ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРИМЕРИ ЗА ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКАТА ЗА ОДОБРЕНИЕ

Фигура 1

Фигура 2

a ≥ 8 mm (върху стъкло)

a ≥ 5 mm (върху пластмаса)

Предният фар, върху който е нанесена горепоказаната маркировка за одобрение, е одобрен в Нидерландия (Е4) в съответствие с Правило № 112 с одобрение № 243, съответстващ на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01. Късата светлина на фара е предназначена само за дясно движение. Буквите CR (фигура 1) показват, че става въпрос за фар за къса и дълга светлина от клас А, а буквите HCR (фигура 2) показват, че става въпрос за фар за къса и дълга светлина от клас B.

Цифрата 30 указва, че максималният светлинен интензитет на дългата светлина е между 123 625 и 145 125 кандели.

Забележка: Номерът на одобрението и допълнителните символи трябва да бъдат поставени в близост до окръжността, над или под буквата „E“, или отляво или отдясно на тази буква. Цифрите на номера на одобрението трябва да бъдат от една и съща страна на буквата „Е“ и ориентирани в една и съща посока.

Използването на римски цифри в номерата на одобрение следва да бъде избягвано, за да не се допусне объркване с други символи.

Фигура 3

Фигура 4a

Фигура 4б

Предният фар, който носи горепоказания знак за одобрение, отговаря на изискванията на настоящото правило по отношение на късата и на дългата светлина и е предназначен:

Фигура 3: Клас A — само за ляво движение.

Фигури 4a и 4б: Клас B — за двата вида движение посредством регулировка на положението на оптичния модул или на нажежаемата лампа върху превозното средство.

Фигура 5

Фигура 6

Предният фар, който носи горепоказания знак за одобрение, е преден фар, който е комплектован с леща от пластмаса, отговаря на изискванията на настоящото правило по отношение само на късата светлина и е предназначен:

Фигура 5: Клас A — за двата вида движение.

Фигура 6: Клас B — само за дясно движение.

Фигура 7

Фигура 8

Предният фар, който носи горепоказаната маркировка за одобрение, е преден фар, който отговаря на изискванията на настоящото правило:

Фигура 7: Клас B — по отношение само на късата светлина и е предназначен само за ляво движение.

Фигура 8: Клас A — по отношение само на дългата светлина.

Фигура 9

Фигура 10

Идентифициране на преден фар, комплектован с леща от пластмаса и отговарящ на изискванията на настоящото правило:

Фигура 9: Клас B — по отношение както на късата светлина, така и на дългата светлина и проектиран само за дясно движение.

Фигура 10: Клас B — по отношение само на късата светлина и предназначен само за дясно движение.

Късата светлина не трябва да се използва едновременно с дългата светлина и/или друг взаимно вграден преден фар.

Фигура 11

Опростена маркировка за групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове

(Вертикалните и хоризонталните линии представят схематично формата на устройство за светлинна сигнализация. Те не са част от маркировката за одобрение).

Образец А

Образец Б

Образец В

Образец Г

Забележка: Четирите примера по-горе съответстват на устройство за осветяване с маркировка за одобрение, която включва:

Предна габаритна светлина, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 7;

Преден фар от клас B с къса светлина, предназначена за дясно и ляво движение, и с дълга светлина с максимален интензитет между 123 625 и 145 125 кандели (означено с цифрата 30), одобрен в съответствие с изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01, и комплектован с леща от пластмаса,

Преден фар за мъгла, одобрен в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 19 и комплектован с леща от пластмаса,

Предна пътепоказателна светлина от категория 1а, одобрена в съответствие със серия от изменения 01 на Правило № 6.

Фигура 12

Светлина, взаимно вградена с преден фар

Пример 1

Горепосоченият пример съответства на маркировката на леща от пластмаса, предназначена за използване в различни типове предни фарове, а именно:

Или	преден фар от клас B с къса светлина, предназначена за двата вида движение, и с дълга светлина с максимален интензитет между 123 625 и 145 125 кандели (означено с цифрата 30), одобрен в Германия (E1) в съответствие с изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01, който е взаимно вграден със: предна габаритна светлина, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 7;
или	преден фар от клас A с къса светлина, предназначена за двата вида движение, и с дълга светлина с максимален интензитет между 48 375 cd и 64 500 cd (означено с цифрата 12.5), одобрен в Германия (E1) в съответствие с изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01, който е взаимно вграден със: същата предна габаритна светлина, като посочената по-горе;
или	всеки един от гореспоменатите предни фарове, одобрен като самостоятелна светлина.

На основния корпус на предния фар трябва да бъде нанесен единственият валиден номер на одобрението, например:

Пример 2

Горният пример съответства на маркировката на леща от пластмаса, използвана при модул от два предни фара, одобрен във Франция (E2) с номер на одобрение 81151, който се състои от:

Преден фар от клас B, който излъчва къса светлина и дълга светлина с максимален светлинен интензитет между „х“ и „у“ кандели и отговаря на изискванията на настоящото правило, и

Преден фар от клас B, който излъчва дълга светлина, проектирана за двата вида движение, с максимален светлинен интензитет между „w“ и „z“ кандели и който отговаря на изискванията на настоящото правило, като общият максимален светлинен интензитет на дългите светлини е между 123 625 и 145 125 кандели.

Фигура 13

Светодиодни модули

Светодиодният модул, върху който е нанесен горепосоченият идентификационен код за модул на светлинен източник, е одобрен заедно с предния фар, първоначално одобрен в Италия (E3) с одобрение № 17325.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

СИСТЕМА ЗА ИЗМЕРВАНЕ СЪС СФЕРИЧНИ КООРДИНАТИ И МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНИТЕ ТОЧКИ

Фигура A

Система за измерване със сферични координати

Фигура Б

Къса светлина за дясно движение

Изпитвателните точки за ляво движение са огледално разположени спрямо линията v-v

Фигура В

Изпитвателни точки за дълга светлина

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗПИТВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПРЕДНИ ФАРОВЕ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Изпитвания на комплектовани фарове

След като се измерят фотометричните стойности в съответствие с предписаното в настоящото правило, в точката за Imax за дълга светлина и в точките НV, 50 R и В 50 L за къса светлина (или НV, 50 L и В 50 R за предни фарове, проектирани за ляво движение), образец на комплектован фар трябва да бъде изпитан за стабилност на фотометричните показатели при експлоатация. Под „комплектован фар“ се разбира самият комплектован фар, включително онези части и лампи в съседство, които могат да повлияят на неговата способност да разсейва топлина.

Изпитванията се провеждат:

а)	при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C, като изпитвателният образец се закрепва върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство;

б)

в случай на заменяеми светлинни източници: като се използва серийно произвеждан светлинен източник с нажежаема лампа, който е подложен на обгаряне най-малко един час, или серийно произвеждан газоразряден светлинен източник, който е подложен на обгаряне най-малко 15 часа, или серийно произвеждани светодиодни модули, които са подложени на обгаряне най-малко 48 часа и охладени до температурата на околния въздух, преди да започнат изпитванията, определени в настоящото правило. Използват се светодиодните модули, предоставени от заявителя.

Измервателното оборудване е еквивалентно на използваното по време на изпитванията за одобрение на типа преден фар.

