Музиката умее да разказва истории. Да предава послания дори и без думи. Да докосва душите. Може да ни заведе на пътешествие из личните ни спомени или да ни изпрати в напълно в нов свят. Тя има свой собствен език, чрез който ни говори. Езикът на нотите. И също както писателите умело владеят изкуството на думите, така и музикантите майсторски работят с нотите.
Преди появата им са се използвали невми. Те показвали единствено дали мелодията се повишава или понижава тонално, но без информация за конкретната височина на тона. Това ги правило неясни и затруднявало изпълнението на музикантите.
Затова през Средновековието, италианският музикален теоретик Гуидо д’Арецо решава да измисли начин, чрез който музиката да се записва, изпълнява и запомня по-лесно. Така разработва нов метод, наречен „солмизация“ (от „сол“ и „ми“) и създава нотите. Решава да даде на всяка нота име, което крие дълбока символика.
Гуидо д’Арецо използва химна за Св. Йоан Кръстител – „Ut Queant Laxis“, с който изпълнителите са се молели на светеца да пази гласовете им. Италианецът взима първите две букви от началните шест стиха и така дава имената на нотите. Текстът на химна е следният:
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes
На български език той би звучал по следния начин:
За да могат с пълен глас
Да възпеят божиите раби,
Чудесата на твоите деяния,
Свали греха от уста им
Свети Йоане
Дай ни чисти уста, св. Йоанe
За да можем с цялата сила на своя глас
Да свидетелстваме за чудесата на твоите деяния
Първоначално нотата “до“ се е наричала “ут“. Но през 17. век Джовани Батиста Дони променя наименованието й, като цели по-голямо благозвучие. Той използва първите две букви от латинската дума DОminus и така създава новото име “до“. По-късно белгиецът Х. Валрант добавя и последния седми тон “си“, който е съкращение от Свети Йоан (Sancte Ioannes) и латинското “SIderae” – небеса.
Освен на думите от химна, всяка нота съответства и на определена латинска дума, обвързана с вселената и с божественото, което придава още по-дълбоко значение на имената на тоновете:
До – DOminus – Господ
Ре – RErum – Материя
Ми – MIraculum – Чудо
Фа – FAmilias Planetarium –
Седемте планети (Слънчевата система)
Сол – SOLis – Слънце
Ла – LActea Via – Млечен път
Си – SIderae – Небеса
И седемте ноти са обвързани с вселената и божественото. Това показва, че още в ранните векове след Христа, хората са оказвали огромно значение на музиката. Тя е „този компонент, който изразява всеобщото единство на света и слива човека и космоса в едно хармонично цяло“, както пише Лилия Крачева. Музиката е онова съвършенство, което ни извисява и ни прави по-добри!
