Новата карта на България
Предложеното от регионалното министерство ново разделение на страната ще промени разпределенето на европейски средства, а ефектът може да е далеч по-сериозен
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Последните 15 години регионална политика в България в истинския смисъл нямаше. Няма как да го отречем и няма как да не кажем, че всичко се правеше само с презумпцията европейски средства." Удивителното не е, че казаното е вярно. Удивителното е, че признанието идва не от друг, а от Деница Николова. Николова е заместник-министър по регионалното развитие и ръководител на една от най-големите европрограми. Дори и тя обаче не може да се бори със статистиката, която сочи, че в последните 10 години населението стремглаво се съсредоточаваше в няколко центъра заедно с парите и европейските средства, а огромни части от страната се изпразваха с невиждана скорост.
Сега, казва Николова, подходът ще е друг. Това, което има предвид, са новите региони за планиране - големите парчета, на които е разделена България за целите на европейското финансиране и статистика. Сега те са 6, идеята е да станат 4. Причината за промяната е тъжна: Северозападният регион вече няма достатъчно население. Резултатът, настоява обаче министерството на регионалното развитие, ще е промяна на философията на регионалната политика. Или по-скоро създаването на истинска такава. Няколко неща поставят под съмнение това обещание.
Нов закон, нови правила
Промените се внасят с изменения в Закона за регионалното развитие. Северозападният регион изчезва заедно с още няколко, които се вливат в Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Тези граници нямат общо с броя области или общини. Въз основа на тях ще се вадят статистиките за Евростат и - което е по-важно - ще се определят европейските пари. МРРБ се опитва да успокои местните власти, че това няма да повлияе на вътрешните разпределения, но опитът от последните години сочи, че европейските решения твърде лесно променят местната реалност.
Като начало всички регионални стратегии досега, както и десетки други документи, се обезсилват. "Сега търсим модела, който е устойчив за държавата, как да развиваме диференцирано територията на страната", посочва Николова. Тя дава пример с Дунавския регион. "Той е специфичен именно поради ресурса на реката и трябва да се опитаме да използваме този ресурс, за да отразим възможността за икономическо развитие."
Регионалните съвети - почти безсмислени към момента структури, които събират на едно областните управители, кметове на общини и местен бизнес, сега получават доста повече пълномощия. В закона е записано, че те ще "изпълняват функции по съгласуване, оценка и избор на проекти" - както финансирани с европейски пари, така и с държавни. С други думи, може да се окаже, че това къде ще отиват парите в един регион ще бъде решавано на тези съвети. Това ще направи особено важно как се взимат решенията там - дали с гласуване, дали на база население или на взаимни симпатии. И може да оправдае страховете на градове, които не искат да попадат в регион, където мислят, че ще бъдат онеправдани.
Всичко това трябва да промени досегашния принцип - усвоява се всичко, без значение от смисъла му. "Идеята на децентрализацията е да се питат местните и те да кажат къде са проблемите, а ние сега финансираме стадиони в селища с много малко население например", казва Десислава Калчева, финансист с дългогодишен опит в сферата на местните финанси. Тя отбелязва, че в страни като Полша, Италия, Франция и Испания финансовата децентрализация стига дотам, че самите региони от ниво 2 общуват с Европейската комисия за европейските пари.
Това е стратегията, обсъдете
Да започнем с начина, по който беше избран вариантът фаворит. Той не е точно пример за прозрачност - както отбеляза в своя позиция Институтът за пазарна икономика, методът са "някакви неведоми административни пътища". Николова обяснява, че е формирана междуведомствена работна група, в която са влизали представители на БАН, президентството, ресорни министерства, които боравят с европейски средства, и Националното сдружение на общините, обяснява Николова. Използвани са вътрешноведомствени анализи, които обаче не са публични. Националният статистически институт например е направил изследване по отношение демографските тенденции в страната, а Национален център за териториално развитие е изготвил анализ за стратегическите документи за регионално развитие.
МРРБ организира дискусия на промените на 7 ноември, дори след изтичането на законовия срок. Решението за четирите региона обаче е взето, стана ясно от дискусията.
Второ, не става ясно как новата стратегия изобщо цели да реши дългосрочните проблеми на българските региони, най-големият от които е демографският. Когато преди десетина години се правеше досегашното разпределение, Плевен и Ловеч бяха добавени към Северозападния регион, за да покрие той изискванията за между 800 хил. и 3 млн. души население. Десетилетие по-късно хората отново не стигат и отново трябва да се добавят области. Ако търсим промяна на тенденциите, ще ни трябва радикално, а не реакционно решение.
