МВР рокадите - въпроси и с други неизвестни

Татяна Кирякова

Министърът на МВР Румен Петков хладнокръвно прие решението на топ-антимафиотите да излязат в пенсия. Двамата зам.-директори на НСБОП Красимир Младенов и Иван Йовчев, шефовете на направленията "Терор" и "Наркотици" Борил Кацаров и Иван Цветков, както и Ботьо Ботев - съветникът по разкриване на поръчкови убийства, по договорка или не, в един ден подадоха рапорти за освобождаване от високите постове в йерахията на Вътрешното министерство. Самите те като достойни мъже, сдържано коментираха решението си. Като общ мотив посочиха известни несъгласия с новия закон за МВР. Техните коментари бяха пестеливи, но доста непестеливи се оказаха коментарите на пишещите братя.
Трусове, разпад вместо реформа, бунт в НСБОП, бойкот в МВР... това са

все заглавия от вчерашни вестници.

Изводите на част от колегите журналисти също са доста стряскащи: "Не минаха и сто дни и управлението на тройната коалиция започна да се дъни"; "Случващото се в МВР вече се отразява на общественото доверие към полицията"; "Неизбежно сътресенията по върховете ще се отразят на качеството на работата на служителите по ниските етажи и на количеството работа, постъпваща в съда, поради липса на клиенти"; "НСБОП остава без гръбнак"; "Оставките са предупредителен знак пред западните партньори за това, което става зад кулисите на МВР"; Това е опит "да се наложи партиен контрол върху контрабандните канали..."
Не стихват и воплите, че "в МВР по-стойностни хора от тях петимата няма..." Разбира се, не се наемам да коментирам професионализма на подалите оставка, но яростната атака в тяхна защита, особено след като те сами са решили да постъпят така, не е нищо друго освен опит за манипулация на общественото мнение в посока на подронване авторитета на институцията МВР (което винаги е в полза на престъпниците), както и атака срещу коалиционното управление и по-специално към участието на левицата в него. Логично е нещата никога да не са толкова прости, както изглеждат за пред публиката. Но така или иначе коментарите валят. Ето защо, без да въртим свободни съчинения около случилото се,

ще зададем само някои въпроси.

И така:

* Ако няма спор относно професионализма на подалите оставки, то има ли основания за съмнение, че като държавни служители и професионалисти те са служили само и единствено на държавата, а не са балансирали нейните интереси с други такива?
* След като открито се говори за наличието на политически чадър над контрабандните канали няма ли основание висшите ченгета да бъдат заподозрени, че са част от схемата на този чадър?
* След като са по-по-най от всички други в службата, защо не успяха да "прекършат гръбнака на организираната престъпност" в България и защо информация за главните действащи лица в нея се появява само при броенето на трупове, а не предварително?
* Защо досега обществото не е информирано за реалните (живи) участници в схемите и връзките на организираната престъпност с останалите сфери на политическия и икономическия живот в страната?
* И още след като са най-обучените, а се окаже, че липсват техни достойни заместници, това не е ли свидетелство, че все още не е изживяна

слабостта от липсата на приемственост

в професионалните сфери на МВР или такава има, но тези хора може би няма да са удобни за досегашното статукво в схемите?
* Не е ли пък и нормална практика да има екипност и всеки ръководител да подбира най-подходящите за него и по-нататъшното развитие на работата специалисти?
* Не е ли обичайно при смяна на властта да се подменя и висшият апарат в министерствата, макар изграден от професионалисти, които не приемат и не желаят да провеждат политиката на съответния министър или за някои е по-обичайна познатата практика да бъдат верни на отишли си началници?
* Като сочени за верни хора на бившия главен секретар на МВР дали пък при новите обстоятелства напускащите службите във вътрешното ведомство не са поставени в сложна ситуация да служат на двама господари?
* Като е толкова земетръсно за МВР груповото им напускане, а и те са високоотговорни хора,

защо го правят точно по този начин?

* Дали е случайно впечатлението от видимата показност и преувеличаване на това напускане и дали това не са сигнали, че те биха могли да използват информацията, която имат за натиск върху различни фактори?
Да спрем дотук. И да напомним, че очевидната манипулативност на медийните внушения, която формира общественото мнение, доста често е далеч от истината.
Но почти винаги е с политически знак!

22.10.2005