Царският орел – тази величествена хищна птица днес е сред изчезващите видове в света. В Европа тя рядко може да се види и популацията й едва достига няколкостотин двойки. Най-голямо средоточие на царски орли има в две държави – в Унгария и България. България е втората по значимост страна по отношение на опазването на този вид на континента. Известни са гнездата на над 20 двойки царски орли у нас. Но се предполага, че общият им брой е към 35. Съсредоточени са предимно в хълмистите райони на планините Странджа и Сакар, на границата ни с Турция. А някога, през XIX в. тази красива птица е била пълновластен господар на родното небе.

Осъзнаващи своята отговорност, българските природозащитници полагат от десетилетия специални грижи за опазване и увеличаване популацията на царския орел. Особено активни са две неправителствени организации – Зелени Балкани и Българското дружеството за защита на птиците /БДЗП/. В края на 80-те години на миналия век сдружението Зелени Балкани открива първата двойка царски орли в най-характерния за тях днес район – Сакар планина. Оттогава дружеството полага постоянни грижи за популацията им като ги подхранва, строи изкуствени гнезда, охранява ги в периода на мътенето и отглеждането на малките. От 2007 г. доброволците от Зелени Балкани започнаха да маркират с радиопредаватели младите орлета, за да проследят по-добре развитието и навиците им. Те работят по консервационен проект, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” на ЕС. Координаторът на проекта Градимир Градев разказва за първите резултати:

“Първите птици, които маркирахме, ни показаха мястото на концентрация на младите царски орли. Проследявайки една птица, тя ни отведе до място, където можехме да наблюдаваме още други 7-8 царски орлета. Успяхме да научим и коя е предпочитаната храна от младите орли - данните показаха, че те се хранят основно с едни малки мишки - полевките. Иначе всяка двойка от размножаващите се орли има определено предпочитание към даден вид плячка - някои се изхранват с таралежи, други със змии и гущери, трети с полевки и т.н. Много окуражаваща новина имаме от една-две седмици за една от маркираните през 2007 г. птици на име Виктор, която открихме точно в момента, когато тя сформира двойка с друга млада птица на съвсем нова територия. По-интересното е, че те заеха изкуствено гнездо, което направи за тях екипът на Зелени Балкани тази зима. Удовлетворението, което човек изпитва в такъв момент, е огромно.”

Маркираният през 2007 г. млад орел Виктор се рее отново в родното небе.

Според г-н Градев вече се забелязва тенденция към леко увеличаване на популацията на царския орел у нас. “Това обаче все още е една крехка популация – казва той. - Сега царските орли са изправени и пред нов вид заплаха – изграждането на ветроенергийни и соларни паркове. Ветроенергийните стълбове ги заплашват директно с въртящите се перки, а соларните паркове им отнемат достъпа до ловна площ.”

Твърде интересни резултати се получиха и от друг европейски проект по програмата “Лайф плюс” на ЕК, започнал през 2009-а за сателитно проследяване на царския орел. Той се изпълнява от БДЗП и е първата мащабна програма за сателитно проследяване на диви птици у нас. Координатор на проекта е Светослав Спасов от БДЗП.

“През 2009 поставихме 7 сателитни предаватели на млади царски орли, които успешно напуснаха гнездата и мигрираха на юг от България - казва г-н Спасов. - Повечето останаха да зимуват в Турция, но някои се отправиха по-далеч и една птица стигна даже до Саудитска Арабия. Преди броени дни две от младите орлета, които са все още живи, започнаха обратна миграция. Едната птица вече достигна територията на България. А другата, която прекара зимата в Сирия, мина Дарданелите и лети насам.”

Завърналата се от Сирия млада орлица София бе “дарена” с предавател на 2 юли 2009 г.

Тъжен факт е, че 70 процента от младите царски орли загиват през първата година. В случая от 7 млади птици живи се завръщат само две. Сателитната програма за проследяване има огромно значение за откриване причините за тази изключително висока смъртност.

“Например една от птиците загина скоро след като напусна гнездото си убита от ток на необезопасен електрически стълб в района на западна Странджа - разказва Светослав Спасов. - Друга птица беше намерена мъртва в европейска Турция, застреляна от бракониери. В същия район още две птици престанаха да подават сигнал, но тяхната съдба така и не бе разкрита. При друга загинала птица анализът показа, че става въпрос за отравяне. Т.е., използването на отрови срещу хищници е един от сериозните проблеми за орлите. И благодарение на сателитните предаватели ние го доказахме.”

Завърналата се млада орлица се нарича София, а тази, която още е на път, носи малко странното име Топола.

“Тя е кръстена на града, край който се намира гнездото й - Тополовград, наричан още “град на орлите”, тъй като в района се намира най-многобройната българската популация на царски орли - обяснява орнитологът. - Там има 10 двойки при общо 20 известни с местонахождението си гнездящи двойки царски орли за цялата страна. Тук е съсредоточена 50 процента от популацията на вида у нас.”

Сред предстоящите дейности на БДЗП по този проект е мащабното залесяване на района с черни тополи – любимото дърво за гнездене на царския орел. А също и обща работа с електроразпределителната компания EVN за обезопасяване на електрическите стълбове с високо напрежение в районите, където се рее в небесата тази горда птица. Тази година БДЗП ще сложи предаватели за сателитно проследяване на още 7 малки орлета.

Снимките са предоставени от БДЗП и Зелени Балкани.