Менструацията (menstruation или menses) е външен израз на извършващите се в тялото на жената циклични промени и се характеризира с определен интервал, ритъм, времетраене, количество и качество на менструалната кръв, както и със съответно отражение върху общото състояние на жената.

 

Съвременната жена менструира около 300 пъти през живота си. За нормален менструален цикъл се приема интервалът между две нормални менструални кръвотечения от 28 дни, плюс минус 7 дни, което означава от 21 до 35 дни. Кръвотеченията продължават средно 5 дни или плюс минус 2 дни, т.е. от 3 до 7 дни. Всяко маточно кръвотечение извън описаните параметри се смята за отклонение от физиологията на нормалния менструален цикъл.


 

Нарушения в менструалния цикъл

  •  Аменорея (amenorrhoea) се нарича всяко състояние, при което липсва менструално кръвотечение за 3 цикъла (при редовни менструални цикли) или 6 месеца (при жени с нередовни менструални цикли). Аменореята се подразделя на първична – amenorrhoea primaria, когато въобще не е настъпвало менструално кръвотечение и вторична - amenorrhoea secundaria, когато жената вече е имала менструация за различен период  от време.
  • Hypomenorrhoea – това е кръвотечение, което продължава по-малко от 3 дни или е съвсем слабо, зацапващо кървене.
  • Oligomenorrhoea – менструални кръвотечения с интервали между 35-40-45 дни до 60 дни.
  • Cryptomenorrhoea – менструални кръвотечения са налице, но са скрити, например при неперфориран химен.
  • Hypermenorrhoea – менструация, която продължава повече от седем дни или е свръх обилна.
  • Polymenorrhoea – кръвотечения по-чести от 21-дневен интервал.
  • Metrorrhagia – несвързани с менструацията кръвотечения, наречени също ациклични кръвотечения.
  • Menorrhagia – циклични кръвотечения, които траят повече от седем дни.
  • Dysmenorrhoea или algomenorrhoea – болезнени менструации.

 

Нервно-хормоналната регулация на менструалния цикъл се осъществява от хипоталамус-хипофизо-яйчниковата (ХХЯ) ос. Връзката е низходяща и непрекъсната и недостатъчност на една част от веригата води до нарушения в цялата регулация. Първично е нарушението, което засяга половата жлеза – яйчниците, вторично, когато измененията са в хипофизната жлеза и третично – при нарушена функция на хипоталамуса и надхипоталамичните структури.

 

Дисфункционално маточно кръвотечение (ДМК) е всяко кръвотечение – резултат от разстроена дейност на оста хипоталамус-хипофиза-яйчник (ХХЯ). Диагнозата може да се постави едва след използването на всички диференциалнодиагностични възможности, определени с наличните лабораторни тестове, с параклинични и инструментални изследвания и след изключване на:

 

  •  Ранна бременност и аномалии в протичането ѝ

Съществена помощ в случая оказва ултразвуковото изследване и тестовете за бременност.

  • Системни заболявания на кръвосъсирването или съдовите стени

Обикновено тези заболявания се наблюдават от ранна детска възраст. Пациентите знаят за тях и имат съответната документация.

  • Напреднала бременност и пуерпериум

При кръвотечения в напреднала бременност трябва да се мисли за placenta praevia, abruptio placentae, vasa praevia, които могат да бъдат животозастрашаващи състояния за майката и плода, ако не се диагностицират на време.


Кръвотеченията в пуерпериумa (следродилния период) се явяват при забавена инволюция на матката. Внезапните силни кръвотечения, отдалечени дори със седмици от датата на раждане, трябва да се свързват със задържани плацентарни части. Може (невинаги) и да има симптоми като втрисане, повишена телесна температура, болки ниско в корема. Задължителна е консултация с лекар!

  • Възпалителни изменения в малкия таз

Колпитът, ендоцервицитът, ендометритът, аднекситът имат характерна клинична картина и много често се придружават от спонтанни или контактни кръвотечения. За диагнозата са много ценни бактериологичното излседване, микроскопирането на влагалищното съдържимо и ултразвуковата диагностика (т.е. редовните профилактични гинекологични прегледи).

  • Доброкачествени тумори на репродуктивните органи – полипи на маточната шийка, ерозии, полипоза на маточната лигавица, миоматозни възли, яйчникови кисти и др.
  • Злокачествени тумори

Карцином на маточната шийка, ендометриален карцином, сарком и овариален карцином са едни от най-коварните заболявания на женските репродуктивни органи и при кръвотечение от влагалището трябва да ги имаме в предвид. В тези случаи обикновено се прави биопсия на тъкан от шийката на матката, пробно абразио на маточната кухина или пробна лапаротомия.

 

 

Дисфункционалните маточни кръвотечения (ДМК) имат и определена зависимост от възрастта на пациентката. Така например в неонаталната възраст дисфункционалното маточно кръвотечение е кръвотечението от влагалището на момичето – т.нар. хормонална криза на новороденото и лечение не се налага. В детската възраст между две и осем години, пример за дисфункционално маточно кръвотечение е идиопатичният (с неустановени причини) преждевременен пубертет. 

 

По време на пубертета дисфункционалните маточни кръвотечения са изключително на базата на третичен хипооваризъм поради неукрепналата хипоталамо-хипофизарно-яйчникова ос. В репродуктивната възраст от 18 до 40 години породените от различни фактори ановулаторни цикли могат да бъдат съчетани с дисфункционални маточни кръвотечения. Във възрастта между 40 и 50 години – климактериум, или отпадане на яйчниковата дейност, най-честата причина за дисфункционални маточни кръвотечения е промяната на съотношението между яйчниковите стероидни хормони. В тези случаи добавянето на гестагенни препарати във втората половина на цикъла оказва благоприятно влияние. След менопаузата всички дисфункционални кръвотечения се дължат на силно намалената естрогенна продукция и налагат заместително лечение с естрогени в минимални ефективни дози.