендел, немски композитор, XVIII в. – за твор-
бата си „Месия“).
• Без музика животът би бил грешка (Фридрих Ницше, немски философ,
XIX в.).
• Художникът рисува своите картини върху платно – музикантът ри-
сува своите картини върху тишината (Леополд Стоковски, диригент,
ХХ в.).
• Музиката е лабиринт без начало и без край, където има много нови пъ-
теки, по които можем да тръгнем и където тайнствеността е вечна
(Пиер Булез, френски композитор и диригент, ХХ в.).
• Първообразът на музиката се намира в духовното, първообразите на
останалите изкуства се намират във физическия свят (Рудолф Щай-
нер, австрийски философ, ХХ в.).
• Музиката е първичното начало на всички изкуства. Съвършеният пър-
вопроизход на всички изкуства. Самото понятие Изкуство... От Ари-
стотеля до днес изкуствата бяха тласнати в пътя на подражанието:
„възсъздаване на действителността“ беше до днес основният принцип
на всяка естетика... Обаче музиката не възсъздава. Не възсъздава ни-
14
каква природа. Не описва никаква действителност... музиката е първо-
то изкуство (Гео Милев, български поет и художник, ХХ в.).
• Музиката не е само тоново изкуство, тя е нещо много повече. Тоново-
то изкуство е изразител на обикновения човешки живот, а тоновото
изкуство, което е изразител на Божествения живот и добродетели,
това е истинската музика. Тя има специфични тонове, специфични
музикални линии. Музиката ни свързва със силите на Живата Природа
(Петър Дънов, български духовен учител, ХХ в.).
Мислителите, които са оставили своите думи за музиката, принадлежат на
различни епохи, култури, художествени направления. Не трябва да се търси
универсалност и еднозначност в техните мисли. Но зрънцата мъдрост могат
да се съберат и да заблестят пред нас, ученици и учители, като брънки от една
огърлица, която ни свързва с човешките времена и пространства. Тази огър-
лица пее, защото музиката е тоново изкуство: изкуство, в което средството за
изразяване са звуците – подредени, значещи, красиви. На учителите е известно,
а на учениците следва да стане ясно, че музиката е майсторско изкуство на ор-
ганизирания звук, което има своите основни елементи и изразни средства: тон,
мелодия и хармония; ритъм, свързан с темпо, размер и артикулация; динамика;
тембър; музикална фактура (текстура); форма.
Интернет ресурси
• Щурците, „Клетва“ – https://www.youtube.com/watch?v=_cb8qYqo7j0
• Щурците, „Клетва“ (karaoke) –
https://www.youtube.com/watch?v=yY4ss7upSVY
• Моцарт, Реквием, Лакримоса –
https://www.youtube.com/watch?v=KWqvjDX1R6o
Клипът показва позицията и жестовете на диригента Херберт фон Караян
(5 април 1908 – 16 юли 1989) – австрийски диригент, ръководил 35 години
Берлинската филхармония, определян като „най-известния диригент в света
и една от най-мощните фигури в класическата музика“ („Ню Йорк Таймс“).
• Найджъл Кенеди свири Вивалди –
https://www.youtube.com/watch?v=DYvkVqpLX_E
Виртуозът Найджъл Кенеди с Берлинската филхармония свири „Четирите
сезона“ на Антонио Вивалди.
• Дейвид Гарет като Николо Паганини – https://www.youtube.com/
watch?v=LrCGH106n_E
Виртуозът цигулар Дейвид Гарет играе Паганини във филма „Цигулар на дяво-
ла“ (режисьор Бърнард Роуз). Клипът представя поведението на Паганини като
звезда, неговата „дяволска цигулка“ и култа към него у публиката през 1830 г.
„Най-красивото нещо в живота е да бъдеш отдаден на това, с което се зани-
маваш.“ Интервю с Дейвид Гарет в Москва с акценти върху филма му за Па-
ганини „Цигулар на дявола“ – http://fvision.eu/bg/2016/05/28/david-garrett-ints/
15
Откъси от интервюто с Дайвид Гарет:
Какво означава музиката за Дейвид Гарет? Съдба, просто начин на жи-
вот или нещо като зараза?
Неее-не-не. Не. Музиката за мен е всичко и се заключава в интерпретацията.
Великата музика променя. И като интерпретатор онова, с което лично разпола-
гам, са емоциите ми в момента на изпълненията. Те могат да са най-различни и
това е от изключително значение, в противен случай ще имаме бездушна стати-
ка, а музиката има нужда да е жива. Така че музиката може да е всичко и всеки
път нещо различно.
Паганини – мислите ли, че е продал душата си на дявола?
Паганини е работил… Всъщност продаването на душата си на дявола може
да е повече синоним на жертването на твърде много неща в твоя живот. Не
е непременно задължително да го правиш. Това е метафора за жертването на
повече, отколкото другите хора и постигане на забележителни резултати, но
все пак с лишаването от много други неща, на които останалите хора се радват.
Имам предвид, че животът не е само професионална кариера или само музика.
Но ако се фокусираш дотам, че го превърнеш само в кариера и музика, мисля,
че метафорично казано, продаваш душата си на дявола.
Но ако има Бог, той трябва да е там. И каква е тайната на Паганини,
чийто гений…?
Реално погледнато, историята е показала, че определени хора просто над-
скачат своето време. Имам предвид, ако погледнете Леонардо да Винчи или ако
погледнете Ван Гог – определени хора по някаква причина правят неща, които
имат отношение и към съвремието 200 години след тях. И Паганини наистина
до днес е техническият връх на цигулковото изкуство. Не може да направите
нищо по-трудно от това, което той дава. И е така доволно трудно да се свирят
произведенията му, че не мога да си представя какво е да ги напишеш. В смисъл
защо, за бога, ще си причиняваш това?
Как беше преживяването от музикант да се превъплътите в драматичен
актьор?
Беше ми доста лесно, защото всъщност всичко, което имаме от Паганини, са
няколко истории, огромно количество митове и цигулковите му произведения.
Чел съм за него много през целия си живот и в случая се концентрирах да изчета
отново ключовите факти в опит да си представя добре кой е бил той, но в крайна
сметка открих повече в самата му музика – как я пише, какво е писал, какво е
измислил, за да бъде най-интересният и актуалният, и така да разберем какъв е
бил действително. Бил е напълно обсебен от упражняването, въпреки че хората
говорят, че не се е упражнявал. Това най-вероятно също е нещо, което той създа-
ва около себе си, защото е вид сензация, ако кажеш, че не репетираш, и след това
свириш по този начин. За да свириш така, трябва адски много да си се упражнявал!
Определят Ви като част от Ем Ти Ви генерацията – какво по-точно оз-
начава това?
16
Да. Означава, че ако имате своята страст и добър продукт – излизаш на паза-
ра и го продаваш. Няма нищо лошо в това да продаваш нещо стойностно. Въз-
приемам като неприемливо само продаването на нещо, което не е добро. Ако
имате хубав продукт, добре е да го поднесете правилно опакован и да се гор-
деете с него. И мисля, че класическата музика и каквото друго свиря са много,
много добри, на много високо ниво. Работил съм цял живот, за да ги представя
качествено и да съм добър в това, което правя. Така че намирам за напълно
естествено да излезеш навън и да стигнеш до аудиторията си. Много е важно.
В противен случай може да имаш най-страхотния продукт, но ако не говориш
за него, ако не си вдъхновен от него да го споделиш с публиката, няма да има
кой да го чуе. Хубаво е да се промотира добрият продукт. И не говоря просто
за себе си, говоря за качествената музика принципно.
Но доколко трудно е да се съчетае класическата музика с електронната?
О, много, много, много трудно е. Мисля, че трябва да намериш собственото
си звучене, разбира се. Работил съм много, много години, учих композиране в
Julliard четири години, така че винаги съм търсил някакво специфично звучене,
когато работя над кросовър музика. И всяко едно произведение си иска отде-
лен подход, но си има и някои специфични похвати. Просто да вземете една
поп-рок група и класическа цигулка няма нищо да се получи. Твърде различно
звучат. Затова обичам винаги да интегрирам оркестър и особено духовите ин-
струменти, защото с тях постигаш част от слепването между струнното и рок
звученето, между класическото и електронното.
Тема 3. ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В МУЗИКАТА
Темата „Изразни средства в музиката“ е разработена в три последователни

урока: „Мелодия и хармония“, „Ритъм, метрум, темпо, динамика, тембър“ и
„Принципи на формообразуване“.
Урок № 3. МЕЛОДИЯ И ХАРМОНИЯ (с. 10)

Урокът „Мелодия и хармония“ представя две от изразните средства в музи-
ката. Текстовете в урочното съдържание са фокусирани върху общото предста-
вяне на основните изразни средства в музиката; дефинирането на двете понятия
(мелодия и хармония) и някои особености на тяхната изразна сила.
Каква е природата на музиката?
Музиката е изкуство на организирания звук. Звукът е суровият материал,
от който се прави музиката. Музикалният звук (тон) винаги се осъзнава като
организирана комбинация от определена височина, продължителност и тембър.
Музиката е медиум, който има свой специфичен музикален език. Му-
зикалният език може да се редуцира до изразни средства чрез процес на
2. Книга за учителя по музика за 8. клас – Л. Пейчева и др. 17

формализация. Изразните средства в музиката са форма на общи културни
ценности и на естетическа експресия. Заедно с това изразните средства в
музиката са свързани с техническите аспекти на музикалната структура. За
да бъдат обяснени изразните средства, музикалните реалности се редуцират
до схеми.
Музиката във всички култури е изградена от едни и същи изразни и експре-
сивни средства. Всяка музика, независимо от какъв вид е, се базира на едни и
същи елементи, които я изграждат. Тези структурни елементи се наричат израз-
ни средства. Основните изразни и експресивни средства в музиката са мелодия
и ритъм, хармония, темпо, динамика, тембър. Изразните средства са структур-
ни фактори, които са свързани и си взаимодействат едно с друго. Всяко от тях е
особен витализиращ агент, който зарежда музиката с базова емоционална сила.
Начинът, по който изразните средства са аранжирани, дава на музиката нейната
уникалност, значение и разпознаваема културна идентичност. Изразните сред-
ства са специфични експресивни фактори, които определят човешките музикал-
ни реакции в определени контексти.
Как са структурирани и как функционират музикалните изразни средства?
Каква е тяхната експресивна сила?
• Мелодия
Мелодията се дефинира по много начини от различни философи, психолози,
музиколози. Мелодията е линеарният аспект в музиката и се свързва с височи-
ната на звука. Приема се като женски елемент в музиката.
Мелодията е последование от тонове с различна височина, които са свърза-
ни по начин, който създава музикален смисъл (той се постига при свързването
на тоновете чрез ритъма, метрума, интерваловите движения, тоналните напре-
жения, тембъра).
От какви елементи се конструира мелодията?
Градивните елементи на мелодията са: 1) интервалите (разстоянието между
височините на два тона) и 2) посоките на мелодичните движения (възходящо и
низходящо).
Интервалите биват възходящи и низходящи; мелодични (звучат последова-
телно) и хармонични (звучат едновременно).
Посоките на мелодичните движения са възходящи и низходящи.
Според какви принципи се конструира мелодията?
Всяка мелодия, независимо от нейния характер, се конструира според общи-
те принципи на ритъма, симетрията, формата.
Всяка мелодия е изградена от различни – малки или по-големи, мелодични
фигури (фрагменти), които се очертават като мотиви, фрази или теми в актив-
ния музикален процес. Мелодичната фигура (мотив, фраза, период) е подреж-
дане на тонове по определен начин в един мелодичен фрагмент.
В добре структурираната мелодия обикновено има симетрия и единство
18
между мелодичните фигури. Единство на мелодичните фигури означава те
да имат сходен характер, което води до свързана и хомогенна мелодия.
Всяка мелодична фигура (мотив, фраза, период) е носител на малка идея.
Развитието в мелодията означава разработване на тази идея в мотив, фраза или
тема.
Всяка мелодия може да се раздели на две или три части, като всяка от тези
части може да съдържа различни периоди. Периодът е сред най-важните час-
ти в структурирането на мелодията, трудно е да се създаде добра мелодия без
период. Периодите могат да бъдат дълги или къси (подобно на езика, в който
се използват дълги или къси изречения). Един мелодичен период може да бъде
изграден от две или повече фигури или от една фигура, която се повтаря с малки
изменения.
Какви качества притежава добрата мелодия?
Хубавата мелодия е интересна, лесно запеваема, веднага се запомня. Въз-
действащата мелодия носи дух, емоция, естетическа наслада, чувство за удо-
волствие.
Известно е, че мелодията е езикът на чувствата. Всяка отделна мелодия има
свой характер и изразява различни чувства. Мелодията може да се асоциира с
любов, нежност, тъга, радост, удивление, носталгия, меланхолия.
Създаването на мелодията се ръководи от чувствата, чувствителността и
вкуса на композитора и/или изпълнителя. Възприемането на мелодията от слу-
шателите също е субективно и то определя дали конкретната мелодия ще бъде
приятна или неприятна на слушателя, дали ще бъде ценена от него.
• Хармония
Хармонията е вертикалният, акордовият аспект в музиката, който се свързва
с едновременното звучене на тоновете. Акордът е основно средство за изграж-
дане на музикалната хармония. Всеки акорд има специфични връзки със съсед-
ните му акорди.
Какви са тайните на музикалната хармония? В контекста на музиката хар-
монията е фокус на съгласуваните звуци, съединението, пропорцията, редът.
Музикалната хармония е изразното средство, което символизира единството,
съзвучността, съразмерността.
Хармонията в музиката се появява, когато тонове с различна височина зву-
чат едновременно и образуват акорди. Според конструираните специфични
нормативни правила терцовите интервали са „здравото ядро“ на хармоничната
музика. Акордовите триади са съставени от основа, терца и квинта. Акордите
могат да бъдат хоризонтално разтегляни във възходяща и низходяща посока
под формата на арпежи. Акордите изпълняват определени хармонични функ-
ции и в някаква степен са независими от мелодията.
Хармонията обаче може да разкрие своята потенциална енергия и емоцио-
нално значение само в контекста на тоталната музикална структура и в единство
19
с останалите музикални изразни средства. За по-дълбоко разбиране на хармо-
ничния процес в отделната музикална конструкция е подходящо хармонията
да се разглежда във връзка с мелодията. От една страна, мелодията подсказва
каква е подходящата за нея хармония. От друга страна, една и съща мелодия
може да бъде хармонизирана по различен начин. В хомофонно-хармоничната
музикална фактура целта на хармоничния акордов съпровод е да подкрепя ме-
лодията.
Хармонията е музикален ресурс със съществени структурни и експресив-
ни възможности. От VIII в. до днес хармонията е ключово изразно средство и
определящ аспект на музикалното съдържание. Хармонията съгласува и урав-
новесява в себе си различни противоположности. Начинът, по който музикал-
ният звук се зарежда с напрежение или спокойствие, се дава от хармоничния
контекст. Дисонансът (напрежението) и консонансът (отпускането) в хармо-
ничния процес (и особено в тоналната хармония, където има един ключов
център – тониката) е по-лесно да се чуят, отколкото да се обяснят с думи. За-
това чрез фокусирано слушане на подбрани от учителя откъси от музикални
произведения учениците могат да бъдат насочвани да опитват да разпознават
природата на хармоничния дисонанс (или напрежението, породено от неочак-
ваната смяна на хармоничната посока), както и на хармоничния консонанс
(или отпускането в благозвучието). В хода на тези дейности е важно да се
подчертава, че консонансът не бива да се асоциира с „привлекателен“ и „до-
бър“ , а дисонансът – с „грозен“ или „лош“.
Музикалната хармония има дълбока изразна сила и може да провокира
смислово противоположни емоционални състояния: тъга и радост, покруса и
възторг, враждебност и любов, отчаяние и надежда, страх и кураж.
Дейностите в тази част от урока имат за цел да хвърлят допълнителна свет-
лина към мелодичния и хармоничния процес в музиката. Подбраните задачи,
въпроси и упражнения конкретизират и потвърждават изложеното в урока съ-
държание и дават възможност учениците да събудят своето усещане за това как
работят мелодията и хармонията в музиката.
Историческата перспектива за тези изразни средства може да бъде разгръ-
щана във всеки от следващите уроци, които систематизират историческата по-
следователност в развитието на музикалното изкуство: Средновековие, Рене-
санс, барок, класицизъм, Романтизъм. Музикалните екскурзии през вековете
ще разкрият пред учениците как са се променяли мелодията и хармонията в
исторически план.
20
За любопитните
Според Игор Стравински от всички елементи на музиката мелодията е
най-достъпна за ухото. Мелодията е на върха в йерархията на елементите, кои-
то съставят музиката.
Според Стоян Джуджев (1902 – 1997) истинската мелодия, т.е. песента, за-
почва от момента, в който интонацията на говора преустанови своето бързо,
самопроизволно и неопределено криволичене в различни посоки и започне да
протича равномерно, като се опира върху една определена височина [Джуджев,
1980: 257].
Интернет ресурси към урока
Примери за хубави, лесно запеваеми, запомнящи се мелодии от различни
музикални сфери:
Популярна музика
• „Един бял гълъб“ (Una Paloma Blanka). Демис Русос – в два варианта:
<https://www.youtube.com/watch?v=bgTX3WR0EWI> продължителност
3.16
<https://www.youtube.com/watch?v=uaI4mXFMENs> продължителност 3.12
• „За нищо не съжалявам“ (Non, Je ne regretted rien). Едит Пиаф – в два
варианта:
<https://www.youtube.com/watch?v=fOCsVRRnLpc> продължителност 2.06
<https://www.youtube.com/watch?v=Q3Kvu6Kgp88> продължителност 2.22
(текст на български език)
• „Мама миа“ (Mamma Mia). AББА
<https://www.youtube.com/watch?v=unfzfe8f9NI>продължителност 3.30
• „Реките на Вавилон“ (Rivers of Babylon). „Бони М“
<https://www.youtube.com/watch?v=9ybv4DOj-N0> продължителност 4.19
Художествена музика
• Жорж Бизе. „Хабанера“ из оп. „Кармен“. Изпълнява Елина Гаранча
https://www.youtube.com/watch?v=jGFUKsv1epk продължителност 3.58
(концертно изпълнение)
https://www.youtube.com/watch?v=K2snTkaD64U продължителност 4.35
(Метрополитен опера)
Фолклорна музика
• „Кадъно, Кадънчице“. Изпълняват дует Стефка Съботинова и Тинка
Пешева (с изписан текст)
<https://www.youtube.com/watch?v=i4V9j-OX5Qc> продължителност 2.27
Примери за връзката мелодия – хармония
• Волфганг Амадеус Моцарт. Соната за пиано №18, ре мажор, К 576,
втора част. Пример за онагледяване на връзката и взаимодействието между
21
мелодия (дясна ръка) и хармония (лява ръка). В примера лесно се иденти-
фицират мелодичните фрази и изграждането на техния хармоничен кон-
текст. Може да се избере една от двете възможности:
Изпълнява Даниел Баренбойм (продължителност 4.40 – 9.49):
<https://www.youtube.com/watch?v=TfCzqcW0LqE>
Изпълнява Митсуко Учида (продължителност 5.07 – 10.06).
<https://www.youtube.com/watch?v=VROBFNGUGdQ>
Нотирана музика
• Волфганг Амадеус Моцарт. Дивертименто в ре мажор, К 136. Пример
за представяне на линеарния аспект на мелодията и различните посоки на
мелодичните движения (тотална продължителност 14.25; за слушане: 00 –
5.46).
<https://www.youtube.com/watch?v=7FRYoBy7iT8>
• Волфганг Амадеус Моцарт. Соната за пиано №12, фа мажор, К 332. При-
мер за динамичната енергия на хармонията за хоризонтално разтегляне на
акордите и създаване на раздвиженост в хармоничния език при употреба на
арпежирани акорди и хармонична нестабилност при употреба на умалени
септакорди (продължителност 6.31).
<https://www.youtube.com/watch?v=3rmYwic6fLY>
Урок № 4. РИТЪМ, МЕТРУМ, ТЕМПО, ДИНАМИКА, ТЕМБЪР

