Главен герой днес е Bob Marley. Ще говорим за най-известната му песен „Could You Be Loved“ от 1980 година.
Много хора твърдят, че песента отразява живота в Ямайка през очите на Bob Marley (Боб Марли). Ямайка се гордее с него, защото той в най-голяма степен популяризира по целия свят реге музиката, родена в крайните квартали на Кингстън, столица и най-голям град в тази страна. Но ако се заровим в ямайската история, разбираме, че той е и миротворец, и обединител. От 1962 година страната, която дотогава е британска колония, е обявена за независима. Независимостта не е пълна, но все пак дава повече права на самоуправление. През 1972 година управлението там е в ръцете на Michael Manley (Майкъл Манли), водач на лявата Народна партия. Той е подкрепян от СССР и Куба и има антикапиталистически профил, с което не се харесва на САЩ.
За американската политика Ямайка има геостратегическо значение и американските тайни служби започват да прилагат икономически натиск върху нея. От това икономиката на страната запада, много чуждестранни инвеститори се оттеглят, а местното население обеднява. Опозиционният лидер от Лейбъристката партия Edward Seaga (Едуард Сига) набира все повече привърженици. Така се стига до 1975 година, когато в страната настъпва масова гражданска война. Двамата лидери настройват последователите си едни срещу други и даже организират улични банди, които се бият ожесточено. В страната има поредица атентати с много жертви. Самият Марли е прострелян на две места ден преди концерт, на който е поканен с групата си.
Въпреки раните, той е на концерта, а малко след него напуска страната. Впоследствие лидерите на враждуващите банди решават да сключат примирие и да организират концерт за мира, на който канят и Боб Марли. Той дълго отказва, но накрая приема. Концертът се провежда на 22 април 1978 година на националния стадион в Кингстън пред 32 хиляди зрители и продължава много часове. Провокациите към размирици бързо са овладени. По време на изпълнението си, Боб кани на сцената двамата политически лидери и те неохотно се качват. Боб взима ръцете им, събира ги и ги вдига над главата си в жест, символизиращ мира и единството. От този момент ескалацията започва да стихва. Двамата лидери се избягват още три години.
Това, което ги среща през 1981 година, е погребението на Боб Марли - единственият човек, успял да ги събере. Три месеца след като получава третото по ранг отличие на Ямайка - орден за заслуги към държавата, той умира на 36 години, след петгодишно боледуване от рак. Всичко тръгва от злокачествен меланом на палеца на единия му крак, който той отказва да изреже по религиозни причини. Боб се лекува спорадично, но заболяването се задълбочава и накрая не му позволява да пътува. Спекулациите за смъртта му не са спирали. Появи се бивш агент на ЦРУ, който в интервю малко преди смъртта си твърди, че лично му е била поставена задачата да убие Боб. Влязъл при него с журналистическа самоличност и след като го интервюирал, му подарил маратонки.
В една от тях е имало игла с вирусни бактерии по нея. Тя убола пръста на Боб при първото обуване и тогава агентът разбрал, че той е вече мъртвец. Било му възложено да поддържа връзка с него до смъртта му и да следи дали състоянието му се влошава по план. Разказът не беше официално потвърден, а и излезе в „Дейли Стар“ - британски таблоид с доста съмнителна репутация. Там пише още, че след това учени ровят в останките на Боб и установяват, че формата на рак, от която е боледувал, е изключително рядка и със сигурност не е причинена от слънцето, както дотогава се смята. Дали Боб е убит никога няма да се разбере. Но ако погледнем фактите, неговите усилия за мирно разрешаване на ямайските проблеми довеждат на власт проамерикански настроен лидер и икономиката там се стабилизира, така че никой не е имал интерес да го убива, само защото избира да е неутрален.
„Could You Be Loved“ е включена в албума „Uprising“ от 1980 година, който е последен за Боб. Съпродуцент на записа е Chris Blackwell (Крис Блакуел). Китарният риф, откриващ парчето и повтарящ се доста често в него, става един от най-разпознаваемите. Той, както и основната китарна структура, е разработен от китариста на „The Waylers“ („Уейлърс“) Junior Marvin (Джуниър Марвин), докато си свири случайно хрумнали му мелодии в Лондон. Марвин разказва пред списание „Uncut“, че след като показал началната китарна мелодийка на Марли, Боб поискал да я използва за нова песен. Двамата завършват „could You Be Loved“, докато са в Бразилия, заедно с Jacob Miller (Джейкъб Милър) от групата „Inner Circle“ („Инър Съркъл“). Независимо, че и тримата работят по нея, тя е описана навсякъде като изцяло създадена от Боб, с негова музика и текст.