Изпитвателният образец се включва, без да се демонтира от своята стойка и без да се регулира допълнително спрямо нея. Използваният светлинен източник трябва да бъде светлинен източник от посочената за съответния преден фар категория.

1.   Изпитване за стабилност на фотометричните показатели

1.1.   Чист преден фар

Предният фар се включва за период от 12 часа, както е описано в точка 1.1.1, и се проверява, както е предписано в подточка 1.1.2.

1.1.1.   Процедура на изпитване (1)

Предният фар се включва за период, съответстващ на определеното време, така че:

а)	В случай на одобряване на само един вид светлина (дълга или къса светлина или преден фар за мъгла), съответната нажежаема лампа или светодиоден модул(и) се включват за предписаното време (2);

б)

В случай на преден фар с къса светлина и една или повече дълги светлини или в случай на преден фар с къса светлина и преден фар за мъгла: i) Предният фар се подлага на следния цикъл, докато изтече определеното време:   15 минути — включени нажежаема лампа или светодиоден модул(и) с главна къса светлина;   5 минути — включени всички видове нажежаеми лампи и/или светодиодни модули. ii) ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включена дълга светлина (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) късата светлина за половината период от време и дългата светлина(и) (едновременно) за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе.

в)

В случай на преден фар с преден фар за мъгла и една или повече дълги светлини: i) Предният фар се подлага на следния цикъл, докато изтече определеното време:   15 минути — включен преден фар за мъгла;   5 минути — включени всички нажежаеми лампи и/или светодиодни модули. ii) ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включен преден фар за мъгла или само с включена дълга светлина(и) (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) предният фар за мъгла за половината период от време и дългата светлина(и) (едновременно) за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе.

г)

В случай на преден фар с къса светлина, една или повече дълги светлини и преден фар за мъгла: i) Предният фар се подлага на следния цикъл, докато изтече определеното време:   15 минути — включени нажежаема лампа или светодиоден модул(и) с главна къса светлина;   5 минути — включени всички нажежаеми лампи и/или светодиодни модули. ii) Ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включена дълга светлина(и) (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) късата светлина за половината период от време и дългата светлина(и) за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе, докато предният фар за мъгла се подлага на цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“ за половината период от време и в периода, през който е включена дългата светлина; iii) Ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включен преден фар за мъгла (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) късата светлина за половината период от време и предният фар за мъгла за половината период от време, посочен в точка 1.1 по-горе, докато дългата светлина(и) се подлага на цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“ за половината период от време и в периода, през който е включена главната къса светлина; iv) Ако заявителят укаже, че в даден момент предният фар може да бъде използван само с включена къса светлина или само с включена дълга светлина(и) (3) или само с включен преден фар за мъгла (3), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се задействат (2) главната къса светлина за една трета от периода от време, дългата светлина(и) за една трета от периода от време и предният фар за мъгла за една трета от периода от време, посочен в точка 1.1 по-горе.

д)

В случай на къса светлина, проектирана да осигурява осветяване с променлив ъгъл в завой с допълнителен светлинен източник с нажежаема лампа и/или един или повече светодиодни модула, този светлинен източник с нажежаема лампа и/или един или повече светодиодни модула се включват за една минута и се изключва за девет минути по време на самостоятелното задействане на късата светлина (вж. приложение 4, допълнение 1).

1.1.1.2.   Изпитвателно напрежение

На клемите на изпитвателния образец се подава напрежение, както следва:

а)

В случай на нажежаем светлинен източник(източници), работещ(и) директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: Изпитването се извършва съответно при 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V, освен ако заявителят не посочи, че изпитвателният образец може да бъде използван при друго напрежение. В този случай изпитването се провежда, като нажежаемият светлинен източник работи при най-високото напрежение, което може да бъде използвано.

б)	В случай на заменяем газоразряден светлинен източник(източници): Стойността на изпитвателното напрежение за електронната пусково-регулираща апаратура на светлинния източник е 13,2 V ± 0,1 V за 12 V електрическа система на превозното средство или друга стойност, посочена в заявлението за одобрение.

в)

В случай на незаменяем нажежаем светлинен източник, работещ директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: Всички измервания на осветителни модули, оборудвани с незаменяеми светлинни източници (светлинни източници с нажежаема лампа и/или други), се провеждат при напрежения 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V или при друга стойност на напрежението съгласно електрическата система на превозното средство, съответно посочени от заявителя.

г)

В случай на заменяеми или незаменяеми светлинни източници, които работят независимо от напрежението на захранване на превозното средство и са напълно управлявани от системата, или в случай на светлинни източници, осигурявани от устройство за захранване и управление, посочените по-горе стойности на изпитвателното напрежение се подават на входните клеми на това устройство. Изпитвателната лаборатория може да изиска от производителя устройството за захранване и управление или специално захранващо устройство, необходимо за захранване на светлинния източник (източници).

д)	измерванията на светодиодния модул(и) се провеждат при напрежения съответно 6,75 V, 13,2 V или 28,0 V, ако в настоящото правило не е посочено друго. Светодиодният модул(и), който работи с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се измерва, както е посочено от заявителя.

е)

когато в изпитвателния образец са групирани, комбинирани или взаимно вградени сигнални светлинни устройства, които работят при напрежение, различно от съответното номинално напрежение 6 V, 12 V или 24 V, напрежението трябва да се регулира съгласно обявеното от производителя за правилно от гледна точка на фотометрията функциониране на този фар.

1.1.2.   Резултати от изпитването

1.1.2.1.   Визуална проверка

След като температурата на предния фар достигне температурата на околния въздух, лещата на предния фар и външната леща, ако има такава, се почистват с чиста и влажна памучна кърпа. След това се проверяват визуално; не трябва да се забелязват изкривявания, деформации, пукнатини или промяна на цвета на лещата на предния фар или външната леща, ако има такава.

1.1.2.2.   Фотометрично изпитване

За да бъдат спазени изискванията на настоящото правило, фотометричните стойности се проверят в следните точки:

Къса светлина:   50 R – B 50 L – 25 L за предни фарове, проектирани за дясно движение,   50 L – B 50 R – 25 R за предни фарове, проектирани за ляво движение.

Дълга светлина: Точка Imax

Може да се направи и друго регулиране, за да се отчете евентуалната деформация на основата на фара, причинена от топлина (промяната на границата между осветената и тъмната зона е обхваната в точка 2 от настоящото приложение).

Освен за точка B 50 L, между фотометричните характеристики и стойностите, измерени преди изпитването, се допуска разлика до 10 %, включваща допустимите отклонения при фотометричното измерване. Измерената в точка B 50 L стойност не трябва да превишава с повече от 170 cd измерената преди изпитването фотометрична стойност.

1.2.   Мръсен преден фар

След като бъде изпитан в съответствие с точка 1.1 по-горе, предният фар трябва да работи в продължение на един час, както е описано в точка 1.1.1, след като е бил подготвен съгласно предписаното в точка 1.2.1, и проверен съгласно предписаното в точка 1.1.2.

1.2.1.   Подготовка на предния фар

1.2.1.1.   Изпитвателна смес

1.2.1.1.1.

За преден фар с външна леща от стъкло:   Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху предния фар, се състои от:   9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0 — 100 μm,   1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0 — 100 μm,   0,2 тегловни части NaCMC (4), и   съответното количество дестилирана вода с проводимост ≤ 1 mS/m.   Сместа не трябва да бъде по-стара от 14 дни.

