Estimated reading time: 51 minutes
Нашият път из Тоскана
„По стотиците завои между хълмовете на Тоскана телефоните или не работят, или работят на пресекулки. Тоскана просто не ти позволява да отклониш вниманието си от нея. От златните хълмове, засадени основно с пшеница и лозя в долината Д’Орча, през по-високите и гористи възвишения на север, та чак до крайбрежната ивица, до която не стигнахме, но чийто аромат, свежест и соленоватост се усеща дори във вина от вътрешността на Тоскана.
И когато се разходиш върху мидени черупки на милиони години на почти 100 км навътре в континента, застанеш на някой от стотиците хълмове и чуеш историята на всяко едно вино, разбираш защо телефонът в Тоскана ни е напълно ненужен. Нужно е само да слушаш, гледаш, опитваш и попиваш всяка капка от Тоскана. А после да се прибереш, да напишеш и да го преживееш отново.“ Извадка от статията ни за вината на Тоскана, написана от Мими.
Утро в Tenuta Sant’Agnese
Всеки един ден в Тоскана може да стане на отделна статия/история и след всяко пътуване там може да напишете книга. В Тоскана всичко е като излязло от роман. Така де, всички романи водят до Тоскана! А ние имахме мечта да се озовем там, по време на гроздобера, да пием вино и търсим кулинарни приключения и да се потопим в романа на средновековните градчета и села.
Пристигнахме късно вечерта в Монтепулчано, минахме през градчето почти без да се оглеждаме, GPS-ът ни водеше из тъмните пътища и спряхме пред една къща в покрайнините. Посрещна ни Джудита Фанети, която се качи в мъничката си кола и ни накара да я последваме. Шофирахме още две или три минути по тъмните пътища на Тоскана и паркирахме до поредната самотна къща сред хълмовете. В тъмното минахме покрай някакъв жив плет, беше валяло и влажно, стигнахме до тъмна къща на поне век и влязохме в нея.
Уютна тосканска къща, както си я и представяхме, леко хладна, заради есенното време навън, със сини стени в спалнята, голяма баня и кухня с някакво оборудване, което не смятахме да ползваме – веднага ни хареса. Но изобщо не се задържахме тази вечер там, а се освежихме, облякохме официалните дрехи и се отправихме отново към Монтепулчано.
Монтепулчано / Montepulciano
Монтепулчано е малък живописен град, разположен на хълм в долината Киана (Val di Chiana) съседна на Val d’Orcia, за Вал Д‘ Орча – по-надолу. Едно от много красивите средновековни градчета на Тоскана, които са толкова много, че дори може да пропуснете повечето, но тук духът на средновековните къщи и стръмните улички имат своя чар, който ви препоръчваме да видите и да отделите няколко часа. Ние отделихме един ден и бихме стояли и повече.
Първия ресторант в Тоскана – Le Logge del Vignola
Паркирахме колата някъде до централната част на Монтепулчано, имаше много паркингчета, които бяха вече безплатни, но през деня се плащат. Вечерта бе леко хладна и хора се чуваха основно от ресторантите и винените барове на града. Разказвали сме ви за нашата страст да търсим най-добрите ресторанти, когато пътуваме, и така днес животът ни отведе до Масимо Стела и дъщеря му Вирджиния Стела в Le Logge del Vignola.
Ако за вас всяко място се определя от катедралата и главния площад, понякога и от останките на замъка някъде сред къщите, за нас душата на всяко градче е мястото, където сме вечеряли. Когато няма дух, и най-красивият град ни бледнее, а Масимо и Вирджиния ни накараха да оставим част от сърцата си в Монтепулчано. Уютното място с перфектното обслужване, което изнамерихме от хилядите препоръки за ресторанти в региона, които отсяхме, ни впечатли с авторката си кухня и перфектното обслужване. Сервизът е изцяло от Масимо и Вирджиния. Останахме до след полунощ – последни клиенти и започнахме да обсъждаме зимните планове на семейство Стела.
