Калоян Махлянов-Котоошу – “големият шампион” по сумо и любимец на цяла Япония

Калоян Махлянов е първият българин и шестнадесетият чужденец, който се състезава в японското сумо. Тъй като сумото е национален спорт, чиито състезатели се възприемат като “полубогове”, е изключително трудно чужденец, още повече неазиатец, да успее да пробие в него.
Калоян е роден на 19 февруари 1983 г. в сeло Джулюница, Великотърновско. Бил е буйно момче и баща му го насочил към борбата. На девет години започва да тренира класическа борба. В едно свое интервю той споделя: “Като малък тренирах плуване и баскетбол, но борбата ме увлече”. Записва се в Спортното училище във Велико Търново със специалност класическа борба. За кратко време пръв негов треньор в този спорт е Любчо Гърбов. Но основен треньор, при който израства като шампион, е Илия Чучулски. През 2000 г. Калоян става републикански шампион и европейски вицешампион в категория до 100 кг.
През 2002 г. е приет за студент в Националната спортна академия “Васил Левски”. Като студент там той тренира в една зала със сумистите. След тренировките оставал да ги гледа. Станало му интересно. Веднъж треньорът им Петър Стоянов му казал, че сумистите са по-уважавани от борците. Той решил да го пробва за спаринг партньор на най-добрия си състезател. Калоян го тръшнал още в третата секунда. Петър Стоянов останал изненадан и му предложил да тренира сумо при него. Тъй като Калоян е висок 204 см, бил много подходящ за този спорт.
По това време ФИЛА въвежда ограничения в тежката категория при борците. Разрешено било най-тежките да не са повече от 120 кг. За Калоян това се явявало проблем – той тежал 130 кг. На всяко състезание е трябвало да сваля с по 10 кг, а това е доста рисковано за здравето му. Освен това бил много висок борец. По тази причина не го включили в Олимпийския отбор.
След отпадането му от Олимпийския отбор Калоян започва да тренира сумо. Първият му успех е златен медал от Европейското първенство. След това участва в открития шампионат на Германия. По време на едно турне в Холандия бил забелязан от японски специалисти. Представянето му на турнира било впечатляващо и той бил представен на йокозуна Котодзакура, ръководител на школата Сагогатаке. Той му предлага да тренира в неговата школа.
Още същата 2002 г. Калоян заминава за Япония и дебютира в професионалното ДОХИО. Дават му името Котоошу. Котоошу се превежда от японски като “европейско кото”. Кото е традиционен китайски музикален инструмент (ЦИН) с 13 струни, често превеждан като арфа. Имената на всички състезатели в школата започват с “Кото”. В тази школа се приема само един чужденец – състезател с изключителни качества. Калоян Махлянов е не само първият българин, но и първият европеец, успял да влезе в японската сумо школа.
Пребиваването в школата го подлага на тежки изпитания. По-голяма част от времето му преминава в усърдни тренировки. В Япония Калоян отначало не може да свикне с храната. Там ядат основно зеленчуци, риба и много ориз. Сумистите сами си приготвят храната. Готви се в огромен казан. Главното ядене е така нареченото “чанко абе” (чорба от риба и зеленчуци). В школата съществува строга йерархия. Възпитаниците се делят на висши и нисши. Нисшите са задължени да готвят на висшите, да ги масажират и нямат право да се хранят на обща маса с тях. Преминаването от една категория в друга става след полагане на тежки изпити.
Българинът бързо успял да се докаже и бил приет в кастата на висшите сумисти. Оттук тръгнал и звездният му път. След поредица от победи Котоошу се превърнал в любимец на цяла Япония. Според едно японско изследване българинът бил на второ място по популярност след японския император. До март 2003 г. той минава през всички степени на сумото. През септември 2004 г. дебютира във висшата дивизия МАКУУЧИ, която обединява 42-мата най-добри сумисти.
През 2005 г., на турнира в Нагоя, побеждава самия велик шампион йокозуна Асашорю. Най-високият ранг в сумото е йокозуна. Според шинтоиската религия йокозуна е “жив бог”. За 3000 г. има само 67 носители на това звание. След този подвиг българинът става герой в Япония, а през декември получава престижния ранг “голям шампион” или Одзеки. През май 2008 г. Котоошу печели турнира Нацу Башо и влиза в историята на японското сумо като първият европеец, спечелил “Купата на императора”.
За своите успехи той е обявен за спортист № 1 на Велико Търново за 2005 г. На празника на града му е присъдено званието “Почетен гражданин”, а през юли 2009 г. е награден от президента с най-високото отличие на България, орден “Стара планина”.
В Япония Калоян среща и бъдещата си съпруга Асако. Момичето е от заможно семейство. Родителите ѝ са лекари и имат собствена клиника. Отначало връзката им изглежда невъзможна поради железните традиции в сумото. Освен задължителното облекло, с което ходят – кимоното, състезателите в този спорт се възприемат като “полубогове”, отличаващи се от простосмъртните. Те не трябва да излизат или живеят с жени, с които нямат брак.
Цели пет години продължава мъчителната тайна любов между Котоошу и Асако. Едва през 2009 г. двамата се сгодяват, а на следващата година сключват брак. Ритуалът по бракосъчетанието е според строгите будистки традиции. След това кортежът с младоженците се насочва към християнска църква, в знак на уважение към Калоян. След две години им се ражда син, когото кръщават Кирил Андо, а през 2015 г. – дъщеря Мария.
Поради тежка контузия в коляното Котоошу е принуден да се откаже от състезателна дейност. Решава да се посвети на треньорска работа. Но възниква проблем. Законите в Япония не допускат двойно гражданство. За да станеш треньор, трябва да си японец. Той взема най-трудното решение в своя живот и става японски гражданин.
В едно интервю той казва: “След края на кариерата ми желанието ми е да стана треньор. В България този спорт не е популярен. Тук е семейството ми. Човек никога не може да промени корените си, нито националността си. Роден съм в България и винаги ще си остана българин”.
Но да отвори собствена школа Котоошу среща големи трудности. За да стане треньор по сумо, трябва да има треньорски права, дадени от Федерацията по сумо, в която са само 104 треньори. Някой трябва да отстъпи правата си, за да стане той треньор. Вдовицата на починалия треньор Наруто му предоставя правата на съпруга си. Сега той има ново име – Наруто. По този повод Калоян казва: “Аз не избирам името си. То се предава от човек на човек. Аз съм 17-и с това име”.
Най-после школата е открита. В началото в нея тренират двама сумисти. С течение на времето броят им нараства. В момента те са 12, всички японци. Всеки ден, когато има определени тренировки, той тренира с момчетата. Животът му изцяло се променя, откакто отваря школа. Живее със семейството си и с момчетата под един покрив, в школата.
Днес пристигащите японски туристи във Велико Търново винаги посещават родната къща на Калоян в Джулюница и се срещат с родителите му. Интересът към неговите корени в България е голям. Любопитно им е къде е тренирал, с какво се е хранел и как е живял този толкова впечатляващ и достоен герой за тях.
Откъс от книгата на
Иван Панайотов “Търновци, прославили България”