1.2.1.1.2.

За преден фар с външна леща от пластмаса:   Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху предния фар, се състои от:   9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0 — 100 μm,   1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0 — 100 μm,   0,2 тегловни части от NaCMC (4);   13 тегловни части дестилирана вода с проводимост ≤ 1 mS/m; и   2 ± 1 тегловни части повърхностноактивно вещество (5)   Сместа не трябва да бъде по-стара от 14 дни.

1.2.1.2.   Нанасяне на изпитвателната смес върху предния фар

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата светлоизлъчваща повърхност на предния фар и се оставя да изсъхне. Тази процедура се повтаря, докато стойността на осветеността спадне до 15 — 20 % от измерените за всяка от следващите точки стойности съгласно условията, описани в настоящото приложение:

Точка Emax в къса/дълга светлина и само в дълга светлина,

50 R и 50 V (6) за преден фар, осигуряващ само къса светлина и проектиран за дясно движение,

50 L и 50 V (6) за преден фар, осигуряващ само къса светлина и проектиран за ляво движение,

2.   Изпитване за вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина

Това изпитване се състои в проверка на това, дали вертикалното преместване на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина не превишава определена стойност за включен преден фар, осигуряващ къса светлина.

Предният фар, който се изпитва в съответствие с точка 1, се подлага на изпитването, описано в точка 2.1, без фарът да се демонтира от своята стойка, нито да се регулира допълнително спрямо нея.

2.1.   Изпитване

Изпитването се провежда при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

Като се използва серийно произведена нажежаема лампа или светлинният модул(и), представени заедно с предния фар, които са подложени на обгаряне в продължение на най-малко един час, предният фар се включва да работи с главната къса светлина, без да се демонтира от своята стойка, нито да се регулира допълнително спрямо нея. (За целта на това изпитване напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2). Положението на границата между осветената и тъмната зона в хоризонталната ѝ част (между v-v и вертикалната линия, минаваща през точка B 50 L за дясно движение или B 50 R за ляво движение) се проверява съответно 3 минути (r3) и 60 минути (r60) след включване на фара.

Гореописаното измерване на отклонението на положението на границата между осветената и тъмната зона се извършва по метод, осигуряващ достатъчна точност и възпроизводимост на резултатите.

2.2.   Резултати от изпитването

2.2.1.

Резултатът, изразен в милирадиани (mrad), се счита за приемлив за преден фар за къса светлина, когато отчетената за предния фар абсолютна стойност е не по-голяма от 1,0 mrad (Δ r1 ≤ 1,0 mrad) нагоре и не по-голяма от 2,0 mrad (Δ r1 ≤ 2.0 mrad) надолу.

2.2.2.

Ако тази стойност обаче е: Движение   нагоре по-голяма от 1,0 mrad, но не по-голяма 1,5 mrad (1,0 mrad < ΔrI ≤ 1,5 mrad) надолу по-голяма от 2,0 mrad, но не по-голяма 3,0 mrad (2,0 mrad < ΔrI ≤ 3,0 mrad) трябва да бъде изпитан допълнителен образец на преден фар, както е описано в точка 2.1, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан по-долу, за да се стабилизира положението на механичните части на предния фар върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство:   Включване на късата светлина за един час (напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2),   След този едночасов период типът преден фар се счита за приемлив, ако измерената върху този образец абсолютната стойност Δr отговаря на изискванията в точка 2.2.1 по-горе.

---

(1)  За плана на изпитване вж. приложение 8 към настоящото правило.

(2)  Когато изпитваният преден фар включва сигнални светлинни устройства, последните, с изключение на светлина за движение през деня, трябва да светят през цялото време на изпитването. В случай на пътепоказателна светлина, тя свети в мигащ работен режим в съотношение включено/изключено приблизително едно към едно.

(3)  Ако две или повече нажежаеми лампи и/или светодиодни модули са включени едновременно, когато се използва мигането на предния фар, това не се счита за нормална употреба на нажежаемите лампи и/или светодиодните модули.

(4)  NaCMC представлява натриева сол на карбоксиметилцелулоза, обикновено наричана CMC. NaCMC, която се използва в сместа за зацапване, трябва да има степен на заместване (DS) 0,6 — 0,7 и вискозитет от 200 — 300 сР (сантипоази) за 2-процентен разтвор при 20 °С.

(5)  Допустимото отклонение в количеството се дължи на необходимостта да се получи замърсител, който се разпределя правилно по цялата пластмасова леща.

(6)  Точка 50 V се намира на разстояние 375 mm под HV по вертикалната линия v-v върху екрана, отстоящ на разстояние 25 m.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ НА КОНТРОЛ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.   Общи положения

1.1.

Изискванията по отношение на съответствието се считат за удовлетворени от гледна точка на механиката и геометрията, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения в рамките на изискванията по настоящото правило. Това условие се прилага също по отношение на цвета.

1.2.

По отношение на фотометричните характеристики съответствието на серийно произвеждани предни фарове не се оспорва, ако при фотометрично изпитване на който да е случайно избран преден фар, снабден със стандартна (еталонна) нажежаема лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на фара: 1.2.1. Никоя измерена стойност не се отклонява в неблагоприятна посока с повече от 20 % от предписаната в настоящото правило стойност. За стойностите B 50 L (или R) (1) и зона III, максималното отклонение в неблагоприятна посока може да бъде съответно: B 50 L (или R): 170 cd, еквивалентни на 20 процента 255 cd, еквивалентни на 30 процента Зона III 255 cd, еквивалентни на 20 процента 380 cd, еквивалентни на 30 процента 1.2.2. Или ако 1.2.2.1. По отношение на късата светлина предписаните в настоящото правило стойности са постигнати в точка HV (с допустимо отклонение от +170 cd) и при това регулиране в най-малко една точка от кръг 0,35 градуса около точки B 50 L (или R) (с допустимо отклонение от 85 cd), 75 R (или L), 50 V, 25 R, 25 L, и в цялата площ на зона IV, която не трябва да е на повече от 0,52 градуса над линията 25 R и 25 L; 1.2.2.2. И ако по отношение на дългата светлина при точка НV, намираща се в зоната с еднаква осветеност 0,75 Imax, във всяка точка на измерване, определена в точка 6.3.2 от настоящото правило, за фотометричните стойности се наблюдава допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности. 1.2.3. Ако резултатите от описаното по-горе изпитване не отговарят на изискванията, регулировката на предния фар може да се промени, при условие че оста на светлината не се измества странично с повече от 1° надясно или наляво. 1.2.4. Ако в случай на фар, оборудван със заменяем светлинен източник с нажежаема лампа, резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията се повтарят, като се използва друга стандартна (еталонна) нажежаема лампа.

1.3.

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината се прилага следната процедура:   Един от предните фарове, избрани като образци, се изпитва в съответствие с процедурата, описана в точка 2.1 от приложение 4, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от приложение 4.   Предният фар се счита за приемлив, ако Δr не превишава 1,5 mrad.   Ако тази стойност е по-голяма от 1,5 mrad, но не превишава 2,0 mrad, на изпитването се подлага втори образец, след което средната стойност на абсолютните стойности, измерени за двата образеца, не трябва да надвишава 1,5 mrad.

1.4.

Ако обаче след няколко опита за вертикална корекция в границите на допустимите отклонения, описани в точка 6.2.2.3 от настоящото правило, не се постигне изискваното положение, се изпитва един образец в съответствие с процедурата, описана в точки 2 и 3 от приложение 9.

2.   Минимални изисквания за проверка на съответствието от производителя

За всеки тип преден фар притежателят на маркировката за одобрение извършва най-малко следните изпитвания през подходящи интервали. Изпитванията се извършват в съответствие с разпоредбите на настоящото правило.

Ако някой образец покаже несъответствие по отношение на типа на съответното изпитване, се вземат и се изпитват допълнителни образци. Производителят предприема мерки за осигуряване съответствието на съответното производство.

2.1.   Естество на изпитванията

Изпитванията за съответствие по настоящото правило обхващат фотометричните характеристики и проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината.

2.2.   Използвани при изпитванията методи

2.2.1.

Като правило изпитванията се извършват в съответствие с методите, определени в настоящото правило.

2.2.2.

При всички изпитвания за съответствие, извършвани от производителя, могат да се използват еквивалентни методи със съгласието на компетентния орган, отговарящ за изпитванията за одобрение. Отговорност на производителя е да докаже, че прилаганите методи са еквивалентни на определените в настоящото правило.

2.2.3.

Прилагането на точки 2.2.1 и 2.2.2 изисква редовното калибриране на апаратурата за изпитване, както и установяването на съответствието ѝ с измерване, направено от компетентен орган.

2.2.4.

Във всички случаи еталонни методи трябва да са тези от настоящото правило, по-специално за целите на административната проверка и подбора на образци.

2.3.   Начин на вземане на образци

Образците предни фарове се избират произволно от еднородна партида произведени фарове. Еднородна партида означава съвкупност от предни фарове от един и същи тип, определена според производствените методи на производителя.

В общия случай оценката обхваща серийното производство от отделни фабрики. Производителят обаче може да групира отчети относно един и същ тип от няколко завода, при положение че те работят с една и съща система за качество и управление на качеството.

2.4.   Измерени и отчетени фотометрични характеристики

Образците предни фарове се подлагат на фотометрични измервания в предвидените в правилото точки, като се отчитат само стойностите в точките Imax, HV (2), HL, HR (3) за дълга светлина и в точките B 50 L (или R), HV, 50 V, 75 R (или L) и 25 L (или R) за къса светлина (вж. фигурата в приложение 3).

2.5.   Критерии за приемливост

Производителят е отговорен за извършването на статистически анализ на резултатите от изпитването и за определянето в съгласие с компетентния орган на критериите, които обуславят приемливостта на неговите продукти, за да се отговори на изискванията за проверка на съответствието на продуктите, определени в точка 10.1. от настоящото правило.

Критериите относно приемливостта трябва да са такива, че при доверителна вероятност от 95 процента минималната вероятност за успешно преминаване на проверка на място в съответствие с приложение 7 (начален подбор на образци) да бъде 0,95.

---

(1)  Буквите в скобите се отнасят за предни фарове, предназначени за дясно движение.

(2)  Когато дългата светлина е взаимно вградена с късата, точката НV за дългата светлина трябва да бъде същата измервателна точка, както за късата светлина.

(3)  HL и HR: точките „hh“, разположени на 1,125 m отляво и съответно отдясно на точката НV.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФАРОВЕ С ЛЕЩИ ОТ ПЛАСТМАСА — ИЗПИТВАНЕ НА ОБРАЗЦИ НА ЛЕЩА ИЛИ ПЛАСТМАСА И КОМПЛЕКТОВАНИ ФАРОВЕ

1.   Общи спецификации

1.1.

Образците, предоставени в съответствие с точка 2.2.2 от настоящото правило, трябва да отговарят на спецификациите, указани в точки 2.1 — 2.5 по-долу.

1.2.

Двата образеца на комплектовани фарове, предоставени в съответствие с точка 2.2.3 от настоящото правило и оборудвани с лещи от пластмаса, трябва да отговарят на указаните в точка 2.6 по-долу спецификации по отношение на пластмасата, от която е изработена лещата.

1.3.

Образците на лещите от пластмаса или образците от пластмаса се подлагат, заедно с отражателя, на който са предназначени да бъдат монтирани (в съответните случаи), на изпитвания за одобрение в хронологичния ред, указан в таблица А в допълнение 1 към настоящото приложение.

1.4.

Ако производителят на фара обаче може да докаже, че продуктът е преминал предписаните в точки 2.1 — 2.5 по-долу изпитвания или еквивалентни изпитвания в съответствие с друго правило, не е необходимо съответните изпитвания да бъдат повтаряни; задължителни са само изпитванията, предписани в допълнение 1, таблица Б.

2.   Изпитвания

2.1.   Устойчивост на температурни промени

2.1.1.   Изпитвания

Три нови образеца (лещи) се подлагат на пет цикъла на промяна на температурата и на влажността (ОВ = относителна влажност) в съответствие със следната програма:

3 часа при 40 °С ± 2 °С и 85 — 95 процента ОВ;

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 — 75 процента ОВ;

15 часа при – 30 °C ± 2 °C;

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 — 75 процента ОВ;

3 часа при 80 °C ± 2 °C;

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 — 75 процента ОВ;

Преди това изпитване образците трябва да престоят най-малко четири часа при 23 °C ± 5°C и 60 — 75 процента ОВ.

Забележка: Периодите от един час при температура от 23 °C ± 5 °C включват периодите на преход от една температура към друга, необходими, за да се предотвратят ефектите на топлинно механично разрушаване.

2.1.2.   Фотометрични измервания

2.1.2.1.   Метод

Образците се подлагат на фотометрични измервания преди и след изпитването.

Тези измервания се извършват чрез използването на стандартна (еталонна) лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на предния фар, в следните точки:

B 50 L и 50 R за късата светлина (B 50 R и 50 L в случай на предни фарове, предназначени за ляво движение);

Imax за дългата светлина.

2.1.2.2.   Резултати

Разликата между фотометричните стойности, включваща допустимото отклонение при фотометричното измерване, измерена за всеки от образците преди и след изпитването, не трябва да надвишава 10 процента.

2.2.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния и химични вещества

2.2.1.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния

Три нови образеца (лещи или образци от пластмаса) се подлагат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, близко до това на черното тяло при температура между 5 500 K и 6 000 K. Между източника и образците се поставят подходящи филтри, за да се намали доколкото е възможно излъчването с дължина на вълната, по-малка от 295 nm и по-голяма от 2 500 nm. Образците се излагат на енергийно облъчване от 1 200 W/m2 ± 200 W/m2 в продължение на толкова време, че получената от тях светлинна енергия да е 4 500 MJ/m2 ± 200 MJ/m2. В ограденото пространство температурата, измерена върху черния екран, разположен на равнището на образците, трябва да е 50 °C ± 5 °C. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около източника на излъчване със скорост между 1 и 5 min–1.

Образците се пръскат с дестилирана вода, която има проводимост по-малка от 1 mS/m при температура 23 °C ± 5 °C, съобразно следния цикъл:

пръскане: 5 минути; сушене: 25 минути.

2.2.2.   Устойчивост на въздействието на химични вещества

След изпитването, описано в точка 2.2.1 по-горе, и извършването на измерването, описано в точка 2.2.3.1 по-долу, външната повърхност на споменатите три образеца се подлага на обработката, описана в точка 2.2.2.2, със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-долу.

2.2.2.1.   Изпитвателна смес

Изпитвателната смес е съставена от 61,5 процента n-хептан, 12,5 процента толуол, 7,5 процента етилов тетрахлорид, 12,5 процента трихлоретилен и 6 процента ксилол (обемни проценти).

2.2.2.2.   Нанасяне на изпитвателната смес

Парче памучен плат се напоява до насищане (в съответствие със стандарта ISO 105) със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-горе, и след не повече от 10 секунди се нанася в продължение на 10 минути върху външната повърхност на образеца с налягане от 50 N/cm2, съответстващо на натиск от 100 N, приложен върху изпитвателна повърхност от 14 x 14 mm.

По време на този период от 10 минути, парчето плат се напоява отново със сместа така, че съставът на прилаганата течност да остава постоянно идентичен с предписания състав на изпитвателната смес.

През периода на нанасяне упражняваното върху образеца налягане може да се компенсира така, че да се избегне напукването, което това налягане може да причини.

2.2.2.3.   Почистване

След нанасянето на изпитвателната смес образците се изсушават на открито и след това се измиват с разтвора, описан в точка 2.3.1 (Устойчивост на въздействието на миещи препарати), при температура 23 °C ± 5 °C.

След това образците внимателно се изплакват с дестилирана вода, която съдържа не повече от 0,2 процента примеси, при температура 23 °C ± 5 °C, след което се избърсват с мек плат.

2.2.3.   Резултати

2.2.3.1.

След изпитването на устойчивост на въздействието на атмосферни влияния, по външната повърхност на образците не трябва да има пукнатини, одрасквания, олющвания или деформации, а средната стойност на изменението в пропускането на светлина , измерено на трите образеца в съответствие с процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,020 (Δtm ≤ 0,020).

2.2.3.2.

След изпитването на устойчивост на въздействие на химични вещества, върху образците не трябва да има следи от химическото въздействие, които могат да предизвикат изменение при разсейването на светлината, чиято средна стойност , измерена на трите образеца в съответствие с процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,020 (Δdm ≤ 0,020).

2.2.4.   Устойчивост на излъчването на светлинен източник

Провежда се следното изпитване:

На светлината на светодиодния модул(и) се излагат плоски образци на всеки пропускащ светлината пластмасов елемент на предния фар. Параметри като ъгли и разстояния на образците трябва да бъдат същите, както в предния фар. Тези образци трябва да имат същия цвят и същата обработка на повърхността, ако има такава, както частите на предния фар.

След 1 500 часа непрекъснато осветяване колориметричните спецификации на пропусканата светлина трябва да бъдат изпълнени, а върху повърхността на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания или деформации.

2.3.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди

2.3.1.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати

Външната повърхност на трите образеца (лещи или образци от пластмаса), след като се нагрее до 50 °C ± 5 °C, се потапя за 5 минути в смес, чиято температура се поддържа в границите на 23 °C ± 5 °C и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 процента примеси, и една част алкиларил сулфонат.

След края на изпитването образците се изсушават при температура 50 °C ± 5 °C. Повърхността на образците се почиства с влажна кърпа.

2.3.2.   Устойчивост на въздействието на въглеводороди

След това външната повърхност на трите образеца се търка леко в продължение на една минута с памучно парче плат, напоено със смес, съставена от 70 процента n-хептан и 30 процента толуол (обемни процента), след което се изсушават на открито.

2.3.3.   Резултати

След успешното завършване на гореспоменатите две изпитвания средната стойност на изменението при пропускането на светлината , измерено на трите образеца в съответствие с

процедурата, описана в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да превишава 0,010 (Δtm ≤ 0,010).

2.4.   Устойчивост на механично износване

2.4.1.   Метод на механичното износване

Външната повърхност на трите нови образеца (лещи) се подлага на изпитване на равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в допълнение 3 към настоящото приложение.

2.4.2.   Резултати

След това изпитване измененията:

при пропускането на светлината	:	,
и при разсейването на светлината	:	,

се измерват съгласно процедурата, описана в допълнение 2, в зоната, определена в точка 2.2.4.1.1 от настоящото правило. Средната стойност на трите образеца е такава, че:

Δtm ≤ 0,100;

Δdm ≤ 0,050.

2.5.   Изпитване на адхезията на покритията, ако има такива

2.5.1.   Подготовка на образеца

Върху повърхност на покритието на леща с размери 20 mm × 20 mm с помощта на бръснарско ножче или игла се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително

2 mm × 2 mm. Натискът върху ножчето или иглата трябва да бъде достатъчен, за да прореже най-малко покритието.

2.5.2.   Описание на изпитването

Използва се самозалепваща се лента със сила на адхезия 2 N/(cm от широчината) ± 20 процента, измерена при стандартизираните условия, описани в допълнение 4 към настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента, чиято широчина трябва да е най-малко 25 mm, се притиска поне пет минути към повърхността, подготвена в съответствие с предписаното в точка 2.5.1 по-горе.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на адхезия към разглежданата повърхност се уравновеси със сила, перпендикулярна на тази повърхност. В този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост от 1,5 m/s ± 0,2 m/s.

2.5.3.   Резултати

Не трябва да има значителни повреди върху прорязания като мрежа участък. Допускат се повреди при пресичането на прорезите или в техните краища, при условие че повредената повърхност не надвишава 15 процента от прорязания участък.

2.6.   Изпитвания на комплектован фар с леща от пластмаса

2.6.1.   Устойчивост на механичното износване на повърхността на лещата

2.6.1.1.   Изпитвания

Лещата на образец № 1 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.4.1 по-горе.

2.6.1.2.   Резултати

След изпитването резултатите от фотометричните измервания, извършени на предния фар в съответствие с настоящото правило, не трябва да превишават:

а)

с повече от 30 процента максималните стойности, предписани за точките B 50 L и HV, и с повече от 10 процента под минималните стойности, предписани за точката 75 R (в случай че фарът е предназначен за ляво движение, точките, за които се отнасят посочените по-горе изисквания, са B 50 R, HV и 75 L) или

б)	с повече от 10 процента под минималните стойности, предписани за точката HV, в случай на преден фар, осигуряващ само дълга светлина.

2.6.2.   Изпитване на адхезията на покритията, ако има такива

Лещата на образец № 2 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.5 по-горе.

3.   Проверка на съответствието на производството

3.1.

По отношение на материалите, използвани за производството на лещи, серийно произведените фарове се признават за съответстващи на настоящото правило, ако: 3.1.1. След изпитването на устойчивост на въздействието на химични вещества и изпитването на устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди, по външната повърхност на образците няма никакви пукнатини, олющвания или деформации, видими с невъоръжено око (вж. точки 2.2.2, 2.3.1 и 2.3.2 по-горе); 3.1.2. След изпитването, описано в точка 2.6.1.1 по-горе, фотометричните стойности в точките на измерване, посочени в точка 2.6.1.2 по-горе, са в границите за съответствие на производството, предписани в настоящото правило.