Тръгваме си, сбогуваме се, разменяме си контакти и през следващите дни си пишем в Инстаграм. А в Монтепулчано след полунощ е пусто, никого не срещаме през студената есенна нощ по улиците, а вероятно през хубавите летни нощи е друго?!
Caffè Poliziano
Всеки монтепулчанец ще ви препоръча да пиете кафе в Caffè Poliziano, все пак сте туристи, дошли да видите най-значимите места в града. Caffè Poliziano е кафене и ресторант от 1868г., което през 1992г. реставрират в автентичния му вид в стил Ар Нуво. Легенди се носят около Caffè Poliziano и гостите му, най-любимата на всички е за Федерико Фелини и как изключително много е харесал мястото.
Сядаме да пием кафе рано сутринта и да опитаме кейковете и тортите. Обстановката е изключително елегантна, през прозорците ни засипва светлината от слънцето, а от терасата се разкрива гледка към долината. Събудил се накриво сервитьор ни обслужва с леко пренебрежение, а ние след кафето плащаме на касата. Мястото е красиво, задължително, но не го натоварвайте с очаквания, за да ви хареса.
Виното на Монтепулчано
Плановете ни за всяко място, което ще посетим, е нещо да опитаме, нещо да видим, нещо да научим. В Монтепулчано разказът сега трябва да се отклони към виното: Вино Нобиле (Vino Nobile di Montepulciano) и Росо ди Монтепулчано (Rosso di Montepulciano). И това са двете вина, които задължително трябва да опитате в Монтепулчано, а и когато се разхождате из града, ще видите десетки винени магазини и винени барове, буквално навсякъде може да изпиете чаша Вино Нобиле.
Ние се отбихме във винарната на семейство Фанети, която е в града. Изба Фанети всъщност е родното място на Вино Нобиле, но ви препоръчвам да опитате и други изби и да намерите вашата любима. Вино Нобиле е вино с характер и трябва да си паснете. Ако посетите Фанети, помолете да ви вкарат при бъчвите, самото място е изключително автентично.
Настаняване в Монтепулчано: Монтепулчано е малко градче, в старата част не можете да влезете с кола. Може да паркирате на платените паркинги. Една много хубава опция е да спите в някоя от фермите наоколо, къщи за гости, както направихме и ние. Имения или винарни, пръснати из долината, със зашеметяваща гледка и често много романтични са в изобилие. Ние бяхме отседнали в една къща на семейство Фанети, но да отседнете и в старата част на Монтепулчано би било супер преживяване.
Booking.comМонталчино / Montalcino
Краят на септември е, съмва се малко по-късно и успяхме да се събудим по изгрев. Когато слънцето се вдигаше над долината Киана. Беше валяло малко през нощта и листата на лозичките санджовезе около къщата отразяваха с дребните капчици слънцето. Някъде в далечината пак предполагаше, че ще вали, скоро заръми и при нас и басейнът се изпълни с кръгчета, образувани от капките. Гледката над заоблените форми на тосканския пейзаж беше омайваща. А ние седяхме в къщата на семейство Фанетти (Tenuta Santa Agnese) и се радвахме на поредния ни ден в Тоскана.
Монтепулчано е тъкмо на границата между долината Киана и долината д‘Орча, на където сме се запътили днес. Тук ще видим Монталчино, Пиенца, Сант’Анджело ин Коле и Абатството Сант’Антимо.
В Монталчино ще ви препоръчаме ресторанта Boccon Divino: Ресторант Boccon Divino, където старите гозби на Тоскана живеят нов живот
Val d’Orcia – Вал д‘Орча
Долината Val d’Orcia е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство заради пасторалните пейзажи, вдъхновили не един артист. Тръгваме по пътищата на Вал д‘Орча и не можем да се наситим на красотата. През тези няколко дни, в които сновем между Монталчино, Пиенца и Монтепулчано, се уверяваме в невероятната красота на мястото. Спираме край разни хълмове, гледаме залези, изгреви. Цялата долина е безкрайно красива. И така, загледани в красотата на Вал д‘Орча, не спираме да откриваме и нови за нас места в Тоскана.
