Очаквайте от 1 ви април "LOVE.NET"

Идеята за филма LOVE.NET е на Илиян Джевелеков и датира от 2004 г. През 2007 г. проектът LOVE.NET печели субсидия от Националния филмов център за развитие на сценария. Преди да започне работата по сценария, продуцентите се свързват със собствениците на най-големия български сайт за запознанства www.elmaz.com и се договарят за сътрудничество по време на всички етапи от създаването и промоцията на филма.
На 03.12.2007 г. в сайта www.elmaz.com администраторът оповестява на своите потребители стартирането на подготовката за игрален филм LOVE.NET. Основното послание е: “Да направим заедно този филм…”
В продължение на два месеца всеки участник в сайта има възможността да изпрати кратко описание на най-интересната история, която е преживял чрез интернет. За периода 03.12.2007 г. – 31.01.2008 г. се получават 7346 истории, а профилът на LOVE.NET регистрира над 50 000 посещения и повежда в рейтинговите класации на сайта.
Получените разкази потвърждават, че историите, замислени от сценарния екип, се случват нерядко и в действителността.
Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков и Александра Фучанска работят по сценария от началото на 2008 до септември 2009 г.
Филмът е заснет за десет седмици на два периода. От 29 октомври до 22 декември 2009 г. са снимките в България. През март 2010 г. екипът снима «английската линия» във филма за две седмици в UK и София.
Монтажът на LOVE.NET продължава от април до септември 2010 г., а филмът ще бъде окончателно завършен до края на 2010 г.                                                                                                                                   

„LOVE.NET” я среща отново с първия й филмов партньор Христо Шопов. След „Индиански игри”, където играят влюбени, които не могат да бъдат заедно, в „LOVE.NET” те са уморени от брака съпрузи.

 

Диляна Попова   

Диляна Попова е родена през 1981 г. в гр. Гулянци, Плевенско. Завършила е Техникум по облекло в Плевен. На 18 годишна възраст се премества в София, където започва да се занимава с мода. Първата агенция, с която работи, е Exground, където където попада благодарение на сестра си Елиза. През 2000 г. участва в конкурса “Супермодел”, на който печели много награди и в следствие я канят в италианска агенция в Болоня. Следват много участия във фотосесии пътувания по целия свят.

Диляна Попова е един от най-известните български топ модели. Участвала е в десетки реклами и музикални видеоклипове. Появявала се е на корицата на почти всички модни списания била е лице на големи рекламни кампании.
След десетгодишна кариера като модел, възнамерява да разреди участията си и да се посвети на дизайна. Завършва Моден дизайн в Нов Български Университет и през 2010 г. отваря собствено студио, в което развива модна линия за Т-шърти и ърбан стил. Ролята на Ники в LOVE.NET e нейният дебют в киното.

Диана  Добрева

Диана Добрева е завършила театрален колеж Любен Гройс, София, магистратура по Френска филология в Софийския университет ”Климент Охридски” и История на изкуството в Сорбоната, Париж. В периода 2000 – 2006 е актриса в Театрална работилница „Сфумато”, където е участвала в пиесите „Черното руно”, „Дзен Дзенувам”, „Долината на смъртната сянка”. Играла е и в постановки на Народен театър „Иван Вазов”, Малък градски театър „Зад канала”, Национална сцена на театъра в Анси, Франция. Диана е изиграла главни роли в няколко български и чуждестранни филми. За „Пазачът на мъртвите” (реж. Илиян Симеонов) и „Маймуни през зимата” (реж. Милена Андонова) получава награда за най-добра актриса на Фестивала на българското кино „Златна Роза”, 2006 и наградата за главна женска роля на Национален филмов център. Следват филмите „La fine del mare” (реж. Нора Хопе), в който партнира на Мики Манойлович и „Малки разговори” (реж. Владимир Краев).
През последните години Диана Добрева е предимно театрален режисьор. През 2006 г. поставя в Сфумато спектакъла „Медея”, за който получава награда Аскеер за режсьорски дебют и номинация за награда Икар. Следващият й режисьорси спектакъл е „Макбет” (награди Аскеер 2008 за костюми и музика). През 2009 г. в театър „Сълза и смях” поставя авторския спектакъл „Казанова”, с който участва на престижния театрален фестивал в Авиньон, Франция, където представлението се играе всеки ден в продължение на месец.
Героинята на Диана в LOVE.NET също е театрален режисьор и във филма са включени кадри от спектакъла „Казанова”.