3.2.

Ако резултатите от изпитването не задоволяват изискванията, изпитванията се повтарят с други случайно подбрани образци на фарове.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОР

1.   Общи положения

1.1.

Изискванията за съответствие се считат за удовлетворени от механична и геометрична гледна точка, в съответствие с евентуалните изисквания на настоящото правило, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения. Това условие се прилага също по отношение на цвета.

1.2.

По отношение на фотометричните характеристики съответствието на серийно произвеждани предни фарове не се оспорва, ако при фотометрично изпитване на който да е случайно избран преден фар, снабден със стандартна нажежаема лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на предния фар: 1.2.1. Никоя измерена стойност не се отклонява в неблагоприятна посока с повече от 20 % от предписаната в настоящото правило стойност. За стойностите B 50 L (или R) (1) и зона III, максималното отклонение в неблагоприятна посока може да бъде съответно: B 50 L (или R): 170 cd, еквивалентни на 20 процента 255 cd, еквивалентни на 30 процента Зона III 255 cd, еквивалентни на 20 процента 380 cd, еквивалентни на 30 процента 1.2.2. Или ако 1.2.2.1. По отношение на късата светлина предписаните в настоящото правило стойности са постигнати в точка HV (с допустимо отклонение от + 170 cd) и съответно при това насочване в най-малко една точка от всяка област от измервателния екран (отстоящ на разстояние 25 m) ограничена от окръжност с радиус 15 cm, описана около точки B 50 L (или R) (1) (с допустимо отклонение от + 85 cd), 75 R (или L), 50 V, 25 R, 25 L, и в цялата площ на зона IV, която не трябва да е на повече от 22,5 cm над линията 25 R и 25 L; 1.2.2.2. И ако по отношение на дългата светлина при точка НV, намираща се в зоната с еднаква осветеност 0,75 Imax, във всяка точка на измерване, определена в точка 6.3.2 от настоящото правило, за фотометричните стойности се наблюдава допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности. Обозначението не се зачита. 1.2.3. Ако резултатите от описаното по-горе изпитване не отговарят на изискванията, регулировката на предния фар може да се промени, при условие че оста на светлината не се измества странично с повече от 1° надясно или наляво. 1.2.4. Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията се повтарят, като се използва друга стандартна нажежаема лампа и/или светодиоден модул(и), според оборудването на предния фар. 1.2.5. Предни фарове с очевидни дефекти се отхвърлят. 1.2.6. Обозначението не се зачита.

1.3.

Ако обаче след няколко опита за вертикална корекция в границите на допустимите отклонения, описани в точка 6.2.2.3 от настоящото правило, не се постигне изискваното положение, се изпитва един образец в съответствие с процедурата, описана в точки 2 и 3 от приложение 9.

2.   Първо вземане на образци

При първото вземане на образци се избират произволно четири предни фара. Първият образец от два предни фара се обозначава с А, а вторият образец от два фара се обозначава с В.

2.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

2.1.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове не се оспорва, ако отклоненията в неблагоприятна посока на измерените на предните фарове стойности са: 2.1.1.1. Образец А A1: един преден фар   0 процента един преден фар не повече от 20 процента A2: двата предни фара повече от 0 процента но не повече от 20 процента преминава се към образец В     2.1.1.2. Образец В B1: двата предни фара   0 процента

2.1.2.

Или ако са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец А.

2.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

2.2.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове се оспорва и към производителя се отправя искане да приведе продукцията си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако отклоненията на измерените на предните фарове стойности са: 2.2.1.1. Образец А A3: един преден фар не повече от 20 процента един преден фар повече от 20 процента но не повече от 30 процента 2.2.1.2. Образец В B2: в случай на А2     един преден фар повече от 0 процента но не повече от 20 процента един преден фар не повече от 20 процента B3: в случай на А2     един преден фар   0 процента един преден фар повече от 20 процента но не повече от 30 процента

2.2.2.

Или ако не са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец А.

2.3.   Отменено одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите по точка 11, ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените на предните фарове стойности са:

2.3.1.

Образец А A4: един преден фар не повече от 20 процента един преден фар повече от 30 процента A5: двата предни фара повече от 20 процента

2.3.2.

Образец В B4: в случай на А2     един преден фар повече от 0 процента но не повече от 20 процента един преден фар повече от 20 процента B5: в случай на А2     двата предни фара повече от 20 процента B6: в случай на А2     един преден фар   0 процента един преден фар повече от 30 процента

2.3.3.

Или ако условията по точка 1.2.2 за образците А и В не са изпълнени.

3.   Повторно вземане на образци

Необходимо е в рамките на два месеца след уведомяването в случаите на A3, B2 и B3 да се извърши повторно вземане на образци и трето вземане на образец С от два предни фара, избрани от наличната продукция, произведена след привеждането в съответствие.

3.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

3.1.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове не се оспорва, ако отклоненията на измерените на предните фарове стойности са: 3.1.1.1. Образец С C1: един преден фар   0 процента един преден фар не повече от 20 процента C2: двата предни фара повече от 0 процента но не повече от 20 процента преминава се към образец D     3.1.1.2. Образец D D1: в случай на С2   двата предни фара 0 процента

3.1.2.

Или ако са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец С.

3.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

3.2.1.

След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийно произвежданите предни фарове се оспорва и към производителя се отправя искане да приведе продукцията си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако отклоненията на измерените на предните фарове стойности са: 3.2.1.1. Образец D D2: в случай на С2     един преден фар повече от 0 процента но не повече от 20 процента един преден фар не повече от 20 процента 3.2.1.2. Или ако не са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образец С.

3.3.   Отменено одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите по точка 11, ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените на предните фарове стойности са:

3.3.1.

Образец С C3: един преден фар не повече от 20 процента един преден фар повече от 20 процента C4: двата предни фара повече от 20 процента

3.3.2.

Образец D D3: в случай на С2     един преден фар 0 или повече от 0 процента един преден фар повече от 20 процента

3.3.3.

Или ако не са изпълнени условията по точка 1.2.2 за образци С и D.

4.   Вертикално отклонение на границата между осветената и тъмната зона

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

След извършване на процедурата за вземане на образци на фигура 1, един от предните фарове от образец А се изпитва в съответствие с процедурата, описана в точка 2.1 от приложение 4, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от приложение 4.

Предният фар се счита за приемлив, ако Δr не превишава 1,5 mrad.

Ако тази стойност превишава 1,5 mrad, но не е повече от 2,0 mrad, на изпитването се подлага вторият преден фар от образец А, след което средната стойност на отчетените абсолютни стойности на двата образеца не трябва да превишава 1,5 mrad.

Ако обаче стойността 1,5 mrad не е спазена за образец А, двата предни фара от образец В се подлагат на същото изпитване, като стойността на Δr за всеки от тях не трябва да превишава 1,5 mrad.

Фигура 1

---

(1)  Буквите в скобите се отнасят за предни фарове, предназначени за дясно движение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ПРЕГЛЕД НА ПЕРИОДИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ ПРИ ИЗПИТВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Съкращения

:

P: фар с къса светлина D: фар с дълга светлина (D1 + D2 означава две дълги светлини) F: преден фар за мъгла — — — — — —: означава цикъл от 15 минути „изключено“ и 5 минути „включено“.