Рано сутринта имаме среща в една винарна в покрайнините на Монталчино, където трябва да опитаме едни от най-емблематичните вина за Тоскана – Брунело ди Монталчино и Росо ди Монталчино. Минаваме през Монталчино и паркираме колата пред винарна Колематони до селцето Сант’Анджело ин Коле и сядаме да си говорим със собственичката, на чаша прекрасно Брунело и гледка към лозята. Няма още обяд.
Така тя ни разказва историята на семейството си и от дума на дума ни препоръчва да посетим селцето Сант’Анджело ин Коле за обяд и да хапнем в един от двата ресторанта на центъра, а преди това да отидем до Абатство Сант’Антимо, до което се стига по черен път между лозята.
Винарна Collemattoni: южното лице на Брунело ди Монталчино
Абатството Сант’Антимо
Абатството всъщност е на 15-тина минути с кола от Монталчино по асфалтов път, но ние сме се отклонили заради винарната на запад и трябва да минем по черния път, който ни отвежда директно над старата църква. Абатство сант‘Антимо е едно от най-посещаваните и снимани места в околността. Предполага се, че е основано някъде по времето на Карл Велики (VIII-XIXвек), но първите източници за бенедектинското абатство са от времето на Хайнрих III през XI век.
През вековете мястото ту се е развивало, ту е западало, като има периоди, през които сградата е била и конюшня. Създаването на абатството е свързано с легенди покрай Карл Велики и мощите на Сант‘Антимо от Арецо, дарени от папа Адриан I на Карл Велики. Смята се, че мощите са били преместени тук през 781г. Сегашната църква пък е построена в началото на XII век. В този период манастирът и градовете из Тоскана са в разцвета си. А и до абатството минавал поклонническия път Via Francigena, който започвал от Кентъбъри и стигал до Рим. По Via Francigena са и градовете Лука, Сиена и Сан Джиминяно, за които пишем по-долу.
Сант’Анджело ин Коле / Sant’Angelo in Colle
Но ако си мислите, че сме отишли вече към Монталчино, не сме. Качихме се в колата и се отправихме обратно, по черния път между лозовите масиви и красиви гледки на хълмчета с кацнали на тях църкви, села и градчета и се върнахме в Сант’Анджело ин Коле.
В Сант’Анджело ин Коле живеят около 200 души, но мястото е изключително приятно и запазено. Тихо и спокойно и извън всякакви туристически маршрути. Колата я оставихме на паркинг извън крепостните стени и се отправихме към ресторанта в центъра на селото, в който бяхме запазили маса буквално преди час.
В селото има два ресторанта, много добри и двата. Но точно този ден работеше само Trattoria Il Pozzo, където седнахме и опитахме великолепни местни ястия и регионални вина. Лично за нас ресторантчетата на селцето и самото село се оказаха супер откритие, спокойно и красиво.
Монталчино / Montalcino
Монталчино е още едно великолепно тосканско градче с красив исторически център, добри ресторанти, винени барове и… всичко каквото ви трябва в Тоскана. Но около Монталчино се прави едно от най-емблематичните вина в Тоскана – Брунело ди Монталчино и тук е мястото, където да посетите поне една винарна. Ние имахме много приятни напътствия за две от тях, едната – Фулини (Eredi Fuligni) е една от най-уважаваните винарни в региона на Монталчино и с дългогодишна история. А другата е по-ново бижу със страхотни вина – Колематони (Collemattoni).
Разходихме се из Монталчино, разгледахме. Вмъкнахме се в крепостта на Монталчино и надничахме към децата, които играеха футбол на футболния стадион в подножието на крепостта. Денят преваляше а ние вече се бяхме поизморили от гледки и чакахме с нетърпение да отидем в ресторантчето с красива гледка, което бяхме запазили предварително – Boccon Divino. Където пък попаднахме на две много свежи дами, собственичките на мястото, които просто ни довършиха с невероятна храна и много добра бутилка Брунело ди Монталчино.