Койна Русева

Койна Русева е завършила актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Крикор Азарян и Тодор Колев през 1993 г. в НАТФИЗ "Кр.Сарафов". Изиграла е десетки главни роли в театъра, сред които Аделаида в „Идиот” по Достоевски, Елмира в „Тартюф” от Молиер, Валери в „Язът” от Конър Макферсън (която й донася наградата Икар през 2005 г.), Малама от „Вампир” от Антон Страшимиров, Нан и Лина в „Три държовни дни” от Ричард Грийнбърг, Мей в „Побъркани от любов” от Сам Шепард, Тамара в „Нордост” от Торстен Бухщайнер. Пресъздала е и много чехови героини – Аркадина в „Чайка”, Ана Петровна в „Платонов”, Маша в „Три сестри”. Койна Русева е една от най-известните съвременни български актриси с активно присъствие както в театъра, така и в киното. Първата й филмова роля е във филма на Иван Андонов „Индиански игри”, 1990. Следват участия в български и чуждестранни продукции – „La donna e mobile” - 1995 (реж. Нидал Алгафари), „Печалбата” - 2000 (реж. Магърдич Халваджиян), „Хълмът на боровинките” - 2000 (реж. Александър Морфов), „Коледата е възможна” - 2002 (реж. Християн Ночев), сериалът „Морска Сол” - 2005 (реж. Магърдич Халваджиян), „Моето мъничко нищо” - 2007 (реж. Дочо Боджаков), „Влакът” - 2008 (реж. Гидион Раф), „Прима примавера” - 2009 (реж. Янош Еделени) и други. Освен в „LOVE.NET”, предстои да я видим и в „Зад кадър” на режисьора Светослав Овчаров.

Лилия Маравиля

Лилия  Маравиля е една от водещите български театрални актриси. Участва в постановки на „Младежки театър”, „Сълза и смях”, „Българска армия” и Сатиричен Театър „Ал.Константинов”. От 1996 г. е актриса в трупата на Театър „София”. Сред най-значителните й роли са: г-ца Д’Олбак в „Развратникът” от Е. Е. Шмит, г-жа Турвал в „Опасни връзки”от Ш. де Лакло, Лулу в „Лулу или кутията на Пандора” от Ведекинд, Ирина в „Три сестри” от Чехов, Лора в „Хотел между тоя и оня свят” от Е. Е. Шмит, Дойката в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, Албена в “Албена” от Йордан Йовков, Леони в “Ужасните родители” от Жан Кокто, Джаки в “Уморените коне ги убиват, нали?” по Хорас Маккой, Аделма в "Принцеса Турандот" от Карло Гоци, Стела в „Неделя вечер”от Захари Карабашлиев, Електра в „Електра или свалянето на маските”от Маргьорит Юрсенар. Има номинация за „Аскеер” за ролята на г-ца Д’Олбак в „Развратникът” от Е.Е. Шмит и на Дойката в “Ромео и Жулиета” от Шекспир и номинация за ИКАР за ролята на Леони в “Ужасните родители” от Жан Кокто. Лилия Маравиля участва в български и чуждестранни филми – „Индиански игри” (1991, реж. Иван Андонов), „Гори гори огънче” (1994, реж. Румяна Петкова), „Камера-Завеса” – комедиен сериал (2002, реж. Петър Одаджиев), „Пътят към върха” (2006, реж. Валентина Фиданова), германския сериал „Magna Aura”(2006, реж. Ирина Попов) и др

