Градското пространство обхваща Европа на запад и Азия на изток - географски факти, които дават основание за романтично внушителното, но донякъде фантастично описание на Истанбул като град, който се простира на два континента.
Технически това е така, но Босфорът не е единственият воден път в града. Точно преди да се влее в Мраморно море, Златният рог, известен и като Халич, се разклонява на северозапад. В крайна сметка той се влива във вътрешността на страната, за разлика от Мраморно море, което води до Егейско море през тесния проток Дарданели.
Денем и нощем, близо до Принцовите острови се виждат танкери и контейнеровози, които търпеливо чакат реда си, за да преминат по маршрута си
По същия начин чакат и жителите на Истанбул - в колите, автобусите, влаковете и фериботите. По данни от 2021 г. в Истанбул живеят малко по-малко от 16 милиона души. Мнозина от тях живеят в едната част на града, а работят в другата, което означава, че във всеки един момент голяма част от населението е в движение, пише CNN.
Преминаването по заплетената пътна карта на града може да бъде хаотично по всяко време на деня и понякога изглежда чудно, че някой стига до някъде, но той го прави - използвайки пътища, железници, кораби, мостове и тунели, за да премине от един континент на друг. Ето как се случва това.
Мост на мъчениците от 15 юли
Първоначално известна като Boğaziçi Köprüsü - или Босфорския мост, тази елегантна структура е преименувана на Моста на мъчениците от 15 юли след неуспешния преврат от 2016 г., но местните все още го наричат Boğaziçi Köprüsü, или Първия мост.
Преди да бъде открит на 29 октомври 1973 г., 50-годишнината от създаването на Турската република, единственият начин да се премине от Европа към Азия в Истанбул е бил с ферибот.
Елегантният нов стоманен висящ мост с дължина 1560 метра позволява на шофьорите да преминават високо над бързо течащите води на Босфора и да се наслаждават на великолепна гледка към двореца Топкапъ и към Мраморно море в далечината.
В първите дни на съществуването си мостът привлича пешеходци, които идват, за да се възхищават на величествения блясък на джамията Büyük Mecediye от 19-и век на брега в Ортакьой.
В наши дни мостът е отворен за пешеходци само един ден в годината, когато хиляди се записват за участие в Истанбулския маратон. През останалото време шофьорите плащат по-малко от 50 цента, за да преминат.
Мост Фатих Султан Мехмет
Вторият мост, свързващ двата континента, е открит на 3 юли 1988 г. и е кръстен на Фатих Султан Мехмет, известен още като Мехмет Завоевателя. Той е човекът, който пристига в града през 1453 г. и установява османското управление в Константинопол, тогава столица на Византийската империя.
Понякога наричан FSM Köprüsü, той е с дължина, подобна на тази на Първия мост, и за използването му се заплаща подобна такса. Простира се над най-тясната точка на Босфорския проток, където се твърди, че персийският цар Дарий I е построил плаващ мост през 512 г. пр. н. е.
Транспортната палуба на съвременното въплъщение виси на около 60 метра над водата и свързва Hısarüstü на запад с Кавачик на изток. От него се открива впечатляваща гледка към Босфора, но не е разрешен достъпът на пешеходци, така че само шофьорите могат да я оценят - добре дошло разсейване, когато сте блокирани в среднощните задръствания през уикенда.
Мост Явуз Султан Селим
През 2016 г. беше открит трети висящ мост през Босфора, близо до Черно море. Той носи името на Явуз Султан Селим, внук на Мехмет Завоевателя, и е удачен избор предвид интереса му към транспорта. Султанът от XVI в. възстановява османския флот и Haliç Tershanesi - корабостроителниците на Златния рог.
При завършването си мостът чупи множество рекорди. С широка 58,8 м плоча, той е най-широкият висящ мост в света, който може да поеме осем ленти за движение и двурелсова железопътна линия. Той е и петият по височина мост в света, издигайки се на над 322 метра. Мостът, проектиран за използване от камиони и пътници на дълги разстояния, пътуващи към Централен Анадол и отвъд, предлага на водачите гледка на километри към Черно море в ясни дни и събира основна такса за автомобил от около 1 долар.
Мост Чанаккале 1915
Най-новият маршрут, който обхваща двата континента, е впечатляващият Чанаккале 1915, който се простира между Гелиболу от европейската страна на Дарданелите до Лапсеки в Азия. С дължина от малко повече от 3 км той вече претендира за световен рекорд за най-дълъг висящ мост.
Конструкцията се извисява над пролива и заменя едночасовото преминаване с ферибот (което в действителност може да отнеме до пет часа с времето за чакане) с шестминутно шофиране с ограничение от 50 мили в час.
Проектиран по-скоро за скорост, отколкото за гледки, той е по-малко популярен сред местните жители поради таксата от близо 200 лири (13 лева) на автомобил.