Настаняване в Монталчино: Дали да отседнете в Монталчино? Защо пък не, макар, че проблемите са сходни като с другите градчета на Тоскана – платени паркинги и недостъпна за коли централна част. Но пък Монталчино не е голям град и ще са приятни разходките там. Една много хубава опция е да спите в някоя от фермите – къщи за гости. Имения или винарни, пръснати из долината със зашеметяваща гледка и често много романтични.
Booking.comПиенца / Pienza
В малкото село Корсиняно (Corsignano) през 1405г. се ражда Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става Папа Пий II. Пий II решава да превърне своето село в идеалния ренесансов град. От 1996г. Пиенца е в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО.
Озоваваме се в Пиенца вечерта, когато есенният сумрак вече е настъпил. Паркираме в подножието на стените на платен паркинг. Оказва се, че сме паркирали точно до портата до Дуомото в Пиенца- Porta al Santo, от която се изкачваме до площад Пий II. Катедралата е строена през периода 1459-1462г.
От тук наляво тръгваме към западната порта – Porta al Murello o Porta al Prato, а после се връщаме към Porta al Ciglio. Пиенца не е голям град, но е изключително хубаво градче. Влюбваш се в това място, а и почти нямаше туристи. Обикаляме по улиците и оглеждаме магазините, които вече затварят. Туристически са, много добре подредени и подканящи да си купим вино от региона или от специфичното за града сирене Пекорино ди Пиенца (Pecorino di Pienza), трябва да го опитате.
Вечеря в Пиенца
Вмъкваме се в един ресторант – Trattoria La Buca delle Fate, препоръчан ни надлежно от нашите приятели от Монтепулчано. Обикновен е, пълен с италианци… и туристи, но е страхотен. Тук хапваме вкусен телешки стек, пробвайте навсякъде в Тоскана телешките стекове, а и местната паста пичи. На нас ни харесват. Поръчваме си по чаша Брунело ди Монталчино от популярна изба, не е скъпо, за скъпите ще говорим после. Харесва ни ресторантът, сервитьорката, хората.
Излизаме от траторията и подновяваме разходките. Десет вечерта е, а няма вече хора из градчето. Пиенца ни харесва, докато пиша тези редове ми се иска отново да съм там, да си ям „бистека“, да си пия Брунело ди Монталично и да ви разказвам за Пекорино ди Пиенца.
Настаняване в Пиенца: Пиенца е малко градче, в старата част не можете да влезете с кола. Може да паркирате на някои от платените паркинги. Една много хубава опция е да спите в някоя от фермите – къщи за гости наоколо. Имения или винарни, пръснати из долината със зашеметяваща гледка и често много романтични. Ние бяхме отседнали в една къща на семейство Фанети до съседния град Монтепулчано, супер много ни хареса да сме изолирани. Самата Пиенца също би ни допаднала като място за настаняване.
Booking.comСиена/Siena
Вероятно всеки обиква Сиена!
Леко шофирахме между Монтепулчано и Сиена, нещо нямах доверие на колата под наем, която получихме на летището в Болоня. Всъщност, до Тоскана от България най-удобните варианти за момента са да кацнете на летището в Болоня или в Рим. Преди имаше полети до Пиза, но сега няма. Но тези неща са динамични, догодина може и да има.
Колата ни е червена, макар и „неиталианска“, комфортна е и това, че не карам бързо, дори е приятно. Гледките в Тоскана си заслужават. Вали. В провинция Сиена е един от най-известните тоскански региони за вино – Кианти. Така де, не Кианти е в Сиена, а Сиена е в Кианти. Но тук може да намерите великолепни вина Кианти и Кианти Класико. Така и ние първо се „загубихме“ из планините около Сиена да намерим някоя винарна. И се озовахме в Riecine. Продължаваше да превалява. Гледките от винарните са чудесни, особено, когато са в планински регион. И така нашата сутрин в провинция Сиена започна с хубава гледка, чаша вино и приятен разговор с италианци.
Кианти
Кианти е най-големият винен регион в Тоскана и вероятно най-известният по света. За вината от регион Кианти се пише в историческите източници още от 14 век, когато се разказва за вината от „Планините Кианти“ край Флоренция. През 1716 г. Козимо III Медичи, Великият херцог на Тоскана, определя с едикт 4 села, които официално имат право да наричат виното си „Кианти“ – Кастелина, Гайоле, Рада и Греве. Днес регионът Кианти е доста разширен и разделен на няколко подрегиона. В сърцето му се намира зоната Кианти Класико, в която се намират именно тези исторически села и околностите им.
Риечине ни спечели, но денят бе тъкмо започнал и ние се отправихме към Сиена. Намерихме удобен платен паркинг, зарязахме червената кола и тръгнахме да опознаваме града. Паркингът се оказа някъде под Chiesa di Sant’Agostino и съвсем близо до най-популярната забележителност в Сиена – Пиаца дел Кампо (1293г.). През Porta Sant’ Agata се спуснахме до площада, който е с формата на обърната раковина и на който бяха насядали стотици туристи, дъждът беше спрял за малко и ни бе дал възможността да видим тази част от Сиена.
Пиаца дел Кампо
В долната част на площада са кметството – Палацо Публико (Palazzo Pubblico) и до него втората по височина кула в днешна Италия – Торе дел Манджа (102m). Кулата е построена в периода 1338-1348г. и е точно същата височина, като култа на катедралата в Сиена, за да покаже, че светската и църковната власт са равни. Макар че кулата на катедралата е с 10m по-ниска, самата катедрала е с 10m по-високо разположена от кметството. Името на кулата – Torre del Mangia произлиза от прякора на първия звънар на часовника: Mangiaguadagni, някой си Giovanni di Balduccio, който бил известен с пороците си, най вече кулинарните и че „изяжда доходите си“ (така някак си се превежда, италианския не ми е силен).
И понеже сиенците са известни с това, че обичат да слагат прякори, така е останало и името на кулата и до днес.
На Пиаца дел Кампо е и красивият фонтан: „Фонтанът на радостта“, проектиран през 1419 г. от Якопо дела Куерча. Сегашният фонтан е копие на този от XV век.
Из дъждовна Сиена
Постояхме на площада, точно до фонтана и започна отново да вали. А ние тръгнахме да се разхождаме из мокра и дъждовна Сиена, което никак не помрачаваше красотата ѝ, само от време на време се криехме под някой свод. Може да поизпуснахме някои ключови места, но две от местата, в които влязохме, са:
- Pasticceria Nannini Conca D’Oro -кафене/сладкарница, изключително популярно, откъдето може да си купите панфорте. Панфорте е супер популярен и изключително местен плътен десертен бар с много сушени плодове и ядки, както и много подправки – канела, джинджифил и дори анасон в някои версии. Добра идея, ако искате да занесете лакомства в къщи. На мен лично традиционното панфорте най-много ми хареса.
- La Taverna di San Giuseppe – е много, ама много добър ресторант до Porta Sant’ Agat, където може да опитате тосканска кухня с тоскански вина. Ресторантът е изключително добър и е познат на хората, които търсят добра храна, та трябва да си запазите маса предварително.
За Сиена съм сигурен, че времето, което отделихме, не беше достатъчно. Дъждът ни го намали значително и със сигурност искам да се върна в този град, който ни хареса изключително много. Но на нас ни предстояха още много местенца, от които да се впечатлим.
Отсядане в Сиена: защо пък не?! Сиена е университетски град и тук студентите са едва ли не повече от жителите. Градът е изключително приятен и предлага много възможности.
Booking.comСан Джиминяно / San Gimignano
Преди да стигнем до Сан Джиминяно – винарна и ферма Poggio Alloro
Краят на септември е, „Слънчева Тоскана“ ни изненада с цял ден дъжд. Но пък ние сме седнали в една от добрите винарни в региона – Fattoria Poggio Alloro, която има и ресторант, който някога наскоро е бил в гида на „Мишлен“, но сега не е. Обслужването не се е променило, все така добро си е. Пием местни вина, вече десета бутилка и гледаме.
Седнали сме навън, на заслон с маси, до нас са англичани, които не харесват първоначално виното, но ние ги насочваме и се сприятеляваме и продължаваме да се любуваме на гледката. А гледката е зашеметяваща, кулите на Сан Джиминяно ту се скриват, ту се показват в купчина дъждовни облаци. А понякога и целият град изчезва и хълмът на Сан Джиминяно изглежда като отрязан.
Ако стоим тук и си говорим за виното, ще ви разкажем, че около Сан Джиминяно трябва да пиете бяло вино от Верначия DOCG, червените Chianti Riserva DOCG, Vin Santo del Chianti (десертно). За виното повече ще намерите в статията ни за вината на Тоскана. Ако си говорим за храна, в ресторанта може да опитате Bistecca Fiorentina от говеда порода Кианина, които си гледат там (в съседната сграда). Ние точно това правихме, но към ранния следобед решихме да се намокрим и да разгледаме Сан Джиминяно.
Кулите и странната аристокрация на Сан Джиминяно
Паркирахме на един от няколкото паркинга около стария град, изкачихме се по някакви стълби до крепостната стена и се вмъкнахме в уличките на града. И все пак да ви върна към гледката към Сан Джиминяно. Изключителното и много красиво от тази гледка са кулите, издигащи се над градчето, символ на богатите фамилии. Това с кулите може да го усетите и в Болоня и в Лука, но тук си има своя изключителен чар. На хълм, издигащ се над долината на река Елза, стратегически избран от етруските и в последствие спирка за поклонниците, отиващи към Рим, Сан Джиминяно достига най-добрите си години през XIII и XIV век.
Богатите семейства на града решили да се съревновават кой е по-влиятелен като построят кули-къщи, които са били 72, но до днес са оцелели 14. В днешно време може да се настаните в някоя от кулите, цените са впечатляващи, но ако имах възможност, сигурно щях да се възползвам. Не се притеснявайте, в града и наоколо има супер места да се отседне.
Когато влезете зад крепостните стени, няма как да не се влюбите в мястото. Въпреки студения дъжд, имаше доста хора по улиците, някакви дами пееха църковни песни в една ниша пред базиликата Коледжата ди Санта Мария Асунта и акустиката бе великолепна. Затова пътуваме, всяко място, видяно на живо, е по-добро (добре де, различно!) от настроението, което можем да видим през снимките.
Най-хубавият сладолед в света… или поне някога
От порта San Matteo по Via San Matto и от другия край на град от порта San Giovanni по Via San Govanni стигате до Piazza della Cisterna и до Piazza Del Duomo. Тук ние се спряхме да хапнем от най-добрия сладолед в света (2006/2007 и 2008/2009) – Gelateria Dondoli. Представете си, че е студено, вали дъжд, а пред Gelateria Dondoli се извива опашка. Сладоледите са умопомрачителни, а и като цяло ще се учудите какви комбинации има – препоръчвам ви ги. Съвсем наблизо има и друга Gelatteria с табела: „Il Gelato Piu Buono del Mondo“ – „Най-хубавият сладолед в света“. Сигурен съм, че и там сладоледите са супер. А някъде надолу по Via San Giovanni ще намерите „Първият домашно приготвен сладолед от 1924г.“ Схванахте идеята…
Забележителности в Сан Джиминяно
Целият център на града е в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Може да посетите San Gimignano 1300, където има керамичен макет на града и неговия вид през 1300 година. Катедралата е великолепно произведение на изкуството, особено стенописите ѝ. Ресторанти, винени барове … Сан Джиминиано е изключително туристическо място и ще ви плени.