Всички указани по-долу групирани предни светлини и предни фарове за мъгла заедно с добавените маркировки за клас B са дадени само като примери и нямат изчерпателен характер.

1. P или D, или F (HC или HR, или B)
2. P+D (HCR) или P+D1+D2 (HCR HR)
3. P+D (HC/R) или P+D1+D2 (HC/R HR)
4. P+F (HC B)
5. P+F (HC B/) или HC/B
6. D+F (HR B) или D1+D2+F (HR HR B)
7. D+F (HR B/) или D1+D2+F (HR HR B/)
8. P+D+F (HCR B) или P+D1+D2+F (HCR HR B)
9. P+D+F (HC/R B) или P+D1+D2+F (HC/R HR B)
10. P+D+F (HCR B/) или P+D1+D2+F (HCR HR B/)
11. P+D+F (HC/R B/) или P+D1+D2+F (HC/R HR B/)

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ПРОВЕРКА НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ЗА ПРЕДНИ ФАРОВЕ С КЪСА СВЕТЛИНА С ПОМОЩТА НА ИЗМЕРВАНЕ

1.   Общи положения

Когато е приложима точка 6.2.2.4 от настоящото правило, качеството на границата между осветената и тъмната зона се изпитва съгласно изискванията, посочени в точка 2 по-долу, като вертикалната и хоризонталната корекция с помощта на измерване се извършват съгласно изискванията, посочени в точка 3 по-долу.

Преди извършване на измерването на качеството на границата между осветената и тъмната зона и на процедурата на регулировка с помощта на измерване, се изисква предварителна визуална регулировка в съответствие с точки 6.2.2.1 и 6.2.2.2 от настоящото правило.

2.   Измерване на качеството на границата между осветената и тъмната зона

За определяне на минималната отчетливост измерванията се извършват чрез обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона на ъглови стъпки, равни на 0,05°, на разстояние на измерване:

а)	10 m с детектор с диаметър приблизително 10 mm или

б)	25 m с детектор с диаметър приблизително 30 mm.

Разстоянието на измерване, при което е проведено изпитването, се записва в точка 9 от формуляра за съобщение (вж. приложение 1 към настоящото правило).

За определяне на максималната отчетливост измерванията се извършват чрез обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона на ъглови стъпки, които не надвишават 0,05°, само на разстояние на измерване 25 m и с детектор с диаметър приблизително 30 mm.

Качеството на границата между осветената и тъмната зона се счита за приемливо, ако изискванията по точки 2.1 — 2.3 по-долу са спазени при поне един набор измервания.

2.1.   Трябва да бъде видима не повече от една граница между осветената и тъмната зона (1).

2.2.   Отчетливост на границата между осветената и тъмната зона

Коефициентът на отчетливост G се определя чрез обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата на 2,5° от V-V, където:

, където β е вертикалното положение в градуси.

Стойността на G не трябва да бъде по-малка от 0,13 (минимална отчетливост) и не по-голяма от 0,40 (максимална отчетливост).

2.3.   Линейност

Частта от хоризонталната граница между осветената и тъмната зона, която служи за вертикална корекция, трябва да бъде хоризонтална на 1,5° до 3,5° от линията V-V (вж. фигура 1).

Инфлексните точки на нарастването на границата между осветената и тъмната зона на вертикалните линии на 1,5°, 2,5° и 3,5° се определят по формулата:

.

Максималното разстояние по вертикалата между определените инфлексни точки не трябва да превишава 0,2°.

3.   Вертикална и хоризонтална корекция

Ако границата между осветената и тъмната зона съответства на изискванията за качеството по точка 2 от настоящото приложение, корекцията на светлинния сноп може да бъде извършена с помощта на измервания.

Фигура 1

Измерване на качеството на границата между осветената и тъмната зона

Забележка: Мащабите са различни за вертикалните и хоризонталните линии.

3.1.   Вертикална корекция

Като се започва под линията В в посока нагоре (вж. фигура 2 по-долу), се извършва обхождане по вертикалата през хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона на 2,5° от V-V. Определя се инфлексната точка (в която d2 (log E)/dv2 = 0), която се намира върху линията В, разположена един процент под H-H.

3.2.   Хоризонтална корекция

Заявителят трябва да посочи един от следните методи за хоризонтална корекция:

а)

Метод „линия 0,2 D“ (вж. фигура 2 по-долу) След като фарът е регулиран вертикално, се обхожда единична хоризонтална линия на 0,2° D от 5° отляво до 5° отдясно. Максималният градиент „G“, определен чрез използване на формулата , където β е хоризонталното положение в градуси, не трябва да бъде по-малък от 0,08. Установената върху линия 0,2 D инфлексна точка трябва да се намира върху линия А. Фигура 2 Вертикална и хоризонтална корекция с помощта на измерване — метод на обхождане по хоризонталата Забележка: Мащабите са различни за вертикалните и хоризонталните линии.

б)

Метод „линия 3“ (вж. фигура 3) След като фарът е регулиран вертикално, се обхождат три вертикални линии от 2° D до 2° U при 1°R, 2°R и 3°R. Съответните максимални градиенти „G“, определени чрез използване на формулата: където β е вертикалното положение в градуси, не трябва да бъдат по-малки от 0,08. Установените върху трите линии инфлексни точки се използват за получаване на права линия. Получената при извършване на вертикалното регулиране пресечна точка на тази права с линия B трябва да се намира върху линия V. Фигура 3 Вертикална и хоризонтална корекция с помощта на измерване — метод на обхождане по три линии Забележка: Мащабите са различни за вертикалните и хоризонталните линии.

---

(1)  Настоящата точка следва да бъде изменена, когато е налице обективен метод за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СВЕТОДИОДНИТЕ МОДУЛИ И КЪМ ПРЕДНИТЕ ФАРОВЕ, ВКЛЮЧВАЩИ СВЕТОДИОДНИ МОДУЛИ

1.   Общи спецификации

1.1.

Всеки предоставен образец на светодиоден модул трябва да отговаря на съответните изисквания на настоящото правило, когато е изпитван с предоставената електронна пусково-регулираща апаратура(и), ако има такава.

1.2.

Светодиодният модул(и) трябва да бъде проектиран така, че да работи и остава в изправност при нормални условия на експлоатация. Освен това те не трябва да имат конструктивни или производствени дефекти. Даден светодиоден модул се счита за неотговарящ на изискванията, ако който и да е от неговите светодиоди не отговаря на изискванията.

1.3.

Светодиодният модул(и) трябва да бъде защитен срещу вмешателство.

1.4.

Конструкцията на демонтируем светодиоден модул(и) трябва да бъде такава, че: 1.4.1. Когато светодиодният модул е демонтиран и заменен с друг модул, предоставен от заявителя и на който е нанесен същият идентификационен код за модул на светлинен източник, фотометричните изисквания на предния фар са спазени; 1.4.2. Светодиодните модули с различни идентификационни кодове за модул на светлинен източник не трябва да бъдат взаимозаменяеми в един и същ корпус на фар.

2.   Изработване

2.1.

Светодиодът(ите) на светодиодния модул трябва да бъде снабден с подходящи елементи за закрепване.

2.2.