(с. 12)
Материалът в урока „Ритъм, метрум, темпо, динамика, тембър“ е организи-
ран около тези ключови елементи (изразни и експресивни средства) в музиката.
Ритъмът, метрумът, темпото, динамиката и тембърът са ключови агенти на
музикалната експресия. С учебна цел се разглеждат като отделни феномени,
но те са свързани както помежду си, така и с останалите елементи на музиката.
• Ритъм
Ритъмът е отмерено, равномерно движение на елементи и се съотнася с вре-
мето и процесуалността. Приема се като мъжки елемент в музиката.
Сред основните атрибути на ритъма могат да се посочат движението, регу-
лярното повторение, пропорциите, ритмичните схеми, метричните пулсации.
Метрумът е основа и актуална матрица за музикалния ритъм. Отличителни
характеристики на метрума са периодичността и цикличното повторение.
Метрумът се дефинира и чрез метричния акцент – регулярно редуване на
силни и слаби метрични времена.
22
Тактът е част от музикалното движение, което съдържа такъв брой нотни
стойности, който съответства на тактовия размер, записан в началото на пето-
линието.
Какви са отношенията в дихотомията ритъм – метрум?
Ритъмът и метрумът са отделни, но свързани музикални фактори. Ритъмът е
организация на трайностите, а метрумът – мярка на пулсациите.
Метрумът действа като консервативна сила и се стреми да сведе ритмичното
движение до ред и закономерност. В метрично организираната музика метру-
мът остава един, докато ритъмът се променя.
Метрумът и ритъмът внасят ред и симетрия в музиката.
Сред важните експресивни функции на мензуралния ритъм е ритмичният ак-
цент. Чрез ритмичния акцент една нота става по-важна от друга.
От систематична и схематична перспектива метрумите се делят на прос-
ти и сложни. Простите метруми са двувременни и тривременни. Основните
метруми – двувременни и тривременни – се свързват с тактовите размери 2/4
и 3/4.
2/4 | | | |
3/4 | | | |
Тези метруми са основа на множество музикални жанрове.
Простите метруми и размери се комбинират по различни начини в сложни
тактови размери. Метрумите и свързаните с тях тактове се делят на регулярни
(правилни, симетрични) и нерегулярни (неправилни, асиметрични). Сложните
комбинирани метроритмични модели са комплексни и зависят от подреждането
на съставящите ги прости тактове и от културния контекст.
Метроритмичната организация на българската народна музика се отличава с
богатство от метроритмични форми и модели (патерни, шаблони).
Характерни за българската народна музика са асиметричните (неравнодел-
ни) сложни тактови размери. Всеки тактов размер има своя идентичност, свои
ритмични конфигурации и е свързан с определени хора, народни игри и танци.
Основният характер на всеки конкретен танц се базира върху фундаментална
метроритмична структура.
Как изглежда специфичното ритмично групиране в типичните за българска-
та народна музика тактови размери?
Пайдушко хоро в 5/8 +

Ръченица в 7/8 + +
Мъжка ръченица в 7/8 + +
Дайчово хоро в 9/8 + + +
Копаница в 11/16 + + + +
23
Eленино хоро в 13/16 + + + + +
Когато ритъмът не е метрично организиран и е без конкретна метрична сиг-
натура, музиката е безмензурна. Ритмичните акценти са основни опори в без-
мензурната музика.
• Темпо
Експресивният елемент темпо в музиката означава скоростта, с която се из-
пълнява конкретното музикално произведение. Има голяма експресивна разли-
ка между музикални творби в бавно и в бързо темпо.
Контекстите и ситуациите, в които музиката се изпълнява, оказват влияние
върху темпото. Една и съща музикална творба може да се изпълнява в раз-
лично темпо при различни ситуации. Сред определящите външни за темпото
фактори могат да се посочат мястото (концертна зала, звукозаписно студио,
учебен кабинет, частен дом, музициране на открито), времето, изпълнителите,
аудиторията.
От психологическа гледна точка индивидуалното усещане за темпо е различ-
но. То зависи от индивидуалния темперамент и характер на изпълнителя. По-
ради това темпото в музиката варира и винаги има персонална интерпретация.
Независимо от експресивните индивидуални вариации в темпото мелодичният
контур, ритъмът и хармоничните решения остават инвариантни.
Метрономът е механичен измерител на темпото, въведен в употреба през
ХІХ в.
• Динамика
Динамиката е експресивен музикален елемент, който изразява силата на зву-
чащата музика.
Подобно на темпото, динамиката е много субективен аспект в изпълнението
на музика.
Силно звучащата музика енергетизира поведението по различни начини –
може да стимулира максимален интензитет на движенията, но може и да блоки-
ра моториката на тялото.
• Тембър
Тембърът е съществен атрибут на музикалния тон и се свързва с качеството,
цвета и значението на тона.
Тембровата структура е по-малко податлива за рационално разбиране. Тем-
бърът може да изразява различни емоции: тъга, радост, гняв, спокойствие,
сила, слабост.
24
Към дейностите в рубриката „Музикална работилница“ могат да се добавят
и други задачи, свързани с разглежданите в урока изразни средства.
Разгледайте две картинки. Първата представя организирани по един начин
форми и цветове. Втората представя организирани по друг начин форми и цве-
тове. Коя от двете картинки бихте определили като ритмична?
Потърсете и чуйте три музикални произведения, които съответстват на ва-

шия вкус. Изолирайте темповия компонент в прослушаните творби. Определе-
те темпото, с което се изпълнява всяко отделно произведение.
В рубриката „За любопитните“ могат да се представят различни размисли на
композитори, диригенти и изпълнители за музикалния ритъм.
Според Игор Стравински законите, които регулират движението на звуците,
изискват присъствието на измерими и постоянни стойности – метрума, чисто
материален елемент, чрез който ритъмът, чисто формален елемент, се реализи-
ра. Метрумът дава само елементи на симетрия, неизбежно съставени от равни
величини, които се използват от ритъма, чиято функция е да установи ред в рит-
мичното движение чрез разделяне на равните величини, рамкирани от метрума.
В музикалната практика се използват множество специфични термини за
различни видове темпо в музиката: алегро (бързо), виваче (живо), модерато
(умерено), адажио (бавно) и др.
Съществуват специализирани понятия за означаване на музикалната ди-
намика: пиано (тихо), форте (силно), мецофорте (умерено силно), мецопиано
(умерено тихо), декрешендо (затихване на звука) и крешендо (усилване на зву-
ка) и др.
Особени понятия се употребяват за означаване на музикалния тембър: мек,
остър, топъл, кадифен, метален, звънлив и др.
25
Предлагаме за слушане няколко произведения, представящи характерните за
българския музикален фолклор неравноделни размери. Целта на тази конкретна
задача за слушане е да култивира някакво музикално любопитство към нерав-
ноделността в българската народна музика, която в случая е представена чрез
подбор на творби на майстори класици в българската художествена, популярна
и фолклорна музика.
Пайдушко хоро в 5/8 +

• Петко Стайнов – Пайдушко
<https://www.youtube.com/watch?v=4Sn1rqRLmNA> продължителност 2.20
Ръченица в 7/8 + +
• Добри Христов – Ръченица /„Мари моме“/
<https://www.youtube.com/watch?v=4-034lbfmqo> продължителност 1.10
• Парашкев Хаджиев – Ръченица
<https://www.youtube.com/watch?v=mIYSwVqrpKk> продължителност 0.46
Мъжка ръченица в 7/8 + +

• Една песен, аранжирана в два стила: като популярна и като фолклорна:
Атанас Бояджиев (музика) и Богомил Гудев (текст)
„Откъде да взема сила“. Изпълняват Петър Чернев и Магда Панайотова
<https://www.youtube.com/watch?v=qzpedfXL3ug> продължителност 2.40
• „Лудо-младо“. Изпълнява Стоянка Бонева
<https://www.youtube.com/watch?v=l9XcX75_8yk> продължителност 4.00
Дайчово хоро в 9/8 + + +

• Милчо Левиев – „Блус в 9“
<https://www.youtube.com/watch?v=VxvPptQ3QNo> продължителност 4.22
Копаница в 11/16 + + + +
• Камен Донев – Копаница (Из моноспектакъла „Възгледите на един учи-
тел за народното творчество“)
<https://www.youtube.com/watch?v=SpkLubafV4M> продължителност 2.34
Eленино хоро в 13/16 + + + + +

• Дико Илиев – Еленино хоро <https://www.youtube.com/
watch?v=uzKIc_dmNRQ> продължителност 5.40
Бучимиш в 15/16 + + + + + +
• Ангел Димитров – Buchemish
<https://www.youtube.com/watch?v=ryV2X2BaXK0>продължителност 4.16
26
Урок № 5. ПРИНЦИПИ НА ФОРМООБРАЗУВАНЕ (с. 14)

В урока „Принципи на формообразуване“ се разглеждат различни структур-
ни характеристики на музиката. Анализът на музикалната форма се занимава с
принципите на формообразуване, които са важен ключ за разбиране на техни-
ческите аспекти на музикалното произведение.
Музикалната форма не съществува като отделна категория. Понятието му-
зикална форма e основен организиращ принцип и се свързва с цялата структура
или план на конкретната музикална творба. Когато се разглежда музикалната
форма на конкретно музикално произведение, обикновено се говори за негови-
те мелодии, хармонията и тоналността, ритъма и метрума, темпото и динамика-
та и т.н., както и за връзките между тях.
В западната художествена музика концептът за музикална форма е центра-
лен. Музикалната форма представя организиране на музикални идеи и събития
съобразно някаква логика. В такава връзка музикалната форма може да се раз-
глежда като абстрактна норма, схема, в която музикалните идеи се актуализи-
рат.
Формата често се различава от концепта за жанра, но двете понятия са свър-
зани и преплетени. Понятието форма може да се използва в широк смисъл за
означаване на музикални жанрове (песен, симфония, концерт, симфонична пое-
ма, менует и др.), както и за да покаже връзките, които съществуват между еле-
ментите на музикалната композиция. Една и съща форма може да се реализира
в различни жанрове и да се прилага в различни типове музика.
Когато музиката се анализира във формална перспектива, обикновено вни-
манието се фокусира върху композиционния процес и формообразуването.
Основните принципи на формообразуване в музиката са повторение (бук-
вално и изменено) и контраст.
Принципът на повторението в най-широк смисъл се свързва с дублиране-
то, репродукцията и подобието. При употребата на принципа на повторение в
музикалното формообразуване се прилагат две основни стратегии: 1) използват
се различни степени на варирани трансформации във всяко изразно средство
(мелодична, ритмическа, хармонична, темброва, динамична, темпова модифи-
кация) или 2) прибягва се до последователни буквални или изменени повторе-
ния на модели/патерни или секции от музикалната форма.
Традиционният анализ на музикалната форма кодира един тематичен блок
като А, друг тематичен блок като В, трети – като С и т.н. Схематично повторе-
нието в музикалната форма може да се изрази по следния начин:
Буквално повторение на идентичен модел: А А А А А А
Изменено повторение на един модел: А А’ A’’ A’’’A’’’’’ A’’’’’’
27
Принципът на контраста е другата формална техника за стимулиране на
звуковото развитие и формиране на структурните връзки в музиката. Когато
принципът на контраста се използва като конструктивна база, той активира
музикални събития и води до определени структурни резултати – ритмичен и
метричен контраст, мелодичен, хармоничен и тонален контраст; динамичен,
темпов и тембров контраст.
Принципите на формообразуване се проявяват в многообразието от музи-
кални форми. Сред конвенционалните музикални форми, въведени и утвърдени
като културна норма в западната художествена музикална традиция през по-
следните няколко столетия, са: строфичната песенна форма, двуделните и три-
делните форми, тема с вариации, рондо формите, сонатната форма, смесените/
хибридни форми.
Строфичната песенна форма използва една и съща музика за различен текст.
Строфичната конструкция на музикалната форма е свързана със строфична-
та конструкция на поетическия текст. В строфичната песенна форма един ме-
лострофичен модел/патерн се повтаря отново и отново.
Малките музикални форми са секционни и са съставени от различни секции
(дялове, сегменти) – две, три или повече. В тази категория са двуделните и три-
делните форми.
Двуделната музикална форма има две секции. Моделът на структурните
връзки в двуделната форма може да се представи със следните формални схеми:
секция/дял А □ секция/дял В □ = прилагане принципа на контраст (мотивен,
ритмичен, хармоничен и т.н.)
секция/дял А □ секция/дял А □ = прилагане принципа на повторение
секция/дял А □ секция/дял A’ □ = прилагане принципа на измененото повто-
рение (варирането)
Триделната музикална форма има три секции. Те могат да съдържат както
идентични, така и модифицирани или различни секции. Формалната схема на
триделната форма може да се представи по следните начини:
секция/дял А □ секция/дял В □ секция/дял А □
секция/дял А □ секция/дял В □ секция/дял А’ □
секция/дял А □ секция/дял А □ секция/дял В □
секция/дял А □ секция/дял А’ □ секция/дял B □
Големите музикални форми са тематични. При тях структурните пропорции
са по-големи. Големи музикални форми в западноевропейската художествена
музика са: вариациите, рондо формите, сонатната форма, смесените/хибридни
форми. Тематичното развитие в тези традиционни форми се изгражда според
фиксирани нормативни модели в съответствие с принципите на повторението
и контраста.
Един стандартен формален модел на рондо формата изглежда така:
АВАСАDА
28
Модел на тема с вариации:
Тема – Вариация 1 – Вариация 2 – Вариация 3
Ето една обобщена диаграма на сонатната форма:
Експозиция – Разработка – Реприза
Както пише Игор Стравински, музиката, която се базира върху онтологич-
ното (реалното, битийното) време, в общи линии е доминирана от принципа на
подобието/повторението. Музиката, която се придържа към психологическото
време, предпочита да се придържа към контраста. Тези два принципа доми-
нират креативния процес, което кореспондира с фундаменталните концепти за
единството и разнообразието.
Според Райна Кацарова (1901 – 1984) мелодиите на българските народни
песни имат строфичен строеж и биват едно-, дву-, три-, четири-, рядко пет- и
повече редични. На една текстова редица отговаря една мелодична редица.
Следващата нотирана мелодия е пример за двуредична мелодична строфа,
при която двете мелодични редици са построени симетрично 2+2 такта:
7/8.................│................. │...................│.......... │
Слън-це гре-е, дъжд вали, меч-ка-та се же-ни.
Дя-во-лът се кръс-ти с кри-ви-те си пръс-ти.
Проста двуделна форма (а в)
• Йохан Себастиан Бах. „Менует“
<https://www.youtube.com/watch?v=j86LiKad0IQ> продължителност 1.23
Проста триделна форма (а в а)

• Хенрик Виенявски. „Тарантела“
https://www.youtube.com/watch?v=vylfNtdcLuA продължителност 4.56
Рондо форма
• Антонин Дворжак. „Рондо“
https://www.youtube.com/watch?v=Xh4ypb1gFgA продължителност 7.15
Тема с вариации
• Александър Владигеров. „Дилмано, дилберо“. Вариации, ор. 3 (с ноти)
<https://www.youtube.com/watch?v=Xepw5ug291Y> продължителност 10.24
29
Тема 4. МУЗИКАТА В ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ
Темата „Музиката в древните култури“ е разработена в два последовател-

ни урока: „Музиката в древните култури“ и „Музикалната култура на Древна
Тракия“.
Урок № 6. МУЗИКАТА В ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ (с. 16)

Кога и как е възникнала музиката? Дали първата искра е била божествена,
или предците ни са получили вдъхновение от природните звуци, за да изразят
емоциите и идеите си чрез музика? Трудно е да се намери еднозначен отговор
на тези въпроси, но по-важното е учениците да разберат, че музиката е част от
човешката култура, естествен израз на нейното развитие. Темата „Музиката
в древните култури“ се свързва с историята на музиката, но и с историята на
човешките култури и цивилизации изобщо. За музикалния живот в зората на чо-
вечеството свидетелстват разнородни извори: археологически находки, скални
рисунки, фрески, мозайки, изображения върху вази, древни литературни тек-
стове върху камък, глинени плочки, папирус, пергамент и ръкописни книги.
Важно е да се разбере, че за музикалното „детство на човечеството“ може да се
съди и по съхранените фолклорномузикални традиции, които са живи в музи-
калните култури на много народи днес, сред които и при нас, българите, и при
нашите съседи на Балканите. Фолклорната култура с присъщия ѝ „нелинеен ис-
торизъм“, с нейната самодостатъчност и културно доминиране през дълги пе-
риоди от време съдържа в себе си както актуалността на съвременното разви-
тие, така и „историческо безвремие“ на архаичната митичност. Изследователи
на музикалната ни култура определят историята ѝ от семиотична гледна точка
като съ-съществуване на митологичното като първична моделираща система и
културологичното в произведението на изкуството като вторична моделираща
система (Рачева, Илиева, Захариева, 1998: 7 – 9). Затова в уроците, посветени
на музиката на древните култури, ще бъде направена връзка с историята на
човечеството, с географията (включени са не само европейски явления), с ис-
торията на изобразителното изкуство, литературата, философията, с фолклор-
ната музика днес, с някои съвременни практики за съживяване на културното
наследство.
За да се улесни възприемането на материала, темите са структурирани с
подзаглавия; добавени са речникови статии и няколко съпровождащи рубрики.
Темата „Музиката в древните култури“ включва подтемите: „Митове и легенди
за възникване на музиката“, „Древните музикални култури на Близкия изток“,
„Музиката и древните култури на Азия (Индия и Китай)“, „Музиката в древ-
ността по нашите земи (Музикалната култура на Древна Тракия)“, „Древни му-
зикални инструменти“.
30
• Митове и легенди за възникване на музиката
В този раздел на урока се проследяват различни митове и легенди за про-
изхода и смисъла на музиката. Текстът на урока съдържа по-обстойни позова-
вания на древногръцките митове: богове (Хермес, Аполон, Пан, Мнемозина),
музи (Клио, Калиопа, Терпсихора, Ерато, Евтерпа, Полихимния), други ми-
тологични същества и легендарни герои (нимфата Сиринга). В теологията на
древните гърци две божества символизират противоположни страни на музика-
та. Аполон е бог на музиката и светлината, истината и поезията, свири на лира,
предвожда музите. Дионис е бог на екстаза, на танца и опиянението, шествията
му се огласят от авлоси. По-късно тази дихотомия на музиката и божествените
ѝ олицетворения ще очертае една линия в европейската цивилизация – Аполо-
новото срещу Дионисиевото начало, вокалната срещу инструменталната музи-
ка, духовната срещу светската музика.
Очаква се постигане на конкретна необходима компетентност и резултати:
ученикът да осъзнае връзката между историческите и социалните явления и
музиката, да се ориентира в историческите епохи и техните музикални съдър-
жания, да разбере синкретичното единство на ранните култури, част от което
е музиката. Учебното съдържание ясно сочи, че музиката в древността не е
самостоятелно изкуство, а част от синкретичните художествени форми на ар-
хаичната митологична култура. Към основните текстове на урока са добавени
речникови статии, които съдействат за постигането на очакваните резултати в
обучението и обосновават нови понятия: колективен танц, синкретизъм.
• Древните музикални култури на Близкия изток
Представя се накратко музиката на древните робовладелски царства от
Близкоизточния регион – Египет, Месопотамия, Еврейските царства.
В Древен Египет музиката има ритуални функции, част е от религиозни,
дворцови и военни церемонии, но служи и за развлечение. Върховните божест-
ва от египетския пантеон Озирис, Изида и Тот са покровители на музикално-
то изкуство. Атрибут на бога на музиката Ихи бил систрумът – инструмент,
с който е изобразена и царица Нефертари. В изображенията на мистериите,
посветени на бога на умиращата и възкръсващата природа Озирис, съпругата
му Изида пее погребални песни, а възраждането му се празнувало с музика,
песни и танци. Най-ранни били перкусионните (метални систруми, кречетала) и
духовите инструменти (флейти от тръстика). През епохата на Старото египет-
ско царство се появяват арфата с форма на ладия и струни от палмови влакна,
барабаните. През епохата на Средното и Новото царство има различни лири,
авлоси и метални тръби.
В царствата на Древна Месопотамия (IV – II в. пр. н. е.) според изображе-
ния на археологически паметници имало оркестри от арфи, тръстикови флейти
съпровождали пеенето.
За древните музикални култури на израилтяни и юдеи в по-късни времена
31
има повече свидетелства. Легендарният цар Давид, който обединил Израел и
Юдея през Х в. пр. н. е., писал религиозни песнопения (псалми), имал оркес-
тър и хор от 300 професионалисти, които пеели псалми под съпровод на арфи,
лири, китари, псалтири, ударни инстурменти, тръби.
• Музиката и древните цивилизации на Азия (Индия и Китай)
На териториите на днешните Индия и Китай се зараждат едни от първи-
те човешки цивилизации. За древните жители на Изтока музиката поддържала
реда във Вселената (Космоса), но и реда в държавата; музиката хармонизира-
ла отношенията между боговете, човека и природата. Освен текста в учебника
преподавателят може да използва някои достъпни източници, свързани с ис-
торията на музикалните култури в Индия и Китай, с етимологии на музикал-
ни понятия. Така например за древните китайци първоначално думата музика
означава синкретичното единство от човешките дейности в ритуалния живот
(танц, поезия, изкуство, храна). Интересна информация, свързана с източните
музикални култури, осмислена в музикологическа, историческа и културоло-
гическа перспектива, съдържа книгата на Иванка Влаева „Музика по пътя на
коприната“ (Влаева, 2009).
Тема 4. МУЗИКАТА В ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ
Урок № 7. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ (с. 20)

