Носенето на мартеници е български народен обичай. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни.На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница,
за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Закичването на мартеници на празника Баба Марта е един от най-древните и в същото време уникални български обичаи, И сега хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта. И до днес е запазен този свиден народен обичай.
Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец – това е „класическата“ мартеница, с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки.
Съвременните градски жители завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в традицията. За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от „злите сили“ на отиващата си зима. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския фолклор. Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне, грейва слънце и става топло. Според преданието Баба Марта е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на 1ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта.