Скарлет Йохансон и едно от проклятията на Холивуд

Скарлет започва да се занимава с актьорство още като дете. Участва в „Сам вкъщи“, когато е на 13.

eva.bg 16 October 2022

Снимка: getty images/guliver

Секси блондинка... Мускулест алфа мъжкар... Меланхоличен младеж в очакване на любовта... Фаталната жена... Екшън героят... Романтичният персонаж...

Едно от проклятията на Холивуд е онази толкова тясна и задушаваща рамка, в която филмовата индустрия има склонност да поставя звездите.

Всеки е бил дискриминиран или тормозен – сексизмът е реален.
Играенето на един и същ характер във всеки следващ филм, защото това ти е отредено на кастинга, е рамката, от която някои актриси и актьори трудно могат да се измъкнат до самия край на собствената си кариера. Ето защо например Хю Грант съжалява за голяма част от своите роли и казва, че на драго сърце би се отказал от тях.

Ако мъжете се чувстват така, то тогава какво остава за жените, при които има и друг не по-малко важен фактор, предизвикал цяло едно движение (#MeToo)? Скарлет Йохансон споделя, че в началото на кариерата си се е чувствала като предмет. В интервю за подкаста на Дакс Шепърд Armchair Expert актрисата разказва за особено труден период, през който е преминала, защото от нея се очаквало да играе изключително „хиперсексуализирани“ героини.

„Чувствах се като обект и предмет, чувствах, че не получавам предложения за работа за неща, които искам да правя. [...] Всички ме смятаха за по-възрастна, тъй като работех от дълго време, и някак си бях въвлечена в това странно хиперсексуално нещо. [...] Чувствах, че кариерата ми е приключила. Беше като: такава кариера имаш, това са ролите, които си изиграла.“

Скарлет започва да се занимава с актьорство още като дете. Участва в „Сам вкъщи“, когато е на 13. В късните си тийнейджърски години получава роли в по-зрели филми като „Призрачен свят“ и „Човекът, който не беше там“ на братята Коен.

Винаги съм имала един и същ принцип за избор на роли: да се опитвам да правя филми, за които бих платила билет в киното. С напредването на възрастта това означава различни неща.
Звездата й изгрява с „Изгубени в превода“, тогава е на 19 и си партнира с Бил Мъри. Ролята й носи награда BAFTA. През 20-те си години участва в „Мач пойнт“ на Уди Алън и в „Черната далия“. Наташа Романов (Черната вдовица) на Marvel я постави на върха на класациите за най-високоплатените актьори в Холивуд. А в „Семейна история“ (с Адам Драйвър и Лора Дърн) Йохансон определено доказа, че е много повече от секси блондинка. Неслучайно за тази роля Скарлет бе номинирана за „Оскар“. Това е втора номинация от Академията, първата е за поддържаща женска роля в „Джоджо Заека“.

Скарлет Йохансон далеч не е единствената. Спомнете си Мег Райън и сътресенията в кариерата й точно заради опитите да излезе от шаблона. Или Мерилин Монро...

„Виждам по-млади актьори, които са на 20 години, и имам чувството, че им е позволено да бъдат всички тези различни неща.“

Според Скарлет Йохансон днес, за щастие, нещата са доста по-различни за младите актьори, защото никой на никого не налага какво да играе и всеки актьор или актриса може да разгърне пълния си потенциал.

Винаги съм очаквалa много от себе си.
Последният филм с участието на Скарлет Йохансон е Asteroid City на режисьора Уес Андерсън. В него ще видим цяло актьорско съзвездие: Марго Роби, Мая Хоук (дъщерята на Итън Хоук и Ума Търман), Тилда Суинтън, Том Ханкс, Ейдриън Броуди, Едуард Нортън, Уилям Дефо, Стийв Карел, Джеф Голдблум и др.

„Само защото съм най-печелившата актриса за всички времена, не означава, че съм най-добре платената. Трябваше да се боря за всичко, което имам. Това е толкова непостоянна и политическа индустрия.“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР