Как се нарича българският квартал в Истанбул?

Българската следа в Истанбул

Ако търсите български следи в Истанбул, трябва задължително да посетите квартал Шишли. Тук до мястото на старата Българска семинария се намира -

Българската болница “Евлоги Георгиев”.

Болницата е построена през 1901 г. по идея на д-р Георги Вълкович, по това време дипломатически представител в Цариград. Българското правителство отпуска средства и 3 години по-късно при честването на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия, идеята се реализира от Българското благодетно дружество “Йосиф Първи”. Евлоги Георгиев прави огромно дарение от 100 000 франка, Иван Евстратиев Гешов допълва сумата с още 270 000 франка и осигурява голяма част от обзавеждането.Още много българи и български институции  се включват с даряване на средства.
Болницата е конфискувана от Турция през юни 1988 г. Днес сградите й са заети от частната болница “Турция”.
Използвайки т.нар. “възродителен процес”, турските власти през 1988 г. отчуждават болницата, уволняват българския персонал и изнасят архива, мраморния бюст на Евлоги Георгиев, ценни портрети и други вещи. През 2005 г. архивът на болницата е открит от местен българин в антикварен магазин в Истанбул и след като са осигурени средства той е откупен и днес се съхранява в Регионалния исторически музей в Пловдив. Мястото е върнато от властите на Екзархията през 2011 г., но без Българската болница и прилежащия й парк, поради което днес теренът е обект на съдебни спорове.

По гостоприемство: Истанбул е първи на Балканите, а Гърция и Япония - в света

Българската църква “Свети Стефан”

Желязната църква “Свети Стефан” се издига в квартал “Фенер”, на самия бряг на Златния рог. Къщата е дарена от княз Стефан Богориди. Българите от Цариград преустройват къщата в дървена църква, която е осветена през октомври 1849 г. Постепенно църквата, заедно с изградения след две години метох, се превръщат в люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук през Великденската служба Иларион Макариополски произнася думите “...и всякое епископство православних!” с което поема отговорността на български духовен глава. Отново тук за първи път е прочетен издаденият през 1870 г. ферман, с който се признава правото на българите на самостоятелна църква под името Българска екзархия.
През 1898 г. на мястото на старата изгоряла дървена църква се построява нова желязна. Днес “Свети Стефан” е единствената запазена желязна църква в света. Църквата е трукополна с кръстообразна форма и привлича погледите с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.

Кой квартал в Истанбул е известен като “Малката България”?

Авджълар

Населението на квартала е около 450 000, което го нарежда на 14-то място от общо 39 квартала в Истанбул. Една трета от населението са българи. Някога отделно село в покрайнините на Истанбул, днес Авджълар е нов и модерен градски мегаполис. 

Топ 10 най-запазени средновековни градове в България

Младият историк от Ветово, Русенско, Октай Алиев прави проучване за историята на квартала под името “Ветовчани основават Истанбулския квартал Авджълар”.
На мястото на квартал Авджълар през 20-те и 30-те години на миналия век е съществувал Аминдос Чифлии. По неизвестни причини през 1929 г. няколко семейства от Ветово и Разград пристигат в Турция и година по-късно, през 1930 г., се заселват тук. Предполага се, че първите семейства от Ветово са наброявали между 7 и 12. Трудно им е било в началото, затова решават да се свържат лично с президента на Република Турция - Кемал Ататюрк. След срещата Ататюрк отпуска заем с ниска лихва на преселниците. Аминдос чифлии се преименува в Авджълар. Името на квартала означава “ловци” и произхожда от наличието на запазените стари ловни хижи, където по време на лов са отсядали турските султани със своята свита.  

Постепенно тук пристигат много български преселници, сред които учители и образовани хора. Според Октай Алиев днес в квартал Авджълар живеят около 25-30 000 ветовчани, което е 5-6 пъти повече от населението на самия град Ветово. Известни са ветовчани, които са кметували в Авджълар - Юсуф Корлу и Нури Аданър, които са баджанаци. 

Днес почти всички кафенета, магазини и ресторанти са собственост на българи и предлагат традиционни български продукти и кухня. Днес в Авджълар има клуб на преселниците от България.