Мостът е открит на 18 март 2022 г., в чест на деня, в който през 1915 г. Турция побеждава съюзниците в битката за поемане на контрола над този жизненоважен воден път.
Тунел Евразия
5,3-километровият подводен участък на тунела "Евразия" (Avrasya Tüneli на турски език) е голяма атракция за любителите на инженерните науки, но основната привлекателност на тунела е, че е най-бързият начин да се стигне от едната страна на Истанбул до другата.
Той е по-скоро функционален, отколкото красив, с ограничение на скоростта от 70 км/ч. Част от по-дълга деветкилометрова пътна връзка, свързваща Казлъчешме в Европа с Гьозтепе в Азия, при завършването си през декември 2016 г. той намалява времето за пътуване от 100 минути на само 15.
Тунелът, за който се заплаща такса от около 5 лева на автомобил, се превръща и в най-практичната връзка между двете летища в града - Ататюрк и Сабиха Гьокчен, докато търговските полети не бяха преместени от летище "Ататюрк" на огромното летище в Истанбул.
Тунелът Евразия е най-скъпият начин за прекосяване на Босфора.
Както и при мостовите преходи, таксите се събират чрез Hızlı Geçiş Sistemi. Наричана накратко HGS, тази система използва специални стикери за предното стъкло, които се сканират автоматично, когато автомобилите преминават през порталите за плащане на пътни такси.
Важно е да разполагате с достатъчно кредит в сметката си, за да покриете таксите, особено ако планирате да пътувате през границата. Неплатените глоби означават, че не трябва да преминавате! Не се притеснявайте обаче. Има удобно приложение, което можете да изтеглите, за да следите кредита и използването.
Тунелът Мармарай
Тази подземна междуконтинентална влакова услуга се очакваше отдавна. През 1860 г. на султан Абдулмеджид I му хрумва идеята за подводен преход през пролива, но умира, преди да успее да направи каквото и да било. Друг султан, Абдул Хамид II, проявява интерес, когато френски инженери му предлагат това през 1892 г., но няма напредък.
Повече от сто години по-късно интересът се възражда и през 2004 г. започва строителството на 13,6-километровия тунел. Въпреки най-добрите намерения железопътната услуга е открита едва на 29 октомври 2013 г. Крайните срокове са отложени, когато почти всеки прокопан метър разкрива археологически находки, някои от които датиращи отпреди 8000 години. Изминават още шест години, преди всички гари по линията да бъдат готови за използване.
Тунелът свързва Казлъчешме от европейската страна с Ayrılık Çeşmesi от азиатската страна, като в най-ниската си точка се спуска на 200 метра под морското равнище, което го прави най-дълбокия подводен тунел в света.
Всичко, от което се нуждаят пътниците, за да пътуват по Мармарай, е истанбулска карта (Istanbul Kart). Картата се предлага във всички големи центрове на обществения транспорт и в малки павилиони в целия град и позволява на притежателя ѝ да се качва и слиза от всички видове обществен транспорт по желание.
Фериботите
Те не са най-бързият начин за пътуване между континентите, но едва ли съществува по-вълнуващо преживяване от пътуването с ферибот през Босфора.
Наблюдавате как минава силуетът на Истанбул с емблематичните минарета, докато отпивате глътка горещ турски чай и хапвате симит. Фериботите Şehir Hatlar Vapuları (Градски линии) са създадени през 1844 г. по време на Османската империя. Те прекосяват цялата дължина на Босфора, плават и по Мраморно море, Златния рог и до Принцовите острови.
Те превозват автомобили и пътници на краткия път между Сиркечи и Харем, както и на по-дългите пътувания до Бурса, Ялова и Муданя.
Фериботите са олицетворение на атмосферата и стила, когато става въпрос за обществен транспорт в Истанбул, за разлика от автобусите. Разбира се, автобусите се движат навсякъде, включително по един маршрут, който покрива 101 км със 78 спирки, но те често са неудобно претъпкани и често попадат в задръствания.
И все пак, те имат едно общо нещо с фериботите - нито един от тях не продължава да работи през нощта. Ако търсите бърз и икономичен начин да стигнете от едната страна на Босфора до другата в малките часове, късните нощни микробуси са правилният начин.
Споделени микробуси
Споделените микробуси в Истанбул са близки братовчеди на долмушите - малки частни автобуси, които пътуват по определени маршрути като обикновените автобуси, но качват и свалят пътници по желание.
И двата вида автобуси работят с пари в брой. Името Dolmuş произлиза от думата, която на турски език означава "пълен". Броят на пътниците, които превозват, зависи от броя на телата, които могат да се поберат в тях (много, ако се чудите), докато жълтите микробуси возят само толкова хора, колкото са местата за сядане.
След нощно парти в европейската част на града, посетителите се отправят към спирката на микробусите на площад Таксим. Повечето от шофьорите изглежда имат амбиции за Формула 1, така че щом се напълнят, обикновено се натиска педалът на газта, за да се стигне бързо до дома.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}