Отсядане в Сан Джиминяно: мястото е велико и с удоволствие бих отседнал тук. Местата за настаняване са относително скъпи за региона, а и трябва да паркирате на платен паркинг в близост до стария град, в рамките на крепостните стени не може да се влиза с кола. Освен това, в града има хубави ресторанти и винени барове и няма да ви е скучно вечерта. Но все пак не е за пренебрегване да се настаните в някоя от многото къщи за гости и ферми в околностите. Ние бяхме отседнали в едно село на час път.
Booking.comПиза / Pisa
Пиза бе в списъка ни с места, най-вече заради Наклонената кула в Пиза и „Площада на чудесата“, където е и кулата. Пътувахме от сърцето на Тоскана към Пиза и паркирахме на паркинга съвсем до площада – Parcheggio di Piazza dei Miracoli. Минахме покрай купчина сергии, Макдоналдс и каквото се сетите, което не трябва да ядете в Италия. И през Porta Nuova се озовахме на „Площада на Чудесата“ или „Площада на Дуомото“.
Площадът на чудесата
В центъра на площада ума ви ще вземат катедралата, кръщелнята (Баптистерий) и наклонената кула. Те доминират като атракция и всички погледи са насочени натам.
Строителството на Наклонената кула в Пиза е започнало през 1173г., като строителство на много красива „Campanile“ – отделно стояща камбанария. Но заради слабата земна основа започва накланянето на кулата почти веднага след началото на строителството. Следва период от няколко десетки години, през които кулата не е достроена, но през 1372г. е завършена. Красива и продължаваща да се накланя, кулата и сега е зашеметяваща гледка. Може да се качите на върха ѝ, а може и само да се смесите с тълпите снимащи се туристи да я подпират и други банални пози.
Дуомото също е една от най-красивите катедрали, която сме виждали. Строена е от 1063г. до 1092г. Катедралата е построена извън тогавашните крепостни стени на Пиза, за да покаже, че градът не се страхува от нападения. Катедралата на Пиза е в чест на Santa Maria Assunta (Успение Богородично). Срещу нея е и великолепната сграда на баптистерията (кръщелнята), завършена през 1363г.
Около тези три сгради има изключителни музеи и места. От северната страна е Кампосанто (Camposanto Monumentale), гробището на благородниците в Пиза. Всяка сграда наоколо е значима с нещо, препоръчвам ви да им отделите време ако сте в Пиза. Но може и само като нас, леко уморени от тълпите хора да се отправите към река Арно за по един сладолед.
Из уличките на Пиза
Озовахме се на Пиаца Гарибалди и пред нас бе мостът „Ponte di Mezzo“ над река Арно. Реката леко ни изненада без нито едно дърво по бреговете ѝ.
Пиза е известна не само с кулата си и катедралата си. Тук е роден Галилео Галилей, учил е в университета в Пиза и е преподавал е в него, в някаква част от живота си. Леонардо Фибоначи – математик. Ако се зачетете в историята на града, ще попаднете на много известни и важни личности. Ще попаднете и на Уголино дела Герардеска – герой от „Божествената комедия“ на Данте Алигери (Алигери е от Флоренция).
Отсядане в Пиза и Лука: Пиза и Лука са големи градове и лесно може да си намерите къде да отседнете, варианти много. Ние бяхме избрали да сме в центъра на Тоскана, в къща в село Кианни и да се любуваме на тишина, спокойствие и вино, а до Пиза и Лука шофирахме около час. Но пък в Пиза има много ресторанти и барове, които да посетите и вечерта. Слагам и малка извадка от booking.com, за да се ориентирате в цените.
Booking.comЛука / Lucca
Оказа се трудно да паркираме през деня в Лука. Край стария град има няколко паркинга, но всички бяха заети и трябваше да почакаме, за да се освободи място за колата ни под наем. И все пак успяхме да паркираме на Parcheggio Cittadella.
Първото нещо, което трябва да видите и виждате в града, са запазените крепостни стени, по които може да обиколите целия стар град и са любимо място за разходка и колоездене на туристи и местни. Ние започнахме оттам.