Захари Бахаров

Захари Бахаров е роден през 1980 г. в София. С актьорство започва да се занимава случайно в гимназията, а през 1997 г. постъпва в театралната студия на Бончо Урумов към читалище “Славянска беседа”. Една година по-късно е приет в Националната Академия за Театрало и Филмово Изкуство в класа на проф. Надежда Сейкова. Първата роля, която Захари Бахаров изпълнява на професионалната сцена е на Капулети в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, постановка на Лилия Абаджиева. Следват няколко гастрола в Пловдив и Хасково. От 2003 г. е в трупата на Народния театър “Иван Вазов”, където някои от ролите му са: Джон в “Разбиване" от Нийл Лабют, реж. Снежина Танковска; Дънкан в “Магбед" от Йожен Йонеско, реж. Пламен Марков; Попчето в “Хъшове” по Иван Вазов, реж. Александър Морфов; Васко в “Почивен ден” на Камен Донев; Бриден в “С любовта шега не бива” от Алфред дьо Мюсе, реж. Мариус Куркински; персонажи в “Пушката ще гръмне след антракта” по Чехов, реж. Теди Москов; Боркин в “Иванов” по Чехов, реж. Маргарита Младенова и други. През 2008 г. за изпълнението си в спектакъла на Явор Гърдев “Старицата от калкута” по Ханох Левин е номиниран за наградата “Икар” за главна мъжка роля. Носител е на наградите “Аскеер” 2006 г. за поддържаща мъжка роля за Шутът в “Крал Лир” от Шекспир, реж. Явор Гърдев; “Икар” 2007 г. за поддържаща мъжка роля за Сганарел в “Дон Жуан” по Молиер, реж. Александър Морфов и “Аскеер” 2009 за “Три дъждовни дни” от Ричард Грийнбърг, реж. Владимир Люцканов. Първата му главна роля в киното е в “Дзифт” на режисьора Явор Гърдев, също продуциран от Мирамар. Филмът го превръща в национална звезда и му носи Награда за мъжка роля на Годишни награди за българско киноизкуство (2009) и Награда за най-добър актьор на Международния филмов фестивал Чунгмуро, Сеул (2009). Захари Бахаров играе активно в театъра, както и в български и чуждестранни продукции. Сред последните филми с негово участие са „Стъклената река” (реж. Станимир Трифонов), „Command Performance” (реж. Долф Лундгрен) и др. Лилия Маравиля е  родена през 1969г. във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 1993 г. при проф. Крикор Азарян и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин. 

Христо Шопов

Христо Шопов е роден през 1964 в София. Син е на известния български актьор Наум Шопов. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1987 г. Първото му участие в киното е във филма „Дишай, човече” (1981). Ролята на бунтаря Иван от филма „Вчера” (1988) на режисьора Иван Андонов му донася известност и той бързо се превръща в едина от звездите на българското кино. Следват главни роли във филмите „Маргарит и Маргарита” (1989) реж. Николай Волев, „Индиански игри” (1990) реж. Иван Андонов, „Любовното лято на един льохман” (1990) реж. Людмил Тодоров. В последвалите години, когато в българското кино се произвеждат малко филми, Христо Шопов се снима предимно в чуждестранни продукции. Сред най-престижните е участието му във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови” в ролята на Пилат Понтийски. Има участия в над 30 чуждестранни продукции, в които е партнирал на актьори като Рутгер Хауер и Вал Килмър. През 2010-11 предстои да излязат два нови български филма с негово участие – „Лов на дребни хищници” на реж. Цветодар Марков и „LOVE.NET” на Илиян Джевелеко.

Джон Лоутон

                                                                                                           Джон Лоутън е роден през 1946 във Великобритания. Започва музикалната си кариера в Норд Шийлдс в началото на 60те години с групата „The Deans”, които решават, че Джон трябва да е певеца. След това отива в групата "West One", а по-късно в "Stonewall", в която участват Джон Майлс, Вик Малкълм (по-късно член на Geordie), и Пол Томпсън (по-късно член на Roxy Music).
През 1969 г. се премества в Германия, където му предлагат „работа” като певец в култовата германска рок група Lucifer's Friend ('69-'76 & '79 -'95), с които записва 9 студийни албума. През 1976 се присъединява към групата “Uriah Heep”, с които записва албумите "Innocent Victim", "Firefly", "Fallen Angel" и "Live '79" и в продължение на 4 години концертират в Европа и САЩ.
През дългата си кариера Джон е работил с някои от най-големите имена на рока, включително с Роджър Гловър – "Butterfly Ball" на живо в Роял Албърт Хол през 1975 г. с Дейвид Ковърдейл, Глен Хюс, Иан Гилън и Туиги.
Джон сформира GunHill, преименувана през 1994 г. на JLB - John Lawton Band, с която прави турнета във Великобритания и Европа.
През май 2006 г. Джон и холандският китарист Жан Дюме (преди това от Focus) създават „OTR" (On The Rocks), в която участват бразилските музиканти Ней Консейсао - бас, Шанде Фигейредо - барабани, Марвио Сирибели - клавир. Новият им албум "Mamonama" излиза през октомври 2008 г.
Джон Лоутън е популярен в България като изпълнител на парчето “July Morning”. От 2004 г. той ежегодно изпълнява песента на концертите в Каварна, които се състоят на зазоряване на 1 юли. Той често дава и други концерти в страната.
„LOVE.NET” е актьорски дебют на Джон Лоутън.