За богатата музикална култура на древните траки черпим сведения от архео-
логически находки, артефакти, сведения на древногръцки автори. Древногръц-
кият географ и историк Страбон (65 г. пр. н. е. – 23 г. от н. е.) твърди, че цялата
музика на Античността била „тракийска и азиатска“. Преди него древногръц-
кият писател, пълководец и историк Ксенофонт (431 – 454 г. пр. н. е.) описва
като свидетел тракийски воински танц с мечове „колаброс“, изпълняван на цар-
ски пирове под съпровод на флейта; тракийски танц „карпея“; пантомимно-му-
зикално пресътворяване на легендата за смъртта на Орфей. Гръцките автори
Есхил, Диодор и Филострат пишат за тракийски оплаквателни песни, песни,
възпяващи бойни подвизи, песни за митичния тракийски цар Резос. Разказът за
сватбата на тракийския цар Котис Първи включва музика на флейта и китара. В
края на урока в рубриката „Извори“ е поместен откъс от „География“ на Стра-
бон, който учителите могат да използват като основа за допълнителни въпроси
и задачи, свързани както с музикалната култура на Древна Гърция, така и с
музикалната култура на траките. Някои от тези въпроси и задачи са поместени
в рубриката „Музикална работилница“.
Най-ярката митологична фигура на тракийската древност е Орфей – цар,
жрец, лечител, пророк, мъдрец, но най-вече митичен певец и поет, роден и жи-
32
вял в Тракия през II хил. пр. н. е. Освен основен текст, свързан с Орфей и
траките, учебникът съдържа няколко допълнителни текстове и изображения,
съдържащи се в съпровождащи рубрики, които могат да подпомогнат учеб-
но-методическата работа по темата. В рубриката „Музикални пътешествия“ се
дават сведения за една българска възстановка на лирата на Орфей, направена
от лютиера Андриан Андреев.
• Древни музикални инструменти
Темата за възникването и развитието на музикалните инструменти може да
се свърже с музикални активности на учениците: издирване на записи и видео-
клипове с изпълнения на пан флейта; сравнение между представите за този ин-
струмент в древността и съвременните му употреби във фолклорната музика на
народи от Южна Америка и Европа; в модерната уърлд мюзик и във филмовата
музика.
При желание на учителя и намиране на време за това в час или поставяне
на домашна работа има възможност да се прослушат и коментират музикални
образи на музики от древния свят.
• Звукови образи на Древен Египет
Чуйте албум с възстановки на древноегипетска музика: Michael Atherton –
Ankh: „The Sound оf Ancient Egypt“. CD, Label: Celestial Harmonies – 13174-2,
Australia, 1998. Албумът е достъпен в сайта за видеообмен YouTubе: https://
www.youtube.com/watch?v=optNWwd2NgA. Създаването на албума е показа-
телно за връзката между история, археология, музейно дело, преподаване на
музика, модерни движения за интерпретиране на традиционна и древна музика
в съвременни жанрове като уърлд мюзик и етно.
Подтик за появата на албума „Анкх: Звукът на Древен Египет“ е пътуващата
изложба „Живот и смърт в земята на фараоните“, разработена от Национал-
ния музей на антиките в Лайден, Холандия. Експозицията е излагана в Япония,
Нова Зеландия, Австралия, Германия и Съединените щати и в момента е част
от постоянната експозиция на Националния музей в Лайден, Холандия. След
гостуването на изложбата в Австралийския музей през 1998 г. възниква идеята
за творческа реконструкция на древната египетска музика, която става дълго-
срочен изследователски проект на професор Майкъл Атертън – мултиинстру-
менталист, композитор, автор на книги за музикални инструменти. В проекта
се включват някои от най-добрите австралийски музиканти и певци. За да пре-
създаде звука на Древния Египет, за който може да се съди само по изображе-
ния на музика и инструменти, за да съживи темброво музейната експозиция,
Атертън открива сродни на древноегипетските инструменти в различни съвре-
менни музикални култури и традиции (гръцки, турски, индийски, египетски и
др.): самбука (арфа), тригон (ъглова арфа), авлос (двоен обой), зурна (двойно-

езичков духов инструмент, познат и в българската традиция – за симулиране на
тръбата на Тутанкамон), двойка турски зилове (бронзови дискове за симулира-
не на систрум), арабски рик (тип дайре – за пресъздаване на звука на древните
тамбурини) и др. Предизвикателството е голямо, защото не просто трябва да
се илюстрира звуково една изложба, а да се възстанови звученето на една от-
давна изчезнала музика – хипотеза с много въпроси и предположения, за чието
решение се използват литературни текстове като доказателства, иконографски
изображения, изследвания на сродни на описваните инструменти, защото няма
оцеляла музикална нотация, нито музикална теория, която би могла да инструк-
тира някого за мелодията, ритъма и тембъра на древноегипетската музика.
„Анкх“ е название на древноегипетски йероглиф, който стои в началото на
древноегипетска фраза, която често се появява след имената на фараоните.
Формулата се състои от три йероглифа, най-често превеждани като същест-
вителните „живот, просперитет/сила и здраве“, но е възможно да се преве-
дат като глаголи и фраза за благопожелания: „Бъдете живи, силни и здрави“
(https://en.wikipedia.org/wiki/Ankh_wedja_seneb).
• Нови погледи към древногръцката музика
Daemonia Nymphe (Δαιμόνια Νύμφη/Даймониа Нимфе) е гръцка музикална
банда, създадена през 1994 г. от Спирос Гиазафакис и Еви Стергиу. Групата пре-
създава древногръцка музика, като съчетава модерно звучене с древни и тра-
диционни инструменти: авлос (флейта с два корпуса), лира, пандура, самбика
(струнни инструменти), направени от гръцкия лютиер Никола Брас. Стилът ѝ е
определян като неокласика, еленик готик-рок или неофолк. „Даймониа Нимфе“
пресътворяват орфически химни и стихове на древногръцката поетеса Сафо,
като възпяват Зевс, Хеката, Орфей с атрактивни представления, по време на
които свирят, пеят и танцуват с маски, костюми и сценография, вдъхновени от
древногръцките ритуали и драма. За групата може да се намери информация в
Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/Daemonia_Nymphe; техни клипове има
в сайта за видеообмен YouTube (вж. приложените интернет ресурси по-долу).
• Орфей и неговите музикални инструменти
Античните свидетелства за Орфей, събрани и интерпретирани от Богдан
Богданов (Богданов, 1991: 60-61), сочат, че той е тракиец, роден в земите меж-
ду Пирин и Странджа, най-вероятно в Родопите, територия на тракийските пле-
мена кикони и одриси. Поет, музикант и магьосник лечител, Орфей най-често
се представя в изворите с музикалната си дарба като отличителен белег и като
мотив, свързван с образа му на китарод (свирач на струнни инструменти). Му-
зикалното умение на Орфей е знание, за него казват, че е най-мъдрият меж-
ду героите, както Аполон между боговете. Древногръцките източници пишат
за неговия златен форминкс (лира с полукръгла форма), с лира, получена от
Аполон и направена с девет струни. Според древногръцкия поет Тимотей и
римския поет Клавдиан първият музикален инструмент на Орфей била лира,
34
чийто корпус е направен от броня на костенурка, а струните – от жили на кра-
ва (Гигов, 1992: 74 – 76). Подобен инструмент изработва българският лютиер
Андриан Андреев, който използва за своята реконструкция древни изображе-
ния и текстове. Проучването и изработката на инструмента му отнели 3 ме-
сеца. Инструментът е висок 45 см и има 7 струни, колкото са планетите на
Слънчевата система, за да отразява разбиранията на орфици и питагорейци за
„музиката на сферите“. Рамената на лирата са изработени от сърцевината на
яворово дърво. Акустичната кутия е съставена от коруба на костенурка, по-
крита с ярешка кожа, която изпълнява функцията на мембрана. Изработена по
поръчка на Сдружение „Старинен Пловдив“, през 2009 г. възстановената „лира
на Орфей“ оглася Античния театър в Пловдив по време на 40-ия празник на
Стария Пловдив.
• Ankh: The Sound Of Ancient Egypt –
https://www.youtube.com/watch?v=optNWwd2NgA
• Recreating Music of the Ancient World –
https://www.youtube.com/watch?v=PzrlF7d52-k
• Daemonia Nymphe – Thracian Gaia –
https://www.youtube.com/watch?v=y2jUYOvvU3I
• Daemonia Nymphe – Nature‘s Metamorphosis –
https://www.youtube.com/watch?v=VFGAEd_Ujqw
• Daemonia Nymphe – Bacchic Dance Of The Nymphs (Ancient Greek
Music) - https://www.youtube.com/watch?v=nR6KPrah2YI
• The Sumerian Silver Lyre –
https://www.youtube.com/watch?v=JU4QRxsZhjg
• The Ancient Greek Kithara –
https://www.youtube.com/watch?v=6adj7Xoo9Us
Тема 5. МУЗИКАТА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
Урок № 8. МУЗИКАТА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (с. 24)

До зората на модерните времена в различните култури и цивилизации музи-

ката има своите теоретични авторефлексии, но те винаги са част от синкретична
митологическа, научна (философска) или теологическа доктрина. Модерното
западноевропейско знание за музиката се развива от края на ХVІІІ в. с появата
на академични дисциплини като история и теория на музиката, които опред-
35
метяват разнообразието и историята на западната класическа (художествена)
музика. В общи линии, независимо от различните подходи и методи науката
за музиката разглежда музикалната култура като свързана главно със западно-
европейската класическа музикална традиция от установяването на християн-
ството през Средновековието до наши дни.
Какво знаем за културата и музиката през епохата на Европейското сред-
новековие? Оскъдни са изворите, а единствените писмени и материални свиде-
телства са свързаните с християнската църква. Средновековната нотация пред-
ставя само малка част от съществуващата тогава музика – религиозната. За
светския музикален репертоар – музиката за развлечение и дворцови ритуали,
фолклорните песни и танци – днес съдим по някои литературни и иконографски
данни.
• Средновековната музикална култура в Западна Европа. Църковна
музика и светска музика
Тези две части от урока представят църковната музика в Западна Европа,
като са възможни междупредметни връзки със знанията и обучението на уче-
ниците по други образователни дисциплини и предмети (история, литература,
изобразително изкуство, религия).
Пример за процесите на музикално развитие през Средновековието –
преход от монофонично пеене към полифония, развитие на григориански-
те песнопения, появата на първите композитори, когато църковната музика
става толкова сложна, че се налага нейното записване и пресътворяване с
партии за отделни гласове и инструменти – е творчеството на Хилдегард от
Бинген (1098 – 1179). Света Хилдегард фон Бинген (на немски: Hildegard
von Bingen; на латински: Hildegardis Bingensis), наричана Рейнската Сиби-
ла, е немска абатиса, монахиня, мистик, писателка и композитор от епоха-
та на Средновековието. Известни нейни творби са Ordo Virtutum (Игра на
добродетелите) – ранна оратория за женски хор и мъжки глас; Symphonia
harmoniae celestium revelationum – цикъл литургични песнопения, които
включват антифони, химни и секвенции. Учителят може да избере някоя от
творбите на Хилдегард от Бинген, записани от група Sequentia или от бри-
танската певица Ема Къркби, приложени в интернет източниците; както и
информация за нея в уикипедиите (вж. интернет ресурси) и приложената
литература (Грей, 1994: 186 – 187; Уийкс, 2008: 20 – 21).
Интересно за учениците може да бъде откриването на паралели между гри-
горианското песнопение и съвременните му интерпретации и вариации. Интер-
нет ресурсите предлагат такива възможности: от преподаването на григориан-
ско пеене днес, през звукови регистрации на католическа църковна музика, до
образи в модерната поп музика. Подходящи примери могат да бъдат григори-
ански песнопения, записани от францискански монаси, част от Великденската
меса, както и клипове на френската ню ейдж група „Ера“, чийто стил е микс от
36
класическа музика, опера, григориански песнопения и модерни поп и рок сти-
лове (вж. приложенията).
• Средновековната музикална култура в Източна Европа. Византий-
ска музика
След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през 395 г.
и официалното признаване на християнството като държавна религия се
развива византийското литургично пеене (от Византион – древното име на
град Константинопол, столица на Източната Римска империя). Най-ранните
му форми са литургичен речитатив и псалмодия (пеене на псалми). След
V – VI в. се налагат химнографските форми: тропар, кондак, канон, стихи-
ри. Известни автори на византийски песнопения са: св. Роман Сладкопевец
(V – VI в.) – създател на кондака, св. Йоан Дамаскин (VII – VIII в.) и св.
Андрей Критски (VIII в.) – утвърдили канона. Св. Йоан Дамаскин подбрал
от многото християнски мелодии осем, които били най-подходящи за цър-
ковна употреба. Наречени „Октоих“ (осмогласник), тези мелодии обособи-
ли песнопения, които се пеели всяка седмица на различен глас. Връх в хим-
нографското изкуство на византийската музика е „калофонният“ (звучащ
прекрасно) стил на св. Йоан Кукузел от XIV – XV в.
Византийската музика е писмена. Палеовизантийската нотация след Х в. се
състои от невми – знаци, които бележат цели мелодически формули. Св. Йоан
Кукузел усъвършенства през XIII – XIV в. средновизантийската нотация, при
която невмите означават разстоянието между тоновете, а често и тяхната про-
дължителност.
Музиката звучи и извън църквата. Има взаимно влияние между християн-
ската и светската музика, озвучавала церемонии и празници в дворците на им-
ператора и аристокрацията.
• Средновековна музикална култура по българските земи
След приемането на християнството за официална религия в България през
865 г. в българските храмове зазвучава църковна музика. Жития свидетелстват
за съчинени химни и псалми от светите братя Кирил и Методий, за въвеждането
на източната музикална традиция по българските земи от св. Климент Охрид-
ски. Най-ранният български музикален паметник е от Х – ХІ в. – Преславска
керамична плочка с прокименов репертоар (от гр. прокимен – предстоящ; озна-
чава стих от псалом или цял псалом, който се пее преди четенето на Свещеното
писание – част от богослужението на всички източни църкви), открита край
Кръглата църква на втората българска столица. Тук може да се цитира мнение-
то на музиковеда медиевист Елена Тончева: този паметник свидетелства, че в
България по времето на цар Симеон Велики в богослужението се е употребява-
ло константинополското хорово пеене (Тончева, 1995: 767).
През XIV в. във византийската музикална литература се появява етнонимът
„българско“, което се свързва с полиелейния репертоар, приписван на св. Йоан
37
Кукузел. Предполага се, че полиелейната мелодия, наречена „на българката“,
съдържа български фолклорни мотиви.
Българските земи през Средновековието се огласят и от светска, и от фол-
клорна музика. В известната „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма от
X в. се казва: „Не могат да бъдат християни ония, които с гусли и игри и бесовски
песни пият вино...“. Византийският историк Никифорос Григорас преминава на-
селени с българи територии през 1326 г. и разказва, че там се пеели „тъжни песни
в прослава на стари герои“, описва танцуващи мъже, юноши и момичета, пеещи
песни, които звучали мелодично. Голяма стенописна сцена от кулата в имението
на кесаря Стефан Хрельо Драговол (от средата на ХV в. кулата е част от Рилския
манастир) изобразява музиканти, народно веселие и игрохорци и показва обра-
зите на музициращи българи от ХIV в. Църковен стенопис от храм „Рождество
Христово“ в Арбанаси (XVII в.) показва женско хоро, а в сцена с праведници в
рая – средновековни инструменти на българите: китари, тимпани, тръби.
В края на XVI и XVII в. в Украйна и Белорусия, а след XVIII в. и в Русия
в певческите богослужебни книги се появава етнонимът „Болгарский роспев“
като указател за народностно, най-чисто и старо славянско църковно пеене
(Тончева, 2005).
В урока за средновековната музика по българските земи е уместно да се
припомнят приноси на български творци, учени, музиканти и формации, някои
от имената на които са споменати в учебника. Предлагаме кратки данни за тях,
които преподавателят може да използва.
Петър Динев (1889 – 1980) е виден български музиковед и композитор. За-
вършва музика в Санктпетербургската консерватория и право в Санктпетер-
бургския университет, преподава източна музика в Казанската консерватория,
Русия. Завърнал се в България, след 1925 г. е преподавател по църковна музика
в Държавната музикална академия и Духовната семинария, а от 1926 г. е доцент
по източноцърковна музика в Духовната академия. Бил е диригент на хора към
Богословския факултет и на църковния хор към столичния храм „Св. св. Кирил
и Методий“, който ръководи повече от 40 години. Заедно с Добри Христов
учредява и активно ръководи Дружеството на църковните хорове в България
(1937 – 1944). Петър Динев е първият български музиковед, който превежда
църковни песнопения от византийска невмена нотация на западна нотация,
създава ръководство по византийска невмена нотация, прави византийската
църковна музика достъпна за всички. Създава композиции в старобългарски
и източен църковен стил, композира лесни за усвояване и общодостъпни цър-
ковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и
обработва български народни песни от Македония.
Професор Елена Тончева (1933 – 2011) изследва старата българска право-
славна музикална култура. Създател на дисциплината „Музикална медиевис-
38
тика“ в България, тя има своите последователи – учени и университетски пре-
подаватели, като чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева, проф. Стефан Хърков,
Асен Атанасов, Марияна Димитрова, дякон д-р Иван Иванов, д-р Янко Ма-
ринов и др. Проф. Елена Тончева е вторият български музиковед (след проф.
Стоян Джуджев за музикална фолклористика и етномузикология) с присъдена
Хердерова награда за принос в „музикалната старобългаристика“. Била е ди-
ректор на Института за изкуствознание към Българската академия на науките.
Като международно признат учен и автор на музикални транскрипции на сред-
новековни църковни песнопения, които са изпълнявани от много православни
хорове, Елена Тончева е страстен защитник на „ангелогласието“ в творбите на
Средновековието, фундаментално важно за българската православна традиция.
Таня Доганова-Христова е диригент и кинорежисьор документалист. Тя е
създател през 1966 г. и дългогодишен главен художествен ръководител на ка-
мерния хор за старинна църковна музика „Йоан Кукузел Ангелогласния“. Таня
Христова е една от първите възпитанички на хор „Бодра смяна“. Ръководила
е Ансамбъл за стара музика в СУ „Св. Климент Охридски“. Като музикален
режисьор в Студията за документални филми участва в създаването на филма
за Йоан Кукузел „Ангелогласния“ през 1966 г. – една от първите български ки-
нотворби, в които звучи църковна музика. Камерният хор „Йоан Кукузел Анге-
логласния“ постига световна известност. След концерт в Парижката Нотърдам
хорът получава златен медал, одобрен от самия папа Йоан-Павел Втори.
• Музикална работилница
Изпълнението на камерния хор за старинна църковна музика „Йоан Кукузел
Ангелогласния“ може да се чуе в приложения запис „Терирем“ на св. Йоан
Кукузел (финална част из „Полиелей на българката“). Записът е от филма „Ан-
гелогласния“, направен от СХДФ (Студия за хроникални и документални фил-
ми) през 1966 г. Друга възможност предлага сайтът YouTube (вж. приложените
интернет ресурси по-долу).
За изпълнителите предлагаме информация, почерпена от Таня Христова, по
чиято идея е създадена групата през 1966 г. във връзка с документалния филм
за Кукузел „Ангелогласния“. В квинтета за старинна църковна музика „Йоан
Кукузел“ по нейна покана в състава се включват: Петър Динев (композитор и
музиковед, изследовател на църковната музика, първият преводач от невми на
петолинейно писмо), Димитър Мицов, Богдан Йонков, Йордан Попвасилев, ар-
химандрит Горазд. Формацията е допълнена по-късно с петима студенти от Ду-
ховната академия в София: Симеон Димитров (днес патриарх Неофит), Димитър
Димитров (негов брат, по-късно диригент на ансамбъла), Иван Желев (по-късно
професор по богословие), Христо Иванов (сегашният Тивериополски епископ
Тихон) и Тоско Казакин (свещеник в столичната катедрала „Света Неделя“). Ка-
мерният хор става световноизвестен през 70-те години на ХХ в. с концертни тур-
нета и плочи, издадени в САЩ, Франция, Италия, Русия, Япония, България.
39
Съществуват мнения на учени-медиевисти, че творба от св. Йоан Кукузел,
наречена „Полиелей на българката“, всъщност няма. В ръкописи от XIV в. се
срещат названията βουλγαρικον οτ (етноним) за Кукузел и за мелодия η βουλγαρα
(етноним или название на музикален инструмент булгария), приписвана на учи-
теля му Йоан Гликис. През XVII в. се появяват данни, че творбата е на Гликис
или на Кукузел. За първи път названието „Полиелей на българката“ се появява
в издаденото през 1912 г. „Ръководство за практическото и теоретическо изу-
чаване на Източното църковно пение“ от Петър Сарафов. На Петър Сарафов
принадлежи и първата публикация за българския произход на Йоан Кукузел:
П.В.С. (Петър Сарафов). Кратка биография на Св. Йоан Кукузел или скромен
принос за Изучаванието Историята на Българския народен напев. София: Пе-
чатница на Т. Ф. Чипев, 1893.
Днес традицията на българското пресътворяване на старинна православна
музика продължават Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел Ангелогласния“,
Хор на софийските момчета, Камерен хор „Мадригал“, фолклорните хорове
при НФА „Филип Кутев“, „Мистерия на българските гласове“, мъжка вокална
формация „Светоглас“.
• Музикални пътешествия
„Кармина Бурана“ е ръкописен южногермански поетически сборник от
XIII в., известен като Кодекс Буранус. Името е латинско и означава „Песни
от Бойерн“, по името на манастира, където ръкописът е намерен през 1803 г.
Това е най-големият засега известен сборник с песни на вагантите, или голиар-
дите – средновековни странстващи поети от средите на духовенството или сту-
дентите. През 1935 г. немският композитор Карл Орф (1895 – 1982) пресътво-
рява средновековната поезия в кантатата Carmina Burana. Откъс от кантатата –
„О, Фортуна“, се предлага за слушане. Възможно е да се използва интернет,
за да се видят някои от вариантите за сценично пресъздаване на кантатата.
Един от тях представя рядък случай на сценично представяне на кантатата,
заснето от западногерманската телевизия през 1975 г. в тясно сътрудничество
с Карл Орф в чест на 80-ия му рожден ден. Друг вариант е флашмоб, осъщест-
вен от солисти, хор и оркестър на Виенската народна опера през 2012 г. (вж.
интернет ресурсите по-долу).
Предлагаме няколко текста за илюстриране на трубадурските поезия и
песни, както и откъс от предговора на Симеон Хаджикосев:
Лято, твоите разкошни дни защо ги няма:

тази люта зима носи болка и тъга.
Нямам и утеха от прекрасната си дама:
как ще минат тези дълги месеци сега,
щом от студ повехнаха в полето всичките цветя?
Птиците в гората са замлъкнали съвсем, забравили са песента.
40
Найдхарт фон Ройентал, известен и като Лукавият от Долината на смърт-
та (превод от немски Венцислав Константинов):
Лош избор прави дама в любовта,

щом на богат ума е завъртяла
и над барон прицелила е тя,
тогава сигурно е полудяла.
А във Веле разправя се дори,
че не е обич обич за пари
и ако срещнете жена такава,
ще кажа, че от чест се тя лишава.
Азалаис де Поркайрагес ( XII – XIII в.), превод Симеон Хаджикосев
Откъс от предговора към книгата на Симеон Хаджикосев „Снегът зеленина

сънува. Антология на провансалската лирика“. Библиотека за европейска сред-
новековна литература „Ариел“, №7. София, 1990:
За мнозина наши сънародници понятието „трубадур“ се свързва един-
ствено с едноименната популярна опера на Верди, а култът към благо-
родната дама на сърцето – с гениалната пародия на Сервантес, предста-
вяща рицаря Дон Кихот, влюбен беззаветно в Дулсинея дел Тобосо, която
се оказва обикновена пъпчива селянка. А каква е връзката между рицари,
трубадури и благородни дами, между куртоазна поезия и куртоазна лю-
бов – това вече е специализирана тема, която не е по силите дори на
твърде интелигентни люде. Не бива да бъдем прекалено придирчиви обаче
към неподготвеността на българската читателска публика върху тази
тема. За разлика от редица страни на Централна и Западна Европа, в
които куртоазната любов е онази благодатна почва, където пуска корени
и разцъфтява рицарският роман и лириката на трубадурите, на Балка-
ните (с твърде незначителни изключения) не възникват благоприятни об-
ществени условия за появата на рицарска прослойка, на куртоазна любов
и свързаната с нея рицарско-куртоазна култура...
...Нека припомним, че не на последно място културното значение на
куртоазната лирика е свързано с обстоятелството, че това е първата
светска лирика на европейските народи след епохата на Античността.
Освен това е и първата римувана лирика в европейската културна исто-
рия. По това тя се отличава съществено от античната лирика, която
във всички свои разновидности (елинска, елинистична, римска) не познава
римата.
Що се отнася до близостта между песните на трубадурите и песните
на античните поети, най-същественото е, че те са лирика в етимологич-
ния смисъл на думата, т.е. били са предназначени предимно за изпълнение
пред подходяща публика в съпровод на музикален инструмент. Разликата,
41
разбира се, не е била само в съпровождащия инструмент – лира, китарон,
ауле (вид флейта) при старогръцката лирика; виела – при провансалската.
Различно е било и самото вокално изпълнение, но „партитурите“ на ан-
тичните песни са завинаги изгубени за нас, а малкото нотни текстове към
кансоните на трубадурите са записани със средновековни невми, обозна-
чаващи само височината на тона, но не и продължителността му, и това
е главната причина, поради която музиколозите не могат да стигнат до
единство в разбирането как са звучали тези кансони.
Има и друга типологична близост между античната и средновековна-
та лирика – в разбирането за поезията като единство от вдъхновение (да
припомним самоопределението на Платон за поета, обладан от „божест-
вена лудост“) и умение, майсторлък. Старогръцката дума τέχνη, която
днес припознаваме само във варианта ѝ „техника“, в античността е оз-
начавала и „изкуство“ именно в смисъл на майсторство, занаят. Елински-
ят глагол ποίεω („правя, върша, създавам, творя и т.н.“) е в основата на
съществителните ποίημα и ποιητής, които означават съответно „творба,
произведение… поема, стихотворение, книга“ и „творец, създател, изобре-
тател… поет, писател“.
По удивително сходен начин са формирани и основните понятия, свър-
зани с куртоазната лирика. Провансалският глагол trobar, от който про-
излиза и наименованието трубадур (пров. тробадор, гал.-порт. тробадор,
ит. троваторе), означава „изнамирам, откривам, съчинявам“. По такъв
начин етимологията на думата акцентира върху поетическото умение,
майсторството. Тробадорът (трубадур е къснофренска модификация на
думата) следователно е лице, което умее да съчинява думи върху мелодии
(motz e son според съответната терминология). Поради това не бива да се
учудваме, че в една от стиловите разновидности на провансалската лири-
ка се появява стилизираният образ на поета, който подобно на занаятчия
„пили, остъргва и полира“ своите стихове. Впрочем проблемът за поети-
ческото майсторство е актуален през всяка културно-историческа епоха,
но, изглежда, през никоя друга не е бил поставян толкова силен и откровен
акцент върху „технологията“ на създаването на стихове. Поради това
съвременният читател трябва да се отнася с разбиране към нерядко изя-
вяваните претенции на трубадурите за голямо умение в поезията, които
изглеждат най-малкото самохвални в очите на днешния човек.
• Григориански хорал (фрагмент от урок) –
https://www.youtube.com/watch?v=hhQSx2gw5I0
• Vozes da Tranquilidade [Canto Gregoriano] –
https://www.youtube.com/watch?v=enIczFUEzAk
42
• ERA - Ameno – https://www.youtube.com/watch?v=RkZkekS8NQU
• ERA - The Mass – https://www.youtube.com/watch?v=VJTAjonuAiU
• Hildegard von Bingen, Music and Visions –
https://www.youtube.com/watch?v=Q8gK0_PgIgY
• Hildegard von Bingen, Sequentia, O vos angeli –
https://www.youtube.com/watch?v=q8piailwbCY
• Hildegard von bingen Canticles Of Ecstasy –
https://www.youtube.com/watch?v=5PlFFCDhtYc
• Св. Йоан Кукузел (St. John Koukouzelis), „Полиелей на българката“ –
https://www.youtube.com/watch?v=1x7wrZWDiaU
• Божествена литургия на св. Йоан Златоуст, транскрипция от невми на
нотно писмо – Петър Динев (запис на Негово Светейшество Българския
патриарх Неофит, „Господи сил“, глас 8) –
https://www.youtube.com/watch?v=1WIfiIRLznQ
• СВЕТОГЛАС – https://www.youtube.com/
watch?v=UbTqWKWpc6I&t=58s
• Carmina Burana, Carl Orff (Ponnelle) –
https://www.youtube.com/watch?v=Gj-tBVq61as&t=773s
• Flashmob Carmina Burana –
https://www.youtube.com/watch?v=PJNp5UKRtbQ
Тема 6. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ РЕНЕСАНСА
Урок № 9. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА

РЕНЕСАНСА (XIV – XVI в.) (с. 28)
Темата за ренесансовата музикална култура разширява историческия хори-
зонт на учениците, като въвежда нови знания за епохата и някои от нейните
най-значими представители. Акцентите в съдържанието на урока са поставени
върху възникване на светските идеи, формиращи хуманистичната идеология на
Ренесанса; проследява се развоят на изкуствата, в т.ч. и на музиката, с примери
от постиженията на Италианския ренесанс, които бележат появата на нови му-
зикални школи и практики, инструментариум и музикални жанрове в европей-
ската музикална култура. Сред многобройните музикални центрове, обособени
във Флоренция, Мантуа, Рим и други италиански градове, е откроeн приносът
на Венецианската школа и Джовани Габриели, един от композиторите новатори
с принос за усъвършенстване на музикалноизразните средства във вокалната
полифония. От творчеството на Клаудио Монтеверди, който живее и твори на
границата между XVI и XVII столетие, са избрани примери, насочващи пости-
женията му в естетиката на два нови музикални жанра – мадригала и операта.
43
Богатите музикални традиции на епохата дават неограничени възможнос-
ти на учителя да структурира учебното съдържание и в друг порядък, като се
базира на културните компетентности на учениците, придобити в обучението
по литература, изобразително изкуство, обществени и природни науки. В за-
висимост от образователния профил на училището/паралелката (езикова, му-
зикална, хореографска) в историческия преглед на епохата могат да се посочат
примери от ренесансовото изкуство в Германия, Англия, Франция, Испания и
други европейски страни.
Практическият раздел на урока, оформен с рубриките „Музикална рабо-
тилница“ и „Диалози за музиката“, включва основни музикални дейности, като
приоритет в тях има „слушане на музика“ от епохата на Ренесанса със задачи
и въпроси за осмисляне на нейната специфика чрез елементите на музикална-
та изразност. Фрагментът от съчинението „Какво в музиката притежава сила
да привежда човека в различни духовни състояния“ на италианския музикален
теоретик Джозефо Царлино има за цел да стимулира креативното мислене на
учениците, изказване на собствени размишления в дискусия и съобразяване с
мнението на другите при работа в екип.
По преценка на педагога този текст, както и съжденията на Леонардо да
Винчи за йерархията на ренесансовите изкуства, предложени по-долу, могат
да бъдат възложени на учениците като задачи за самостоятелна работа: изра-
ботване на презентация с музика, съчиняване на есе, събиране на информация
за ренесансовата музика в музикалната култура на XXI в. и др.
• За йерархията на изкуствата през епохата на Ренесанса
В епохата на Ренесанса художници, поети и музиканти се надпреварват да
доказват превъзходството на своето изкуство. В основата на аргументите им
стоят пълнотата на сетивното възприятие и способността на всяко едно от тях
за пълноценно подражание на природата. Великият Леонардо да Винчи, един от
най-значимите представители на ренесансовото изкуство, пише за това в един
от естетическите си трактати:
Тя (музиката) трябва да се нарече сестра, и то по-малка сестра на жи-
вопистта, понеже тя е обект на слуха – второто сетиво след окото; тя об-
разува хармония чрез сливането на своите пропорционални части, създадени
в едно и също време, но принудени да се родят и умрат в един или повече хар-
монични темпове. (…) Но живописта превъзхожда музиката и господства
над нея, защото не умира, както умира злощастната музика – напротив,
остава да съществува и след теб се изявява живо това, което в действи-
телност е само една повърхност.
При обсъждането на този текст учителят може да използва и презентацията
Música Antigua/Early Music 3 (Renaissance), включена в интернет ресурсите
към урока.
44
• Античното изкуство в естетиката на Ренесанса
Италия, родината на Ренесанса, е страна с изключително висока духов-
на култура, чиито представители – художници, поети, музиканти, споделят
общи естетически и творчески възгледи за новото изкуство. Един от тях е
отношението им към Древногръцката и Римската античност, в която те нами-
рат своя идеал за прекрасното. Тъй като запазените паметници от тази епоха
били оскъдни, неразчетени или неизвестни, техните представи се формирали
върху основата на античните трактати или поетични произведения. Винченцо
Галилей (1533 – 1591), един от страстните поклонници на Античността, пуб-
ликувал първия автентичен музикален паметник и изложил своите възгледи в
„Диалог за античната и най-нова музика“ (1581). Той съчинявал и музика „в
античен дух“, която имала характер на музикална декламация и се изпълнява-
ла с инструментален съпровод; издигнал значението на поетичния текст и се
обявил срещу полифонията, която, според собствените му представи, пречела
за пълноценното възприемане на неговите естетически послания. Музикал-
но-естетическите идеи на В. Галилей подготвили появата на нови жанрове,
един от които – мадригалът, предшества появата на операта и нейната худо-
жествена естетика.
В завършен вид основните принципи на тази естетика са представени с при-
мери от творчеството на композитора Клаудио Монтеверди.
• Мадригал. Клаудио Монтеверди. „Върни се, о, Зефир“ (Zefiro torna)

Поетичният текст на един от най-известните и най-често изпълнявани мадрига-
ли на Монтеверди „Върни се, о, Зефир“ дава възможност учениците да осмислят
връзката на ренесансовото музикално изкуство с Античността чрез персонажи
от древногръцката митология: Зефир е бог на западния вятър, нимфите Филиде и
Хлое са женски божества, покровителки на природата, а Тетис – морска нимфа,
майка на Ахил, известен герой от „Илиадата“ на Омир. Тези митологични герои
са обект на изображение и в картините „Пролет“ и „Раждането на Венера“ на ита-
лианския ренесансов художник Сандро Ботичели. Изпълнението на мадригала с
предложената в интернет ресурсите презентация, на фона на фрагменти от друга
известна негова картина – „Трите грации“ – Аглая, Талия и Ефросина, вечните
спътнички на Афродита – богинята на любовта и красотата, ще подпомогне уче-
ниците да осмислят музикалноизразните средства в синтез с пасторалните карти-
ни. Същевременно те подготвят прехода към операта, жанр, в който изкуствата
се проявяват във взаимодействие.
Върни се, о, Зефир, и с леко движение

направи въздуха приятен, разпръсни тревата на вълни
и шумейки между зелените клони,
накарай цветята на полето да танцуват на сладкия ти звук;
коронясай с гирлянда главите на Филиде и Хлое
45
с нотки, смекчени от любов и радост,
от планини и долини високи и дълбоки
и звучни пещери, които ечат в хармония.
Утрото нетърпеливо се вдига в небесата и слънцето
разпръсква лъчи от злато и най-чисто сребро,
като бродерия в небесносинята мантия на Тетис.
Но аз съм сам в изоставените гори,
пламът на две красиви очи е моето мъчение,
както това желае съдбата ми,
сега аз плача, сега аз пея.
Превод от италиански: Мария Клинчева
• Клаудио Монтеверди. Из операта „Орфей“
Италианският композитор Клаудио Монтеверди е последният представител
на венецианската ренесанова музикална школа и един от големите оперни ре-
форматори в историята на европейската музика. Неслучайно го сравняват с Уи-
лям Шекспир – неговия велик съвременник. Операта „Орфей“ е първата творба,
в която той постига художествено съвършенство на музикалната драматургия и
изразност, внася хорови сцени, танци и самостоятелни оркестрови части. Сце-
ната на сватбената церемония на Орфей и Евридика от първо действие в една
съвременна интерпретация дава възможност на учителя да коментира харак-
терните тематични и жанрови белези на ранния оперен стил и същевременно
прехода от drama per musica към арийната опера, т.е. към опера, в която арията
става център на солистичната и артистичната изява на главните герои.
Сватбената церемония на Орфей и Евридика. Сцена от първо действие.
Орфей:
О, Небесна роза, достойна рожба,
скъпоценност на дните, които Вселената владее;
ти,Слънце, което навсякъде достигаш,
оглеждаш се във всичко и на всичко се любуваш
при твоите разходки из звездите,
кажи ми: ти видя ли някога по-щастлив любим от мен?
Обич моя, щастлив бе денят,
в който аз за пръв път те видях,
и още по-щастлив бе часът, в който за теб закопнях.
С мечтите мои мечтаеше и ти;
безкрай прекрасен бе мигът, когато непорочната ти ръка,
залог за чиста вяра, към мен се протегна.
Евридика:
Орфео, моя радост,
Аз нямам думи, безмълвна съм;
моето сърце не е в гърдите ми,
46
то е с теб, ведно със Любовта;
Тогава нея ти попитай,
ако жадуваш да узнаеш,
как щастлива съм и радостна съм,
и колко много те обичам.
Хор:
О, нимфи прелестни и нежни,
напуснете хълмове и извори омайни;
и със стъпки грациозни по поляните
на обичайните си танци се посветете.
И нека Слънцето да се любува
на хороводните ви танци,
по-нежни от онези на Луната
и звездите, там горе на небето.
Превод от италиански: Мария Клинчева
• Шансонът – френската ренесансова песен
Ренесансът във Франция, близък до италианския по своя хуманистичен дух,
обогатява европейското изкуство с други музикални жанрове. Eдин от бележи-
тите майстори на епохата е композиторът Клеман Жанекен (1480 – 1564?), в
чието творчество най-голям дял заемат многогласните хорови песни, наричани
„шансонети“. В тях се пресъздават случки от бита („Виковете на Париж“, „Бъ-
бренето на перачките“, „Ревност“), музикални пейзажи („Песента на чучулига-
та“, „Песен на славея“, „Пеенето на птиците“), патриотични батални сцени и
др. Със своята ярка звукопис шансонетите на Жанекен предвещават програм-
ната музика на романтичния XIX в. Голяма популярност през този период имат
и френските коледни песни „ноел“, които са подходящи и за пеене.
• Още за музикалните послания от епохата на Ренесанса
Неограничените възможности за търсене, съхранение и разпространение на
музикална информация, които учениците използват ежедневно, могат да бъдат
насърчени с различни практически задачи по темата за Ренесанса:
– търсене в музикалните сайтове на произведения от епохата на Ренесанса,
някои от които, свързани с темата на урока, са предложени в интернет ресур-
сите към този урок;
– съставяне на колекции от изпълнения и представянето им в разговор за
мястото на старинната музика в съвременната музикална култура;
– разглеждане на презентация с музика от епохата на Ренесанса (вж.
YouТube. Música Antigua/Early Music 3 (Renaissance) и коментар на едно от
мненията на посетител във форума: „Аз мисля, че Ренесансът е най-съвърше-
ният период в историята на музиката. Възприемам тази музика като напълно
съвременна. За мен тя не е отживелица. Чувствам я като копнеж, полет на ду-
шата (…) Формата и структурата ѝ е съвършена“.
47
– слушане на ренесансова музика в изпълнение на хора на Кралския колеж в
Кеймбридж, Великобритания (YouТube. Allegri‘s Miserere Mei).
– обсъждане на албума на Жорди Савал „Династия Борджия“, номиниран с
„Грами“ през 2011 г. с изпълнения на неговия световноизвестен Ансамбъл за
старинна, ренесансова и барокова музика, в който звучат и български народни
мелодии, интерпретирани от кавалджията Недялко Недялков.
• Giovanni Gabrieli. In ecclesiis A 14 (1608)
https://www.youtube.com/watch?v=64wa6zc6X5s
• Monteverdi. Zefiro torna
https://www.youtube.com/watch?v=e6tJWY2Vaz4
• Monteverdi. Orfeo and Euridice nuptial ceremony.Monteverdi.Orfeo, act
1.Orfeo. Furio Zanasi
https://www.youtube.com/watch?v=wni1GVRlMtc
• Música Antigua/Early Music 3 (Renaissance)
https://www.youtube.com/watch?v=a4CyHHmyrFg
• Allegri‘s Miserere Mei.
https://www.youtube.com/watch?v=IX1zicNRLmY
• Кл. Жанекен. „Пеенето на птиците“
https://www.youtube.com/watch?v=bMCLcmeJobo (презентация)
• Ж. Савал. „Династия Борджия“
https://www.youtube.com/watch?v=l5NRI7_hAHk
Тема 7. МУЗИКАЛНИЯТ БАРОК
Урок № 10. МУЗИКАЛНИЯТ БАРОК (1600 – 1750) (с. 32)

Обществената и културната история на Европа XVII и първата половина на
XVIII в. е период, в който се сблъскват противоречиви политически, религиозни,
идейни тенденции, но същевременно се открояват и забележителни постижения
в науката, литературата и изкуството. Една значителна част от политическите съ-
бития от това време учениците са изучавали по обща история, откритията на Га-
лилей и Нютон по природо-математическите дисциплини, а творби на Шекспир,
Молиер и др. – в часовете по литература. Знанията им по история на изобрази-
телното изкуство могат да бъдат актуализирани чрез презентация с разнообразен
илюстративен материал и коментар за етимологията на термина барок, както и
неговите инвариантни значения – декорация, украшение, орнаментика, които се
използват за характеристика на художествения стил.
Музиката от епохата на барока е представена в две основни тематични ли-
нии, изискуеми от учебната програма по музика в осми клас. Едната от тях
48
проследява възникването на новите инструментални и вокално-инструментал-
ни жанрове (солов концерт, кончерто гросо, фуга, оратория), за които в прак-
тическия раздел на урока е обособена отделна тематична рубрика. Другата ли-
ния акцентира върху приноса на майсторите – Ар. Корели и двамата колоси
на музикалния барок – Г. Фр. Хендел и Й. С. Бах, в чието творчество стилът
барок и свързаните с него музикални практики достигат своя разцвет. Фрагмен-
тът от един христоматиен текст – писмото на Бах до пруския крал Фридрих II
Велики, предлага дискусия върху една вечна тема – зависимостта на творците
от кралската и религиозната власт и влиянието, което тя оказва върху тяхното
творчество. Дискусията може да бъде илюстрирана с примери и от други исто-
рически епохи чак до съвременността.
Знаете ли, че пруският крал Фридрих II Велики привличал известни навре-
мето музиканти и заедно с тях се изявявал като флейтист и композитор? За
своя любим музикален инструмент той съчинил 120 сонати и четири инстру-
ментални концерта. Кралят възприемал музиката като „приятно занимание“, от
което не се отказвал дори при тежките военни походи и битки. Фрагментът от
Концерт за флейта и оркестър на Фридрих II дава възможност учителят не само
да демонстрира пред учениците една „кралска“ композиция, но и да направи
сравнение с „Музикална жертва“ на Й. С. Бах по отношение на тематизма и
жанровете на двете произведения.
Бах, Музикална жертва
Й. С. Бах – „Музикална жертва“
      
     
         
     
etc.
 
 
„Капричио, посветено на заминаването на любимия брат“ е може би един-

ственото програмно произведение от Й. С. Бах за пиано. Деветнадесетго-
дишният Бах пише Капричио в B Dur, BWV 992 през 1704 година. Поводът е
обезпокоителното за цялото семейство присъединяване на по-големия му брат
Йохан Якоб като обоист към войската на Карл XII – крал на Швеция. Произ-
ведението е една очарователна и много ефектна пиеса, пресъздаваща моменти
от събитието. Първата част е Arioso със заглавие „Опити на приятелите да раз-
убедят брата да замине“. Следва Andante, което описва различните беди, които
могат да го застигнат в чужбина. Темата модулира в различни тоналности като

описателен похват, използван от младия композитор. Следват Adagissimo –
„Оплакването на приятелите“, и Andante – „Сбогуване“. В петата част – „Ария
на пощальона“, Бах употребява мотив, напомнящ изсвирване на рог – сигналът
на каретата, която ще отведе брат му. Последната част е имитационна Фуга,
композирана върху темата на пощальона.“
Фани Куцарова
• Музикални послания от барока към съвременността
През ХХI в. бароковата музика звучи в изпълнение както на автентични ста-
ринни музикални инструменти, така и в кавърверсии за различни електронни
инструменти. В интернет ресурсите са включени изпълнения на оркестъра със
старинни инструменти (диригент Н. Харнонкурт), електронна версия на прочу-
тата Токата и фуга в ре минор от Й. С. Бах, интерпретации на барокова музика
в техностил и др. Тези примери могат да бъдат използвани като илюстрации за
непреходността на музиката от епохата на барока, а също и като примери за
обновяване на нейните музикалноизразни средства със съвременни електронни
инструменти, нестандартни изпълнителски състави и др.
• Arcangelo Corelli. 12 Concerti Grossi Opus VI – COMPLETE
https://www.youtube.com/watch?v=rR8sfINxVe4
• Arcangelo Corelli. La Follia – Baroque Violin, Viola da Gamba &
Harpsichord – https://www.youtube.com/watch?v=C4m1KHjp03M
• Г. Фр. Хендел. „Алелуя“ из ораторията „Месия“. [Sacred Arias ] в Hd.
Vbox7.co
• Й. С. Бах. Токата и фуга в ре минор
https://www.youtube.com/watch?v=ho9rZjlsyYY
• Й. С. Бах. Токата и фуга в ре минор (китарен оркестър)
https://www.youtube.com/watch?v=wqgQ7IYhvRg
• Й. С. Бах. Инвенция https://www.youtube.com/watch?v=XpZ2WO9532s
• J. S. Bach. The Musical Offering „Musikalisches Opfer“ (COMPLETE) –
Classical Music.https://www.youtube.com.
Изпълнение на музика от Й. С. Бах (оркестър със старинни инструменти на
Н. Харнонкурт) https://www.youtube.com/watch?v=u1cFnjmvdWo
• Kathleen Battle, Wynton Marsalis: Baroque Duet Part 07.
https://www.youtube.com/watch?v=mOz_ojEW_r4
• Vanessa Mae Storm (Vivaldi Techno)
https://www.youtube.com/watch?v=Tgb0jK143MI
• Vanessa Mae plays Toccata & Fugue; youtube
https://www.youtube.com/watch?v=Hg8Fa_EUQqY
• Canadian Brass „Winter“ Vivaldi – youtube;
https://www.youtube.com/watch?v=8_po-KTu2Js
50
• Música Antigua / Early Music 4 (Baroque) (презентация)
https://www.youtube.com
• My favourite Baroque music (презентация)
https://www.youtube.com
Тема 8. ЕВРОПЕЙСКИЯТ КЛАСИЦИЗЪМ
Урок № 11. ЕВРОПЕЙСКИЯТ КЛАСИЦИЗЪМ (с. 36)

Европейският класицизъм, обхващащ периода от 1750 до 1800 г., е известен
в историята на европейската култура още като епоха на Просвещението. Ак-
центите в съдържанието на този урок представят идеалите на времето – разум,
просвета и знание, прокламирани от най-видните ѝ представители, които днес са
възприети като ценности на съвременната цивилизация. Подобна историческа
роля в музикалното изкуство има и приносът на т.нар. виенски класици – Хайдн,
Моцарт и Бетовен. Имената им, а и някои произведения са вече добре известни
на учениците. Целта е в урока знанията им не само да се актуализират, а чрез
предложените практически задачи, въпроси и текстове за дискусия да осмислят
както индивидуалните, така и общите черти в стила на тримата композитори.
Една от пресечните точки в тяхното творчество е „венецът на класическата
музика“ – жанрът симфония. В обобщената схема на класическия сонатно-сим-
фоничен цикъл са посочени основните структурни елементи в конструкцията на
отделните части: първата – сонатна форма с две контрастни теми в експозицията,
разработка и заключение; втората – във форма на вариации; третата – менует
или скерцо в сложна триделна форма, и финал в рондо форма. В този „универ-
сален“ вид схемата би могла да се използва при анализ на различни музикални
примери от симфоничното творчество на Хайдн, Моцарт или Бетовен; откриване
на общото и индивидуалното при интерпретацията на тематичния материал, на
закономерностите и инвариантите в структурата на цикъла.
Бетовен, симф. 5, ч.1, I тема
Л. ван Бетовен – Симфония № 5, I ч., I тема
 
Allegro con brio
        
     
f
Бетовен, симф. 5, ч.1, II тема

Л. ван Бетовен – Симфония № 5, I ч., II тема
       
   
etc.
        
51
Вторият дял на схемата припомня музикални жанрове и форми, които уче-
ниците са изучавали в предходните години. Те са разположени в последовател-
ност, която по вертикал указва тяхното място в сонатно-симфоничния цикъл:
най-често първата част е написана в сонатна форма, а вариациите, триделната
и рондо формата се срещат в следващите части. Редуването им се основава
на принципа на темповия контраст – последование на бързи и бавни епизоди.
Добре би било, ако чрез този преговор учителят успее да покаже, че симфони-
ята всъщност е конструирана от жанрове и форми, познати в композиторската
практика от предходните исторически епохи. И може би в това е един от секре-
тите за нейното непреходно присъствие в музикалното изкуство от епохата на
класиката до съвременността.
Рубриката „Диалози за музиката“ предлага фрагменти от текстове, в които
тримата виенски класици споделят своята творческа мисия като композитори.
Въпросите за дискусия насочват учениците към индивидуалните специфики на
възгледите им. Същевременно при всеки един от тях се усеща повеят на просве-
тителските идеи: за Хайдн музиката трябва да дарява радост на хората, Моцарт
цени свободата в творческия процес, а за Бетовен тя е откровение, по-висше от
всякаква мъдрост и философия.
Музикални послания от класиката към съвременността
Приложеният по-долу списък на интернет ресурси включва клипове със
съвременни интерпретации на теми от класически музикални произведения
(вж. №10, 12, 13 – 15). На учениците могат да бъдат поставени самостоятелни
задачи за търсене на други подобни изпълнения, които да споделят помежду си
и да изготвят класация на най-предпочитаните от тях.
• Лудвиг ван Бетовен. Симфония № 5
https://www.youtube.com/watch?v=7jh-E5m01wY
• Лудвиг ван Бетовен. Симфония № 9
https://www.youtube.com/watch?v=tuYtRA-TXas
• Лудвиг ван Бетовен. „Ода на радостта“
https://www.youtube.com/watch?v=xBlQZyTF_LY
• Й. Хайдн. Соната за пиано в ре мажор, първа част (с презентация на те-
мите в сонатната форма). Haydn. Sonata Hob XVI:37 in D dur - mov.1.
https://www.youtube.com/watch?v=G4wmT3lASVU
• Alison Balsom. Haydn Trumpet Concerto in Eb.
https://www.youtube.com/watch?v=ZUZYoVw7moc&list=RDZUZYoVw7moc#t=29;
• В. А. Моцарт. Соната за пиано KV 332
https://www.youtube.com/watch?v=V0UxNb5i3K0
52
• Лудвиг ван Бетовен. „Лунна соната“
https://www.youtube.com/watch?v=
mbsWdRUgcs4https://www.youtube.com/watch?v=abUlsDgbutY
• В. А. Моцарт. Концерт за цигулка №3
https://www.youtube.com/watch?v=N-mA9OMP3DE&t=15s
• Vadrum. Mozart. Rondo alla Turca –
https://www.youtube.com/watch?v=1zI2-obHP8s
• Version Rockhttps://www.youtube.com/watch?v=GGunFeKIEDE
https://www.youtube.com/watch?v=UBfsS1EGyWc
• Mozart. Eine kleine Nachtmusik (Jazz Version)
https://www.youtube.com/watch?v=YXPc2oS9Orw
• Mozart Piano Sonata in C, K. 545 (1/2); 1st movement; Eschenbach;
https://www.youtube.com/watch?v=JcUh-ggBfzI
• Mozart Meets Trap
https://www.youtube.com/watch?v=uXuuiFuuT4o
• Beethoven Symphony No. 5 (Rock Version)
https://www.youtube.com/watch?v=j_9aFBR11Uk
• Beethoven в стил хип-хоп
https://www.youtube.com/watch?v=_-7NIlnEKVw
https://www.youtube.com/watch?v=Xew8SXUMxsE
• Beethoven’s 5th salsa
https://www.youtube.com/watch?v=jafWlyfUabw
• Beethoven. 10 Facts About Ludwig van Beethoven | Classical Music
History (презентация). YouТube
• Mozart.10 Facts About Wolfgang Amadeus Mozart | Classical Music History
(презентация). YouТube
Тема 9. МУЗИКАЛНА ЕВРОПА ПРЕЗ XIX В. – РОМАНТИЗЪМ
Урок № 12. МУЗИКАЛНА ЕВРОПА ПРЕЗ XIX В. –

РОМАНТИЗЪМ (с. 40)
За историческите граници на Романтизма в европейската музикална кул-
тура има различни схващания. В западноевропейското музикознание напри-
мер някои автори определят Бетовен като родоначалник на тази художествена
тенденция в музиката. Често романтичното течение се разделя на два подпе-
риода – Ранен романтизъм, обхващащ първата половина, и Късен романтизъм
от втората половина на XIX столетие.
Поради лимитирания обем на учебната програма по музика за осми клас
отделните модули в този урок само щрихират обществено-политическите пред-
53
поставки за възникването на Романтизма и издигането на Париж като артисти-
чен център на романтичното изкуство. Естетиката на музикалния Романтизъм
е представена предимно с „малките“ вокално-инструментални жанрове. Под-
борът на музикалния материал за слушане и задачите към него са ориентирани
към популярни клавирни и оркестрови миниатюри от творчеството на компо-
зитори романтици, представители на нововъзникващите национални музикални
школи. Тук учителят може да предложи и други примери по свой избор.
Два от модулите в практическия раздел на урока „Що е Романтизъм“ и „Моят
романтичен идеал“ имат за цел да очертаят историческата рамка на Романтизма
от възникването му през XIX в. до съвременността: с дискусия за възгледите
на един от най-ярките му представители – френския поет Шарл Бодлер, и реф
лексията на Романтизма в светогледа на съвременните младежи, която те могат
да представят чрез презентации и други практически дейности.
Рубриките „Музикална кутия“ и „Работа по проект“ дават възможност на
учениците да направят своя музикална колекция. Тя може да бъде от произведе-
ния на композитори романтици: Ференц Лист, Фредерик Шопен, Франц Шуберт,
Роберт Шуман, Антонин Дворжак, Феликс Менделсон, Йоханес Брамс, Пьотър
Илич Чайковски, Хектор Берлиоз... Но може да бъде и с произведения от съвре-
менната музика, които по тематика или настроения определят като „романтич-
ни“. Поканата за презентация „Моят романтичен идеал“ предполага реализиране
с музикални илюстрации от близката до учениците съвременна българска попу-
лярна музика. Според анкета сред осмокласници (вж. въведението към Книга за
учителя) ключови български песни с романтично послание са: „Огън от любов“
(Т. Русев, В. Вълчев), изпълнена от Васил Найденов и Силвия Кацарова; „Душа“
(М. Щерев, К. Донков) – „Диана Експрес“; „Осъдени души“ (М. Щерев) – Лили
Иванова; „Двама“ на Мария Нейкова; „Непознати улици“ на „Мери Бойс Бенд“;
„Нашият град“ и „Любовта, без която не можем“ (Б. Карадимчев, Ал. Петров),
изпълнени от „Тангра“; „Уморени крила“ и „Малкият принц“ на Дони и Момчил;
„Вълшебен цвят“ (К. Маричков, Д. Керелезов) на „Щурците“...
Поместените в следващата рубрика „Интернет ресурси“ линкове могат да
ориентират участниците в проектите и да помогнат на преподавателя във фор-
мулирането на конкретни задачи.
• Клип „Любимите ми романтични композитори“
https://www.youtube.com/watch?v=7vgcuTWl1CY
• Компилация „78 минути от романтичната класическа музика“
https://www.youtube.com/watch?v=dxbYqcQHb2Q&t=214s
• „Романтични класически серенади“
https://www.youtube.com/watch?v=9Niw33jIUA
Колекция и подбор на популярни български песни (караоке) са достъпни на
адрес: http://videokar.com; http://www.vkar7.com.
Сред тях ще откриете:
54
• Дони и Момчил – „Малкият принц“
• „Диана Експрес“ – „Душа“
• „Щурците“ – „Вълшебен цвят“
• „Тангра“ – „Любовта, без която не можем“
Тема 10. МУЗИКАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX В. – ВЪЗРАЖДАНЕ
Урок № 13. МУЗИКАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX В. –

ВЪЗРАЖДАНЕ (с. 44)
Урокът „Музиката в България през ХIХ в. – Възраждане“ представя основ-
ните отличителни черти на музикалните процеси и явления в България през
XIX в. В урока се изведени няколко акцента, подредени в следните модули:
общи характеристики на Възраждането; музикалният живот в България през
XIX в.; музиката в институциите на духовното възраждане (църква, училище,
читалище, печатници и издателски къщи); музикалните формации (певчески хо-
рове, духови музики, малки оркестри) и жанрове; български музикални възрож-
денски дейци.
• Възраждане – общи характеристики
В първия модул на урока могат да се представят някои общи характеристики
на европейския контекст, в който се развива Възраждането в България.
В началото на XIX в. национализмът е новата движеща сила в Европа. Бъл-
гарското национално възраждане е интегрална част от националните движе-
ния в процеса на формиране и изграждане на нациите в Европа. Възраждането
в България представя в различни форми много от елементите на културните
възродителни движения и националното възрожденство: общност на произхо-
да, културно пробуждане, романтично преоткриване на народните традиции и
фолклора, поява на активни водачи на националноосвободителното движение
– апостоли и будители.
За България Възраждането е епоха, която се свързва със съзидание, с духов-
ни, икономически и социални трансформации, с пробуждането на национално-
то чувство на българите, с борбите за национална независимост и суверенитет.
Съвкупното действие на тези процеси осигурява базата за изграждане на бъл-
гарската нация и българското национално съзнание.
Националното съзнание на българите намира ясен израз в музиката през
втората половина на XIX в. Музиката (заедно с общата територия, етническо-
то единство, общия език, религия, икономически условия, начин на живот и
др.) е сред основните национални маркери и елементи на националната иден-
тичност.
55
• Музикалният живот в България в края на XIX в.
Какви са основните отличителни черти на музиката в България в края на
XIX в.?
Музиката в България се появява като интегрална част от процесите, фено-
мените и промените във всички сфери на икономиката, социалния живот и кул-
турата през XIX в.
Музикалният живот се разгръща в две ясно очертани териториални среди-
ща – селата и градовете.
Преобладаващото българско население през XIX в. живее в селата. Селски-
те общности са малки и сравнително еднородни. Селските хора в преоблада-
ващата си част са селскостопански производители. В продължение на векове
аграрният човек се е изразявал чрез фолклорната музика.
В самата природа на селската фолклорна музика е заложено тя да бъде свърза-
на с начина на живот на аграрния човек. Изобилства многообразието от регионал-
ни и локални музикално-фолклорни песенни, инструментални и танцови форми.
Фолклорната музика на малките затворени селски общности се предава в устен
вид от човек на човек, от уста на уста, от ухо на ухо и зависи от директните лични
контакти. От този начин на функциониране произтичат и главните отличителни
черти на фолклорната музика. Тя живее само в момента, когато се пее или свири.
Затова всяко изпълнение на една фолклорна творба е уникален творчески акт.
В края на XIX в. започва преобразуването на устните локални селски фол-
клорни музики в нова народна музика на цялата българска нация. Българската
народна песен става основа на творчеството на първите български композитори.
Едновременно с това развитие в българските градове през XIX в. постепен-
но се изгражда образовано общество, ориентирано към занаятите, търговия-
та, пазара, индустрията. В градовете протичат процеси на създаване на една
хомогенна музикална култура, която прониква в цялото общество и поставя
основата на националното музикално съзнание. Съставят се модели за общото
функциониране на музиката. Онова, което лежи в основата им, е наличието на
локални обществени институции, които структурират прояви на организиран
музикален живот в градовете и формират усещане за обща музикална иден-
тичност. Институциите са агенти на изграждането на обща музикална култура,
която се споделя от цялото население.
• Музиката в институциите на Българското възраждане

