Бял Оман (лат. Inula helenium) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). На височина стъблото му достига 1,5 м. Приосновните листа са с дължина около 50 см с дръжки, а стъблените са по-дребни, приседнали. Съцветията са кошнички с диаметър до 7 см. Видът е разпространен из цяла Европа и Азия. У нас се среща в сенчести и влажни места.
Според гръцката митология, оманът се е появил от падналите в пръстта сълзи на хубавата Елена. А според християнските вярвания билката символизира изцелението на душата след като изповяда греховете си.
Действие и приложение. Дрогата притежава отхрачващо, секретолитично, противовъзпалително, бактерицидно и антихелминтно действие. Под форма на отвара се използва при различни възпалителни процеси на дихателните пътища, възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилането.
Етеричното масло, което се съдържа в белия оман (в количество около 3%) определя терапевтичната противовъзпалителна активност на дрогата. Друга важна съставка относно терапевтичното приложение на омана е инулинът (до 45%).
Съдържанието на етерично масло в дрогата, определя и нейния антисептичен ефект, който подпомага противовъзпалителното действие на другите съставки. По тази причина билката успешно се прилага при лечение на възпалителни обструктивни заболявания на белите дробове като противовъзпалителното му действие се съчетава с отхрачващата му секретолитична активност.
Белият оман упражнява и спазмолитично действие върху гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт, което го прави подходящ за облекчаване на спазми.
Доказано е, че белият оман има добре изразена антидиарична активност при ентроколити. Наред с това етеричното масло в билката тонизира храносмилането, подобрява апетита, намалява стомашната секреция и едновременно с това действа жлъчкогонно. Билката регулира нередовна и болезнена менструация.
Химичен състав. Дрогата съдържа межди 1 и 3% етерично масло с главни компоненти сесквитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон и дихидроалантолактон. Етеричното масло при обикновена температура е с восъкоподобна консистенция, а при температура 30 – 40 °С се втечнява. В дрогата се съдържат още полизахаридът инулин (около 40%), тритерпени, фитостероли и др.
Дрога. Използваемата част на растението са корените и коренищата на растението. Преди сушене дрогата се нарязва на късове с дължина 2 до 8 см. миризмата е силна, специфична, а вкусът е приятен. Корените се събират рано напролет (март) или късно през есента (октомври – ноември).