Държавата София
Което ни води до основния въпрос, който би трябвало да повдигнат останалите общини в България - този за столицата. В последните два програмни периода тя се намира в Югозападния район, където е удобно "скрита" в група с градове като Благоевград, Кюстендил, Дупница. Това й позволяваше да се финансира на по-ниски нива от останалите подобни региони в Европа. По БВП на глава от населението в паритетна покупателна способност, което е 105% от средното за ЕС за 2016 г., София е по-богата от всичко на юг от Рим и на изток от Виена, ако не броим другите източни столици. Според правилата на ЕК това значи, че тя е "развит регион" и трябва да доплаща повече. Което, съгласете се, е логично за град с 1.5 млрд. лв. бюджет и кредитен рейтинг, който му позволява свободно да заема пари. Нещо повече - то е логично, ако България иска да инвестира в останалите си градове достатъчно, за да им позволи да се състезават с единствения си качествен икономически център.
Това обаче няма да се промени. Първо, защото е късно за новия програмен период от 2021 г. и, второ, защото МРРБ не възнамеряват да вадят София отделно. Основният аргумент за това, както признава Николова, е, че без нея Югозападът няма да има достатъчно хора, за да формира самостоятелна единица. Това значи няколко неща. Първо, всички останали градове в региона са в ужасна ситуация. Дори и "скрита", София пак вдига нивото и регионът влиза в горния процент на съфинансиране - което може да стигне до 45% и дори 60%. По време на дискусията за закона Ирена Соколова, областен управител на Перник, даде пример с програма "Конкурентоспособност", където съфинансирането и сега е било 55% за фирмите. Освен това правилата изключват тези региони от възможността да финансират някои свои нужди, които София може да поеме сама, но Кюстендил например надали.
И накрая, това значи, че управляващите не търсят решение на проблема от този период, където София концентрира огромен процент европари.
От 2.7 млрд. лв. договорени средства в Югозападния район към октомври 2017 г. над 1.5 млрд. лв. са за столицата. Това е близо три пъти повече пари, отколкото получава целият Северен Централен район. Ако си припомним, че европейските средства все пак служат за "сближаване" и за да помагат на изоставащите, тук те просто помагат на София да дърпа още напред.
Това може да бъде променено постфактум, припомня Деница Николова - държавата може да вдигне нивото на съфинансиране за София за сметка на другите градове или изцяло да забрани достъпа на града до дадени средства. "Може дори да узреем за идеята да има достъп само до финансови инструменти", казва Николова. Като имаме предвид, че тези пари имат политически ефект, тези обещания звучат по-скоро кухо за останалите градове.
10 коментара
"По БВП на глава от населението в паритетна покупателна способност, което е 105% от средното за ЕС за 2016 г., София е по-богата от всичко на юг от Рим и на изток от Виена, ако не броим другите източни столици."
Което не пречи на определени форумци и на немалък брой черногледи мърморковци да се тръшкат и да вият колко лошо се живее. За тях само комунизмът се доближава до мечтите им. Да дават според възможностите си, а да потребяват според потребностите си. Лошото в тая прослойка е, че възможностите им са почти нулеви, а искат да живеят като арабски шейхове.
Охааа, колко нови страегии ще се пишат пак :-)
До коментар [#1] от "Jumbo Jet":
"София е по-богата от всичко на юг от Рим и на изток от Виена, ако не броим другите източни столици."
На юг от Рим е Африка, а на изток от Виена и другите източни столици е Азия, т.е. София все си е най-бедната столица в Европа.
"Тя отбелязва, че в страни като Полша, Италия, Франция и Испания финансовата децентрализация стига дотам, че самите региони от ниво 2 общуват с Европейската комисия за европейските пари."
Но по този начин софиянци ще опуснат кокъла. Интересно как софиянци ще си гласуват сами, да не зависи абсолютно всичко от тях, както през последните 100 години :-).
Това ме развесели страшно много.
Важното е София да продължава да получава яко европейски средстава, другите кучета ги яли
Ужасно подвеждаща и манипулативно написана статия. Срам за Капитал. Никъде не се казва, че бизнесът и данъците на София плащат пенсиите и обществебите услуги на всички малки градчета в страната. Логиката да спрем развитието на основния си икономически център, за да може провинцията да го догони е ужасна. Докато развиваме Червен Бряг и Павликени хората ще избягат съвсем от страната.
То в такъв случай бяха достатъчни два региона - Шопско и Другата България ...
До коментар [#6] от "Компетентен":
София получава в пъти повече средстава на глава от населението дори от Пловдив и Варна. Там е големият проблем. Никой няма да развива Червен бряг, а че се убират останалите големи градове
Ами като е толкова гадно София да се развива и да има европейски средства защо всички се бутат тук?!
Хора, не разбрахте ли вече, София умира, хората емигрират от нея заради лошите условия на труд и ниските заплати, наложени от аутсорсинг сектора. Млади хора се завръщат с очаквания след завършване на чужд университет, но жестоката реалност ги принуждава да напуснат отново - този път завинаги. Тук не става въпрос за избор - хората са принудени, защото са на ръба на физическото оцеляване.
Та те ще развивали гробището провинция. София вече е загубена кауза, един мрачен и злокобен град, с рушаща се инфраструктура, хлопащи плочки и самотни минувачи като привидения тук-там.
А всички останали градове, включително замрелите Пловдив и Варна са заминали вече от доста време.
От един разочарован млад българин/софиянец
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.