През XIX в. започват да се изграждат институциите на Българското възраж-
дане. В учебника са представени основните институционални сфери на музи-
калното развитие през Възраждането.
Първите институции на духовното възраждане в България са: църква, учи-
лище, читалище, печатници и издателски къщи, печатни медии. Тези институ-
ции поставят основите на модерната българска музикална култура и се превръ-
щат в центрове за публичен музикален живот. Всяка от споменатите културни
56
институции има ключова роля за изграждането на общобългарска музикална
култура и за активния процес на преобразуване на компонентите на фолклор-
ната музика.
• Музикални формации и жанрове
Създаването и разпространението на новата музика се осъществява под
формата на различни музикални инициативи в ежедневния живот. Извън го-
респоменатите институции в много български градове се създават певчески
хорове, духови музики под диригентството на чешки капелмайстори, малки ор-
кестри от различни западноевропейски инструменти. Основни центрове на въз-
рожденската музикална култура са градовете, сред които се открояват Шумен,
Русе, Свищов и др.
Какво е съдържанието на музиката в епохата на Българското възраждане?
В ежедневието на музикалния бит на българите от XIX в. съжителстват сел-
ската фолклорна песен и възрожденската градска песен. В градовете се създа-
ват нови инструментални и вокални жанрове, чужди на селската фолклорна му-
зика: серенади, романси, маршове, бунтовни и патриотични песни. Мелодиите
на някои от тях са заимствани от популярни руски, немски, френски, чешки,
хърватски песни и маршове. В други песни се преплитат елементи на градска и
селска фолклорна музика. Градската възрожденска песен е характеризирана от
изследователи като подражателна, еклектична. Хоровата песен е водещ жанр в
творчеството на първите български композитори.
• Български музикални дейци от XIX в.
Освен предложеното в учебника съдържание за видни музикални възрож-
денски дейци (Неофит Рилски, Добри Чинтулов, Добри Войников, Янко Мус-
таков, Емануил Манолов) учителите могат да представят допълнителна ин-
формация за делото и на други възрожденски дейци – ярки представители на
романтично-патриотичния дух на възрожденската епоха. Те са работили със
страстна любов и всеотдайност към отечеството и стремеж да разкрият дъл-
боката старинност и самобитност на българския народ, на неговите традиции,
бит, култура и народни песни. Заедно с това европеизацията в българския му-
зикален живот отваря път към професионални музикални кариери и по-особен
социален статус на изявените музиканти.
Да се пеят няколко от най-популярните възрожденски песни: „Вятър
ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Хубава си, моя горо“,
„Слънцето трепти, захожда“. Предлагаме за разучаването да се използват ва-
рианти от репертоара на народния певец Илия Луков, които са достъпни в
YouTube канала Pirina TV (https://www.youtube.com/user/PirinaMusicTV) –
вж. Възрожденски песни (https://www.youtube.com/playlist?list=PLFTSjztfdu
VzPXz2SFBU15cEFmBjoqNcA).
57
Може да се използват и аудиозаписите в звуковите приложения, както и но-
тограми и текстове, поместени в Книгата за учителя.
Възрожденски песни
• „Вятър ечи, Балкан стене“
https://www.youtube.com/watch?v=EiQSNsie3pg&list=PL36xh33egExwa4Z0
FhRm3XRX8wLPA9_63 продължителност 2.25
• „Стани, стани, юнак балкански“
https://www.youtube.com/watch?v=NPePhJL_3zg продължителност 1.48
• „Боят настана“
https://www.youtube.com/watch?v=7XgyPAsb5Vo продължителност 2.17
• „Къде си, вярна ти любов народна“
https://www.youtube.com/watch?v=EcQ593FSR3Q продължителност 4.47
https://www.youtube.com/watch?v=A3iXGhk1pZo
(с текст за пеене) продължителност 2.43
• „Хубава си, моя горо“
https://www.youtube.com/watch?v=qYakRyAMAt8 продължителност 4.34
https://www.youtube.com/watch?v=y5XvJbb0u-M
(с текст за пеене) продължителност 3.42
Емануил Манолов
• „Хубава си, татковино“
https://www.youtube.com/watch?v=c96Tatufb7w продължителност 1.06
https://www.youtube.com/watch?v=3VcmM_TEwME
продължителност (с текст за пеене) 1.04
• „Каква мома видях, мамо“
https://www.youtube.com/watch?v=JcDAgperMrM продължителност 1.30
• „Каква мома видях“ – Емануил Манолов. Академичен хор „Света Па-
раскева“ при Националната художествена академия (диригент Галина
Луканова), Смесен хор „Петко Стайнов“ – гр. Казанлък (диригент Младен
Станев), и Представителен хор на Врачанска епархия „Свети Софроний
епископ Врачански“ (диригент Траянополски епископ Киприан)
https://www.youtube.com/watch?v=mWsMWofYZQI
58
Тема 11. ЕПОХА, СТИЛ И НАПРАВЛЕНИЕ
В МУЗИКАЛНОТО ИЗКУСТВО
Урок № 14. ЕПОХА, СТИЛ И НАПРАВЛЕНИЕ

В МУЗИКАЛНОТО ИЗКУСТВО (с. 48)
След обзора на историческия развой на музикалното изкуство от древността
до XIX в. този урок обобщава новите знания и същевременно насочва внима-
нието на учениците към някои от най-важните историко-естетически катего-
рии: епоха, стил и направление. Отделните модули дефинират многообразните
прояви на стила като начин на живот, проявяващ се в облеклото, маниера на
говорене и др.; към доминиращата връзка на художествените стилове с опреде-
лена историческа епоха и динамиката на промените им в съвременната музика.
В рубриката „Музикална работилница“ са поставени въпроси и задачи, кои-
то обхващат всички музикални дейности. Една част от тях провокират учени-
ците да изкажат своите лични предпочитания и представят стила на любими ав-
тори, изпълнители, състави и др. Към един от най-популярните и предпочитани
от тийнейджърите съвременни музикални стилове насочва темата за работа по
проекта Happy Birthday. Задачите за реализацията му предполагат участието на
целия клас, като всеки един от учениците лесно може да намери поле за изява на
индивидуалните си творчески наклонности: литературни, музикални, танцови,
певчески, изпълнителски, участие при сценично оформление или озвучаване
на изпълнението и др. Музикалните образи на споделения празник могат да
включат български песни, свързани с рожден ден. В интернет ресурсите са да-
дени такива примери, най-интересният от които е „Многая лета“, изпълнен от
легендарния български бас Борис Христов.
• Оригинал и копие, авторство и плагиатство
Възможност за включване на учениците в дискусия предлага темата за ори-
гинал и копие, която може да се свърже и с дискусионните теми за творчество и
присвояване, за плагиатство и интелектуална кражба. Заимстването на музика
от чужди музикални произведения е обичайна практика през епохата на Рене-
санса и барока чак до XVIII в. Нотните издания тогава били доста скъпи и се
разпространявали в ограничен тираж. Затова композиторите не пестели труда
си и предпочитали да преписват произведенията на своите съвременници, за да
ги притежават.
Така, в желанието си да съхрани за себе си оркестрови и инструментални
произведения на Антонио Вивалди, Йохан Себастиан Бах ги преписал и прис-
пособил за изпълнение на клавесин и орган. По този начин той променил жанра
59
на оригинала и внесъл в него нова музикална изразност. И Моцарт е заимствал
теми от произведения на други композитори, които обработвал и развивал до
неузнаваемост. Възхищавайки се от музиката на Хендел, той преоркестрирал
някои негови оратории.
Насоки за дискутиране: Трябва ли да възприемаме заемките от чужди про-
изведения само като проява на творческо безсилие? Посочете примери на пла-
гиатство в съвременната музика и ги коментирайте.
Потърсете примери за копия, които са станали по-популярни от оригинали-
те. Вижте някои възможности в интернет ресурси, свързани с популярната рок
песен Knockin on Heaven‘s Door – „Да почукаш на вратата на Рая“, по-известна
като хит от репертоара на Ерик Клептън (1975) и групата „Гънс енд Роузис“
(1992), но всъщност авторска песен на Боб Дилън, написана през 1973 г.
• За стиловете във фолклорната музика
За българския учен Стоян Джуджев стилът на фолклорната музика изразява
качествата на певеца и свирача като творческа личност, но още повече култу-
рата на етническата група и историческата епоха, през която живее и твори
тя. Така в българската народна музика има регионални стиловe, които според
фолклористката Елена Стоин са източни (Родопска област, Тракия, Странджа,
Добруджа, Североизточна България), западни (Средна Западна България –
Шоплук, Югозападна България – Пирински край, Северозападна България) и
преходни между тях (Велинградско, Пазарджишко – Ихтиманско, Средна гора).
Учителят може да обогати рубриката „Музикална кутия“ с примери от сти-
ловете във фолклорната музика.
Възможни задачи:
Чуйте изпълнения на трима народни певци от Тракия (Бинка Добрева), Ро-
допите (Надежда Хвойнева) и Пиринския край (Костадин Гугов). Дискутирай-
те в клас кое според вас ги превръща в знакови имена в българската народна
музика през ХХ в., генератори на певчески стилове, образци за подражание от
младите народни певци. Предложете ваш любим певец и песен или свирач и
инструментална мелодия, характерни за посочените области. Обяснете защо
предпочитате този глас или тази песен.
Чуйте песента на Бинка Добрева и Александър Райчев „Хайде всички на
хорото“. Като използвате включения в звуковите приложения запис и поместе-
ните в Книгата за учителя нотограма и текст, разучете песента и я изпълнете на
ваш училищен празник. Можете да пеете и да играете популярното тракийско
„Право хоро“ (размер 2/4).
• „На многая лета“ – Борис Христов
https://www.youtube.com/watch?v=hSQKBvua_38
60
• Bob Dylan – Knockin on Heaven‘s Door „Original“
https://www.youtube.com/watch?v=rnKbImRPhTE
• ERIC CLAPTON – Knockin on Heaven‘s Door 1977
https://www.youtube.com/watch?v=LVHmyy6nB-k
• Gun‘s N‘ Roses – Knockin on Heaven‘s Dоor
https://www.youtube.com/watch?v=2tmc8rJgxUI
• Apocalyptica – I Don‘t Care ft. Adam Gontier –
https://www.youtube.com/watch?v=qxDcWvZCSRg
• 2CELLOS – Whole Lotta Love vs. Beethoven 5th Symphony
https://www.youtube.com/watch?v=x8yymm3DtVA
„Апокалиптика“, на които се дължи понятието „чело метъл“, вече имат
млади конкуренти – дуото „Ту Челос“ (2Cellos) от Хърватия. Вижте техния
клип 2CELLOS – Whole Lotta Love vs. Beethoven 5th Symphony в YouTube
(https://www.youtube.com/watch?v=x8yymm3DtVA).
Кое произведение на Бетовен перифразират те? Как се представят епохата
и стилът на композитора? А на новото време? Разгледайте фейсбук страница-
та на дуета (https://www.facebook.com/2cellos/). Изберете интересно мнение за
стила на групата, споделено от техните фенове в социалната мрежа. Коменти-
райте го в клас.
• Бинка Добрева – „Хайде всички на хорото“ 2010 / Binka Dobreva (HQ)
https://www.youtube.com/watch?v=Ts6s71h-g3Y
• Недялка Керанова – „Конче яздя“
https://www.youtube.com/watch?v=5KVzKiP_wF4
• Надежда Хвойнева – „Излел е Дельо хайдутин“. Фолклор от Родопите
https://www.youtube.com/watch?v=XlTWWjrsKzg
• Надежда Хвойнева – Китка родопски песни 1
https://www.youtube.com/watch?v=_1XbThEGm0w
• Костадин Гугов – „Море сокол пие“ –
https://www.youtube.com/watch?v=3O8syKG4-go
• Костадин Гугов – „Ой, ти, пиле“ (Море, пиле)
https://www.youtube.com/watch?v=9-E4Z_ixdFo
• Efrén López, Meira segal, Yoni Ben-Dor – the III project – KOPANITSA
(HD) – https://www.youtube.com/watch?v=-gWtaMAQVSU
• SVETOGLAS – The wheel of Live / СВЕТОГЛАС – Колелото на живота –
https://www.youtube.com/watch?v=hLc0XATRN9Q
• SVETOGLAS – Our Father – Otche nash Slavonic Hymn СВЕТОГЛАС –
Отче наш – https://www.youtube.com/watch?v=Fu1y1G7wuYI
• SVETOGLAS – St.Ivan tall free / СВЕТОГЛАС – Свети Иван дърво висо-
ко https://www.youtube.com/watch?v=T4GX6e4qLn8
61
Тема 12. ИЗХОДНО РАВНИЩЕ
Урок № 15. ИЗХОДНО РАВНИЩЕ (с. 52)

В заключителния (преговорен) урок са включени седем тестови задачи с ал-
тернативен, множествен и свободен отговор, както и задачи за установяване на
съответствие. Въпросите в тях са подбрани от различни области на учебното
съдържание и целят проверка на степента на усвояване на някои от ключо-
вите понятия: исторически стилове и характерните за тях жанрове, мелодия,
основните формообразуващи принципи в музиката, знания за композиторите
и техните най-известни произведения. В електронния вариант на учебника има
опция, която дава възможност тестът да бъде разпечатан и предложен на уче-
ниците за самостоятелна (контролна) работа. По преценка на учителя към него
могат да бъдат добавени и други въпроси. Проверката на знанията може да се
реализира и в друг формат, например като блицанкета с участието на две групи
ученици, с музикални загадки от теми или фрагменти от изучавани произведе-
ния и др. Резултатите от представянето на учениците оформят окончателната
(срочна) оценка на всеки ученик, включваща устни, писмени или практически
изпитвания, участия (индивидуални или групови) в работа по проекти, актив-
ност в учебния процес и др.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
ЗА МУЗИКАТА И СЪВРЕМЕННИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ
Дейностите за придобиване на ключови компетентности, както и междупред-

метните връзки в ДОИ по музика за осми клас изискват разширяване на обема
от знания и умения за работа с музикална информация. На базата на формира-
ните в седми клас практически умения за работа с компютърна техника очак-
ваните резултати от учениците изискват използването на информационни и
софтуерни средства за решаване на различни музикално-образователни задачи.
В раздела „Музикални практики“ е представена информация за ролята, мястото
и функциите на съвременните технологии във всички процеси от живота на
музикалното произведение. Отделните рубрики съдържат въпроси и задачи, ра-
бота по проекти, презентации и др. Възможни са и други педагогически подхо-
ди, варианти и интерпретации при представяне на учебното съдържание, което
присъства (под формата на задачи и проекти за изпълнение) във всички теми в
учебника. Интегративната природа на информационните технологии и разноо-
бразните начини за търсене, събиране, съхранение, обработка и разпростране-
ние на музика предполагат дискусии преди разработването на индивидуалните
62
проекти. Практически уроците кореспондират с електронните и интерактивни-
те ресурси, които са приложени в допълнение към книжното тяло на учебника
и неговата електронна форма.
Отчитайки факта, че използването им ще подпомогне за ефектно и вълнува-
що представяне на отделните теми, само по себе си е основание да бъдат под-
ложени на обсъждане и коментар употребата на технологиите и начините за:
– звукозапис и звуковъзпроизвеждане с употребата на известните в мина-
лото носители на звукова информация – грамофонна плоча и магнитна лента;
– широкия спектър на приложение на технологиите и уеб приложенията (от
ново поколение), които предлагат услуги за работа със звукова информация в
уеб пространството.
Препоръчително е основната посока на разисквания да бъде към осмисляне
на функционирането на музиката вследствие използването на новите техноло-
гии. Учениците ще бъдат удовлетворени, ако им бъде предоставена възможност
да демонстрират уменията си, да демонстрират различни начини за търсене,
съхранение и споделяне на предпочитана музика. Споделеният опит от екип-
ното изпълнение и представяне на задачите неминуемо ще внесе своя принос в
обогатяването на знанията на осмокласниците за информационно-технологич-
ните процеси. Удачни и педагогически оправдани практикоприложни методи
във връзка с успешната изява на учениците са: екипната работа и работата по
проект.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДАЧИ
В следващите редове се предлагат няколко допълнителни примерни задачи,
които могат да бъдат видоизменяни и модифицирани съобразно интересите и
предпочитанията на учениците от класа.
Задачи:
• Търсене на музика
Намерете песента или албума, който търсите.
1. Потърсете в интернет ваши любими музикални произведения, като из-
ползвате:
– традиционния начин на търсене по заглавие на песента или по име на
изпълнителя;
– сайтове, които предоставят възможност за търсене чрез изпяване или из-
свирване с уста на части от любимото парче;
– приложение или програма, които разпознават мелодията и намират загла-
вието на песента.
2. Запишете използваните сайтове, програми, приложения.
3. Споделете ги със съучениците си.
63
• Изграждане на музикална колекция
Основните най-популярни формати за звукови файлове са wav и mp3.
1. Потърсете онлайн интернет услуги, които предлагат преобразуване на ау-
дио, и направете музикална колекция от mp3.
2. Опишете предлаганите в мрежата други онлайн услуги, които предоставят
възможност за допълнителна обработка на вашата музика.
3. Организирайте и подредете музиката по „заглавие на песента“ така, че
винаги да можете да намерите точно това, което търсите в даден момент.
4. Споделете със съучениците си трудностите, които са се появили по време
на изпълнение на задачата.
• Облачно базирана фонотека
1. Разучете и потърсете интернет услуги, които предлагат безплатно прос-
транство за облачно съхранение на файлове.
2. Направете си лична регистрация и използвайте новото онлайн хранилище
за изграждане на облачно базирана, собствена музикална колекция.
3. Опитайте се да прослушате създадената фонотека, използвайки друг ком-
пютър или мобилно устройство.
4. Споделете част от музиката си с приятел.
• Слушане на музика
1. Направете класация на вашите любими програми и приложения за възпро-
извеждане и прослушване на музикални файлове.
2. Подредете в списък включените в тях допълнителни функции, както и
други опции за корекция и настройка на звука.
3. Споделете със съучениците си предпочитаните от вас настройки, които
правите най-често преди прослушването на музика.
• Слушане на музика без изтегляне от интернет – онлайн стрийминг
1. Използвате ли приложения за мобилни устройства, които са свързани с
онлайн радиоуслуги. Кои?
2. Потърсете и коментирайте преимуществата на предлаганите в интернет
услуги за слушане на музика без изтегляне – стриймване.
Google Play Music, Spotify, Slacker Radio, Pandora, TuneIn Radio
Проучете кои са най-често използваните програмни продукти, необходими
за слушане на музика без изтегляне – онлайн стрийминг.
• Запис на звук и обработка на музика
1. Подберете песен или инструментал от вашата колекция, които са подходя-
щи за мелодия за смартфон.
2. Потърсете безплатна програма или приложение, с което да изрежете и
обработите част от тях.
3. Споделете със съучениците си наименованието на използваното приложе-
ние и последователността на работа.
64
4. Направете запис на собствения си смях или преправен глас посредством
микрофон.
5. Създайте смешен сигнал, който може да се използва за известяване при
получаване на текстово съобщение – есемес.
***
Настоящата книга няма претенцията да предложи универсална методика за
работа с нашия учебник. Вероятно в процеса на работата той ще провокира
многобройни въпроси както от страна на педагозите, така и на учениците. Ясно
съзнаваме, че ние предлагаме само един от възможните модели за интерпрета-
ция на учебната програма по музика за осми клас. Бихме се радвали, ако с бо-
гатия опит и творческия потенциал на педагозитe идеите, заложени в учебника,
се доразвият и обогатят. Удовлетвореността ни ще бъде още по-голяма, ако
учениците разгръщат учебника не по принуда, а го четат с интерес като книга
за необятния свят на изкуството Музика.