Лука е много близо до Пиза и Флоренция, архитектурата му е забележителна и разходката из града е изключително приятна. Ние имахме малко време, бяхме си запазили ресторант извън града, който се оказа място, забележително само по себе си. Из града има много камбанарии и кули, издигнати през средновековието от богатите фамилии. Една от най-впечатляващите, строена през XIV век, е култа Гуиниджи /Torre Guinigi/. Която май не съм снимал… та на върха ѝ има посадени седем дъба. На кулата може да се качите и да огледате града отвисоко.
Площадът на Амфитеатъра
Докато се лутате из улиците на Лука, може, а и трябва да се озовете на площад с елипсовидна форма. „La piazza dell’Anfiteatro è una piazza della città di Lucca“ – Площадът на Амфитеатъра е построен на мястото на античния римски амфитеатър, който е построен тук през втори век. Сега къщите около площада следват стените на римското съоръжение и в него може да влезете от четири прохода. Тук е пълно с ресторантчета и настроение.
А на мястото на римския форум е построена църквата Сан Микеле ин Форо /Chiesa di San Michele in Foro/, посветена на Свети Архангел Михаил. Сан Микеле е римокатолическа базилика, украсена с многоцветни мрамори, повлияни от ломбардския стил.
Лука не е само няколко забележителности, тя е пълна с туристи, италианци, тосканци и живот и е един от изключително хубавите тоскански градове. Може да пиете хубаво вино в баровете на града, да седнете из местните ресторантчета и да се насладите на великолепната емоция на Тоскана. Ние почти със съжаление напуснахме стените на стария град след няколко часа разходки и се отправихме към следващата ни дестинация.
Какво ли изпускам за Лука, какво бихте препоръчали да се види или прави в този изключителен град?
Докато бяхме в Пиза и Лука не търсехме къде да седнем за вечеря, защото си бяхме запазили вечеря в Щастливата звезда на PS Ristorante е зелена – Ресторантите на Тоскана, Италия. Който не е съвсем близко, но е един невероятен ресторант.
Отсядане в Лука: Лука е голям град и имате много варианти за настаняване. В старата част трябва да сте без кола или да паркирате на някой от платените паркинги, което оскъпява доста. Може да нощувате извън крепостните стени и да се придвижвате с градски транспорт. До града може да стигнете и с влак. Ние избрахме да спим в сърцето на Тоскана и Лука бе само дестинация, до която шофирахме около час и половина от нашата тосканска къща.
Booking.comСъвети за Тоскана
- Макар че разстоянията между градовете са малки, имайте предвид, че отнема време пътуването между тях, защото пътищата са планински, макар и хубави.
- С кола из Тоскана е прекрасно преживяване.
- До някои места можете да стигнете и с влак.
- Задължително опитвайте сладолед навсякъде.
- За виното сме се опитали да разясним и тук: Тоскана на виното и виното на Тоскана ,със сигурност е много объркващо.
- В края на септември и началото на октомври времето е хладно и дъждовно, от тогава са снимките в статията.
- В тази статия не разглеждаме Флоренция, крайбрежието на Тоскана и сме изпуснали и още няколко от по-известните градове, някой ден ще ги добавим. Но може да видите Волтера, Сан Миниато, Монтериджони, Арецо и още и още…
- От България най-удобно бе да кацнем на летището в Болоня.
- Може да пробвате и с полет до Рим и оттам с кола под наем.
- Можете да си донесете вино от Тоскана в чекирания багаж. При нас в два куфара с общо тегло 40 кг се събраха 15 бутилки вино, но бяхме на ръба на позволеното тегло и риска от счупване. Всичко пристигна успешно, все пак. Ако пътувате с автомобил и имате възможност да вземете повече, можете да пренесете до 90 литра вино на човек между страни от ЕС с нетърговска цел.
Има си някакво очарование гледката из малките градчета в Италия. Наглед нищо чак толкова специално: стари къщи, олющени фасади, коли спрени навсякъде, където има дори мъничко място, но в същото време просто се потапяме в тази атмосфера и ни харесва. Нямам обяснение, а само любов към Италия.
В разделът ни „Италия“ може да намерите още много статии за Италия.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
