Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Среща с Вердиевата интерпретация на темата за героизма и жертвоготовността

Снимка: operaroma.it

В поредицата на "Неделен следобед", посветена на непознати оперни творби на 8 май, избираме Вердиевата "Жана д`Арк" от програмата на Международния музикален обмен на Еврорадио.

"Жана д’Арк" е опера от Джузепе Верди в пролог и три действия, либрето Темистокле Солера по мотиви от трагедията "Орлеанската дева" на Фридрих фон Шилер. Световна премиера е на 15 февруари 1845 г. в Милано, в Ла Скала.

В средата на 19 век историята на Жана д'Арк, обикновеното момиче, избрано от Бог да поведе френската армия към победа срещу английските нашественици през 1429 г., вдъхновява композирането на много опери, сред тях създадени от Никола Вакаи през 1827 г. и Джовани Пачини през1830 г., чиято основа е пиесата на Шилер. През 1832 г. Росини пише кантата със същото име за контраалт и пиано. Издателят Джулио Рикорди моли Солера да провери авторските права на неговото либрето, като казва, че е чувал и за френски обработки по темата. Солера отговаря, че пиесата на Шилер не е в основата на работата му и творбата му е "Изцяло оригинална италианска драма", въпреки че всички намират удивително сходство с пиесата на Шилер.


В операта си Верди поставя акценти върху благочестивата преданост на младата жена към Бога, краля и страната. Наред с безкористните идеи и смелост на Джована, публиката ще открие и нежеланието на Карло да защитава страната си от чуждия враг, както и моралната слепота на Джакомо, която го кара да приеме божествената мисия на собствената си дъщеря Джована, като притежание от дявола.

Верди пише седмата си опера за Миланската Скала в продължение на 3 месеца – от декември 1844 до февруари 1845, като същевременно дирижира репетициите на новата постановка на "Ломбардци".
Либретото на Солера предлага на Вреди не онази завладяваща типично оригинална италианска история. "Девата от Орлеан" на Шилер носи всички недостатъци на исторически неточности. Но Шилер се интересува повече от поетиката, а не от историята, Солера пък представя театрална сензация и свежда главните действащи лица до три. В операта се разглежда единствено любовта на Жана и Шарл, и обвинението ѝ във вещерство от собствения ѝ баща Жак. Критикуваното либрето е в основата на факта, че операта е почти забравена в годините след премиерата.
Музикално образът на Жана е един от най-завладяващите и всяка нейна ария е великолепна, едновременно разтърсваща в драматичен план и изумително оперна.


Ето и малко история.
Първата Джована е Ерминия Фрезолини, която преди това се появява в "Ломбардци" на Верди две години по-рано. Кралят на Франция Шарл (Карло) е изпълнен от съпруга ѝ Ангонио Поджи, а Филипо Колини е бащата Жак (Джакомо).

Сам Верди оценява високо операта си, но не е доволен от импресариото на Скалата Бартоломео Мерели, който се опитва да придобие правата върху партитурата. Той се заклева никога повече да не работи с импресариото, както и никога повече да не стъпи на сцената в Милано. В следващите 36 г. наистина там не се играе нито една опера на Верди.
Публиката приема операта, въпреки че критиците я посрещат с пренебрежение. Все пак представленията са 17.


За първата постановка в Рим три месеца след миланската премиера папският цензор поискал сюжетът да бъде изчистен от всякакви религиозни намеци. Името е променено на "Ориета от Лесбос", сценографията е ситуирана на гръцкия остров и героинята е с генуезки произход и е представена като водач на бунта на хората от Лесбос срещу турците. С това заглавие операта е представена и в Палермо през 1848 г.

В следващите двадесет години операта е играна редовно в Италия с постановки във Флоренция, Лука и Сенигалия през 1845 г., Торино и Венеция на следващата, Мантоа през 1848  и отново в Милано през 1851, 1858 и 1865 г. Поставяна е и на други места в Европа, но до края на века постановките намаляват все повече. В Германия се чака почти сто години за премиерата, която е в Берлинската народна опера на 27 януари 1941 г. като огромен нацистки пропаганден спектакъл със специално ново преведено и езиково адаптирано либрето.


След като Рената Тебалди изпълнява заглавната роля в постановка в Неапол през 1951, последвана от турне в Милано и Париж интересът към операта се възобновява. Премиерата в Щатите е от март 1966 в концертно изпълнение в Карнеги хол, Ню Йорк с Тереза Стратас. Същата година е представена и в кралската музикална академия в Лондон на 23 май. Първата сценична постановка в Щатите е от 1976 осъществена от музикалната академия в Бруклин. Забележителна е постановката в Лондон, в Ковънт Гардън от юни 1996 с Джун Андерсън и Владимир Чернов. 150 години след световната премиера на операта тя се завръща в Милано за началото на сезона през 2015 г. с Анна Нетребко, спектакъл, който и слушателите на програма "Христо Ботев" имаха възможност да проследят. През 2018 г. е представена в Концертхаус Берлин, и сега имате възможност да чуете отново "Жана д`Арк" в постановката на Римската опера от 17 октомври 2021 г. Преди това операта е играна в Рим и през 1972 г. в театър "Костанци".

Ако се интересувате от дискографията на операта само шест са официалните записи. Най-хубавото е, че в един от тях има и българско участие. Първият е с Рената Тебалди от 1951 г. с диригент Алфредо Симонето и РАИ Милано, последван от един епохален с Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго и Шерил Милнс от 1972 с Джеймс Ливайн. Следващият е от 1990 със Сюзан Дън, Винченцо ла Скола и Ренато Брузон с Рикардо Шайи и театъра в Болоня. През 2008 г. Светла Василева, Еван Боуерс и Ренато Брузон я представят с Бруно Бартолети в Парма, а в пресата е отбелязано "Василева е страхотна в операта и определено се отличава като актриса". През 2013 Анна Нетребко, Франческо Мели и Пласидо Доминго, като баритон с Паоло Кориняни с оркестъра на Мюнхенското радио я записват на фестивала в Залцбург. Последният е от 2016 с Джесика Прат, Жан-Франсоа Бора и Юлиан Ким с Рикардо Фридза от фестивала в Мартина Франка.




Действащи лица и изпълнители:
• Жана – Нино Мачаидзе, сопран
• Шарл VII, крал на Франция – Франческо Мели, тенор
• Жак, овчар и баща на Жана – Роберто Фронтали, баритон
• Талбот, английски командир – Дмитрий Белоселски, бас
Хор и оркестър на Римската опера, диригент Даниеле Гати, хормайстор Роберто Габиани. Записът е от 17.10.2021 г.
Място и време на действието – Франция: Домреми, Реймс и околностите на Руан, 1429 година.

Снимки: operaroma.it

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Концертгебау оркестър

Кантатно-ораториална вечер с духовна музика

В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и Възкресение Христово: Концерт от Амстердам с участието на солисти, Смесения хор на Нидерландското радио и Кралския Концертгебау оркестър с диригент Тревър Пинък. В програмата звучи "Йоханес..

публикувано на 04.05.24 в 07:05

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..

публикувано на 02.05.24 в 08:55

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50