Елементите за закрепване трябва да бъдат яки и здраво закрепени към светодиода(ите) и светодиодния модул.

3.   Условия на изпитването

3.1.   Приложение

3.1.1.   Всички образци трябва да бъдат изпитвани, както е посочено в точка 4 по-долу.

3.1.2.   Светлинните източници на светодиодния модул трябва да бъдат светодиоди, както са определени в Правило № 48, точка 2.7.1, по-специално по отношение на излъчването във видимата област. Не се допускат други типове светлинни източници.

3.2.   Условия на експлоатация

3.2.1.   Условия на експлоатация на светодиодния модул

Всички образци трябва да бъдат изпитвани при условията, посочени в точки 6.1.4 и 6.1.5 от настоящото правило. Ако нищо друго не е посочено в настоящото приложение, светодиодните модули се изпитват вътре в предния фар, предоставен от производителя.

3.2.2.   Температура на околната среда

За измерването на електрическите и фотометричните характеристики предният фар трябва да се използва при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

3.3.   Обгаряне

По искане на заявителя светодиодният модул се включва за период от 15 часа и се охлажда до температурата на околната среда, преди да започнат изпитванията, посочени в настоящото правило.

4.   Специфични изисквания и изпитвания

4.1.   Цветопредаване

4.1.1.   Съдържание на червени съставки

Освен измерванията, описани в точка 7 на настоящото правило:

Минималното съдържание на червени съставки на даден изпитван при 50 V светодиоден модул или преден фар, окомплектован със светодиоден модул(и), трябва да бъде такова, че:

където:

Ee(λ) (единица: W)	е спектралното разпределение на излъчвания поток;
V(λ) (единица: безразм.)	е относителната спектрална светлинна ефективност;
(λ) (единица: nm)	е дължината на вълната.

Тази стойност се пресмята, като се използват интервали от един нанометър.

4.2.   Ултравиолетово лъчение

Ултравиолетовото лъчение на светодиоден модул с ниско ниво на ултравиолетово излъчване трябва да бъде такова, че:

където:

S(λ) (единица: безразм.) е функцията за спектрално претегляне;

km = 683 lm/W е максималната стойност на светлинната ефективност на лъчението.

(Относно определенията на другите символи вж. точка 4.1.1 по-горе).

Тази стойност се пресмята, като се използват интервали от един нанометър. Ултравиолетовото лъчение се претегля в съответствие със стойностите, указани в таблицата за ултравиолетовото лъчение, дадена по-долу:

Таблица за ултравиолетовото лъчение

Стойности съгласно „Международната асоциация по радиационна защита/Комитета по нейонизиращи лъчения (IRPA/INIRC) — Гранични стойности за излагането на ултравиолетово лъчение“. Избраните дължини на вълните (в нанометри) се считат за представителни; другите стойности следва да се определят по метода на интерполацията.

λ	S(λ)
250	0,430
255	0,520
260	0,650
265	0,810
270	1,000
275	0,960
280	0,880
285	0,770
290	0,640
295	0,540
300	0,300
305	0,060
310	0,015
315	0,003
320	0,001
325	0,00050
330	0,00041
335	0,00034
340	0,00028
345	0,00024
350	0,00020
355	0,00016
360	0,00013
365	0,00011
370	0,00009
375	0,000077
380	0,000064
385	0,000053
390	0,000044
395	0,000036
400	0,000030

4.3.   Температурна стабилност

4.3.1.   Осветеност

4.3.1.1.

Извършва се фотометрично измерване на предния фар след 1 минута експлоатация по отношение на специфичната функция при определената по-долу изпитвателна точка. По отношение на тези измервания регулировката може да бъде приблизителна, но трябва да бъде запазена за измервания на съотношението преди и след това. Измервателни точки, които трябва да бъдат измерени:   Къса светлина 25 R   Дълга светлина HV

4.3.1.2.

Фарът трябва да остане включен до достигането на фотометрична стабилност. Моментът, в който е достигната фотометрична стабилност, се определя като момент във времето, в който колебанието на фотометричната стойност е по-малко от 3 процента в границите на период от 15 минути. След достигането на стабилност се извършва регулировка за пълни фотометрични измервания в съответствие с изискванията за даденото устройство. Извършва се фотометрично измерване на фара във всички изисквани изпитвателни точки за даденото устройство.

4.3.1.3.

Изчислява се съотношението между стойността за точката на фотометрично измерване, определена в точка 4.3.1.1 по-горе, и стойността за точката, определена в точка 4.3.1.2 по-горе.

4.3.1.4.

След като е постигната фотометрична стабилност, изчисленото по-горе съотношение се прилага към всяка от останалите изпитвателни точки, за да се създаде нова таблица на фотометричните стойности, която описва пълните фотометрични измервания въз основа на 1 минута експлоатация.

4.3.1.5.

Стойностите на светлинния интензитет, измерени след една минута и след достигането на фотометричната стабилност, трябва да съответстват на минималните и максималните изисквания.

4.3.2.   Цвят

Цветът на излъчваната светлина, измерен след една минута и след достигането на фотометричната стабилност, както е описано в точка 4.3.1.2 от настоящото приложение, трябва и в двата случая да бъде в рамките на изискваните гранични стойности за цветовете.

5.   Измерването на фактическия светлинен поток на светодиодния модул(и), даващ главната къса светлина, се извършва, както следва:

5.1.

Светодиодният модул(и) трябва да бъде в конфигурацията, описана в техническата спецификация, както е определено в точка 2.2.2 от настоящото правило. Оптичните елементи (вторична оптика) се демонтират от техническата служба по искане на заявителя с помощта на инструменти. Тази процедура и условията по време на измерването, както е описано по-долу, се описват в изпитвателния протокол.

5.2.

Заявителят предоставя три светодиодни модула заедно с пусково-регулиращата апаратура на светлинния източник, ако е приложимо, и достатъчно инструкции. Могат да бъдат взети мерки за контрол на температурата (напр. радиатор за разсейване на топлина), за да се симулират подобни температурни условия, като тези при използването на съответния преден фар. Преди изпитването всеки светодиоден модул се подлага на обгаряне в продължение най-малко на седемдесет и два часа при същите условия, като тези при използването на съответния преден фар. В случай на използване на интегрираща сфера, тази сфера трябва да има по-голямата от следните две мерки — минимален диаметър от един метър и най-малко десетократния максимален размер на светодиодния модул. Измерванията на светлинния поток могат да бъдат извършени също чрез интегриране с помощта на гониофотометър. Вземат се под внимание предписанията в публикация 84 – 1989 на Международната комисия по осветление (МКО) относно стайната температура, разположението и др. Светодиодният модул се обгаря за приблизително един час в затворената сфера или гониофотометъра. Светлинният поток се измерва след достигане на стабилност, както е обяснено в точка 4.3.1.2 от настоящото приложение към настоящото правило. Средната стойност от измерванията върху трите образеца на всеки тип светодиоден модул се счита за негов фактически светлинен поток.

ПРИЛОЖЕНИЕ 11

ОБЩА ИЛЮСТРАЦИЯ НА ГЛАВНА КЪСА СВЕТЛИНА И УЧАСТВАЩИТЕ СВЕТЛИННИ ИЗТОЧНИЦИ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ВАРИАНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВЕТЛИННИТЕ ИЗТОЧНИЦИ