Отиде си Светлозар Игов

Той бе български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач.

Тъжната вест съобщиха от семейството му, предаде БТА.

Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет, професор. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.

Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател е в Софийския университет (1967-1969) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии.