What do you think?
Rate this book
Български шедьоври
280 pages, Paperback
Published January 1, 1992
About the author
Светлозар Игов
22 books5 followersЗавършва славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1966). Специализира славянски литертури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" (1967-1969) и в ПУ "П. Хилендарски" (от 1985). Редактор във в. "Литературен форум" (1969-1970), сп. "Съвременник" (1972-1977), гл. ред. на сп. "Език и литература". Работи в Института по изкуствознание при БАН (1976-1978) и в Института по литература при БАН (от 1978). Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура" (1978). Започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на: история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 1, 2020
В училище все се чудех на тоновете критика, които се предполагаше, че трябва да изчетем по литература. Куп тарикати изчитаха по някой и друг анализ, без да са зървали самото произведение, освен през витрина, и си докарваха прилични оценки. И не им идваше наум, че ако прочетяха единствено самата книга, щяха да си спестят куп мъки. Кой, в крайна сметка, познава по-добре идеите на автора, от самия автор? С изключение на критиците и учителите по литература, разбира се...
Когато ми казаха, че възгледите ми нещо не се връзват, с нежелание отворих критиките. И се зачудих къде съм се натресла. Една група критици се имаха за възвишени модернисти. Половината думи бяха с латински корен, всяка втора ми беше непозната, и изреченията трябваше да се четат с тълковен речник. След “превода” обикновено се чудех дали не са прекалили с халюциногените, и че авторът на анализираното произведение сигурно се върти в гроба си. Втора група бяха социалистически реалисти. Никакво значение за кого и какво пишеха, за символизъм или възрожденска литература - беше едно и също. Трети задълбаваха в историческия период - поне някой и друг интересен факт, това се ядваше.
Игов не спада към нито една от тези групи, като за себе си го открих съвсем случайно. Игов пише. Не анализира. Игов подхваща нишката на една стара и вечна история, и неусетно я разклонява ту в посока философия, ту в посока история, ту в някой анекдот. Игов е ерудиран, обича литературата, не се прави на интересен, не се прекланя пред приетата линия и не смята читателите си (дори да са ученици) за идиоти. Затова, и след толкова години, все така изпитвам дълбоко уважение към него, и се чудя защо сам не е станал писател. Но всъщност е станал - просто в един по-необичаен жанр.
Когато ми казаха, че възгледите ми нещо не се връзват, с нежелание отворих критиките. И се зачудих къде съм се натресла. Една група критици се имаха за възвишени модернисти. Половината думи бяха с латински корен, всяка втора ми беше непозната, и изреченията трябваше да се четат с тълковен речник. След “превода” обикновено се чудех дали не са прекалили с халюциногените, и че авторът на анализираното произведение сигурно се върти в гроба си. Втора група бяха социалистически реалисти. Никакво значение за кого и какво пишеха, за символизъм или възрожденска литература - беше едно и също. Трети задълбаваха в историческия период - поне някой и друг интересен факт, това се ядваше.
Игов не спада към нито една от тези групи, като за себе си го открих съвсем случайно. Игов пише. Не анализира. Игов подхваща нишката на една стара и вечна история, и неусетно я разклонява ту в посока философия, ту в посока история, ту в някой анекдот. Игов е ерудиран, обича литературата, не се прави на интересен, не се прекланя пред приетата линия и не смята читателите си (дори да са ученици) за идиоти. Затова, и след толкова години, все така изпитвам дълбоко уважение към него, и се чудя защо сам не е станал писател. Но всъщност е станал - просто в един по-необичаен жанр.
Displaying 1 of 1 review