Скален орел (Aquila chrysaetos)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

© БДЗП

Съдържание от Фондация Капитал

Защо е "скален" скалният орел? С какви други имена е известен? Каква роля играе в света на хората? Как да го разпознаем в природата? Защо тази статия намира място тук, в мястото за широко разпространените видове птици? Нека дадем отговор на тези въпроси по-долу и да ви помогнем да опознаете по-добре този достолепен представител на българската природа, красящ небесните висини с присъствието си


Тъй като наскоро организираният фотоконкурс от Българско дружество за защита на птиците и Фондация Капитал, със тема "Събуждането на пролетта", бе спечелен със снимка на скален орел, бихме искали да разкажем малко повече за тази величествена птица.


За орела и хората


Поради внушителните си размери и уменията си на ловец скалният орел от хилядолетия вдъхновява човешкото въображение в целия си ареал на разпространение. Той е почитан като свързващ елемент между земята и небето, а оттам – между хората и боговете, в много култури, например в скандинавската: в клоните на могъщия ясен Югдрасил, който свързва деветте свята на скандинавската вселена, стои кацнал орел; в древноримската: Юпитер, върховният бог на римляните, ползва орел за свой вестител и символ


Освен ролята си във вярванията на много народи орелът е символ още на престиж и власт. Като такъв е възприет в древен Рим като боен флаг на легиона – основната единица в страховитата бойна машина на Римската империя. Също така, скалният орел бил използван от владетелите за лов и така отново се асоциирал с властта и престижа. В днешно време той е националното животно на пет държави: Австрия, Албания, Германия, Казахстан и Мексико, но присъства в гербовете на много други. Връзката му със статуса на владетел е причината на някои езици името му да значи "кралски, царски" : águila real (исп.), aigle royal (фр.). (Да не се бърка с българското "царски орел", който е отделен вид.).


Ролята му като ловна птица е високо ценена и до днес на Арабския полуостров и особено в степите на Централна Азия.


Във вярванията на много племена северноамерикански индианци скалният орел е почитан като изключително свещена птица. Перата му се използват за изработката на прословутата украса за глава на много племена, особено опашните пера на младите птици, които са бели с черен връх. В днешно време уловът на птици за изработката на традиционните за индианската култура предмети е строго регулиран от законодателството на САЩ.


Интересно


Скалният орел е сред грабливите птици с най-голям ареал на разпространение в света: среща се в цяла Европа, Азия, Северна Африка, Арабския полуостров и Северна Америка.


Представителите на този вид понякога се хранят и със сухоземни костенурки. Орлите имат интересна стратегия за справяне с твърдата коруба на влечугите – издигат ги високо в мощните си нокти и ги пускат, за да я разчупят. Според преданието древногръцкият трагически поет Есхил загинал от удар по главата от пусната от орел костенурка.
Видовото име на латински ("chrysaetos") е транскрипция от старогръцки и буквално означава "златен орел", както е името му и на английски ("Golden Eagle"). То се дължи на жълтеникавите копиевидни перца по главата, които ѝ придават златист оттенък.


Описание


Един от най-едрите български орли. Дължина на тялото: 80 – 93 см; размах на крилете: 190 – 225 см, като женските са по-едри от мъжките. Няма полов диморфизъм, но възрастовите различия в оперението минават през няколко фази, докато се стигне от младежко до изцяло възрастно оперение. Възрастните птици са с изцяло тъмнокафяво тяло и подкрилия; маховите и опашните пера са тъмносиви с няколко широки, неясни напречни ивици. Типичен белег е жълтеникаво-светлокафявото (златисто) оперение на темето и тила, където перцата са с копиевидна форма. В полет средата на крилото отгоре по неговата дължина също светлее. Младите птици след излитане от гнездото са с хомогенно тъмнокафяво тяло, надкрилия и подкрилия; опашните, първостепенните и външните второстепенни махови пера са с бяла основа и черни върхове; в полет това се изразява като бяла опашка с дебел черен кант по края и бели петна в средата на крилото. Формата на крилото е с по-тесни основа и край и "издута" среда. При реене насрещният силует на птицата е с формата на плитко "V", но при планиране крилете са прави, понякога дори отпуснати.


Разпространение и численост


Постоянен вид, разпространен основно в планинските райони на страната; малоброен – числеността му се оценява на 150 – 170 двойки. В миналото (средата на 20-и век) бил на прага на изчезване в България.


Гнездене


Силно привързан към гнездовата си територия вид, който формира постоянни двойки. Характерни брачни "игри": вълнообразен полет, в който и двамата партньори пускат даден обект (камък, буца пръст, пръчка), след което я улавят във въздуха. Двойката изгражда 2 – 3 гнезда от клони; всяка година ползва различно, за да осигури време на предишното да се очисти от паразитите. Като цяло видът е главно петрофилен, тоест строи гнездата си по недостъпни високи скали; много рядко свива гнездо и на високо дърво. Гнездото се надгражда всяка година и може да достигне 2 – 3 м в диаметър и до 2 м дебелина. Вътрешността му е покрита с трева и свежи клонки. Женската снася 2 – 3 яйца още през март. Мътенето продължава 45 дни. Младите остават в гнездото 70 – 80 дни. В първите години от живота си могат да предприемат сериозни скитания.


Местообитание


Предпочита скални местообитания, основно в планините: скални стени, венци, проломи и долини в близост до открити площи, в които може да ловува. Двойките са силно териториални, с голяма територия, която бранят; това донякъде обяснява и петнистото му разпространение. В България най-чест в Централна и Западна Стара планина, Рило-родопския масив и планинските райони в Западна България, но наблюдаван още в Странджа, Източна Стара планина, Лудогорието.


Хранене


Умел ловец, чийто размери и силни крака с мощни нокти му позволяват да ловува по-едри тревопасни бозайници (зайци, дори млади копитни) и кокошеви и други едри птици, а по-рядко – дори хищници, например лисици. Общо в световен мащаб списъкът с ловувани видове включва над 400 вида гръбначни животни. Не отказва и мърша. При лов ползва разнообразни стратегии: търси плячка, реейки се високо в небето, или наблюдавайки от "обгледно" място, а понякога и изненадва жертвата с полет ниско над земята; също така пикира косо за атака на наземна плячка, или остро при нападение над птица.


Значение


Уязвим за България вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на България. Като летящ хищник на върха на хранителната пирамида има ключово значение за поддържането на баланса в екосистемите, в които се среща, както и за регулацията на популациите на видовете, които ловува.


Заплахи


Уви, както много други представители на българската фауна, и скалният орел е застрашен вид. Главните заплахи за него са безпокойството по време на гнездене, бракониерството на гнездата за яйца и малки, отстрелът за изготвяне на препарати и отравянето чрез примамки за вълци, чакали и лисици.


Сходни видове


Царски орел (Aquila heliaca)


Този материал се публикува в рамките на проект "Птиците за хората и хората за птиците: с добра воля за активно опазване на природата" финансиран в рамките на Програми BG03 в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г."
Проектът е с продължителност 11 месеца до май 2016 г. и е на обща стойност 26 586 евро като предоставената безвъзмездна помощ е в размер от 23 927 евро.


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програми BG03 по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българско дружество за защита на птиците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата - Министерство на околната среда и водите.

Скален орел (Aquila chrysaetos)

© БДЗП


www.BG03.moew.government.bg

Ключови думи към статията: