Нормалният менструален цикъл (МЦ) се характеризира с правилен ритъм и продължителност – от първия ден на кървенето (мензес) до следващия първи ден средно 28 (нормално продължителността му се движи между 21 и 35) дни. В репродуктивна възраст (20-40 год.) Менструалният цикъл е най-стабилен. Средната кръвозагуба при една менструация е около 30 мл (максимално до 60-80 мл).
През репродуктивния период яйчникът има форма на овоид с размери 5-15/15-30/20-50 мм. Структурно той е се състои от 3 зони: външна (кора), съдържаща герминативния епител и фоликулите, централна (медула), състояща се от строма и хилусна, в която навлизат съдове, нерви и лимфни съдове.
Най-важната структурна единица на яйчника е фоликулът. Фоликулите биват примордиални (нерастящи – 90-95%) и растящи, които се намират в различен стадий от развитието си: първични, вторични, третични, Граафови или атретични. Стената на фоликула от стадий на вторичен фоликул и нагоре има комплексно устройство с постепенно развитие и диференциране на изграждащите я слоеве. Най-външно се намира слой диференцирани стромални клетки (тека-клетки), които изпълняват основно хормоносинтезираща функция. Върху вътрешната повърхност на базалната мембрана се разполагат клетките на гранулозата, обграждащи антрума – вътрешното пространство на фоликула, изпълнено с фоликуларна течност. Тя съдържа плазмен трансудат и секреторни продукти от гранулозните клетки, включително много високи нива на естрадиола. В определен участък гранулозата проминира в антралната кухина и образува cumulus oophorus, в който се намира вече зрялата яйцеклетка.
Яйцеклетката е с големина около 120 мкм, отвън има слой гранулозни клетки (corona radiata), от който я дели zona pellucida, която съдържа видовоспецифични рецептори за сперматозоидите, предпазва от полиспермия и способства придвижването на оплодената яйцеклетка по тръбите към матката.
След овулацията тека и гранулозните клетки се трансформират в тека-лутеинови и гранулоза-лутеинови клетки, които в състава на жълтото тяло (corpus luteum) те секретират до 40 мг прогестерон дневно, което ги прави най-активната хормонсинтезираща тъкан при човека. Ако не настъпи бременност жълтото тяло дегенерира и се превръща във фиброзно бяло тяло (corpus albicans). Няколкото примордиални фоликули, които са започнали зреенето си за този цикъл, но не са станали доминантен фоликул се подлагат на дегенерация – атрезия.
Какви са хормоните промени?
Много важна е ролята на хормоналните промени в описаните процеси. Първите три стадия от фоликуларното развитие се контролират от интраовариални локални фактори, без стимулация от фоликулостимулиращия хормон (ФСХ), като процесът започва около 85 дни преди да бъде достигнат преовулаторния етап. През последните 3 дни на предшестващия МЦ настъпва спад на произвежданите от жълтото тяло естрадиол (Е2) и прогестерон и деблокиране на хипоталамичната секреция на хормони и от хипофизарната – на ФСХ, който започва да стимулира групата подготвени за зреене при този менструален цикъл фоликули – ранна фоликулинова фаза.
Около 7-ия ден от цикъла се определя бъдещият доминантен фоликул, който се характеризира с по-бърза прогресия, секретира повече естрадиол и инхибин (хормон, синтезиран от гранулозните клетки на яйчника) и започва да потиска (отрицателна обратна връзка) ФСХ секрецията, което води до още по-голямо изоставане на останалите фоликули, лишени от стимулация – късна фоликулинова фаза.
Високите нива на естрадиола от доминантния фоликул от една страна засилват експресията на ФСХ-рецепторите му и той отговаря и на понижения ФСХ, а от друга, при достигане и задържане за 2 дни на Е2–ниво над 700 пмол/л включват механизма на положителната обратна връзка с лутеинизиращия хормон (ЛХ) и индуцират неговия преовулаторен пик, настъпващ 36 часа преди овулацията – преовулаторна фаза.
Овулацията настъпва около 14-ия ден на МЦ. Липсата на доминантен фоликул и достатъчна Е2 секреция или на ЛХ-пик водят до ановулация. През следващата – лутеална фаза - доминира прогестероновата секреция от жълтото тяло, а в края й отново започват описаните промени. Обикновено лутеалната фаза има стабилна продължителност – около 14 дни, докато фоликулиновата може да варира, а оттук и дължината на цикъла.
Какви промени търпят матката и влагалището?
Лигавиците на влагалището и матката също имат предвидимо развитие при нормален менструален цикъл, което се използва в диагностиката. През фоликуларна фаза под влияние на нарастващата неопонирана естрогенова стимулация ендометриумът пролиферира от 0,5 до 5 мм дебелина (максимална дебелина 6-10 мм), а през лутеалната прогестеронът блокира по-нататъшното разрастване и в лигавицата настъпват качествени промени, подготвящи я за евентуална нидация на оплодената яйцеклетка. По време на менструацията едномоментно отпада цялата хиперплазирала лигавица. Липсата на овулация (ановулация) и прогестеронова секреция при персистиращи естрогенови нива води до неконтролирана хиперплазия на ендометриума и епизодичното му излющване в отделни участъци – дисфункционално маточно кървене.