ПРИЛОЖЕНИЯ
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО МУЗИКА ЗА 8. КЛАС

(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Обучението по музика в 8. клас допринася за разширяване на музикалната
култура чрез придобиване на нови знания, данни за историческото развитие
на музиката, извежда нови музикални преживявания, като разкрива по-богат
и сложен музикален свят. Темите в програмата са ориентирани към откриване
на пътища за духовната култура на човечеството. Проследяват се музикалното
изкуство в неговата закономерност и художественото творчество, връзките с
другите изкуства в разнообразните прояви в концертната зала, изложбата, теа-
търа и киното като част от живота на всеки един индивид.
Потребностите в областта на музикалната практика са насочени към овла-
дяване на базисни знания, умения и отношения, свързани със спецификата на
музикалното изкуство във всичките му разнообразни прояви и с изграждане-
то на музикалноизпълнителски, музикалноаналитични, когнитивни, социални,
творчески и други компетентности у ученика, в контекста на задължителните
ключови компетентности за учене през целия живот съобразно Европейската
референтна рамка.
В образователния процес по музика в 8. клас се създават условия за по-на-
татъшно развитие на музикалните способности като съществен фактор за
пълноценно общуване с музиката и успешно реализиране на музикалните
дейности. В хода на учебната работа се развиват уменията за работа в екип,
съобразяване с мнението на другите, стимулират се креативно поведение и
интерес към начините за търсене, съхранение и разпространение на музикал-
на информация. Учебната програма е структурирана в таблици и представя
учебното съдържание тематично чрез очакваните резултати от обучението по
всяка тема и свързаните с нея понятия. Водещ принцип при определянето на
темите е разграничаването на основните видове дейности, присъщи на урока
по музика. В този смисъл темите не са представени в задължителна последо-
вателност, а предполагат работата по тях да се преплита във всеки урок на
принципа на спираловидното развитие на уменията, натрупване на предста-
вите и изграждане на понятията.
66
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО В КРАЯ НА КЛАСА
Области ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ

на компетентност
Музикална • Знае шест песни по избор от училищния репертоар и ги ин-
практика: терпретира според възможностите.
музициране, • Изпълнява три теми от музикални произведения.
възприемане • Знае три песни по избор от извънучилищния репертоар.
на музика • Интерпретира според възможностите си музикалния репер-
тоар.
• Разпознава три творби от репертоара за възприемане.
• Коментира по определени показатели слушана в клас музика.
Музика • Използва основни начини за търсене, събиране, съхранение,
и съвременни обработка и разпространение на музикална информация.
информационни • Подготвя аудиоинформация за предпочитана творба
технологии и/или цялостна музикална програма.
Музика, • Сравнява по характерни черти фолклор от различни краища
култура, на света в типични изпълнителски форми, жанрове и танци.
общество • Познава основни стилови епохи и направления в музиката и
тенденции в развитието на музикалната култура (вкл. попу-
лярната) и ги свързва с типични представители.
• Оценява комуникативните възможности на музиката.
България • Разпознава творчеството на български музиканти и музи-
в световната кални формации от различни стилове и жанрове.
музикална
култура
Музиката • Познава съвременни музикално-сценични жанрове и прак-
в синтез тики.
с изкуствата • Открива в подходяща музика съвременни форми на синтез.
• Свързва изучавани музикални творби с техните автори.

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Теми Компетентности като очаквани резултати Нови

от обучението понятия
1. Музикална • Изпълнява шест песни от училищния репертоар и музикална
практика три песни от извънучилищния репертоар и интер- форма
1.1. Изпълнение претира вярно образната същност на песента. жанр
на музика • Знае какво е поведението на културния слушател
епоха
1.2. Възприема- при цялостно възприемане на творба с обемна му-
не на музика зикална форма. интонация
• Разпознава пет изучавани творби по характерни прозодия
откъси от тях.
67
Теми Компетентности като очаквани резултати от Нови
обучението понятия
2. Изразни • Анализира в музикално произведение съответните хармония
средства в изразни средства.
изменено
музиката • Разпознава музикални творби, като се опира на
повторение
2.1. Принципи слуховия си опит, свързан с изразните средства.
на формо- • Знае основните принципи на формообразуване,
образуване открива ги и проследява последователността им в
звучаща творба с помощта на учителя.
• Открива принципите на формообразуване на музи-
ката в звучаща творба.
• Определя дяловете на музикалната форма.
3. Музиката в • Разпознава възникването на музиката като част от синкрети-
древните синкретичното цяло на ранното изкуство. зъм
култури • Ориентира се в историческата епоха и влиянието ѝ музикални
3.1. Хипотези за върху музикалните практики. първо-
възникване на • Прави връзка между музиката и историческите и образи
музиката социалните явления и процеси.
колективен
3.2. Възникване • Систематизира знанията си относно историческа-
танц
и развитие на та последователност в развитието на музикалното
музикалните изкуство. древни ин-
инструменти струменти
3.3. Периодиза- диатоника
ция на музиката
в древността
4. Музиката • Анализира влиянието на традициите от Антич- григориан-
през Среднове- ността и ролята на християнството. ски хорал
ковието • Ориентира се в спецификата на западноцърков- болгарски
ната и източноправославната музика. роспев
5. Музикалната • Проследява възраждането на естетическите иде- орнамен-
култура през али на античното изкуство. тика
Ренесанса • Съпоставя единството между действителност и из-
куство, научни и художествени начини за наблю-
дение върху света.
• Дискутира връзката и влиянието на музиката
с архитектурата и изобразителното изкуство.
6. Музикал- оратория
ният барок кончерто
6.1. Бароковата гроссо
епоха. Предста-
сюита фуга
вители
68
7. Епоха, стил, • Дискутира по отношение на стилове, типични за цикъл
направление в различни исторически периоди. инстру-
изкуството • Систематизира знанията за историческото разви- ментален
7.1. Европейс- тие на музиката. концерт
кият класицизъм • Осъзнава водещата роля на стремежа към хармо-
симфония
7.2. Виенска нично равновесие между естетическите принципи
класическа и техния израз в творбите.
школа
8. Музикална Осъзнава смисъла на романтичното светоусещане, инстру-
Европа през тълкувано в зависимост от социалните позиции на ментална
XIX в. – всеки творец. и вокална
Романтизъм Посочва български музикални дейци от XIX в. миниатюра
8.1. Музиката
в България в
края на XIX в. –
Възраждане
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА
Годишен брой часове за изучаване Препоръчително

на предмета в 8. клас – 18 часа разпределение
на часовете
За нови знания 35%
За упражнения 30%
За преговор 10%
За обобщение 5%
За наблюдение в извънучилищна обучаваща среда 15%
а) наблюдение в изнесена музикално-творческа среда:
– посещение на репетиция на музикална форма-
ция (хор, оркестър, вокално-инструментален
ансамбъл) в културна институция
б) наблюдение на жива звукова среда:
– екскурзия сред природата
За контрол и оценка (за входно и изходно ниво) 5%
69
СПЕЦИФИЧНИ ФОРМИ И МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА
НА УЧЕНИЦИТЕ
Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически изпитвания) 60%

Оценки от контролни и от класни работи 15%
Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни рабо- 25%
ти, на лабораторни упражнения, работа по проекти и др.)
ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ,

КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ
Спецификата на музикалнообразователния процес създава условия за при-
добиване на ключовите компетентности.
Ключови Дейности и междупредметни връзки

компетентности
Компетентности в 33формулиране на мнение при изпълнение и възпри-
областта на българ- емане на музиката;
ския език
33търсене на понятия за определяне характера на му-
зикалното произведение;
33описване на звукови картини;
33разпознава възрожденското музициране, даскал-
ската поезия, хомогенността на музика и текст на
възрожденското време;
33обогатяване речника на учениците.
Умения за общуване 33използване на понятия на чужд език от музиката в
на чужди езици практически музикални дейности; четене на тексто-
ве на песни на чужди езици; обогатяване речника на
учениците, свързан с чуждия език.
Математическа 33прилагане на математически модели и закономер-
компетентност и ности при осмислянето на по-важните елементи на
основни компетент-
ности в областта на
музикалната изразност – изразни средства;
природните науки и 33прилагане на графични модели и закономерности
на технологиите при онагледяването на музикални форми и жанрове;
33участие в музикални дейности във връзка със
звукоизобразителната същност на музиката, теми,
посветени на различни природни обекти и явления,
сезони, животни, планини, реки и др.;
70
Дигитална 33използване на дигитална звуковъзпроизвеждаща
компетентност техника и съвременни музикални инструменти в
обучението по музика;
33търсене, събиране, обработване на информация, в
т.ч. и музикална, използвайки съвременните инфор-
мационни технологии и интернет ресурси;
33използване софтуер за запис и възпроизвеждане на
музика.
Умения за учене 33следване на указания за музикално-изпълнителска
дейност; планиране на собствената дейност в групо-
во музициране;
33сравняване на различни музикални произведения,
обобщаване, групиране по определен признак;
33самостоятелно събиране и използване на инфор-
мация при поставени задачи в дейности в изнесена
обучаваща среда – звуците в природата;
33посещение на репетиция на музикална формация
(хор, оркестър, вокално-инструментален ансамбъл)
в културна институция.
Социални 33обсъждане на текстове с акцент върху възрож-
и граждански денския характер на песните „Откак се е, мила моя
майно льо, зора зазорила“ – народна, и „Слънцето
трепти, захожда“, м. и т. Добри Чинтулов;
33участие в обсъждането на различни музикални про-
изведения;
33участие в групова учебна дейност, свързана с изява
на толерантност към различните мнения и предпо-
читания, толерантност към различните възможности
на съучениците, търпимост, уважение и подкрепа в
процеса на груповото музициране;
33участие в екипи за работа по учебни проекти по
музика с интердисциплинарен характер.
Инициативност и 33участие в музикални изяви, свързани с календарните
предприемчивост празници, отбелязвани в класната стая и в учили-
щето: коледни, новогодишни, пролетни празници,
патронен празник на училището, завършване на
учебната година и др.;
33проява на толерантност към други мнения и интер-
претации.
71
Културна компе- 33изразяване на емоционалното преживяване при
тентност и умения изпълнението на песни, при слушането на музика
за изразяване чрез
творчество
и общуването с българския музикален и танцов
фолклор;
33подбиране на музика за отбелязването на български
празници, свързани с обредния календар (Коледа,
сурвакари, кукери, лазарки), класови и общо-
училищни празници;
33наблюдаване на музикално-творческа среда чрез по-
сещение на репетиция на вокална формация (вокал-
на група, детски хор и др.), посещение на репетиция
на инструментална формация.
Умения зa подкре- 33слушане и изпълнение на музикални произведения,
па на устойчивото свързани с адекватното поведение на човека в при-
развитие и за здра-
вословен начин на
родата, на улицата, у дома и на обществени места за
живот и спорт опазване на човешкото здраве, оценяване значение-
то на природосъобразния начин на живот;
33наблюдения на жива звукова среда при посещение
на зоопарк, градски парк и др.
Интегративните връзки между музиката и останалите учебни предмети се осъ-

ществяват чрез общи проблеми, теми и понятия, работа по проекти, упражнения в
компютърен кабинет. Интеграцията с останалите изкуства и с другите предмети,
чрез които се придобиват ключови компетентности, съдейства за изграждане на
цялостна и единна представа за света и разкриване на общи закономерности в
историческото и съвременното развитие.
72
УТВЪРДИЛ:
Директор:.........................................................................
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по музика за 8. клас
18 седмици х 1 час седмично = 18 часа
№ Тема на Урочна Компетентности като очаква- Нови Контекст и дейности за Методи

по урочната единица ни резултати от обучението понятия всяка урочна единица и форми
ред единица на оце-
няване
по теми
по ред
и/или
Забележка
раздели
Учебна седмица
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 1 Преговор Преговор Изпълнява песни от училищния и Прозодия Музика по избор
с. 4 – входно извънучилищния репертоар. Жанр
равнище. Интерпретира вярно песните. Eпоха
Музикална Проявява слушателска култура
практика при възприемане на музикална
творба. Разпознава изучавани
творби по характерни откъси.
2 2 Изразни Преговор Схваща и анализира изучавани Xармония „Наздравица“ от
с.10 средства в Ново изразни средства. Разпознава оп. „Травиата“, Дж. Верди
музиката. знание музикални творби на основата на „Химн на св. св. Кирил и
Мелодия и слухов опит, свързан с изразните Методий“, П. Пипков
хармония средства.
73
74
1 2 3 4 5 6 7 8 9
3 3 Изразни Коментира и анализира учени Марш и ръченица
с. 12 средства в изразни средства в музикално Сравняване на вокални
музиката. произведение. тембри
Ритъм, Разпознава учени музикални про-
метрум, изведения по типични изразни
темпо, средства.
динамика, Разпознава по тембър учени
тембър музикални инструменти.
4 4 Принципи Упраж- Знае основните принципи на Музикал- Слушани произведения
с. 14 на формо- нение формообразуване и ги открива в на форма по избор
образу- звучаща творба. Изменено
ване Определя дяловете на музикална- повторе-
та форма в изучавани музикални ние
произведения. Жанр
5 5 Музиката Ново Разграничава музиката като част Синкрети- Изпълнение на панова
с. 16 в древните знание от синкретичното изкуство. зъм флейта
култури Ориентира се в ролята на исто- Древни ин-
рическата епоха и влиянието ѝ струменти
върху музикалната практика. Колекти-
Прави връзка между музиката вен танц
и историческите и социалните Музикални
процеси. първо-
Схваща появата и развитието на образи
музикалните инструменти.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
6 6 Музи- Ново Систематизира знанията си за Музика по избор
с. 20 калната знание историческата последователност Из оп. „Орфей и Евридика“
култура Упражне- в развитието на музикалното
на Древна ние изкуство.
Тракия Орфей като световен образ и
ролята му в българската музикал-
на култура.
Древни музикални инструменти.
7 7 Музика- Ново Схваща и анализира влиянието Григо- „Терирем“ из „Полиелей
с. 24 та през знание на традициите от Античността и риански на българката“, св. Йоан
Среднове- ролята на християнството. хорал Кукузел
ковието Ориентира се в спецификата Болгарски
на западноцърковната и из- роспев
Средно- точноправославната музика.
вековната Развитие на религиознокулто-
музикална вите жанрове в католическото и
култура по източноправославното христи-
български- янство.
те земи
8 8 Музикал- Ново Схваща и проследява възражда- Мадригал „Алилуя“, Дж. Габриели
с. 28 ната кул- знание нето на естетическите идеали на
тура през античното изкуство. „Мадригал“, Л. Маренцио
епохата на Влияние на светското начало в
Ренесанса религиозното изкуство.
Ранни образци на ренесансовата
музика в Италия.
75
76
1 2 3 4 5 6 7 8 9
9 9 Епохата на Ново Съпоставя единството между Опера „Сцена на Орфей
с. 30 Ренесанса. знание действителност и изкуство, и Евридика“ из първо
Мадри- научни и художествени начини за действие на оп. „Орфей“,
галът – наблюдение на света. Кл. Монтеверди
сдружение „Драма пер музика“ – първите
на поезия оперни произведения.
и музика.
Възник-
ване на
операта
10 10 Музикал- Ново Стилът барок. Орна- Из Кончерто гросо
с. 32 ният знание Нови художествени тенденции ментика „Коледа“, А. Корели
барок в архитектурата, скулптурата и Кончерто
живописта. гросо
Музиката в епохата на барока.
11 11 Музикал- Ново Й. С. Бах и Г. Фр. Хендел – Оратория Из оратория „Месия“,
с. 34 ният барок. знание. гениални музиканти от епохата Фуга Г. Фр. Хендел
Колосите Упраж- на барока. Сюита Из Токата и фуга
на музи- нение в ре минор, Й. С. Бах
калния Фрагменти от „Музикална
барок – жертва“, Й. С. Бах
Й. С. Бах и
Фр. Хендел
12 12 Европей- Ново Просвещение и изкуство. Сонатна Соната за пиано
с. 36 ският кла- знание Коментира стиловете, характер- форма в ре минор, Й. Хайдн
сицизъм ни за различните исторически Симфония Соната за пиано
периоди. в ла мажор, В. А. Моцарт
1 2 3 4 5 6 7 8 9
13 13 Музиката Упраж- Систематизира знанията за раз- Сонат- Финал на Девета симфония –
с. 37 в България нение личните исторически периоди в но-сим- „Ода на радостта“,
в края на развитието на музиката. Хайдн, фоничен Л. ван Бетовен
XIX в. – Моцарт и Бетовен – тримата цикъл
класици- виенски класици. Инстру-
зъм ментален
концерт
14 14 Музикална Ново Несбъднатите идеали на просве- Инстру- „Мечтание“, Р. Шуман
с. 40 Европа знание тителите. ментална „Фантазия – емпромптю“,
през XIX в. Осъзнава смисъла на романтич- миниатюра Фр. Шопен
– Романти- ното светоусещане в зависимост Вокална
зъм от социалните позиции. миниатюра
15 15 Музикална Ново Музикалният Романтизъм. Инстру- „Покана за танц“, К. М.
с. 42 Европа знание. Безкрайното разнообразие на ментална Вебер, „Любовни мечти“,
през XIX в. Упражне- романтичната музика. миниатюра Ф. Лист
– Романти- ние Схваща появата и ролята на Вокална
зъм диригента. миниатюра
16 16 Музиката Ново Коментира и посочва български „Хайде всички на хорото“ –
с. 44 в Бълга- знание. музикални дейци от XIX в. Назо- изп. Бинка Добрева, „Слън-
рия в края Упражне- вава български музикални дейци цето трепти, захожда“,
на XIX в. – ние от XIX в. „Къде си, вярна ти любов
Възраж- народна“, „Хубава си, моя
дане горо“ – изп. Илия Луков
77
78
1 2 3 4 5 6 7 8 9
17 17 Епоха, Ново Стилът като изкуство и начин на Фантазия „Мойсей“,
с. 48 стил, на- знание живот. Н. Паганини, Концерт за
правление Упражне- Епоха и стил в художествената пиано и оркестър № 3,
в музи- ние музика. П. Владигеров
калното Индивидуален стил. Стиловете Изпълнения на народни
изкуство във фолклора и популярната певци
музика. „Хайде всички на хорото“
18 18 Преговор. Преговор Преговор на изученото в 8. клас. Преговор
с. 52 Изходно
равнище
Изготвил: …………………………………………
(Име, фамилия, подпис)
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН МУЗИКАЛЕН РЕПЕРТОАР
Музика за възприемане
• Дж. Габриели. Alleluja
• Дж. Палестрина. Меса (фрагмент)
• Л. Маренцио. Мадригал
• Кл. Монтеверди. Из операта „Орфей“. Сцена на Орфей и Евридика,
I действие
• Кл. Жанекен. Шансон
• Френска коледна песен (noel)
• Дж. Тартини. Дяволски трилери
• Ан. Вивалди. Концерт за мандолина, струнни и чембало
• Д. Скарлати. Соната (фрагмент – бърза част с орнаменти)
• Фр. Купрен. La bondoline – пиеса за клавесин
• Й. С. Бах. Токата и фуга в ре минор
• Й. С. Бах. Музикална жертва
• Й. С. Бах. Електронна версия на Токата и фуга в ре минор. Катлин Батл –
певица, Уинтон Марсалис – тромпет – Бароков дует
• Фридрих II Велики. Концерт за флейта, струнен оркестър и чембало, пър-
ва част
• Г. Ф. Хендел. Музика на водата
• Г. Ф. Хендел. Кончерто гросо, оп. 6, № 1, първа част
• Й. Хайдн. Соната за пиано, ре минор, първа част
• В. А. Моцарт. Соната за пиано, ла мажор, първа част
• Л. ван Бетовен. Финал на Девета симфония „Ода на радостта“
• Химн на Европа
• Фр. Шуберт. Standchen (Серенада)
• Ф. Менделсон. Увертюра „Сън в лятна нощ“
• М. Глинка. Увертюра „Камаринская“
• Б. Сметана. „Славянски танц“ №1
• Ф. Лист. „Унгарски танц“, №5
• Е. Гранадос. „Испански танц“, оп. 37, № 5
• Р. Шуман. „Мечтание“
• Фр. Шопен. „Фантазия-емпромптю“
• Н. Паганини. „Кампанела“. Финал на Концерт за цигулка и оркестър №2
• Н. Паганини. Н. Фантазия „Мойсей“, изп. Васко Василев
• П. И. Чайковски. Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“
• Фр. Шопен. Мазурка
• П. И. Чайковски. Серенада, Валс
• Камерен хор „Йоан Кукузел Ангелогласния“ – Терирем
Песни за възприемане и изпълнение
• „Ахат“. „Черната овца“ (Б. Главев)
79
• Бинка Добрева. „Хайде всички на хорото“ (Ал. Райчев)
• Борис Христов. „На многая лета“
• Б.Т.Р. „Спасение“
• Валди Тотев. „Вдигни очи“
• Васил Найденов и Силвия Кацарова. „Огън от любов“ (Т. Русев, В. Въл-
чев)
• „Диана Експрес“. „Душа“ (М. Щерев, К. Донков)
• Веселин Маринов. „За теб, Българийо“ (Т. Русев)
• Илия Луков. „Хубава си, моя горо“, „Къде си, вярна ти любов народна“
(Д. Чинтулов), „Слънцето трепти, захожда“
• Александър Райчев. „Хайде всички на хорото“, изп. Бинка Добрева
• Коцето Калки. „Векът на любовта“ („Медикус“)
• Лили Иванова. „Осъдени души“ (М. Щерев)
• Мария Нейкова. „Двама“
• „Мери Бойс Бенд“. „Непознати улици“
• „Нашият град“, „Някога, някога“ (Б. Карадимчев)
• Паша Христова. „Една българска роза“ (Д. Вълчев)
• „Полегнала е Тудора“ (Ф. Кутев)
• Тони Димитрова. „Ах, морето“ (Ст. Маринов, Ив. Ненков)
• „Тоника“. „Един неразделен клас“ (М. Спасов, Н. Трошанов)
• „Тъпан бие“ (Здр. Манолов)
• „Щурците“. „Клетва“, „Две следи“
• Юлангело. „И след тисяща годин“ (Й. Груев)
• Bob Hathley. „Merry Christmas“
Нотни примери
Нотни записи и текстове на песни
• И след тисяща годин (Кацарова, 1938: 382; Кауфман, 2003: 222)
И след тисяща година