Марвин не претендира за авторство, защото Боб му плаща добре в групата. Записът на „Could You Be Loved“ е направен в „Tuff Gong Studios“ в Кингстън, Ямайка, вероятно през февруари 1980 година. В него Боб пее вокалите и свири на ритъм китарата, а останалите са Aston Barrett (Астън Барет) - бас и пиано, Al Anderson (Ал Андерсън) и вече споменатият Джуниър Марвин - водещи китари, Carlton Barrett (Карлтън Барет)- барабани, Tyrone Downie (Тайрон Даун) и Earl Lindo (Ърл Линдо) - клавишни и беквокали, Alvin Patterson (Алвин Патерсън) - перкусии, и прочутото женско беквокално трио „I Threes“, в което, освен съпругата на Боб – Rita Marley (Рита Марли), са Marcia Griffiths (Марша Грифитс) и Judy Mowatt (Джуди Моът). Известни са общо единайсет концертни изпълнения на Боб от периода между юни и септември 1980 година, сред които е и това от последния му концерт в „Stanley Theater“, Питсбърг, Пенсилвания, на 23 септември.
Репликата „Don't let them fool ya! Or even try to school ya!“ („Не позволявай да те заблуждават, даже да те възпитават“) е емблематична за цялата съвременна музика. Много са теориите за произхода на текста. Едни казват, че е вдъхновен от пътуването до Бразилия, където публиката приема Боб много добре и той го пише в самолета на връщане оттам.
Наличието на традиционния за бразилската музика инструмент Куика (cuíca), наричан още friction drum, който се чува най-ясно в началото, заедно с китарата, също показва бразилско влияние. Други свързват текста с растафарианското движение, чийто най-виден представител тогава е Боб. Растафари е религиозно учение, развиващо се сред бедното чернокожо население в Ямайка от 30-те години на XX век. Регето, дискусиите и марихуаната са много характерни за тях. Те смесват юдео-християнски и африкански вярвания, а Вавилон за тях е обобщително понятие за най-голямото зло и с него символизират отрицанието и омразата на белите към тях.
Текстът е предупреждение на Боб към неговите съмишленици да се пазят умствено и духовно от „Вавилон“, което важи и за самия него. Когато насочва посланието към другия, той индиректно говори и за себе си, защото в растафарианството се приема, че всички са едно и когато се обръщаш към другите, говориш и за себе си като част от тях. Третата версия за текста е, че описва борбите и бедността в Ямайка, на които Боб е свидетел. Според специалистите и трите версии са верни. В текста е всичко, което тогава вълнува Боб Марли. Той е несвързана поредица от фрази. Някои от тях са вдъхновени от Библията, други препращат към чисто растафариански теми. Целият текст е нещо между молитва и проповед, което, за да стане още по-сложно за тълкуване, включва и текст от най-ранния сингъл на Боб Марли – „Judge Not“ от 1962 година. Той се пее от вокалната група „I-Threes“:
(The road of life is rocky and you may stumble too,
So while you point your fingers someone else is judging you)
(Пътят на живота е каменист и ти също можеш да се спънеш,
Така че, докато сочиш с пръст, някой друг съди теб.)
Не е учудваща липсата на хомогенност в текста. В последните си години Боб е разкъсван от вътрешен конфликт. Неговият жизнен статус е различен от този в началото на кариерата му. По един начин се пее за несправедливите бели богаташи, когато си в мизерното ямайско гето. Съвсем различно е, когато си на върха на славата и сам ти имаш много пари. Иначе казано, той критикува в песните си капиталистическата система, но тя дава на него и колегите му и пари, и слава.
Човекът, направил тази песен популярна, е Frankie Crocker (Франки Крокър). Той работи в нюйоркската радиостанция „WBLS“, където решава да я пусне. Дотогава регето се излъчва само в специализирани програми. Ямайците, емигрирали в САЩ, са вече доста голям брой и те също спомагат песента да се разпространи. Такъв е и замисълът на Боб. Неслучайно той я прави в по-бърз ритъм, за да се хареса и на феновете на диското, и я пуска малко преди турнето си в САЩ, оказало се последно за него. Години по-късно един от синовете на Боб, Damian Marley (Деймиън Марли) казва, че не мисли, че баща му някога е отивал по-далеч от традиционното реге, отколкото с тази песен. Запазена е демо версия на „Could You Be Loved“ от 1979 година, както и запис от репетиция в студиото в Кингстън от същата година. По тях може да се проследи еволюцията от идеята към завършения запис.
Както е характерно за всеки хит, и „Could You Be Loved“ е ползвана в множество филми. Кавъри също не липсват. Най-популярен сред тях е този на Joe Cocker (Джо Кокър) от албума му „Across From Midnight“ от 1997 година. Любопитното за тази версия е, че стига до първо място в класацията на Унгария. А групата „Ziggy Marley and the Melody Makers“ („Зиги Марли и Мелъди Мейкърс“), съставлявана от четиримата най-големи синове на Боб, често включва парчето в свои турнета.
Песента има голяма популярност и днес. Доказателство за това е и включването й под номер 363 в последната класация на Списание „Rolling Stone“ с 500-те най-велики песни за всички времена.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