q = 110 вариант
        
                
И след ти - ся - ща го - дин у нас все ех - тят хвал - би, пес - ни за
         
      
       
в'па - мят на на - ши - те свет - ци, и днес тех - ни - те слав - ни де -
     
         
         
80
ла се бле щят съ - жи - вя - ват ни дух, о - бо - дря - ват ни сър -
               
      
3
         
      
       
в'па - мят на на - ши - те свет - ци, и днес тех - ни - те слав - ни де -
     
         
         
ла се бле щят съ - жи - вя - ват ни дух, о - бо - дря - ват ни сър -
               
      
3
ца, все - ки сво - е у - се - ща и о - це - ня - ва, пре - ми - на це -
    
                 
на - та на чуж - до до - бро. Дух на - ро - ден дух - на, раз - пръс -
                   
          
3
на тъм - ни - на, и у Бъл - га - ри - я свет - на веч свет - ли - на.
• Откак се е зора зазорила (Миладинови, 1861: 78; Кауфман, 2003:

75)
Откак се е зора зазорила
 
q = 110
                        
       
1. 2.
От - как се е, ми - ла мо - я май - ко ле, зо - ра за - зо - ри - ла, ри - ла.
Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила,

оттогаз е войска провървяла,
Кон до коня, юнак до юнака –
сабите им като ясно слънце,
Огън святка през гора зелена,
Войвода им – сам цар Иван Шишман:
Боже силни, боже създателю,
помогни ни сила и юнашство!
Бой щем да ся бием на Софийско поле,
кръв ще леем за Христово име,
ще прославим християнска вяра!

• Слънцето трепти, захожда (Кауфман, 2003: 27)
Самоволник (Слънцето трепти, захожда)
                   
Умерено
    
 
Слън - це - то треп - ти, за - хож - да зад зе - ле - на - та го - ра, млад ю -
                  1.   
     
2.
        
нак си кон из - вож - да из же - лез - на - та вра - та, млад ю - та.
вариант
                     
q = 110
    
1. 2.

Слън - це - то треп - ти, за - хож - да зад зе - ле - на - та го - ра,
млад ю- нак си кон из - вож - да из же - лез - на - - та вра - та.
Слънцето трепти, захожда Смърт ак’ има за обида,

зад зелената гора, и пред теб да съм, ще мра,
млад юнак си кон извожда аз отивам ил’ да гина,
из железната врата. ил’ врази да победя.
Жално-милно той поглежда Аз не рача да живея

къмто Стара планина роб до гроба на светът,
и си тихом отговаря аз не искам да живея,
на негова майчица: като жена на светът.
Мила мамо, аз отивам Днес прощавай, дай ръчица,

там, где тичат като рой, господ да те утеши,
саблята си днес изтривам, ти самичка със десница
полетявам сам на бой. сабята ми препаши.
Минаха се онез години, Тичай, тичай, тичай, синко!

юнак в къщи да седя, Теб там ти е прилика.
белк съм болен или долен, Потруди се, милий синко,
та не мога да сека? врагове да победиш.
82
• Мечка се жени (Кацарова и др., 1965)
Мечка се жени
когато вали дъжд и грее слънце
 
Умерено
 
  
         
          
Слън - це гре - е дъжд ва - ли, меч - ка се же - ни,
дя - во - ла се кръ - сти с'кри - ви - те си пръ - сти.
Слънце грее, дъжд вали,

мечката се жени,
Дявола се кръсти
с кривите си пръсти.
• Хайде всички на хорото (Котетерова-Добрева, 2016: 78 – 79)
Хайде всички на хорото

     Ал. Райчев
     
         

   
 
   
Хай - де всич - ки на хо - ро - то, хей, да се

  1. 2.
      
  
          
  
хва - нем да и - гра - ем, брей, брей,
  @  
                  
    
по - дай ръ - ка ти на мен, аз на теб, хей,
  

     
      
   
 
за - пей със мен ве - се ло да ни е,
                
 1. 2. Fine   


   
     
брей, брей, да за - бра - вим мъ - ка, гри - жи,
   
               
          
  83
тре - во - ги, да се хва - нем да и - гра - ем
  
D.S. al Fine
1. 2.

    
 
   
            
 1. Fine   
   
2.
  
     
 
брей, брей, да за - бра - вим мъ - ка, гри - жи,
   
               
          
 
тре - во - ги, да се хва - нем да и - гра - ем
  
D.S. al Fine
   
1. 2.
     

       
 
да пе - ем, ем, хей, брей,
Припев: ...
Хайде всички на хорото, хей,

който може и не може, брей
Припев:...
Българите весели сме, хей,

хем работим, хем играем, брей
84
ДНЕВНИК НА МУЗИКАЛНО-МЕДИЙНИТЕ
АКТИВНОСТИ В ДЕНОНОЩИЕТО
на ...................................................................................................................
Пример за попълване. Въведете медийно-музикалните си активности за из-
миналото денонощие или седмица, като попълните графите по следния приме-
рен модел:
Вид музи- Дата, Време Дейност Музикално Контекст

кална кому- час (мину- съдържание (медия,
никация и ти) ситуация)
медия
Tелевизия 60 мин. Гледане и Риалити шоу „Гла- Телевизор,
слушане сът на България“... канал...
песни на ...
Записана Слушане Хип-хоп музика, I-Pod, МР3,
музика изпълнения на ... на път към
училище
Компютър- Слушане и Skyrim: The Song of У дома,
ни игри гледане the Dragonborn през сво-
бодното
време
Социални Постване, Видеоклипове на ... Фейсбук
медии споделяне профил
Радио Слушане Народна музика Дарик радио
Сцена Посещение „Парсифал“, компо- Софийската
на оперно зитор Рихард Ваг- опера
представле- нер, режисьр Пламен
ние Карталов
Живо . Пеене „Химн на св. св. В училище
музициране Кирил и Мето-
дий“, муз. Панайот
Пипков, т. Стоян
Михайловски
85
БИБЛИОГРАФИЯ
Андреев, Андрей. 1956. „Приноси към музикалната история на нашите земи“. В: Извес-
тия на Института за музика. Книга II и III. София: Българска академия на науките,
443 – 501.
Балева, Антония. 2011. Музикалната култура през втората половина на XVIII и нача-
лото на ХХ век. Революцията в музиката. Христоматия. Пловдив: Университетско
издателство „Паисий Хилендарски“.
Балева, Антония, Яна Янкова. 2010. Музикалната култура 1600 – 1750. Музиката
на барока. Христоматия. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендар-
ски“.
Балева, Антония, Яна Янкова. 2011. Музикалната култура през втората половина
на XVIII и началото на XIX век. Идеи. Стилове. Творци. Христоматия. Пловдив:
Университетско издателство „Паисий Хилендарски“.
Белтрандо-Патие, Мари-Клер. 1997. История на музиката. Западноевропейската
музика от Средновековието до днес. Част 1. София: Музика.
Белтрандо-Патие, Мари-Клер. 1999. История на музиката. Западноевропейската
музика от Средновековието до днес. Част 2. София: Музика.
Богданов, Богдан. 1991. Орфей и древната митология на Балканите. София: Универ-
ситетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Булева, Мариана. 2009. Идеята за хармония (върху старогръцки, византийски и ла-
тински текстове). Пловдив: Астарта.
Влаева, Иванка. 2009. Музика по пътя на коприната. София: Унискорп.
Вълчинова-Чендова, Елисавета. 2003. Енциклопедия български композитори. Съюз
на българските композитори.
Георгиев, Адриан. 2005. Музикална компютърна грамотност. София: УИ.
Георгиев, Адриан. 2005. Музика с компютър. София: УИ.
Георгиева, Стефанка, Полина Куюмджиева (съст.). 1995. Антология по естетика за
музиканти. Пловдив: Макрос 2000.
Гигов, Никола. 1992. Легенда ли е Орфей. София: Музика.
Грей, Ан. 1994. Пътеводител в класическата музика. София: Валент.
Джуджев, Стоян. 1980. Българска народна музика. Том 1. София: Музика.
Димитриу, Янис. 2016. Венецианската школа (1550 – 1610) и проекции на полихроно-
вия стил. София: [–].
Димов, Венцислав, Иванка Влаева (съст.). 2010. Медийна музика (тематичен брой).
Българско музикознание. Институт за изследване на изкуствата, 34/2 – 3.
Драганова, Росица. 2007. Музицирането. Аспекти. София: Институт за изкуствозна-
ние – БАН.
Зильберквит, Марк. 1988. Мир Музыки. Москва: Детская литература.
Игнатов, Любомир. 2010. Църковната музика по българските земи. Официален сайт на
Св. синод на БПЦ-БП. Достъпно на:
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=church_music_in_bulgarian.xml
Кауфман, Николай. 2003. 1500 български градски песни. Трети том. Революционни,
воински, училищни, политически, разни. 1842 – 1944. Варна: Славена.
Кацарова, Райна. 1938. „Чъртици от музикалния живот на Коприщица преди Освобож-
дението“. В: Проф. Арх. Д-р Евтимий (съст.),Юбилеен сборник Копривщица, т. 2.[–]:
[–], 378 – 423.
86
Кацарова, Райна, Елена Стоин, Николай Кауфман, Георги Бояджиев, Димитър
Осинин. 1965. Народни песни с мелодии. Българско народно творчество. Том 13.
София: Наука и изкуство.
Крачева, Лилия. 2006. Музиката през вековете. Творци и творби. Част първа. София:
Марс.
Крачева, Лилия. 2008. Българската музикална култура от древността до наши дни.
София: Марс.
Крачева, Лилия. 2010. Музиката през вековете. Творци и творби. Част втора. Со-
фия: Марс.
Куюмджиева, Светлана (съст., ред.). 2012. Наследството на отец Неофит Рилски:
изкуствоведски, богословски и филологически аспекти. София: Институт за изслед-
ване на изкуствата.
Михелс, Улрих. 2000. Атлас по музика. Систематичен раздел. История на музиката
от древността до Ренесанса. Том 1. Пловдив: Летера.
Михелс, Улрих. 2000. Атлас по музика. История на музиката от Барока до наши дни.
Том 2. Пловдив: Летера.
Пейчева, Лозанка. 2008. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика
от България в новите времена. София: Академично издателство „Проф. Марин Дри-
нов“.
Платон. 1981. Държавата. Превод от старогръцки Александър Милев (с послеслов от
Ради Д. Радев). София: Наука и изкуство.
Рачева, Искра, Анна Илиева, Светлана Захариева. 1998. История на българската
музикална култура. Том 1. Фолклорът. София: Академично издателство „Проф. Ма-
рин Дринов“.
Стоянов, Пенчо. 1971. Учебник по музикален анализ за средните музикални училища.
София: Музика.
Стоянова, Елена. 1984. Музикална литература. София: Музика.
Тончева, Елена. 1995. Музиката в България през ІХ – Х век. В: Кирило-Методиевска
енциклопедия. Том ІІ, София: Издателство на БАН.
Тончева, Елена. 2005. Балкански извори за украинския „Болгарский напев“ („роспев“).
Към проблема за съотношението устност-писменост в източноправославната балкан-
ска песенност. Българско музикознание, год. ХХІХ, кн. 2/ 2005 г., с. 3 – 28.
Уийкс, Маркъс. 2008. За музиката накратко. София: Рива.
Хаджиев, Парашкев. 2009. Елементарна теория на музиката. София: Музика
Хаджикосев, Симеон. 1990. Снегът зеленина сънува. Антология на провансалската
лирика. Библиотека за европейска средновековна литература „Ариел“, №7. София:
Народна култура.
Ханслик, Едуард. 1998. За музикално красивото. София: Лик.
Харалампиева-Цинандова, Веса. 1994. Пътят към Мистерията. София: Аксев-Ага-
теа.
Харалампиева-Цинандова, Веса. 2000. Естетика на музиката. София: Просвета.
Харалампиева-Цинандова, Веса. 2011. Музиката – космос и изкуство. София: Хайни.
Христов, Димитър (съст.). 1987. Детето и музиката. София: Център „Знаме на мира“.
Царлино, Джозефо. 2003. Изкуството на контрапункта. София: Музикално общество
„Васил Стефанов“.
87
проф. д. изк. Лозанка Георгиева Пейчева
проф. д-р Стефанка Ангелова Георгиева
доц. д-р Венцислав Димов Димов
д-р Милен Вълчев Димитров
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО МУЗИКА ЗА 8. КЛАС
Редактор Елка Андреева

Художник на корицата Лало Николов
Графичен дизайн Бояна Павлова
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Мила Белчева
ISBN 978–954–01–3475–8
Българска. Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 5,50. Изд. коли 7,13.
Код 40812101177.
Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg; www.e-ucebnik.bg
Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Лозанка Пейчева
УЧИТЕЛЯ
Стефанка Георгиева
Венцислав Димов
Милен Димитров МУЗИКА
ISBN 978-954-01-3475-8
Цена 9,00 лв
www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

Книга за учителя - Музика 8 клас - Издателство Просвета

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Книга за учителя - Музика 8 клас - Издателство Просвета

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Лозанка Пейчева • Стефанка Георгиева

Венцислав Димов • Милен Димитров

КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

© Лозанка Георгиева Пейчева, Стефанка Ангелова Георгиева,

Вместо увод: За музиката – човешки и вселенски, с повече въпроси,

Вместо заключение: За музиката и съвременните информационни

Урок № 1. Входно равнище

Тема 2. МУЗИКАЛНА ПРАКТИКА

Урок № 2. МУЗИКАЛНА ПРАКТИКА (с. 6)

Освен като „външна“ комуникация музиката функционира и като автокому-

Тема 3. ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В МУЗИКАТА

Темата „Изразни средства в музиката“ е разработена в три последователни

Урок № 3. МЕЛОДИЯ И ХАРМОНИЯ (с. 10)

2. Книга за учителя по музика за 8. клас – Л. Пейчева и др. 17

Тема 3. ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В МУЗИКАТА

Урок № 4. РИТЪМ, МЕТРУМ, ТЕМПО, ДИНАМИКА, ТЕМБЪР

Пайдушко хоро в 5/8 +

Потърсете и чуйте три музикални произведения, които съответстват на ва-

Пайдушко хоро в 5/8 +

Мъжка ръченица в 7/8 + +

Дайчово хоро в 9/8 + + +

Eленино хоро в 13/16 + + + + +

Урок № 5. ПРИНЦИПИ НА ФОРМООБРАЗУВАНЕ (с. 14)

Проста триделна форма (а в а)

Темата „Музиката в древните култури“ е разработена в два последовател-

Урок № 6. МУЗИКАТА В ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ (с. 16)

Тема 4. МУЗИКАТА В ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ

Урок № 7. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ (с. 20)

3. Книга за учителя по музика за 8. клас – Л. Пейчева и др. 33

Тема 5. МУЗИКАТА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Урок № 8. МУЗИКАТА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (с. 24)

До зората на модерните времена в различните култури и цивилизации музи-

Лято, твоите разкошни дни защо ги няма:

Лош избор прави дама в любовта,

Откъс от предговора към книгата на Симеон Хаджикосев „Снегът зеленина

Тема 6. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ РЕНЕСАНСА

Урок № 9. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА

• Мадригал. Клаудио Монтеверди. „Върни се, о, Зефир“ (Zefiro torna)

Върни се, о, Зефир, и с леко движение

Тема 7. МУЗИКАЛНИЯТ БАРОК

Урок № 10. МУЗИКАЛНИЯТ БАРОК (1600 – 1750) (с. 32)

„Капричио, посветено на заминаването на любимия брат“ е може би един-

4. Книга за учителя по музика за 8. клас – Л. Пейчева и др. 49

Тема 8. ЕВРОПЕЙСКИЯТ КЛАСИЦИЗЪМ

Урок № 11. ЕВРОПЕЙСКИЯТ КЛАСИЦИЗЪМ (с. 36)

Бетовен, симф. 5, ч.1, II тема

Тема 9. МУЗИКАЛНА ЕВРОПА ПРЕЗ XIX В. – РОМАНТИЗЪМ

Урок № 12. МУЗИКАЛНА ЕВРОПА ПРЕЗ XIX В. –

Тема 10. МУЗИКАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX В. – ВЪЗРАЖДАНЕ

Урок № 13. МУЗИКАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX В. –

• Музиката в институциите на Българското възраждане

Урок № 14. ЕПОХА, СТИЛ И НАПРАВЛЕНИЕ

Урок № 15. ИЗХОДНО РАВНИЩЕ (с. 52)

Дейностите за придобиване на ключови компетентности, както и междупред-

5. Книга за учителя по музика за 8. клас – Л. Пейчева и др. 65

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО МУЗИКА ЗА 8. КЛАС

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Области ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ

Теми Компетентности като очаквани резултати Нови

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Годишен брой часове за изучаване Препоръчително

Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически изпитвания) 60%

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ,

Ключови Дейности и междупредметни връзки